Решение № 496 от 2.5.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 525/2024 г.

Производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-04000522003288-091-001/ 20.12.2022 г. от органа, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата, с който са приети направените в ревизионния доклад констатации и не е прието направеното възражение от ЗЛ. За периода 01.04.2019г.-28.02.2022г. са приети за установени различия между извършените продажби, регистрирани в ползвания в обекта програмен продукт и отчетените съобразно дневниците за покупко-продажба, фискалните устройства и счетоводните регистри, както следва: за 2019г. отчетени приходи от продажба 46308, 30 лв при установени приходи 177831, 32 лв, за 2020г. отчетени приходи от продажба 37925, 07 лв при установени приходи 112650, 84 лв, за 2021г. отчетени приходи от продажба 35966, 47 лв при установени приходи 133220, 24 лв Прието е от органите по приходи наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което са възприети констатациите в доклада за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като на дружеството са определени дължимите задължения за данъци, като следва: за ДДС 38244, 47 лв и лихви върху тях, за корпоративен данък 2251, 50 лв и лихви върху тях. Задълженото лице е обжалвало издадения ревизионен акт, като във връзка с възражението му, че програмният продукт се е ползвал с учебна цел, са изискани документи и сведения от ПГТ „Михалаки Георгиев“-гр.Видин. От директора на ПГТ „Михалаки Георгиев“-гр.Видин, с писмо вх.№303/17.02.2023г. при дирекцията са представени сключени договори между училището и жалбоподателя от 16.09.2019г. и 18.09.2020г. за провеждане на учебна и производствена практика на ученици в ресторант “При Миро“, като е предоставена информация, че ученици не са изпращани за провеждане на практиката. По жалбата е постановено Решение №29/20.03.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново. Прието е от органа, че РА се обжалва в частта относно допълнително определените задължения за ДДС и корпоративен данък над декларираните, а именно: в частта по ЗДДС относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди от м.07.2019 г. до м.03.2020 г., от м. 06.2020 г. до м.11.2020 г. и от м.03.2021 г. до м.02.2022 г. общо в размер на 38 192, 88 лв. и отказания данъчен кредит за м.08.2021 г. в размер на 12, 34 лв. и съответните лихви в размер на 9 546, 16 лв.; в частта по ЗКПО относно допълнително определения корпоративен данък за 2019 г. и 2021 г. общо в размер на 2 251, 50 лв. и лихви в размер на 532, 65 лв. и относно намалената данъчна загуба за 2020 г. от 6 915, 69 лв. на 2 138, 90 лв. РА не е обжалван в частта по ЗДДС относно определения за внасяне деклариран от дружеството ДДС по справки-декларации за данъчни периоди от м.08.2021 г. до м. 02.2022 г. общо в размер на 39, 25 лв. и съответните му лихви в размер на 4, 14 лв., относно определените лихви за внесения със закъснение ДДС деклариран от дружеството в справки-декларации за данъчни периоди от м.06.2020 г. до м. 11.2020 г. и от м.03.2021 г. до м.07.2021 г. общо в размер на 8, 85 лв., както и за данъчни периоди м. 04.2020 г., м.05.2020 г. и от м.12.2020 г. до м.02.2021 г., в които не се определени допълнителни задължения или задължения за внасяне за ДДС, поради което РА в тази част е приет за влязъл в сила. В обжалваната част ревизионният акт е потвърден като законосъобразен. Решението е редовно връчено по електронен път на жалбоподателя на 21.03.2023г. По делото е назначена и изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза, от която се установява, че снетата на технически носител информация от програмния продукт в обекта на жалбоподателя не е променяна и е автентична, както и че констатациите в ревизионния доклад относно функциите и съдържанието на базата данни съответстват на данните, копирани с протокола от 10.03.2022г. за предприети действия по обезпечаване на доказателства. Установява се също така, че всички продажби са отразени с код 2, както и че базата данни предоставя информация за направените продажби, за които има издадени фискални бонове. Установява се от заключението, че базата данни предоставя информация дали операцията се изпраща към фискалното устройство- ZK111082, или към свързания принтер- ISL 3810. Вещото лице е установило, че за периода м.04.2019г.-м.02.2022г. в базата данни съществуват 19220 операции, а документите, издадени от фискалното устройство, са 6450, като изрично е установило различие. Заключението на вещото лице следва да бъде възприето като обективно и компетентно изготвено. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че вещото лице е изчислило броя на операциите като поредни числа, но базата данни съдържа множество записи на операции със съвпадащи номера, обозначаващи продажба на различни артикули като наименование и стойност, отразяващи продажба по една поръчка. Пример за това е анализираната от вещото лице избрана от него дата- 02.04.2019г./стр.14 от заключението/. Същият е установил 37 операции-от №56557 до 56594, но записите за деня съдържат множество повтарящи се като номер операции, представляващи 189 записа. Изрично вещото лице е установило и броя записи за периода, а именно 261080 реда /стр.10 от експертизата/. Съдебно-икономическа експертиза въз основа на компютърната такава е назначена, но не е изготвена поради невнасяне на депозита за същата. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в законовия срок, от надлежна страна и след изчерпване на административния ред за обжалване съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Ревизионният акт, издаден от Началник-сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, съобразно заповед №1270/15.11.2021г. на териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново и ЗВР. Заповедите за възлагане на ревизията, за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионният акт са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис, като за валидността на електроните подписи на издателите са представени доказателства. Ревизията е приключила в срока, установен от чл. 114, ал. 2 във вр. с ал.1 от ДОПК, конкретизиран със Заповед № Р-040005522003288-020-002/07.10.2022г.