Решение № 445 от 25.9.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 818/2025 г.

Осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена от 59 113,31 евро /с левова равностойност от 115 615,58 лева/, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

Ищецът Й. Й. А., чрез пълномощник адв.Д. Д. – САК, излага твърдения в ИМ, че е сключила с “Юробанк България” АД Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот ... от 12.05.2008г. Твърди, че основният предмет на договора е уреден със следните клаузи:

Чл. 1, ал. 1 предвижда, че банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лева, по курс “купува” за швейцарския франк към лева на Юробанк в деня на усвояване на кредита.

Съгласно чл.2, ал.1 и ал.5 банката предоставя на разположение на кредитополучателя по нейна специално открита за целта банкова сметка в лева сумата от 100 000 лева във валута лева след “служебно превалутиране”

Съгласно чл. 6, ал. 2 кредитополучателят погасява кредита в швейцарски франкове. В договора за кредит не е посочен размерът на кредита в швейцарски франкове, нито на месечните вноски, като погасителен план не е изготвен и подписан преди и при сключване на договора.

Съгласно чл. 22, ал. 1 кредитополучателят носи за своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев и повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, изразени в лева, както и всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове.

Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора за кредит реално предоставената от банката и усвоена от ищцата сума е 100 000 лева. Твърди се, че след сключване на договора, учредяване на обезпечението и отпускане на кредита, ответната Банка е преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и то е погасявано от ищцата в тази валута. Твърди се, че от 2008 г. курсът швейцарски франк/лев нараства, банката прилага по- висок лихвен процент от уговорения и стойността на кредита и на плащаните от ищцата месечни погасителни вноски в лева се увеличава драстично. Сочи се, че за да ограничи вредите от валутния риск, на 11.11.2014 г. Й. А. погасява изцяло кредита по увеличения курс на швейцарския франк спрямо лева. Твърди се, че по иск на Й. А. срещу Юробанк с влязло в сила Решение № Р-114 от 27.08.2021 г. по т. д. № 16/2019 г. на ОС - Велико Търново, потвърдено с Решение № 87 от 10.06.2022 г. по в. т. д. № 391/2021 г. на ОС - Велико Търново, и прекратяване на производството с Определение № 384 от 06.02.2025 г. по т. д. № 2427/2022 г. на ВКС, I ТО, Юробанк е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Й. А. сумата от 40 393,06 лв., платена без основание по процесния договор за кредит вследствие валутна разлика между шв. франк и бълг. лев за периода 10.02.2014 г. - 11.11.2014 г. Сочи се, че основанието на осъдителният иск е нищожността, поради неравноправност, на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за кредит, която лишава банката от правно основание да получи и да задържи процесната сума, поради което решението в тази част се ползва със сила на пресъдено нещо.

Твърди се, че при тези обстоятелства ищцата е платила на ответната Банка сума на обща стойност 199 008,57 лева, от които със 100 000 лева е погасила получената сума, банката й е върнала по предходното дело 40 393,06 лева и получената и задържана сума от ответника над чистата главница на кредита е в исковия размер от 58 615,51 лева.

Ищецът твърди, че съгласно чл.1 ал.1, чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за крекит Банката предоставя на кредитополучателя сума в размер на 100 000 лева, а, съгласно чл.6 ал.2 от д/ра, кредитополучателят погасява кредита в швейцарски форнкове по увеличен курс спрямо лева към датата на плащането. Сочи се, че тази уговорка и клаузата на чл.22 от д/ра за кредит прехвърлят върху кредитополучателя целия валутен риск и всички неблагоприятни последици от промените в курса на използваната само за преизчисление валутна единица швейцарски франк спрямо реално получаната парична единица лева и така в противоречие с добросъвестността създават значително неравновесие в правата и задълженията на страните във вреда на потребителя.

Ищцата в ИМ излага подробно доводи за неравноправност на клаузите за валутата на кредита и валутния риск, позовавайки се на цитирана актуална практика на ВКС и СЕС. Сочи, че неравноправният характер на договорните клаузи на чл.6 ал.2 и чл.22 от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL ... от 12.05.2008г. е установен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила съдебно решение по т.д.№16/2019г. на ОС – Велико Търново. Твърди се, че изводите, че клаузите за валутния риск са неравноправни и нищожни, се отнасят и за чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за кредит, които, заедно с клаузите на чл.6 ал.2 и чл.22 от д/ра уреждат едно и също договорно условие – задължение на кредитополучателя да погасява кредита в швейцарски франкове и да носи валутен риск. Развива доводи за нищожност на целия процесен договор за кредит. Твърди се, че неравноправните клаузи съставляват основния предмет на договора, като след премахването им договорът не може да продължи да се изпълнява и съответно недействителността им влече недействителност на целия договор, която съдът следва да обяви на потребителя, както и нейните последици. Твърди се, че в настоящото производство съдът не следва да търси приложение на диспозитивни норми, които да заместят неравноправните краузи, т.к. ищцата изразява изричното си желание да не се счита обвързана от неравноправните клаузи и от договора. Развити са доводи за основателност на предявеният кондикционен иск. Сочи се, че в случая ищцата е платила на ответната банка под формата на месечни вноски , предсрочно погасяване, такси и други разходи, сума на обща стойност 199 008,57 лева, от които 100 000 лева е дължала за погасяване на получената сума, банката й е върнала 40 393,06 лева и дължи да й върне още 58 615,51 лева, платени без правно основание по нищожния процесен договор за кредит над отпуснатата сума, на основание чл.34 вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което осъди ответника „Юробанк България“ АД да заплати на ищцата Й. Й. А. сума в размер на 58 615,51 лева като платена по нищожен договор за кредит над получената сума по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 14.08.2025г. до датата на плащането.

В едномесечният срок по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, чрез адв.М. Ч. – САК, редовно преупълномощена, с който по същество оспорва предявеният иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Признава факта на сключен между страните процесен Договор за кредит №... от 12.05.2008г. Твърди, че впоследствие между страните е бил сключен Договор за банков кредит HL... от 06.11.2014г. /договор за рефинансиране/ за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит. Сочи се, че сумите, чието връщане се претендира, са били платени най - късно към 11.11.2014г., когато е извършено пълното предсрочно погасяване на кредита. Релевира възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна давност, доколкото се касае за периодични парични задължения, произтичащи от договор за кредит. При условията на евентуалност, навежда възражение за изтекла петгодишна давност спрямо претендираните от ищцата суми. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че в договора за кредит не бил посочен размера на кредита в швейцарски франкове, нито на месечните вноски, като погасителен план не бил изготвен и подписан преди, нито при сключване на договора. Твърди се, че по силата на представено с писмения отговор на ИМ Приложение №1 от 12.05.2008г. страните са се споразумели датата на усвояване на кредита да бъде 19.05.2008г., в т.2 от Приложение 1 е посочен курсът на швейцарския франк към лева, а именно 1,1751, като определения, съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя – ищец лимит по чл.1 от договора е 84 347 швейцарски франка. Твърди се, че в искането за усвояване на кредит от 19.05.2008г. от ищцата отново е посочен размера на кредита, с оглед на което ответникът оспорва ищцовото твърдение, че ищцата не е била наясно с размера на кредита. Ответникът твърди, че по кредита са били извършвани реални плащания в швейцарски франкове, с левова равностойност на реалните плащания по актуален курс на БНБ към датата на всяко едно плащане. Сочи се, че между страните по делото са били сключени три допълнителни споразумения към договора за кредит, съответно от 27.05.2009г., 19.08.2010г. и 12.09.2011г. Ответникът оспорва искът и като недоказан по размер, с довод за липса на яснота по какъв начин е направено изчислението, че получената и задържана сума от страна на ответната банка над чистата главница на кредита е в исковия размер на 58 615,51 лева. Твърди се, че с влязлото в сила съдебно решение по т.д.№16/2019г. на ОС – Велико Търново не е констатирана неравноправност на оспорените в настоящото производство клаузи на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 /“клаузите за валутата на кредита“/, поради което оспорва ищцовото твърдение в ИМ, че изводите относно клаузите за валутния риск се отнасяли и за чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5, които заедно с чл.6 ал.2 и чл.22 уреждали едно и също договорно условие. Оспорва като напълно неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор за кредит, произтичаща от твърдяната нищожност на клаузите за валутния риск, поради тяхната неравноправност, и клаузите за валутата на кредита като уреждащи основния предмет на договора, по подробно развити съображения. Твърди се, че ищцата изрично е заявила желанието си да получи кредит в швейцарски франкове, въпреки възможността за получаване на кредит в друга валута, като е взела предвид по-ниските лихвени проценти по кредитите в швейцарски франкове през 2008г. Твърди се, че ищцата е била наясно с валутния риск и с икономическите последици, свързани с кредитиране с чуждестрА. валута. Поддържа, че ответната Банка също е спазила ангажимента си да уведоми ищцата за тях, за което свидетелстват и индивидуалните уговорки в договора за кредит. Твърди се, че клаузите в процесния договор за кредит са формулирани по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл.145 ал.2 от ЗЗП, следващо от Директива 93/13/ЕИО, с оглед на които обстоятелства ответникът счита, че оспорваните клаузи от процесния договор за кредит не са неравноправни. Твърди се, че, освен информация относно последиците от валутния риск /чл.22/, процесният договор за кредит съдържа и инструмент за защита на кредитополучателя при възникване на този риск, т.к. клаузата на чл.20 от договора за кредит предвижда право на кредитополучателя да поиска превалутиране на сумата по кредита, която балансираща клауза на чл.20 от договора за кредит допълнително защитава потребителя и свидетелства за липса на неравноправност на атакуваните клаузи. Сочи се, че ищцата не се е възползвала от възможността си за превалутиране, за да може да се ползва от по-ниската лихва, приложима към кредити, отпуснати от Банката през 2008г. в швейцарски франкове. Ответникът счита оспорването от ищцата валидността на договора за кредит с твърдения за неравноправност на клаузите за валутния риск 17 години след неговото сключване и 11 години след неговото погасяване като злоупотреба с право от страна на ищцата, която чрез претенции за обявяване на нищожност на договорни клаузи /а и на целия договор за кредит/ се опитва да постигне ефекта на безвъзмездно ползване на сумата по кредита за срока на договора. Ответникът навежда твърдения за неприложимост на цитираната от ищеца практика на СЕС, по развити съображения. Ответникът счита за изцяло неоснователно ищцовото твърдение за нищожност на целия процесен договор за кредит по развити съображения. Твърди, че дори и да бъде установена неравноправност на процесните клаузи, разглеждани от ищцата като групови уговорки по договора /каквато ответникът категорично твърди, че не е налице/, то тя не би довела до нищожност на целия договор за кредит, т.к. оспорените клаузи не се отнасят до основния му предмет и в този смисъл договорът би могъл да продължи действието си и след премахването им. Ответникът се позовава, че в настоящият случай именно наличието на Приложение, в което страните изрично са уговорили размера на приложимия курс към датата на усвояване на кредита, е определящо за действителността на договора за кредит. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД. Твърди се, че доколкото процесният договор за кредит, сключен с ищцата, е в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лева, той не попада в приложното поле на ЗПК /отм./ и при липса на приложимост на това изключение, няма основание потребителят да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и разноски. Ответникът релевира евентуално възражение за прихващане вземането на ищеца с насрещно вземане на Банката по чл.59 ЗЗД за обезщетение за ползването в размер на 58 615,51 лева на сумата по договора за кредит, предоставена на ищцата, а именно 84 347 швейцарски франка, чието ответно насрещно вземане е равно на размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, за период на ползването от 19.05.2008г. до 11.11.2014г. /от датата на усвояване до датата на погасяване на кредита/. Ответникът претендира разноски /вкл. адвокатски хонорар/.

С уточнение – становище с вх.№5737/07.05.2026г. ищецът оспорва като нищожен в цялост и сключения между страните Договор за рефинансиране – нов Договор за банков кредит HL ... от 06.11.2014г., с твърдения, че е сключен единствено за целите на пълното предсрочно погасяване на задълженията на ищцата по договора за кредит от 2008г., и моли съдът да изведе последиците от нищожността и на договора за рефинансиране. Твърди, че е налице връзка между двата договора и съдът следва да прецени действителността и на двата договора. Оспорва ответното възражение за изтекла погасителна давност като неоснователно по развити съображения. Твърди, че влязлото в сила решение по т.д. №16/2019г. на ОС – Велико Търново е формирало СПН относно неравноправния характер на клаузите за валутни яриск и не е формирало СПН оносно действителността на целия договор. С оглед формираната СПН относно неравноправния характер на клаузите за валутата на кредита и валутния риск, на основание чл.299 ал.1 вр. чл.297 от ГПК моли всички ответни оспорвания във връзка с липсата на индивидуално договаряне, неспазване на изискването за яснота и разбираемост и наличието на всички критерии за неравноправност на клаузите да бъдат оставени без разглеждане като преклудирани от СПН на влязлото в сила Решение №Р-114 от 27.08.2021г. по т.д.№16/2019г. на ОС – Велико Търново. В условията на евентуалност, ищецът счита оспорванията на ответника на неравноправния характер на клаузите за валутния риск за неоснователни по развити съображения. Оспорва като неоснователно възражението на ответника за прихващане с довод, че Банката няма вземане за „обезщетение за ползването на сумата по договора за кредит, предоставена на ищцата“, нито за каквото и да било друго обезщетение, както, съгласно правото на ЕС, така и съгласно националния закон.

В СЗ ищецът, чрез процесуалните си представители адв.Д. Д. – САК и адв.А. Г. – САК, редовно упълномощени, поддържат предявеният иск и молят на бъде уважен по съображения, изложени в представена писмена защита. С протоколно определение от 14.07.2026г. е уважено искане на ищеца по чл.214 ал.1 ГПК, като на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение /увеличаване/ размера на предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД в размер на 58 615,51 лева със сумата от 57000,07 лева, който да се счита предявен в размер на 115 615,58 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда -14.08.2025г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ ответникът, чрез адв.Т. Т. – ВТАК, редовно преупълномощен, оспорва предявеният иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, по съображения и съобразно защитните възражения, направени с писмения отговор на ИМ, доразвити в представена от ответника, чрез процесуалния му представител адв.М. Ч. – САК, писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорен факта, който и се установява от събраните писмени доказателства, на сключен между тях на 12.05.2008г. процесен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №..., по силата на който „Юробанк и Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ е предоставила на ищеца по делото Й. Й. А., в качеството й на кредитополучател, по силата на чл.1 ал.1 от д/ра, кредитен лимит в швейцарски фарнкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, както следва: 1/равностойността в швейцарски франкове на 17 100 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, представляващ Ап.№5, ет.1, секция западна, завършен в „груб строеж“ ..., ведно с изба №5 и ид.части от УПИ V, кв.641 по ПУП на гр.В.Търново, 2/равностойността в швейцарски франкове на 80 690 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания, и 3/равностойността в швейцарски франкове на 2 210 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за довършителни работи, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на сключения договор. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения договор №.../12.05.2008г., общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл.1 ал.1 от договора.

Съгласно чл.1 ал.3 от от сключения договор №.../12.05.2008г., в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение №1 към сключения договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, както и конкретно определения, съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.

Съгласно чл.2 ал.1 от сключения Договор №.../12.05.2008г., разрешеният кредит се усвоява, както следва:

1. Равностойността в швейцарски франкове на 97 790 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, предоставена за покупка и други цели, се усвоява по блокирана

сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Й. Й. А. №BG ..., BIC:

BPBIBGSF в „Юробанк и Еф Джи България“ АД и се ползва от кредитополучателя

при условията на ал.5 и 6 след представяне в Банката на посочените в д/ра документи;

2. Равностойността в швейцарски франкове на 2 210 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, предоставена за довършителни работи се ползва от кредитополучателя на два етапа, /транша/, съобразно посоченото в д/ра;

Съгласно чл.2 ал.5 от сключения Договор №.../12.05.2008г., усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарския франк към лева на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на кредитополучателя IBAN: ..., BIC: BPBIBGSF в лева. Съгласно чл.2 ал.5 изр.2 от сключения договор №.../12.05.2008г., с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебно извършване на горните действия.

Съгласно чл.3 ал.1 от сключения договор №.../12.05.2008г., за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния перид на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,15 пункта, като съгласно чл.3 ал.1 изр.2 от д/ра, към момента на сключване на д/ра БЛП на „Юробанк и Еф Джи Бългаиря“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%, а съгласно чл.3 ал.2 от д/ра, дълимите лихви се начисляват от датата на усвояването на кредита.

Съгласно чл.5 ал.1 от сключения договор №.../12.05.2008г., крайният срок за погасяване /издължаване/ на кредита, вкл. дължшимите лихви, е 420 месеца, считано от датата на услояване на кредита.

Съгласно чл.6 ал.1 от сключения договор №.../12.05.2008г., кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение №2/ към процесния договор, представляващ неразделна част от него.

Съгласно чл.6 ал.2 от сключения между страните по делото договор №.../12.05.2008г., погасавянето на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Съгласно чл.6 ал.2 изр.2 от сключения между страните по делото договор №.../12.05.2008г., в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на процесния договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката.

Съгласно чл.8 ал.1 от сключения между страните по делото договор №.../12.05.2008г., кредитополучателят може да изплати дълга по кредита предсрочно – изцяло или частично, въз основа на писмена молба до Банката /по образец/, като съгласно чл.8 ал.2 от д/ра, при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, която такса се удържа в момента на погасяването.

Съгласно чл.13 ал.1 от сключения между страните по делото договор №.../12.05.2008г., за обезпечаване на вземанията на Банката по предоставения кредит, в т.ч. главница, лихви, такси, комисиони и други разноски, кредитополучателят учредява договорна ипотека в полза на Банката върху недвижимия имот, подробно описан в чл.1 ал.1.

Съгласно чл.20 ал.1 от сключения между страните по делото договор №.../12.05.2008г., кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката.

Съгласно чл.22 ал.1 от сключения между страните по делото договор №.../12.05.2008г., кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема за носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

Съгласно чл.22 ал.2 от сключения между страните по делото договор №.../12.05.2008г., кредитополуателят декларира, ме е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл. чл.21-23 от сключения договор, както и че е съгласен с настъпването им.

Съгласно чл.23 от сключения между страните по делото договор №.../12.05.2008г., същият влиза в сила от датата на подписването му от страните.

На 12.05.2008г. между страните по делото е подписано Приложение №1 към сключения между тях Договор за банков кредит №.../12.05.2008г., по силата на което датата на усвояване на кредита по процесния договор е 19.05.2008г. и към датата на усвояване на кредита приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на „Юробанк и Еф Джи България“ АД към лева е 1,1751, като определения, съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 84 348 CHF. Съгласно Погасителен план от 10.06.2008г. към сключения Договор за банков кредит №.../12.05.2008г., кредитът се погасява на месечни вноски, всяка от които в размер на 465,40 швейцарски франка, първата от които с падеж 19.06.2008г., а последната 420 вноска с падеж 19.05.2043г.

Към процесния Договор за банков кредит №.../12.05.2008г. между страните по делото са подписани три допълнителни споразумения:

-Допълнително споразумение от 27.05.2009г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №.../12.05.2008г., по силата на което страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на кредитора по реда и условията на т.III, IV и V;

• Допълнително споразумение от 19.08.2010г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №.../12.05.2008г., по силата на което и с оглед изпитвани от кредитополучателя временни затруднения във връзка с редовното погасяване на задълженията му по процесния договор за кредит, страните се съгласяват,че кредитополучателят ще ползва 6 месечен период на облекчено погасяване на дълга /“период на облекчено погасяване“/, считано от следващия падеж;

-Допълнително споразумение от 12.09.2011г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №.../12.05.2008г., с което страните се съгласяват, че кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга /“период на облекчено погасяване“/, считано от следващия падеж;

На 11.11.2014г. ищецът Й. Й. А. е подала до ответната Банка искане за предсрочно погасяване на кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот

№.../12.05.2008г. чрез рефинансиране с кредит от „Юробанк България“ АД по силата на сключен между страните по делото на 06.11.2014г. Договор за банков кредит №HL ....

По силата на чл.1 ал.1 от сключения между страните по делото на 06.11.2014г. Договор за банков кредит №HL ..., „Юробанк България“ АД, наричана Банката, предоставя на кредитополучателя Й. Й. А. кредит в размер на 138 700 лева за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по сключен между страните по делото договор за кредит №... в „Юробанк България“ АД, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор. Съгласно чл.2 ал.1 от сключения между страните по делото на 06.11.2014г. Договор за банков кредит №HL ..., разрешеният кредит, посочен в чл.1 ал.1 или част от него, равна на левовата равностойност /по официално обявения курс на БНБ за швейцарския франк/ на задължението по договор за кредит HL... се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Й. Й. А. IBAN: ... BIC BPBIBGSF /наричана обслужваща сметка/ в „Юробанк България“ АД, като след постъпване на средствата по посочената сметка, същите се превалутиварт безкасово, служебно от Банката, от лева в щвейцарски франк по официално обявения курс на БНБ за швейцарския франк към лева в деня на превалутиране, по сметка IBAN: ..., BIC: BPBIBGSF в „Юробанк България“ АД, с цел цялостно издължаване на кредит HL..., след представяне в Банката на посочените в чл.2 ал.1 от договора за рефинансиране документи.

По делото са приети като писмени доказателства кредитните досиета по Договор за кредит №HL.../12.05.2008г. и по Договор за банков кредит №.../06.11.2014г., представени от ответника с писмения отговор на ИМ, както и документи от системата по кредит №HL... и №..., в т.ч. първоначален погасителен план при лихва 5,65% и дълг 85 100 CHF сд.897571 Й. А., актуален погасителен план по сд.897571 на Й. А. до дата на погасяване на кредита 11.11.2014г., извлечение от банкова сметка в CHF, справка за стойностите на лихвения процент, прилаган по договора, други – свързани с кредита и обезпечението,актуален погасителен план по кредит HL ....

Видно от Справка за промяна на лихвени % за процесната сд.897571 на Й. А., лихвеният процент стандарнтна лихва върху редовна главница е по дати, както следва: 19.05.2008г. – 5,65%, 19.07.2008г. – 6,15%, 16.10.2008г. – 7,15%, 10.10.2011г. – 4%, 10.10.2012г. – 7,47%, 10.10.2012г. – 7,22%

По делото е прието Споразумение от 18.11.2016г. между Комисия за защита на потребителите /КЗК/ и „Юробанк България“ АД във връзка с предявен от Комисия за защита на потребителите /КЗП/ колективен иск, по който е образувано производство по гр.д. №3389/2016г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав, за прогласяване на нищожност на клаузи в договори за кредит в швейцарски франкове, обезпечени с ипотека, и допълнителни споразумения към тях, като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП в частта им със съдържание, идентично като клаузите на чл.6 ал.2 и чл.22 от процесния договор за кредит от 12.05.2008г.

По делото са приети представени от ответника с писмения отговор на ИМ медийни публикации от 2015г. за отправени от КЗП във връзка с жалби на граждани – кредитополучатели на кредити в швейцарски франкове препоръки към кредитни институции за отстраняване на неравноправни клаузи в договори за ипотечни кредити в швейцарски франкове.

Между страните не е спорен факта, който и се установява и който е служебно известен на съда факт, който съобщава на страните на основание чл.155 ГПК, че с влязло в законна сила на 01.04.2025г. съдебно решение №Р-114/27.08.2021г., постановено по т.д. №16/2019г. по описа на ВТОС, частично отменено с Решение №87/10.06.2022г. по в.т.д. №391/2021г. по описа на ВТАС, касационната жалба против което въззивно решение е оттеглена и касационното производство е прекратено с Определение №384/06.02.2025г. по т.д.№2427/2022г. по описа на ВКС, ТК, I отделение, е осъдена „Юробанк България“ АД да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на ищеца по настоящото дело Й. Й. А. сумата от 40 393,06 лева, платена без основание по процесния Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №.../12.05.2008г., вследствие валутна разлика между швейцарския франк и българския лев, за периода 10.02.2014г. – 11.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ в съда – 21.01.2019г. до окончателното изплащане.

По делото е назначена ССчЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ М. С. П., възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, предоставената от „Юробанк България“ АД на ищцата по сметката в лева по чл.2 ал.5 от процесния договор за кредит от 12.05.2008г. сума е в общ размер на 100 005,27 лева, в това число:

На 19.05.2008г. са преведени 99 116,00 лева и На 23.05.2008г. са преведени 889,27 лева

Видно от ССчЕ, за погасяване на кредита, в т.ч. главница, лихви, такси, застраховки, предсрочно погасяване и други, ищцата е платила 125 386,50 швейцарски франка с равностойност 199 009,52 лева.

Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, платената от ищцата за погасяване на кредита по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №... от 12.05.2008г. и по Договор за банков кредит №HL ... от 06.11.2014г. сума е в общ размер на 256 013,91 лева, в това число:

За еднократна такса управление на кредита 2026,01 лева;

За погасяване на главница 142 101,18 лева;

За погасяване на лихви 105 816,46 лева;

За погасяване на такси 4 315,24 лева;

За погасяване на застраховка 1 755,02 лева;

Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, експертизата като взема предвид, че предоставената от банката на ищцата, по сметката в лева по чл.2 ал.5 от здоговора за кредит сума е в общ размер на 100 005,27 лева, за погасяване на кредита ищцата е платила 125 386,50 CHF с равностойност 199 009,52 лева и присъдената сума в размер на 40 393,06 лева, платените по кредита суми надхвърлят получените от ищцата с 58 611,19 лева.

От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установява, че като се вземе предвид, че предоставената от банката на ищцата по сметката в лева по чл.2 ал.5 от договора за кредит сума е в общ размер на 100 005,27 лева, платената от ищцата за погасяване на кредита по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL... от 12.05.2008г. и по Договор за банков кредит №HL ... от 06.11.2014г. сума е в общ размер на 256 013,91 лева и присъдената сума в размер на 40 393,06 лева, платените по двата кредита суми надхвърлят получените от ищцата с 115 615,58 лева.

Видно от ССчЕ, съгласно първоначалния погасителен план по процесния договор за кредит №HL... от 12.05.2008г., размерът на месечната анюитетна погасителна вноска по кредита е в размер на 465,40 CHF /включващи главница и договорна лихва/.

Видно от ССчЕ, за периода от 19.06.2008г. до 11.11.2014г., реално са заплатени 77 броя месечни погасителни вноски /главница и договорна лихва/ в общ размер на 37 629,41 CHF. Видно от ССчЕ, на 11.11.2014г. кредитът е рефинансиран и погасен предсрочно със сумата от 83 749,59 CHF, в резултат на което общо платената сума за погасяване на главница и договорна лихва е в размер на 121 379,00 CHF.

От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установява, че сумата на кредита 85 100 CHF е преведена по банковата сметка, открита на името на ищцата в швейцарски франкове с IBAN: ..., след което е превалутирана и със сумата от 100 005,27 лева е заверена сметката в левове с IBAN: ..., от където ищцата се е разпореждала със средствата, т.е. кредитът е усвоен в швейцарски франкове.

Видно от ССчЕ, погасяването на кредита е извършвано чрез банковата сметка, открита на името на ищцата в швейцарски франкове с IBAN:..., която е захранвана с продадени за целта от банката на кредитополучателя швейцарски франкове.

Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, към датата на усвояване на кредита ищцата Й. Й. А. е титуляр на сметка с IBAN: ... в швейцарски франкове – сметката, по която кредитът е усвоен.

Видно от ССчЕ, сметка с IBAN: ... е блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Й. Й. А., която след служебното превалутиране от банката в левове по търговски курс купува на банката за съответната валута в деня на усвояването се деблокира и може да се ползва за платежни операции, преводи и тегления;

Видно от ССчЕ, на 19.05.2008г. и на 23.05.2008г. банката заверява сметката със сума в общ размер 85 100 CHF с основание „Усвояване на кредит“.

Видно от ССчЕ, кредитът, отпуснат от „Юробанк и Еф Джи България“ АД съгласно процесния Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №.../12.05.21008г. е усвоен по следния начин:

На 19.05.2008г. „Юробанк и Еф Джи Бъгария“ АД заверява сметка с IBAN: ... със сумата от 84 347,00 CHF с основание „Усвояване на кредит“. На същата дата 19-

05.2008г. сума в размер на 84 346,86 CHF е превалутирана от банката служебно в левапо търговски курс „купува“ швейцарския франк към лева съответно 1,1751 лв./шв.

Фр., като сумата в левове 99 116,00 лева е преведена по открита в банката сметка на кредитополучателя с IBAN ....

На 23.05.2008г. „Юробанк и Еф Джи Бъгария“ АД заверява сметка с с IBAN: ... със сумата от 753,00 CHF с основание „Усвояване на кредит“. На същата дата 23.05.2008г.

сума в размер на 752,28 CHF е превалутирана от банката служебно в лева по търговски курс „купува“ швейцарския франк към лева съответно 1,1821 лв./шв.фр.,

като сумата в левове 889,27 лева е преведена по открита в банката сметка на кредитополучателя с IBAN: ....

Видно от ССчЕ, целевият кредит,отпуснат от ответната банка съгласно процесния договор за банков кредит от 12.05.2008г. е усвоен о блокирана сметка в швецарски франкове на кредитополучателя – ищец с IBAN: ....

Видно от ССчЕ, за погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит от 12.05.2008г. от сметка с IBAN: ... /обслужваща кредита сметка/ са платени /отчетени дебитни обороти/ на обща стойност 125 386,50 CHF, в това число:

За плащане на еднократна такса управление на кредита – 1 276,50 CHF]

За погасяване на главница – 86 923,46 CHF;

За погасяване на лихви – 34 487,25 CHF /в т.ч. и 31,71 CHF за просрочие/;

За погасяване на такси – 2 212,70 CHF;

За погасяване на застраховки – 486,59 CHF]

Видно от ССчЕ, за периода от 19.06.2008г. до 11.11.2014г. реално са заплатени 77 броя месечни погасителни вноски /главница и договорна лихва/ в общ размер на 37 629,41 CHF.

Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, валутният курс на швейцарския франк /CHF/ се определя от комбинация от макроикономически, геополитически и пазарни фактори, породени от изключителната стабилност на швейцарската икономика, като банката и която и да е субект на пазара не може да влияе значително на курса на швейзарския франк, както и не може да прогнозира бъдещите му промени /в частност за срока на договора – 420 месеца/.

Видно от ССчЕ, по сметката за обслужване на кредита с титуляр – ищеца по делото Й. А., са внесени суми от лица, различни от ищцата, в общ размер на 1 405,39 CHF, в това число:

-305,51 CHF, внесени на каса от Й.А.А.;

-246,29 CHF,внесени на каса от Г.И.В.;

-550,37 CHF, внесени на каса от В.В.В. и -303,22 CHF внесени на каса от А. Й. А.;

Видно от ССчЕ, ищцата е внесла 124 081,42 CHF, в това число:

1 277 CHF, внесени на 19.05.2008г. на каса за плащане на еднократна такса за управление;

35 099,60 CHF,получени преводи от левовата сметка на ищцата – за погасяване на текущи задължения по кредита;

84363,82 CHF, получен на 11.11.2014г. превод от левовата сметка на ищцата – за предсрочно погасяване на кредита /от рефинансиране/;

-580,00 CHF, получен валутен превод на 20.11.2008г.;

-2 761 CHF,внесени на каса.

Видно от ССчЕ, търговският курс купува BGN /CHF на банката следва движението на офшициалния курс BGN /CHF на БНБ. Курс купува BGN /CHF на банката е с по-ниска стойност от курса на БНБ, т.к. той включва марж за печалба от валутни операции за банката.

Видно от ССчЕ, т.к. курсът на банката следва движението на курса на БНБ, то той отразява обективните пазарни движения на валутата швейцарски франк за периода.

Видно от ССчЕ, през периода 2008г. – 2014г. курсът на швейцарския франк /CHF/ спрямо българския лев /BGN/ се характеризира с чести промени и значително поскъпване, предизвикани от глобални финансови сътресения и намеса на централни банки.

Изслушаната по делото ССчЕ е извела като причини, на които се дължи увеличение на цената на швейцарския франк:

Сигурността на валутата: Швейцарската икономика се възприема като изключително

стабилна, с нисък държавен дълг и независима парична политика. По време на несигурност на международните пазари капиталите се насочват към швейцарски

активи.

Политика на Швейцарската централна банка: Действията или бездействията на SNB са

основен фактор за движението на курса.

Видно от ССчЕ, към датата на сключване на процесния договор за банков кредит №HL.../12.05.2008г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД е предоставяла кредитиране срещу ипотека във валути: левове, евро и швейцарски франкове, като лихвените проценти по ипотечните договори са били, както следва:

Жилищни кредити в EUR – лихвен процент 6,50%;

Жилищни кредити в BGN – лихвен процент 7,50%;

Жилищни кредити в CHF – лихвен процент 5,65%, респ. към датата на сключване на Договор за кредит за покупка и довършаване на недвижим имот №.../12.05.2008г.

лихвеният процент за кредити в швейцарски франкове е бил най- изгоден за кредитополучателите.

Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, средната възнаградителна лихва за период от 19.05.2008г. до 11.11.2014г. за ползване на кредити в размер на 100 000,00 лева или равностойността им в евро, за период от 420 месеца и лихвени проценти за жилищни кредити в EUR, съобразени с решенията на КУАП, е в размер на 58 884,18 лева или 39 801,94 CHF /изчислени по фиксинг на БНБ към датата на падежа на всяка вноска/.

Изслушано в СЗ ВЛ М. П. по ССчЕ установява, че процесният кредит е усвоен в швейцарски франкове, след което е превалутиран служебно от банката и ищцата се е разпореждала със средства в левове, тя е разполагала със средства в левове.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество се явява изцяло основателен и доказан.

Уважаването на предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване предполага установяване от ищеца в процеса, че е престирал даденото, за което се твърди, че е дадено при начална липса на основание, респ. в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на престацията.

В процесният случай безспорно по делото се установи факта на сключен между страните по делото процесен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №.../12.05.2008г., по който ответната банка е кредитодател, а ищцата по делото има качеството на кредитополучател и потребител по смисъла на § 13 ал.1 т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото отпуснатият кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Доколкото кредитополучателят – ищца по процесния договор за кредит има качеството на потребител, то същата се ползва от защитата, установена със Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ при включване в съдържанието на договора на неравноправни клаузи. С влязло в законна сила на 01.04.2025г. съдебно решение по т.д. №16/2019г. по описа на ВТОС, което се ползва със СПН, задължително за съда на основание чл.297 ГПК, с инцидентно произнасяне по нищожността на оспорените от ищцата клаузи за валутния риск по чл.6 ал.2 и чл.22 ал.1 от процесения Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №.../12.05.2008г., които не са индивидуално уговорени, е прогласена тяхната нищожност, поради неравноправност по смисъла на чл.143 ал.2 т.19 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП, и като такива не пораждат правно действие и последици и не обвързват потребителя – ищец. При извършване на преценка за неравноправност, клаузите на чл.6 ал.2 и и чл.22 ал.1 от процесния Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №.../12.05.2008г. трябва да бъдат разгледани заедно с оспорените от ищцата в настоящия съдебен процес клаузи на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №.../12.05.2008г., защото същите имат икономически смисъл само заедно, като в тази насока е съдебно решение №103/20.04.2026г., постановено по т.д.№937/2025г. по описа на ВКС, ТК, II отделение, на което се позовава и ищеца по делото. Действително, с влязлото в сила съдебно решение по т.д.№16/2019г. по описа на ВТОС съдът, въпреки разпоредбата на чл.7 ал.3 ГПК, не се е произнесъл по въпроса за неравноправност и на клаузите на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за банков кредит от 12.05.2008г., независимо от което е неоснователно ответното възражение, че с влизане в сила на решението по предходното между страните т.д. №16/2019г. по описа на ВТОС е стабилизиран въпросът за валидността на процесния договор за кредит №.../12.05.2008г. в неговата цялост. Това е така, доколкото в практиката на СЕС по решение от 17.05.2022г. по дело С-600/19, решение от 17.05.2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18.12.2023г. по дело С-231/23 се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител, не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения СЕС е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която, поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове, не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността, с оглед Директива 93/13, на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай, че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана, СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със СПН и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи, с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и , дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /Определение от 18.12.2023г. по дело С-231/23/. Анализът на така формираната практика на СЕС обуславя извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос. Така Определение №1199/09.05.2024г. по ч.т.д.№1304/2023г. на ВКС, ТК, II отделение, Решение №178/04.07.2025г. по т.д.№298/2025г. по описа на ВКС, ТК, II отделение/.

С оглед изложеното, и доколкото в предходния приключил с влязло в законна сила съдебно решение съдебен процес между страните ищцата е претендирала различни правни последици от неравноправността на договорните клаузи – частична нищожност по първото дело /и нищожност на договора за кредит и свързания с него договор за рефинансиране по настоящото/ и съдът по предходното дело не е изследвал въпроса и не се съдържат никакви мотиви, дори в обобщен вид, дали прогласената нищожност като неравноправни на оспорените в предходния процес клаузи на чл.6 ал.2 и чл.22 ал.1 от договора за кредит от 12.05.2008г. влече недействителност на целия договор за кредит и предвид неприложимостта на правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос, то релевираното ответно възражение, че с влизане в сила на решението по предходното т.д.№16/2019г. по описа на ВТОС е стабилизиран въпросът за валидността на договора от 12.05.2008г. в неговата цялост е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Както клаузите на чл.6 ал.2 и чл.22 ал.1 от процесния договор за кредит от 12.05.2008г., така и разглежданите заедно с тях оспорени от ищцата в настоящия съдебен процес клаузи на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от д/ра за кредит от 12.05.2008г., защото същите имат икономически смисъл само заедно, не са уговорени индивидуално с кредитополучателя – ищца по делото, т.к. договорът за банков кредит е типов и са подготвени предварително от банката, без възможност на кредитополучателя да влияе върху съдържанието им, като ответникът, в чиято тежест е, съобразно чл.146 ал.4 ЗЗП, не е доказал в процеса твърдението си, че оспорените клаузи на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от д/ра за кредит от 12.05.2008г. са индивидуално уговорени.

От тяхното съдържание е видно, че страните по процесния договор са постигнали съгласие за следното: - че паричната сума, която се предоставя за временно ползване от банката на кредитополучателя – ищца по договора, е в чуждестрА. валута, която е швейцарски франкове, като размерът й се определя от равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лева, изчислена по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на ответната банка в деня на усвояване на кредита; че реалното усвояване на кредита с получаване на паричните средства от кредитополучателя е осъществено не в швейцарски франкове, а в български лева, защото банката превежда уговорената парична сума по сметка в швейцарски франкове, която обаче е блокирана и кредитополучателя - ищца няма достъп до нея, като швейцарските франкове от блокираната сметка се превалутират служебно от банката в лева в деня на усвояването им по търговски курс купува за швейцарски франк към лева в деня на усвояването и едва тогава се превеждат по открита в банката сметка на кредитополучателя в лева; - въпреки че кредитополучателя Й. Й. А. реално получава за ползване сума в лева, тя се задължава да я върне в швейцарски франкове, като, ако не разполага със средства в тази валута, може да погаси задължението си в лева или евро и банката извършва служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева.

С оглед на така изясненото съдържание на посочените уговорки е видно, че с тях е определена валутата, в която двете насрещни страни по кредитната сделка изпълняват своите основни задължения по нея, а именно валутата, в която банката изпълнява задължението си да предостави на кредитополучателя за временно ползване парична сума, и валутата, в която кредитополучателя - ищец изпълнява насрещното си задължение да върне тази парична сума. Доколкото по делото няма представени доказателства, че кредитополучателят – ищец по делото получава своите доходи в швейцарски франкове, то, за да изпълни задължението си да върне кредита в тази валута, той трябва или да я закупи при условията на валутния пазар, или съгласно чл. 6, ал. 2 от договора да престира парични средства в лева или в евро, и банката да извърши служебно превалутиране на платената от него сума по съответния курс, по който тя продава швейцарски франкове в деня на погасяването. В резултат на това се стига до възлагане в тежест на кредитополучателя - ищец на разходите, които биха възникнали при повишаване на валутния курс на швейцарския франк спрямо валутата, в която тя получава доходите си, и обезценка на последната, защото в тази хипотеза ще се увеличи размерът на паричните средства, които кредитополучателят ще трябва да разходва, за да изпълни задължението си по договора да върне усвоения кредит. Ето защо посочените клаузи от договора за кредит са и такива за поемане на валутния риск.

По въпроса за характера на клаузите за валутния риск и за това дали те подлежат на преценка за неравноправност е постановена актуална практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 50011 от 26.11.2024 г., постановено по т.д. № 1060/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 50008 от 05.03.2025 г., постановено по т.д. № 1367/2021 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 290 от 22.10.2025 г., постановено по т.д. № 442/2024 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 194 от 11.07.2025 г., постановено по т.д. № 617/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 63 от 23.02.2026 г., постановено по т.д. № 418/2025 г. по описа на ВКС, I т.o. Дадените в тези актове разрешения са съобразени с практиката на СЕС по тълкуване на нормите от Директива 93/13, които са въведени във вътрешното право на страната със ЗЗП. В тях е прието, че групата от клаузи от договора за кредит, които са свързани с определяне на валутата, в която се предоставя и възстановява паричната сума, която се отпуска на разположение на кредитополучателите, и които се отнасят до поемане на валутния риск, се разглеждат заедно и те са част от основния предмет на договора за кредит. Както беше изяснено, оспорените от ищцата клаузи на чл.1, ал. 1 и чл. 2 ал.1 и ал.5, както и клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 ал. 1 от процесния договор за кредит имат точно такова съдържание, поради което следва да се заключи, че те са част от основния предмет на договора. В чл. 145, ал. 2 ЗЗП, с която норма е транспонирано правилото на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, е предвидено, че клаузите, които са част от основния предмет на договора, са извън обхвата на преценката за неравноправност, когато са изразени на ясен и разбираем език. Ето защо, за да бъде извършена от съда такава проверка по отношение на оспорените клаузи на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за кредит от 12.05.2008г., трябва да се отговори на въпроса дали по отношение на тях е спазено изискването за ясен и разбираем език. В практиката на СЕС се приема, че това изискване е такова за прозрачност, като то не е сведено само до разбираемостта на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка, а се счита изпълнено, когато банката е предоставила на кредитополучателите достатъчни и точни данни, които позволяват на средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да разбере конкретното функциониране на разглеждания финансов механизъм и съответно да оцени риска през целия срок на договора от такива клаузи да настъпят потенциално значими отрицателни икономически последици за финансовите му задължения. Когато в договори за кредит, отпуснати в чуждестрА. валута или деноминирани в такава, се включват клаузи, отнасящи се до валутния риск, за да е изпълнено изискването за прозрачност, на потребителя трябва да е предоставена информация за това как функционира обменният механизъм на валутата и свързаният с него риск, като от нея той следва да може да разбере, че в зависимост от колебанията на обменния курс промените в паритета между разчетната валута и валутата на изплащане на кредита могат да породят неблагоприятни последици за финансовите му задължения, както и да разбере реалния риск, на който се излага през целия срок на договора, в случай на драстично обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо разчетната валута. В тази насока е произнасянето в Решение от 10.06.2021 г. по съединени дела C-776/19 - C-782/19 и Решение от 20.09.2017 г. по дело C-186/16, както и в цитираната практика на ВКС, в която са съобразени дадените от СЕС тълкувания на чл. 4, § 2 от Директива 93/13.

С оглед събраните по делото писмени доказателства, в частност кредитното досие по процесния договор за банков кредит от 12.05.2008г., следва да се приеме, че при сключване на процесния договор за кредит от 12.05.2008г. не е изпълнено изискването за прозрачност на оспорените клаузи на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от д/ра за кредит от 12.05.2008г., същите не са изготвени по ясен и разбираем за потребителя – ищец начин, доколкото не са събрани доказателства, от които да се установява, че при подписване на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя - ищец информация как функционира обменният механизъм на валутния пазар, какви са очакваните прогнози за промяна на курса на швейцарския франк спрямо лева и еврото за срока на действие на договора, за възможността тази промяна да доведе до значително повишаване на размера на нейните задължения по сделката, както и за действията, които кредитополучателят би могла да предприеме, за да минимизира валутния риск, като такава конкретна информация не се съдържа и в клаузата на чл. 22 ал.1 от договора. Липсата на такава информация означава, че при сключване на договора за кредит кредитополучателят - ищец не е могла да прецени потенциално значимите отрицателни икономически последици върху финансовите й задължения от това тя да носи валутния риск, като се задължава да връща получения кредит в чуждестрА. валута, в която не получава доходите си. Следователно, по отношение на оспорените от ищеца клаузи на чл.1, ал. 1, чл. 2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за кредит от 12.05.2008г. не е изпълнено изискването за прозрачност, предвидено в чл.145, ал. 2 ЗЗП, същите не са съставени по ясен и разбираем за потребителя начин, поради което, въпреки че се отнасят до основния предмет на договора за кредит, те подлежат на преценка от съда за неравноправност.

Обстоятелството, че при сключване на процесния договор за кредит от 12.05.2008г. е подписано между страните по делото Приложение №1/12.05.2008г., в чл.2 от което е посочен приложимия към датата на усвояване на кредита – 19.05.2008г. курс „купува“ на ответната банка за швейцарския франк към лева от 1,1751, както определения, съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя – ищец кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора от 84 348 CHF,и е подписан погасителен план /Приложение 2/ към договора, съгласно който е определен падеж и размер в швейцарски франкове на всяка вноска, противно на ответните твърдения, не води до извод, че клаузите за валутния риск са ясни и разбираеми за потребителя, тъй като определянето на кредитното задължение в швейцарски франкове не носи информация за възложения върху потребителя валутен риск и възможното изменение на валутния курс между уговорената валута швейцарски франк и лева и води до невъзможност да се определи точния размер на задължението за връщане на заетата сума към момента на сключване на договора. Именно този елемент на определяемост, а не определеност на задължението на потребителя за връщане на получената в заем сума, с оглед зависимостта от промяната на валутния курс, води до неравноправност на клаузите за валутния риск. /Така, Решение №290/22.10.2025г. по т.д.№442/2024г. на ВКС, I I т.о./. Неоснователно е ответното възражение за липса на неравноправност на атакуваните от ищцата договорни клаузи, предвид балансираща според ответника клауза на чл.20 от процесния договор за кредит, доколкото съгласно същата, кредитополучателят – ищца по делото има право само да поиска от Банката да превалутира предоставения й кредит в швейцарски франкове, съответно в лева, като от волята на банката зависи дали същият ще бъде превалутиран.

За извършване на преценка за неравноправност на оспорените от ищцата договорни клаузи от значение са последиците, които има прилагането на посочените клаузи в отношенията между страните по договора. Tе се изразяват в това, че кредитополучателят е този, който поема валутния риск при повишаване за срока на действие на договора, който е 420 месеца, на курса на швейцарския франк, в която валута тя не получава доходите си, към българския лев. Това е така, защото, за да изпълни задължението си да върне кредита в швейцарски франкове, кредитополучателят ще следва да разходва повече средства, за да се снабди с посочената валута или на свободния пазар, или чрез извършвано от банката превалутиране на платените от същия суми в лева или евро, от тези, които е очаквал да престира за това при съобразяване на курса на швейцарския франк към лева и еврото, който е бил приложим към датата на сключване на договора. Такава промяна на валутния курс би могла да донесе на банката и облага в случаите, при които кредитополучателят изпълнява задълженията си чрез плащания в лева или евро и банката извършва превалутиране по прилагания от нея курс, по който продава швейцарския франк, защото така би получила в изпълнение на договора повече парични средства в лева или евро. Поемането на валутния риск от промяна на курса на чуждестрА.та валута швейцарски франк от кредитополучателя - ищец е уговорено в договора, въпреки че последният изобщо не е получил парични средства по кредита в тази валута. Включване на обсъжданите клаузи в съдържанието на договора е станало, без да е предоставена на кредитополучателя информация, че това може да доведе до неблагоприятни за него последици за размера на финансовите му задължения. Същевременно банката, която е насрещната страна в договорното отношение, доколкото е търговец, който осъществява специализирана дейност, има експертна компетентност, която да й позволи да предвиди промените във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева и еврото за срока на действие на договора и как те биха се отразили на правата и задълженията, които възникват за всяка от страните по тази сделка. С оглед на това, двете страни по договора за кредит са поставени в неравностойно положение, като не би могло да се очаква, че ако банката беше предоставила на кредитополучателя информация за очакваните промени във валутния курс на швейцарския франк към лева и еврото в дългосрочен план и за възможността това да доведе до увеличаване на размера на неговите задължения, последният пак би се съгласил в съдържанието на договора да бъдат включени клаузите за валутата на изпълнение на задълженията и на валутния риск.

С оглед изложеното, оспорените от ищцата клаузи в настоящия процес на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за банков кредит от 12.05.2008г., по силата на които заетата сума следва да бъде погасена в чуждестрА.та валута, в която е разрешена и усвоена, и банката първо я превежда в тази валута по блокирана сметка, а след това я превалутира в български лева и заверява с нея разплащателната сметка на кредитополучателя, доколкото в резултат от същите се стига до възлагане изцяло върху кредитополучателя на непредвиден валутен риск при същевременно покачване на чуждестрА.та валута, а от друга страна, кредитната институция получава в ущърб на потребителя, свързана с условията за превалутиране на кредита облага, която не е била конкретно уговорена между страните към момента на сключване на договора, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и тези на кредитополучателя, имащ качеството на потребител, във вреда на последния, което ги прави неравноправни по смисъла на чл.3 параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспониран в чл.143 от ЗЗП, чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП и като такива нищожни на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, доколкото не са уговорени индивидуално. В посочения смисъл е определение от 18.10.2023г. по дело С-117/23, EU:С:2023:788, т.1 от диспозитива, постановено по преюдициално запитване, отправено от Апелативен съд – С., Решение №91/26.03.2026г. по т.д.№2141/2024г. на ВКС, ТК, II отделение.

На следващо място, съдът следва да се произнесе за това какви са последиците от неравноправността на договорните клаузи на чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния договор за кредит от 12.05.2008г., установена в настоящия процес, и от неравноправността на свързаните с тях клаузи на чл.6 ал.2 и чл.22 ал.1 от процесния договор за кредит, призната с влязлото в сила съдебно решение по воденото между страните предходно т.д. №16/2019г. по описа на ВТОС, които имат икономически смисъл да бъдат разглеждани само заедно и определят основния предмет на договора, посочените клаузи следва да се третират в съвкупност по еднакъв начин, т.к. касаят основната престация на кредитополучателите, и дали те водят до недействителност на целия договор за кредит, отговорът на който е положителен, съобразно и променената практика на ВКС, обективирана в решение №50011/26.11.2024г. по т.дело №1060/2022 на ВКС, ТК, I т.о., решение №290/22.10.2025г. по т.д.442/2024г. на ВКС, ТК, I I т.о. и решение №63/23.02.2026г. по т.д.№418/2025г. няа ВКС, ТК, II т.о., решение №91/26.03.2026г. по т.д.№2141/2024г. на ВКС, ТК, II т.о. Последиците от неравноправността на една договорна клауза са регламентирани в чл. 146 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В чл. 146, ал. 5 ЗЗП е предвидено, че наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В редица решения на СЕС се приема, че целта, която се преследва с уредбата в Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, не е да бъдат обявени за недействителни всички договори, които съдържат неравноправни клаузи, а да се защитят потребителите и да се възстанови равновесието между страните, като не се прилагат клаузите, счетени за неравноправни, но същевременно се запази по принцип валидността на други клаузи от съответния договор. Ето защо правилото е, че договорът следва да продължи да действа, ако това е възможно без друго изменение в него, освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи от съдържанието му и доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност той да се запази. В този смисъл са Решение от 07.08.2018 г. по дело C‑96/16 и C‑94/17, т. 75; Решение от 15.03.2012 г. по дело C‑453/10, т. 31, т. 32, т. 33; Решение от 29.07.2021 г. по дело С-19/20, т. 53, т. 54, т. 55, т. 56, т. 57, т. 72; Решение от 03.10.2019 г. по дело C‑260/18, т. 39 и т. 41; Решение от 05.06.2019 г. по дело C‑38/17, т. 42. В практиката на СЕС се приема още, че когато една неравноправна клауза е част от основния предмет на договора за кредит, /каквато е настоящата хипотеза/, не изглежда да съществува правна възможност той да се запази след нейното премахване /Решение от 05.06.2019 г. по дело C‑38/17, т. 43; Решение от 03.10.2019 г. по дело C‑260/18, т. 44; Определение от 18.10.2023 г. по дело C‑117/23, т. 57/. В тази хипотеза договорът може да запази действието си само по изключение при осъществяване на следните две кумулативни предпоставки: - обявяването на недействителността на договора в неговата цялост да излага потребителя на особено неблагоприятни последици, така че той да се окаже ощетен от това; - неравноправната клауза да може да бъде заместена с диспозитивна разпоредба от националното право или със законова разпоредба, приложима при съгласие на страните по договора, които са с еквивалентен обхват /Определение от 18.10.2023 г. по дело C‑117/23, т. 58; Решение от 26.03.2019 г. по дело C‑70/17 и C‑179/17, т. 56, т. 57, т. 58 и т. 59/.

В процесният случай, от една страна, отпуснатият кредит по процесния договор за кредит от 12.05.2008г. е погасен изцяло от кредитополучателя – ищец, вкл. чрез рефинансиране с договор за банков кредит №HL .../06.11.2014г., поради което обявяването на недействителността на процесния договор за кредит от 12.05.2008г. в неговата цялост не би изложила потребителя – ищец на особено неблагоприятни последици, така че той да се окаже ощетен от това, а от друга страна, неравноправните клаузи на чл.6 ал.2, чл.22 ал.1, чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 и ал.5 от процесния д/ра за кредит от 12.05.2008г. не могат да бъдат заместени с диспозитивна разпоредба от националното право, т.к. последното не съдържа диспозитивна разпоредба, с която могат да бъдат заместени неравноправните клаузи в процесния договор за кредит, не съществува разпоредба, която да указва начин на превалутиране на договор за кредит, деноминиран или отпуснат в чуждестрА. валута, в случай на констатирана неравноправност на съответните договорни клаузи, както и доколкото страните не са изразили съгласие за друга приложима разпоредба на мястото на неравноправните клаузи. Всички разпоредби, свързани с валутния риск по посочения договор, представляват група уговорки, която определя основния предмет на договора, и в конкретния случай същите в своята цялост са неравноправни, т.к. възлагат на кредитополучателя – потребител непредвиден от него валутен риск и в противоречие с изискването за добросъвестност създават предпоставка за получаване от банката на неуговорена облага. Предвид нищожността на клаузите, съставляващи основния предмет на процесния договор за кредит от 12.05.2008г., с оглед изложените съображения и недопустимостта съдът да измени съдържанието на договора, процесният договор за кредит №.../12.05.2008г. е недействителен в неговата цялост на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, тълкувана, съобразно тълкуването на чл.3, чл.4 и чл.6 от Директива 93/13, т.к. не може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи. При така установената недействителност, следва да се приеме, че договорът не е произвел правно действие между страните и е нищожен и от него в тежест на кредитополучателя не са възникнали задължения. След като тези задължения не са възникнали, те не могат да бъдат преуредени със сключените между страните три допълнителни споразумения от 27.05.2009г., 19.08.2010г. и 12.09.2011г., които представляват спогодби по непозволен договор и също са нищожни.

С оглед изложеното, ответното възражение, че процесният договор за кредит може да бъде прилаган и изпълняван в отношенията между страните, и без приетите за неравноправни клаузи от съдържанието му, т.к. се запазват съществените задължения на страните, е неоснователно, т.к. това би довело до изменение естеството на основния предмет на договора, и е изцяло в разрез с практиката на СЕС и с променената актуална практика на ВКС, обективирана в решение №50011/26.11.2024г. по т.дело №1060/2022 на ВКС, ТК, I т.о., решение №290/22.10.2025г. по т.д.442/2024г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение №63/23.02.2026г. по т.д.№418/2025г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение №91/26.03.2026г. по т.д.№2141/2024г. на ВКС, ТК, II т.о.

На следващо място, безспорно установен по делото е факта, че кредитът по процесния Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №.../12.05.2008г. е погасен със средства от нов сключен между страните Договор за банков кредит №HL ... от 06.11.2014г., като последният е сключен, съгласно чл.1 ал.1 от същия, единствено за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит от 12.05.2008г. Съгласно актуалната практика на ВКС, на която се позовава и ищцата в процеса, обективирана в Решение №91/26.03.2026г. по т.д.№2141/2024г. на ВКС, ТК, II отделение и Решение №103/20.04.2026г. по т.д.№937/2025г. на ВКС, ТК, I I отделение, при сключени между едни и същи страни договор за кредит, индексиран в чуждестрА. валута, и договор за рефинансиране на договора за кредит, каквато безспорно е настоящата хипотеза, е налице връзка между двата договора. С договора за рефинансиране №HL .../06.11.2014г., с оглед чл.1 ал.1 от същия и след тълкуването му съгласно чл.20 ЗЗД, следва, че със същия не се новира по смисъла на чл.107 ЗЗД задължението по сключения преди това договор за банков кредит от 12.05.2008г., а, е сключен единствено за целите на пълно предсрочно погасяване на последния. Съгласно горецитираната практика на ВКС, ако задълженията по договора за кредит в швейцарски франкове са формирани въз основа на неравноправни клаузи и потребителят не желае да се ползва от тях, то сключеният договор за рефинансиране на кредита с цел погасяване на съществуващите задължения по него е действителен. За тази цел е необходимо преди сключване на договора за рефинансиране банката – кредитодател да предостави на потребителя – кредитополучател релевантна информация, позволяваща му да разбере какви са произтичащите за него правни и икономически последици, както и че съответните клаузи в договора за кредит са неравноправни и следователно необвързващи. В хипотезата, когато потребителят е уведомен за неравноправния характер на клаузите относно валутния риск и при свободно и информирано съгласие, при спазване на предвидените в чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО изисквания се е отказал от защитата на неравноправните клаузи, договорът за рефинансиране на кредита може да породи правни последици.

При преценка, че договорът за рефинансиране не покрива фактическия състав на чл.107 ЗЗД, а с него е извършено преструктуриране на кредита в рамките на общия размер на дълга, формиран от приложението на неравноправните клаузи за валутния риск, и потребителят не се е отказал свободно и информирано от защитата, която му предоставят тези клаузи, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 366 ЗЗД. В хипотезата на определяне на размера на задълженията по договора за кредит, индексиран в чуждестрА. валута, без прилагане на неравноправните клаузи, и сключване на договор за рефинансиране на задължението по договора за кредит съобразно така определения размер, т. е. без прилагане на нищожните договорни клаузи, договорът за рефинансиране на кредита може да породи правни последици.

В процесният случай сключеният договор за рефинансиране №HL .../06.11.2014г. не покрива ФС на чл.107 ЗЗД, с него е извършено преструктуриране на кредита в рамките на общия размер на дълга, формиран от приложението на неравноправните клаузи за валутния риск, преди сключване на договора за рефинансиране, видно и от документите, съдържащи се в кредитното досие по договора за рефинансиране, потребителят - ищец не е уведомена от банката за неравноправния характер на клаузите относно валутния риск, и потребителят – ищца по делото не се е отказала свободно и информирано от защитата, която й предоставят тези клаузи, а напротив, с ИМ и в хода на настощия процес изрично желае да се ползва от защитата на потребителите с оглед неравноправносттта на клаузите от процесния договор за кредит, то следва, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.366 ЗЗД, съгласно която спогодбата върху непозволен договор е нищожна, дори, ако страните са се спогодили относно неговата нищожност, предвид което сключеният между страните договор за рефинансиране №HL .../06.11.2014г. е нищожен в цялост на основание чл.366 ЗЗД, като съдът, съобразно искането на ищеца с уточнение – становище с вх.№5737/07.05.2026г., с постановеното съдебно решение и съобразно горецитираната практика на ВКС следва да изведе със съдебното решение по делото последиците от нищожността и на договора за рефинансиране от 06.11.2014г.

При установената недействителност на процесия договор за кредит от 12.05.2008г. в неговата цялост и недействителност в цялост на сключения за целите на пълното му предсрочно погасяване договор за банков кредит №HL .../06.11.2014г., всяка от страните дължи на основание чл.34 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на другата връщане на полученото без основание. Установената недействителност означава, че процесните договор за кредит и договор за рефинансиране между страните не произвеждат правно действие и следва да се възстанови правното и фактическото положение на страните по договорите от преди сключване на същите. Ще е налице реституционен ефект на получените суми. /решения на СЕС по дела С-154/15г., С-307/15 и С-308/15, С-520/21г./. Липсата на договор води до извод за липса на основание между страните по смисъла на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и наличие на реституционен ефект по отношение на платените от потребителите суми. Банката ще има право да иска връщане на реално даденото по договора, чистата стойност на отпуснатата в заем сума във валутата, в която реално е получена. Потребителят – ищец ще има право да иска връщане на тази сума, която надхвърля предоставената за ползване сума. /Решение №290/22.10.2025г. по к.т.д.№442/2024г., Т.К., Т.О. на ВКС/. Потребителите следва да се върнат в правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал, ако не би била налице неравноправната или неравноправните клаузи. Процесният договор за банков кредит от 12.05.2008г. е сключен при действието на ЗПК от 2006г. /отменен/, като съгласно чл.3 ал.3 т.5 и ал.5 т.1 от ЗПК отм., доколкото отпуснатият с него кредит в швейцарски франкове е в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 лева, е изключен от приложното му поле, независимо от което, с оглед обявената му недействителност и за уреждане последиците от същата, приложение следва да намери разпоредбата на чл.14 ал.2 от ЗПК от 2006г. /отм./, идентична с действащата разпоредба на чл.23 от ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Договорът за рефинансиране е сключен на 06.11.2014г., т.е. при действието на действащия ЗПК, в сила от 12.05.2010г., поради което и доколкото е обявен за недействителен на основание чл.366 ЗЗД, приложение следва да намери правилото на чл.23 от ЗПК. Налице е приложимост на чл.14 ал.2 от ЗПК от 2006г. /отм./ спрямо обявения за недействителен в цялост договор за кредит от 12.05.2008г., респ. на чл.23 от ЗПК спрямо обявения за недействителен договор за рефинансиране от 06.11.2014г. С оглед правната уредба към посочения по-горе момент на възникване на отношения по сключения между страните договор за кредит от 12.05.2008г., е налице действие на ЗПК от 2006г. (отм.) Съгласно чл. 14, ал. 2 от този закон, е налице специална норма, съгласно която, когато договорът бъде признат за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, не дължи лихви и други разходи по кредита. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 5 и ал. 5, т. 1 от същия закон, ЗПК от 2006 г (отм.), не се прилага към договори на стойност над 40 000 лв и договори за кредит, обезпечени с ипотека. Въпреки ограничението на закона, настоящият съдебен състав намира, че и в случая въпреки размера на потребителския кредит и целта, за която е отпуснат, нормата на чл. 14 , ал. 2 от ЗПК от 2006 (отм.) следва да се приложи, досежно признатия за изцяло недействителен договор за кредит от 12.05.2008г., по следните съображения: В случай, че клаузи относно договор за потребителски кредит са приети за недействителни и следва да не се прилагат и договорът в неговата цялост е недействителен, неприложим между страните, целта на законодателя, съгласно практиката на СЕС по приложение в чл. 6 от Директива 93/13 г. е да се приложат такива норми от вътрешното законодателство, които съответстват на въведената с Директивата защита на потребителите. Поради това в случая, досежно признатия за изцяло недействителен договор за кредит от 12.05.2008г., следва да се приложи също чл.14 ал.2 от ЗПК от 2006 (отм.). Тази норма от вътрешното законодателство, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА следва да се приложи и при наличие на неприложение на клаузите на договор за потребителски кредит, предназначен за закупуване на недвижим имот с учредяване на ипотека и при стойност на предоставения кредит над посочената в закона от 40 000 лв. Въведената правна уредба с чл.14 от ЗПК от 2006 (отм.) е относно сходни случаи, предвидената в посочените по-горе норми цел, е именно да се уредят отношенията между страните след установяване на неравноправния характер на сключения между тях договор и уреждане на правните последици от връщане на сумата от потребителя на кредитодателя. Така предвидената възможност съответства на целта на закона да даде защита на потребителя и да възстанови равновесието между страните преди сключване на договора, на чието основание потребителят е получил сумата. Следва да се приеме, че при получаване на сумата, на основание договор за кредит, за който е признато, че е засегнат от неравноправни клаузи основния му предмет и следва да бъде признат за нищожен, не следва да бъде приложен в неговата цялост и непородил правни последици с обратна сила, то отношенията между страните следва да се уредят съгласно посочената норма. Това тълкуване е и в съответствие с целите на Директива 93/13 , така както е разяснено в трайната практика на СЕС, обективирана и в решение по дело С-520/21 г. Необходимостта от реституция се налага, с оглед разпоредбите на чл. 6 пар. 1 чл. 7 , пар. 1 от Директивата, клауза, която е призната за неравноправна, трябва да бъде оставена неприложена и да води до възстановяване на правното и фактическото положение на потребителя преди сключване на договора, като даде възможност на потребителя да си върне облагите, които кредиторът е получил на основание сключения договор, в ущърб на потребителя. Реституционният ефект се налага, за да се осъществи възпиращия ефект спрямо кредитора. Съгласно разясненията в Решение по дело С-520/21 г. банката не би имала право на възнаграждение за ползване на сумата от потребителите, защото това би препятствало премахването на възпиращия ефект, който обявяването на кредита за недействителен би имал за всички търговци. Следователно, при приложение на чл.14, ал.2 от ЗПК от 2006 г. (отм.), следва да се приеме, че на потребителя се дължи връщане на всички заплатени от него такси, разноски и внесените за погасяване на лихвите и главницата погасителни вноски, съответно потребителя дължи заплащане само на чистата стойност на кредита, сумата, която реално е получил. / Така, Решение №5008/05.03.2025г. по т.д.№1367/2021г. по описа на ВКС, ТК, II отделение/.

С оглед изложеното, платеното от потребителя – ищца по делото на ответната банка над предоставената за ползване сума по договора за кредит и по свързания с него договор за рефинансиране и то във валутата, в която реално е усвоен кредита, се явява платено при начална липса на основание, поради което е налице ФС по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД се явява доказан по основание.

При съобразяване отговора на въпрос №3а от ВЛ по ССчЕ, а именно, че предоставената от ответната банка на ищцата по сметката в лева по чл.2 ал.5 от процесния договор за кредит сума е в общ размер на 100 005,27 лева, платената от ищцата за погасяване на кредита по договор за кредит от 12.05.2008г. и по договор за рефинансиране от 06.11.2014г. сума е в общ размер на 256 013,91 лева и присъдената сума с влязлото в законна сила съдебно решение по т.д.№16/2019г. по описа на ВТОС в размер на 40 393,06 лева – валутни разлики, платените по двата кредита суми, надхвърлят получените от ищцата със сумата от 115 615,58 лева, която сума в размер на 115 615,58 лева /256 013,91 лева – 100 005,27 лева – 40 393,06 лева = 115,615,58 лева/, предвид недействителността на процесния договор за кредит от 12.05.2008г. и недействителността на свързания с него договор за рефинансиране от 06.11.2014г. се явява платена при начална липса на основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан в размер на 59 113,31 евро /с левова равностойност от 115 615,58 лева/, в който следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 14.08.2025г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер. При преценката относно доказаността на предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД в предявения размер от 115 615,58 лева съдът съобрази обстоятелството, установено от ССчЕ, че на 11.11.2014г. отпуснатият с процесния договор за кредит от 12.05.2008г. кредит е предсрочно погасен чрез рефинансиране по договор за кредит от 06.11.2014г. със сума в размер на 84 363,82 CHF. С договора за рефинансиране от 06.11.2014г., който е недействителен на основание чл.366 ЗЗД, кредитът за рефинансиране в размер на 138 700 лева е определен в резултат от прилагане на неравноправни клаузи, поради което и противно на ответното твърдение, платеното от ищцата над сумата на реално отпуснатият й кредит от 100 005,27 лева съставлява имуществено обедняване на ищцата без основание и подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Обстоятелството, установено посредством ССчЕ, че по сметката за обслужване на кредита с титуляр – ищцата, са внесени суми от лица, различни от ищцата, в общ размер на 1 405,39 CHF, е ирелевантно за основателността на иска, доколкото на основание чл.75 ал.3 от ЗЗД в случая плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, и задължението се счита погасено със заверяване със средства от сметката на ищцата сметката на кредитора.

С оглед основателността на предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД в предявеният му размер от 59 113,31 евро /с левова равностойност от 115 615,58 лева/ съдът следва да се произнесе по ответното възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност по чл.110 от ЗЗД, което е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С Решение №91/26.03.2026г. по т.д.№2141/2024г. на ВКС, ТК, II т.о., на което се позовава и ищеца по делото, е даден отговор на материално правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивно решение: „ Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено, вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор в хипотезата, в която петребителят не е в състояние сам да прецени, че договорна клауза е наревноправна или в която не е узнал за нейният неравноправен характер? Прието е, че въз основа на указанията на СЕС по тълкуване на правото на ЕС в решение № 106/15.07.2024 г. по т. д. № 2746/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о. че началният момент, от който тече петгодишната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание /т. 7 от ППВС № 1/1979 г./ при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на посоченото условие – моментът на осъществяването му. Преценката дали и кога потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата е конкретна и се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка – с правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО. В хипотезата, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е приета или обявена за нищожна като неравноправна договорна клауза, следва да се счита, че към датата на влизане в сила на това решение потребителят със сигурност е узнал за неравноправността на тази клауза, като това не лишава от възможност

продавачът/доставчикът да докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент, за който факт продавачът/доставчикът на основание чл.154, ал. 1 ГПК носи тежестта на доказване.

В процесният случай моментът на получаване на сумата при начална липса на основание е датата на предсрочно погасяване на кредита /от рефинансиране/ - 11.11.2014г., към който момент обаче по делото, ответникът, в чиято тежест е, не е доказал потребителят – ищца да е знаела или разумно да е могла да знае за неравноправния характер на клаузите, от които произтича реституционната й претенция, поради което и с оглед дадения отговор на материалноправния въпрос по т.3 с Решение №91/26.03.2026г. по т.д.№2141/2024г. на ВКС, Т К , I I т.о., следва да се приеме, че давността по чл.110 ЗЗД тече от момента на осъществяване на условието, а именно от момента, когато ищцата по делото е узнала или разумно е могла да знае за неравноправния характер на клаузите, от които произтича реституционната й претенция. Знанието за неравноправността на клаузите, от които произтича реституционната претенция, предполага знание не само за фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка – с правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО. Такова знание у ищцата за неравноправността на клаузите, от които произтича реституционната претенция, категорично не съществува към момента на сключване на договора за рефинансиране 06.11.2014г., нито към момента на предсрочното погасяване чрез рефинансиране на кредита – 11.11.2014г., доколкото изискващото се знание у ищцата не е само за фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и за правната им преценка – с правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО, каквото знание и за правната им преценка и за правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО, ответникът, в чиято тежест е, не е доказал да е било налично или ищцата разумно да е могла да знае за неравноправния характер на клаузите, от които произтича реституционната й претенция, преди момента на влизане в законна сила на съдебното решение по т.д.№16/2019г. по описа на ВТОС. Към датата на сключване на договора за рефинансиране - 06.11.2014г., дори и да е съществувало знание у ищцата за фактите, съставляващи неравноправността на договорните клаузи, от които произтича реституционната й претенция, недоказано от ответника е към този момент да е съществувало такова знание или ищцата разумно да е могла да знае и за правната им преценка, за правата, които черпи от Директива 93/13/ ЕИО. Медийните публикации през 2015г. за препоръки на КЗП към кредитни институции за отстраняване на неравноправни клаузи в договори за ипотечни кредити в швейцарски франкове, дори и да се приеме, че са достигнали до знанието на ищцата, с оглед и сключения договор за рефинансиране, могат да обосноват единствено съществувало знание у ищцата към този момент за фактите, съставляващи неравноправността на договорните клаузи, от които произтича реституционната й претенция, но не и за съществувало към този момент такова знание или ищцата разумно да е могла да знае и за правната им преценка, за правата, които черпи от Директива 93/13/ ЕИО. С ИМ, предмет на водено между страните предходно т.д. №16/2019г. по описа на ВТОС ищцата е предявила претенция за частична нищожност на договора за кредит, за разлика от претендирана изцяло нищожност на процесния договор за кредит и на свързания с него договор за рефиансиране по настоящото дело, т.е. с исковите молби по двете дела ищцата претендира различни правни последици от неравноправността на договорните клаузи и е предявила различни свои права, като претенцията по предходното дело изрично е изключена от претенцията по настоящото дело. При положение, че в ИМ по предходното дело няма твърдения и искания за нищожност на целия договор за кредит и за реституция на всички платени суми над чистата стойност на кредита /извън валутните разлики/, тази ИМ не е доказателство, че потребителят – ищца е била наясно с тази правна преценка на последиците от неравноправноттта на договорните клаузи и с правата, които черпи от Директива 93/13. С оглед и възприетото с Решение №91/26.03.2026г. по т.д. №2141/2024г. на ВКС, ТК, II т.о., съдът приема, че към датата на влизане в законна сила – 01.04.2025г. на съдебно решение по предходно между страните т.д.№16/2019г. по описа на ВТОС, по което страна е потребителят – ищец, с което са приети за нищожни като неравноправни договорните клаузи на чл.6 ал.2 и чл.22 ал.1 от процесния договор за кредит от 12.05.2008г., потребителят – ищца със сигурност е узнала за неравноправността им, за тяхната правна преценка и правата, които черпи от Директива 93/13/ ЕИО, поради което, считано от същата тече петгодишният давностен срок за погасяване вземането на ищеца, като ИМ по настоящото дело е предявена пред съда на 14.08.2025г., т.е. в рамките на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, поради което ответното възражение за погасяване на ищцовото вземане по давност е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Неоснователно ответникът се позовава, че началото на давностният срок е датата на усвояване на средствата по кредита от ищцата, а именно 19.05.2008г., доколкото съгласно Постановление №1/28.05.1979г., Пленум на ВС, т.7, погасителната давност за вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, започва да тече от деня на получаването на престацията, но от насрещната страна по правоотношението, разбира се в конкретиката на казуса при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната му претенция, а при липса на така посоченото условие - моментът на осъществяването му. Давността за погасяване на вземане за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е петгодишна по чл.110 от ЗЗД, а не тригодишна по чл.111 от ЗЗД, поради което ответното възражение в тази насока е неоснователно.

Неоснователно и недоказано е и ответното възражение за прихващане вземането на ищцата с насрещно вземане на ответника по чл.59 ЗЗД против ищеца за обезщетение за ползване на сумата по договора за кредит, предоставена на ищцата, а именно 84 347 CHF, чието вземане е равно на размера на възнаградителната лихва по договора за кредит в предявен от ответника размер на обезщетението за ползване – 58 615,51 лева. На първо място, ответното възражение за прихващане е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено, доколкото ответната банка не е носител и не разполага в настоящата хипотеза на обявен за недействителен в цялост процесен договор за кредит от 12.05.2008г. и недействителност на свързания с него договор за рефинансиране от 06.11.2014г., с насрещно вземане срещу ищеца за обезщетение за ползване на сумата по договора за кредит, предоставена на ищцата, а именно 84 347 CHF, чието вземане е равно на размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, с оглед принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно, в случая уговорени договорни клаузи в разрез с изискването за добросъвестност, поведение. На следващо място, в настоящата хипотеза на обявен за недействителен в цялост процесен договор за кредит от 12.05.2008г. и обявена недействителност на свързания с него договор за рефинансиране от 06.11.2014г., константна е горецитираната практика на СЕС и на ВКС, че Банката има право да иска връщане само на реално даденото по договора, чистата стойност на отпуснатата в заем сума и то във валутата, в която реално е получена, но не и на предявеното с възражението за прихващане насрещно вземане за обезщетение за ползване на сумата по договора за кредит, предоставена на ищцата, а именно 84 347 CHF, чието вземане е равно на размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, с каквото парично вземане ответната Банка не разполага срещу ищцата, защото това би препятствало премахването и на възпиращия ефект, който обявяването на кредита за недействителен би имал за всички търговци, поради което възражението на ответника за прихващане за сумата от 58 615,51 лева е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Възражението на ответника за неприложимост на цитираната от ищеца, на която се е позовал и съда, практика на СЕС, т.к. разглеждала кредити, индексирани или деноминирани в швейцарски франкове, а процесният кредит бил уговорен в швейцарски франкове, е неоснователно. В т.27 от Определение по дело С9117/23 конкретно относно процесния типов договор за кредит на „Юробанк България“ АД СЕС е посочил като приложима цялата практика за нищожност на договора за кредит и разяснил, че няма разлика между договори за кредит, „уговорени“ и „индексирани/деноминирани“ в чуждестрА. валута, а всички клаузи, с които се възлага валутен риск върху кредитополучателя, са неравноправни, определят основния предмет на договора за кредит в чуждестрА. валута и водят до неговата нищожност в цялост, независимо дали валутният риск е налице в контекста на кредит, подлежащ на погасяване в чуждестрА. валута, или на кредит, индексиран в чуждестрА. валута. Този извод е възприет и в актуалната практика на ВКС.

По изложените съображения, предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 59 113,31 евро /115 615,58 лева/ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ – 14.08.2025г. до окончателното изплащане.

По разноските:

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславят основателност на претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, която следва да бъде уважена в доказан общ размер от 7276,45 евро / от които 1992,93 лева вн. ДТ, 332,34 евро за ССчЕ, 55,39 евро за ССчЕ, 1165,75 евро вн. ДТ и 4 704 евро заплатено в брой адвокатско възнаграждение/. Ответното възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от една страна е немотивирано, а от друга, е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено, доколкото заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно, съобразно действителната висока фактическа и правна сложност на делото, съобразно предмета на иска, множеството релевирани в процеса ответни възражения, защитавания висок материален интерес и процесуалните усилия, обема и качеството на извършената от процесуалните представители на ищеца защита, а и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото е съизмеримо с платеното от ищеца.

Изходът по делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, Великотърновски окръжен съд