Решение № 46 от 5.5.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 335/2025 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. С присъда №9 от 03.10.2025г., постановена по НОХД№223/25г. Габровският окръжен съд е признал подсъдимия М. Я. В. за виновен в това, че на 08.06.2020 г. в гр. Севлиево, обл. Габрово и гр. Летница, обл. Ловеч, действайки като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си,в съучастие като извършител с подсъдимия И. Р. Р. - извършител, при условията на продължавано престъпление, на шест пъти е използвал платежен инструментдебитна карта с № 515924хххххх0176, издадена от „Банка ДСК" ЕАД по сметка ВG 000000152•••••••, с титуляр Е. П. С. от с. Сенник, общ. Севлиево, като изтеглил на 6 пъти общо сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, без съгласието на титуляра С., като деянията не съставляват по-тежки престъпления, както следва: На 08.06.2020 г. в 19:43 часа в гр. Севлиево изтеглил сумата от 50 /петдесет/ лева от АТМ устройство № 01058628, находящо се на ул. „Стара планина" № 78; На 08.06.2020 г. в 19:44 часа в гр. Севлиево, изтеглил сумата от 400 /четиристотин/ лева от АТМ устройство № 01058628, находящо се на ул. „Стара планина" № 78; На 08.06.2020 г. в 19:46 часа в гр. Севлиево, изтеглил сумата от 400 /четиристотин/ лева от АТМ устройство № 01058628, находящо се на ул. „Стара планина" № 78; На 08.06.2020 г. в 19:49 часа в гр. Севлиево изтеглил сумата от 400 /четиристотин/ лева от АТМ устройство № 01058628, находящо се на сградата на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов" ЕАД, ул. „Стефан Пешев" № 147; На 08.06.2020 г. в 21:00 часа в гр. Летница, обл. Ловеч изтеглил сумата от 50 /петдесет/ лева от АТМ устройство № D0011002, находящо сена ул. „България" № 19; На 08.06.2020 г. в 21:02 часа в гр. Летница, обл. Ловеч, изтеглил сумата от 200 /двеста/ лева от АТМ устройство № D0011002, находящо се в на ул. „България" № 19, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл.69, ал.1 във вр.с чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. Наказанието обществено порицание е постановено да се изтърпи чрез обявяване на присъдата по подходящ начин от кметството на с. Душево. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено и времето, през което подсъдимият М. В. е бил задържан под стража,считано от 24.04.2025г. до постановяване на присъдата. Със същата присъда подсъдимият И. Р. Р. и признат за виновен в това, че през периода от 08.06.2020 г. до 10.06.2020 г. включително, в гр.Севлиево, обл. Габрово и гр. Летница, обл. Ловеч, макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, сам и в съучастие като извършител с подсъдимия М. Я. В. - извършител, при условията на продължавано престъпление, на 11 /единадесет/ пъти е използвал платежен инструмент – дебитна карта с № 515924хххххх0176, издадена от „Банка ДСК" ЕАД, по сметка ВG 000000152••••••• с титуляр Е. П. С. от с. Сенник, общ. Севлиево, като изтеглил на 11 /единадесет/ пъти общо сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, без съгласието на титуляря С., като деянията не съставляват по-тежко престъпление, както следва: На 08.06.2020 г. в 19:43 часа в гр. Севлиево, в съучастие с подсъдимия М. Я. В. изтеглил сумата от 50 /петдесет/ лева от АТМ устройство №01058628, находящо се на ул. „Стара планина" № 78; На 08.06.2020 г. в 19:44 часа в гр. Севлиево, в съучастие с М. Я. В. изтеглил сумата от 400 /четиристотин/ лева от АТМ устройство № 01058628, находящо се на ул. „Стара планина" № 78; На 08.06.2020 г. в 19:46 часа в гр. Севлиево, в съучастие с М. Я. В. изтеглил сумата от 400 /четиристотин/ лева от АТМ устройство № 01058628, находящо на ул. „Стара планина" № 78; На 08.06.2020 г. в 19:49 часа в гр. Севлиево, в съучастие с М. Я. В. изтеглил сумата от 400 /четиристотин/ лева от АТМ устройство № 01058628, находящо се на сградата на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов" ЕАД, ул. „Стефан Пешев" № 147; На 08.06.2020 г. в 21:00 часа в гр. Летница, обл. Ловеч, в съучастие с М. Я. В. изтеглил сумата от 50 /петдесет/ лева от АТМ устройство № D0011002, находящо се на ул. „България" № 19; На 08.06.2020 г. в 21:02 часа в гр. Летница, обл. Ловеч, в съучастие с М. Я. В. изтеглил сумата от 200 /двеста/ лева от АТМ устройство №D0011002, находящо се на ул. „България" № 19; На 09.06.2020 г. в 22:05 часа в гр. Севлиево изтеглил сумата от 50 /петдесет/ лева от АТМ устройство №5402, находящо се в ж.к. „Митко Палаузов" бл. 21; На 09.06.2020 г. в 22:06 часа в гр. Севлиево изтеглил сумата от 400 /четиристотин/ лева от АТМ устройство № 5402, находящо се в ж.к. „Митко Палаузов" бл. 21; На 09.06.2020 г. в 22:12 часа в гр. Севлиево изтеглил сумата от 400 /четиристотин/ лева от АТМ устройство № АO0909567, находящо се на ул. „М. Попов" бл. № 41; На 09.06.2020 г. в 22:21 часа в гр. Севлиево изтеглил сумата от 100 /сто/ лева от АТМ устройство №АFIВ5401, находящо се на ул.„Стефан Пешев" № 147 и 11. На 10.06.2020 г. в 17:01 часа в гр. Севлиево изтеглил сумата от 50 /петдесет/ лева от АТМ устройство № АO0909884, находящо се на пл. „Свобода" № 1, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр.с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл.69 ал.1 във вр.с чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Наказанието обществено порицание е поставено да се изтърпи чрез обявяване на присъдата по подходящ начин от кметството в с. Сенник, общ. Севлиево. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият И. Р. Р., който я обжалва с оплаквания за нейната неправилност и явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват се доводи, че окръжният съд при определяне на наказанието не е отчел в достатъчна степен,че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил с току що навършени 16 години.Твърди се,че при определяне на наказанието първият съд не е взел предвид заключението на назначената психолого-психиатрична експертиза и не е обсъдил предпоставките за приложението на института на чл.61 от НК,с което се претендира нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК.Правят се оплаквания,че съдът не е отчел изминалият дълъг период от време от извършване на деянието, което следва да се третира като изключително смекчаващо вината обстоятелство.Излагат се съображения,че първият съд е пренебрегнал трудовата ангажираност на подсъдимия, обстоятелството, че очаква дете и доброто му процесуално поведение.Твърди се,че съдът не е обсъдил и мотивите за извършване на престъплението, с което се претендира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.Прави се искане,в условията на алтернативност, въззивният съд да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане,поради липса на мотиви и противоречия в тях, да приложи разпоредбата на чл.61 от НК или определи наказанието при условията на чл.55 от НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура –Велико Търново счита атакуваната присъда за правилна,законосъобразно и обоснована със събраните по делото доказателства.Изразява становище,че при определяне на наказанието окръжният съд е отчел всички релевантни за това факти, не е подценил изброените смекчаващи вината обстоятелства и е определил справедливо по размер и начина на изтърпяване наказание.Намира,че размерът на наложеното наказание, с приложението на чл.66 ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия, няма да го препятства да изпълнява бащинските си задължения, както и да упражнява правото си на труд.В заключение пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена. Адвокат Б., защитникът на подсъдимия И. Р., поддържа подадената жалба с наведените в нея доводи и искания.Изразява становище,че избраната от подсъдимите диференцирана процедура за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие с признание на фактите изложени в обвинителния акт не освобождава съда от задължението да тълкува правната квалификация на деянието, включително и по приложението на материалния закон.Акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е станал баща, което следва да се третира като смекчаващо отговорността му обстоятелство.Заявява допълнително искане в условията на алтернативност, наред с другите посочени във въззивната жалба, размерът на наложеното наказание на подсъдимия Р. да бъде намален до минималния предвиден в закона от три месеца. Подсъдимият И. Р. се присъединява изцяло към пледоарията на защитника си и моли въззивната жалба да бъде уважена. Подсъдимият М. Я. В. в съдебно заседание не се присъедини към въззивната жалба на съпроцесника си и моли присъдата да бъде потвърдена. Адв.В., служебен защитник на подсъдимия В.,счита атакуваната присъда за правилна, законосъобразна и справедлива и пледира да бъде потвърдена от въззивния съд. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК-подсъдимите И. Р. и М. В. са признали всички факти,изложени в обвинителния акт и са дали съгласие да не се събират доказателства за тях, а събраните на досъдебното производство доказателства да се ползват при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата.В съгласие с изискванията на чл.373 ал.3 вр. чл.373 ал.4 от НПК при постановяване на присъдата си окръжният съд е ползвал направеното от подсъдимите признание на фактите, за което е счел, че се подкрепя от събрания в досъдебната фаза доказателствен материал и е приел за установена фактическа обстановка,откриваща се и в обвинителния акт. Установено е от фактическа страна по делото,че пострадалата Е. П. С. живеела сама в къща в с.Сенник, общ. Севлиево, ••••••.Същата имала разкрита през 2019г. банкова сметка с IВАN ВG28ТТВВ9400152••••••• в банка „ЕКСПРЕСБАНК" АД. Към същата сметка й била издадена от банката дебитна карта № 515924хххххх0176. Картата се ползвала само от св. С. и не била предоставяна от нея на други лица. По сметката си С. имала спестявания от около 11 000 лв., получени от продажбата на земеделски земи.През месец май 2020г. било извършено юридическо и фактическо вливане на банка „ЕКСПРЕСБАНК" АД към „БАНКА ДСК" ЕАД, след което те продължили дейността си под името „БАНКА ДСК" АД.След обединението,банковите сметки на клиентите,разкрити в „ЕКСПРЕСБАНК" АД, били трансферирани в „БАНКА ДСК" АД, като получили нов номер на банковата сметка и нов IВАN - номер при същата банка.В тези два номера,последните десет цифри били идентични с тези от стария IВАN - номер в „ЕКСПРЕСБАНК" АД.Към сметките били издадени и нови банкови карти от правоприемника „БАНКА ДСК" АД, които били валидни едновременно със старите, издадени от „ЕКСПРЕСБАНК" АД. При обединението на двете банки, сметката на св. С. в „ЕКСПРЕСБАНК" АД била трансферирана в „БАНКА ДСК" АД, като била закрита при първата банка на 30.04.2020г. и открита при втората на 01.05.2020г. В „БАНКА ДСК" АД сметката получила нов IВАN: ВG87SТSA9300152••••••• и вътрешен номер на банкова сметка:000000152•••••••. Към този момент наличността й била малко над 10 500 лв. Е. С. съхранявала издадената й от „ЕКСПРЕСБАНК" АД дебитна карта № 515924хххххх0176 с листче с изписан ПИН - код за нея в дома си в с.Сенник, в папка с документи. През 2020г. подсъдимите И. Р. и М. В., които били непълнолетни, живеели със семействата си в с.Сенник,общ.Севлиево.Познавали се помежду си и се виждали често. При една от срещите им в селото, в началото на месец юни 2020г., те решили да откраднат пари от къщата на пострадалата Е. С..Същия ден влезли в дома й, претърсили стаите и намерили папката с документи,в която С. съхранявала издадената й дебитна карта от „ЕКСПРЕСБАНК" АД с № 515924хххххх0176 с ПИН-кода за нея и ги взели.Двамата решили да изтеглят пари от дебитната карта. В изпълнение на взетото решение, на 08.06.2020г., подсъдимите В. и Р. отишли заедно в гр. Севлиево. В града във времето от 19:43ч. до 19:49ч., без знанието и съгласието на Е. С., извършили с дебитната й карта с №515924хххххх0176, четири тегления на парични суми от банковата й сметка, като използвали АТМ - устройства /банкомати/ в същия град, както следва: в 19:43 ч. изтеглили сумата от 50 лева от АТМ устройство №01058628, находящо се в гр. Севлиево, ул. „Стара планина" № 78; в 19:44 ч. изтеглили сумата от 400 лева от АТМ устройство №01058628, находящо се в гр. Севлиево, ул. „Стара планина" № 78; в 19:46 ч. изтеглили сумата от 400 лева от АТМ устройство №01058628, находящо се в гр. Севлиево, ул. „Стара планина" № 78; в 19:49 ч. изтеглили сумата от 400 лева от АТМ устройство №01058628, находящо се в гр. Севлиево, на сградата на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов" ЕАД, ул. „Стефан Пешев" № 147. Изтеглената сума е общо в размер на 1250лв. При описаните тегления,с картата на пострадалата С. оперирал подсъдимият И. Р..Той поставял платежния инструмент в АТМ - устройството и набирал на него ПИН-кода, изписан на листчето, взето от дома на С..През това време подсъдимият В. стоял до него и го чакал, като веднага след изтеглянето на парите двамата си ги поделяли. По-късно,същата вечер,двамата подсъдими отишли в гр. Летница, обл. Ловеч, където живеела майката на подсъдимия В..Там, по същия начин, извършили още две трансакции от банкомат с картата на пострадалата, като: от АТМ устройство №Б0011002, находящо се в гр. Летница,ул. „България" №19, изтеглили от сметката на С. съответно: в 21:00 ч. - сумата от 50 лева и в 21:02 ч. - сумата от 200 лева. Изтеглените общо 250 лв. двамата подсъдими си поделили отново, след което се разделили. Подсъдимият В. останал при майка си, а подсъдимият Р. се върнал в гр.Севлиево,като задържал в себе си картата на пострадалата С. с ПИН - кода. В следващите два дни - 09.06.2020 г. и 10.06.2020 г. подсъдимият И. Р. извършил сам пет тегления с банковата карта на пострадалата С. от банкомати в гр. Севлиево, както следва: - на 09.06.2020 г. в 22:05 ч. изтеглил сумата от 50 лева от АТМ устройство № 5402, находящо се в гр. Севлиево, ж.к. „Митко Палаузов" бл. 21; - на 09.06.2020 г. в 22:06 ч. изтеглил сумата от 400 лева от АТМ устройство № 5402, находящо се в гр. Севлиево, ж.к. „Митко Палаузов" бл. 21; - на 09.06.2020 г. в 22:12 ч. изтеглил сумата от 400 лева от АТМ устройство № А00909567, находящо се в гр. Севлиево, ул. „М. Попов" бл. №41; - на 09.06.2020 г. в 22:21ч. изтеглил сумата от 100 лева от АТМ устройство №АFВ5401, находящо се в гр.Севлиево, ул. „Стефан Пешев" №147; - на 10.06.2020 г. в 17:01 ч. изтеглил сумата от 50 лева от АТМ устройство № А00909884, находящо се в гр. Севлиево, пл. „Свобода" №1.Общо изтеглената сума от 1000 лв. подсъдимият задържал за себе си, която впоследствие изхарчил за свои нужди. След това изхвърлил банковата карта на С.. Пострадалата С. първоначално не разбрала за извършените тегления с картата й.Няколко дни след извършените деяния тя постъпила на лечение в „Държавна психиатрична болница" - Севлиево, където била хоспитализирана през периода от 11.06.2020 г. до 15.12.2020 г. След изписването й от болничното заведение била настанена в „Дом за пълнолетни лица с деменция" в гр. Дряново.Там упълномощила директора на Дома - св.Н. А.ова И., да я представлява пред „БАНКА ДСК" АД. През месец януари 2021г. св. Н. И. извършила проверка в банката на наличността по сметката на С. и установила, че от нея са извършвани тегления.Уведомила за това С. и й предала издадено от банката извлечение за движението по сметката. Тогава пострадалата узнала, че от сметката й са извършвани,без нейно знание и съгласие,тегления с двете й банкови карти и подала сигнал до РУ - Дряново, по повод на който било образувано досъдебното производство. В хода на разследването е установено,че извършители на престъпното посегателство са двамата подсъдими. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза /л.208-213 т.І от ДП/ е установено,че подсъдимият М. В. не страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, поради които да не разбира свойството и значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянията и към момента на изготвяне на заключението той е бил способен правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и дава достоверни обяснения за тях. От заключението на психолого-психиатричната експертиза на подсъдимия И. Р. / л.186-193т.І от ДП/ е установено, че той не страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, поради които да не разбира свойството и значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянието той е достигнал ниво на интелектуално и личностно развитие, както и волева зрелост, които са му позволявали да разбира свойството и значението на извършеното противоправно деяние и да ръководи постъпките си.Емоционално-волевото състояние на Р. към момента на извършване на деянието се е характеризирало с понижен самоконтрол под влияние на емоционална лабилност,неподходяща среда,липса на семейна подкрепа. Това са черти,присъщи на непълнолетен,но той е осъзнавал противоправния характер на извършеното и е действал изцяло за задоволяване на личните си потребности. Към момента на извършване на деянието и към момента на обследване от вещите лица, Р. е бил способен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.Той не страда от психично заболяване.При него липсва разстройство на волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на първичното поведение. Психичното състояние на Р. позволява той да участва в действия по разследването. В хода на разследването пострадалата Е. С. починала на 08.10.2022г. / акт за смърт л.111 т.ІІ от ДП/. Изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, приета за установена и в обвинителния акт, се споделя от настоящия въззивен състав.Окръжният съд изчерпателно е посочил доказателствените източници, въз основа на които е извел описаните фактически положения, установени и на базата на кореспондиращото им признание на фактите, направено от страна на подсъдимите Р. и В..Правилна е оценката на доказателствената съвкупност по делото.Служебният контрол върху атакуваната присъда показва, че окръжният съд не е допуснал съществени нарушения на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 от НПК,както и на правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК.В този смисъл оплакванията на защитата без конкретика в обратния смисъл не се споделят от въззивния съд. Заявеното от подсъдимите Р. и В. признание на фактите описани в обвинителния акт, е направено след разясняване на последиците от провеждане на специфичната процедура. Законосъобразно окръжният съд е приел,че изложените в прокурорския акт факти намират подкрепа в следните взаимно допълващите се гласни и писмени доказателства събрани на досъдебното производство.На първо място това са подробните обяснения и на двамата подсъдими дадени на досъдебното производство,в които по идентичен начин са разказали за начина, времето и механизма на осъществените от тях деяния, а именно, че през месец юни 2020г. са влезли заедно в дома на Е. С., с намерението да открият пари,намерили банковата карта и пин-кода записан на листче, след което отишли в гр.Севлиево, където извършили последователно с нея четири трансакции от банкомати и си разделили парите на обща стойност 1250лева.По-късно същата вечер отишли в гр.Летница, обл.Ловеч, където извършили от банкомат още две трансакции с картата на обща стойност 250 лева, които също си разделили.В обясненията си подсъдимият Р. е разказал, че на следващия ден 09.06.2020г. отишъл в гр.Севлиево, където сам на пет пъти изтеглил от картата чрез АТМ-устройства общата сума от 1000лева.Обясненията на двамата подсъдими, относно броя, стойността на всяка една от осъществените трансакции и населените места, в които са реализирали действията си чрез поставяне на банковата карта в АТМ- устройства, са в пълно съгласие и се припокриват и с информацията съдържаща се в приложените по делото писмени доказателства – документи от банковата сметка на Е. С. от банка „ДСК“,в които са отразени подробно времето,мястото,броя и размера на изтеглените суми.Самопризнанието на подсъдимите се подкрепя и от показанията на свидетелите Н. И., Й. Д., Г. П., П. П., Д. Л.,от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, справки за съдимост, характеристични справки,медицински документи, както и от заключенията на съдебно психологическите и психиатрични експертизи на двамата подсъдими. Незаконосъобразно окръжният съд в мотивите си е приел, че самопризнанието на двамата подсъдими се подкрепя и от показанията на свидетеля М. К..От показанията му се установява, че този свидетел е извършил оперативно издирвателните мероприятия за установяването на двамата подсъдими и е провел разузнавателни беседи с тях.При това положение е налице забраната на чл.118 ал.2 от НПК и М. К. не може да бъде свидетел,което налага показанията му да бъдат изключени от доказателствената маса.Посоченото нарушение е отстранимо от въззивния съд още повече,че осъдителните изводи на първата инстанция не се основават на тези показания. Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, която се подкрепя в пълна степен от събраните по делото доказателства, окръжният съд е направил съответстващ на закона извод, че подсъдимите И. Р. и М. В. са осъществили от обективна и от субективна страна състав на престъплението по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК. От обективна страна на инкриминираните от обвинението дати двамата подсъдими в съучастие по между си като извършители, а подсъдимият И. Р. и сам, в гр.Севлиево, обл.Габрово, и гр.Летница, обл.Ловеч, са осъществили фактическия състав на престъплението по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК като са използвали чужда банкова карта - издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, без съгласието на титуляра Е. С.- чрез поставянето й в АТМ устройства, с цел да бъдат изтеглени от банковата сметка на титуляра парични средства. Банковата карта представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93 т.24 от НК, посредством които е възможно самостоятелно или с друго средство /в случая АТМ/ да се прехвърлят или теглят парични средства.Използването на платежния инструмент е осъществено от двамата подсъдими на инкриминираните дати в съучастие като извършители посредством извършването на общо шест трансакции по теглене на парични средства,като банковата операция по прехвърлянето на сумите на обща стойност 1500лева е била реализирана чрез поставяне на банковата карта в АТМ- устройството и въвеждане на ПИН-кода,с който са разполагали двамата подсъдими.Подсъдимият Р. е реализирал самостоятелно и още пет деяния покриващи състава на същото престъпление, като на 09 и 10.06.2020г. в гр.Севлиево е извършил още пет успешни трансакции на обща стойност 1000лева, чрез поставяне на банковата карта в АТМ-устройство и въвеждане на ПИН-кода.Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, защото са извършени общо 11 отделни деяния,шест от които в съучастие по между им като извършители, покриващи състава на едно и също престъпление. Правилни и законосъобразни са изводите на първия съд, че двамата подсъдими при осъществяване на първите шест деяния са действали в съучастие по между си като съизвършители.Подсъдимият В. е имал обективна и субективна връзка с действията на подсъдимия Р., който е оперирал с дебитната карта на пострадалата.Бил е до него, възприемал е поставянето й в банкомата, въвеждането на ПИН-кода, следил е комуникацията с устройството при тегленето на парите, които след това са си разделили.Всеки един от тях е съзнавал действията на другия,както и това,че заедно участват в извършването на деянията. От заключенията на назначените на досъдебното производство психолого-психиатрични експертизи по несъмнен начин е установено, че и двамата подсъдими макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си От субективна страна престъплението е извършено от всеки един от подсъдимите с пряк умисъл, като всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянията,предвиждал е и е искал настъпването на вредните последици.Подсъдимите са съзнавали,че използват платежен инструментдебитна карта,без съгласието на титуляра, по предназначение- за прехвърляне на парични средства.Обективните действия на двамата подсъдими преди, по време и след извършаване на деянията сочат,че е налице общ обединяващ проявите им престъпен умисъл. Настоящият съдебен състав намира наведените доводи във въззивната жалба на подсъдимия и тези при пренията пред настоящата инстанция за приложението на института на чл.61 от НК спрямо подсъдимия Р. за неоснователни.Освобождаването от отговорност на непълнолетен на основание чл.61 ал.1 от НК може да стане само при наличието на предвидените в тази норма предпоставки – деянието да не представлява голяма обществена опасност, деецът да го е извършил поради лекомислие или увлечение и спрямо него да може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН./Решение №255 от 07.06.2012г. на ВКС по н.д.№703/12г. на 2-ро н.о. на ВКС/.Настоящият съдебен състав намира, че конкретната престъпна проява не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид.Съвкупната преценка на всички фактическите обстоятелства по делото не дават основание да се направи подобен извод.Това е така защото в продължаваното престъпление са включени 11 деяния, осъществени са от подсъдимия Р. в рамките на няколко последователни дни, в две различни населени места – в гр.Севлиево и гр.Летница, част от тях и под формата на съучастие с подсъдимия В..Извършените общо 11 трансакции са на стойност 2500лева, която не е незначителна и причинените несъставомерни вредни последици от престъплението не са възстановени.Всички тези обективно установени обстоятелства дават основание да се направи положителен извод, че престъплението се отличава с по-висока степен на обществена опасност. На следващо място последователните действия на подсъдимия Р. преди, по време и след извършване на престъплението,които се отличават с целенасоченост,последователност,упоритост и обмисленост, изключват възможността да бъде прието, че е действал поради „увлечение или лекомислие“.Това е така защото и двамата подсъдими са взели предварително решение да извършат кражба от дома на пострадалата.Проникнали са в жилището й, претърсили са стаите и така са открили и взели дебитната карта със записания ПИН-код на листче.Тогава са взели друго решение - да изтеглят пари от картата й.В изпълнение на намисленото са осъществили пътуване до други две населени места – гр.Севлиево, а след това и в гр.Летница, където са реализирали престъпните си намерения.Всички тези обективно установени обстоятелства категорично изключват възможността поведението на подсъдимите да се квалифицира като проява, мотивирана от неосъзната юношеска импулсивност и недостатъчно обмисляне на действителното обществено значение на деянието и последиците от него.Този извод не се разколебава и от заключението на СППЕ на подсъдимия Р., на което акцентира защитата.След извършените професионални изследвания и интервюта експертите не са намерили данни, обуславящи компетентно и мотивирано становище,че извършеното от подсъдимия е в резултат на лекомислие или увлечение.Съзряните от вещите лица – психолог и психиатър, данни за понижен самоконтрол при подсъдимия Р. под влияния на емоционална лабилност, неподходяща среда и липса на семейна подкрепа не оборват горните констатации, доколкото експертите са категорични,че това са черти присъщи на непълнолетен, но той е осъзнавал противоправния характер на деянието и е действал изцяло за задоволяване на личните потребности.На следващо място от приложените по делото материали и характеристична справка на л.109 т.2 от ДП е видно,че подсъдимият Р. е бил автор и на други противообществени прояви,спрямо него е имало образувани и други досъдебни производства към инкриминирания момент, докато е бил непълнолетен се е водил на отчет в ДПС при РУ-Търговище и е поддържал връзка с криминално проявени лица. В контекста на изложеното настоящата инстанция намира за лишени от основание доводите на адв.Б., че подсъдимият Р. е извършил престъплението в резултат на лекомислие и увлечение и спрямо него следва да намери приложение разпоредбата на чл.61 от НК,още повече,че към настоящия момент същият е навършил пълнолетие и възпитателните мерки предвидени в ЗБППМН не биха оказали необходимото поправително или превъзпитателно въздействие. При индивидуализирането на наложеното на всеки един от подсъдимите наказание,съобразно изискванията на чл.54 от НК, окръжният съд не се е отклонил от критериите по чл.35 ал.3 и чл.36 от НК. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на всеки един от подсъдимите Р. и В. първият съд е отчел чистото съдебно минало и на двамата подсъдими към момента на извършване на престъплението, подробните им обяснения дадени на досъдебното производство, които в значителна степен са спомогнали за изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и разкаяние за стореното.По отношение на подсъдимия Р. тук следва да се прибави и наличието на малолетно дете, видно от представеното пред настоящата инстанция удостоверение от НБД Население. Неоснователно се твърди във въззивната жалба на подсъдимия Р., че окръжният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, а част от тях е подценил.Заявената трудова ангажираност на подсъдимия не е подкрепена с никакви доказателства и правилно не е отчетена като обстоятелство със смекчаващ ефект.Неоснователна е и претенцията, с която се настоява в полза на подсъдимия Р. да се отчете и доброто и последователното му поведение в съдебната фаза на процеса.За разглеждането и решаването на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, подсъдимите са получили предвидената в закона компенсация наказанието им да бъде намалено по реда на чл.58а ал.1 от НК, поради което и същото не може да се третира допълнително като смекчаващо вината обстоятелство.Фактът,че подсъдимият Р. е бил непълнолетен е отчетено от законодателя с редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК, навършената от него 16 годишна възраст, към датата на извършване на престъплението,няма основание да се третира допълнително със смекчаващо значение. Доводите на адв.Б. за прекомерна продължителност на наказателното производство срещу подсъдимите извън стандартите за „разумност“, което следва да се отчете като изключително по смисъла на чл.55 от НК смекчаващо вината обстоятелство не могат да бъдат споделени от въззивния съд. Обстоятелствата, които следва да се съобразят в рамките на тази преценка са конкретни за всеки отделен случай и са свързани с фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи, процесуалното поведение на обвиняемия/подсъдимия. Обема на извършените процесуално следствени действия насочени към разкриване на обективната истина, характера на разследваната престъпна дейност,броя на деянията включени в продължаваното престъпление и събраните в рамките на разследването доказателства показват, че органите на досъдебното производство не могат да бъдат упрекнати в бездействие.Следва да се посочи, че разследването по делото е започнало едва през м.януари 2021г. по инициатива на св.Н. И., тъй като пострадалата Е. С. е била със специфични нужди и настанена в дом за пълнолетни лица с деменция.От друга страна продължилото почти четири години производство в досъдебната фаза се дължи и на процесуалното поведение на обвиняемите, които са се укривали, което е наложило да бъдат извършвани и допълнителни оперативно издирвателни мероприятия за откриването им в различни населени места.От материалите приложени в том 3 от д.п. е видно, че подсъдимият Р. не е намиран на известните по делото адреси или е бил редовно призован, но не се е явявал пред разследващите за извършване на планираните процесуални действия, което е наложило да бъде издирван и да бъде постановено принудителното му довеждане / л.50 т.3 от д.п./.