-08.11.2022г. Ревизионният доклад № Р-04000522003288-092-001/22.11.2022г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК със съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК. Връчването е извършено в тридневния срок по чл. 117, ал. 4 от ДОПК на 24.11.2022г. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, като съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, каквито се съдържат и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/. На задълженото лице е предоставена възможност да представи изисканите документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за всички процесуални действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. Дружеството е уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Между страните не е спорно, че през ревизирания период дружеството е осъществявало търговска дейност-извършвало е продажби в обект-ресторант „При Миро“, в резултат на която е реализирало приходи. Установява се от събраните по делото доказателства, вкл. и назначената по делото компютърно-техническа експертиза, че при така извършваната дейност дружеството е укрило приходи, реализирайки неотчетени продажби през ревизирания период. Безспорно се установява по делото, че дружеството не е отчитало всички извършени продажби чрез ЕКАФ, нито е декларирало всички получени приходи от дейността си. Налице е посоченото основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за облагане по особения ред на чл. 122 ДОПК и определяне на данъчните основи за ревизирания период на основание чл.122, ал.2 от ДОПК. Обстоятелството по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК е посочено за пръв път като основание от решаващия орган, поради което същото не е послужило като основание за издаване на оспорения акт. Следва да се има предвид, че наличието само на едно от посочените в разпоредбата основания дава право на органите по приходи да проведат ревизионното производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, а в случая безспорно се установяват предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. В случая органът е установил наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК с надлежно приобщени и събрани в ревизионното производство доказателства, вкл. веществени доказателствени средства по смисъла на чл.71 от ДОПК, каквито са техническите носители на информацията. При условията и по реда на ДОПК от компетентни по смисъла на чл.111 от ДОПК органи са извършените действията за обезпечаване на доказателства чрез копиране от и на технически носител на информацията от базата данни на инсталирания програмен продукт на компютъра в търговския обект на жалбоподателя, като е гарантирана автентичността на копираната информация и същата е автентична, в какъвто смисъл е категорично заключението на вещото лице. С надлежно събрани доказателства се установява, че дружеството е реализирало продажби, които не е отчело чрез наличното фискално устройство, както и че не е декларирало реализираните приходи в пълен обем в съответните СД с дължим ДДС, съответно печалбата от тях не е обложена с корпоративен данък. Констатациите на органа не са опровергани от жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест да обори същите при установената доказаност на основанието за провеждане на ревизионното производство по особения ред. Данъчните основи за облагане са формирани от органите по приходи след обсъждане на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК- относимите такива. В съответствие със задължението на жалбоподателя по чл.96, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.73, ал.1 от ППЗДДД с оглед установените приходи за периода 01.04.2019г.-30.06.2019г. са определени задължения за ДДС за извършените от дружеството облагаеми доставки на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. В съответствие с чл.68, ал.1 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер на 12, 34 лв по фактура, която е издадена на трето лице-„Макси Миро“ЕООД. При определяне на задълженията по ЗДДС отразените в програмния продукт продажби законосъобразно са третирани съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Размерите на данъчните основи за всеки данъчен период са определени въз основа на установените приходи съобразно програмния продукт, като са взети предвид и съответните разходи при прилагане на установеното процентно отношение между приходи и разходи на отчетените приходи, което сочи, че законосъобразно е определена данъчна основа за облагане, съответно е намалена данъчната загуба за 2020г. Приложени са следващите се данъчни ставки както за корпоративен данък, така и за ДДС. Изрично са отчетени декларираните приходи и дължимите върху тях данъци, както и внесените такива. Наведените доводи в жалбата, че въпросният софтуеър в обекта се е използвал освен за отчитане на реални продажби и за други цели, които са подържани пред решаващия орган при административното обжалване и са обсъдени от същия, не се възприемат и от съда. Съобразно посоченото по-горе е установено с надлежно събрани доказателства и допустими доказателствени средства, че отразените в програмния продукт операции като продажби представляват реални такива. Установява се, че реално обучение на ученици не е провеждано. Предвид горното оплакванията в жалбата са изцяло неоснователни. Ревизионният акт е законосъобразен като издаден от компетентни органи, при спазване на административно производствените правила и материалния закон. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ЮЛ, към което е органът, издал обжалвания акт, следва да се присъди поискано юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство за всички инстанции в размер на 14078, 55 лв, както и да му се присъдят направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 700 лв. Водим от горното, Административен съд Видин