Решение № 230 от 21.2.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с Д. Т., Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от С. Р. П., [ЕГН], действаща чрез адвокат Л. Д. М.-П., АК-[област], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. •, кант. •, срещу Решение № 2153-20-80/24.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място].

Твърди се в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, които са основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за неговата отмяна. Твърди се, че пенсиите се отпускат на основание разпоредбите на КСО, който регламентира конкретните условия, на които е необходимо да отговарят лицата, за да им бъде отпусната пенсия. Разпоредбата, която регламентира условията, на които е необходимо да отговарят работещите при условията на първа категория труд е тази на чл. 69б, ал. 1 от КСО, съгласно която лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. На това основание условията за пенсиониране на жените по тази разпоредба през 2024 г. са три: - навършена възраст 50 години и 8 месеца; - работа не по-малко от 10 г. при условията на първа категория труд; - сбор от осигурителния стаж и възрастта - 94. В жалбата се твърди, че към датата на подаденото заявление жалбоподателката е отговаряла и на трите условия: навършила е 52 години и 2 месеца, има осигурителен стаж от първа категория труд повече от 21 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта й е 94 г., 00 месеца и 3 дни. Твърди се, че в мотивите на оспорваното решение незаконосъобразно е прието, че с чл. 18, ал. 4 НПОС законодателят е предоставил още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗМВР и непридобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, но единствено при недостигащ осигурителен стаж. Твърди се в жалбата, че жалбоподателката С. П. има изискуемите стаж от първа категория и възраст за приложение на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Твърди се, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, както е настоящият случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че е допустимо неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. В жалбата се твърди, че тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО, които са норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Ако за приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая жалбоподателката е направила, посочвайки в заявлението, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. Твърди се в жалбата, че по отношение на жалбоподателката е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като отговаря на условията за пенсиониране по този ред. Прави се искане оспорваното решение да се отмени.

В съдебно заседание, жалбоподателката С. Р. П., редовно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Л. М.-П., която поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваното решение на Директора на ТП на НОИ - [населено място] и моли същото да се отмени. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт С. Д., която оспорва жалбата. В писмено становище и в съдебното заседание излага съображения за законосъобразност на оспорваното решение и моли жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Смолянският административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

Със Заявление вх. № 2113-20-382/08.05.2024 г. (л. 40-41 от делото) до Директора на ТП на НОИ - [населено място], жалбоподателката С. Р. П. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Посочено е в заявлението от жалбоподателката, че има придобит осигурителен стаж в друга държава - [държава], но при определяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст не желае да участва придобит стаж в друга държава. Към заявлението са били приложени Трудова книжка № 1 на С. Р. П., издадена от „Ред Райън“ ООД, к.к. П. на 15.01.1992 г., Удостоверение (Образец В) № 4270 от 19.05.2022 г. на ръководителя на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - [населено място] и Удостоверение изх. № 1021-20-4#1 от 08.05.2024 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - [населено място] - л. 92-94 и л. 46-47 от делото. По делото е приложена декларация от 17.05.2024 г., в която жалбоподателката С. Р. П. е декларирала ползване на осигурителен доход на минимална работна заплата за периода на работа в „Европул“ АД от 01.01.2000 г. до 18.04.2000 г., който не съществува в електронния регистър.

