РЕШЕНИЕ

гр. К.., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.. в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Търговско дело № 20245100900098 по описа за 2024 година Настоящото т.д. № 98/2024 г. по описа на Окръжен съд – К.. е образувано по искова молба вх. № 5270/09.12.2024 г. (п.кл. 06.12.2024 г.), подадена от С. Ф. А. от с. М., общ. К.., обл. К.. чрез АД „Г. и М.“, представлявано от адв. К. Г., с която против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лв. и имуществени вреди в размер на сумата от 1 214.20 лв., причинени от ПТП, настъпило на 28.03.2023 г. в близост до с. Ш. п., обл. К.., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя 14.09.2023 г. до окончателното им изплащане.

Т.д. № 101/2024 г. по описа на Окръжен съд – К.. е образувано въз основа на искова молба вх. № 5404/16.12.2024 г. (п.кл. 13.12.2024 г.), подадена от М. Л. И. от с. М., общ. К.. чрез АД „Г. и М.“, представлявано от адв. К. Г., с която против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 70 000 лв. и имуществени вреди в размер на сумата от 4 173.35 лв., причинени ПТП, настъпило на 28.03.2023 г. в близост до с. Ш. п., обл. К.., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя 14.09.2023 г. до окончателното им изплащане.

С Определение рег. № 158/08.05.2025 г., постановено по т.д. № 101/2024 г., е постановено присъединяването му към т.д. № 98/2024 г., двете по описа на Окръжен съд – К.., като производството за разглеждане на предявените искове продължава по т.д. № 98/2024 г. на Окръжен съд – К...

С Определение рег. № 158/08.05.2025 г., т.д. № 101/2024 г. е присъединено към т.д. № 98/2024 г., като производството за разглеждане на предявените искове продължава по т.д. № 98/2024 г. на Окръжен съд – К...

Ищците сочат, че на 28.08.2023 г. около 12: 20 часа на път III-507, км.

7+600 м на разклона за с. Ш. п. настъпило ПТП между три МПС-та: л.а. „Фолксваген“, модел „Туран“, с peг. № •••••••, управлявано от Х. А. М., л.а. „Рено“, модел „Симбол“, с peг. № •••••••, управлявано от Б. А. Р. и л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф+“, с peг. № •••••••, управлявано от ищеца С. Ф. А.. Твърди се, че катастрофата настъпила по вина на водача Х. А. М., който управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с peг. № ••••••• и се движел със скорост 85.82 км/ч при ограничение на скоростта с пътен знак 60 км/ч. Вследствие на несъобразената и превишена скорост, водачът Х. А. М. реА.зирал първо ПТП с л.а марка „Рено“, модел „Симбол“ с peг. № •••••••, което от удара се завъртяло иреА.зирало ПТП с л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф+“ с peг. № •••••••. В резултат на така настъпилото ПТП тежко пострадА. ищците С. Ф. А. и М. Л. И.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 2023-1036-239/28.08.2023 г. по описа на ОД на МВР – К.. и образувано ДП № 554/2023 г. по описа на РУ на МВР- К.., съотв. пр.пр. № 2679/2023 г. по описа на РП-К.., разследването по което приключило с повдигане на обвинение срещу причинилият катастрофата водач. С Протокол № 90/19.11.2024 г. по НОХД № 901/2024 г. по описа на Pайонен съд – К.. било одобрено споразумение, с което подсъдимият Х. А. М. (обвиняем по ДП № 554/2023 г. по описа на РУ на МВР- К..) признал вината си за причиненото ПТП.

Двамата ищци твърдят, че непосредствено след настъпване на ПТП били откарани по спешност в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.., където след проведени им редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирА., че вследствие на процесното ПТП, са получили травматични увреждания, както следва: ищецът С. Ф. А. получил фрактура на диафизата на лявата ключица и контузия на гръдния кош с кръвонасядане в областта на ляво рамо и лява половина на гърдите, а ищцата М. Л. И. получила съчетана фрактура на десните лакътни и лъчеви кости с ъглова дислокация; клиновидно снишено прешленно тяло на Л2 и лявопарамедиална и лявофораминална дискова протрузия на Л4-5, високостепенно стенозираща ляв коренчев канал.

В болничното заведение лявата ръка и рамо на ищеца С. Ф. А. били обездвижени с мека имобилизация (брейс) и предвид, че травмата не налагала неговата хоспитА.зация, пострадА.ят бил освободен от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.., за да продължи лечението си и възстановяването си в домашни условия. Първият месец и половина след катастрофата бил особено тежък и труден за него. Ищецът изпитвал изключително силни и интензивни болки в областта на фрактурата си, поради което му се налагало почти денонощно да приема силни болкоуспокоителни и седативни медикаменти. Предвид фрактурата в областта на лявата ключица, ищецът бил изключително трудно подвижен, изпитвал болки и при най-лекото движение, не можел да се обслужва сам, да облича и съблича дрехите си, да се къпе, да вдига тежки и обемисти предмети, да управлява автомобил. Това налагало неговите близки постоянно да са около него, за да му помагат при извършване на ежедневните му битови и хигиенни навици и нужди.

За периода от 26.06.2024 г. до 05.07.2024 г. ищецът С. Ф. А. провел рехабилитационни процедури в гр. Павел баня.

В болничното заведение ищцата М. Л. И. била приета с болки в дясната ръка, двете подбедрици и гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб; ограничени и болезнени движения в гръдно-поясния отдел; контрактура на паравертебралната мускулатура; принудително положение на тялото; дясна предмишница с масивен оток, кръвонасядания и невъзможни движения на ръката, поради което била настанена за лечение в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.. за периода от 28.08.2023 г. до 07.09.2023 г..

Поради тежестта и сложността на получената фрактура в областта на дясната й ръка и предмишница, на 01.09.2023 г. била подложена на оперативна интервенция, при която се извършило закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, като дясната й ръка била гипсирана и обездвижена. След стабилизиране на състоянието й, на 07.09.2023 г. била изписана от болничното заведение, с препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим.

За нея започнал труден и мъчителен възстановителен период в домашни условия, тъй като дясната й ръка била гипсирана и обездвижена, тя не можела да се обслужва самостоятелно, поради което се налагало да ангажира почти денонощно своите близки, които да помагат в извършването на битовите й и хигиенни нужди.

Тъй като болките в областта на дясната й ръка не утихвА., а се усилвА., ръката й се подувала и отичала, на 20.09.2023 г. ищцата М. Л. И. потърсила медицинска помощ в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С.. В болничното заведение била приета с болка и подуване на дясната ръка, оток в областта на пръстите и болезненост в региона на дистална трета на предмишницата и понижена чувствителност на 4-5 пръсти. След направено рентгенологично изследване на дясната й ръка, лекарите констатирА., че е нА.це незараснала фрактура, предвид което била насочена към оперативно лечение на същата.

При проведената й на 21.09.2023 г. оперативна интервенция под интубационна упойка (пълна упойка), на дясната й ръка бил извършен кожен разрез, под който лекарите открили многофрагментна, раздробена фрактура. За фиксиране на фрактурата, в дясната ръка на М. И. лекарите поставили метален имплант - плака с винтове. След приключване на операцията, дясната й ръка отново била гипсирана и обездвижена. Престоят й в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С. продължил за периода от 20.09.2023 г. до 25.09.2023 г. На последната дата, при изписването й, лекарите отново препоръчА. спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим.

Прибирайки се вкъщи, за нея отново започнал продължителен и мъчителен възстановителен период. Предвид, че дясната й ръка отново била обездвижена с гипсова имобилизация, се налагало близките й непрестанно да бъдат до нея, за да й помагат при извършване на битовите й хигиенни навици.

Първите два месеца след катастрофата и предвид претърпените две оперативни интервенции, ищцата М. И. изпитвала изключително силни болки и дискомфорт в областта на дясната си ръка, поради което приемала силни болкоуспокоителни и седативни медикаменти.

Въпреки спазването на лекарските препоръки, за периода от 24.10.2023 г. до 10.11.2023 г. ищцата отново била хоспитА.зирана в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С. в отделението по „физикална и рехабилитационна медицина“, с оплаквания от силно затруднени дейности от ежедневния живот (ДЕЖ) с дясната ръка, флексионна контрактура в дясната лакетна стана, оток в областта на пръстите. За подобряване на състоянието й били извършени редица рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. На 10.11.2023 г., след приключване на лечението й, ищцата била изписана от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С., като продължила възстановяването си в домашни условия.

Месец след първата физиотерапия, ищцата М. Л. И. отново постъпила в медицинско заведение за провеждане на допълнителни рехабилитационни процедури. В „СБПЛР-ЛЮБИМЕЦ“ ЕООД, гр. Любимец тя била приета с болки и ограничени движения в областта на врата и двете ръце, изтръпване и скованост в шийната област, нощна болка и дискомфорт. Лекарите в „СБПЛР- ЛЮБИМЕЦ“ ЕООД, гр. Любимец констатирА., че проведеното й до момента физиотерапевтично лечение дало минимален и незадоволителен резултат, поради което ищцата била хоспитА.зирана за периода от 14.12.2023 г. до 21.12.2023 г. След изписването й от болничното заведение, тя продължила лечението си в домашни условия, с насоки към ОПЛ и невролог за проследяване на състоянието й.

Двамата ищци С. Ф. А. и М. Л. И. сочат, че възстановителният им период все още не е приключил напълно, тъй като и към настоящия момент продължават да търпят болки и страдания. Движенията в областта на лявото рамо на ищеца С. Ф. А. били все още ограничени и болезнени, а движенията на дясната ръка и пръсти на ищцата М. Л. И. били все още ограничени, сковани и болезнени, а психо-емоционалното й състояние да бъде потиснато и тревожно.

Според лекарските прогнози болките, които ищецът С. Ф. А. изпитвал, с времето ще отшумят, но при промени във времето и при физическо натоварване, той ще усеща болки и телесен дискомфорт в областта на фрактурата си.

Според лекарските прогнози болките, ограничените движения и изтръпването на пръстите, които ищцата М. Л. И. изпитвала, с времето нямало да намалеят. При промени във времето и при физическо натоварване, тя ще усеща силни болки и телесен дискомфорт в областта на фрактурите си.

Ищците С. Ф. А. и М. Л. И. твърдят още, че преживяното ПТП освен на физическото им здраве се отразило негативно и върху тяхното психо- емоционално състояние. Вследствие на преживения шок от ПТП, двамата ищци се оплаквА. от понижено настроение, безпричинна тревожност, връщане към спомена за катастрофата, изпитвА. нарушения на съня и вниманието. Това налагало ищецът С. Ф. А. да приема седативни и други лекарствени изделия и хранителни добавки, които да потискат тези симптоми, а ищцата М. Л. И. да потърси лекарска помощ при специА.ст-психиатър. На 04.01.2024 г., при извършения й амбулаторен преглед, лекарят психиатър констатирал, че тя е напрегната и тревожна, нощно време се страхувала и не можела да спи, непрекъснато интерпретирала психо-травмата, със страдалчески лицеизраз, плачела с мисли за безизходност и безпереспективност. Била вяла и безинициативна, трудно се справяла със задълженията си, поради което й предписал медикаментозна терапия с препарата „Флуанксол“.

Ищцата М. Л. И. започнала лечение с предписания медикамент, но тъй като близо една календарна година след катастрофата тя продължавала да се чувства потисната, на 10.07.2024 г. отново потърсила помощта на д-р Д. П.. При извършения й амбулаторен преглед се констатирало, че тя продължавала да бъде тревожна, напрегната, тъжна, да плаче без повод, сънят й да е нарушен, както непрекъснато интерпретира психо-травмата от катастрофата и с усилие върши задълженията си. За подобряване на състоянието й била назначена нова терапия с медикаментите „Оропрам“ и „Ремирта“, която терапия ищцата продължавала и към момента.

В исковите си молби ищците С. Ф. А. и М. Л. И. сочат, че освен неимуществени вреди - болки и страдания, психически дискомфорт, претърпели и имуществени вреди. За С. Ф. А. последните възлизА. на сумата в размер на 1 214.20 лв., за които ищецът представя следните документи: фискален бон от 30.08.2023 г. на стойност 70 лв., издаден от „М-Л Фарма“ ООД, касаещ разходи за закупуването па имобилизация за рамото тип „Брейс“; фискален бон от 08.09.2023 г. на стойност 21 лв., издаден от „АМС- СпециА.зиран медицински сервиз“ ЕООД, касаещ разходи за закупуването на лекарствени медикаменти; 2 броя фискални бонове от 04.09.2023 г. на стойност 77.45 лв. и 65.75 лв., издадени на от „М-Л Фарма“ ЕООД, касаещи разходи за закупуване на лекарствени медикаменти и хранителни добавки (колаген); фактура № 0000004758/05.07.20204 г. на стойност 980 лв., издадена от „Арайс“ ЕООД, ведно с фискален бон, касаеща разходи за проведена рехабилитация. За М. Л. И. претърпените имуществени вреди възлизА. на сумата в размер на 4 173.35 лв., за които ищецът представя: фактура № 1000067486/18.09.2023 г. на стойност 1 860 лв., издадена от „ХЕЛМЕД Б.“ ЕООД, ведно с фискален бон, касаеща разходи за закупуване на заключваща плака (метален имплант); фактура № 0000139880/18.09.2023 г. на стойност 80 лв., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С., ведно с фискален бон, касаеща разходи за рентгенография; фактура № 0000139941/20.09.2023 г. на стойност 900 лв., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С., ведно с фискален бон касаеща разходи за избор на екип; фискален бон от 25.09.2023 г. на стойност 35.62 лв., издаден от „СОФАРМАСИ 38“ ЕООД; фискален бон от 25.09.2023 г. на стойност 23 лв., издаден от „ОРТОТЕХ“ ООД; фискален бон от 27.09.2023 г. на стойност 49 лв., издаден от „ОРТОМЕДИКС“ ЕООД, касаещи разходи за закупуване на ортези, лекарствени медикаменти и други медицински материА.; фактура № 6390000594/17.10.2023 г. на стойност 79.30 лв., издадена от „ЛИДЕРФАРМ 2014“ ООД, ведно с фискален бон, касаеща разходи за лекарствени медикаменти и други медицински материА.; фактура № 0000140937/31.10.2023 г. на стойност 30 лв., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С., ведно с фискален бон, касаеща разходи за вторичен медицински преглед; фактура № 0000140938/31.10.2023 г. на стойност 980 лв., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С., ведно с фискален бон, касаеща разходи за болничен престой; фактура № 0000140971/01.11.2023 г. на стойност 10 лв, издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С., ведно с фискален бон, касаеща разходи за копие на диск CD; фактура № 3000008079/08.11.2023 г. на стойност 90 лв., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С., ведно с фискален бон., касаеща разходи за електро-миографско изследване; фактура № 2000000028/13.11.2023 г. на стойност 36.43 лв., издадена от „ФАРМАБЕНЕ“ ЕООД, ведно с фискален бон, касаеща разходи за лекарствени медикаменти.

Според двамата ищци, видно от съставения по повод процесното ПТП Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 2023-1036-239/28.08.2023 г. по описа на ОД на МВР-К.., който в тази си част е официален свидетелстващ документ, виновният за катастрофата водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД по застрахователна полица, вА.дна от 02.07.2023 г. до 01.07.2024 г., поради което в изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на 14.09.2023 г. изпратили по пощата своята претенция до ответното дружество, с която искА. определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди. По претенцията им била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-23- 7685/14.09.2023 г. по описа на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД. Предвид, че от предявяването й изминА. повече от три месеца и съответно срокът по чл. 496, ад. 1 КЗ изтекъл, и че ответното дружество не им определило/изплатило обезщетение за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ, двамата ищци претендират по съдебен ред изплащане н а обезщетение за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.

Ищците С. Ф. А. и М. Л. И. молят съда да постанови решение, с което ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да бъде осъден да им заплати поотделно обезщетения за претърпени от тях вреди, както следва: за С. Ф. А. в общ размер на 41 214.20 лв., от които 40 000 лева за неимуществени вреди и 1 214.20 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с изследвания и лечение по повод получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 28.08.2023 г. в близост до с. Ш. п., обл. К.., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП - 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане; за М. Л. И. в общ размер на 74 173.35 лв., от които 70 000 лева за неимуществени вреди и 4 173.35 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с изследвания и лечение по повод получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 28.08.2023 г. в близост до с. Ш. п., обл. К.., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП - 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане. Двамата ищци претендират разноски по производството за оказаната им безплатна правна защита и съдействие от АД „Г. и М.“.

От ответника ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, чрез процесуален представител юрк.

К. М. са представени писмени отговори, съответно с вх. № 829/18.02.2025 г. (п.кл.14.02.2025 г.) и вх. № 878/20.02.2025 г. (п.кл.18.02.2025 г.), с които се изразява становище по основателността и допустимостта на предявените искове.

Не се оспорва, че по предявената от двамата ищци извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП е образувана ликвидационна преписка - щета № 0000-1000-03-23-7685. Посочва, че впретенцията било описано, че л.а. „Фолксваген Туран” с рег.№ ••••••• завивайки на ляво бил блъснат от друго МПС, като вследствие на удара се завъртял и се блъснал в правилно движещия се в насрещната лента лек автомобил марка „Рено”, модел „Симбол”, както и в автомобила, управляван от ищеца С. Ф. А.- л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф+”.

Според така декларирания механизъм на произшествието, ответникът счита, че водачът на застрахования л.а. „Фолксваген Туран“ не е причинил инцидента поради неправомерно поведение, а е бил изместен от друг, неизвестен автомобил. Именно този неизвестен автомобил бил първопричината за възникването на ПТП, тъй като след удара л.а. „Фолксваген Туран“ загубил контрол, завъртял се и се блъснал в другите превозни средства. При тази последователност нямало как да бъде ангажирана отговорност на водача на „Фолксваген Туран“, тъй като той самият се оказал в непредвидима ситуация, която не можел да предотврати. Движението му било възпрепятствано от външна намеса, която довела до последващите сблъсъци, поради което отговорността за инцидента следвало да бъде търсена от неизвестния водач, който напуснал местопроизшествието, а не от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в качеството на застраховател на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег.№ •••••••.

Предвид, че този неизвестен автомобил не бил идентифициран, ответникът изискал с писмо изх.№ 8073/19.09.2023 г. от ищеца С. Ф. А., и с писмо изх.№ 8071/19.09.2023 г. от ищцата М. Л. И. допълнителни документи, които да изяснят всички факти за механизма на произшествието. С посочените по-горе писма, двамата ищци били уведомени, че до получаване на изисканите документи, за ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е нА.це основание да уважи претенциите им, предвид разпоредбата на чл. 496, ал.2 от КЗ.

Ответникът сочи, че по образуваната ликвидационна преписка-щета № 0000-1000-03-23-7685, ищците не представили изисканите документи. Едва с исковите молби, по повод на които били образувани двете производства, бил представен заверен препис от одобреното с Протокол № 90/19.11.2024 г. на Районен съд – К.., споразумение между Районна прокуратура - К.. и водача на л.а. марка „Фолксваген”, „Туран” с рег.№ ••••••• - Х. А. М., поради което намира, че с поведението си не е дал повод за завеждане на производствата.

Ответникът оспорва механизма на ПТП, изложен в исковите молби.

Прави възражение за съпричиняване от страна на двамата ищци към настъпването на собствените им травми.

Твърди, че ищецът С. Ф. А. е имал реална възможност да предотврати настъпването на удара между управлявания от него л. а. „Фолксваген Голф+“ с peг. № ••••••• и навлизащия в насрещната лента л.а. „Рено Симбол“, ако се е движил със скорост, съобразена с конкретните пътни условия и регламентираните ограничения. В района на произшествието ограничението на скоростта било 60 км/ч., но видно от данните по делото, ищецът С. Ф. А. се движил със скорост, надвишаваща този лимит, което намА.ло времето му за реакция и ограничило възможностите му за безопасно спиране. Когато л.а. „Рено Симбол“ бил ударен отзад от л.а. „Фолксваген Туран“, автомобилът започнал да навлиза в насрещната лента, което за ответника е процес с определена продължителност, а не мигновено преместване. Предвид това, ищецът С. Ф. А. разполагал с времеви интервал, в който да възприеме развиващата се ситуация и да реагира адекватно. Движейки се със съобразена скорост, той разполагал с възможност да задейства спирачната система своевременно, да спре напълно или значително да намА. скоростта на своя автомобил, така че да избегне удара. Ответникът сочи, че реакцията на водача трябва да бъде съобразена със задължението му за контрол върху управляваното МПС, което включва наблюдение на пътната обстановка, своевременно разпознаване на опасностите и адекватно прилагане на техническите възможности за избягване на сблъсък. В случая, навлизането на „Рено Симбол“ в насрещното платно било видимо и предвидимо развитие на първоначалния удар, което следвало да накара ищеца С. Ф. А. да предприеме действия за избягване на инцидента.

Ответникът счита, че при движение с разрешената скорост от 60 км/ч, автомобилът би могъл да спре в рамките на значително по-къса дистанция и по този начин да се предотврати удара. Според него превишаването на скоростта довело до удължаване на спирачния път и до намаляване на възможностите за своевременна реакция, Твърди, че ако ищецът С. Ф. А. е управлявал автомобила със скорост, съобразена с пътната обстановка и ограничението на пътя, той е разполагал с възможност да спре преди навлизането на л.а. „Рено Симбол“ в неговата лента и да предотврати удара. Поради това неговото поведение е допринесло съществено за настъпването на ПТП.

На следващо място ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на ищцата М. Л. И.. Твърди, че в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тя се е возила в автомобила без правилно поставен обезопасителен колан.

Видно от настъпилите травматологични увреждания, същите били в резултат само и единствено на нейното противоправното поведение, а именно в резултат от свободното придвижване на тялото й в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила. Според ответника, ако ищцата е била с поставен обезопасителен колан по време на ПТП, нямало да настъпят констатираните травми, а други по-леки по медико биологичен характер.

На самостоятелно основание ответникът твърди за съпричиняване от страна на ищцата, поради неизпълнение на лекарските предписания. Посочва, че по делото не са представени никакви доказателства, дА. ищцата е спазвала стриктно лекарските предписания след първоначалната имобилизация на ръката. Изтъква, че последвалото влошаване на състоянието й и необходимостта от втора операция с метална фиксация са резултат от ненавременно потърсена медицинска помощ, неправилно натоварване на крайника или неспазване на указанията за ограничаване на движенията.

Ответникът оспорва предявените искове за неищуществени вреди на двамата ищци по размер. Счита ги за прекомерни и несъответстващи на реалните увреждания, настъпили вследствие на инцидента. Посочва, че размерът на обезщетенията следва да бъде съобразен както с естеството и тежестта на уврежданията, така и с действително претърпените от двамата болки и страдания.

Счита претенцията на ищецът С. Ф. А. за завишена до степен, надхвърляща разумните граници и не почиваща на обективните критерии за справедливо обезщетение. Представените доказателства не подкрепяли нА.чието на значителни вреди, а субективните му твърдения необосновавА. претендирания размер. Предвид липсата на доказателствената основа, която да установи претърпените болки и страдания, завишеният размер на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъде редуциран.

Видно от представената по делото медицинска документация, в следствие на процесното ПТП, ищецът С. Ф. А. получил фрактура на диафизата на лявата ключица, контузия на гръдния кош с кръвонасядане в областта на ляво рамо и лява половина на гърдите. Фрактурата на диафизата на лявата ключица, макар да изисквала период на възстановяване, като увреждане не водело до трайни или тежки функционални ограничения, до дългосрочни последици за общото здравословно състояние. Контузията на гръдния кош, съпроводена с кръвонасядане в областта на ляво рамо и лява половина на гърдите било повърхностно увреждане с временен характер, което не налагало продължително лечение и не водело до значителен дискомфорт извън обичайния период на възстановяване. Твърденията на ищеца за стрес не били подкрепени с медицински доказателства за тежки психични последици, които да оправдаят претендирания размер на обезщетението. Според ответника в случая се касаело за наранявания, които подлежат на пълно възстановяване и не създаващи трайни затруднения в ежедневието на ищеца, поради което претендираната сума за неимуществени вреди се явявала прекомерна, не почиваща на обективната оценка на реално претърпените болки и страдания.

Ответникът оспорва, че ищецът С. Ф. А. е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си. Претърпените от него травми не възпрепятствА. изпълнението на битовите му потребности, нито налагА. полагане на грижа от други хора.

Ответникът оспорва, че ищеца С. Ф. А. все още не е излекуван, че лечение му продължава, че търпи изключителни болки и страдания, които ще продължи да търпи и за в бъдеще.

Оспорва, че пътният инцидент се е отразил и на психическото му състояние.

На следващо място ответникът оспорва и предявения от М. Л. И. иск за неимуществени вреди по размер.

Оспорва твърденията й, че уврежданията й са настъпили пряко и непосредствено в резултат на процесното ПТП от 28.08.2023 г. Самото й лечение, макар и продължило във времето не било свързано с усложнения или трайни последици, които да доведат до дълготрайно функционално ограничение. След първоначалната хоспитА.зация в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД, гр. К.., на ищцата била извършена сравнително стандартна интервенция - консервативна терапия без вътрешна фиксация, което предполагало, че фрактурата е преценена като стабилна и като такава не налагала незабавна хирургическа интервенция. Едва при последващ преглед се установила необходимостта от операция с поставяне на метална фиксация, което според ответника се дължало на неизпълнение на лекарските предписания от страна на ищцата, а не единствено на травмите от инцидента.

От друга страна операцията, извършена в УСБАЛО „Проф. „Бойчо Бойчев” ЕАД, гр. С., близо месец след настъпилото ПТП, също не довела до усложнения. Според ответника поставянето на метална плака с винтове представлява рутинна ортопедична практика при фрактури от подобен вид. Въпреки твърденията на ищцата, че възстановителният й период бил продължителен и мъчителен, ответника отбелязва, че тя е изписвана в стабилно състояние след всяка хоспитА.зация със стандартни препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и рехабилитация. Посочва, че не са представени доказателства за нетипични усложнения или за необходимост от извънредни медицински грижи, които да надхвърлят нормалния процес на възстановяване при подобен вид травми.

Ответникът намира твърденията на ищцата, че изпитва изключително силни болки и страдания, за субективно твърдение, което не се подкрепя с доказателства за продължителна медикаментозна терапия с изключително силни аналгетици, както за хоспитА.зации, наложени поради непоносими болки. Физиотерапевтичните процедури, на които се подложила не били индикация за особена тежест на състоянието й, а напротив - обичайна практика за по-бързо и ефективно възстановяване.

За неоснователни намира и твърденията й за непрекъсната зависимост от чужда помощ. Сочи, че гипсовата имобилизация на дясната ръка не води до пълна невъзможност за самообслужване, а по-скоро до временни ограничения, които се компенсирА. с известно съдействие от близки. Предвид, че ищцата не е имала нужда от професионална грижа, необходимост наемането на болногледачи, ограниченията й не следвало да се приемат за индикация за сериозност. Посочва като обичайно за всеки пострадал, който се възстановява от травма, да разчита на помощта на своите близки, поради което това обстоятелство не следвало да води до завишаване на обезщетението.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата за психо-емоционални последици, предвид липсата на доказателства за реални психологически страдания. Посочва, че липсват представени медицински документи, които да доказват, че ищцата е диагностицирана с посттравматичен стрес, депресивно разстройство или друго психическо състояние, налагащо специА.зирана терапия или лечение, поради което намира оплакванията й за тревожност и потиснато настроение за субективни и не представляващи основание за завишаване размера на иска.

Според ответника претендираният от ищцата М. Л. И. размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и не съответстващ на реалните й физически и психически вреди, предвид че лечението й, макар и продължително е в рамките на стандартния възстановителен процес за подобни фрактури, без усложнения, които да доведат до сериозни и трайни увреждания; че липсват доказателства за тежки психо-емоционални последици; че зависимостта й от чужда помощ е била временна и в рамките на обичайното за такива случаи.

Ответникът оспорва допустимостта на предявения от М. Л. И. иск за имуществени вреди за сумата от 4173.35 лв., поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал. 1, вр. чл. 432, вр. чл. 498, ал.З, вр. чл. 496 от КЗ. Моли съда да остави същият без разглеждане същият като недопустим и да прекрати производството по делото в тази му част. Според ответника допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от обстоятелството ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и съответно, ако в сроковете по чл. 496 КЗ няма плащане на обезщетение, има отказ, респ. претендиращият обезщетение не е доволен от размера му, да предяви претенцията си по съдебен ред. В случая, ищцата не отправила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, предвид което предявеният иск за имуществени вреди се явявал недопустим.

В представените писмени отговори ответникът сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, като съгласно т. 8 на ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Счита, че паричното обезщетение следва да репарира вредите в техния действителен размер.

Ответникът оспорва претендираните от двамата ищци суми за неимуществени вреди по основание и по размер, като прекомерни по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

На самостоятелно основание поддържа становище за недължимост на претендираните суми поради самоувреждания на двамата ищци.

Ответникът оспорва претендираните от двамата ищци суми за имуществени вреди по основание, като недължими от една страна от друга като прекомерни по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът счита, че съобразно действащия към момента на настъпване на събитието и на предявяване на исковите претенции КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от КЗ. В тази връзка твърди, че по подаденото от ищците искане за определяне на застрахователно обезщетение, по което е образувана застрахователна преписка № 0000-100003-23-7685 са изискани допълнителни документи, които не са представени, поради което счита, че не е изпадал в забава от момента на предявяване на претенциите и съответно претенциите по предявените акцесорни искове са неоснователни, вкл. по аргумент от чл. 497 от Кодекса за застраховането.

Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихви по претенциите за неимуществени и имуществени вреди като неоснователни, по аргумент за неоснователност на главните искове.

Възразява срещу искането за присъждане на разноски в полза на двамата ищци.

Оспорва размера на адвокатските хонорари като надвишаващ минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС. Претендира разноски.

Не оспорва вА.дността на застраховка “Гражданска отговорност“ по полица № BG22/12300194••••, сключена по отношение на л.а. марка „Фолксваген”, „Туран”, с рег.№ •••••••, към датата на ПТП.

В срок и по реда на чл.372, ал.1 от ГПК, от двамата ищци С. Ф. А. и М. Л. И. са постъпили допълнителни искови молби, с които поддържат исковите си молби. Противопоставят се на възраженията на ответника относно претенциите им за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Намират същите за неоснователни, бланкетни, голословни и не кореспондиращи със законовите разпоредби. Сочат, че са предприели защитата си по реда на чл. 432 от КЗ, именно защото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия извършител - деликвент, по чиято вина е настъпило процесното ПТП. В случая ответното дружество било уведомено на 14.09.2023 г. за настъпилото ПТП и предвид, че то не им определило/изплатило застрахователно обезщетение, то намират възраженията му за неоснователни и бланкетни. По отношение претенцията на ищцата М. Л. И. за присъждане на имуществени вреди се изразява становище, че същата е допустима и основателна предвид, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД постановил отказ, като се отбелязва, че хипотезата е различна от тази ответното дружество да й е определило застрахователно обезщетение и тя да претендира по-голяма сума, включваща имуществените вреди.

Ищците сочат, че в настоящия случай вината за настъпилия инцидент е безспорно призната и доказана по силата на протоколно споразумение № 90/19.11.2024 г. по НОХД № 901/2024 г. по описа на PC-К.., I състав, с което водачът Х. А. М. е признал вината си за причиненото от него ПТП. Видно от доказателствата, единствена причина за процесното ПТП били субективните действия на водача Х. А. М., предвид което възраженията на ответника се явявА. недоказани и бланкетни.

Ищците намират за неоснователни и голословни твърденията на ответника, касаещи приноса им за настъпилия вредоносен резултат. Сочат, че ответното дружество не е ангажирало никакви конкретни доказателства в подкрепа на тезата си, а само бланкетни възражения, поради което същите се явявА. недоказани.

По отношение получените травматични увреждания, техният вид и характер, както и причинно-следствената връзка между пътния инцидент и уврежданията, ищците посочват, че са направили доказателствено искане за допускане на СМЕ, чрез която да бъдат конкретизирани и уточнени вида и характера на получените от двамата увреждания.

