Решение № 48 от 9.7.2021 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 117/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по подадени от „Варна Инвестмънтс“ ООД, чрез процесуален представител адв. С. от АК – Бургас въззивни жалби както следва: 1/ Въззивна жалба с вх. № 37955/19.12.2019г. против решение № 1455/06.12.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1958/2017г. в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника против „Вика Инвест“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна и съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1505.201 по кадастралната карта на гр. Варна, с площ 381 кв.м, с номер по стар план № 6, в кв. 444 по действащия към 2006г. план на 1 микрорайон на гр. Варна, ведно с изградената в този имот жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.1505.201.4, със застроена площ 107 кв.м, ведно с мазе с площ на 12 кв.м, таван с площ на 58 кв.м и всички приращения, насаждения и др. подобрения в имота, обективиран в нот.акт № 14, том ІІІ, д.450/2014г., като сключен от представляващия във вреда на дружеството-ищец, на основание чл.40 ЗЗД и иск против „Вика Инвест“ ЕООД, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД за признаване по отношение на ответниците, че въззивникът е собственик на гореописания недвижим имот, на основание чл. 124 ГПК. 2/ Въззивна жалба с вх. № 262002/20.07.2020г. против постановеното по същото първоинстанционно дело решение № 260030/03.07.2020г., с което са отхвърлени исковете на въззивното дружество против „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк“ ЕАД искове за нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 67, том ІІІ, д. № 4045/2016г., вх. рег. № 7502/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с която „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1505.201 по КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 10135.1505.201.4 /стар идентификатор 10135.1505.201.1/, със застроена площ от 107 кв.м., поради това, че ипотекираните имоти не са били собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД, както и за нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 68, том ІІІ, д. № 4047/2016г., вх. рег. № 7503/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с която „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1505.201 по КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 10135.1505.201.4 /стар идентификатор 10135.1505.201.1/, със застроена площ от 107 кв.м., мазе с площ от 12 кв.м., таван с площ от 58 кв.м. и всички приращения и подобрения в имота, поради това, че ипотекираните имоти не са били собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД. 3/ Частна жалба от въззивника „Варна инвестмънтс“ ООД против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 260009/13.01.2021г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за изменение на решението от 03.07.2020г. в частта за разноските. В жалбата срещу първото постановено решение, приложена в кориците на в.гр.д. № 114/2020г., са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил заявени в исковата молба правно релевантни факти и обстоятелства, както и представените във връзка с тях доказателства, липсва пълен и задълбочен анализ на доказателствения материал, довело до неправилни и необосновани правни изводи. Счита, че неправилно, в противоречие с разрешенията на ТР № 5/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД е неприложима в процесния случай. Наведени са оплаквания за направата на непълен, неточен и неясен доклад по делото, в т.ч. и по разпределение на доказателствената тежест, както и за неправилно недопуснати доказателства /протокол за разпит на свидетел от 18.05.2015г. и разпит на свидетели/. Иска се от съда да отмени така обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете му за прогласяване недействителността на сключената с нот.акт № 14/2014г. разпоредителна сделка и за собственост върху недвижимия имот, предмет на тази сделка. В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, с които въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Оплакванията срещу второто решение на ОС – Варна, изложени във въззивната жалба от 20.07.2020г. са за неправилност и необоснованост на същото. Сочи се, че липсват мотиви за обусловеността на отхвърлените с това решение два иска за нищожност от предявения иск по чл.40 ЗЗД и иска за собственост, което е довело и до направата на неправилни изводи относно вещно-прехвърлителния ефект на извършената в полза на „Стардек България“ ЕООД разпоредителна сделка от 07.04.2016г. Твърди се също така, че съдът е извършил анализ на събраните по делото гласни доказателства избирателно, игнорирайки относимото към обуславящия иск от показанията на свидетелите. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението и уважаване на отхвърлените с него искове за нищожност. Срещу тази въззивна жалба са постъпили отговори отново само от въззиваемите „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, излагайки доводи за нейната неоснователност. За да се произнесе съдът съобрази следното: В исковата си молба и уточняващите такава към нея ищецът „Варна инвестмънтс” ООД е изложил твърдения, че е собственик на гореописания поземлен имот, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, придобит с договор за покупко-продажба по нот. акт №183/14.09.2006г. На 25.11.2014г., без знанието и съгласието на съдружниците, е извършена промяна в ТР по партидата на дружеството, като с подправени документи е вписан за нов съдружник и управител И.Б., а предишните управители и съдружници Х.Г. и К.Г. /непознаващи лицето И.Б./ са заличени като такива. На 08.12.2014г., с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №14/2014г., „Варна инвестмънтс” ООД, представлявано от И.Б., е продало на ответника „Вика инвест” ЕООД, представлявано от управителя В.П. притежавания от дружеството имот за сумата от 10 000лв. Впоследствие имотът е продаден на „Стардек България“ ЕООД с нот.акт № 189/07.04.2016г., а с нот.акт № 190/07.04.2016г./вписан в СВ-Варна като акт № 67, том III, дело №4045/16/ и нот.акт № 191/07.04.2016г. /вписан в СВ-Варна като акт № 68, том III, дело № 4047/16/ върху имота са били учредени договорни ипотеки в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за обезпечаване задължения на „Стардек България“ по договор за кредит. Изложени са твърдения, че с влязло в сила на 25.04.2017г. решение, постановено по т.д. № 148/15г. по описа на ВОС, са прогласени за нищожни подправените от И.Б. решения на ОС на „Варна инвестмънтс” ООД от 01.11.2014г. и 10.11.2014г., с които същият е приет за съдружник и избран за управител, както и е прието за установено, че с вписване от 25.11.2014г. в ТР по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства относно съдружника и управител Б.. С вписване от 02.06.2017г. тези вписвания са заличени от ТР. На 10.11.2016г. В.П., също с подправени документи е вписана в ТР като втори управител и съдружник във „Варна инвестмънтс”ООД. С влязло в сила на 07.04.2017г. решение, постановено по т.д. № 21/17г. по описа на ВОС, е прието за установено, че с вписването й съдружник и управител в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства. С вписване от 10.04.2017г. тези обстоятелства са заличени. С оглед на гореизложеното се твърди, че договорът за покупко- продажба от 08.12.2014г., с който И.Б. като управител на „Варна инвестмънтс“ ООД, предвид действието на решението по чл.29 ТЗ, е продал процесния имот на „Вика инвест“ ЕООД е сключен във вреда на представляваното от него дружество по см. на чл.40 от ЗЗД - действителната пазарна оценка на недвижимия имот възлиза на 670 000 евро, а продажната цена в размер на 10 000 лв., при намерение за увреда и от двамата представляващи дружествата - страни по договора. По тази причина се претендира, че същият е недействителен и като такъв не е произвел вещно- транслативен ефект, последващият приобретател „Стардек България“ ЕООД не е придобило права на собственост, поради което и към момента на сключване на договорите за учредявяне на ипотека това дружество не е било собственик на дадения като обезпечение процесен имот. Предвид на това и на основание чл.26 ал.1 вр. чл.167 ЗЗД твърди, че тези договори са нищожни. С оглед на тези фактически твърдения са предявени и исковете против „Вика инвест” ЕООД за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 14/2014г., на основание чл.40 ЗЗД /съгласно и дадената правна квалификация в определение по ч.т.д. № 345/2018г. на АпС – Варна/, за признаване по отношение на всички ответници „Вика инвест” ЕООД, „Стардек България” ЕООД и „Райфайзенбанк България” ЕАД, че „Варна инвестмънтс” ООД е собственик на процесния недвижим имот, на основание чл.124 ГПК и искове против „Стардек България” ЕООД и „Райфайзенбанк България” ЕАД за прогласяване нищожността на договори за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 190/07.04.2016г. и нот.акт № 191/07.04. 