С разпореждане [номер]/22.05.2024 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - [населено място] (л. 64 от делото) на жалбоподателката С. Р. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален месечен размер съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО в размер на 523, 04 лв. до определянето й по реда на КСО, от 29.04.2024 г. пожизнено по чл. 69б, ал. 1 във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 88382004 г., по заявление, подадено на 08.05.2024 г. и навършена възраст 52 г. и 2 м. Прието е в разпореждането, че С. П. притежава: - осигурителен стаж от І категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО 21 г. - 07 м. 23 дни; - осигурителен стаж от ІІІ категория труд - 6 г. 02 м. 13 дни; - на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд - 42 г. 03 м. 11 дни; осигурителен стаж без превръщане - 27 г. 10 м.; - осигурителен стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд и осигурителния стаж без превръщане - 14 г. 05 м. На л. 66 от делото е приложено Удостоверение Обр. УП-2 изх. № 4562 от 21.05.2024 г. на ръководителя на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - [населено място], съгласно което жалбоподателката С. П. е работила в предприятието, както следва: = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 16.03.2001 г. до 31.03.2001 г. - 16 дни - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 164, 28 лв.; = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 01.04.2001 г. до 30.04.2001 г. - 1 месец - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 289, 12 лв.; = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 01.07.2008 г. до 31.07.2008 г. - 1 месец - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 356, 38 лв.; = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 01.08.2008 г. до 31.08.2008 г. - 1 месец - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 271, 23 лв.; = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 01.09.2008 г. до 30.09.2008 г. - 01 месец - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 0, 00 лв.; = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 01.10.2008 г. до 31.10.2008 г. - 01 месец - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 0, 00 лв.; = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. - 01 месец - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 0, 00 лв.; = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г. - 01 месец - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 0, 00 лв.; = ДС (държавен служител) по ЗМВР - 01.01.2009 г. до 31.01.2009 г. - 01 месец - с брутно трудово възнаграждение (доход за определяне на пенсията) - 341, 57 лв. Посочено е, че жалбоподателката П. е ползвала 6 месеца неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за времето от 17.07.2008 г. до 16.01.2009 г. В приложеното на л. 46 от делото Удостоверение Обр. В изх. № 4270 от 19.05.2022 г. на ръководителя на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - [населено място] е удостоверено, че служебното правоотношение с жалбоподателката С. Р. П. е прекратено със Заповед № 3282з-1162/13.04.2022 г. по чл. 226, ал.1, т. 4 от ЗМВР, считано от 20.04.2022 г. и същата има прослужено време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител - сержантски от 16.03.2001 г. до 19.04.2022 г., всичко трудов стаж 21 години, 1 месец и 5 дни, от които осигурителен стаж от 01.01.2000 г. 20 години, 8 месеца и 17 дни. Посочено е, че жалбоподателката П. е ползвала 6 месеца неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за времето от 17.07.2008 г. до 16.01.2009 г. В удостоверението е удостоверен извънредния труд, положен от жалбоподателката в МВР в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2021 г., в часове.

В Удостоверение изх. № 1021-20-4#1 от 08.05.2024 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - [населено място] (л. 47 от делото) е удостоверено, че жалбоподателката С. Р. П. е внесла осигурителни вноски за осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 1 от КСО, въз основа на диплома за завършено висше образование, с платежен документ от 29.04.2024 г. за осигурителен стаж: - от 01.09.1992 г. до 01.09.1994 г. за 2 години; - от 18.04.2000 г. до 04.10.2000 г. за 5 месеца и 16 дни; - от 01.12.2000 г. до 15.03.200 г. - 3 месеца и 14 дни, като е удостоверен общ осигурителен стаж от 02 години, 09 месеца.

С разпореждане [номер]/22.07.2024 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - [населено място] (л. 80-81 от делото), на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Кодекса за социално осигуряване е отменено разпореждане [номер]/9 от 21.05.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - [област], с което на жалбоподателката С. Р. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 696, ал. 1 от КСО по заявление, подадено на 08.05.2024 г. Със същото разпореждане е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката С. Р. П. по чл. 696, ал. 1 от КСО и чл. 69, ал. 2 от КСО по заявление, подадено на 08.05.2024 година при навършена възраст към датата на заявлението - 52 години, 02 месеца и 14 дни, осигурителен стаж като държавен служител по Закона за Министерство на вътрешните работи - 21 години, 03 месеца и 20 дни, осигурителен стаж от III категория труд - 06 години, 03 месеца и 16 дни, общ осигурителен стаж, положен в [държава] - 41 години, 09 месеца и 19 дни, общ сбор точки - 94 години, 00 месеца и 03 дни.

Изложени са следните мотиви:

„С разпореждане [номер]/9 от 21.05.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [област] на С. Р. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 29.04.2024 г. по чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. по заявление, подадено на 08.05.2024 г., навършена възраст - 52 години и 2 месеца, осигурителен стаж като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи - 21 години, 07 месеца и 23 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 06 години, 02 месеца и 13 дни, общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 42 години, 03 месеца и 11 дни, осигурителен стаж без превръщане - 27 години и 10 месеца, осигурителен стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд и осигурителния стаж без превръщане - 14 години и 05 месеца. Пенсията е отпусната в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО.

Нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО предвижда, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (МВР), по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на [държава]. Изискването за посочената възраст влиза в сила от 01.01.2016 г. Разпоредбата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. тя се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст за лицата по чл. 69, ал. 2 от КСО.

С оглед на това изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО от 1 януари 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола.

При въвеждане на предпоставките за придобиване право на пенсия законодателят не се позовава по какъвто и да е начин на понятието категория труд, нито обсъжда въпроса от коя категория е трудът на служителите по посочените закони.

На основание чл. 696, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст.

В този смисъл условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 1 януари 2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете.

Видно е, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б са съществено различни. На първо място законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. На основание чл. 104, ал. 1 от КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Актът, с който е определено кой труд към коя категория се причислява, е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). На основание чл. 1 от НКТП от първа категория при пенсиониране е трудът на:

1. работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство;

2. минни спасители до ръководител на миниоспасителна служба (пункт) включително;

3. водолази и работещи в кесони;

4. пилот, щурман, радист, борден инженер (механик), парашутист, стюардеса (стюард) и борден съпроводител, работещи във въздухоплаването;

5. работници, специалисти и ръководни служители в атомна електроцентрала, които: а) са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур; б) извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво;

6. дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала;

7. работници в металургията: доменчици, конверторчици, агломератчици, шихтовчици, електропещари и пещари, разливане на черни и цветни метали и техните сплави, машинисти на машини за непрекъснато леене;

8. екипажи на кораби, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища;

9. работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот (без тези в крайбрежния флот).

Видно от горното, служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория.

От друга страна, при изследване съдържанието на специалните закони, посочени в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО - Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за пощенските услуги, Закона за противодействие на корупцията, Закона за съдебната власт, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за отбраната и въоръжените сили на [държава] се установява, че само за част от държавните служители положеният труд се зачита (т.е. по силата на закона се приравнява, макар действително да не е) като първа категория труд.

Видно от всичко изложено, разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата.

По реда на чл. 69, ал. 2 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е заемало длъжност или извършвало дейност по посочените в разпоредбата закони, има 27 години общ осигурителен стаж, от който 2/3 (т.е. 18 години) са действително изслужени в специалните ведомства и е навършило изискуемата за съответната година пенсионна възраст, без значение дали е мъж или жена.

По реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО право на пенсия може да придобие лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и е навършило необходимата възраст, определена съобразно това дали е мъж или жена. И двете разпоредби предвиждат диференцирано и постепенно ежегодно увеличаване на възрастта за пенсиониране до достигане на [възраст] възраст.

Съгласно нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Цитираната разпоредба е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст.

Не е зачетен осигурителен стаж, както следва:

1. За периода от 28.08.2008 г. - 01.01.2009 г., тъй като съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. От Удостоверение по образец В № 4270/19.05.2022 г. на РД „Гранична полиция” - [област] е видно, че лицето е ползвало 6 месеца неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за времето от 17.07.2008 г. до 16.01.2009 г. 2. Лицето е декларирало периоди на осигуряване в [държава], като процедурата по проучване и потвърждаване от чуждата институция не е приключила, но този стаж няма отношение към правото на пенсия на лицето по това заявление.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“ от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й.

В случая С. П. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж. В случая С. П. има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава осигурителен стаж като държавен служител по Закона за МВР в размер на 21 години, 03 месеца, но няма право на пенсия и по чл. 69, ал. 2 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се възраст съгласно тази разпоредба възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца.

От данните по пенсионното досие на лицето се установява, че същото реално не е работило при условията на първа категория труд. Както вече бе отбелязано, актът, с който е определено кой труд към коя категория се причислява, е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в която изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемало лицето, за да му бъде призната съответната категория при пенсиониране по реда на чл. 69б от КСО и от която е видно, че лицата, заемащи длъжности по Закона за МВР не фигурират. Законодателят предпоставя отпускането на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО с реалното н действително полагане на труд в размер на 10 години при условията на първа категория труд.“ разпореждане [номер]/22.07.2024 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - [населено място] е връчено на жалбоподателката С. П. на 08.08.2024 г., видно от известие за доставяне, приложено на л. 82 от делото.

