Решение № 6982 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 440/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.124, ал.1 от ЗДСл. и е образувано по повод жалбата на Т. М. М. с [ЕГН], със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет. 3, против Заповед № ЧР-48 от 29.01.2026 г., издадена от Р. К. Б.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) към Министерството на околната среда и водите. С оспорената заповед е наложено на жалбоподателя, заемащ длъжността началник на отдел „Регионална лаборатория- Бургас“ към Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ на ИАОС, дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от една година“. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че в оспорената заповед липсва конкретизация на твърдените от ответника нарушения, като те не са индивидуализирани с конкретни дати, място и обстоятелства, при които са извършени. Оспорват се изводите на органа за допуснати нарушения на Закона за държавния служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и се сочи, че в съобразителната част на заповедта липсват констатации за такова поведение на жалбоподателя. Наведени са доводи за необоснованост на формирания от органа извод за виновно извършване на нарушението и се сочи, че дадените от жалбоподателя писмени обяснения не са взети предвид при издаване на оспорената заповед. Наред с това се сочи, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и липсват мотиви за определяне вида на наказанието. На следващо място е отбелязано, че оспорената заповед е издадена след изтичане на предвидените за това срокове. По същество се иска отмяна на заповедта и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалвания акт. Претендира разноски. Процесуалният представител на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка и допълнителни доказателства. Счита, че заповедта за понижаване в ранг съдържа всички необходими реквизити и е мотивирана. Наред с това сочи, че преди налагане на дисциплинарното наказание съгласно изискванията на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. е предоставена възможност на жалбоподателя да даде писмени обяснения, като такива са дадени след определения срок. На следващо място отбелязва, че последният е изслушан, за което е съставен протокол от 26.01.2026 г. и са приети негови допълнителни писмени обяснения, дадени на 26.01.2026 г., като същите са отчетени от Дисциплинарно наказващия орган (ДНО). Счита, че отделните нарушения, разделени в три групи, са взаимосвързани. Отбелязва, че липсата на ефективно прилагане на Системата за управление на Изпитвателна лаборатория ГД ЛАД, е довела до затрудняване и нормалното функциониране на ръководеното от М. административна структура, като конкретните последици са наличие на полеви празни проби, липса на надзор при осъществяване проверка на дрейфа, построяване на калибровъчна крива и други нарушения, свързани с гарантиране на качеството на аналитичните резултати. Отбелязва също, че липсата на безпристрастност, пренебрегването на професионалната етика и пасивността при пропуски и нарушения в РЛ-Бургас от страна на М. са все фактори, които допринасят за разделяне на колектива на лагери, и под неговото ръководство междуличностните конфликти са прераснали в подадени сигнали срещу служители и срещу ИАОС, съдържащи неверни данни, уронващи престижа на институцията, които не са потвърдени от последващи проверки, а това довело до сериозно накърняване на доброто име, репутацията и публичния образ на ИАОС. Наред с изложеното сочи, че нарушението, подробно описано оспорената заповед, с конкретна проява на 13.01.2026 г., не представлява единичен случай, а системно поведение. По отношение на формата на вината сочи, че са налице множество нарушения, извършени и при двете форми на вина според характера им, като умисълът присъства при последното нарушение от 13.01.2026 г. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правната сложност на делото и по съображения, че спорът е изяснен до голяма степен още в административното производство. Подробни съображения излага в писмена защита. Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното: Жалбоподателят Т. М. М. заема длъжността- началник отдел „Регионална лаборатория Бургас“, главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ към Изпълнителна агенция по околна среда. Според представената по делото длъжностна характеристика, част от преките задължения на същия са да организира, ръководи, направлява и контролира цялостната дейност на отдел РЛ Бургас за срочно и качествено изпълнение на поставените задачи (на л. 162). На 16.10.2025 г. до изпълнителния директор на ИАОС е подаден сигнал с вътр. № 374Ц/16.10.2025г. от В. Ж., ст. експерт в РЛ- Бургас, за инцидент на 15.10.2025 г., при който служителката Т. Я. пръскала с химичен препарат работното място на Ж., вследствие на което последната потърсила медицинска помощ, за която към сигнала бил приложен амбулаторен лист. На 24.10.2025 г. жалбоподателят дал писмени обяснения по повод постъпилияу сигнал (на л. 79), като посочил, че в периода от 11-17.10.2025г. е бил в отпуск по болест, бил заместван от гл. експерт З. Н., от която узнал за случая. В обясненията същият посочил, че работното място на ст. експерт В. Ж. е в лаборатория Почви, като в нея поради липса на място се помещава лабораторно оборудване и от други направление, вкл. националната система за мониторинг на въздуха, ОПСИС системата, UPS и др. комуникационни модули свързани с предаването на данни в реално време. Отбелязал, че апаратурата се следи ежечасно и служителите имат задължение да следят показанията на АИС в обхвата на региона на лаборатория Бургас. Посочил също, че стаята на служителката е преходна и от нея се влиза в друга лаборатория, като е налице голямо движение на проби и бутилки, работи се в две камини, едната от които се намира в стаята на ст. експерт В. Ж.. Преместването на ст.експерт В. Ж. в тази стая станало доброволно, след разговор в присъствието на г-жа Шоевска и г-жа И., при който тя заявила, че ще се чувства по-добре там. В обясненията е посочил също, че ст. експерт В. Ж. има и друга самостоятелна стая на същия етаж, която е оборудвана с климатик и камина и се ползва само от нея. Ж. и Я. доскоро били в много добри отношения и работели в една и съща стая, като последната се е обучавала за пробовземане на почви, което успешно преминала и двете съвместно пробонабирали почви. От известно време по нейно настояване Ж. пробонабирала с други колеги. Във връзка с подадения сигнал бил изготвен доклад с №1929/14.11.2025г. на главния директор на ГД ЛАД и главен секретар (л. 102), в който същият посочил, че Я. не оспорва, че пръскала с освежител за въздух за да неутрализира миризма на друг препарат. Отбелязал, че съществуват сериозни междуличностни конфликти, липса на колегиалност, отсъствие на ръководна намеса за разрешаване на спорните ситуации, неспазване на утвърдените правила на трудова дисциплина и дори изразени притеснения от саморазправа. Посочл, че особено тревожни са данните, предоставени от отговорника по качество на Регионална лаборатория - Бургас, относно липсата на адекватни мерки спрямо своеволия и неизпълнение на поставени задачи, както и за пропуски при изпълнение на лабораторни дейности и липса на контрол върху пробовземането, като липсва адекватен управленски контрол от страна на М.. Описал и случай, при който Я. си позволила да манипулира пробовземането- заявила пред колегите си, че е взела неправомерно проба от чешмяна вода, която е доставила в лабораторията като повърхностна вода, което било признак за професионална безотговорност. Посочил също, че на ръководителя на отдела били известни неправомерните действия на служителката, но не потърсил отговорност за нарушението и с бездействието си прикривал нейните нарушения. Отбелязал също, че има изпратени и електрони съобщения от Г. Т., И. Д., З. Т. и Д. Д.-Т., служители от РЛ- Бургас, от които е видно, че ръководителя не следи стриктно изпълнението на поставените задачи, не изпълнява координиращата си функция и не създава адекватна организация, което затруднява своевременно изпълнение на ангажиментите, с цел да не се компрометират взетите проби. В заключение посочил, че в дейността на ръководителя на Регионална лаборатория - Бургас липсва положително развитие по отношение на управленските умения, въпреки даваните множество насоки за това и са налице значителни слабости в организацията на работа в отдела и в своевременното предприемане на действия за овладяване на възникналите проблеми. Информацията не се предавала своевременно към ръководството, въпреки че касае дейността на ИАОС в рамките на институционалните и компетентности, а комуникацията със служителите продължавала да бъде незадоволителна. Относно поведението на началника на РЛ-Бургас посочил, че същият системно не изпълнява част от основните си ръководни функции: липсва навременно управление на възникналите конфликти между служителите; отсъстват адекватни управленски действия за поддържане на нормален микроклимат; недостатъчно ефективен контрол върху лабораторните дейности, включително пробовземане; незадоволителна комуникация със служителите и неефективно управление на работния процес; неглижиране на установени пропуски на служители, вкл. пропуски, свързани с качеството на мониторинговите дейности. Като притеснителен и недопустим определил факта, че ръководителят не е предприел необходимите действия за ограничаване на нарушенията, извършвани от служителката Т. Я., което довело до задълбочаване на конфликтите; подриване на дисциплината; загуба на мотивация на останалите служители; отслабване на ръководния контрол и повишен риск за качеството на изпълняваните дейности. С доклада е предложил да бъде образувано срещу М. дисциплинарно производство по реда на чл. 92-95 от ЗДСл. за нарушения на служебната дисциплина и неизпълнение на управленските функции. На 28.10.2025г. изпълнителният директор на изпълнителната агенция по околна среда бил уведомен от главния директор на главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“, че в последните месеци от Регионална лаборатория Бургас са постъпили няколко сигнала и устни оплаквания от служители, свързани с конфликти, напрежение и влошена комуникация между членовете на екипа, случаи на непрофесионално поведение и нарушаване на трудовата дисциплина, които създавали неблагоприятен микроклимат и влияели отрицателно върху ефективността на работния процес. Направено било предложение за назначаване на работна група, която да установи състоянието на микроклимата и взаимоотношенията между служителите (на л. 77). Със заповед №314 от 28.10.2025 г. на изпълнителния директор на ИАОС била назначена работна група, която да извърши проверка на състоянието на микроклимата и взаимоотношенията между служителите в отдел „Регионална лаборатория Бургас“, главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“, да анализира постъпилите в тази връзка сигнали, докладни записки и др., да оцени дали поведението на служителите е в съответствие с принципите от Кодекса за поведението на държавните служителите (КПДС) и Етичния кодекс на служителите в Изпълнителната агенция по околна среда и др. (на л. 78). В хода на проверката били взети писмени сведения от З. Н., главен експерт отдел „КИ“ при РЛ- Бургас (на л. 83), която посочила, че работната атмосфера в РЛ- Бургас е напрегната, неколегиална, разпределението на работата е такова, че някои служители са много натоварени, а други не. Посочила, че се наблюдава неспазване на работното време и неизпълнение на задълженията. Узнавала за тези проблеми, когато се налагало да замества жалбоподателя М.. Вследствие на неуредиците в лабораторията част от служителите напуснали, като на тяхно място били назначени нови, сред които също имало напрежение по отношение на осигуряване на работните им места в лабораторията. Въпреки проведените срещи и разговори до решаване на проблемите не се стигнало, като след информирането за ситуацията на М., в качеството му на началник, същият не взел отношение, дори коментирал с думите „кой победи“. Не описала конкретни обстоятелства, но заявила, че са налице многобройни примери за некоректна и некомпетентна работа в лабораторията, при които М. отказвал да предприеме действия. Споделила за случай при пробовземане от 30.09.2025 г., при който Я. не записала стойност на соленост, с мотив, че апаратът дава грешка, след което между двете служителки били разменени реплики, като Н. твърди, че когато докладвала на М. за случая, той не я слушал и изглеждал незаинтересован. Към обясненията служителката приложила докладна записка до изпълнителния директор на ИАОС от 21.05.2024 г. (на л. 91), в която описала случай, при който гл. специалист Т. Я. отказала да подпише разпореждане (на л. 96), съгласно което е следвало да бъде обучавана за пробовземане по продукт Почви, което попадало в обхвата на длъжностната й характеристика (на л. 93). Отбелязала, че след завръщане на М. на работа след отпуск, тя подготвила ново разпореждане за обучение, което било подписано от Я. и обучението било осъществено. Наред с това посочила, че поради неразбирателство в екипа на Я. и Ж., през периода на обучението се наложило М. да участва в техния екип, както като логистик (превозвач), така и да осъществява пробовземането. Описала случай от 07.06.2024 г., при който Я. отказала да пробовзема с мотив, че след 17.30 ч. има „планове“, след което напуснала работното си място, без разрешението на Н., за което приложила присъствена книга (на л. 97) и дневника на пропусквателния режим в РЛ- Бургас за 07.06.2024 г., в който са вписани часовете на влизане и излизане на служителите (на л. 98). Посочила трудностите, които имала при заместване на М. по време на отпуск по болест, при които Я. отказала да пътува с Д., под предлог, че се страхува да се вози, когато управлява последната, за което жалбоподателят бил информиран по вайбър. Посочва и друг инцидент, при който Я. пръскала стаята и стола на Ж. с някакъв препарат, като в стаята на последната имало проби на плота и съществувала вероятност да се замърсят с органика. За поведението на Я. жалбоподателят отново е информиран по вайбър. Въз основа на извършената проверка, назначената за целта комисия, изготвила до изпълнителния директор на ИАОС доклад от №1872/07.11.2025г. (на л. 99), в който посочила, че работната група е посетила отдела и провела индивидуални разговори с 19 от 20 служители, в това число с началника на отдела М., проведени били интервюта по предварително изготвени въпросници. Комисията счела, че вътрешният микроклимат в отдела е сериозно влошен, налице са напрежение, взаимно недоверие, конфронтационно поведение между служителите, формиране на неформални групи, които се противопоставят една на друга, като това затруднява ежедневната комуникация и нормалния работен процес. Според част от персонала „тягостна, отровена и демотивираща“ атмосфера е породена от конфликтното поведение на конкретен служител и липсата на активна управленска намеса от страна на началника на отдела, който не предприемал достатъчно конкретни и навременни действия за разрешаване на конфликтите, нито прилагал последователен контрол върху дисциплината и поведението на служителите. Част от служителите възприемали това поведение на М. като толериране на определено лице, неизпълняващо задълженията си, което подкопавало доверието в ръководството и засилва разделението в екипа. В доклада комисията е посочила също, че в проверявания отдел подаването на сигнали и оплаквания често се използва като инструмент за противопоставяне, вместо като средство за решаване на проблеми, като това показва дефицит на управленска култура, ефективна обратна връзка и ясно разпределение на отговорностите. Наред с това е посочила, че е установено неизпълнение на служебни разпореждания, самоволни промени в графици и неуважително поведение, включително вербални конфликти и демонстративни действия, които не са били своевременно отчетени и довело до утвърждаване на практика на неравнопоставеност. Проверяващите провели беседа с началника на отдела, при която се установила липса на конкретен план за възстановяване на нормалната работна атмосфера. М. не предложил конкретни управленски решения и показал ограничено осъзнаване на дълбочината на съществуващите проблеми, което породило съмнения относно неговия управленски капацитет и готовност да предприеме реални действия. В заключение комисията е посочила, че ако не бъдат предприети незабавни и целенасочени мерки, както в кадрови, така и в организационен аспект съществува реален риск от трайно влошаване на организационния климат. Направила е предложения за кадрови и дисциплинарни действия, вкл. търсене на дисциплинарна отговорност от началника на отдела за неизпълнение на управленски функции, свързани с поддържането на реда и нормалния микроклимат в отдела. Във връзка с данните за извършени дисциплинарни нарушения, установени в доклад с №1872/07.11.2025 г., изготвен от работната група, назначена със Заповед №314/28.10.2025 г., както и доклад с №1929/14.11.2025 г. на главния директор на ГД ЛАД и главния секретар, М. бил уведомен с писмо изх. № 3578 от 15.12.2025 г., получено на 16.12.2025 г., че срещу него е образувано дисциплинарно производство (л. 107). На същия била предоставена възможност да даде писмени обяснения в 5 дневен срок. На 14.01.2026г. заместник изпълнителният директор на ИАОС поискал от М. писмени обяснения относно получена по неформален път информация за извършена в отдела проверка от Инспекцията по труда, предприетите действия в тази връзка и липсата на своевременно уведомяване на ръководството за това (на л. 26 от делото). В тази връзка последният депозирал писмени обяснения, с които заявил, че на 13.01.2026г. в кабинета си провел е разговор с инспектори от Инспекцията по труда, които искали информация относно уволнението на служителката Я.. Тъй като М. не разполагал с търсената от тях информация, ги уведомил, че следва да се обърнат към органа по назначаването, като им посочил адреса на агенцията в гр. София. Обяснил на инспекторите как е отразил трите дни, в които Я. не е била на работа в справката, която изготвя. За въпросите, касаещи отпуските извикал служителката Хароян. По време на срещата бил съставен протокол или друг документ, с който да бъде запознато ръководството на агенцията (на л. 108). Със заповед № 6/14.01.2026 г., издадена от изпълнителния директор на ИАОС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл., било наредено на дисциплинарния съвет, назначен със Заповед № 130/28.05.2024 г., да образува дисциплинарно дело срещу държавния служител Т. М. М.- началник отдел „Регионална лаборатория Бургас“, главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ към Изпълнителна агенция по околна среда, за дисциплинарни нарушения, описани в доклад с вътр. № 1929/14.11.2025 г. Със заповедта било указано на Дисциплинарния съвет да разгледа дисциплинарното дело и да предостави на изпълнителния директор на ИАОС решението си, заедно с преписката (на л. 64). На 16.01.2026 г. било проведено заседание на Дисциплинарния съвет, за което били съставени протокол (на л. 66-68) и решение (на л. 68). Обсъдени били приложените в преписката доказателства и въз основа на съдържащите се в тях данни и данните от доклад с вътр. № 1929/14.11.2025 г., доклад на работна група, назначена със Заповед №314/28.10.2025г., както и искане за предоставяне на писмени обяснения по чл. 93, ал 1 от ЗДСл., получено на 16.12.2025г. от М., бил формиран извод, че събраните доказателства в своята съвкупност сочат виновно поведение и неизпълнение на служебните задължения от страна на Т. М.. В тази връзка било посочено, че в отдел РЛ - Бургас е налице продължително във времето напрежение и трайно влошен работен климат, характеризиращ се с чести междуличностни конфликти между служители; нарушена колегиалност; сигнали и сведения за риск от ескалация на напрежението; липса на доверие на служителите към ръководителя - началника на отдела и силно затруднена комуникация между служителите в отдела. Посочено било също, че от данните по преписката се установява, че началникът на отдела: не е предприемал своевременни и адекватни управленски действия за предотвратяване и разрешаване на възникналите конфликти; не е осъществявал достатъчно ефективен контрол върху дейността на служителите, включително при пробовземане и лабораторни процеси; не е докладвал своевременно и пълно на ръководството на ИАОС за възникнали проблеми с оглед институционалните рискове; не е осигурил ефективна организация на работа и спазване на вътрешните правила за трудов ред; не е спазвал Кодекса на поведение на служителите в държавната администрация. Че част от констатираните слабости били системни, за което свидетелстват: предходни сигнали; изготвени доклади; отразени пропуски в годишни оценки, изразяващи се в липса на по-ефективно управление на кадровия ресурс; систематични пропуски за своевременно предоставяне на информация към ръководството; контрол върху дейността на служителите в отдела; ангажираност по прилагане на системата за управление и функционирането под акредитация на отдела; направени, но неизпълнени препоръки от страна на прекия ръководител. Особено тревожни били данните за недостатъчен контрол върху пробовземането и лабораторните дейности, които по своето естество създават риск за: достоверността на мониторинговите резултати; изпълнението на нормативно установените програми; авторитета и общественото доверие в ИАОС; злоупотреба с доверието на работодателя. В заключение било прието, че е налице неизпълнение на служебните задължения; забава изпълнението на служебните задължения; неспазване кръга на служебните правомощия; поведение, уронващо престижа на държавната служба и неспазване Кодекса на поведение на служителите в държавната администрация. С бездействието си началникът на отдел РЛ - Бургас нарушил виновно чл. 89, ал. 2, т. 1, т.2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Дисциплинарният съвет приел, че съответстващо на тежестта на установените нарушения е дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С писмо от 22.01.2026 г. М. бил поканен да се яви на изслушване в кабинета на изпълнителния директор на ИАОС. За изслушването бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя (на л. 118). При изслушването били приети и дадените от него писмени обяснения (на л. 110). При тези данни е издадена оспорената в настоящото производство заповед на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите, с която е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от една година“. В мотивите на заповедта е посочено, че нарушенията на Т. М. могат да бъдат групирани в три групи, отговарящи съответно на чл. 89, ал, 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Първата група нарушения според ответника е свързана с виновно неизпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, изразяващо се в липса на ефективно прилагане и използване на Системата за управление на Изпитвателна лаборатория ГД ЛАД, като основен механизъм за управленски и качествен контрол, което довело до затрудняване на нормалното функциониране на ръководеното от служителя звено. М. не осъществявал системен контрол върху ключови елементи от лабораторната дейност, включително проверки на контролни карти, данни за полеви празни проби, надзор на служителите при осъществяване на проветки и, че са констатирани случаи, при които липсата на ефективен контрол при пробовземането в лабораторната дейност, е довела до допускане на грешки, които на този етап не подлежат на последваща корекция чрез аналитично изпитване и създават риск за достоверността на лабораторните резултати. Втората група нарушения според мотивите на оспорената заповед са нарушения по чл. 89, ал 1, т. 3 от ЗДСл., свързани с неспазване на служебните правомощия, произтичащи от заеманата от Т. М. длъжност началник на РЛ-Бургас. Отбелязано е, че в качеството си на началник на РЛ - Бургас жалбоподателят е разполагал с правомощията и задължението да предприеме своевременни управленски действия за преустановяване на установените проблеми при пробовземането и изпитването на проби, включително чрез въвеждане на ефективни механизми на контрол, съобразно длъжностната характеристика на служителя. Отбелязано е също, че е налице бездействие, изразяващо се непредприемане на корективни действия във връзка с установени нарушения и пропуски, както и в непоставянето на тези въпроси пред горестоящото ръководство. Прието е още, че служителят не е предприел своевременни действия за управление и овладяване на възникналите конфликти между служителите; липсвали адекватни управленски мерки за поддържане на нормален и професионален микроклимат в отдела; недостатъчно ефективен контрол върху лабораторните дейности, включително процесите по пробовземане: неефективна комуникация със служителите и липса на координация на работния процес; неупражняване на правомощия по отношение на установени пропуски и несъответствия в дейността на служители в отдела, включително такива, засягащи качеството на лабораторни дейности. Третата група нарушения според заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл., свързани с неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, и по-специално чл. 7, ал. 2 от него, като служителят не изпълнил задълженията си към администрацията за лоялност, прозрачност и информираност. В тази връзка в мотивите на заповедта е посочено, че Т. М. не уведомил своевременно прекия си ръководител и ръководството на ИАОС за посещението на служители от Инспекция по труда в РЛ- Бургас на 13.01.2026 г., като това не представлявал изолиран случай, а трайна практика в поведението на служителя. Липсата на своевременно информиране и предприемане на действия според административния орган е довела до задълбочаване на част от възникналите проблеми и е възпрепятствала възможността за навременна управленска реакция от страна на ръководството на ИАОС. С оглед горните съображения е прието от дисциплинарно наказващия орган, че са налице дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.- „неизпълнение на служебните задължения“, чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл.- „неспазване кръга на служебните правомощия“ и чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл.- „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“. Прието е, че нарушението е извършено виновно, поради което на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от една година“. По делото са представени заповед №276/09.09.2022г. на изпълнителния директор на ИАОС, с която е наредено в случай на отсъствие на служителите, упълномощени да изпълняват функциите на ръководител на регионалните офиси на лаборатория „Главна дирекция лабораторно-аналитична дейност“ да се заместват от служителите, упълномощени да изпълняват функциите на отговорници по качеството в регионалните отдели (на л. 127). В тази връзка е представена и длъжностна характеристика на главен експерт в отдел „Качество на изпитване“, с месторабота отдел РЛ- Бургас, съгласно която част от преките задължения на длъжността е да замества ръководителя на РЛ (на л. 128). Представени са седмичните отчети, изготвени от жалбоподателя за свършената от него работа за периода от 23.09.2025г. до 15.05.2026г. ( от л. 133 до л. 157), както и заповед №83/14.01.2013г. на изпълнителния директор на ИАОС, с която на жалбоподателя за извършено от него дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл.- неизпълнение на служебните задължения, неизпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика и неспазване на кръга на служебните правомощия, за което на служителя е наложено дисциплинарно наказание- порицание (на л. 160). Представено е също писмо с вх. №5228/10.07.2026г. от И. Д.- главен експерт и Д. Д.- Т.- главен експерт, с което същите информират М., че поведението му спрямо тях е неуважително, грубо и унизително, посочено е, че ръководителят не оценява тяхната работа и ги обвинява, че не извършват възложената им работа (на л. 170). При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда, овластен с нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл. Издадена е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за образуваното дисциплинарно производство и на същия е предоставена възможност да заяви становище и да ангажира доказателства. Спазено е императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл за изслушване на същия от дисциплинарно наказващия орган и приемане на писмените му обяснения. Дисциплинарно наказващият орган е взел становището на дисциплинарния съвет, който е взел решението си с необходимото мнозинство. По делото липсват данни кога решението на дисциплинарния съвет, заедно с преписката е представено на дисциплинарно наказващия орган, но даденото становище е съобразено от ответника при налагане на наказанието. От данните по делото е видно, че нарушенията по първата и втората група са открити на 04.12.2025 г., след извършена проверка от главния директор на ГД ЛАД и главния секретар на ОАОС, приключила с доклад с вътр. № 1929. По третата група нарушения е посочено от органа, че конкретната проява е на 13.01.2026 г., като е прието обаче, че това не е изолиран случай, а трайна практика. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 29.01.2026 г. и следователно дисциплинарното наказание е наложено в рамките на установения в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. двумесечен срок от откриване на нарушенията. С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл е предвидено изискване държавният служител да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. На основание чл. 21, ал. 2 от ЗДСл задълженията на държавния служител се определят с неговата длъжностна характеристика. Според длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност „Началник отдел“, част от преките задължения на същия са: да организира, ръководи, направлява, разпределя и контролира цялостната дейност на отдел РЛ Бургас за срочно и качествено изпълнение на поставените задачи; да координира работата между отделните лаборатории с цел натоварване и оптимално използване на апаратура, транспорт, трудови, енергийни и други ресурси; да следи за спазването на трудовата и технологичната дисциплина, правилата за вътрешния ред и противопожарна охрана; информира ИАОС за дейността на отдела; да контролира правилното и точно прилагане на приетите стандарти и др. За да се ангажира дисциплинарна отговорност на жалбоподателя за неизпълнение на служебни задължения е необходимо да се установи обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. Според настоящия съдебен състав такова не се установява в разглеждания случай. Не са изпълнени изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл., според който заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В мотивите на заповедта по отношение на първата и втората групи нарушения не са посочени датите на извършване, конкретните действия или бездействия на служителя, липсват и приложени доказателства. Налице са единствено обобщени изводи, необвързани с конкретни данни. Според настоящия съдебен състав в проведеното производство не са изяснени релевантните обстоятелства, а въпреки твърденията за множество сигнали и оплаквания от работата на М., те не са част от дисциплинарната преписка. Цитирането на изпратени съобщения, за които се твърди, че са от служители, както и представения в о.с.з. е-мейл с вх. №5228/10.07.2026г., не променят горния извод. За посочените в доклада съобщения липсват идентификационни данни за изпращач, получател, дата и начин на комуникация, а посоченото в е-мейла, с дата повече от 5 месеца след издаване на заповедта, дори да отговаря на обективната истина не касае наложените на жалбоподателя наказания, още повече че явно касаят период след 29.01.2026 г. При издаването на оспорения акт по отношение на първата група нарушения ответникът не се е позовал на задълженията от длъжностната характеристика на жалбоподателя, а бланкетно, без изложени мотиви е посочил, че те не са изпълнени. Отбелязването, че липсва ефективно прилагане и използване на Системата за управление на Изпитвателна лаборатория ГД ЛАД, като основен механизъм за управленски и качествен контрол, довело до затрудняване на нормалното функциониране на ръководенето от служителя административно