Решение № 77 от 4.5.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 636/2025 г.

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. Ж. Ж. с ЕГН: •••••••••• и К. Г. Ж. с ЕГН: ••••••••••, двамата от гр.Харманли, ••••, обл.Хасково, чрез адв. С. М. от АК-Хасково, против О., ЕИК:••••, ••••, представлявана от М. К. - кмет. Ищците твърдят, че са собственици в СИО чрез покупко - продажба от частно лице на недвижим имот, представляващ лозе 400 кв.м. и нива /празно място/ с площ от 1,000 дка, закупен през 2014г. от Н. К. К.., който имот се намирал в местността „Старите лозя“, землището на гр.Харманли, за което не притежавали валиден документ за собственост, а само частен договор за закупуването му, който имот в момента се индивидуализирал като Поземлен имот с идентификатор 77181.25.362 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 1016 кв.м., предназначение на територията: „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 719.1626, при граници на поземления имот: 77181.25.399, 77181.24.436, 77181.25.363 и 77181.25.361, с данъчна оценка на имота 42,67 лева. Ищците посочват, че през тази година, когато се опитали да се снабдят с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на имота, установили, че по силата на закона, а именно по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, към настоящия момент поземленият имот бил записан в регистрите като собственост на общината по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Старите лозя”, одобрен със заповед №РД-11 - 221/10.08.2004г. на Областен управител - гр.Хасково. Дори през 2021г. ответникът си извадил Акт за частна общинска собственост №13431 от 19.04.2021 г., вписан с дв.вх.р.№728, акт №62, т.3 от 21.04.2021г. на СВ - гр.Харманли. На 21.09.2021 г. с Договор №786 /21.09.2021г. за учредено възмездно право на строеж в поземлен имот - общинска собственост ответникът отстъпил на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: ••••-гр. Пловдив право на строеж за изграждане на трафопост, тип БКТП 20/0,4 kV с размер 2,1/3 със застроена площ от 6,3 кв.м., ведно със сервитутното право на прилежащата към него зона, определена по реда на Наредба №16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, с обща площ 43,4 кв.м. Съоръжението било изградено в имота им и нямали претенции нито към на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: ••••- гр. Пловдив -собственик на съоръжението, нито имали възражение този трафопост да бил в имота им, тъй като бил за обслужване на обществени нужди в района. Ищците посочват, че по никакъв начин този трафопост не възпрепятствал владението, държанието и своенето на имота от тяхна страна, но този факт породил в тях правния интерес от образуване на настоящото дело. От момента на придобиване- 2014г. до настоящия момент ищците владели явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато имота. Никога не го били заявявали за възстановяване, тъй като не им била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху имота, дори и на предишния собственик от когото бил закупен имота. Предишният собственик Н. К. К. бил син на К. К. В., от който закупили имота, с който имот бил оземлен със земя от ДПФ съгласно протокола от 1970г. на комисията при ГОНС гр.Харманли за оземляване на работници, служители и пенсионери със земи на ДПФ, съгласно 21-то постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963г., обнародвано ДВ бр.11 от 1963г. Считат, че имотът никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл. 86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. А и не следвало спрямо него, да се прилагала разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът, не бил включен в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Посочват в този смисъл задължителната практика на ВКС- Решение №197/ 10.05.2011г. по гр.д №430/2010г. на ВКС, Решение №883/14.12.2010г по гр.д №1432/2009г на ВКС, Решение №380/04.08.2010г. по гр.д 110/2009г., Решение №249/04.07.2011г. по гр.д 621/2010г. на ВКС, Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д. № 3255/2008г. на ВКС, II г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. по гр.д 4306/2008г на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. па ВКС, I г.о./Решение №124/08.04.2013г. по гр.д 123/2013г на ОС-Хасково. Началния момент за продобивната давност на имоти, които се реституират по ЗСПЗЗ и попадат в терени по параграф 4 ЗСПЗЗ се сочи като такъв момент влизане в сила на последната заповед по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно с нея приключва административната процедура по възстановяване на собствеността на имотите - земеделски земи /Решение № 32 от 20.04.2012 год. по гр. д. № 153/2011 год. на II г. о. на ВКС и посочената в него практика, решение № 3 от 17.06.2014 год. по гр. д. № 5160/2013 год. на II г. о. на ВКС по поставения въпрос от кога започва да тече придобивна давност за имоти, които се реституират по ЗСПЗЗ и попадат в терени по параграф 4 ЗСПЗЗ/. Молят съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на О., че ищците са собственици в СИО по давностно владение на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор №77181.25.362 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 1016 кв.м. с предназначение на територията: “земеделска“, ЕГГП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 719.1626, при граници на поземления имот: 77181.25.399, 77181.24.436, 77181.25.363 и 77181.25.361. Молят в случай, че съдът уважи установителния иск, да отмени издадения Акт за частна общинска собственост №13431 от 19.04.2021 г. вписан с дв.вх.р.№728, акт №62, т.3 от 21.04.2021 г. на СВ - гр.Харманли по силата на който ответника - О. е собственик па Поземлен имот с идентификатор № 77181.25.362 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-1 8-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 1016 кв.м. с предназначение на територията: “земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 719.1626, при граници на поземления имот: 77181.25.399, 77181.24.436, 77181.25.363 и 77181.25.361. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото Община Харманли. В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв.М. поддържат иска и молят за уважаването му като основателен и доказан. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалните си представители юрк. Ш. и юрк.Х. молят за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Приети като доказателства са Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.05.2014г. между Н. К. К.. – продавач и Л. Ж. Ж.-купувач за нива от 1дка, в местността „Старите лозя“, в землището на гр.Харманли, при граници И. Н., път и шосе за с.Надежден, заедно с 95 циментови кола, към тях бодлива тел и лозе от 400 кв.м. с колове и тел за връзване на лозето. Видно от Протокол от 1970г. на ТПС комисия при ГОНС- гр.Харманли, К. К. В. се оземлява с нива от 1 декар в местност „Старите лозя“, Харманлийско землище, при граници И. Н., път и шосе за с.Надежден. Видно от представената скица №15-649416 от 17.04.2025г. на СГКК-Хасково, процесният недвижим имот с идентификатор 77181.25.362, находящ се в местността „Старите лозя“, гр.Харманли, с площ 1016 кв.м., номер по предходен план 719.1626, е записан като собственост на О. и носители на вещни и други права „Електроразпределение Юг“ ЕАД – договор за отстъпено право на строеж. За процесния недвижим имот е съставен Акт №13431 за частна общинска собственост от 19.04.2021г., издаден на основание чл.2 ал.1, т.2 и чл.56 ал.1 от ЗОС, Заповед №РД-11-221/10.08.2004г. на Областен управител на Област Хасково. С Договор №786 от 21.09.2021г. в процесния недвижим имот е учредено възмездно право на строеж в поземлен имот - общинска собственост от О. в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за изграждане на трафопост, ведно със сервитутно право на прилежащата към него зона. Със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен Управител на Хасково е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“, землище на гр.Харманли. Приет като доказателство е и списък на имотите на собственици преди образуване на ТКЗС и ДЗС, в който процесният имот с идентификатор 77181.25.362 (номер по предходен план 719.1626), находящ се в местността „Старите лозя“, общ.Харманли с площ 1.016кв.м, е посочен като стопанисван от ответната О.. Представена е извадка от разписен лист, видно от който за имот 1626 – нива няма отразени записвания за собствеността му. Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, имотът с идентификатор 77181.25.362 по КККР на град Харманли е идентичен с този, описан в Договор за покупко - продажба на недвижим имот ( нива ) от 12.05.2014 година, сключен между Н. К. К.. - продавач и Л. Ж. Ж. - купувач по следните показатели:землище - град Харманли, местност - „Старите лозя“, начин на ползване – нива, площ - 1 дка /1016 кв.м, граница - път (от запад), граница - шосе за село Надежден (от юг), на място по южната и западната имотни граници има следи от бодлива тел, поставена на бетонови колове, в източната част на имота има следи от лозови насаждения. Процесният имот е нанесен на следните планове и регистри:на неодобрения кадастрален план от 1986 година като дворно място с планоснимачен номер 1626. В разписния лист за него е записано „нива“, без име на собственик, на картата на възстановената собственост ( плана за земеразделяне ) процесният имот е нанесен на плана на новообразуваните имоти (ПНИ ) и регистъра към него като поземлен имот с номер 7191626, площ 1.016 дка, вид територия - селскостопански фонд, начин на трайно ползване - лозе, местност „Старите лозя“, категория - VIII, собственик - Община град Харманли, на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли е нанесен като ПИ с идентификатор 77181.25.362 с площ 1016 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване — за земеделски труд и отдих ( съгласно параграф 4 ПЗРЗСПЗЗ ), категория на земята - 8, номер по предходен план 719.1626, собственик - •••• О.. Вещото лице посочва, че имотът не е включван в кооперативни блокове, за него няма проведени реституционни процедури, не е бил отнеман, не е заявяван за възстановяване, не е възстановяван, не е бил одържавяван, не е отчуждаван. За процесния имот има издаден Акт за частна общинска собственост № 13431 от 19.04.1921 г. В процесния имот са изградени /поставени следните съоръжения, собственост на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК •••• град Пловдив: железорешетъчен стълб на въздушен електропровод средно напрежение - ВЛ 20 kV „И.о“ върху бетонов постамент с размери 1.50 м х 1.50 м с площ 2.25 кв.м; стоманобетоново трафопост тип БКТП с размери 2.10 м х 3.00 м с площ 6.30 кв.м, две електрически табла с размери 0.30 м х 0,70 м с площ 0.21 кв.м всяко и две електрически табла с размери 0.25 м х 0,65 м с площ 0.162 кв.м всяко; стоманобетонов стълб с диаметър 0.40 м с площ 0.126 кв.м на който са поставени въздушни кабелни линии ниско напрежение и съоръженията са взаимно свързани с подземни кабелни линии. Посочените изградени / поставени съоръжение се намират в югозападната част на процесния имот и заемат 42 кв.м. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Ж. В. (съсед на имота) и П. А. К. се установява, че ищците закупили процесния имот преди 15-20 години от К. К.. Ползвали го, като в имота имало стари лозя, храсти и един голям стълб с трафопост. Имотът бил ограден с бодлива тел. На свидетелите не им било известно някой да оспорва собствеността върху този имот. Понастоящем имотът не се обработвал, тъй като бил захрастен и трябвало да се изчисти. От показанията на св.Вълков се установява, че навремето раздавали тези имоти, неговият също бил така и после го закупил. Знаел, от ищеца, че платил имота на някакъв дядо, но не присъствал на самата сделка. От своя страна св.К. заявява, че преди 5-6 години чистил имота, като рязал дърва, както и че площта му била около декар. Свидетелите сочат и граници на имота. От показанията на свидетеля К. С. К. се установява, че същият през 2018 година бил назначен като ръководител на клиентски енергиен център в гр. Харманли. Постъпили жалби от граждани, живущи в местността „Старите лозя“, че нямало откъде да бъдат електрозахранени. Във връзка с това направили постъпки пред О., за да учредят право на строеж и да направят нов трафопост на това място. Имотът бил целия само с храсти. Почистили, изравнили площадката и направили трафопоста, след като получили разрешение за строеж. По време на строителството нямало лица, претендиращи собственост. Трафопостът се посещавал само по време на инспекции веднъж в годината. Процедурата по изграждане на трафопоста продължила не по-малко от година, защото поставили трафопоста и не го били присъединили. Пуснали кабелите, но не бил въведен в експлоатация. Последно посетил имота през 2025 година, като нямало огради или заграждения в имота. Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищците право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената скица на поземлен имот №15-649416-17.04.2025г. на СГКК Хасково и предвид наличния Акт №13431 за частна общинска собственост от 19.04.2021г. В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовават – придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. В случая ищците се позовават на придобиване на правото си на собственост върху имота по давностно владение, започнало през 2014г., когато са закупили имота чрез неформален писмен договор за продажба, несключен в изискуемата нотариална форма по чл.18 от ЗЗД, който договор е приет като доказателство по делото. Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ - придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото в случая са налице доказателства, че процесният имот е бил държавна собственост, което се потвърди от приетото като доказателство препис-извлечение от протокол от 1970г. на ТПС комисия при ГОНС- гр.Харманли, с който съгласно 21-во Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963г. К. К. В. е бил оземлен с нива от 1 декар в местност „Старите лозя“, Харманлийско землище, при граници И. Н., път и шосе за с.Надежден. Доколкото самите ищци се позовават на този документ относно собствеността върху имота и имайки предвид че в него и в договора за покупко-продажба от 2104г. се касае за имот със същата площ, местонахождение в същата местност и едни и същи граници, то съдът счита, че е налице идентичност между имота, с който е бил оземлен К. В. и този, който е бил продаден с неформален договор за продажба на ищците от Н. К. К... В този смисъл съдът в тази му част не възприема изводите на вещото лице, обективирани в заключението по съдебно-техническата експертиза, в което се сочи, че не са налице данни имотът да е бил държавна собственост. Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че е стигнало до тези изводи единствено на базата на данните, отразени в регистъра към плана на новообразуваните имоти. Липсата на данни в този регистър обаче не означава автоматично, че имотът не е бил включен в ДПФ, което се доказва от представеното и прието като доказателство препис-извлечение от протокол от 1970г. на ТПС комисия при ГОНС- гр.Харманли. Именно по силата на посоченото в този протокол 21-во Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963г. имотът е бил предоставен единствено за ползване, като не е била прехвърлена собствеността върху него. Това следва от самото постановление, съгласно т.9 от което „Окръжните народни съвети и окръжните управления на горите да установят в срок от 6 месеца пустеещите и изоставените земи в държавния поземлен и в горския фонд край градовете и селата и да разработят мероприятия за най-целесъобразното им използуване. Тези земи да се дават предимно на ТКЗС и ДЗС, а земите, които не могат да се обработват от тях, да се раздават безплатно, за вечно ползуване, по 1-2 декара на домакинство на кооператори, работници, служители, занаятчии, пенсионери и др. по тяхно искане“. Самото постановление предвижда, че земите се предоставят само за ползване, без да се прехвърля собствеността върху тях. Липсват доказателства по делото впоследствие собствеността върху имота да е била придобита от ползвателя по силата на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което се потвърждава и от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, според което имотът не е бил заплатен от ползвател по силата на актовете, посочени в параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват също така съгласно експертното заключение и данни за собствеността върху имота и в разписния лист. С оглед на това и на основание параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. от ДВ, бр. 45 от 1995 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 1995 г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., предишен текст на § 4 - ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г.) е било съответно прекратено правото на ползване върху този имот - земеделска земя, предоставена на ползвателя по силата на горепосочения акт на Министерския съвет. След прекратяване на ползването по силата на закона и предвид липсата на доказателства за придобиването му от ползвателя по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, имотът е продължил да бъде държавна собственост, за която по силата на горепосочените разпоредби следва да се обсъдят забраните за придобиването му по давност. За имотите частна държавна собственост, нормата на чл. 86 ЗС, в редакция ДВ бр. 31/1996 г., в сила от 01.06.1996 г. не е установявала забрана за придобиване по давност. Течението на придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряно с нормата на пар.1 ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗДЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./. Като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на пар.2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г./, с която е придадено обратно действие на продължаване на срока, се приема от Конституциония съд, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права. В този смисъл са и решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о. В мотивите на решението на КС се приема, че „с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект“ и съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС в сила. Като последица от това, се приема, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 7.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022 г. За процесния имот обаче не се твърди и доказва да е бил придобит по давност /в периодите, в които такава е текла/ от неформалния праводател на ищците, както и не се твърди и доказва, че неговото владение е било продължено впоследствие от ищците в изискуемия десетгодишен срок по чл.79 от ЗС. От своя страна позоваването от ищците единствено на свое собствено владение за периода от придобиване на фактическата власт върху имота през 2014г. до предявяване на иска не е достатъчно, имайки предвид посоченото по-горе, а именно че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 7.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022 г. и следователно от 2022г. до предявяване на иска не е изтекъл срокът от 10 години, нужен, за да бъде придобит имота по силата на този оригинерен способ. Именно това обуславя отхвърляне на иска по чл.124 ал.1 от ГПК като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер 102.26 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът