Решение № 1654 от 28.9.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 329/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ вр. чл. чл. 171, т. 1, б. “з“), „бб“) от ЗДвП. Образувано е по ЖАЛБА на К.Б.К. •••, чрез пълномощник – * Г.П. ••• , срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1290902 от 03.07.2026г., издадена от Инспектор към Сектор КПДП /“Контрол на пътното движение и правоприлагане“/, ГДНП /Главна Дирекция „Национална полиция“/, Отдел „Пътна полиция“ ГДНП /Б.С.Ц./, с която на оспорващия е наложена ПАМ: „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.178ж ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“ - на осн. чл. 171, т.1, б.“з“), „бб“) от ЗДвП. В жалбата се твърди, че ЗППАМ е незаконосъобразна, тъй като същата е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон, несъответствие с неговата цел и при неспазване на регламентираните като основни принципи изисквания за законност и съразмерност по чл. 4 ал. 2 и чл. 6 от АРПК, и се иска отмяната й. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от пълномощника * П., който поддържа жалбата. Ответникът – Инспектор към Сектор „КПДП“ в ГДНП, Отдел „Пътна полиция“ ГДНП , Б.С.Ц., се явява лично пред съда и изразява становище, че ЗППАМ е издадена в съответствие с нормативната уредба и иска потвърждаването й изцяло. По делото са събрани писмени доказателства. Към жалбата /л.5-6/ са приложени писмени доказателства /л.8-21/. Изпратени и приложени са от ответника две идентични копия от образуваната пред административния орган административна преписка по оспорения акт /л.38-43 по ел. поща и л. 48-56 по поща/. По направено особено искане в жалбата и с Определение № 1176 / 07.07.2026г. съдът е спрял предварителното изпълнение на ЗППАМ, което определение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 03.07.2026 г., а жалбата против нея е депозирана на 06.07.2026 г. в Адм. Съд – Враца, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: От приложените към жалбата и към административната преписка доказателства се установява, че оспорената ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б.“з“), „бб“) от ЗДвП, е издадена на 03.07.2026г. от Инспектор към Сектор КПДП, ГДНП /Б.С.Ц./, след като на жалбоподателя К.Б.К. е издаден АУАН серия GA № 1120058 - затова че на 03.07.2026г., около 16:30 ч. на АМ Хемус, в района на км.14+000, с посока на движение от гр. ••• към гр. •••, управлява лек автомобил марка “БМВ“, модел „Х6 Хдрайв М Спорт“ с рег. № •• , собственост на Т.К. и К.К., като водача К. се движи с цитираното МПС в лентата за принудително спиране без да са налице условията в ЗДвП. Водача К. е бил сам в автомобила. Прието е, че са налице материално-правните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“), „бб“) от ЗДвП. Поради това и на осн. чл.22 от ЗАНН е заповядано и наложена на К.К. ПАМ: „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.178ж ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. Отнето е СУМПС. ЗППАМ е връчена в същия ден на 03.07.2026г. Отнето е СУМПС на водача с № •• . В АУАН серия GA № 1120058/03.07.2026г., издаден също от Инспектор към Сектор КПДП, ГДНП /Б.С.Ц./, е посочена същата фактическа обстановка, с уточнението, че водача К.К. виновно е нарушил чл. 58 т. 4 пр.2 от ЗДвП – на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране. АУАН също е връчен в същия ден на 03.07.2026г. Иззето е СУМПС. Към административната преписка /постъпили по пощата/ са приложени заверени преписи от горепосочените АУАН /л.51-52/ и ЗППАМ /л.50/, както и копие от СУМПС на жалбоподателя /л.53/, Заповед № 3286з-2492 от 02.07.2026г. на ВПД Директор на ГДНП /л.54-55/ и Заповед № 3286з-2702 от 29.07.2022г. на Директор ГДНП /л.56/, както и списък на страните /л.49/. Към жалбата са приложени: пълномощно /л.7, документ за внесена д.т. /л.3/ и препис от жалбата с приложенията, както и писмени доказателства – Удостоверение за раждане /л.8/, Експертно Решение на ТЕЛК /л.9/, 5 бр. извлечения от търговския регистър за актуално състояние на търговски дружества /л.10-19/, ЗППАМ № GPAM-1290902/03.07.2026г./л.20/ и АУАН серия GA № 1120058 от 03.07.2026г. /л.21/ – в заверени преписи. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи: Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Настоящият съдебен състав счита, че за оспореният в настоящото производство акт не е безспорно доказано да е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Инспектор към Сектор КПДП /“Контрол на пътното движение и правоприлагане“/, ГДНП /Главна Дирекция „Национална полиция“/, Отдел „Пътна полиция“ ГДНП /Б.С Ц./. От Заповед № 3286з-2492 от 02.07.2026г. на Директор ГДНП се установява, че е заповядано да се проведе СПО /специализирана полицейска операция/ по контрол на пътното движение на територията на област София за времето от 11:00 ч. до 21:30 ч. на 03.07.2026г. от полицейски органи от Отдел „Пътна полиция“ при ГДНП, 11 служители със 6 служебни автомобила и полицейски органи от ОДМВР-София с 10 служители и 5 служебни автомобила. За ръководител на СПО е определен именно *. Б.Ц., с посочена длъжност. Посочено е в заповедта какви мероприятия да се извършат. В Заповед № 3286з-2702 от 29.07.2022г. на Директор ГДНП е определено да прилагат ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а и т.5 б.“а“ от ЗДвП длъжностни лица – държавни служители от Отдел „Пътна полиция“ при ГДНП – полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, но само с оглед длъжността на лицето издало заповедта. В Определението на съда за насрочване на делото № 1188/09.07.2026г. обаче изрично е указано на ответника * Б. Ц. – „да представи доказателства, че към момента на издаване на ЗППАМ е бил държавен служител от Отдел „Пътна полиция“ към Главна Дирекция „Национална полиция“ – гр. София“. Представените заповеди на ГДНП твърдят, но не доказват безспорно това обстоятелство, длъжността се доказва със съответното удостоверение или съответен документ за назначение или преназначение, или с препис от акт за встъпване в длъжност, а не със заповед за провеждане на СПО. Такъв документ не е представен по делото, с оглед на което са налице отменителни основания по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 1 от АПК. Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа обаче не в пълнота всички реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. Посочени са наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в движение на автомагистрала в лентата за принудително спиране, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС. В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили, като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят К.К. да разбере само съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ, но не да разбере – точния срок на ПАМ, както и ясно мястото на извършване на нарушението в коя област или община се намира. Съгласно чл.59 ал. 2 т. 4 от АПК акта следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. Към фактическите основания за издаване на акта спада мястото на извършване на деянието, което е с посочено дата и час, но мястото е посочено само „на АМ Хемус, в района на км.14+000“, с посочена посока на движението. Не е ясно в коя област или община се намира, за да прецени съдът спазена ли е Заповед № 3286з-2492/02.07.2026г. на Директора ГДНП - да се проведе СПО по контрол на пътното движение на територията на област София. Следвало е да се посочи областта или общината, където се намира мястото, или друго по-ясно обозначение, например най-ясно и точно: пътен възел или виадукт /мост/ „Е.“, находящ се в област ••• , общ. ••• . Относно правните основания в ЗППАМ е посочено основанието чл.178ж ал.1 от ЗДвП, но не и посоченото основание за издаване на АУАН – за нарушение по чл. 58 т.4 пр.2 от ЗДвП, като нарушена специална разпоредба на ЗДвП. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 5 от АПК – акта съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнение. В ЗППАМ не е ясно посочен срокът на ПАМ – „но не повече от 3 месеца“. Липсата на точно посочен срок за прилагане на мярката „временно отнемане на СУМПС на водач“, създава неяснота по отношение времето, през което органът е наредил прилагане на ограничението, и тази неяснота не може да бъде отстранена от съда с тълкуване. Това представлява съществено нарушение на формата на акта, защото в случая е довело до нарушаване правото на жалбоподателя да разбере, какъв е времевия обхват на наложеното му ограничение. В тази част жалбата се явява основателна. Изложеното по-горе налага извода, че са налице и основание за отмяна на акта съгласно разпоредбите на чл. 146, т. 2 от АПК. При издаването на ЗППАМ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл.146 т. 3 от АПК. Преди издаване ЗППАМ е издаден съответния АУАН, които два документа са съставени на място и връчени веднага на водача – жалбоподател. Проверката е извършена при провеждане на СПО, по контрол на пътното движение за времето от 11:00 ч. до 21:30 ч. на 03.07.2026г., като нарушението е констатирано на 03.07.2026г., около 16:30 ч. Оспорената заповед не е издадена в противоречие на материалния закон съгласно чл. 146 т. 4 от АПК. С изменението на ЗДвП в ДВ /Държавен вестник/ бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл.171, т. 1, а именно б.“з“), съгласно която извън случаите по букви „а“-„ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – временно се отнема СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. „бб“) е предвидено: 3 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и ал. 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 т.6, ал.3 т.6, чл.182 ал.4 и чл.183 ал.8 /от ЗДвП/. В оспорения акт - ЗППАМ, е прието, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.178ж ал.1 от ЗДвП. В АУАН се сочи нарушение по чл. 58 т.4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че не е извършено нарушението, тъй като е налице изключението по чл. 58 т. 3 от ЗДвП – фактически спиране поради повреда на МПС. Това обстоятелство обаче остана недоказано. Съставен е АУАН за случая, а съгласно чл.189 ал. 2 от ЗДвП - редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В АУАН е посочено, че водача се движи с цитираното МПС в лентата за принудително спиране, като в АУАН не е отбелязано в графа възражения, че МПС е било спряно поради техническа повреда. Няма противоречия с материално-правни разпоредби. В тази част жалбата се явява неоснователна. Факта - извършено ли е деянието, т.е. налице ли е нарушение по ЗДвП, се решава с влязло в сила НП. Няма нарушение на чл. 146 т.5 от АПК – несъответствие с целта на закона. Целта на ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по пътищата – до решаване на въпроса за отговорността му. Не е нарушен основен принцип в административния процес - принципа за съраз-мерност, установен в чл. 6 от АПК, а именно – административния орган трябва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване, на предходните изисквания, да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществото, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, от една страна, че оспорената заповед - Заповед за прилагане на ПАМ, е издадена при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, но от друга страна е издадена от недоказано безспорно компетентен орган по смисъла на чл. 146 т.1 от АПК и в ненапълно предписаната от закона установена форма, което съществено нарушава правото на защита, съгласно чл. 146 т. 2 от АПК, поради което следва да бъде отменена. Жалбата, като основателна фактически се уважава и ЗППАМ следва да се отмени. Разноски по делото не са поискани от жалбоподателя К.К., поради което и съдът не следва да се произнася. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът