Решение № 95 от 9.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5130/2025 г.

Предявена е искова молба по реда на чл.422 от ГПК, с иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от страна на ЗЕАД „Б.В.И.Г.", ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от изпълнителните директори П.Ш. и И.Г., чрез процесуален представител Б. Д. – П. от ВАК против ответника Й. Я. Й., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••. Претендира се признаване за установено между страните, че Й. Я. Й., ЕГН: •••••••••• дължи на „Б.В.И.Г.", ЕИК: ••• сумата от 197,72 лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щетата в ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ и сумата 12,73 лева, представляващи лихва за забава от 12.09.2024 г. до 26.02.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №•••/2025 г. по ч.гр.д. №•••/2025 г. на РС – Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86 ЗЗД. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 03.09.2024 г. в гр. Добрич, ул. „С.“ № 55, ответникът Й. Я. Й. при управление на лек автомобил - марка „Рено“, с рег. № •••, собственост на Г.Ф.А., нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра движение назад не преценил дистанцията и блъснал намиращия се зад него лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № •••, собственост на Д.Р.И., с което предизвикал ПТП. След това водачът напуснал местопроизшествието, като не уведомил службата за контрол на МВР и не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. Между ищцовото дружество и Г.Ф. /собственик на управляваното от ответника МПС/ бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG /•••, удостоверяваща възникването на застрахователното правоотнoшение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 26.12.2023 г. до 25.12.2024 г. Щетите нанесени на лек автомобил „Ауди“, собственост на Д.Р.И. били подробно описани в опис – заключение по щета № •••. Увредени били облицовка предня броня и калник преден ляв. Излага се, че на 12.09.2024 г. ищцовата страна изплатила по банков път на Д.Р.И. /собственик на увреденото МПС „Ауди“/, сумата от 172,72 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета •••. За ликвидация на щетата от ищцовото дружество били сторени и ликвидационни рзноски в размер на 25 лева. Ищецът твърди, че ответникът Й. Я. Й. не е уведомил органите за контрол на МВР и не оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. На ответника били изпратени покани с изх. № с изх. ДУВ № •••/24 г. и №•••/24 г. да заплати претендираните суми, но регресната претенция на дружеството не била удовлетворена. Посочва се, че твърденията на ответника във възраженията му, че произшествието не изисквало посещение на орган и че не бил допуснал умишлено нарушение на ЗДвП не променяло факта, че с поведението си е причинил настъпване на ПТП, от което са произлезли описаните вреди, както и не опровергавало факта, че е напуснал ПТП, преди пристигането на контролните органи. Твърди се, че напускането на местопроизшествието се доказва от протокол за пътнотранспортно произшествие № •••/2024 г., съставен от служител в СПП на ОД на МВР гр. Добрич, представен като писмено доказателство по делото. Претендира да се осъждането на ответника да заплати на ЗЕАД "Б.В.И. съдебните разноски по делата. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него е твърди, че претенциите са неоснователни. Ответникът сочи, че описаното в НП №•••/2024г. произшествие възникнало на паркинга, пред ул. „С.“ №55. Счита, че местопроизшествието има значение в настоящото производство, с оглед изискванията на чл.500, т.4 КЗ. Ответникът твърди, че в настоящия случай не е бил длъжен да остане на мястото на произшествието, тъй като не били налице условия по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, доколкото нямало пострадали лица от произшествието. Също така случаят не изисквал посещение от службите за контрол на МВР, тъй като не били налице условията на чл.125 от ЗДвП, поради което неуведомяването на компетентната служба на МВР за станалото ПТП от деликвента, не представлявало основание за предявяване на иск по чл. 500 от КЗ и не представлявало виновно поведение на ответника, тъй като задължение да уведоми компетентната служба на МВР за водачите участници в ПТП възниквало само в случаите когато при произшествието са пострадали хора, съгласно чл. 123, ал.1, т.2, б.,а“ от ЗДвП. Ответникът оспорва твърденията на ищцовата страна, че не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. Твърди, че се е явил на 07.09.2024г. в гр. Добрич, предоставил всички данни за автомобила, който управлявал на 03.09.2024г. и личните си данни, и лично подписал протокола. Сочи също така, че НП №••• е обжалвано от него по АНХД №••/2024г. по описа на РС-Добрич и към момента не е влязло в сила, поради което виновното му поведение за настъпването на ПТП не било доказано по законовия ред. Ответникът заявява, че не оспорва механизма на нанасяне на вредата, описан в НП, размера на средствата платени от ищеца на собственика на увреденото МПС, както и съответствието на този размер със стойността на труда и частите необходими за ремонта. Предвид така изложените твърдения в отговора ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване, валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобила по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност“; че в този период е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увредения автомобил са причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че е заплатил застрахователното обезщетение на увредения; че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било задължително. По делото между страните няма спор относно обстоятелствата, че: между собственика на лек автомобил марка „Рено“, с рег. № ••• и ищцовото дружество е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG•••; че в срока на действие на застраховката е настъпило на 03.09.2024 г. в гр. Добрич, ул. „С.