Решение № 12353 от 22.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10807/2024 г.

от СО – р- н „Подуяне“ се установява, че Р.Д.К. е починала на 10.12.2015 г., като е оставила като наследници: деца – Н.С.С. и Г. Е. А., и съпруг от втори брак – Е. А. К.. Видно от удостоверение за наследници на Е. А. К. с изх. № РПД24-ДИ11-288/22.07.2024 г. на СО – район „Подуяне“ (л.50), Е. А. К. е починал на 11.01.2016 г. и е оставил за свой единствен наследник дъщеря си Г. Е. К.а. Установява се, че не е налице вписан отказ от наследството от страна на ответницата по отношение на наследството, оставено от Е. К. (видно от удостоверение от 11.09.2025 г. от началник служба „Деловодство, III ГО“ на СРС – л. 136). По делото няма твърдения приживе Е. К. и Р. К.а, а след тяхната смърт – наследниците им, да се разпореждали с процесния имот или на друго основание да са губили права върху имота. При това съдът приема, че след смъртта на Р. К.а имотът се притежава от Е. К. – 4/6 ид.ч. (1/2 ид.ч. от прекратяване на СИО – чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 и чл. 28 СК, и 1/6 ид.ч. по наследство от Р. К.а), Н.С.С. и Г. Е. А. – по 1/6 ид.ч. – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. След смъртта на Е. К. имотът е останал в съсобственост между Н.С.С. и Г. Е. А. при квоти: 1/6 ид.ч. за Н.С. и 5/6 ид.ч. за Г. А. (1/6 ид.ч. от наследството на майка й и 4/6 ид.ч. от наследството на баща й). Предвид горното съдът приема, че през процесния период като съсобственик на процесния имот в обем 5/6 ид.ч. ответницата има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди – арг. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. От това следва, че през процесния период между ищеца от една страна и ответника, от друга - , е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Неоснователно се възразява, че за възникване на договорно правоотношение с клиент на ТЕ за битови нужди е необходимо сключване на писмен договор с топлопреносното дружество. Правната уредба в Закона за енергетиката уредба не предвижда такова условие за възникване на договорното правоотношение между страните, като обуславящо е единствено правото на собственост или вещно право на ползване върху имота – арг. чл. 153 ЗЕ. Нормите на чл. 146, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 146б ЗЕ, на които се позовава ответницата, предвиждащи сключване на писмен договор между доставчик на топлинна енергия и клиент на топлинна енергия, не намират приложение в случая, защото ищецът е топлопреносно предприятие, а не доставчик на топлинна енергия по смисъла на чл. 149а, ал. 2 ЗЕ, чийто статут за пръв път е предвиден с изменението на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г. Ищецът като топлопреносно предприятие експлоатира топлопреносната мрежа (чл. 129, ал. 1 ЗЕ) и има задължение да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа (чл. 130, т. 1 ЗЕ). Доставчикът на топлинна енергия е лице, което по решение на етажните собственици продава топлинна енергия на клиенти на ТЕ в сграда – етажна собственост, като сключва писмен договор с топлопреносното предприятие - чл. 149а, ал. 1 и ал. 2, чл. 149, ал. 1, т. 5 ЗЕ и чл. 40 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването . В случая снабдяването на клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ищеца – топлопреносно предприятие, а не от доставчик на ТЕ по смисъла на чл. 149а, ал. 2 ЗЕ, арг. чл. 37 от от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , поради което в случая за топлоснабдяването не е необходимо сключване на писмен договор с клиентите в сграда - етажна собственост. Уредбата в ЗЕ – чл. 153 ЗЕ, относно това, че договорно правоотношение между клиент на ТЕ и топлопреносното дружество възниква без писмен договор е специална и изключва общата уредба на договорните правоотношения по ЗЗД. Общите условия по договора за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди влизат в сила след изтичане на 30 дни от публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане – чл. 150, ал. 2 ЗЕ, която норма също е специална и не намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид потребителски договори – чл. 147а ЗЗП. Правото на Европейския съюз не предвижда забрана за уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и топлопреносното предприятие, т.е. без изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на придобиване на вещни права (на собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (чл. 3, пар. 5) не засяга националното общо договорно право като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в съображение 14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност при липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване за писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17. От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл. 139 ал. 1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период. В заключението на вещото лице е посочено, че в имота са монтирани 3 бр. отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили и отчитането на измервателните средства се извършва чрез дистанционен отчет. В сградата по местонахождение на процесния имот не се потребява ТЕ за подгряване на вода. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена съобразно нормативната уредба в областта на енергетиката, действала през процесния период. Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 614,52 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 589,11 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 25,41 лева. Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 03.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл. 195, ал. 1 АПК. С решение на СЕС по дело C – 760/2023 (задължително за настоящия съд – чл. 633 ГПК) е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението на СЕС (т.62) е посочено, че макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага съдът е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Отбелязано е още, че подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Изискванията за точност и прозрачност за отчитане на индивидуалното потребление при определяне на правилата, по които да се извършва разпределението на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост с централен източник на отопление, са заложени в чл. 9, пар. 3 Директива 2012/27/ЕС, която директива е транспонирана в Закона за енергетиката (пар.1а на ДР на ЗЕ). Въпрос на нормативно решение по вътрешното право е какви ще бъдат конкретните правила, по които ще се извършва разпределението на топлинната енергия, стига те да отговарят на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление. В случая в диспозитива на горецитираното решение на СЕС не е направен категоричен извод за това, че формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, пряко противоречи на европейското право. В мотивите на решението си СЕС е посочил, че доколкото са му предоставени данни по преписката по преюдициалното запитване, формулата не отговаря на изискванията по чл.9, пар.3 от Директива 2012/27/ЕС, но с отбезлязването, че този извод важи, ако не се установи друго при проверката. При това съдът приема, че произнасянето на СЕС не означава, че следва да се изключи приложението на методиката в периода, в който същата се прилага според вътрешното право, а същото е предписание с адресат нормотворческия орган за прецизиране на методиката, така че същата да отговаря на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление на ТЕ. Предвид горното съдът приема, че при разрешаване на конкретния правен спор формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. намира приложение и според нея следва да бъде определено потребеното количество ТЕ, отдадено от сградната инсталация. Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват. През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл. 33, ал. 1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл. 32, ал. 3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 ОУ. От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура. При това за процесния период ответницата е изпаднала в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 90,95 лева. По възражението за погасителна давност: