Решение № 3894 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 529/2025 г.

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка със ЗДДФЛ.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№3890/16.06.2025 г. подадена от В. В. В. [ЕГН], от [населено място] [улица], чрез адв. Л. П. [населено място], [улица], ет.2, срещу Ревизионен акт № Р-0400152400 4331-091-001/12.03.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 67/02.06.2025 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново.

С обжалвания ревизионен акт са определени годишни данъчни основи за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, и са установени задължения на жалбоподателя за годишен данък по ЗДДФЛ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и лихви върху тях, в следните размери: годишен данък по ЗДДФЛ за периода 2020 г. в размер на 10449 лв. и лихва от 06.05.2021 г. до 12.03.2025 г. в размер на 4779, 97 лв. годишен данък по ЗДДФЛ за периода 2021 г. в размер [рег. номер]. и лихва от 04.05.2022 г. до 12.03.2025 г. в размер на 910, 80 лв. годишен данък по ЗДДФЛ за периода 2022 г. в размер на 16281, 71 лв. и лихва от 03.05.2023 г. до 12.03.2025 г. в размер на 4045, 88 лв., общ размер на главниците и лихвите за периода 2020-2022 г. от 39021, 36 лв., от които внесени 141, 86 лв. и приспаднати 0, 85 лв. за периода 2022 г., и е установен данък за внасяне по ЗДДФЛ и лихви за периода 2020 - 2022 г. в общ размер 38 878, 65 лв.

Ревизионният акт е потвърден с Решение № № 67/02.06.2025 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново. Обжалва се изцяло.

В жалбата се иска отмяната на ревизионния акт като незаконосъобразен. Доводите за това са, че ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК, без да са били налице предпоставки за това. Твърди се, че не е налице превишение на размера на разходите над доходите, нито несъответствие на имущественото и финансово състояние с декларираните и получени приходи, съгласно изискването по чл. 123 от ДОПК, поради което е следвало органите по приходите да докажат точния размер на доходите, източниците им и времето на получаване. Оспорва се отказът на органите по приходите да признаят размера на началното салдо към 01.01.2020 г., и да признаят получени от жалбоподателя заеми от две физически лица през 2020 г., както и това, че са приели за разходи на жалбоподателя направените от него разходи за ремонт на съсобствен имот в [населено място], които се твърди, че са направени от името и за сметка на съсобствениците в сградата.

Според жалбоподателя административният орган не е установил по надлежния ред какви са били доходите на жалбоподателя и дали те съответстват на разходите и имуществото му.

В следствие на това в обжалвания акт е направен неправилен извод и са установени процесните задължения за данък. Иска се отмяна на ревизионния акт изцяло.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващият се явява лично и с адв. П.. Поддържат жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представени са писмени бележки по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт Л.оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и оставяне в сила на РА като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, като съгласно чл. 123 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето и направените разходи от лицето и от свързаните с него лица явно съществено превишават размера на декларираните приходи, доходи, финансиране и получени средства.

Ревизията на доходите на В. В. В. е възложена със ЗВР № Р-04001524004331-020-001 от 28.08.2024 г. Заповедта е връчена електронно на 03.09.2024 г. (лист 134).

Предмет на ревизията са задълженията на В. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. заповедта е изменена с последваща заповед от 02.12.2024 г. (лист 136) като е определен срок за завършване на ревизията 03.02.2025 г. В хода на ревизията са направени насрещни проверки, изискани са документи и обяснения от трети лица и от В.. Жалбоподателят е уведомен лично за започналото производство.

На В. е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р04001524004331-040-001 от 16.09.2024 г. (лист 246) с искания по 24 точки за представяне на документи. Искането е връчено на 25.09.2024 г. (лист 249).

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ДОПК по искане на органа по приходите ревизираното лице е длъжно да даде писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. А.. 2 предвижда, че, в случай че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.

Полученото лично от жалбоподателя искане съдържа изрично предупреждение за последиците от неизпълнението на това задължение, както и че може да бъде призован пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс.

В изпълнение на искането В. е представил пред ревизионния орган Обяснителна записка (лист 250), в която е посочил получени приходи и извършени разходи за ревизионните периоди.

Събрани са данни за получените през ревизираните периоди доходи, извършените разходи, наличните средства.

С протокол от 16.10.2024 г. ( лист 453) в ревизионното производство са приобщени документи, събрани в хода на проверка, започнала от 11.01.2024 г. Пред ревизионните органи са представени нотариални актове за покупки на недвижими имоти, извлечения от банкови сметки (лист 516 и сл.), договори за заем (лист 466 и сл.) и обяснителни записки от лица (лист 507 и сл.), които са посочени като предоставили парични заеми на жалбоподателя по т.7 от Обяснителната записка (лист 392 и сл.), декларация от жалбоподателя с нотариално заверен подпис от 07.08.2020 г., Обяснителна записка от 19.03.2024 г. (лист 465) с посочено начално салдо и посочен произход на средствата за периода 2019 г.- 2021 г., разходи за закупени имоти, Обяснителна записка от 03.06.2024 г., в която са посочени получени заеми от седем лица в периода 2020 - 2023 г. Обяснителна записка от 30.01.2025 г. (лист 289) за платените от жалбоподателя разходи по фактури за ремонт на недвижим имот – сграда в [населено място] (лист 142 и сл.).

На 08.07.2024 г. е подадена декларация за налични парични средства в брой (лист 498) и за разходите в периода 2019 – 2023 г. Направени са насрещни проверки на лицата, посочени като кредитори от ревизираното лице (лист 506 и сл.).

Събрани са справки за трудови възнаграждения и внесени осигуровки, за платени местни данъци и такси от Община Плевен, за пътуванията в чужбина на В., за сключени застрахователни договори и платени по тях суми (лист 299 и сл.). Изискани са данни от мобилни оператори за открити партиди и платени суми за телефонни услуги от жалбоподателя (лист 381 и сл.), данни за платена ел.енергия (лист 565), водоснабдяване (лист 566) и др. От дружеството „В.И.“ ЕООД е представена Обяснителна записка за предоставени парични средства на дружеството от В. В. през 2020 г. – 2022 г., като са приложени счетоводни справки, квитанции и касови ордери (лист 421 и сл.).

За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001524004331-092-001 от 12.02.2025г. ( лист 111-127), връчен на 12.02.2025 г. (лист 128).

На 26.02.2025 г. пред административния орган е подадено Възражение против ревизионния доклад (лист 108), в което се твърди, че не са налице предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК и за прилагане на презумпцията по чл. 123 от ДОПК. Оспорва се непризнаването на част от приходите на задълженото лице от заеми, както и непризнаването на началното салдо към 01.01.2020 г. Твърди се, че неправилно разходите за ремонт на съсобствен недвижим имот са включени в разходите на задълженото лице, тъй като те са от името и за сметка на съсобствениците.

Ревизията приключва с издаването на оспорения в настоящото производство Ревизионен акт /РА/ № Р-04001524004331-091-001 от 12.03.2025 г., с който за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. на В. В. В. [ЕГН], от [населено място] [улица], са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по ЗДДФЛ както следва: за 2020 г. в размер на 10449 лв. главница и лихва в размер на 4779, 97 лв., за 2021 г. в размер [рег. номер]. главница и лихва в размер на 910, 80 лв., за 2022 г. в размер на 16139 лв. главница и лихва в размер на 4045, 88 лв.

Определеният за внасяне данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода е в резултат на несъответствие между получените доходи и имуществено състояние от една страна и извършените от ревизираното лице разходи от друга страна, посочени подробно в РД, неразделна част от РА за всеки период, както следва (лист 101):

За 2020 г. – превишение с 104 491, 12 лв., За 2021 г. – превишение с 25 542, 37лв., За 2022г. – превишение с 161 398, 47 лв.

Данъчната основа за всяка година е определена на база сумата на превишението. При определяне на данъка е отчетен внесеният от жалбоподателя данък върху част от доходите.

РА е връчен на 12.03.2025 г. (лист 107).

Срещу него на 26.03.2025 г. е подадена жалба чрез адв. П.. Приложени са банкови извлечения от сметки на лицата Г. К. и С. З. в подкрепа на твърденията, че лицата са разполагали със средства да предоставят заеми в посочените размери, и неправилно ревизионните органи не са признали тези заеми като част от доходите на жалбоподателя.

Горестоящият административен орган, след обсъждане на възраженията на оспорващия и съпоставка на установените доходи, имущество и разходи на лицето за периода 2020 - 2022 г., издава Решение № 67/02.06.2025 г., с което потвърждава акта като правилен и законосъобразен /лист 23 и следващи/. В мотивите си решаващият орган посочва, че е установил по-голям размер на превишението на доходите над разходите за всяка от годините, но поради забраната да влошаване на положението на обжалващия по чл. 155, ал. 8 от ДОПК, потвърждава РА изцяло, с посочените в него размери на дължим данък и лихви.

Ревизионният акт е обжалван по съдебен ред.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване фазата на задължителния административен контрол. Оспореният РА съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съдът е събрал писмени доказателства и е допуснал извършването на съдебна експертиза и допълнителна такава, заключенията по която са приети по делото.

РА №Р-04001524004331-091-001/12.03.2025 г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.

Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на оспорения ревизионен акт, такива не са релевирани и в жалбата. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК.

Съдът е длъжен въз основа на всички факти и обстоятелства да установи по същество дали актът е законосъобразен и дали установения с него данъчен резултат е меродавния – чл. 160, ал. 2 вр. с ал. 4 от ДОПК.

На ревизираното лице са връчени съобщения по чл. 124 от ДОПК и по чл. 17 от ДОПК (лист 268 и 271).

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, който е неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил събраните служебно доказателствата, тези, представени от ревизираното лице и от други институции. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки и са били предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, включително чрез изготвяне и изпращане на ИПДПОЗЛ до ревизираното лице.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Според чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, и когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на закона явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

От анализа на събраните в ревизионното производство и представените пред съда доказателства, както и от представеното по делото заключение на вещо лице по допуснатата съдебна експертиза, се налагат следните изводи:

1. За периода 2020г.:

В изпълнение на получено искане за предоставяне на данни задълженото лице е посочило като част от началното салдо за 2020 г. пари в брой в размер на 186 723, 20 лв. (лист 498). За предходната 2019 г. е посочил начално салдо 211 304 лв.

Ревизиращите органи са изискали и събрали доказателства за налични 128 081, 96 лв. начално салдо за 2019 г., като останалата част от 83 222, 04 лв. не са приели за налични.

След изследване на доказателствата за извършените разходи през 2019 г., органите по приходите са установили крайно салдо за 2019 г., същото и начално салдо за 2020 г., в размер на 45650, 36 лв., от които 44332, 27 лв. в брой и 1318, 09 лв. в банкови сметки.

Декларираната от В. сума на началното салдо за 2020 г. е 186 723, 20 лв. (лист 498), или разлика от 142 390, 93 лв. между установеното от органите по приходите и декларираното от задълженото лице начално салдо.

Твърденията на жалбоподателя пред съда са, че неправилно е определено крайното салдо за 2019 г., тъй като сумата от 79000 лв. е била получена през 2019 г., произходът й е от заем, получен от В. М. В., баща на задълженото лице, поради което неправилно е отказано да бъде признато начално салдо за 2020 г. в посочения от него размер.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът направи следните изводи относно достоверността на тези твърдения на жалбоподателя:

Твърдението за предоставен заем от В. М. В., баща на жалбоподателя (няма доказателства за това по делото, но не се оспорва от ответника, поради което съдът приема факта за безспорен между страните), е направено за пръв път пред съда на 01.12.2025 г. в открито съдебно заседание. Представена е декларация, без достоверна дата преди съдебното заседание и без нотариално удостоверен подпис (лист 678). Декларацията не е подкрепена от доказателства за притежаване на посочената сума от заемодателя към 2019 г. В нито едно от множеството обяснения, приобщени към преписката, представени преди и по време на ревизионното производство, не се правят твърдения и не се представят доказателства за предоставяне на заем в такъв размер през 2019 г. от лицето В. В., в подкрепа на твърдението за размера на началното салдо за 2020 г., поради което не е извършвана проверка в рамките на ревизията, дали В. В. е притежавал такива средства, които да предостави в заем, както това е извършено по отношение на останалите посочени от задълженото лице заемодатели.

Съдът не кредитира представената декларация и счита, че твърдението на жалбоподателя, че при определяне на началното салдо за 2020 г. следва да се включи и сумата от 79 000 лв., получена като заем през 2019 г., е неоснователно и недоказано. Освен това не са налице никакви доказателства за банкови преводи, с оглед размера на заема над 10 000 лв. и разпоредбата на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Вещото лице е установило различен размер на началното салдо за 2020 г., във варианта без признаване на заема от 79 000 лв. през 2019 г., поради установена разлика в разпределени дивиденти от дружеството „В.И.“ ЕООД. Вместо приетите от данъчните органи дивиденти в размер на 51535, 75 лв., вещото лице е установило по-малък размер на получени през 2019 г. дивиденти от 48958, 96 лв. (лист 647), предвид направената удръжка на окончателен данък. Затова вещото лице е изчислило за 2019 г. документираните доходи на жалбоподателя в размер [рег. номер], 96 лв. За останалите 83222, 04 лв. не са установени от вещото лице документи по делото, доказващи тяхната наличност. Съдът кредитира направените от вещото лице изчисления във варианта без включване в първоначалното салдо на сумата от 83222, 04 лв., включваща и твърдения заем от 79 000 лв. предоставен от В. В.. При този размер на доходи за 2019 г., след като са събрани доказателства за разходите, направени от жалбоподателя, от вещото лице се установява начално салдо за 2020 г. в размер на 43109, 55 лв., вместо установеното от ревизиращите органи 45650, 36 лв.

Но с оглед забраната да се влошава положението на жалбоподателя, следва да се счита, че началното салдо е установеното от ревизиращите органи в размер на 45650, 36 лв., като по-благоприятен, и така не се влошава положението на жалбоподателя.

Органите по приходите не са признали като приходи декларираните от жалбоподателя заеми от лицата Г. В. К. в размер [рег. номер]. (лист 467 гръб) и от С. П. З. в размер [рег. номер]. (лист 401 и 466 гръб). В РД е посочено, че при справка в информационните масиви на НАП е установено, че лицето З. има трудови доходи за три години 2017 - 2019 г. в размер на предоставения заем през 2020 г. и няма подавани ГДД, от които да се установи, че лицето е разполагало с доход, даващи му възможност и да плаща задълженията си и разходите за живот, и да предостави заем в размер [рег. номер]. през 2020 г.(лист 35-97).

За К. е установено, че в информационните масиви на НАП има данни за трудови доходи за периода 2017-2019 г., които са в размер на едва една трета от декларирания заем [рег. номер]., предоставен според представения договор на жалбоподателя през 2020 г., като няма и подавани ГДД за заемодателя. Представените писмени документи, без превод на български език, към жалбата подадена против РА по административен ред, също не доказват наличието на достатъчно средства за предоставяне на заем от Г. К. през 2020 г. (лист 97-99).

При така установена фактическа обстановка: представени писмени договори за заем, без нотариална заверка на подписите и достоверна дата, без разписка за получаването им в брой с достоверна дата, с лица, посочени като заемодатели, за които е установено, че имат годишни доходи неколкократно по-ниски от заеманата сума, съдът счита за правилен извода на органите по приходите, че не следва да се признават доходи на жалбоподателя въз основа на представените договори за заем с лицата Г. К. и С. З., тъй като не са доказани.

За 2020 г. са събрани доказателства за д оходи на жалбоподателя в размер на 197 917 лв., и общо с наличните средства в началото на годината от 45 650, 36 лв., средствата на жалбоподателя са били в размер на 243 567, 36 лв.

Сторените разходи през 2020 г., установени с РА и РД, са на стойност 347 803, 30 лв. (лист 118, гръб), за които са събрани писмени доказателства в ревизионното производство - разходи за издръжка за живот, разходи по придобиване на недвижими имоти, разходи към доставчици на ел. енергия, вода, мобилни оператори и др., платени суми по задължения към трети лица (по банкови заеми, застраховки и др.), разходи по публични задължения (данъци, такси и др.) и др. През годината жалбоподателят е предоставил и средства на „В.И.“ ЕООД в размер [рег. номер] лв.

Изводът на вещото лице за разходите за 2020 г., направен въз основа на данните по делото, е, че те са в размер на 345 888, 11 лв.

РД са посочени разходи за ел. енергия и вода на стойност 931, 22 лв., но са налице доказателства (справка от ВиК ЕООД Плевен) само за разходи за вода на стойност 207, 27 лв.

Вещото лице е посочило, че в ревизионното производство няма събрани доказателства за разходите за ел.енергия в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. (лист 639), поради което такъв разход не е включен в експертизата.

В жалбата не са изложени конкретни възражения по размера на установените от проверяващите разходи за 2020 г. Съдът, с оглед установения размер на доходите с РА и разликата, на основание чл. 160, ал. 6 от ДОПК приема, че размерът на разходите е установения с [рег. номер], 30 лв., тъй като превишението на разходите над доходите, установено с РА, е в по-благоприятен размер за жалбоподателя.

В края на периода по банковите сметки на жалбоподателя са били налични 255, 14 лв.

При така установените размери на доходи и разходи за 2020 г., налице е съществено надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за календарната година със 104 491, 12 лв.

Доколкото в съдебното производство въпреки разпределението на доказателствената тежест, не се представиха никакви убедителни, достоверни и безспорни доказателства от страна на В., оборващи констатациите в РД, съдът намира за правилни изводите на ревизиращия екип за размера на установеното превишение на разходи над приходи за периода.

2. За периода 2021 г.:

За 2021 г. ревизиращият орган е установил начални средства в банкови сметки в размер на 255, 14 лв.

С декларация от 08.07.2024 г. В. е декларирал налични в брой 112 266, 04 лв. (лист 498) към 01.01.2021 г. Но с оглед резултата от съпоставката на доходи и разходи за 2020 г., с РД и РА е прието начално салдо в размера на доказаните 255, 14 лв. суми по банкови сметки.

До същия извод е достигнало и вещото лице по допуснатата експертиза.

През годината жалбоподателят е получил по сметката си суми от различни физически лица, получил е и 39 000 лв. от „В.И.“ ЕООД и др. Общият размер на документално доказаните приходи е 59269, 25 лв. До същия извод е достигнало и вещото лице по допуснатата експертиза.

Съдът счита, че размерът на доходите на жалбоподателя през 2021 г. е установеният от проверяващите 59 269, 25 лв.

Разходите през 2021 г. са установено след събиране на доказателства от жалбоподателя, доставчици на комунални услуги, информация от банки, платени данъци, такси, договори за лизинг, погасявания на кредити, и са изчислени в размер на 83 996, 46 лв. (лист 119).

Ревизиращите органи са включили в сумата на разходите заплатените от жалбоподателя суми по фактури на обща стойност 58 788, 08 лв. Фактурите са за доставки, свързани със строителни дейности по сграда, в която жалбоподателят е съсобственик заедно с още две физически лица – С. Г. и Ц. Н. (лист 280 и сл.). С жалбата се оспорва включването на тези суми в разходите за 2021 г. Твърди се, че това са плащания, направени от името и за сметка на етажните съсобственици, като средствата ще бъдат възстановени от тях. Но по делото няма никакви доказателства, че средствата не са на В., а са предоставени за управление от етажните съсобственици, нито има доказателства В. да е овластяван да извършва плащания със събрани средства от етажната собственост. Дори да са платени чужди задължения във връзка със строителни услуги в съсобствения имот, които евентуално ще бъдат възстановени в бъдещ период от останалите съсобственици (каквито твърдения се правят), плащането е направено със собствени средства и, до връщането на сумите, случаят е идентичен с хипотеза, при която В. би предоставил заем на съсобствениците. Това е разход за В. до тогава, докато при евентуално връщане на средствата от съсобствениците, те не станат негов приход.

Вещото лице е установило, че размерът на разходите за ремонт на съсобственост е 60 355, 23 лв., установило е и други размери на някои от разходите – за лизинг, за застраховки, и е установило общ размер на разходите за 2021 г. в по-голям размер от 88 086, 52 лв.(лист 651, стр.40 от заключението), вместо установените от органите по приходите 83 996, 46 лв.

Тъй като установеният от ревизиращите размер на разходите е по-благоприятен за жалбоподателя и е налице законова забрана за влошаване положението на жалбоподателя, съдът приема, че разходите на В. за 2021 г. са в размер на 83 996, 46 лв.

В края на периода наличните средства са били в размер на 1070, 30 лв.

При тези установени размери на документално обосновани и доказани приходи и разходи, разликата е в размер на -25 542, 37 лв. ( 255, 14+59269, 25-83996, 46-1070, 30), т.е. разходите превишават приходите с 25 542, 37 лв., което е съществено превишение.

3. За периода 2022 г.:

С декларация от 08.07.2024 г. В. е декларирал налични в брой 133 054, 88 лв. (лист 498) към 01.01.2022г.

Но с оглед резултата от съпоставката на доходи и разходи за 2021 г., с РД и РА е прието начално салдо в размера на доказаните 1070, 30 лв. суми по банкови сметки.

През годината жалбоподателят е получил по сметката си суми от различни физически лица, доходи от трудови правоотношения, застрахователни плащания, като общият размер на документално доказаните приходи е 24 868, 62 лв. До същия извод е достигнало и вещото лице по допуснатата експертиза.

Съдът счита, че размерът на доходите на жалбоподателя през 2022 г. е установеният от проверяващите 24 868, 62 лв.

В заключението на вещото лице е посочен размер на приходите 8868, 62 лв., като вещото лице е включило в тази сума само заем от В. И. в размер [рег. номер]., а ревизионните органи са включили сума от 21000 лв. заеми от трети лица – Д. П. и В. И. (лист 120).

Както и по-горе беше посочено, установеният размер на приходите в РА и РД е по-благоприятен за жалбоподателя, поради което съдът приема за установен размер на приходите за 2022 г. 24 868, 62 лв.

Разходите на жалбоподателя за 2022 г. са установени след събиране на доказателства от жалбоподателя, доставчици на комунални услуги, информация от банки, платени данъци, такси, договори, погасявания на кредити, и са изчислени в размер на 182 387, 60 лв. (лист 120). В периода В. е предоставил средства в размер [рег. номер] лв. на „В.И.“ ЕООД, както и средства на физически лица в размер на 36350 лв.

В края на периода са били налични 4 949, 78 лв. по банкови сметки.

При тези установени размери на документално обосновани и доказани приходи и разходи, разликата е в размер на - 161 398, 47 лв. (1070, 30+24868, 62-182387, 60-4949, 78), т.е. разходите превишават приходите с 161 398, 47 лв., което е съществено превишение.

Доколкото в съдебното производство въпреки разпределението на доказателствената тежест не са представени никакви доказателства от страна на В. оборващи констатациите в РД, съдът намира за правилни изводите на ревизиращия екип за размера на установеното превишение между разходи и приходи за периода.

Данъкът по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 10 % от данъчната основа.

При това положение, с така установените данъчни основи в размера на превишенията на разходите над приходите за процесните години, правилно с РА са определени размерите на дължимия данък.

Доказано е по безспорен начин в ревизионното производство и по делото пред съда, че действително е налице по-голям размер на разходите на В. за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. спрямо доходите му за същите периоди.

При изчисляване на превишенията са отчетени и доказаните налични суми на лицето в началото и в края на всеки данъчен период.

Правилно в оспорения РА е прието, че тези превишения представляват облагаем доход по смисъла на чл.122, ал. 1 във вр. с чл. 123, ал. 1 от ДОПК.

Съдът приема, че размерите на превишенията са установените с РА, тъй като е налице законова забрана за влошаване положението на жалбоподателя, а установените с РА размери на превишението, а от там и на задълженията, са по-благоприятни за жалбоподателя, от установените по делото въз основа на доказателствата и заключението на вещото лице.

Данъчната основа, върху която се дължи данък, изчислена съгласно чл.36 от ЗДДФЛ и по реда на чл.122 във вр. с чл.123, ал.1 от ДОПК, за всяка от годините е както следва:

• За 2020 г., върху годишната данъчна основа в размер на 104 491, 12 лв. - данък в размер на 10 449 лв. и начислена лихва до 12.03.2025 г. за просрочие в размер на 4 779, 97 лв.

• За 2021 г., върху годишната данъчна основа в размер на 25 542, 37 лв. - данък в размер на 2 554 лв. и начислена лихва до 12.03.2025 г. за просрочие в размер на 910, 80 лв.

• За 2022 г., върху годишната данъчна основа в размер на 161 398, 47 лв. - данък в размер на 16 139 лв. и начислена лихва до 12.03.2025 г. за просрочие в размер на 4 045, 88 лв.

Дължимият данък върху сумите е 10 %, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ във вр. с чл.122, ал.1 от ДОПК.

Законната лихва върху данъка за всеки период, изчислена с лихвения калкулатор на интернет страницата на НАП към 12.03.2025 г., е в същите размери, каквито са посочени и в РА.

Поради изложеното жалбата против РА, с който на основание чл. 122 от ДОПК са установени задължения за внасяне на данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ за 2020г., 2021 г. и 2022 г., поради надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

В производството пред съда ответникът е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, който се е явявал в проведени открити с.з., изразил е становище по съществото на спора, с което е осъществил в пълен обем вменените му с пълномощното задължения да представлява ответната страна. При този изход от спора основателна е претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3760, 29 лв., които следва да му се присъдят.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,