Решение № 287 от 24.11.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 287/2023 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №322 от 03.05.2023г. по гр.д.№2267/2022г., Районен съд - гр.Шумен е уважил частично предявения от К. И. И. и Н. И. И. срещу Д. Г. С., иск по чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на са собственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X – 218 с площ от 810 кв.м., в квартал 33 по плана на с......, общ........, ул.“......“ № 11, ведно с жилищна сграда и лятна кухня, при граници: от север – УПИ IV- 218, от изток – УПИ V – 217, от юг – улица, от запад – УПИ III – 219, и е осъдил ответника да предаде владението на ищците върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X – 218 с площ от 810 кв.м., в квартал 33 по плана на с......, общ........, ул.“......“ № 11, при граници: от север – УПИ IV- 218, от изток – УПИ V – 217, от юг – улица, от запад – УПИ III – 219. Иска за предаване владението върху жилищна сграда и лятна кухня, находящи се в процесния УПИ X – 218, е отхвърлен като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважена предявената срещу него ревандикационна претенция, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени в атакуваната част и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат изцяло отхвърлени. В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима. Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество. Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна. Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от К. И. И. и Н. И. И. срещу Д. Г. С.. Излагат, че били наследници на баща си И. И. Д., починал на 16.09.2008г. и майка си Е.С. Д., починала на 17.08.2016г. Родителите им били собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с......, с площ от 810 кв.м., представляващ УПИ Х – 218, в кв. 33 по плана на селото, при граници: от изток УПИ V – 207, от запад УПИ III – 219, от север – УПИ IV – 218 и от юг – улица, заедно с построените в него жилищна сграда от 80.73 кв.м. и лятна кухня от 22.70 кв.м. и навес от 36 кв.м. Същите владели непрекъснато повече от десет години реална част от бивш парцел УПИ IV – 218, съответстваща сега напълно на УПИ Х – 218 по плана на с....... Посочва се, че владението е започнало още от дядото на страните – И. Т.М. (И. Д.И.), баща на И. И. Д., който бил вече изградил къща и навес в южната част на дворното място. Към този момент дядото разделил поземления имот от 1500 кв.м., представляващ УПИ IV – 218 в кв.33 на с...... на две части. Южната част – УПИ X – 218, предоставил на синът си И. И. Д.. Северната част - УПИ IV – 218 била предоставена на другия му син – М. И. Д., който също построил къща и по-малки постройки. Двете части още тогава били отделени с ограда, който стояла и до днес и имало достъп до частите от различни улици. Старата къща, която била построена в средата на имота била съборена. По този начин било поставено началото на давностното владение върху южната реално обособена част от имота и построените в него сгради за родителите на ищците в режим на СИО. Така след изтичане на десет години на основание чл.79, ал.1 от ЗС те станали собственици по давностно владение на имота, а именно в началото на 1975г. След смъртта им ищците се снабдили с констативен нотариален акт по наследство и давност № 181, том I, дело № 107/2020г. на Нотариус с рег. № 709 на НК. Имотът бил деклариран и в данъчната служба на Община....... и за него са се плащали дължимите данъци и такси от родителите на ищците, а в последствие и от самите ищци. След смъртта на чичото на ищците М. И. Т., починал на 01.09.1982г., имотът бил продаден на О.М.И. и съпругата му Е.Х.И., които влезли във владение на северната част на имота и на къщата и постройките в него, като никога са нямали претенции към южната част на дворното място. С Нотариален акт № 51, том I, дело № 40/2016г. И.ови продали имота си на Б.А.К., който бил наясно, че купува само северната част от двора, представляващ УПИ IV-218 и постройките в нея, въпреки че в предмета на сделката бил включен целия двор. Едва през 2019г. когато се изготвя проект да разделяне на парцела на два самостоятелни имота Б.К. започва да проявява претенции към имота на ищците, включително и къщата, лятната кухня и стопанската постройка. Със съдействието на полицията бил осуетен опита му да окупира имота на ищците, включително и да заключи входната врата към двора откъм улицата и да попречи на влизането им в дома им. На 21.02.2020г. Б.А.К. и съпругата му М.Б.К. учредяват за обезпечение на заем в полза на ответника Д. Г. С. договорна ипотека върху процесния УПИ X – 218 в кв. 33 по плана на с......, заедно с построените в него сгради, оформена в Нотариален акт № 49, том I, дело № 41/2020г. на Нотариус № 702 на НК. Поради невръщане на заема било учредено заповедно производство и издаден изпълнителен лист, като след изпълнително производство имотът, заедно с две стопански постройки бил продаден на публична продан за сумата от 6 745 лв. и издадено Постановление за възлагане на имота № 152/30.03.2022г. на ЧСИ рег. № 931. След това ответникът поставил катинар на входната врата на имота и по този начин влязъл във владението му, като не допуска ищците до къщата и стопанските постройки. Ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Сочи, че ищците не са ставали собственици на дворното място, а само на жилищната сграда и лятната кухня, построени в него. Ответникът по никакъв начин не оспорва и не е оспорвал, че те са собственици на сградите, както и никога не бил владял същите. Излага, че ищците били уведомявани за всички действия на ЧСИ по време на изпълнителното производство, включително и за проданта и въвода във владение, както и за възможността да си учредят право на преминаване през собствения му имот. Твърди, че бащата на ищците, заедно с останалите съсобственици през 1982г. са продали имота на трети лица, праводатели на праводателя на ответника, за което се представя доказателство. С тези разпоредителни действия се установява, че наследодателя на ищците никога не е имал намерението да свои имота и да го придобива по давност. На 03.12.1982г. И. Т.М. (дядо на ищците), И.Й.Д. (баща на ищците), децата на чичото М. И. Т. – Б.М.И., Й.М.Й. и М.М.Й. продали УПИ IV – 218 в кв.33 по плана на с...... на О.М.И. и Е.Х.И., заедно с построените в него сгради, но без къщата в южната част, в която остават да живеят наследодателите на ищците. По данни на О.М. И. наследодателите на ищците са живели в жилищна сграда в южната част на парцела, като тази къща не е била обект на продажба, но с условието да живеят там до края на дните си. Частта обаче около къщата била предоставена за ползване от собствениците на къщата като държатели със съзнанието, че целия поземлен имот е собственост на купувача О. и съпругата му. Спор относно собствеността на тази къща никога не било имало, но само защото ПИ е продаден целия по възмезден начин и част от продавачите нямало къде да живеят. На 11.07.2016г. Б.К. закупил процесния имот, като бил наясно със фактическото положение на жилищната сграда, както и че майката на ищците живее в същата. Разговори за продажба на част от имота бил воден в адвокатската кантора на ответника в негово присъствие между собствениците и единия от ищците, като следвало след разделяне на имота да бъде закупен от него срещу 5 000 лв. По инициатива на собственика бил одобрен ПУП за разделянето на имота на две и ищците се сдобили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Ищците никога не били владели дворното място, а само са използвали частта около къщата като евентуални държатели. Заема от 8000 лв. бил даден от ответника като физическо лице именно за процедурата за разделянето на имота на два самостоятелни такива. След невръщането на заема и заповедното и изпълнителното производства след това, с Постановление от 30.03.2021г. на ЧСИ на ответника бил възложен имота и в последствие деклариран от него в Данъчната служба в Община........ На 09.06.2021г. ответникът бил въведен във владение от ЧСИ. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 12, том III, дело № 494/64г. на Коларовградски народен съд, дядото на ищците И. Д.И. (по Удостоверение за идентичност на лице с различни имена И. Т.М.) бил признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в с...... от 1500 кв.м., заедно с построената в него къща, втора стара къща, за който имот се отрежда парцел 4-218 от кв. 33, при граници: от двете страни улици, И. А. и М.С. и М. К.. Ползването на имота било разпределено между двамата му сина, като синът му М. И. Д. (М.Й.Д.) ползвал реално обособената северна част от дворното място, а синът му И. И. Д. (баща на ищците) ползвал реално обособената южна част на дворното място, като между двете части имало изградена ограда от мрежа с преход между двете части. Старата къща, находяща се в средата на имота била съборена и двамата му сина изградили всеки в реално обособената си част къща и стопански постройки. По делото са представени доказателства за определена строителна линия и ниво на жилищна сграда от 88 кв.м. в кв.33, парцел IV-218 на с......, каквато била определена по заявление на И. Д.И., видно от Протокол № 1 от 27.05.1965г. от Окръжен народен съвет. След смъртта на синът му М. И. Д. (починал на 01.09.1982г.) бащата И. Т.М., другият му син И.Й.Д. (И. И. Д.) и наследниците му, сключили договор за продажба с О.М.И. и Е.Х.И. на недвижим имот, като в нотариалния акт № 109, том IV, дело № 1149/1982г. на ШРС, имота бил описан по следния начин: - Къща и други стопански постройки с дворно място, представляващо парцел IV – 218 в кв. 33 по плана на с......, който парцел включва 1160 кв.м., а урегулиран съдържа 1500 кв.м. при граници: от две страни улици, парцел V[1]217 и парцел III-218. След продажбата фактическото положение не било променено, оградата продължила да разделя имота и владението на южната реално обособена част от двора, заедно с къщата и стопанските постройки продължило от И. И. Д., съпругата му Е.С. Д.. Същите обработвали земята, засаждали насаждения, отглеждали животни и продължили да живеят в къщата. След смъртта на И. И. Д. на 16.09.2008г., неговата съпруга продължила да живее в къщата до смъртта си на 17.08.2016г. Същата била посещавана от своята дъщеря – К. И., като за жилищната сграда и земята основно се грижил синът Н. И., който тогава живеел и работел в чужбина, но всяка година периодично посещавал имота. През 2016г. О.М. И., О. О.М., З.О.А. и С.О. М. прехвърлили на Б.А.К. собствеността върху дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот № IV-218 в кв. 33 по плана на с......, включващ собствено място от 1160 кв. м., а урегулиран съдържащ 1500 кв. м., находящо се в с......, ул.“....“ № 4, заедно с построените в имота жилищна сграда и други три стопански постройки, при граници: от изток УПИ V-217, от север – улица, от запад – УПИ II-221 и УПИ III-219 и от юг – улица, за което бил съставен Нотариален акт № 51, том 1, рег. № 508, н.д. № 40/2016г. на Нотариус рег. № 702 на НК. След смъртта на Е.С. И., по възлагане от Б.А.К. било извършено геодезическо измерване на имота след което била издадена Заповед № РД-326 от 26.11.2018г. на Кмета на Община......., с която се попълнил и поправил кадастъра на ПИ 218 и имотът УПИ IV-218 станал с площ от 1493 кв.м. Същите започнали и строително[1]ремонтни работи в северната част на имота, като извършили основен ремонт на жилищната сграда изградена там. Със Заповед № РД – 264 от 27.09.2019г. на Зам.кмета на Община....... УПИ IV – 218 е била изменена регулацията по плана на селото, одобрена със заповед №676/1933г. и променена със заповед №РД-326 от 2018г. в кв.33, като УПИ ІV - 218 се разделя на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти – УПИ IV- 218 с площ 683 кв.м. и УПИ Х – 218 с площ 810 кв.м. След разделянето на имотите достъпа на ищците бил преустановен чрез заключването на дворната врата откъм южната му част (откъм ул.“......“), като започнали пререкания и спорове относно собствеността на тази част от имота. На 21.02.2020г. ответникът Д. Г. С. дал в заем на Б.А.К. сумата от 8000 лв., за което в качеството си на ипотекарни длъжници К. и съпругата му М.А.К. учредили ипотека в полза на заемодателя върху урегулиран поземлен имот № X – 218 в кв. 33 по плана на с......, с площ 810 кв.м., заедно с построените върху имота две стопански постройки. Срокът на заема бил до 21.03.2020г., като за сделката бил оформен Нотариален акт № 49, том I, рег. № 981, дело № 41/2020г. на Нотариус рег. № 702 на НК. Поради невръщането на заема ответникът С. учредил заповедно производство, като била издадена Заповед за изпълнение № 304/15.05.2020г. и изпълнителен лист № 567 от 15.05.2020г. На 26.02.2020г. ищците К. И. И. и Н. И. И. били признати за собственици на процесния урегулиран поземлен имот № X – 218 с площ 810 кв.м. находящ се в с......, ул.“......“ № 11, ведно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № 181, том I, рег. № 3032, н.д. № 107/26.02.2020г. на Нотариус рег. № 709 на НК. На 26.05.2020г. било образувано изпълнително дело № 356/2020г. по описа на ЧСИ Р.Р., въз основа на изпълнителния лист от 15.05.2020г. представен от ответника[1]кредитор. В хода на образуваното изпълнително производство била наложена възбрана върху имота. На 09.07.2020г. ищцата К. И. И. подала молба до ЧСИ възбраната да бъде вдигната, тъй като имотът бил собственост на нея и брат й – Н. И. И., за което представили констативен нотариален акт. С Постановление от 20.07.2020г. на ЧСИ Р.Р. било отказано да се заличи вписаната ипотека, тъй като взискателя придобил правото да се удовлетвори от имота преди ищците, поради което не можело да му се противопостави по-късно вписания акт за собственост. Насрочена била публична продан на УПИ Х-218 в кв. 33, ведно с построената в него паянтова стопанска постройка с площ 64 кв.м. и полумасивна стопанска постройка с площ от 35 кв.м., като изградената в местото лятна кухня била преустроена в жилищно помещение, а долепената до нея полумасивна едноетажна постройка изградена върху вкопана маза, не била предмет на продажбата и ипотеката. Било констатирано от ЧСИ, че лятната кухня била придобита по давност от трето за изпълнението лице и не може да бъде предмет на публичната продан. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.03.2021г. за купувач на имота – дворно място и две стопански постройки бил обявен Д. С.. На 09.06.2021г. бил проведен въвод във владение на купувача, като било установено, че на дворната врата бил поставен катинар. От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че наследодателя на ищците и техен дядо – И. Т., придобил имота за двамата си сина и го разделил между тях фактически с изграждане на телена ограда, но не била задвижена процедура по изменение на регулационния план за процесния УПИ. Чичото на ищците построил къщата си през 1965г., а къщата на ищците била построена преди това. Дядото и бабата живеели в друг имот, но всички се събирали заедно. Ищците живеели в бащината си къща с ограденото около нея място още от раждането си, а семейството на чичо им след смъртта му, продали къщата си на О. – роднина на майка й. О. знаел, че къщите са в един общ парцел и никога не е имал претенции към мястото на ищците, и не влизал в тяхното място изобщо. Той живял в имота до 1995г., а през 2016г. го продал на Б.. Тогава в южната част на имота живеела баба Е. Д., а след смъртта и къщата останала празна. Ищеца живеел в чужбина, но се прибирал периодично, почиствал имота правил ремонти. Свидетелката М.К. твърди, че били закупили целия парцел и къщата и стопанските постройки. Майката на ищците живеела в другата къща и след смъртта й, с тях се свързал Н. и искал да купи част от парцела и поискал да го разделят. След това сложили ограда и изкарали документи за двата отделни имота, но Н. се отказал да купува. Взели заем от ответника, тъй като не им стигнали парите за ремонт и за разделянето на имотите. Заключили вратата към дворното място когато се уточнило, че мястото е тяхно, защото ищците спорили, че е тяхна собственост. Свидетеля Б.К. твърди, че през 2016г. купили процесния имот от декар и половина. В имота имало две жилищни сгради с три постройки, като закупил горната къща откъм ул.“....“, а долната къща нямала документи. Излага, че предишния собственик му казал, че се разбрал да предостави едно парче от земята на семейството на ищците временно, докато били там. Разказва, че причината да вземе заем около 10 000 лв. от ответника, който тогава му бил адвокат, била, че Н. искал да купи земята и трябвало да я разделят на два отделни имота. Заема бил взет за месец и не могъл да върне парите и последвала публична продан на имота. Срокът бил един месец, защото след толкова време му казал Н., че ще купи мястото, но нямали връзка с него и не дошъл. На отговора на въпроси към ищцовата страна по реда на чл.176 ГПК, ищеца Н. И. И. сочи, че е имал уговорка с Б. да раздели каквото притежава, и като се върне да му плати стойността на техническото разделяне. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответната страна върху спорния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор легити......ат с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легити......а като собственик на процесния имот - придобиване въз основа на наследство и давност. На първо място е необходимо да се отбележи, че при установеното фактическо разделяне на имота през 1965г. от дядото на ищците, между двамата му сина, е действала разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗПИНМ, съобразно която - парцелите по дворищно-регулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели, а в ал.2 е посочено, че такива части не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Такива части от парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако се включат в съседен парцел при спазване на действуващите разпоредби. Ето защо може да се приеме, че бащата и майката на ищците са започнали валидно владение върху реална част от процесния урегулиран поземлен имот. С влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973г., и по специално разпоредбата на чл.59, ал.1 в редакцията и до изменението през 2000г. с ДВ бр.34 в сила от 01.01.2001г., изрично е било забранено придобиването чрез правни сделки или по давност на реална част от урегулиран поземлен имот. С нормата на чл.181, ал.1 ЗТСУ е запазено действието на изтеклата до влизането на същия закон в сила придобива давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали дотогава, или съгласно ЗТСУ и правилника за неговото приложение. С влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001г., в чл.200, ал.1 е прието, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия закон. Уредената в чл.200, ал.2 от ЗУТ хипотеза, касае придобиване по давност на реална част от неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия, поради което и е ирелевантна за настоящия спор. Или след 01.01.2001г. давностния срок /чието действие е запазено до 01.06.1973г./ е продължил да тече, и през 2003г. може да се приеме че е изтекъл необходимия десетгодишен срок за придобиване по давност на реалната част от урегулирания поземлен имот. Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, наследниците на починало лице, което не се е позовало на владението преди смъртта си, могат да ползват правата на праводателите си и да придобият правото на собственост. От осъщественото през 2019г. изменение на регулационния план, досежно процесния имот /както и от приложените проектни скици/ се установява, че двата новообразувани урегулирани поземлени имота имат минимално изискуемите площ и лице по чл.19 ЗУТ, и могат да урегулират самостоятелно. Единствено за да се установи конкретното отношение на родителите на ищците към процесната реална част от урегулирания имот, с оглед намерението им за своене или държане без такова намерение, е необходимо да се изследва действителната воля на страните, сключили договора за продажба с Нотариален акт № 109, том IV, дело № 1149/1982г. на ШРС. Както бе посочено по-горе с договора купувачите са закупили къща и други стопански постройки с дворното място, което към този момент е било разделено с телена ограда, и в южната му половина е имало друга къща и стопански постройки. Ако страните са имали намерение да продават цялото дворно място, ведно с построената в южната му част жилищна сграда и стопански постройки, без значение дали постройките са законни или не, е следвало да посочат, че го продават ведно с всички изградени в дворното място постройки. Освен неосведомеността и липсата на технически познания на продавачите, следва да се отчете и фактическата забрана към този момент за осъществяване на сделки на реални части от урегулирани поземлени имоти, и желанието на страните да сключат конкретната сделка без осъществяване на необходимата административна процедура по разделянето на имота. Последващите купувачи сами заявяват, че къщата в южната част не е била предмет на сделката, и никога не са оспорвали правото на собственост на ищците, а доводите им за допускане ползването на постройката и земята до смъртта на родителите на ищците се оборват както от останалите събрани по делото доказателства, така и от възможността това да се облече в правна форма още със сключването на продажбата като се запази вещното право на ползване по отношение на някой от продавачите. Ползването на южната част на имота от родителите на ищците в продължение на повече от 30 години след продажбата, без каквато и да е претенция от купувача, както с оглед и на гореизложеното, сочат именно на намерение за закупуване/продажба на северната част от имота, ведно с построените в нея жилищна и стопански постройки, което обуславя и намерението на наследодателите на ищците да владеят реално определената част от имота като своя, а не да я държат. Дори и да се допусне истинността на доводите на ответната страна за изразено желание на ищците да закупят новообразуваното дворно място, в което е тяхната жилищна постройка, а не само да заплатят стойността на административната услуга по регулационната промяна, то може да е било породено от желание за окончателно разрешаване на спора, дори и с отстъпки, и не би могло да се отрази на намерението за своене, на което са се позовали ищците в последващото нотариално производство. Ето защо съдът на......а, че въз основа на надлежно упражняваната фактическа власт върху реално определената част от имота, с намерение за своене от праводателите на ищците, ищците са придобили правото на собственост върху тази част, съответно върху съответстващия и новообразуван УПИ Х-218 по плана на селото. От друга страна постановлението за възлагане на недвижим имот, не би могло да прехвърли правото на собственост в настоящия случай. Публичната продан на недвижим имот /за разлика от тази на движими вещи/ е деривативно основание за придобиване на право на собственост, и абсолютно перфектната продан не би могла да направи купувача собственик, ако праводателя му не е притежавал правото. Само за пълнота следва да се отбележи, че възражението на ищцовата страна за нищожност на публичната продан на основание чл.182, б."Б" ЗЗД е неоснователно, доколкото забраната по тази норма няма действие по отношение на участието на посочените лица във всякакви сделки и публични продажби на територията на съответния съдебен район, в който те осъществяват дейността си, защото ограничението посочено в нормата не е абсолютно, критерият е формален и не може да оправдае приложението на строгата санкция, предвидена в чл. 490, ал. 2 ГПК, в който смисъл Определение № 50864 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2319/2022 г., IV г. о., цитираното в него Решение № 135 от 8.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 88/2009 г., II т. о., и др. Обжалваното решение като краен резултат се явява правилно, макар и не по изложените в него мотиви, поради което и следва да бъде потвърдено в атакуваната част. На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 700 лева. Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд