Решение № 6534 от 22.10.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 4361/2018 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение от 25.08.2016 г. по гр.дело № 50076/12 г. СРС, ІІ ГО, 123 състав е признал за установено, че Г.Ф., с адрес ••• дължи на З. „Б. В.И.Г.“ АД, ЕИК •••••със седалище и адрес на управление •••, пл. „•••••••• сумата от 1266, 30 лв. -регрес по щета № 200901040010100726/2009 г., образувана при ЗК „Б.И.” АД - по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.), вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, предл. 3, буква „а” от КЗ (отм.). Осъдил е Г.Ф., с адрес ••• да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК •••••със седалище и адрес на управление •••, пл. „•••••” № 5общата сума от 290, 88 лв.- разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. дело № 55993/2011 г. по описа на СРС, 123 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; както и общата сума от 435.34 лв. - направени в исковото производство по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С решение от 08.02.2018 г. по гр.д. № 50076/2012 г., постановено по чл.247 ГПК, СРС, ІІ ГО, 123 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като след сумата от 1266, 30 лв. -регрес по щета № 200901040010100726/2009 г., образувана при ЗК „Б.И.” АД - по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.), вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, предл. 3, буква „а” от КЗ (отм.), се запише и чете, „ведно със законната лихва върху сумата от 1266, 30 лв., считано от 13.12.2011 г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 55993/2011 г. по описа на СРС, 123 състав до окончателното й плащане“. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Г.Ф., с адрес •••, чрез пълномощника юрисконсулт А.Н. с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че отговорността на ГФ не следва да се ангажира поради наличието на действащ към датата на ПТП застрахователен договор по З. ължителна застраховка ГО на автомобилистите за участник 1, вписан в Протокола за ПТП, л.а. „Фолксваген Голф“, с ДК № ••••••••, полица № 45061045919 при ЗК „Б.И.“ АД, със срок на действие от 15.07.2006 г. до 14.07.2007 г., валидна към датата на ПТП 04.06.2007 г. Видно от представената справка от Информационния център към ГФ, липсва подаване на информация от застрахователя за предсрочно прекратяване на договора, поради което следва да се има предвид изразеното в т.3 от З. ължителното ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., според която „при неспазено изискване на чл.294 от КЗ възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл.260, ал.2, във вр. с чл.202 от КЗ, е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователното правоотношение. Сочи, че по делото липсват доказателства за виновно противоправно поведение на сочения за пряк причинител на вредите, както и за влязъл в сила административен или съдебен акт, установяващ дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По делото не може да се установи кога и от кого са описани изброените в експертната оценка щети и причинната връзка на същите с процесното ПТП, като приложеният документ „опис-заключение“ не съдържа подпис на лице, представило увреденото МПС за оглед, а съдържа само подписа на експерта. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултски възнаграждения. Въззиваемият З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК •••••със седалище и адрес на управление •••, пл. „•••••” № 5, представлявано от Изпълнителния директор Р.Я., правоприемник на ЗК „Б.И.“ АД, чрез пълномощника по делото адвокат А.Б. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 382, 37 лв. Третото лице помагач Х.Д.Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното: Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 273, ал.4 КЗ/отм./, вр. чл.288, ал.1, т.2, предл. 3, буква „а“ от КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД от ЗК „Б.И.“ АД, с правоприемник ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК •••••със седалище и адрес на управление •••, пл. „••••••••за сумата от 1266, 30 лв.-регрес по щета № 200901040010100726/2009 г., образувана при ЗК „Б.И." АД. Претендира се присъждане и на законната лихва върху главницата от 13.12.2011 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ТПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 55993/2011 г. по описа на СРС, 123 състав до окончателното плащане, както и на направените по делото разноски. Ответникът Г.Ф., БУЛСТАТ 121446665, с адрес: ••• е оспорил по основание и размер предявените искове. Третото лице помагач Х.Д.Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• не взема становище по исковете. Съдът констатира следното: По делото са безспорни следните обстоятелства: датата на настъпване на ПТ П-04.06.2007 г., вида, броя и характера на причинените щети по л.а „ Сеат “, модел „Кордоба“ с ДК № ••••••••, собственост на М.З.Х.. Н яма спор, че вредите са причинени от водача на л.а „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ••••••••, а именно Х.Д.Ф., не се спори, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил заст рахователно обезщетение на в размер на 1 266, 30 лв. с преводно нареждане от 15.04.2009 г.., поради отказ на Г.Ф. да заплати обезщетение за вредите. По делото е депозирана само първата страница от застрахователна полица № 5061045919 от 14.07.2006 г., от която се установява, че между Л.Ц.Л.и ЗК „Б.И.“ е бил сключен договор за задължителна застраховка " Гражданска отговорност " по отношение на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ••••••••, със срок на застрахователно покритие 15.07.2006 г. - 14.07. 200 7 г., при условията на разсрочено плащане на 4 вноски. По делото е била приета САТЕ, от която се установява, че пазарната стойност на повредите върху лек автомобил „ Сеат Кордоба“ с ДК •••••••• е в размер на 1 418, 78 лв., че от техническа гледна точка е налице пряка и непосредствена връзка между посочените в опис-заключението щети и механизма на получаването им според протокола за ПТП. От назначената по делото ССЕ с е установява, че по застрахователен договор „ГО“- полица 5061045919 размерът на премийните вноски е 4 броя равни вноски по 19 лв., като от застрахования е заплатена само първата вноска. По делото от ищеца е изплатено застрахователно обезщетение по щета № 200901040010100726 на 15.04.2009 г. в размер на 1266, 30 лв. Във връзка с развитите във въззивната жалба доводи, СГС приема следното: Предявен е иск по чл.273, ал.4 КЗ/отм./ от ЗК „Б.И.“ АД против ГФ гр.София. За да бъде уважен така предявеният иск по главното вземане, ищецът следва да докаже: съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, както и че виновния за ПТП-то към деня на събитието е нямал сключена застраховка "ГО" на автомобилистите. Съгласно чл. 273, ал. 4 КЗ/отм./ в случай на спор между Г.Ф. и застраховател, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако бъде установено, че отговорността е на Г.Ф. той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице заедно със законната лихва. Спорният въпрос по делото е действал ли е застрахователният договор към датата на ПТП. Както бе посочено по-горе, з астрахователният договор - застрахователна полица № 5061045919 от 14.07.2006 г. е бил сключен при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия - на четири вноски, дължими съответно на 14.07.2006 г. - в размер на вноска 19 лв.; на 14.10. 200 6 г. - в размер на вноската 19 лв.; на 14.01. 200 7 г. - в размер на вноската 19 лв. и на 14.04. 200 7 г. - в размер на вноската 19 лв. Била е платена само първата вноска, като по делото не са представени доказателства за заплащане на останалите вноски по застрахователния договор. След като е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, приложение намира чл.202, ал.2 КЗ/отм./, към който препраща чл.260, ал.2 КЗ/отм./, като застрахователят може да прекрати застрахователния договор. За да упражни това право, застрахователят трябва да връчи на застрахования писмено предупреждение, като прекратяването на договора може да стане поне 15 дни след получаването на предупреждението от застрахования. Съгласно чл.202, ал.2, изр. 2 КЗ обаче писменото предупреждение може да се замести от посочване в самата застрахователна полица, че застрахователят ще се възползва от тази възможност. Както бе посочено по-горе, по делото е депозирана само първата страница от застрахователна полица № 5061045919 от 14.07.2006 г., поради което не може да бъде установено дали в застрахователния договор изрично е вписано, че след изтичане на 15 дни от падежа на вноската по застрахователната премия и при неплащането й от застрахования, застрахователят прекратява договора. Съгласно установеното в чл.202, ал.2, изр. 1 КЗ/отм./, при неплащане на вноска по разсрочената премия застрахователят трябва да отправи писмено предупреждение до застрахования, като законът е установил и 15-дневен срок, който се предоставя на застрахования, за да заплати дължимата вноска. След изтичането на този срок застрахователният договор се смята прекратен. Към аналогичното правило на чл. 387, ал. 3 от ТЗ ( отм.), чл. 202, ал. 2, изр.2 КЗ/отм./ е добавил и възможността да се замени връчването на писмено предупреждение с включването на клауза за прекратяване на договора поради неплащане на вноската в самия договор. По своята същност това е фикция, че писмено предупреждение е отправено от застрахователя и получено от застрахования. В този случай 15-дневният срок на предупреждението тече от датата на падежа на вноската. Фикцията на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ замества необходимостта да се връчва предупреждение на застрахования, но тя не променя принципно фактическият състав на прекратяването на договора. Налице е задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 290 от ГПК /решение № 83 от 05.07.2010 г. по т.д. № 808/2009 г., Т. К., II Т. О. на ВКС/, където е посочено, че в чл. 202 ал.2 изр. 2 от КЗ законодателят е предвидил фингирано връчване на предупреждението в случаите, когато в застрахователния договор изрично е посочено кое от правата по ал. 1, изр.2 от същия член ще бъде упражнено от застрахователя след изтичането на 15-дневния срок след падежа на разсрочената вноска на премията- намаляване на застрахователната сума, изменение на договора или неговото прекратяване. Всичко това е така, но в настоящия казус, видно от представената по делото от ответника ГФ справка от базата данни на Информационен център към Г.Ф., не е постъпила информация за прекратяване действието на полица № 45061045919, като тази полица не отговоря на депозираната по делото полица № 5061045919 г., като в последната е вписан лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № 2665 АН, а процесния е с рег. № ••••••••, но рамата е същата, а именно с рама WVWZZZ1HZRP239418. Същевременно в тази справка е посочено, че в регистъра на регистрационните номера на рег. № ••••••••, отговаря рама № WVWZZZ1HZRP239418, т.е. процесния автомобил и за него има полица № 155060051668 с начало 23.10.2006 г. до 22.10.2007 г., която не е приложена по делото. Тази полица е подадена като прекратена в Информационен център към ГФ на 02.05.2007 г. Произшествието е настъпило след прекратяване на договора на 04.06.2007 г. т.е. към момента на осъществяването му деликвентът не е имал сключена валидна заст р аховка, покриваща риска „ГО”. С поред чл.273, ал.4 КЗ/отм./ при възникнал спор между застрахователя и Гаранционния фонд за това кой трябва да заплати обезщетението, в интерес на третото увредено лице това обезщетение се изплаща от застрахователя. Нормата на чл.273, ал.4, изр. 2 КЗ/отм./ предвижда, че когато при тази хипотеза застрахователят заплати обезщетение, без да е имал основание за това, той може да претендира заплащането му от Гаранционния фонд, който по принцип е следвало да заплати обезщетение на лицето, чието имущество е увредено, когато липсва валидна застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите " – чл.288, ал.1, т.2, б “а“ КЗ/отм./. От представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, може да се направи извод, че предявени те иск ове са основателни и доказани, като заплатената от застрахователя сума от 1266, 30 лв. е дори в по-малък размер от действително причинените от процесното ПТП вреди, които според заключението по САТЕ са в размер на 1 418, 78 лв. и от техническа гледна точка е налице пряка и непосредствена връзка между посочените в опис-заключението щети и механизма на получаването им според протокола за ПТП. Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 318, 64 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от гореизложеното, съдът