Решение № 222 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 162/2026 г.

наказателно дело № 20262120200162 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕАД, ЕИК •••, представлявано от управителя Д. З., чрез адв. В. В. от САК, срещу Наказателно постановление № BG2025/1000- 1944/НП/18.11.2025 г., издадено от началник на Отдел МРР в ТД Митница - Бургас, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, му е наложена имуществена санкция от 305,90 лв. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Д., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 19.05.2025 г., св. Н. С. – старши инспектор в Агенция Митници, съставила на жалбоподателя акт за нарушение за това, че на 25.10.2023 г. с митническа декларация ••••, дружеството декларирало за режим свободно обръщение на стоки – •••, с изпращач ••••, •••, като имало издадена фактура № •••/25.10.2023 г. от „•••“ ООД, на стойност 1 529,46 лева, за транспортни услуги, които обаче не били декларирани пред митническите органи и данъчната основа на стоката била некоректна и определена в нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. По този начин било избегнато частично заплащане на ДДС в размер 305,90 лв. На 18.11.2025 г. АНО издал обжалваното НП, с което приел, че е осъществен състава на нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и наложил имуществена санкция на жалбоподателя. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства. От правна страна: Жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице. Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама. В случая действително се установява, че въпросната фактура № •••/25.10.2023 г. от „•••“ ООД, на стойност 1 529,46 лева, не е била декларирана пред митническите органи, вкл. и чрез поправка на декларацията с подаване на заявление по предвидения за това ред по чл. 173 от Регламент № 952/2013 г. По този начин със своето бездействие жалбоподателят, като не е включил стойността по фактурата в данъчната основа (чл. 16 и чл. 55, ал. 1 от ЗДДС), е избегнал частично заплащане на дължимите държавни вземания (ДДС), събирани от митническите органи (чл. 66 и чл. 67 от ЗДДС). В случая е неприложимо позоваването от страна на жалбоподателя на срока по чл. 173, т. 3 от Регламент № 952/2013 г., тъй като вече митническата администрация е констатирала нарушението, а това е ограничително условие за коригиране на декларираните данни. Позоваването на обстоятелството, че фактурата е отразена в счетоводството на дружеството и е декларирало ДДС пред НАП, може да се отчете като смекчаващо обстоятелство при определяне на размер на имуществената санкция, но не може да изключи административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за митническа измама, защото това не е реда за коригиране на вече декларираните данни (арг. чл. 117, чл. 164 и сл. от ЗДДС, и чл. 173 от Регламент № 952/2013 г.). Поради което и в тази връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя. Въпреки това, съдът счита, че е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като съображенията за това са следните: АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Началото на тримесечната административнонаказателна давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Като под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Ако не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението, не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. В случая нарушението и нарушителят са открити на 31.01.2025 г. с представяне на въпросната фактура (л. 54 от делото) на митническата администрация. Контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган от този момент. Тримесечният срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя, в конкретния случай, започва да тече от 31.01.2025 г. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на 19.05.2025 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде "санирано" в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. На следващо място съдът счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като в просторното описание в НП се съдържат данни и за други нарушения, за които не е бил съставян АУАН, а в същото време е определена една санкция, което нарушава правото на защита на наказаното лице. По този начин жалбоподателят не е наясно срещу кое нарушение да се защитава, тъй като остава неясна волята на наказващия орган.С оглед на изложеното НП следва да бъде отменено. На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски в размер на 1 200 евро. Следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се предвижда, че за защита по дела с интерес до 1 000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лв., превалутирани 204,52 евро. По делото е направено възражение от процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатския хонорар. В случая заплатеният хонорар е в значителен размер, поради което и възнаграждението следва да се намали до сумата от 204,52 евро, който размер според съда се явява справедлив и отговарящ на изискванията на чл. 63д от ЗАНН, с оглед на извършените процесуални действия по делото - депозиране на жалба и явяване в едно съдебно заседание. Така мотивиран, съдът