звено, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице нарушение на служебните задължения. Необходимо е не само изрично да се посочи какво следва да е ефективното прилагане и използване, но и от къде произтича това задължение и едва след това да се приеме, че при неизпълнение е налице нарушение на служебната задължения. Констатацията, че нарушенията се установяват от представяните от М. седмични отчети, не може да замести липсата на конкретни факти, при които е извършено твърдяното нарушение. Също се отнася и до направената препратка към доклада на работната група, назначена със Заповед №314/28.10.2025г., в който също не са посочени конкретни нарушения, а са формирани изводи въз основа на впечатленията на комисията и анализа на изказванията на жалбоподателя. Според ДНО втората група нарушения са по чл. 89, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., свързани с неспазване на служебните правомощия, произтичащи от заеманата от жалбоподателя длъжност, като са посочени множество прояви, квалифицирани като неспазване на служебните правомощия, без обаче същите да са обвързани с конкретни факти, посочени в заповедта или друг документ, част от провелото се дисциплинарно производство. Неспазването на служебни задължения е основание да се ангажира отговорността на служителя, когато същият с действие или бездействие е нарушил дължимото от него задължение по длъжностна характеристика, извършено от него виновно. От изложеното в заповедта на дисциплинарно наказващия орган не става ясно как, по какъв начин, кога и кое свое задължение е нарушил служителят. Третата група нарушения са свързани с неспазване на чл. 7, ал. 2 от КПСДА, съгласно който служителите уведомяват непосредствения си ръководител или органа на власт относно обстоятелства, които са им станали известни при изпълнението на служебните им задължения и които са от значение за изпълнението на целите на администрацията или за опазването на авторитета на институцията. Оспорената заповед не съдържа конкретно описание на действията на жалбоподателя. В тази част на заповедта е посочено, че служителят системно не информира ръководство за възникнали проблеми и съществени обстоятелства. Дори да се приеме изложеното относно случая от 13.01.2026 г. отговаря на действителното положение, недоказани остават твърденията за системност, а и не е посочено значението на това нарушение за изпълнението на целите на администрацията или за опазването на авторитета на институцията. Органът следва да извърши преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и е длъжен да посочи конкретни мотиви, въз основа на които да се извърши преценка. Липсата на мотиви, или респ. излагането на неясни и лаконични мотиви, е съществен порок, който рефлектира върху оспорения акт и неговата законосъобразност и има за правна последица неговата отмяна, защото лишава адресата на заповедта от ефективна защита срещу постановеното властническо волеизявление. С нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл е предвидено изискване при определяне на наказанието да бъде преценена от дисциплинарно наказващия орган тежестта на нарушението, последиците от него, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Съобразно цитираната норма, освен характера на нарушението, определящи за преценката относно съразмерността на наказанието са и обстоятелствата, при които то е извършено, последиците за държавната служба или за гражданите, и професионалната дейност на държавния служител в нейната цялост. В случая горното изискване не е изпълнено. В оспорената заповед не е извършена изискуемата преценка относно тежестта на нарушението и последиците от него, и липсват каквито и да било констатации относно поведението на жалбоподателя и неговото дисциплинарно минало, респективно неговите обяснения, относно организацията на работата и постигнатите от отдела резултати. Не е обсъдена и и формата на вината на държавния служител. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като води до необоснованост на изводите на дисциплинарно наказващия орган относно вида и размера на дисциплинарното наказание. Ето защо, обжалваната заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя разноски по делото. Съдът намира за основателно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от жалбоподателя, с оглед броя на проведените съдебни заседания, обема на изследваните доказателства и преди всичко правната сложност на заявения спор. Ето защо, на същия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро, определени съобразно нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Мотивиран от горното, съдът