Ищците намират възраженията на ответника, касаещи размерите на предявените от тях искове за обезщетение на претърпените от тях неимуществени вреди за неоснователни и не кореспондиращи с актуалната съдебна практика.

Считат претенциите си за съобразени с константната практика на съдилищата при присъждане на обезщетения на пострадА. от ПТП лица, както за съобразени с вида и характера на претърпените от тях тежки травматични увреждания, с икономическата обстановка в страната и с постоянно покачващите се цени на основните храни, битови и медицински услуги и лекарства. Отбелязват, че съгласно съдебната практика определеното от съда обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадА.я обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Сочат съдебна практика - Решение № 749/05.12.2008 г., постановено по т.д. № 387/2008 г., ВКС, II ТО и Решение № 189 от 04.07.2012 г., постановено по т.д. № 634/2010 г. на ВКС и др. В представените ДИМ ищците сочат още, че съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, продължителността на възстановителния период, евентуално допълнителното влошаване на здравето на пострадА.я, причинените морални страдания, осакатявания, пожизнени болки и страдания и др. Твърдят, че физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките истраданията, претърпени от увредените лица. За да бъде обезщетението за неимуществени вреди справедливо, същото трябва да бъде точен паричен еквивалент на търпените морални вреди - болки и страдания. Посочват, че към датата на настъпване на процесното ПТП, лимитът на отговорност на застрахователите за едно събитие е в размер на 10 420 000 лв., предвид което претендираните от тях суми не били произволно определени, нито прекомерни. Считат същите за изцяло съобразени с актуалната съдебна практика, с тежестта на претърпените вреди, с икономическата обстановка в страната и с непрекъснато нарастващите цени на основните стоки, лекарства и услуги.

Ищците намират възраженията на ответника, касаещи претенциите им за присъждане на законна лихва за неоснователни, за не кореспондиращи с актуалната съдебна практика и в противоречие с разпоредбите на Кодекса за застраховането.

Посочват, че в случая едновременно приложение намират разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ, съгласно които застрахователят отговаря за лихвите за забава, считано от датата на уведомяване по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, т.е. която от датите е най- ранна. В случая, задължението на ответното дружество за заплащане на законна лихва възниквало от 14.09.2023 г.- датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица/ищците С. Ф. А. и М. Л. И.о. В този смисъл за онагледяване на тезата си сочат съдебна практика - Решение № 11836 от 10.08.2020 г. на САС по в. гр. д. № 1640/2020 г., потвърдено с Определение № 320 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г, , 1 т. о., ТК и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК.

С оглед изложеното ищците намират предявените от тях главни и акцесорни искове за изцяло основателни и доказани.

В срок и по реда на чл.373, ал.1 от ГПК са постъпили допълнителни отговора, в които се поддържат всички оспорвания и възражения, сторени в първоначалните отговори.

Ответникът отбелязва, че влязлата в сила присъда по наказателното дело касае единствено установяване вината на водача на застрахования в ответното дружество автомобил и не обвързва съда в настоящото производство по отношение на приноса на ищците към настъпилия вредоносен резултат. Преценката относно съвиновността и съпричиняването на вредите следва да бъде направена самостоятелно в рамките на настоящото производство. Твърди, че ищецът е имал реална възможност да предотврати настъпването на удара с навлизащия в насрещната лента автомобил, ако се е движил със скорост, съобразена с конкретните пътни условия и регламентираното ограничение от 60 км/ч., поради което настоява да се установи приноса му за настъпване на вредите, който съответно да бъде отчетен при преценката на отговорността му и присъждането на евентуалния размер на дължимото обезщетение, като присъдата по наказателното дело не препятства извършването на тази преценка. Отбелязва, че съгласно чл. 300 ГПК присъдата е задължителна единствено относно вината на подсъдимия, но не и относно съпричиняването от страна на други участници в произшествието.

С представения допълнителен отговор, ответникът поддържа възраженията си за съпричиняване от страна на ищцата М. Л. И., предвид че уврежданията й били в пряка причинно-следствена връзка с непоставен обезопасителен колан, нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Характерът и разположението на травмите - в ръката, гръдно-поясния отдел и гръбначния стълб показвА. свободно движение на тялото в купето и удари при липса на защита, както последвалото влошаване на състоянието и необходимостта от втора операция се дължА. на неспазване на лекарските предписания, предвид липсата на доказателства за стриктно лечение. Твърди, че обстоятелствата сочели неправилно натоварване на крайника и ненавременно потърсена помощ.

Поддържа възражението си, че описаните в исковата молба увреждания не са пряк и непосредствен резултат от настъпило на 28.08.2023 г. ПТП. Поддържа становището си, че фрактурата на дясната ръка на ищцата първоначално била третирана консервативно - без вътрешна фиксация, което недвусмислено показвало, че травмата е била оценена от медицинските специА.сти като стабилна, без индикации за нестабилност или непосредствен риск от усложнения. Поради тази оценка било предприето стандартно лечение, включващо имобилизация и наблюдение. Решението за операция с поставяне на метална остеосинтеза било взето на по-късен етап - почти месец след инцидента, при повторен преглед, предвид което ответника счита, че това е от неспазване на предписаните от лекуващите лекари указания, довели до вторично разместване или влошаване на позицията на костните фрагменти. Сочи, че след всяка хоспитА.зация ищцата е била изписвана в стабилно общо състояние с обичайни препоръки за възстановяване и липсвА. каквито и да било доказателства за необходимост от продължително/интензивно лечение или зависимост от чужда помощ, надвишаваща нормалната подкрепа от близки. Ответникът намира оплакванията за болка, дискомфорт и емоционални последици за субективни и не подкрепени с медицински документи, поради което и претендираното обезщетение се явявало завишено и не отразяващо реалната тежест на вредите, които не излизат извън типичното възстановяване при подобни травми.

В съдебно заседание ищците С. Ф. А. и М. Л. И. лично и чрез представителя им по пълномощие адв. А. М., АК – Х. поддържат предявените искове, правят възражение за прекомерност на адвокатското възражение на ответната страна, претендират адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по делото.

В съдебно заседание ответникът ЗК „Лев Инс“ АД се представлява от представител по пълномощие ю.к. К. З., който оспорва предявените искове, поддържа подадените писмени отговори на исковите молби. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Моли съда да определи един минимален адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищците, предвид че двата спора са разгледани в едно производство.

Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение рег. № 158/08.05.2025 г. са оставени без разглеждане предявеният от С. Ф. А. осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 214.20 лв. и предявеният от М. Л. И. осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 173.35 лв., в резултат на ПТП, настъпило на 28.03.2023 г. в близост до с. Ш. п., обл. К.., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя 14.09.2023 г. до окончателното им изплащане, като недопустими и е прекратено производството по делото в тази част. Определението е влязло в сила на 03.06.2025 г. Предмет на настоящето производство са предявените от С. Ф. А. и М. Л. И. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на: 1) на ищеца С. Ф. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв. и 2) на ищцата М. Л. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 70 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 28.03.2023 г. в близост до с. Ш. п., обл. К.., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя 14.09.2023 г. до окончателното им изплащане.

Съгласно разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република Б., в сила от 1.01.2026 г., съдът извърши служебно превалутиране на цената на предявените искове, като искът на ищеца С. Ф. А. се счита предявен за сумата 20 451.68 евро (с левова равностойност 40 000 лв.), а искът на ищцата М. Л. И. – за сумата 35 790.43 евро (с левова равностойност 70 000 лв.).

Между страните по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е нА.це вА.дно застрахователно правоотношение към датата на ПТП 28.08.2023 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № •••••••; както и одобреното от съда с Протокол № 90/19.11.2024 г. по н.о.х.д. № 901/2024 г. на Районен съд – К.. споразумение, с което Х. А. М. е признат за виновен в това, че на 28.08.2023 г. на път III-507, км. 7+600, в землището на гр.К.., при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с peг. № ••••••• нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, както следва: чл.20, ал.1 от ЗДвП като не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с peг. № •••••••; чл.21, ал.2, във вр. ал.1 от ЗДвП като при ограничение на скоростта с пътен знак 60 км/ч се движил със скорост 85, 82 км/ч и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица: на С. Ф. А. от с. М., общ. К.., изразяваща се в счупване на лява ключица, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един и половина-два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, и на М. Л. И. от с. М., общ. К.., изразяваща се в счупване на десните лъчева и лакътна кост в долния им край, довело до трайно затрудняване на движението на движението на дясната ръка за повече от един месец, като от деянието са настъпили средни телесни повреди на повече от едно лице – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. На Х. А. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години. Същото е влязло в законна сила на 19.11.2024 г. Видно от констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 2023-1036- 239/28.08.2023 г. по описа на ОД на МВР-К.., на 28.08.2023 г. около 12.20 часа на път III-507, км. 7+600 м до разклона за с. Ш. п., е реА.зирано ПТП, в което са участвА. три ППС: 1) л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № •••••••, собственост на Х. А. М. и управляван от Х. А. М., със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ в „ЛЕВ ИНС“, вА.дна до 01.07.2024 г.; 2) л.a. „Рено Символ“ с рег.№ •••••••, собственост на Б. А. Р. и управляван от Б. А. Р., със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ в зелена карта, вА.дна до 16.10.2023 г. и 3) л.а. „Фолксваген Голф+“, с рег. № •••••••, управляван от ищеца С. Ф. А., със застрахователна полица „Гражданска отговорност“, вА.дна до 14.09.2023 г., при който са пострадА. ищците С. Ф. А. и М. Л. И., и Н. Ю. А. и Б. А. Р.. От представената писмена застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ се установява, че на 14.09.2023 г. ищците С. Ф. А. и М. Л. И. са пред застрахователя извънсъдебна застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за вреди от процесното ПТП.

Видно от писмо изх. № 8073/19.09.2023 г. на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ищецът С. Ф. А. е предявил застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 8829/14.09.2023 г., по която е била образувана щета № 0000-1000- 03-23-7685/14.09.2023 г. На основание чл.106, ал.3 от КЗ застрахователното дружество е изискало доказателства и до получаването им е отказало да уважи предявената претенция, предвид разпоредбата на чл. 496 от КЗ.

Видно от писмо изх. № 8071/19.09.2023 г. на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ищцата М. Л. И. е предявила застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 8829/14.09.2023 г., по която е била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-23-7684. На основание по чл.106, ал.3 от КЗ, застрахователното дружество е изискало доказателства и до получаването им е отказало да уважи предявената претенция, предвид разпоредбата на чл. 496 от КЗ.

Видно от медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото по отношение на ищеца - резултат от образно изследване № 15603 от 28.08.2023 г., извършено в МБАЛ „Д- р Атанас Дафовски“ АД, гр. К..; амбулаторен лист № 634 от 28.08.2023 г., издаден от д-р О. Г.; лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 018556 от 28.08.2023 г., издаден от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К..; амбулаторен лист № 2471 от 05.09.2023 г., издаден от д-р О. Г., след реА.зираното ПТП, ищецът С. А. е постъпил за преглед в „Спешно отделение“ на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.К.., където е престоял от 28.08.2023 г. до 29.08.2023 г., а на 05.09.2023 г. е прегледан от специА.ст, който установил контузия на гръден кош с кръвонасядането в областта на лявото рамо и лявата половина на гърдите, и счупване на лявата ключица.

Видно от медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото по отношение на ищцата – Епикриза ИЗ № 11521/2023 г., издадена от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К..; медицинско направление от 18.09.2023 г., издадено от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С.; Епикриза с ИЗ № 2166/2023 г., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С.; документ за предписана имобилизационна ортеза - „Митела лайт“, издаден от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С.; Епикриза с ИЗ № 2487/2023 г., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С.; Епикриза с ИЗ № 2554/2023 г., ведно с електромиограма № 161/08.11.2023 г., издадени от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. С.; Епикриза с ИЗ № 1298/2023 г., издадена от „СБПЛР-ЛЮБИМЕЦ“ ЕООД, гр. Любимец; Амбулаторен лист № 24004907EBDB от 04.01.2024 г. от д-р Д. П.;

Амбулаторен лист № 1643 от 10.07.2024 г. от д-р Д. П.; резултат от рентгенография на пакетната става, извършена на 30.09.2024 г. в „МБАЛ Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив, след реА.зираното ПТП, Медицинско удостоверение от 11.05.2025 г.; Епикриза ИЗ 1226/2025 г., издадена от МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив; резултат от образно изследване за рентгенография на гръбначни прешлени от 08.04.2025г., ищцата М. И. е постъпила в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.К.., отделение по ортопедия и травматология, където е престояла от 28.08.2023 г. до 07.09.2023 г., с диагноза навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната кост на гръбначния стълб и счупване на десните лакътна и лъчева кост. За времето от 20.09.2023 г. до 25.09.2023 г. ищцата е постъпила за лечение в Университетска специА.зирана болница по ортопедия „Проф.Б.Бойчев“ ЕАД, гр. С., отделение по костна патология и обща ортопедия, където е извършено оперативно лечение, и е издадена Епикриза с ИЗ № 2166/2023 г. В периода от 24.10.2023 г. до 31.10.2023 г. постъпва за лечение в Университетска специА.зирана болница по ортопедия „Проф.Б.Бойчев“ ЕАД, гр. С., отделение по физикална и рехабилитационна медицина, където й е направена рентгенография на дясна гривнена става. Изписана е на в добро общо състояние, с указания да продължи рехабилитационната програма в амбулаторни и домашни условия, за което е издадена Епикриза с ИЗ № 2487/2023 г. В периода от 31.10.2023 г. до 10.11.2023 г. отново постъпва в същото отделение за лечение, включващо рехабилитационни процедури, като е изписана в добро състояние, с препоръки да продължи рехабилитационната програма в амбулаторни и домашни условия, за което е издадена Епикриза с ИЗ № 2554/2023 г.. В периода от 14.12.2023 г. до 21.12.2023 г. е постъпила за лечение в „СБПЛР- Любимец“ ЕППД, гр. Любимец, отделение по физикална и рехабилитационна медицина“, за лечение включващо рехабилитационни процедури, за което е издадена Епикриза с ИЗ № 1298/2023 г. Видно от Епикриза ИЗ 1226/2025 г., издадена от МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив и резултат от образно изследване за рентгенография на гръбначни прешлени от 08.04.2025 г., у ищцата е нА.це клиновидна деформация на тялото след травма или остеохондрит и начална торакална остеохондроза.

От приетото заключение по назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява, че на 28.08.2023 г. около 12.20 часа на път III-507, км. 7+600 м до разклона за с. Ш. п., л.а. „Рено Символ“, 35 ••••••, управляван от Б. Р. се движил по път III-507 в посока от Х. към К.., а попътно зад него л.а. „Фолксваген Туран“ с рег.№ •••••••, управляван от Х. М.. Срещу тях в посока към Х., в прилежащата му лента за движение от платното, в група от няколко автомобила - л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег.№ •••••••, управляван от С. А.. В района на кръстовището за с. Ш. п., л.а. „Рено“ спрял и пропуснал насрещно движещите се автомобили. В този момент идващият отзад л.а. „Фолксваген Туран“ го ударил в задната част (приоритетно дясната задна част) и от ударния импулс и създадения завъртащ момент, ударения л.а. „Рено“ извършил ротационно-транслационно движение, като се придвижил напред и се завъртял обратно на часовата стрелка, и навлязъл в лентата за насрещно движение. Попаднал в габаритите на л.а. „Фолксваген Голф“, траекториите им на движение се пресекли и бил ударен в предната лява част от предната лява част на идващия отсреща л.а. От този ударен импулс л.а. „Рено“ извършил сложно движение - продължил ротацията обратно на часовата стрелка и се придвижил напред (обратно на неговата първоначална посока на движение). Л.а. „Фолксваген Голф“ също извършил ротационно-траслационно движение, като се завъртял обратно на часовата стрелка, излязъл върху уширението на автобусната спирка и спрял в положението, което бил открит след ПТП. Л.а. „Фолксваген Туран“ продължил движението си напред до положението след ПТП - на уширението пред сградата на КПП „Ш. п.“. Причина за настъпване на процесното ПТП според вещото лице е в загубата на контрол над пътната обстановка пред автомобила от страна на водача на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № •••••••, довело до попадането на автомобила му в габаритите на л.а „Рено Символ“, •••••••••, и това му поведение е в пряка причинна връзка с настъпване на процесното ПТП. Констатацията на вещото лице сочи, че в процесното ПТП са участвА. три леки автомобила: 1) л.a. „Рено Символ“, •••••••, управляван от Б. Р., движещ се по път III-507 с посока от Х. към К..; 2) л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № •••••••, управляван от Х. М., движещ се по път III-507 с посока от Х. към К.., попътно зад л.а. „Рено“ и 3) л.а. „Фолксваген Голф+“, с рег. № •••••••, управляван от С. А., движещ се по път III -507 с посока от К.. към Х.. Вещото лице установява, че ако коланът на ищеца С. Ф. А. е бил правилно поставен е щял да ограничи движенията му напред и нагоре и не би имал възможност да се удари във волана или други части на интериора, намиращи се по продължение на директрисата на резултантната сила, и така не би получил контузията на гръдния кош, като същото е аналогично и за ищцата М. Л. И.. От заключението се установява още, че местата на ударите са: 1) Ударът на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ••••••• е в задната част на л.а. „Рено Символ“, •••••••, като кординатите на разстояние са XУ1 - 77, 80 м от МЛ (мерено успоредно на оста на пътя) и YУ1- 1, 70м от БА (мерено перпендикулярно на оста на пътя), в лентата за движение посока К..; 2) Ударът на л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег. № ••••••• е в предната част на л.а. „Рено Символ“, •••••••, като кординатите на разстояние са Ху2 - 63, 30 от МА (мерено успоредно на оста на пътя) и Уу2 - 5, 40м от БА (мерено перпендикулярно на оста на пътя) в лентата за движение посока Х.. На следващо място вещото лице установява, че районът на ПТП се намира извън чертите на населено място, като участъкът от пътя е хоризонтален прав, без напречен наклон, с двупосочно движение по него. Автомобилите са се движели в условията на естествена дневна светлина, слънчево време и добра видимост, а платното за движение на път III -507 е асфалто-бетонов тип – сух, едрозърнест асфалт, без неравности и напуквания; чист от пясък наноси и други замърсявания, с ширина на платното за движение -7.60 м и суха пътна настилка. Установено е също, че от двете страни на платното за движение има изградени уширения на пътя (отбивки), ширини, дясно/ляво: 4.50/5.00м, като от лявата страна на пътя, след отбивката е оформена канавка, широка/висока: 1.00/0.40м; след нея има зелени площи (ниви); няма изградени стоманени предпазни огради, няма пешеходни парапети и пешеходни преходи; няма светофарни уреди и други крайпътни съоръжения; няма велосипедни бус ленти; няма данни по делото за извършвани ремонти препятствия към момента на ПТП, ограничаващи видимостта в района на ПТП, или налагащи ограничения в движението на ППС, маркирана е непрекъсната осева линия, тип М1, разделяща платното за движение на две еднакви ленти по 3, 80м, като в района на отклонението за с. Ш. п. е прекъсната- МЗ; няма защриховани площи; маркирани са непрекъснати крайни ограничителни линии и няма маркирани пешеходни пътеки. Констатирано е от вещото лице, че вертикалната сигнА.зация отдясно преди отклонението за с. Ш. п. включва комбинация от пътни знаци А27, В24 и В26 (кръстовище път без предимство отляво; забранено изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош; забранено движение със скорост по-висока от означената, случая 60км/ч), а отляво преди отклонението за с. Ш. п. - комбинация от пътни знаци А28, В24 и В26 (кръстовище с път без предимство отдясно; забранено изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош; забранено е движение със скорост по-висока от означената, случая 60км/ч. Според заключението на САТЕ скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег.№ ••••••• непосредствено преди удара в л.а. „Рено Симбол“ е била 88.78 км/ч.. Според вещото лице при скорост на движение от 60 км/ч (16.67 м/сек), дължината на „опасната зона“ пред л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег. № ••••••• е била 41.04 м., предвид че при движение с по-висока скорост, дължината на „опасната зона“ се увеличава, т.е. дължината е правопропорционална на скоростта на движение. Разстоянието между л.а. „Фолксваген Голф+“ и л.а. „Рено Симбол“ в момента, когато последният започнал да навлиза в насрещната лента било 15.99 м. Според вещото лице, водачът на л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег.№ ••••••• не е имал възможност да предотврати удара с л.а. „Рено Симбол“ чрез своевременно задействане на спирачната уредба, защото л.а. „Рено Симбол“ е попадал в опасната му зона, като същото важи и ако се е движел със скорост от 60 км/ч (16, 67 м/сек). Вещото лице установява, че от началното положение до навлизане в лентата за насрещно движение, за водача на л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег. № ••••••• не съществувала възникнала „опасност“, същата възникнала 0, 37 сек преди удара и това било времето за реакция, с което разполагал водача А.. Установено е, че не са били нА.це обективни технически причини, които да попречат на водача на л.а. „Фолксваген Голф+“ да избегне удара. Същият е нямал възможност чрез маневри „завой надясно или наляво“ да предотврати настъпването на ПТП, както чрез подобни маневри при движение с максимално разрешената скорост от 60 км/ч. да предотврати настъпването на ПТП. В съдебно заседание вещото лице посочва, че за водач на МПС с ляв волан предпазният колан върви от лявото рамо надясно и долу се закопчава между седалките. Рамото не контактува с колана, в случая лявото, а ако е пътник - с дясното. По време на самото ПТП, водачът и пътникът са били подложени на идентично динамично натоварване вътре в автомобила, т.е. едни и същи сили са действА. и на водача и на пътника, директрисата на резултантната сила от двете инерционни сили е имала една и съща посока и насоченост. Колкото е по-висока скоростта, толкова по-големи са динамичните натоварвания, т.е. съществува правопропорционалност между скоростта и уврежданията, от което следва, че при по-малка скорост уврежданията са по-малки. От техническа гледна точка вещото лице уточнява, че в първия момент, когато налягането отвори еърбеците, те стават много твърди и веднага за части от секундата започват да изпускат налягането обратно, за да няма твърд сблъсък. Когато пострадА.ят е с предпазен колан, то той задържа движението му нагоре и напред, и няма да може да се отклони напред и да се удари в еърбега. Според вещото лице тогава движенията са единствено във врата на главата. Посочва още, че в по новите автомобил има сензори вътре в самата седалка и когато на нея не пътува човек и колана не е закопчан, има вероятност да не се отвори еърбега. Уточнява, че „Голфът“, с който са пътувА. пострадА.те е от по-съвременните модели, и доколкото ударът е леко страничен, категорично заявява, че в случая и двата челни еърбега, на водача и на пътника са се отворили, затова и посочил в отговора на задача 5, че ищецът не би получил контузия на гръдния кош, като отговора му е аналогичен и по отношение на ищцата, тъй като едни и същи сили са действА. и за двамата.

От приетото заключение по назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от настъпилото на 28.08.2023 г. ПТП на ищеца С. Ф. А. e било причинено: счупване на лявата ключица и кръвонасядане в областта на лявото рамо и лявата половина на гърдите, като травматичните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет. Според вещото лице счупването на лявата ключица е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а кръвонасядането в областта на лявото рамо и лявата половина на гърдите е причинило болка и страдание. Проведено било лечение чрез мека имобилизация на лявата ключица и медикаментозно такова. Вещото лице посочва, че в медицинската документация по делото не са нА.це документи за необичайно дълъг период на протичане на оздравителния процес, но установил неправилно зарастване на счупването на лявата ключица с оформяне на ъгъл отворен надолу, и че пострадА.ят се оплаква от болка в областта на лявата ключица при често натоварване с извършване на движения с лявата ръка, като болката се засилвала при неблагоприятни атмосферни условия – ниска температура, влажност. Според вещото лице болката при физическо натоварване е трайна последица от получената травма, а кръвонасядането на лявото рамо и лявата половина на гърдите е повърхностно увреждане, което не налага продължително лечение и не води значителни болки и страдания извън обичайния срок за възстановяване. Същото е с продължителност около две седмици.

При ПТП са участвА. три автомобила, като пострадА.ят С. Ф. А. е бил водач на един от тях. Вещото лице посочва, че при ПТП предпазният колан ограничава и възпрепятства движението на тялото на водача или пътника в автомобила в посока напред и нагоре, като действието му по отношение страничното движение на тялото е значително по-слабо. Съгласно заключението под „коланна травма“ се разбират увреждания, причинени от поставен обезопасителен колан. Същите били специфични лентовидни кръвонасядания и/или охлузвания на кожата на гърдите и корема, понякога и в основата на шията, по страничните й повърхности. В случая, кръвонасядането на лявото рамо и лявата половина на гърдите на ищеца С. Ф. А. не били описани подробно по вид, локА.зация и размери, поради което не може да се приеме категорично за такова, причинено от действието на предпазен колан.

От заключението се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от настъпилото на 28.08.2023 г. ПТП на ищцата М. Л. И. e било причинено: счупване на десните лакътна и лъчева кост в долния им край, наложило болнично и оперативно лечение наблюдение и провеждане на рехабилитационни процедури, както навяхване и разтягане на ставния апарат на гръбначния стълб, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет. Проведено било консервативно медикаментозно и оперативно лечение, както и рехабилитационни процедури. Според вещото лице счупването на десните лакътна и лъчева кост довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец. На 01.09.2023 г. на ищцата било извършено закрито /неоперативно/ наместване на счупванията на костите на дясната й предмишница, с последваща гипсова имобилизация в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.К.., от където била изписана на 07.09.2023 г. без оплаквания. Предвид, че бил отчетен незадоволителен резултат от консервативното лечение, пострадалата била оперирана на 21.09.2023 г., като е поставена метална остеосинтеза. Във връзка с получените от ПТП травматични увреждания, ищцата М. И. пролежала в Университетска специА.зирана болница по ортопедия „Проф.д-р Б.Бойчев“ ЕАД, гр.С., като на 30.09.2024 г. й била извършена контролна рентгенография на дясната гривнена става. При извършения на 28.05.2025 г. преглед на ищцата, същата заявила, че й било указано металните остеосинтезиращи тела да не бъдат премахвани. Вещото лице установява, че в приложената медицинска документация на ищцата М. И. не са описани травматични увреждания характерни за т.нар. “коланна травма“. Посочва, че крайниците имат свобода на движение в трите равнини на пространството и при поставен предпазен колан, и в този смисъл, травматичните увреждания на ищцата биха могли да възникнат и при поставен предпазен колан, влизайки в съприкосновение с части от интериора на купето на автомобила при пътно- транспортното произшествие. поставянето им. НА.чното клиновидно снишаване на прешленното тяло на Л2 и лявопарамедиална и лявофораминална дискова протрузия на Л 4-5 не можели да се определят категорично като травматични увреждания и такива, възникнА. при ПТП. Според вещото лице навяхването и разтягането на ставния апарат на гръбначния стълб довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Вещото лице медик установява, че понастоящем М. Л. И. има непълен захват с дясната си ръка поради слабата деформация и преустройство на структурата на костите на дистална предмишница, установени след зарастването им с рентгенографията от 30.09.2024 г.. Пасивната флексия на пръстите на дясната й ръка била съпроводена с болка в гривнената става. Вещото лице уточнява, че допълнително представените документи с медицинско съдържание, а именно резултат от обзорно изследване от 08.04.2025 г., Епикриза И.З. № 1226/2025 г., издадена й от МБАЛ „Тримонциум“ ООД и амбулаторен лист № 25100405891Е/10.04.2025 г. не касаели заболявания и състояния, причинени при процесното ПТП.

В съдебно заседание вещото лице заключава, че и в двата случая, и на водача и при пасажера, няма увреждания в областта на лицето, които са типични за случаите, когато няма поставен колан, както типични увреждания за коланна травма. Посочва, че принципно е възможно обезопасителният колан да упражни такава сила над тялото на човек, че да доведе до фрактура на кост, ребро, ключица, но в конкретния случай, съчетанието от травми – кръвонасядане на лявото рамо и кръвонасядане в лявата половина на гърдите, плюс счупване на ключицата, не биха могли по съвкупност да възникнат при ПТП вследствие на поставен колан. По отношение констатираното клиновидно снишаване на прешлените, вещото лице заключава, че ищцата е изписана от първоначално приемащото я здравно заведение с тази констатация, която е установена при рентгеновото изследване, но след това не е лекувана, не е изследвана, за да се види състоянието на тези прешлени, затова и приема, че същата е вследствие на предшестваща травма или вследствие на остеопоротични изменения, а не на получените травматични увреждания. По отношение счупването на десните лакътна и лъчева кост в долния им край, вещото лице установява, че принципно трайното заздравяване на функциите на крайника е от порядъка на няколко месеца, като понастоящем зарастването на костта е приключило. Установява, че фрактурните повърхности на двете части на ключицата, счупена почти по средата, не са адаптирани една към друга, и че същите могат да бъдат наместени само и единствено оперативно, но на какво се дължи неправилното зарастване с образуване на ъгъл, той не може да каже. Като цяло счита, че това е нежелан ефект от оздравителния процес като цяло.

От приетото заключение на вещото лице по назначената по делото съдебно-психологическа експертиза на ищцата М. И. се установява, че непосредствено след инцидента и по време на продължителното медикаментозно и рехабилитационно лечение, продължаващо и понастоящем, същата е била с нарушено социално функциониране и е имала нужда от денонощни грижи за обичайните дейности като хранене, лична хигиена, обличане за период от пет месеца. Поредицата от последващи събития - постелният режим, нарушената автономност, хирургичните интервенции, възстановителния период били преживени като психотравмени и довели до субективен дистрес, нарушаващ обичайното функциониране във всички сфери - семейство, контакти, работа, социум в период за няколко месеца след случилото се. Феноменологично състоянието се изявило в тревожност, безпокойство, чувство невъзможност за справяне, за изолация и принудително ограничаване на контактите, ограничаващо поведение. Тъй като стресът продължил в по-дълъг период от време, и надвишил адаптационните възможности на организма, довел до негативни физиологични и психологични промени, които довели до разстройство в адаптацията и наложили консултация с лекар-психиатър, който диагностицирал тревожно разстройство и предписал медикаментозна терапия, съчетано с провеждане на психотерапевтични интервенции. За купиране на безпокойството и тревожността, ищцата употребявала хранителната добавка Неуропан. Според вещото лице към момента на изследването, гореописаната симптоматика претърпяла обратно развитие, като се престрирала повишена ситуативна тревожност при разговори, свързани с преживяното ПТП - страх при пътуване, страх да не се повтори пътния инцидент, негативни преживявания, минавайки през мястото на инцидента. Според вещото лице психо- емоционалното й равновесие било в процес на възстановяване, но нА.чието на трайни пожизнени последици било труднопрогнозируемо, като уточнява, че преодоляването на психотравмена ситуация зависи от индивидуалната уязвимост, личностовия ресурс на лицето и възможностите за справяне при проблемни житейски ситуации.

По делото са разпитани свидетелите С. И. Х. и М. Ф. Ф., Б. А. Р. и Х. А.

В показанията си св. С. И. Х., снаха на ищцата, сочи че в деня на катастрофата, за първи път видяла свекърва си в болницата. Същата била в много тежко състояние - с порязване на крака, синини, дясната й ръка била счупена. За да й бъде направена рентгенова снимка, синовете й я пренесли с чаршаф. Първата й операция била в гр.К.., но тъй като нямало подобрение, след около 7 - 8 месеца се наложило да направи втора операция в гр.С. по лекарска препоръка, тъй като ръката й зараснала малко крива. Свидетелства, че живеят в една къща със свекърва си, последната на първия етаж, а свидетелката на втория етаж. След катастрофата свекърва й не можела да ходи сама до тоалетната, не можела да се къпе, оплаквала се от болки в кръста, които преди това нямала, сънувала кошмари. Според свидетелката, свекърва й имала доста травми, притеснявала се да пътува на предната седалка, да пътува на дълъг път. Въпреки, че била контактен човек, с приятелки в селото, след случилото се не можела да излиза с тях. Свидетелката сочи още, че преди ПТП доста често й оставяли децата. Същата година синът й бил в първи клас и заради случилото, се наложи повече да обръщат внимание на свекърва й, а майката на свидетелката да се включи в помощта за децата. Сочи, че от време на време се отключвА. страхови състояния. Престоят на свекърва й в болницата в гр.К.. продължил 11 дни, с придружител, тъй като не можела да ходи до тоалетна сама, не можеше да става, да се движи по коридора, да излезе на тераса. През цялото време лежала.

В показанията си св. М. Ф. Ф., брат на ищеца С. А. и живеещ на семейни начала с ищцата М. И., сочи, че в деня на катастрофата пътувал за гр.С., където работел. Около 12 часа на обяд брат му му се обадил по телефона, че са претъпели ПТП, пътувайки от гр. К.. за село. Щом разбрал, се върнал от гр. С. и отишъл в болницата. Свидетелства, че брат му имал синини по тялото, по двата крака, в областта на кръста в лявата част, изпитвал болки, но въпреки това брат му не бил приет. Вечерта го закарал в „Бърза помощ“, където не искА. да го приемат, защото нямал платени здравни осигуровки. Въпреки това го настанили за една вечер в „Бърза помощ“. Тъй като брат му имал страшни болки в лявото рамо, а лекарите не го прегледА., свидетелят платил здравните му осигуровки. Завел го на лекар и от направената снимка се установило счупено лявото рамо. Предписано му било лечение с колани за пристягане на рамото и се прибрА. в с. М.. След катастрофата не могъл да се прибере в Турция, където живеел, затова, за да го гледа дошла балдъзата от Турция. Свидетелят сочи в показанията си, че два месеца не работил, за да гледа брат си и М.. Помагал на С. да се изкъпе, тъй като не можел сам. Хранел се сам, но се обличал с помощта на свидетеля. Понастоящем имал проблеми с шофирането, не можел да гледа градината, приемал лекарства по лекарско предписание.

В показанията си св. Б. А. Р., очевидец на произшествието, сочи, че той шофирал лекия автомобил марка „Рено“, модел „Симбол“, движейки се от гр.Х. за гр. К... Престроил се да завива наляво към с. Ш. п., дал ляв мигач, освободил скоростния лост и колата спряла. В насрещното движение идвА. три коли – двете коли били с румънска регистрация, а третият на С. А.. Свидетелства, че бил ударен от лек автомобил, движещ се след неговия, но не помнел как станал удара. Видял, че има автомобил, завиващ от с. СкА.ще, за да се включи в движението към гр. К.., който го изчаквал, тъй като той бил на кръстовището за завиване към с. Ш. п., и в следващия момент бил ударен отзад. Не можел да каже каква била скоростта на румънските автомобили, но знаел че на това място имало ограничение на скоростта 60 км/ч. В показанията си сочи, че неговата кола била ударена отзад, а той се ударил в друга кола, която била отпред. От колана и стъклата имал натъртване и рани. Вратата му била отворена от младо момче от задната кола, след което дошла линейка и го закарала до болницата.

В показанията си св. Х. А. М., очевидец на произшествието, сочи, че е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ в посока от гр. Х. към гр. К... След като минал завоя, поради слънцето видял бялата кола в последния момент. Карал с около 60 - 70 км/ч, тъй като имало знак кръстовище и ограничение от 60 км/ч. Блъснал колата отзад, въпреки че се опитал да избегне удара, завивайки надясно, но въпреки това я ударил с лявата страна. „Реното“ навлязло в насрещното движение и движещата се по пътя от гр. К.. за гр. Х., друга бяла кола „Фолксваген“, се ударили челно. Не видял други автомобили при сблъсъка, не видял включен мигач за завиване наляво. След ПТП спрял край пътя, излязъл от колата и помогнал първо на човека от „Реното“, който блъснал отзад, и едва след това на другите пострадА..

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. В случая между страните не е спорно, че между собственика на МПС, с което е причинено ПТП е имало вА.дно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 28.08.2023 г., по силата на което ответното застрахователно дружество е поело задължение да обезщети за причинените от него на трети лица вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е нА.це вА.дно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 от КЗ. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл. 108, ал. 1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ – три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава. В този смисъл е актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 60112/01.12.2021 г. по т. д. № 1221/2020 г. и Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС. С оглед на посоченото по-горе застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от поисканата дата – 14.09.2023 г. до окончателното изплащане сумите за присъдените обезщетения. Ето защо, съдът намира за неоснователни твърденията на ответника, че не е дал повод за иницииране на производството, както че при непроизнасяне и неизплащане на застрахователно обезщетение не дължи лихва.

Допустимостта на предявените преки искове против ответното застрахователно дружество е обвързана от нА.чието на проведена процедура п о чл. 380 от КЗ между пострадА.я при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя по арг. на чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото доказателства, писмената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ е отправена от ищците С. Ф. А. и М. Л. И. и получена от застрахователя на 14.09.2023 г., по която са образувани съответно щета № 0000-1000-03-23- 7685/14.09.2023 г. за С. Ф. А. и щета № 0000-1000-03-23-7684 за М. Л. И., по които до изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - 14.12.2023 г. няма данни да е определено или извършено плащане на търсените обезщетения. Ето защо, преките искове на двамата пострадА. спрямо застрахователното дружество са допустими.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува вА.дно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, настъпило по време на действието на застрахователния договор, застрахователно събитие, както и да са нА.це всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредените за обезщетяване на причинените вреди. Основателността на преките искове по чл. 432 от КЗ предполага установяване при условията на пълно и главно доказване на: 1) настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2) противоправното поведение на виновния водач; 3) претърпените неимуществени вреди; 4) нА.чието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; 5) вА.дно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на увреждането между ответника застраховател и причинилия произшествието водач.

Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид направеното от страна на ответника оспорване на механизма на процесното ПТП, за изясняване на делото е назначена съдебно- автотехническата експертиза, от чието заключение се установява, че в същото са участвА. три леки автомобила: 1) л.a. „Рено Символ“, •••••••, управляван от Б. Р., движещ се по път III-507 с посока от Х. към К..; 2) л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № •••••••, управляван от Х. М., движещ се по път III-507 с посока от Х. към К.., попътно зад л.а. „Рено“ и 3) л.а. „Фолксваген Голф+“, с рег. № •••••••, управляван от С. А., движещ се по път III -507 с посока от К.. към Х.. На 28.08.2023 г. около 12.20 часа на път III-507, км. 7+600 м до разклона за с. Ш. п., л.а. „Рено Символ“, 35 ••••••, управляван от Б. Р., се движел по път III-507 в посока от Х. към К.., а попътно зад него л.а. „Фолксваген Туран“ с рег.№ •••••••, управляван от Х. М.. Срещу тях в посока към Х., в прилежащата лента за движение от платното, в група от няколко автомобила - л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег.№ •••••••, управляван от С. А.. В района на кръстовището за с. Ш. п., л.а. „Рено“ спрял и пропуснал насрещно движещите се автомобили. В този момент идващия отзад л.а. „Фолксваген Туран“ го ударил в задната част (приоритетно дясната задна част) и от ударния импулс и създадения завъртащ момент, ударения л.а. „Рено“ извършил ротационно-транслационно движение, като се придвижил напред и се завъртял обратно на часовата стрелка, и навлязъл в лентата за насрещно движение. Попаднал в габаритите на л.а. „Фолксваген Голф“, траекториите им на движение се пресекли и бил ударен в предната лява част от предната лява част на идващия отсреща л.а. От този ударен импулс л.а. „Рено“ извършил сложно движение - продължил ротацията обратно на часовата стрелка и се придвижил напред (обратно на неговата първоначална посока на движение). Л.а. „Фолксваген Голф“ също извършил ротационно- траслационно движение, като се завъртял обратно на часовата стрелка, излязъл върху уширението на автобусната спирка и спрял в положението, което бил открит след ПТП. Л.а. „Фолксваген Туран“ продължил движението си напред до положението след ПТП - на уширението пред сградата на КПП „Ш. п.“. Причина за настъпване на ПТП, при което на двамата ищци са причинени средни телесни повреди, са субективните действия на водача на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № •••••••, който е загубил контрол над пътната обстановка пред автомобила, довело до попадането на автомобила му в габаритите на л.а. „Рено Симбол“. Ето защо оспорването е неоснователно.

НА.чието на причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите вреди за двамата ищци е установено както от заключенията на назначените по делото съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи, така и от разпитаните по делото свидетели Б. А. Р. и Х. А. М.. Съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК и събраните доказателства, съдът приема за доказан деликта, виновното му извършване и неговата противоправност, настъпилото застрахователно събитие, причинените вреди, причинната връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение между водача деликвент и ответното застрахователно дружество по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП; както и изпълнението на изискванията по чл. 380 от КЗ от страна на двамата ищци.

От обсъдената доказателствена съвкупност безспорно се установява, че от процесното ПТП двамата ищци са получили телесни увреждания, изразяващи се за ищеца С. Ф. А. в счупване на лявата ключица и кръвонасядане в областта на лявото рамо и лявата половина на гърдите, като счупването на лявата ключица довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а кръвонасядането в областта на лявото рамо и лявата половина на гърдите причинило болка и страдание; за ищцата М. Л. И. – в счупване на десните лакътна и лъчева кост в долния им край, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец, както навяхване и разтягане на ставния апарат на гръбначния стълб, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинили болка и страдание, които увреждания нарушили обичайното функциониране във всички сфери - семейство, контакти, работа, социум в период за няколко месеца след случилото се. Същите са в пряка причинна връзка с ПТП и поведението на водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищците са пострадА. в резултат на процесното ПТП.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на двамата ищци по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за справедливо обезщетяване на претърпените от застрахователното събитие болки и страдания по критерия на чл. 52 от ЗЗД.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се преценят вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, възрастта на пострадА.я, прогнозата на възстановяване и др. При определяне справедливия размер на обезщетението съдът съобрази, че към момента на реА.зиране на процесното ПТП, ищецът С. Ф. А. е в сравнително напреднала възраст, на 69 години, причинени са му телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лявата ключица и кръвонасядане в областта на лявото рамо и лявата половина на гърдите, като счупването на лявата ключица е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес, а кръвонасядането в областта на лявото рамо и лявата половина на гърдите е повърхностно увреждане, което му е причинило болка и страдание за около две седмици. За посочените увреждания се наложило ищецът да постъпи за преглед в „Спешно отделение“ на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К.., където престоял за времето от 28.08.2023 г. до 29.08.2023 г. След направено образно изследване била извършена мека имобилизация за 30 дни. Същият не е бил хоспитА.зиран. Оздравителният процес е продължил в домашни условия с раменна ортеза и медикаменти, придружен с физически болки и страдания. Според показанията на св. М. Ф. Ф., в този период от около два месеца, пострадА.ят С. Ф. А. търпял неудобства, свързани с обслужване на хигиенни и физиологични нужди, неудобство от необходимостта да бъде обгрижван от друго лице, но същите са обичайни за подобен род ситуации. Установено е също от заключението по съдебномедицинската експертиза, че понастоящем ищецът има неправилно зарастване на счупването на лявата ключица с оформяне на ъгъл отворен надолу, от което изпитва болка при физическо натоварване, при извършване на движения с лявата ръка, като болката се засилва при неблагоприятни атмосферни условия – ниска температура, влажност, като болката е трайна последица от получената травма. Въз основа на посоченото, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които не надхвърлят обичайните по продължителност и интензитет такива, следва да бъде определено в размер на 20 451.68 евро (с левова равностойност 40 000 лв.).

При определяне справедливия размер на обезщетението по отношение на ищцата М. Л. И. съдът съобрази, че към момента на реА.зиране на процесното ПТП тя е в активна възраст, причинени са й телесни увреждания, изразяващи се в счупване на десните лакътна и лъчева кост в долния им край, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец, както навяхване и разтягане на ставния апарат на гръбначния стълб, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Причинените увреждания наложили хоспитА.зация, лечение и наблюдение в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.К.. за период от 11 дни (от 28.08.2023 г. до 07.09.2023 г.), където под анестезия й било извършено закрито наместване без вътрешна фиксация, радиус и улна. След това оздравителният процес продължил в домашни условия, но поради отток в областта на пръстите, болезненост и понижена чувствителност, пострадалата М. Л. И. постъпила за оперативно лечение в Университетска специА.зирана болница по ортопедия „Проф.Б.Бойчев“ ЕАД, гр. С., отделение по костна патология и обща ортопедия, където престояла 5 дни (от 20.09.2023 г. до 25.09.2023 г.), където под обща анастезия й била открита многофрагментна, раздробена фрактура, която била фиксирана с плака и винтове. Изписана била с подобрение и дадени указания за следоперативна рехабилитация. След около месец от втората операция, в периода от 24.10.2023 г. до 31.10.2023 г. ищцата провела рехабилитационно лечение отделението по физикална и рехабилитационна медицина при Университетска специА.зирана болница по ортопедия „Проф.Б.Бойчев“ ЕАД, гр. С., от където била изписана в добро общо състояние, с указания за продължение на рехабилитационната програма в амбулаторни и домашни условия. Спазвайки указанията, в периода от 31.10.2023 г. до 10.11.2023 г. ищцата извършила рехабилитационни процедури в амбулаторни условия в същото болничното заведение, откъдето била изписана в добро състояние, с препоръки за продължаване на рехабилитационната програма. Затова и в периода от 14.12.2023 г. до 21.12.2023 г. постъпила за лечение в „СБПЛР-Любимец“ ЕППД, гр. Любимец, отделение по физикална и рехабилитационна медицина“. От заключенията на съдебно медицинската и съдебно-психологическата експертизи е установено, че понастоящем ищцата има непълен захват с дясната си ръка поради слабата деформация и преустройство на структурата на костите на дистална предмишница, установени след зарастването им, и пасивната флексия на пръстите на дясната й ръка била съпроводена с болка в гривнената става. В резултат на инцидента и причинените увреждания у ищцата било нарушено обичайното функциониране в семейство, контакти, работа. Същата изпитвала тревожност, безпокойство, чувство невъзможност за справяне, за изолация и принудително ограничаване на контактите - ограничаващо поведение, което продължило в по-дълъг период от време и надвишило адаптационните й възможности, поради което се наложило консултации с психиатър, който диагностицирал тревожно разстройство и предписал медикаментозна терапия, съчетано с провеждане на психотерапевтични интервенции, като понастоящем била в процес на възстановяване. Според показанията на св. С. И. Х., оздравителният период, в който пострадалата М. Л. И. търпяла неудобства бил около 7-8 месеца. В началото те били свързани с денонощното обгрижване от близките й - за ставане, хранене, тоалетната, лична хигиена, обличане. Само ако я изправили близките й, чрез облягане на възглавница, можела да бъде в седнало положение, иначе тя през цялото време лежала. Впоследствие получила голям оток на гърба, оплаквала се от болки в кръста, които преди това нямала, сънувала кошмари. Първата операция била направена в гр.К.., но тъй като ръката й зараснала малко крива, се наложило да се направи втора операция в гр.С.. Според показанията на свидетелката, увредената изпитвала страхови състояния от пътуване - изразявала желание да се кара по-бавно, не на дълги разстояния и др. Въз основа на тези обстоятелства за тежко увреждане на здравето на ищцата, в т.ч. в емоционално и психологическо отношение, значителните по интензитет болки и страдания, продължителния възстановителен период, който не е приключил, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено в размер на 35 790 евро (с левова равностойност 70 000 лв.).

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намА., ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение е нА.чието на причинна връзка между поведението на пострадА.я и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен /ППВС № 17/1963 г. /. Или прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД може да бъде обусловено, когато с поведението си пострадА.ят обективно е способствал за настъпване на увреждането или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Във всички случаи е необходимо приносът на пострадА.я да е конкретен и доказан, а не предполагаем, като при определяне на степента му съдът следва да съобрази както броя и тежестта на всяко от нарушенията на делинквента и пострадА.я, така и значението на всяко нарушение за настъпване на увреждането, респ. обема на последиците от него. В съдебната практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО, Решение № 76 от 22.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 771/2019 г., II т. о., ТК и др. е прието, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадА.я, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. За да е нА.це вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.

В производството по делото ответното застрахователно дружество е въвело възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата ищци към настъпването на собствените им травми, с доводи, че ищецът С. Ф. А. е имал възможност да предотврати удара, ако се е движел със скорост, съобразена с пътната обстановка и ограничението, както че е имал времеви интервал, в който да възприеме ситуацията и да реагира, като задейства спирачната система своевременно, да спре или да намА. скоростта на л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег. № •••••••, така че да избегне удара, а по отношение на ищцата М. Л. И., че се е возила без правилно поставен обезопасителен колан и поради неизпълнение на лекарските предписания.

В случая по делото е установено, че причина за настъпване на процесното ПТП е в загубата на контрол над пътната обстановка пред автомобила от страна на водача на л.а. „Фолксваген Туран“с рег. № ••••••• - Х. А. М., което довело до попадането на автомобила му в габаритите на л.а „Рено Символ“, •••••••••, и че поведението му е в пряка причинна връзка с реА.зираното ПТП, за което е и признат за виновен по НОХД № 901/2024 г. по описа на Районен съд – К...

От заключението на вещото лице по назначената по делото САТЕ, се установява, че пострадА.ят С. Ф. А., в качеството на водач на л.а. „Фолксваген Голф+“ с рег. № •••••••, не е имал възможност да предотврати удара с л.а. „Рено Симбол“ чрез своевременно задействане на спирачната уредба, не е имал възможност чрез маневри „завой надясно или наляво“ да предотврати настъпването на ПТП, както чрез подобни маневри при движение с максимално разрешената скорост от 60 км/ч. да предотврати настъпването на ПТП. Ето защо, съдът намира за неоснователно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата, а именно, като пътник е нарушила чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира за основателно. Видно от заключенията на САТЕ и СМЕ, пострадалата М. Л. И. не е била с поставен предпазен колан. Според вещите лица, л.а. „Голф“, с който са пътувА. пострадА.те е от по-съвременните модели, в които има сензори вътре в самата седалка и когато на нея не пътува човек и колана му не е закопчан, има вероятност и да не се отвори еърбега, а в случая и двата челни еърбега са се отворили, както че получените увреждания – кръвонасядането на лявото рамо и кръвонасядането в лявата половина на гърдите, плюс счупването на ключицата, не биха могли по съвкупност да възникнат при ПТП вследствие на поставен обезопасителен колан. Предвид заключението на вещото лице, че предпазният колан задържа движението нагоре и напред, и в този случай движенията ще са единствено във врата на главата, се налага извода, че допуснатото от ищцата нарушение на ЗДвП е в пряка и непосредствена връзка с получените увреждания, с оглед на което съдът приема, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на вреденосния резултат, като приносът на пострадалата в случая следва да се определи на 20 %.

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата поради неизпълнение на лекарските предписания, съдът намира за недоказано. От събраните по делото доказателства се установява, че непосредствено след ПТП, ищцата е приета в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, където й е направена гипсова имобилизация, и след престой от 11 дни е изписана в добро състояние. Установената след изписването многофрагментна, раздробена фрактура е наложила оперативно лечение за поставяне на метален имплант (плака с винтове), след което е проведено рехабилитационно и физиотерапевтично лечение, или от събраните доказателства не се установява неизпълнение на лекарските препоръки, а утвърдената процедура при счупване да се извърши гипсова имобилизация и ако се установи неправилно зарастване да се извърши оперативно лечение с последващи рехабилитационни процедури.

По гореизложените съображения, с оглед приноса на пострадалата, определеното по правилата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за причинените й от процесното застрахователно събитие неимуществени вреди в размер на сумата от 35 790.43 евро (с левова равностойност 70 000 лв.) следва да бъде редуцирано с 20 %, или предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 28 632, 35 евро (с левова равностойност 56 000 лв.).

Или, исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважат, както следва: 1) за ищеца С. Ф. А. за сумата в размер на 20 451.68 евро (с левова равностойност 40 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата претенция до застрахователното дружество 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 2) за ищцата М. Л. И. за сумата в размер на 28 632.35 евро (с левова равностойност 56 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата претенция до застрахователното дружество 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като в останалата си част за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 70 000 лв. (35 79.43 евро) следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно разноските: С оглед изхода на делото ответникът дължи на представителя по пълномощие на ищците за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. заплащане на адвокатско възнаграждение, което съобразно уважената част на всеки от предявените искове, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е, както следва: на ищеца – в размер на 1 968.47 евро (с левова равностойност 3 850 лв.); на ищцата – в размер на 2 556.46 евро (с левова равностойност 5 000 лв.).

Ответното дружество дължи на Окръжен съд – К.. заплащане на държавна такса върху уважените искове (49 084.02 евро с левова равностойност 96 000 лв.) в общ размер на 1 963.36 евро (с левова равностойност 3 840 лв.), както и направените по делото разноски за възнаграждения за вещи лица (общо направени разноски от 895.08 евро с левова равностойност 1 750.62 лв.) съобразно уважената част на исковете в размер на общо 781.16 евро ( с левова равностойност 1 527.81 лв.).

От ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 080 лв. (по 540 лв. за всеки иск), както и внесен депозит за САТЕ в размер на 400 лв. В тази връзка възражението на пълномощника на ищците за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, като неговият размер е съответен на фактическата и правна сложност на делото. Така, съобразно отхвърлената част на иска (7 158.09 евро с левова равностойност 14 000 лв.), предявен от М. Л. И., на ответника се следват разноски в размер на 96.12 евро (с левова равностойност 188 лв.).

Водим от изложеното, Окръжен съд – К..