“ № 55, ПТП с участие на лек автомобил - марка „Рено“, с рег. № •••, собственост на Г.Ф.А., управляван от ответника, който при извършване на маневра движение назад не преценил дистанцията и блъснал намиращия се зад него лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № •••, в резултат на което лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № ••• е увреден, за което ищецът е уведомен и образувал щета №•••; че виновен на настъпване на ПТП е ответникът при управление на л.а „Рено“, с рег. № •••; че размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди на л.а „марка „Ауди“, с рег. № ••• е 172,72 лева, а този на ликвидационните разноски 25лева; че на 12.09.2019г. ищецът е изплатил на увредения така определеното застрахователно обезщетение. От ангажираните по делото писмени доказателства се потвърждава, че на 03.09.2024 г. в гр. Добрич, ул. „С.“ №55, е настъпило ПТП между лек автомобил - марка „Рено“, с рег. № •••, управляван от Й. Я. Й., собственост на Г.Ф.А. и лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № •••, собственост на Д.Р.И.. За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП № •••/2024г. от служители на сектор ПП при ОДМВР Добрич. Произшествието е настъпило в гр. Добрич, ул. „С.“ № 55 по сигнал на водача Д.Р.И., че другият участник /ответникът/ в ПТП е напуснал произшествието. Документирани са само видимите щети. На ответника е било наложено административно наказание с НП № •••, издадено на 07.10.2024 г. от Началник на ОДМВР – Добрич, доказателства за което са представени от ищеца с представеното в хода на производството решение № •••/2025 г. по АНД № ••• по описа на РС –Добрич, с което е потвърдено наказателното постанавление в частта, с която ответникът е осъден да заплати глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40 от ЗдвП, на основание чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДвП, както и постановлението е изменено като наложеното наказание от 100 лева е намалено на 50 лева, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. По повод ПТП собственикът на увредения автомобил на 09.09.2024г. е уведомил ответника, като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил. Последният е извършил опис на щетата, определил е и изплатил на 12.09.2024г. застрахователно обезщетение за уврежданията в размер на 172,72 лева, след което е отправил регресна претенция към ищеца. Определил е и 25 лева ликвидационни разходи. Съдът счита, че безспорно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява противоправно поведение на ответника при ПТП. За допуснатите от него административни нарушения на ЗДвП е бил наказан по административен ред с НП. За претенциите си ищцовата страна е подала заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №•••/2025 г. на РС – Варна. По него е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №•••/2025 г., срещу която ответникът е подал възражение, което е предпоставило и правния интерез на ищеца от предявяван на исковата молба по настоящото дело. При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си и даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски. В казуса, с оглед наведените твърдения и изложени обстоятелства ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ твърдейки, че ответникът след настъпване на ПТП е напуснал произшествието. Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ регламентира регресно право на застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение на пътищата, когато посещението от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Това означава, че не всяко действие от страна на виновния водач по напускане на произшествието дава право на регрес, а само онова поведение, когато то не е било съобразено с буквата на закона, в частност ЗДвП, предвиждащо задължително обслужване на произшествието от контролните органи на МВР. Тези случаи са посочени в чл. 125, ал.1 от ЗДВП, а именно - при произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с участието на ППС на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. По делото не е установено от настъпилото ПТП да има пострадали лица, а и относно това обстоятелство няма спор между страните. Налице са данни само за причинени материални щети на друго превозно средство. Не е налице и хипотеза на чл. 125, ал.1, т.7 ЗДвП, доколкото от ангажираните по делото доказателства категорично се установява, че спор относно вината на ответника за ПТП, между участниците в него не е имало. Поради изложеното се обосновава извод, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по см. на чл. 500, ал.1 КЗ, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора ищцовата страна следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите са в размер на 400 лева, равняващи се на 204, 52 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно разписка от 24.11.2025 г. Водим от горното, съдът