2016г. като сключени в противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 вр. чл.167 ал.3 ЗЗД. В срока по чл.131 ГПК ответникът „Вика инвест“ ЕООД, редовно уведомено при условията на чл.50 ал.2 ГПК не е депозирал отговор и не е изразил становище по предявените искове. Ответниците „Стардек България” ЕООД и „Райфайзенбанк България” ЕАД са подали отговори по чл.131 ГПК, с които са оспорили исковите претенции срещу тях като неоснователни. Наведените възражения са, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД намира приложение само при хипотезата на упълномощаване, но не и когато представителната власт произтича от закона, аргументирайки се с разрешенията по ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оспорват и твърдението на ищцовата страна за „сговор“ за увреждане от страна на управителя Б. и насрещната страна по сделката. По тези съображения считат, че оспорваната с иска по чл.40 ЗЗД сделка е действителна, „Стардек България“ ЕООД е станал собственик на закупения с нот.акт № 109/2006г. и като такъв е сключил валидни договори да учредяване на ипотека върху този имот. Сочат, че към датата на учредяване на ипотеките относно процесния имот не е имало вписани тежести и заявени претенции, поради което и двете страни по тези договори са добросъвестни трети лица. В отговора на „Стардек България“ ЕООД са изложени и доводи, че по отношение на извършената разпоредителна сделка по нот.акт № 76/2014г. е налице хипотеза на действия без представителна власт, но в същото време действителните съдружници и представляващи „Варна инвестмънтс“ ООД не са предприели своевременно действия по нейното изрично оспорване, поради което счита, че следва да намери приложение разрешението на чл.301 ТЗ. Относно наведените в хода на процеса от тези ответници възражения по допустимостта на исковете за нищожност на договорите за ипотека е налице произнасяне по реда на инстанционния контрол с определение на АпС – Варна по в.ч.гр.д. № 115/2020г., което разрешение изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Съобразно наведените във въззивните жалби оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, приложимия закон и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното: С нот.акт № 183/2006г. на нотариус с рег. № 520 /Акт № 157, том LХХV, д. № 17911/2006г.на СВ/ „Варна инвестмънтс“ ООД е закупило за сумата от 670 000 евро недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ № 74, представляващ ПИ с пл.№ 6 в кв.444 по плана на 1 м.р., с площ от 376 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда, подобрения и насаждения, който имот след влизане в сила на КК е заснет като ПИ с идентификатор 10135.1505.201, а сградата съответно с идентификатор 10135.1505.201.4. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 14, том III, д. № 450/2014г. от 08.12.2014г. на нотариус с рег. № 205 дружеството, чрез своя управител и представляващ И.Б. е продало притежавания по нот.акт № 183/2006г. имот /земя, сграда и подобрения/ на „Вика инвест“ ЕООД, представлявано при сключването на договора от своя управител В.П. за сумата от 10 000 лева. Данъчната оценка на имота към датата на сделката, посочена в нотариалния акт е 118 350.50 лева, а пазарната му стойност към същия момент, съгласно неоспореното заключение на СОЕ – 791 800 лева. Впоследствие, с нот.акт № 189, том I, д. № 188/2016г. от 07.04.2016г. на нотариус с рег. № 147 „Вика инвест“ ЕООД е отчуждило имота в полза на „Стардек България“ ЕООД за сумата от 206 000 лева. Продажната цена е платена чрез банков заем по договор № 107860/29.03.2016г., сключен между дружеството-купувач и „Райфайзенбанк България“ ЕАД като за обезпечение на кредита върху имота е учредена договорна ипотека, съгласно нот.акт № 190/2016г. на нотариус Огнян Шарабански /Акт № 67, том III, д. № 4045/2016г. на СВ/. С нот.акт № 191/2016г. на нотариус Шарабански /Акт № 68, том ІІІ, д.4047/2016г. на СВ/ върху имота е учредена втора договорна ипотека за обезпечаване вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД по сключен със „Стардек България“ ЕООД договор за кредит № 106960/29.03.2016г. От доказателствата по делото е установено също така, че освен процесния договор за покупко-продажба между „Варна инвестмънтс“ ООД и „Вика инвест“ ЕООД по нот.акт № 14/2014г., с нот.акт № 190/11.12.2014г. на нотариус с рег. № 613 „Варна инвестмънтс“ ООД, чрез управителя му И.Б. е продало на „Вика инвест“ ЕООД, чрез управителя му В.П. и друг собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в с.Стойките, община Смолян за сумата от 10 000 лева, при данъчна оценка от 12 367.70 лева. На 19.12.2014г. между „Варна инвестмънтс“ ООД, чрез управителя му И.Б. и „Вика инвест“ ЕООД, чрез управителя му В.П. е бил сключен и договор за продажба на обособена част от търговското предприятие на „Варна инвестмънтс“ ООД, включваща само право на собственост върху конкретно посочени недвижими имоти, находящи се в гр.Каварна. По искането за вписването на това обстоятелство в ТР е постановен отказ. С влязло в сила решение № 46/15.01.2016г. на ОС – Варна, постановено по т.д. № 148/2015г. са прогласени за нищожни решения на Общото събрание на съдружниците на „Варна инвестмънтс“ ООД от 01.11.2014г. и 10.11.2014г., с които И.Б. е приет за съдружник, същият е избран за управител и представляващ дружеството вместо досегашните, увеличен е капиталът на дружеството и са разпределени дяловете, приет е нов устав и е сменен адреса на управление и е прието за установено, че вписването им в ТР от 25.11.2014г. е вписване на несъществуващи обстоятелства, на основание чл.29 ал.1 ЗТР. С влязло в сила решение № 259/07.04.2017г. на ОС – Варна, постановено по т.д. № 21/2017г., по искане на съдружниците Х.Г. и К.Г. е прието за установено, че по партидата на „Варна инвестмънтс“ ООД са вписани несъществуващи обстоятелства относно решения на Общото събрание от 19.10.2016г. - приемане на нов съдружник – В.П., увеличение на капитала и разпределение на дружествените дялове, нов дружествен договор и промяна в представителството, чрез вписване на В.П. като нов управител. Съгласно нормата на чл.40 ЗЗД когато представляващият и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания, сключеният договор не поражда действие за представлявания. Според задължителните разрешения на т.3 от ТР № 5/2014г. на ОСГТК се касае за особен вид недействителност, на която може да се позове само лицето, от чието име е извършена сделката. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва към момента на сключване на сделката, при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Освен обективният елемент /вреда/ фактическият състав на недействителността по чл.40 ЗЗД включва и субективен - споразумяването между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, който се свежда до недобросъвестност на пълномощника и лицето, с което той договоря, относно увреждането на упълномощителя, т.е. и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда последния. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания, като преценката за наличието ѝ също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Възражението на ответните дружества, че нормата на чл.40 ЗЗД намира приложение само при представителство по упълномощаване, но не и когато представителната власт произтича от закона е неоснователно. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 178/12.03.2020г. по т.д. № 1991/2018г. на ВКС, ІІ т.о. вр. чл.280, ал.1, т.3 ГПК изрично е прието, че осъщественото волеизявяване от управителя, макар и да е израз на волята на дружеството, е по същество изразяване на воля на един субект от друг субект. По силата на чл.141, ал.2, изр. 2 ТЗ ограничението на представителната власт на управителя няма действие по отношение на третите лица, но това важи само когато става въпрос за добросъвестно действие. В хипотеза на недобросъвестно поведение или изразяване на воля на управителя от името на дружеството, и недобросъвестно действие или изразена воля на лицето, с което той договаря, не може да се отрече необходимостта от правна уредба по отношение действията и сделките, извършени и сключени от управителя, увреждащи дружеството. Нормата на чл.145 ТЗ урежда обезщетение в случаите на причинени вреди, което не позволява дружеството да се защити срещу недобросъвестните действия на управителя, защитавайки правата си на собственост и други права, с които е извършено разпореждане. При сделка и действие на управителя на дружество с ограничена отговорност, дружеството е обвързано от действията и сделките, извършени от управителя, но само при нормално развитие на отношенията в съответствие с добросъвестността. Наличието на конфликт на интереси, при възможността управителят да получи облага за сметка на дружеството, чрез сговор с трето лице е хипотеза, за която липсва изрична регламентация в ТЗ. В същото време зачитането на подобни сделки е правно нетърпимо. Поради това и по аргумент от чл.288 ТЗ следва да се приеме, че по отношение сделки, извършени от дружеството, чрез неговия законен представител в резултат на недобросъвестното поведение на представляващия, при които третото лице действа недобросъвестно и знае, или не е могъл да не знае, че при договаряне с дружеството с ограничена отговорност чрез управителя му нанася вреда на търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец, съответно приложение намира разпоредбата на чл.40 ЗЗД. Неоснователно е и възражението на ответното дружество „Стардек България“ ЕООД, че приложимата правна норма към процесните отношения е чл.42 ЗЗД и за последиците, предвидени в чл.301 ТЗ. Към датата на сключване на оспорваната сделка И.Б. е бил вписан като управител и представляващ „Варна инвестмънтс“ ООД, което вписване е заличено въз основа на решението по чл.29 ЗТР. Последното има действие занапред, поради което към релевантния момент е била налице представителна власт - произтичаща законова последица от вписването му като управител на „Варна инвестмънтс“ ООД /чл.141 ал.2 ТЗ/. До заличаването на вписаното несъществуващо обстоятелство досежно представляващия други лица не могат да се легитимират като такива и да упражняват права от името на дружеството. В настоящия случай, от съвкупния анализ на обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че сключената с нот.акт № 14/2014г. покупко- продажба безспорно уврежда интереса на въззивното дружество „Варна инвестмънтс“ ООД. Посочената като заплатена в договора цена от 10 000 лева е многократно по-ниска от пазарната стойност на продадения имот към датата на продажбата, определена от СОЕ на 791 800 лева /79.18 пъти/. Съпоставени с придобивната стойност на имота през 2006г. /670 000 евро/ и цената, за която впоследствие същият е отчужден в полза на „Стардек България“ /206 000 лева/ безспорно сочат на извод, че процесната сделка е икономически необоснована от гледна точка интереса на дружеството- продавач. Доказан е и субективния елемент – недобросъвество поведение, както от представляващия „Варна инвестмънтс“ ООД И.Б., чрез когото е сключена сделката, така и от страна на съкотрахента „Вика инвест“ ЕООД, чрез едноличния му собственик и представляващ В.П.. Продажбата е извършена в съвсем кратък срок след вписването на И.Б. като съдружник и управляващ въззивното дружество, като тези обстоятелства са обявени за несъществуващи по реда на чл.29 ТЗ именно поради установена нищожност на съответните решения на Общото събрание на съдружниците и подправка на протоколите, обективиращи тези решения. Израз на недобросъвестно поведение и наличие на други цели е и предприетото от представляващия отчуждаване и на другото недвижимо имущество на дружеството /имота в с.Стойките и имотите в гр.Каварна/, при това отново на „Вика инвест“ ЕООД. Знанието за увреда от страна на дружеството-купувач чрез неговия едноличен собственик също е доказано, макар и чрез косвени доказателства. Установените от тях факти, в своята съвкупност и логическа взаимосвързаност сочат, че В.П. не е могла да не знае, че придобиването на имот на цена, значително по-ниска от действителната му не кореспондира и е несъвместима с търговския интерес на продавача, при липса на други отношения между двете дружества. От приетия като доказателство в настоящата инстанция протокол за разпит на В.П., извършен по ДП 108/2015г., кредитиран по отношение на съдържащите се в него извънсъдебни и неопровергани от доказателствата по делото признания досежно отношенията между нея и И.Б. по повод покупката на процесния имот, се установява, че същите са били познати отпреди сделката, дружеството „Вика инвест“ ООД е учредено именно с оглед придобиването на имота, а целта на продажбата е била уреждането на имуществени отношения между И.Б. и нейния баща, като самата тя не знае конкретните договорки между тях. За уговорки между И.Б. и трето лице е споменала през 2015г. и пред разпитаната по делото св.Г.Д., когато според свидетелката В.П. е посетила за първи път имота. В същото време П. е била наясно, че Б. не е единствен съдружник /собственик на дружеството/, но му се е доверила, че разполага с пълномощия от останалите съдружници за разпореждане с имуществото на дружеството /видно от дадените пред разследващите органи обяснения/. Същата е била наясно и с действителната стойност на имота, независимо, че преди покупката е правила само външен оглед на същия /установено от показанията на св. Д./. В коментирания протокол се съдържат и изявления, че разпитваната В.П. не е плащала цената по нот.акт и не знае какви са конкретните уговорки между Б. и баща й. Признанието за неплащане пред държавен орган обуславя и допустимостта на обсъждането на показанията на св.Д. в частта им, в която същата сочи, че по сметката на дружеството-продавач вписаната като платена в нот.акт цена не е постъпвала. Това обстоятелство косвено се подкрепя и от заключението на ССЕ. Индиция за недобросъвестно поведение на В.П. е и установеното по делото, че останалото имущество също е отчуждено, респ. направен опит да бъде отчуждено отново в полза на „Вика инвест“ ЕООД /продажбата по нот.акт № 190/2014г. и невписаното прехвърляне на обособена част от търговско предприятие с цел придобиване конкретен недвижим имот/, както и последващото поведение на П. след отказа за вписване на продажбата на търговското предприятие, изразяващо се в приемането й като съдружник във „Варна инвестмънтс“ ООД и съуправител, които обстоятелства също са приети за несъществуващи по реда на чл.29 ЗТР. С оглед на така изложеното, съдът намира, че предявеният иск за недействителност на договора по нот.акт № 14/2014г. поради сключването му при договаряне на представляващия „Варна инвестмънтс“ ООД и представляващия „Вика инвест“ ООД във вреда на дружеството – продавач е основателен. Основателността на този иск обуславя и основателността на останалите искови претенции. Недействителният договор по чл.40 ЗЗД не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна - третото лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания не придобива облигационни и вещни права по силата на договора. Следователно „Вика инвест“ ЕООД не е станало собственик на процесния имот, поради което и не е могло да прехвърли такива на „Стардек България“ ЕООД по сключения с нот.акт № 189/07.04.2016г. договор. Към същата дата са сключени и оспорените два договора за учредяване на договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, но тъй като дружеството, учредило ипотеката не е било собственик на дадения като обезпечение имот, то на основание чл.26 ал.1 вр. чл.167 ал.3 ЗЗД тези договори са нищожни поради противоречието им със закона. Добросъвестността на страните по тях е без значение. Предвид липсата на вещно-прехвърлителен ефект на недействителната и последващата разпоредителна сделки следва, че правото на собственост е останало в патримониума на въззивното дружество, което се легитимира като собственик на процесния имот на заявеното от него придобивно основание – договор за покупко-продажба, сключен по нот.акт № 183/2006г. Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Различният изход от спора обуславя друго разрешение по отговорността за разноските, поради което и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение също следва да бъде отменено. На основание чл.78 ГПК ответните дружества следва да заплатят на „Варна инвестмънтс“ ООД направените от него разноски в двете инстанции, както следва: Претендираните разноски за първоинстанционното производство включват заплатените държавни такси по предявените искове, разноски за съдебни експертизи, съдебни удостоверения и за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че трите ответни дружества следва да заплатят общо направените разноски за адвокатско възнаграждение от 6 560 лева, заплатената държавна такса по иска за собственост, предявен срещу тях - 2 450.40 лева и разноските за съдебни удостоверения и за вещи лица /575 лева/, доколкото последните са относими и към възраженията по всички искове, или общо сумата от 9 585.40 лева. Заплатената държавна такса по иска с правно основание чл.40 ЗЗД – 2 450.40 лева следва да бъде заплатена от ответника по този иск – „Вика инвест“ ЕООД, а „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД следва да заплатят внесената държавна такса от 4 900.80 лева по предявените искове по чл.26 вр. чл.167 ЗЗД. По разноските за въззивното производство, както и по направените от въззивника разноски в производството по в.ч.гр.д. № 115/2020г.: Заплатените държавни такси за въззивното обжалване следва да бъдат разпределени съобразно ответниците по всеки един иск – сумата от 1 225.20 лева по иска по чл.40 ЗЗД, дължима от „Вика инвест“ ЕООД, сумата от 1 225.20 лева по иска да собственост, дължима от всички ответници и сумата от 2 450.40 лева по исковете по чл.26 вр. чл.167 ЗЗД, дължима от „Стардек България“ ЕООД и „Рафайзенбанк България“ ЕАД. Претендираното адвокатско възнаграждение за въззивното производство е в размер на 2 629 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие с посочено извършено плащане по банков път. Същото следва да бъде възложено в тежест на трите ответни дружества. С оглед изхода от спора въззивното дружество има право и на направените от него разноски /заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение/ за производството по обжалване на решение № 1455/06.12.2019г. в прекратителната му част и разгледаните искове по чл.26 вр. чл.167 ЗЗД искове след отмяната му. Своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното за това производство адвокатско възнаграждение от 13 470 лева /заплатено по банков път по договор за правна защита и съдействие от 09.12.2019г./ е основателно. На основание чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.11 от Наредба № 1/2004г. същото следва да бъде определено в размер на 200 лева. Същото, ведно със заплатената държавна такса от 15 лева по частната жалба следва да бъдат възложени в тежест на „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Или „Вика инвест“ ЕООД следва да заплати на „Варна инвест“ ООД разноски за двете инстанции в общ размер на 3 675.60 лева, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД следва да му заплатят общо сумата от 7 566.20 лева, а трите ответни дружества следва да заплатят общо сумата от 13 439.60 лева. Водим от изложеното, съдът