Подсъдимият М. В. се е укрил, напуснал е пределите на страната, бил е в неизвестност, което е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване. Преценката на обема на извършените процесуално следствени действия насочени към разкриване на обективната истина на досъдебното производство,както и процесуалното поведение на подсъдимите в досъдебната фаза не обосновават неразумна продължителност по смисъла на чл.6 § 1 от ЕКПЧ на воденото спрямо тях наказателно производство.Изминалият период от време от извършване на престъплението до момента на постановяване на присъдата е продължителен, но не е неразумен,предвид горните констатации и не дава основание да се оцени като изключително смекчаващо вината обстоятелство и налагане на наказание при условията на чл.55 от НК, а следва да се прибави към другите смекчаващи. Законосъобразно окръжният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства броя на деянията включени в продължаваното престъпление -11 за Р. и 6 за подсъдимия В..Тук следва да се прибави и осъществяването им в различни населени места, в рамките на няколко последователни дни,което сочи на последователност и упоритост при осъществяване на престъпните намерения.Правилно отегчаващо значение е придадено и на немалкия размер на настъпилите несъставомерни вредни последици.Окръжният съд е пропуснал да отчете и изключително лошите характеристични данни на двамата подсъдими. Отчитайки тези релевантни за наказателната отговорност обстоятелства окръжният съд не е подценил тези със смекчаващо значение, както настоява защитата, нито е дал необоснован превес на отегчаващите,като е приел,че наказанието спрямо всеки един от подсъдимите следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства за всеки един от тях поотделно, съобразявайки и редукцията па чл.63 ал.1 т.3 от НК и е наложил наказание в размер на една година лишаване от свобода за подсъдимия Р. и в размер на девет месеца лишаване от свобода за подсъдимия В..Тези наказания след редукцията по чл.58а ал.1 от НК се явяват в размер на осем месеца лишаване от свобода за Р. и шест месеца лишаване от свобода за В.. Самостоятелната преценка от въззивния съд на изброените по-горе индивидуализиращи наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите обстоятелства обосновава, че отмереното от окръжния съд наказание, спрямо всеки един от тях, не е явно несправедливо, в смисъл завишено,както се настоява във въззивната жалба на подсъдимия Р..Определеното окончателно наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода за този подсъдим е съответно и на по-големия брой на реализираните от него деяния,включени в продължаваното престъпление, както и на доминиращата му роля при осъществяването им. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че окръжният съд законосъобразно е отмерил наложеното на всеки един от подсъдимите наказание,същото се явява напълно справедливо, съответно на всички релевантни за наказателната им отговорност обстоятелства и на целите предвидени в чл.36 от НК, поради което и не следва да търпи корекция в посока намаляване. Правилно на основание чл.59 ал.1 от НК окръжният съд е приспаднал от наложеното на подсъдимия В. наказание лишаване от свобода, времето през което е бил задържан под стража,считано от 24.04.2025г. до 03.10.2025г. Законосъобразно окръжният съд на основание чл.63 ал.1 т.5 от НК е заменил предвиденото в санкцията на чл.249 ал.1 от НК кумулативно наказание глоба с обществено порицание за всеки един от подсъдимите поотделно. При преценка относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода от всеки един от подсъдимите окръжният съд законосъобразно е приел, че не е налице законова пречка за приложението на чл.66 от НК,предвид чистото им съдебно минало както и че целите на наказанието в случая успешно биха се реализирали и чрез института на условното осъждане.С оглед на това наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от по три години, за всеки един от тях поотделно,считано от влизане на присъдата в сила. Законосъобразно в тежест на подсъдимите са били възложени и направените по делото разноски с оглед постановената осъдителна присъда. Мотивите са извършване на престъплението от двамата подсъдими са недвусмислено изяснени по делото,включително и от заключенията на назначените СППЕ и те са стремеж към лично облагодетелстване по незаконен начин,поради което и упрекът за пропуск от окръжния съд при обсъждането на този въпрос не се споделя от въззивната инстанция. При извършената цялостна служебна проверка, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.Това налага същата като правилна,законосъобразна и обоснована да бъде потвърдена. По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК Великотърновският апелативен съд