Решение № 4224 от 4.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 56217/2023 г.

№ 20231110156217 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ••••••••, адрес: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу И. В. Я., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. С, ж.к. „Л“, ул. „617“, бл. 623, вх. Д, ет. 2, ап. 92, за заплащане на следните суми за имот, находящ се в адрес: гр. С, ж.к. „Л“, ул. „617“, бл. 623, вх. Д, ет. 2, ап. 92, абон. № ••••••:

сумата от 1214,39 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането;

мораторна лихва от 210,21 лв. за периода 15.09.2021 г. - 18.09.2023 г.;

сумата от 54,18 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането;

мораторна лихва от 12,64 лв. за периода 16.10.2020 г. - 18.09.2023 г.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР). Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. В. Я. оспорва исковете по основание и размер при липса на доказателства за дължимост на сумите, като оспорва представените от ищеца доказателства – извлечение от сметки и фактури и прави искане ищецът да представи съответни доказателства – отчети за показанията на общия топломер в абонатната станция, за отчисляване на технологични загуби от показанията на общия топломер. Твърди плащане на процесните задължения, за което представя доказателства. Претендира разноски.

С влязло в сила Определение № 30939/30.07.2024 г. е прекратено производството по делото по отношение на всички ответници с изключение на И. Я.. С Определение № 31001/30.07.2024 г. е изменено на основание чл.253 ГПК Определение от 01.07.2024 г. по чл. 140 ГПК, че са предявени осъдителни искове за процесните задължения в цялост само срещу ответника И. Я., а не установителни искове по реда на чл. 415 вр. чл. 422 ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи по иска за главница: че ответникът е собственик/вещен ползвател на процесния имот или го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида; че ответникът е поел задължение да му заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, че в рамките на процесния период действително е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия и стойността на възнаграждението за извършената услуга, а по иска за мораторна лихва: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответника в забава и размер на лихвите. В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга.

По иска по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия:

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага извод, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, в рамките на исковия период сградата, в която се намира процесният имот, е била топлофицирана, ежемесечно са били извършвани отчети на общия топломер, който е преминал метрологичен контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищцовото дружество съгласно действащата методика. Установява се, че през исковия период дяловото разпределение е било извършвано от третото лице помагач – „Т. С.“ ЕООД.

За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответникът е бил клиент на топлинна енергия в процесния недвижим имот, респ., че между страните е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, по делото са представени следните писмени доказателства, а именно: договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗТСУ № 57, том VIII от 06.06.1978 г.; нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 18, том XXII, дело № 3428/1981 г. на нотариус А. И.; удостоверение № БК-30-61/1/12.06.2012 г., издадено от СО-район „Л“, за идентичност на административни адреси и нотариален кат за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 110, том II, дело № 346/86 г. на нотариус В. А. От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно апартамент № 92, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, ул. „617“, бл. 623, вх. Д, ет. 2, като не се твърди и не се установява по делото същият да се е разпоредил с правото на собственост в полза на трето лице, поради което през през исковия период именно същият е бил собственик на имота, в каквато връзка е сторено изрично признание в отговора на исковата молба от 08.02.2024г. на И. Я..

С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ ответникът се явява потребител на топлинна енергия и е задължен въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия. Относно същата доставка съдът кредитира изцяло заключението на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение документи, както и на извършените от вещото лице изчисления съгласно действащата нормативна уредба. Според заключението на СТЕ за исковия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е начислена по прогнозни данни топлинна енергия в размер на 1731,01 лв., от които 356,05 лв. за отопление на имот и 1374,96 лв. за битово горещо водоснабдяване. Видно от съдържащите се в табл. 6 от заключението данни в колоната за сградната инсталация за всички месеци от исковия период са отразени нулеви стойности, т.е. за процесния имот през исковия период не е била начислявана топлинна енергия за сградна исталация. Установява се от заключението, че след извършено изравняване за периодите м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г. е налице сума за възстановяване на потребителя в общ размер на (-) 419,39 лв. Следователно стойността на реално доставената през исковия период топлинна енергия се равнява на 1311,62 лв.

Разпитана в съдебно заседание на 03.11.2025 г., вещото лице по СТЕ К. сочи, че представената от ответника и приета по делото фактура от 30.07.2024 г. е издадена за период извън процесния, както и че е работила по два броя изравнителни сметки и два броя отчета в имота. С молба от 02.12.2025 г. вещото лице К. заявява, че е работила по представените от третото лице помагач и приети по делото доказателства.

Относно сумата за ТЕ за сградна инсталация

Според чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, която разпоредба е с еднакво съдържание като разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, отменена с § 5 от ПЗР на Наредба № Е- РД-04-1 от 12.03.2020 г., влязла в сила на 24.03.2020 г. С еднакво съдържание е и формулата по т. 6.1.1 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост във връзка с чл. 61 от двете наредби, а именно, че количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по съответно посочена с математическа формула зависимост.

С Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., 5-членен с-в е оставено в сила Решение № 7276 от 3.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о., с което са отменени по жалба на съответни лица т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Същата наредба е приложима за процесния период, тъй като отмяната на наредбата като подзаконов нормативен акт има действие занапред, считано от деня на влизането в сила на съдебното решение, в случая влязло в сила с обнародването му в ДВ, бр. 16 от 25.02.2025 г. (чл. 194 и чл. 195 АПК).

С Решение на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17 е приета за допустима национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Според Решение на СЕС по дело С-760/2023 г., третиращо зависимостта по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост по отменената Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

В мотивите към решението на СЕС е посочено следното:

1. Според изготвеното по главното производство заключение от вещо лице тази формула е неясна, тъй като съдържа редица двусмислия, което би могло да постави под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на топлинна енергия или на топла вода в съответната сграда, доколкото вследствие на тези изчисления потребителите, които не потребяват топлинна енергия, дължат част от сумите, дължими от потребителите, които я потребяват, но които не плащат сметките си;

2. Макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката, да се основава на някои обективни данни, е видно, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина;

3. Формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление съгласно чл. 10, § 1 от Директива 2012/27, която разпоредба препраща към точка 1.1. от приложение VII към тази директива, която е озаглавена „Фактуриране въз основа на действителното потребление“ и предвижда по-специално, че за да се даде възможност на крайните клиенти да регулират своето енергопотребление, фактурирането следва да се извършва въз основа на действителното потребление поне веднъж годишно, а информацията за фактурирането следва да им се предоставя поне веднъж на три месеца при поискване или ако са направили избор да получават електронни сметки, или два пъти в годината в останалите случаи.

Доколкото друго вещо лице по друго дело е изпитало съмнения относно прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление във връзка с начислени за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, които съмнения биват потвърдени в решението на СЕС, е било ненеобходимо поставянето на съответни въпроси в тази насока на двете вещи лица във връзка с приспадане на таксата за сградна инсталация от общо дължимата сума за топлинна енергия и дялово разпределение, доколкото съгласно заключението на СТЕ таксата за сградна инсталация е 0 лв.

С оглед гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява, че в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати в полза на ищеца стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на 1311,62 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Съдът намира, че оспорването на заключението от страна на ответника е бланкетно, немотивирано, като същият при изслушването на вещото лице в съдебно заседание не е поставил каквито и да е въпроси към него във връзка със заключението и не е направил доказателствено искане за допускане на допълнителна или повторна експертиза.

Според заключението на ССчЕ по счетоводни данни на ищеца за погасяване на задължението за м.05.2020 г. на 13.05.2021 г. е било извършено плащане на сумата от 49,46 лв., като с решение на КЕВР от 10.06.2020 г. била приета по-ниска цена на ТЕ за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г., вледствие на което възникнала сума за възстановяване в цена на ТЕ за минал период на обща стойност (-) 47,82 лв., като посочената сума била отнесена от ищеца в намаление към задълженията по фактура за м. 06.2020 г. Вещото лице е установило, че посочените суми били съобразени при предявяване на настоящия иск и същите не били включени в исковата претенция. Вещото лице е изчислило, че след извършеното изравняване за периодите м.05.2020 г.- м.04.2021 г. и м.05.2021 г.-м.04.2022 г. и приспадане на горепосочените суми за м.05 и м.06.2020 г. е налице непогасено задължение за топлинна енергия в размер на 1214,39 лв.

По делото не се установява сумата от 1214,39 лв. да е била заплатена, поради което искът по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за цена на доставена топлинна енергия следва да се уважи изцяло като доказан по основание и размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:

Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна главница. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

През процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно приложимите в настоящия случай общи условия от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1). Според ал. 4 от общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 от общите условия срок, то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения, ако фактурата за реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи от момента на изтичане на 45-дневния срок считано от издаването на фактурата, а не от изтичането на отоплителния период.

Срокът за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2021 г. за периода 01.05.2020 г.-30.04.2021 г. е 14.09.2021 г., поради което считано от следващия ден – 15.09.2021 г. ответникът е изпаднал в забава за задълженията по тази фактура. Срокът за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2022 г. за периода 01.05.2021 г.-30.04.2022 г. е 14.09.2022 г., поради което считано от следващия ден – 15.09.2022 г. ответникът е изпаднал в забава за задълженията по тази фактура.

Съгласно т. 4 от заключението на ССчЕ, размерът на дължимата мораторна лихва за исковия период 15.09.2021 г. - 18.09.2023 г., считано от датата на изпадане в забава, възлиза на 210,21 лв.

С оглед гореизложеното искът по чл. 86 ЗЗД се явява доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи изцяло.

По исковете по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:

Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по системата на дялово разпределение - чл. 139, ал.1 ЗЕ. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

По силата на чл. 22 от ОУ на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е реално извършена.

Видно е от представения по делото протокол за общо събрание, че е прието валидно решение дяловото разпределение в процесната сграда етажна собственост да се извършва от „Т. С.“ ЕООД, а видно от приложения по делото договор № Д-О- 67/03.06.2020 г. при общи условия ищцовото дружество е възложило на третото лице помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ.

Видно от приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ и представените от третото лице-помагач документи – индивидуални справки за отопление и топла вода и годишни отчети дялово разпределение за процесния имот е извършено през процесния период от третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД, като услугата е предоставена през процесния период, а от заключението на ССчЕ се установява, че стойността на извършената услуга за в периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 54,18 лв., за която сума няма данни да е погасена чрез плащане.

Следователно предявеният осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 54,18 лв., представляаща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г. е доказан по сюоснование и размер, поради което следва да се уважи изцяло.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. Съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016 г. редът и начинът на заплащане на дялово разпределение се определят от ищеца и се обявява на клиентите. При вземания без уговорен падеж длъжникът изпада в забава след отправена от кредитора покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Ищецът нито твърди, нито доказва да е обявил такъв ред, нито да е отправил покана за плащане до ответника. В представените фактури няма перо за дялово разпределение, а и няма данни същите да са достигнали до ответника.

Следователно искът по чл. 86 ЗЗД във връзка с дяловото разпределение е изцяло неоснователен.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни, които своевременно са направи искане за присъждане на такива.

Ищецът е сторил разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица в общ размер на 800 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., чийто размер съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, като взе предвид, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищеца, както и материалния интерес по делото съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.), определи в размер на 50 лв., като с оглед уважената част от исковете ищецът има право на разноски за сумата от 842,80 лв.

Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.02.2024 г. и списък на разноските с посочване на сумата от 500 лв. за ответника И. Я. (л. 184, 185), като с оглед отхвърлената част от исковете същият има право на разноски за сумата от 4,24 лв.

С оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и при съобразяване с чл. 5 ЗВЕРБ, която норма предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от ДФЕС - 1,95583 лева за 1 евро, дължимите суми следва да бъдат присъдени в български левове съгласно принципа на диспозитивното начало, но и в еквивалент на официалната парична единица от 01.01.2026 г. в Република България, доколкото решението бива постановено след м. 01.2026 г. – преходен период, през който българският лев е все още законно платежно средство съгласно въведения с чл. 24 ЗВЕРБ принцип на двойно обращение на лева и еврото.

По изложените съображения, съдът