Жалбоподателката С. Р. П. е обжалвала разпореждане [номер]/22.07.2024 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - [населено място] с жалба, подадена на 22.08.2024 г. по пощата, с вх. № 1012-20-71/23.08.2024 г. пред Директора на ТП на НОИ - [населено място] - л. 83 от делото.

С Решение № 2153-20-80/24.09.2024 г. (предмет на настоящото производство), Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е оставил в сила разпореждане [номер] от 22.07.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - [област] и е отхвърлил като неоснователна депозираната срещу него жалба с вх. № 1012-20-71/23.08.2024 г. от С. Р. П.. За да остави в сила разпореждане [номер]/22.07.2024 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - [населено място] и да отхвърли жалбата на жалбоподателката с оспорваното по делото решение, Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е приел, че в Препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи на [държава] за 2012 г. и за представяне на становище на Съвета относно Конвергентната програма на [държава] за периода 2012-2015 г. се съдържа констатация, съгласно която в предприетите и предложени до този момент мерки за реформа на пенсионната система (включително мерки за пенсионната възраст за мъжете и жените, както и за осигурителния стаж на военните и полицейски служители) не се предвиждат действия за изравняване на пенсионната възраст на мъжете и жените. Направено е и наблюдение, че предприетите и предложени до момента на изготвяне на препоръката мерки не са достатъчни за намаляването на възможностите за ранно пенсиониране на служителите. Поради това е отправена препоръка да се предприемат стъпки за намаляване на рисковете за устойчивостта и подобряване адекватността на пенсионната система чрез ограничаване на достъпа до ранно пенсиониране чрез изравняване на законоустановената пенсионна възраст на мъжете и жените, които са заплащали осигурителни вноски през цялата си професионална кариера. В отговор на тази препоръка, с пенсионната реформа, реализирана с измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г.), са приети редакции в чл. 69 от КСО, с които се въвежда минимална възраст за придобиване право на пенсия по този ред, а разпоредбата, с която се регламентират условията за пенсиониране на категорийните работници от текст в преходните и заключителните разпоредби е позиционирана като основен текст в Кодекса. В този смисъл, промените и условията, предвидени за пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО и чл. 69б от КСО, са направени в тяхната взаимовръзка, породени са от една и съща причина, преследват една и съща цел и трябва винаги да бъдат разглеждани именно с оглед на това каква е била целта на законодателя при тяхното приемане. Това е необходимо предвид обстоятелството, че при проследяване историческите редакции на нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е видно, че нейните изменения са обвързани и тясно обусловени именно от измененията в КСО и по-конкретно в чл. 69 и чл. 69б от КСО.

Административният орган е приел, че нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО предвижда, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на [държава]. Приел е, че изискването за посочената възраст влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл.69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. тя се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст за лицата по чл. 69, ал. 2 от КСО. С оглед на това изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО от 1 януари 2023 г. е 54 години за жените и за мъжете, а от 1 януари 2024 г. - 54 години и 2 месеца и за двата пола. Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е приел, че нормата е съобразена изцяло с препоръките на Съвета - въведено е изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване право на пенсия от тази категория лица и тази минимална възраст е еднаква както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лица дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. В този смисъл редакцията на чл. 69, ал. 2 от КСО е приета и съблюдава стриктно принципа за липса на дискриминация. Приел е, че при определяне изискванията за придобиване право на пенсия законодателят е въвел изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони, като при въвеждане на предпоставките за придобиване право на пенсия законодателят не се позовава по какъвто и да е начин на понятието категория труд, нито обсъжда въпроса от коя категория е трудът на служителите по посочените закони. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, от друга страна, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годншна възраст. Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е приел, че в този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 1 януари 2023 г. са за навършени 50 години и 4 месеца за жените и 54 години за мъжете, а от 1 януари 2024 г. - 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. Приел е, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б са съществено различни. На първо място, законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Административният орган е приел, че на основание чл. 104, ал. 1 от КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Актът, с който е определено кой труд към коя категория се причислява е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, като на основание чл. 1 от НКТП от първа категория при пенсиониране е трудът на: 1. работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство; 2. минни спасители до ръководител на минноспасителна служба (пункт) включително; 3. водолази и работещи в кесони; 4. пилот, щурман, радист, борден инженер (механик), парашутист, стюардеса (стюард) и борден съпроводител, работещи във въздухоплаването; 5. работници, специалисти и ръководни служители в атомна електроцентрала, които: а) са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур; б) извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво; 6. дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала; 7. работници в металургията: доменчици, конверторчици, агломератчици, шихтовчици, електропещари и пещари, разливане на черни и цветни метали и техните сплави, машинисти на машини за непрекъснато леене; 8. екипажи на кораби, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища; 9. работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот (без тези в крайбрежния флот).

Административният орган е приел, че служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория. Органът е приел след изследване съдържанието на специалните закони, посочени в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО (Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за пощенските услуги, Закона за противодействие на корупцията, Закона за съдебната власт, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за отбраната и въоръжените сили на [държава]), че само за част от държавните служители положеният труд се зачита (т.е. по силата на закона се приравнява, макар действително да не е) като първа категория труд, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи. Приел е, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. По реда на чл. 69, ал. 2 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е заемало длъжност или извършвало дейност по посочените в разпоредбата закони, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (т.е. 18 години) са действително изслужени в специалните ведомства и е навършило изискуемата за съответната година пенсионна възраст, без значение дали е мъж или жена. По реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО право на пенсия може да придобие лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и е навършило необходимата възраст, определена съобразно това дали е мъж или жена. И двете разпоредби предвиждат диференцирано и постепенно ежегодно увеличаване на възрастта за пенсиониране до достигане на [възраст] възраст.

Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е приел, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Приел е, че до промяната на чл. 69 от КСО, в сила от 01.01.2016 г., за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО се изисква както прекратяване на осигуряването, така и лицето към момента на уволнението си да е заемало длъжност по някой от изброените в чл. 69 от КСО закони, като в съответствие с това до 01.01.2016 г. нормата на чл. 18, ал. 4 от КСО е предвиждала, че уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж се пенсионират по реда на чл. 68 КСО или на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Приел е също, че след изменението на КСО, считано от 01.01.2016 г., след отпадане на изискването за прекратяване на осигуряването, след въвеждане на минимално изискуема от закона пенсионна възраст по чл. 69 от КСО и „преместването“ на § 4 от ПЗР на КСО като чл. 69б от Кодекса, текстът на чл. 18, ал. 4 от НПОС също бил изменен. Поради това понастоящем той предвижда, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 696, ал. 1 и 2 КСО.

Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е приел, че чл. 18, ал. 4 от НПОС не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен, а урежда облагоприятстваща възможност за лицата, които са положили стаж в специалните ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Приел е, че това изключение в чл. 18, ал, 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст. Приел е, че ако се допусне лицата, които имат стаж с изискуемата продължителност по чл. 69 от КСО, но нямат необходимата възраст, посочена в същата норма, да се пенсионират по чл. 69б от КСО, това поставя в сериозна опасност не само осигурителната система, но и застрашава както осигурителните принципи, така и общите принципи на правото, като в същото време въвежда сериозни основания за дискриминационно третиране. Подобно тълкуване противоречи на целта на закона, а именно ограничаване на ранното пенсиониране и въвеждането на една и съща възраст за пенсиониране на мъжете и жените от специалните ведомства, какъвто е и основният смисъл на промяната в чл. 69 от КСО, направена считано от 01.01.2016 г. Органът е приел, че по този начин се заобикаля закона. Приел е, че причината, поради която лицето не е придобило право на пенсия по чл. 69 от КСО, трябва да засяга не възрастта, а единствено осигурителния му стаж, за да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Нормите, въвеждащи изключения, като чл. 18, ал. 4 от НПОС, следва да се прилагат стриктно, без да се допуска разширително тълкуване. В противен случай се дава възможност законът да бъде заобиколен, като се допусне лица по чл. 69 от КСО, които и без това придобиват право на пенсия при условията на ранно пенсиониране, да се пенсионират още по-рано от предвиденото в тази разпоредба. Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е приел, че нормата на чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, а смисълът на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е лицата да се пенсионират по-рано от условията за ранно пенсиониране, а само когато стажът им от първа/втора категория труд е недостатъчен при навършена по чл. 69 от КСО възраст, тогава да могат да ползват права по чл. 69б от КСО. Приел е, че при подобно тълкуване на нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС на практика се дава възможност лицата по своя инициатива да избират колко по-рано да се пенсионират, което предвид характера на средствата на държавното обществено осигуряване като публичен ресурс не може да срещне подкрепа. Приел е също, че се създава възможност за дискриминация по признак пол на служителите в специалните ведомства, тъй като жените, полагали стаж, но ненавършили възрастта по чл. 69 от КСО ще могат да се пенсионират по реда на чл. 69б от КСО, а мъжете - не. През 2024 г. за жените разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО е 3 години и 6 месеца, докато за мъжете е еднаква и по двете разпоредби. Създава се възможност и за дискриминационно третиране по признаците лично и служебно положение.

Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е приел, че в случая личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО на жалбоподателката С. П. се явява неправилно отпусната и постановеното разпореждане за отпускането й правилно с оспорения акт е било отменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“ от КСО, както и че правилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Р. П. по чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 69, ал. 2 от КСО по заявление, подадено на 08.05.2024 г. Решение № 2153-20-80/24.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място] е съобщено на жалбоподателката, чрез Н. Г. П. на 29.09.2024 г., видно от приложеното на л. 86 от делото известие за доставяне, като жалбата срещу решението е подадена по пощата и на електронна поща на 09.10.2024 г. пред Административен съд - гр. [област] - л. 2-5, л. 16-17 и л. 28 от делото..

Установява се от приложените на л. 137-183 от делото Заповед рег. № 338/09.03.2001 г. на директора на Национална служба „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 19.03.2001 г. на Национална служба „Гранична полиция“-МВР, Заповед рег. № 2668/29.08.2003 г. на Директора на Национална служба „Гранична полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 01.09.2003 г. на Национална служба „Гранична полиция“, Заповед рег. № 3282/14.09.2004 г. на Директора на Национална служба „Гранична полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 16.09.2004 г. на Национална служба „Гранична полиция“, Заповед рег. № 1770/13.05.2005 г. на Директора на Национална служба „Гранична полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 18.05.2005 г. на Национална служба „Гранична полиция“, Заповед № RB202004-001-04К-2284/29.09.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед рег. № з-504/29.09.2006 г. на Директора на Национална служба „Полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 01.09.2006 г. на Национална служба „Полиция“-МВР, Заповед рег. № Аз-812/29.05.2007 г. на директора на Национална служба „Полиция“-МВР, Акт за сдаване на длъжност от 17.07.2008 г. на Национална служба „Полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 08.06.2007 г. на Национална служба „Полиция“-МВР, Заповед № RВ 202205-001-05 27-113 от 15.05.2009 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 21.05.2009 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 24.09.2010 г. на Гранична полиция-МВР, Заповед рег. № К-5657/03.06.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед рег. № 2375/13.06.2011 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Акт за сдаване на длъжност от 08.07.2011 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност рег. № 17599/08.07.2011 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Заповед УРИ № 3282з-941/20.04.2015 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Акт за сдаване на длъжност от 20.04.2015 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР (УРИ 6101р-4568/07.05.2015 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР), Заповед № 3282з-613/21.02.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Заявление УРИ: 6101р-829/12.01.2018 г. по описа на Регионална дирекция „Гранична полиция“-[област] към Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 13.03.2018 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Формуляр-образец за изготвяне на длъжностна характеристика (специфична длъжностна характеристика) рег. № 3282р-5471/28.02.2018 г., утвърден от Министъра на вътрешните работи с докладна записка рег. № 8121р-778/15.01.2018 г. за длъжността „полицай - старши полицай“ (водач на служебно куче) в мобилна гранична полицейска група при Регионална дирекция „Гранична полиция“ към Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, в мобилна гранична полицейска група, мобилен граничен полицейски взвод и в група „Охраната на държавната граница“ от Гранично полицейско управление при Регионална дирекция „Гранична полиция“ към Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Протокол от 13.03.2018 г. на РДГП-[област] (рег. № 4074р-3182/14.03.2018 г. по описа на Регионална дирекция „Гранична полиция“-[населено място]), Протокол от 01.02.2018 г. на Регионална дирекция „Гранична полиция“-[населено място] (УРИ 6101р-2768/07.02.2018 г. по описа на РДГП-[област]), Акт за сдаване на длъжност от 13.03.2018 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР (УРИ: 4068р-3876/14.03.2018 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР), Заповед № 3282з-163/20.01.2020 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Акт за встъпване в длъжност от 24.01.2020 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Протокол № 5398р-800/24.01.2020 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Формуляр-образец за изготвяне на длъжностна характеристика (специфична длъжностна характеристика) № 3282р-15513/23.07.2015 г. за длъжността „полицай - старши полицай“ в група „Охрана на държавната граница“ на Гранично полицейско управление към Регионална дирекция „Гранична полиция“ при Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Заявление рег. № 5398р-2857/28.03.2022 г. по описа на Гранично полицейско управление - [населено място] към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - [населено място], Заповед № 3282з-1162/13.04.2022 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Акт за сдаване на длъжност от 20.04.2022 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, Кадрова справка рег. № 8121р-291/07.01.2025 г. на В. М. - служител от Дирекция „Човешки ресурси“-МВР, че жалбоподателката С. Р. П. е заемала без прекъсване следните длъжности в МВР:

• технически сътрудник в група „Бойна и мобилизационна готовност” от „Административна и обслужваща дейност” при РГС [област], считано от 19.03.2001 г. до 01.09.2003 г.;

• технически сътрудник в група „Бойна и мобилизационна готовност” от „Администрация” при РГС - [област], считано от 01.09.2003г. до 16.09.2004 г.;

• старши технически сътрудник в група „Бойна и мобилизационна готовност” от Администрация при РГС - [област], считано от 16.09.2004 г. до 18.05.2005 г.;

• старши технически сътрудник в група „Управление при кризи и отбранително- мобилизационна готовност" от Администрация при РГС - [област], считано от 18.05.2005 г. до 01.09.2006 г.;

• полицай в ГКПП -„[населено място]” от ГПУ - Н. с. при РГС - [област], считано от 01.09.2006 г. до 07.09.2010 г.;

• старши полицай в ГКПП „[населено място]” от ГПУ - Н. с. при РДГП - [област], считано от 07.09.2010 г. до 08.07.2011 г.;

• командир на отделение на ГКПП - П. - [област] от ГПУ - [област], считано от 08.07.2011 г. до 13.03.2018 г.;

• старши полицай /водач на служебно куче/ в Мобилен граничен полицейски взвод от ГПУ - Рудозем при РДГП - [област], считано от 13.03.2018 г. до 24.01.2020 г.;

• старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ [община], при РДГП - [област], считано от 24.01.2020 г. до 20.04.2022 г. - Със заповед № 3282з-1162/13.04.2022 г., на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, служебното правоотношение на жалбоподателката П. е прекратено.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна и е процесуално допустима. По съществото й, съдът взе предвид следното:

Оспорения административен акт - решението на Ръководителя на ТП на НОИ - [населено място], е издадено в хода на административно производство, осъществено по реда на чл.117 и сл. от КСО от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, в изискуемата от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическо и правно основание за издаването му. В този смисъл решението е мотивирано, така както изисква нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Относно съответствието с материалния закон и административно-производствените правила, съдът съобрази следното:

В Раздел І на Глава Шеста от Кодекса за социално осигуряване е уредено отпускането на различните видове пенсии за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателката С. Р. П. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

По делото няма спор, че същата има 21 години, 03 месеца и 20 дни осигурителен стаж като държавен служител по ЗМВР и 6 години 03 месеца и 16 дни осигурителен стаж от ІІІ категория труд.

Към датата на подаване на заявлението, 08.05.2024 г., жалбоподателката П. има навършена възраст 52 години, 02 месеца и 14 дни.

Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. В чл. 69б, ал. 1, т. 2 е предвидено, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Жалбоподателката е родена на [дата]., с оглед на което към 31.12.2015 г. е била с навършени 43 години 10 месеца и 7 дни, а към 08.05.2024 г. - 52 години, 02 месеца и 14 дни, т. е. възрастта 52 години е отговаряла ведно с увеличението по 4 месеца на година след 31.12.2015 г. на изискването на чл. 69б, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО. Условието за стажа също е било изпълнено, като се има предвид, че към 08.05.2024 г. е имала 21 години, 03 месеца и 20 дни осигурителен стаж като държавен служител по ЗМВР, който се зачита за стаж от първа категория, то към 31.12.2015 г. е имала над 10 години стаж първа категория. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж на П., превърнат към ІІІ категория, е 42 години 03 месеца и 11 дни, поради което е изпълнено и условието за общ сбор от 94, образуван от възраст и осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението. Въпреки че всички тези условия са били налице, административният орган е приел, че не може да бъде отпусната пенсия на лицето, тъй като не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, а чл. 69б, ал. 1 КСО е неприложим с оглед нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Тези изводи на административния орган противоречат на материалния закон:

Административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Получавайки заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с приложени към него доказателства за осигурителен стаж, е длъжен да извърши проверка налице ли са условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по кой член от Кодекса. Вярно е, че жалбоподателката П. към момента на подаване на заявлението е заемала длъжност в Европейска агенция за гранична и брегова охрана в [държава], В.. С преходната разпоредба на § 49 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), е предвидено, че от 15.08.2015 г. лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. За тази категория служители е предвидена възможност за пенсиониране при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Правният спор е относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лице, което е изпълнявало длъжност по чл. 69, ал. 2 от КСО и е придобило изисквания за пенсиониране осигурителен стаж, но не е навършило възрастта по смисъла на чл. 69, ал. 2 от КСО. При липса на предпоставки по чл. 69, ал. 2 от КСО административният орган е следвало да извърши преценка за наличие на такива по останалите хипотези от Раздел І на Глава Шеста. Няма спор, че за лицето не са налице условията на чл. 69, ал. 2 от КСО поради ненавършена пенсионна възраст. С оглед на това остава необходимостта от проверка за наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Като се има предвид положеният труд първа категория, то в случая относима е разпоредбата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО. Неправилен и необоснован е извода на административният орган, че осигурителният стаж, положен като държавен служител в системата на МВР не е извършван като такъв от първа категория, а е приравнен към първа категория, на основание чл. 17, ал. 2 от НПОС. От граматическото и систематическото тълкуване на цитираната разпоредба - „Осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд“ може да се направи еднозначно точно обратния извод, а именно, че осигурителният стаж на тези лица се зачита, а не се „приравнява“ на първа категория труд при пенсиониране. Основният мотив за отхвърляне на жалбата срещу оспореното разпореждане е разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Неправилно административният орган тълкува разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО в смисъл, че с оглед чл. 18, ал. 4 от НПОС законодателят е дал още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗМВР и непридобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, единствено когато това се дължи на недостигащ осигурителен стаж. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не създава пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО, както е в настоящия случай. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.

Тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО, което в случая не е необходимо, тъй като разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО са норми от закон с равнозначно правно действие и то не може да бъде ограничавано от подзаконова разпоредба. Ако в приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган изведе извод, че има ограничаващ характер то следва да се приложат разпоредбите от по-висок ранг съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от АПК. В този смисъл са Решение № 2291/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 9879/2020 г. по описа на ВАС и Решение № 2259/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10189/2020 г. по описа на ВАС.

В случая от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката С. Р. П. отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, поради което неправилно е било отменено разпореждането, с което е била отпусната на същата пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на тази хипотеза и й е отказано отпускането пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 69, ал. 2 от КСО.

По така изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, поради което следва да бъдат отменени оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане, с което е отменено разпореждането, с което е била отпусната на същата пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО и е постановен отказа за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 69, ал. 2 от КСО на С. Р. П.. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона.

Независимо от изхода на спора претенцията за разноски по представен списък на процесуалния представител на жалбоподателката е неоснователна. В списъка за разноски е посочена сумата от 1800 лв. за адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за заплащането на такова възнаграждение. В приложения на л. 104 от делото Договор за правна защита и съдействие от 05.11.2024 г. не е посочено договорено възнаграждение, а е посочено, че правната защита е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА обаче не е направено по делото от процесуалния представител на жалбоподателката.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд