Решение № 244 от 5.4.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1059/2024 г.

Производството е образувано по искова молба подадена от С. К. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••• и И. Й. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••, чрез адв. Д. Г. Б., със служебен адрес гр. ••••• против А. Й. Г. , с ЕГН •••••••••• и Д. П. Г., с ЕГН ••••••••••, и двамата със съдебен адрес: гр, ••••.

С исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците А. Й. Г. , с ЕГН •••••••••• и Д. П. Г., с ЕГН ••••••••••, и двамата със съдебен адрес: гр, •••• изключителното право на собственост на ищцата И. Й. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••• придобито при наличието на предпоставките и при условията на чл.79 от ЗС върху следните имоти:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 , с предназначение на СОС: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 38кв.м., при съседи: на същия етаж- 04279.613.96.1.1, под обекта-няма и над обекта -04279.613.96.1.3

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.••••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96, с площ по документ: 65кв.м., при съседи: на същия етаж-няма; под обекта -04279.613.96.1.1, 04279.613.96.1.2 и над обекта - 04279.613.96.1.4, т.е поради осъществявано от същата изключително над 10- годишно спокойно давностно владение, за който имоти необосновано и без елементите на фактическия състав на давността са признати за изключителна собственост на ответниците по силата на Нотариален акт №010, том IV, дело №513 от 20.12.2019г. на •••••, нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара на РБългария под №415 и с район на действие РС- Благоевград, който акт е вписан в СлВп с вх.рег.5851/20.12.2019г., Акт №76, том XXI, дело №2844/2019г.

С исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците А. Й. Г., с ЕГН •••••••••• и Д. П. Г., с ЕГН ••••••••••, и двамата със съдебен адрес: гр, •••• изключителното право на собственост на ищците С. К. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••• и И. Й. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••, правата на ищците, в режим на прекратена със смъртта на общия наследодател СИО и по наследство върху спорните имоти:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № 04279.613.96, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••; с площ от 247 кв.м.,вид собственост -съсобственост, трайно предназначение на територията- урбанизирана, НТП- ниско застрояване /до 10м./, стар номер 1989, кв. 49, парцел 16;

2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 и предназначение на СОС: за обществено хранене; брой нива на обекта: 1 /едно/; с площ по документ: 20кв.м., при съседи: на същия етаж :04279.613.96.1.2 , под обекта: няма и над обекта 04279.613.96.1.3;

3. СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.2,по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, разположена в поземлен имот с идентификатор№04279.613.96, със застроена площ по документ: 38кв.м.; брой етажи: 1 /един/; с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна,

при следните квоти на съсобственост - 1/2 ид.ч. за ищцата С. К. Г. /от която 1/4 ид.ч. в режим на прекратена СИО от договора за гледане и издръжка и 1/4ид.ч. като преживяла съпруга на общия наследодател/, както и 1/4 ид.ч. за ищцата И. Й. Г., припадаща й се като низходяща и по наследство от баща й/общия наследодател ••••• Г., с ЕГН-•••••, бивш жител на гр. •••••.,

както и относно останалото спорно имущество, индивидуализирано както следва:

4. ГАРАЖ, заснет като СГРАДА, с идентификатор № 04279.627.64.44, разположена в поземлен имот с идентификатор№04279.627.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписана с административен адрес: •••••, вид собственост - съсобственост, функ.предн,- хангар, депо, гараж; брой етажи: 1 /един/, с площ по документ: 27кв.м., при съседи : идентификатор № 04279.627.64.4, идентификатор № 04279.627.64.45 и идентификатор № 04279.627.64.63,

съответно при квотите на съсобственост: 4/6 ид.ч. за ищцата С. К. Г. /от които 3/6 ид.ч. в режим на прекратена СИО поради придобиването на имота по време на брака и 1/6ид.ч. по наследство като преживяла съпруга/, както и 1/6 ид.ч. за ищцата И. Й. Г., припадаща и се по наследство от баща й/общия наследодател- ••••• Г., с ЕГН-•••••, бивш жител на гр. •••••.

При условията на евентуалност и в случай, че не бъдат зачетени предпоставките на давността по см. на чл.79, вр. с чл.77 от ЗС, като налични в полза на втората ищца И. Й. Г., с ЕГН-••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••• за конкретните обекти и не бъде защитен претендирания от ответната страна пълен обем на права върху описаните имоти, се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците А. Й. Г., с ЕГН •••••••••• и Д. П. Г., с ЕГН ••••••••••, и двамата със съдебен адрес: гр, ••••• право на собственост на ищците С. К. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••• и И. Й. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••, върху индивидуализираните обекти, както следва:

1 .САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: ••••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 , с предназначение на СОС: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 38кв.м., при съседи: на същия етаж - 04279.613.96.1.1, под обекта-няма и над обекта - 04279.613.96.1.3;

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96, с площ по документ: 65кв.м., при съседи: на същия етаж-няма; под обекта -04279.613.96.1.1, 04279.613.96.1.2 и над обекта - 04279.613.96.1.4,

при заявените и за другите имоти квоти на съсобственост, респ.: 1/2 ид.ч, за ищцата С. К. Г. /от която 1/4 ид.ч. в режим на прекратена СИО от договора за гледане и издръжка и 1/4ид.ч. като преживяла съпруга на общия наследодател/, както и 1/4 ид.ч. за ищцата И. Й. Г., припадаща й се като низходяща и по наследство от баща й/общия наследодател ••••• Г., с ЕГН-•••••, бивш жител на •••••г.

На основание чл.537,ал.2 от ГПК, на главно заявеното основание се иска от съда да отмени издадения в полза на ответника А. Й. Г., с ЕГН •••••••••• и в режим на СИО с неговата съпруга и Д. П. Г., с ЕГН •••••••••• и двамата със съдебен адрес: гр. •••••, ет. 3, ап.9 документ за собственост, обективиран по съдържание Нотариален акт №010, том IV, дело №513 от 20.12.2019г. на •••••, нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара на РБългария под №415 и с район на действие PC- Благоевград, който акт е вписан в СлВп с вх.рег.5851/20.12.2019г., Акт №76, том XXI, дело №2844/2019г. за удостоверяване на правото на собственост по чл.79 от ЗС върху спорното имущество, до обема на признатите от съда права на ищците по давност за втората от тях и/или до размера на заявените дялове от прекратена СИО и наследствено правоприемство върху спорните имоти.

Претендират се сторените в производството разноски.

Твърди се, че съгласно данните от Удостоверение за наследници №3313/27.09.2023г., издадено от Община- Благоевград, ищците и първия ответник са в родствени отношения и по см. на чл.5 и сл. от ЗН се явяват законови наследници по права линия от съответния ред на наследяване на техния съпруг и баща - ••••• Г., с ЕГН •••••, бивш жител на гр. •••••

Навежда се, че от документираното обявяване на саморъчно завещание, per. №5659/03.09.2003г. Акт №11, том I, нот.дело №3/2003г. по описа на нотариалната кантора на •••••• , рег.№202 при Нотариалната камара, с район на действие БлРС и Нотариален акт №101, том 111, дело №704/10.06.1991 г. на БлРС става ясно, че приживе на наследодателя им неговата майка му е завещала и същия е придобил безвъзмездно и лично, съответно 1/2 ид.ч. при завещателен акт, а останала 1/2 ид.ч. върху същите недвижими имоти е преминала възмездно в патримониума му в режим на СИО със съпругата срещу поето задължение за гледане на издръжка на праводателката ••••Г.. Сочи се, че предмет на разпорежданията са едни и същи недвижимости, находящи се в гр.Благоевград и представляващи според съответните актове: Парцел XVI-1989 /парцел шестнадесети, отреден за поземлен имот хиляда деветстотин осемдесет и девет/, в кв.49, целият с площ от около 250 кв.м., ведно с правата си на собственост върху партерния етаж и първи жилищен етаж от масивната триетажна жилищна сграда, с двете зимнични помещения и таван, както и паянтовата жилищна сграда, които са построени в същия парцел. Сочи се, че същите имоти понастоящем са заснети и се индивидуализират по действащите КККР , както следва:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № 04279.613.96, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••; с площ от 247 кв.м., вид собственост -съсобственост, трайно предназначение на територията- урбанизирана, НТП- ниско застрояване /до 10м./, стар номер 1989, кв. 49, парцел 16;

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 и предназначение на СОС: за обществено хранене; брой нива на обекта: 1 /едно/; с площ по документ: 20кв,м., при съседи: на същия етаж :04279.613.96.1.2 , под обекта: няма и над обекта:04279.61 3.96.1.3;

3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.•••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 , с предназначение на СОС: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 38кв.м.,лри съседи: на същия етаж- 04279.613.96.1.1, под обекта-няма и над обекта -04279.613.96.1.3;

4. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.••••••, който обект се намира на етаж 2 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96, с площ по документ: 65кв.м., при съседи : на същия етаж-няма; под обекта -04279.613.96.1.1, 04279.613.96.1.2 и над обекта - 04279.613.96.1.4;

5. СГРАДА, с идентификатор № 04279.613,96.2,по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. •••••••, разположена в поземлен имот с идентификатор№04279.613.96, със застроена площ по документ: 38кв.м.; брой етажи: 1 /един/; с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна.

Твърди се, че освен това в режим на СИО с общия наследодател първата от ищците чрез включването и строителство през време на брака, осъществено чрез създадено на името на единия съпруг членствено правоотношение с ГСК „Напредък“ са придобили и друго имущество, включващо ГАРАЖ, заснет като СГРАДА, с идентификатор № 04279.627.64.44, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.627.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписана с административен адрес: гр. •••••, вид собственост -съсобственост, функционално предназначение- хангар, депо, гараж; брой етажи: 1 /един/, с площ по документ: 27кв.м., при съседи: идентификатор № 04279.627.64.4, идентификатор № 04279.627.64.45 и идентификатор № 04279.627.64.63.

Навежда се, че описаните недвижими имоти се считали за семейна собственост, където до смъртта си в малката стара сграда във вътрешността на парцела, понастоящем обозначена в КККР под идентификатор № 04279.613.96.2 приживе живеела праводателката на общия им наследодател и негова майка ••••., за която ищците полагали непосредствени и ежедневни грижи, за което и втората от ищците се установила в жилищните обекти от другата застроена част от имота. Впоследствие в обитаваната от майка му стара сграда се сочи, че често пребивавал и ••••, където се събирал с приятели и понякога нощувал. За всички била известна волята на старата жена обитаваните от дъщеря му /втората ищца/ - И. Г. обекти в голямата сграда, означени като СОС с идентификатор № 04279.613.96.1.2 и СОС, с идентификатор № 04279.613.96.1.3 да останат в нейна собственост, тъй като тя живеела там и прекарвала най-много време с нея и били изключително близки, която малко след пълнолетието си вече живеела там самостоятелно и стопанисвала описаните обекти на първия и втория етаж, а управлението и разпореждането с търговската част на сградата, заснета като СОС, с идентификатор № 04279.613.96.1.1 винаги е било върху първата ищца, която след смъртта на съпруга й /общия наследодател и със собствените си средства от работата в чужбина извършил основен ремонт на помещението откъм улицата, за да се отдава за ползване с друго търговско предназначение -за шивашки услуги.

Макар и да се извежда наследствено правоприемство на определени страни по настоящата и евентуално възникване на съсобственост по наследство върху описаното недвижимо имущество от наследствената маса на общия наследодател •••• Г. към откриване на наследството -15.01.2015г., се твърди, че при така установеното фактическо положение и създаден нов правен статут описаната част от същото винаги е била в изключителната или обща фактическа власт на ищците. След смъртта на съпруга и баща на някои от страните, имотите продължили да се стопанисват и управляват постарому и от посочените лица, като ответниците никога не са допускани от същинските фактически владелци, не са имали и нямат достъп през общия вход за двора и застроените части със СОС, т.е не са могли да навлизат в самостоятелно владените от тях обекти, вкл. и в обитаваната приживе от наследодателя •••• Г. стара постройка. След смъртта му се твърди, че ищците продължавали да поддържат дворното място, в което са обособили място за отдих, разсадили са алеи с цветя и си отглеждали плодове и зеленчуци, а в малката жилищна сграда, в която пребивавал той са обособили лятна кухня, позиционирали са свои лични вещи, маси, столове, чадър, домакински съдове, сечива, селскостопански инструменти и др. ползвани вещи за двора. Така описаното имущество, начините на неговото управление и разпореждане се твърди, че продължава да се осъществява и понастоящем от преживялата съпруга /първата ищца/ и дъщеря им /втората ищца/. Твърди се, че ищците са единствените, които понастоящем продължават самостоятелно и изключително да осъществяват фактическата власт върху него по описания начин, както и обитавайки го и ползвайки го само с лични усилия и средства извършвали редица ремонти и подобрения в отделните части от него. Твърди се, че именно благодарение на ищците е подобрено състоянието на владяните самостоятелно от втората от ищците и общо от двете им обекти, в които от години се намира и собствено тяхно оборудване и лични вещи. За нормалното обитаване на старата сграда и дворното място се сочи, че по инициатива и със средствата на втората от ищците към 25.08.2019г. там е изграден нов санитарен възел, а в разработваните от години места продължават и до днес да си отглеждат цветя и градина. Без чуждо участие и/или създаване на правни прегради се сочи, че отново именно ищците /със собствени средства, труд или др. пряко участие/ сменили дограмата на партерния /първи етаж от основната жилищна сграда/, изградили самостоятелен санитарен възел за търговския обект, поставили в него окачен таван и нови подови настилки, измазали и боядисали стените му, респ. подобрили изцяло състоянието на обекта от търговската част на сградата, намиращ се откъм улицата. След ремонта и в началото на 2016г. се сочи, че първата от ищците намерила нов наемател/трето лице, на която до настоящия момент търговския обект се отдава под наем за извършването на шивашки услуги. Наемателката и повечето съседи познавали, ежедневно общували с тях и ги определят като единствени съсобственици на имотите, което според ищците е продиктувано от знанието за волята на старата собственица и от пълното дезинтересиране на семейството на ответниците от роднините им и от описаното имущество, което се нуждаело от поддръжка и ремонтни дейности, в които те не се взимали участие. Поради неподдържането на нормални отношения с праводателите им в над 15 годишен период се сочи, че същите не са идвали на място и не са заявявали някакви властнически претенции, вкл. преди и след смъртта им. Твърди се, че същите никога не са имали самостоятелен достъп до вътрешната част на имота преди и след откриването на наследствата им, съответно към 05.03.2003г. и 15.01.2015г., както и към началото и през целия меродавен давностен период и момента на издаване на титула им за собственост през 20.12.2019г., вкл. с такъв не разполагат и до настоящия момент. Сочи се, че ответниците никога не са имали ключове за входа, не са идвали самостоятелно в имота, не биха могли да влизат в двора и сградата в отсъствие на ищците и не са търсили упражняване на някакви права с промяна на установеното от ищците в годините фактическо и правно положение. В този смисъл се сочи, че същите не биха могли да се определят дори като държатели на полагащата на първия от тях А. Г. наследствена квота от баща му върху имотите на посочения административен адрес. Независимо от родствената връзка той не общувал адекватно с него до смъртта му, както и приживе и впоследствие не е идвал, не е ползвал и не се грижил имотите му, вкл. спрямо затичан дял припадащ се от евентуално придобита наследствена част от наследството му. Освен това се сочи, че ответниците никога не са осъществявали фактическо и/или юридическо противопоставяне на установения от нас едноличен начин на ползване, управление и разпореждане с описаното имущество и/или да са заявявали някакви собственически претенции по възприети наследствени или др. права.

Сочи се, че е общоизвестно, че спорният гараж е в другата част от града в••••, заснет като СГРАДА, с идентификатор № 04279.627.64.44, разположена в поземлен имот с идентификатор№04279. 627.64 също е изграден от родителите С. и •••н Г.и в режим на СИО и е предоставен само за ползването на отв. Г.и едва през 2017г., когато отиват да живеят в този квартал на г посочения в исковата молба адрес за призоваване. Сочи се, че обкръжението на ищците е наясно, че през пролетните и летните месеци в годината семейството пребивава предимно в гр. •••, тъй като в определени местности в близост до язовир ••• същите отглеждат животни, пашуващи в територията на Национален парк „Рила“, за което са регистрирани като земеделски производители/ животновъди. Твърдят, че винаги са спомагали дейността им по различен начин /чрез определено съдействие, представителство, при издаване на документи и др./, за да могат в това си качество редовно да кандидатстват и да получават съответните държавни субсидии, вкл. и получават такива на името на първата от ищците. В този смисъл и с оглед на отношенията на ищците обективно невъзможно е ответната страна да изградят незабелязано от тях физическо присъствие в имотите с трайно намерение за своене на посочените дворно място, сгради и/или обекти в сгради, в което те живеят постоянно, ежедневно обитават и се достъпва с общ вход за вътрешността към тях, заключен от ищците. Сочат, че присъствието им в описаното имущество изключва фактическо положение за тяхно самостоятелно и противопоставимо лично пребиваване или чрез другиго в него, за да е възможно и упражняването на съответната фактическа власт, която при условията на чл.68-79 от ЗС да ги превърне в негови постоянни владелци. Навежда се, че ответното семейство от години не са идвали в описаните недвижими имоти в центъра на града и съседите не ги познават, което предопределя като обективно невъзможно да са предприемали каквито и да било собственически или др. правни действия, ведно със заявяване на намерение за завладяването им от действителните правоимащи.

Сочат, че в средата на месец февруари изненадващо установили, че съществува нов титул за собственост в полза на ответниците, който ги легитимира като изключителни собственици на имотите на ищците по силата на Нотариален акт №010, том IV, дело №513 от 20.12.2019г. на •••••, нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара на РБългария под №415 и с район на действие PC-Благоевград, който акт е вписан в СлВп с вх.рег.5851/20.12.2019г., Акт №76, том XXI, дело №2844/2019г., с което същите са признати за собственици на основание давностно завладяване, в хипотезата на чл.79 от ЗС. Навежда се, че осъзнавайки постоянното пребиваване на ищците в част от имотите през годините и това на наследодателите им „в двора и старата сграда“ е недопустимо позоваването в полза на ответниците протекъл в тяхна полза давностен период, включващ времето преди и след смъртта•••••, в който ответниците не са идвали, допускани и достъпвали до имотите поради описаните техните правни действия и явно демонстрирано собственическо отношение. Навежда се, че е абсолютно изключено насрещно манифестиране и противопоставяне на него или на ново завладяване спрямо видимото намерение на ищците за своене на имуществото от ищцата И. Г. и спрямо дяловете от съсобствеността на първата ищца и на отв. А. Г. върху описаните жилища в основната сграда.

Твърди се, че ищците са реални владелци на конкретните имоти -земя, сграда и СОС и в това си качество винаги са обществено възприемани и за техни собственици. Твърди се, че въпреки родствения си произход отв.Г. винаги е знаел за самостоятелното владение на сестра му върху жилищните обекти от жилищната сграда откъм улицата, на което не се противопоставял в годините, тъй като това е породено и от волята и желанието на праводателите им/бабата по бащина линия и техния съпруг и баща/, с които само ищците са споделяли едно домакинство, грижили са се непосредствено за тях и са били в изключително близки отношения. Сочи се, че такива ответниците не са поддържали с тях от създаването на своето семейство, поради което и е осуетен техния достъп до спорното имущество и нямат такъв и понастоящем, независимо от формално заявеното им постоянно местожителство. На намеренията за своене се сочи, че релевират данъчните регистри и определените в тях данъчно задължени лица, както и редовното заплащане на съответните данъчни задължения за същите имоти, което е поддържало в заблуждение ищците и след 2019г. до началото на тази година. Сочи се, че това не се променя и от факта, и че след разкриване и обявяването на извършеното скрито отнемане на права и за подсигуряването при реализиране на бъдеща съдебна защита, някой от ответниците неправомерно е входирал, подписал от името на първата ищцата съответни заявления, с вх. №НОМ-139/28.02.2024г„ вх.№НОМ- 140/28.02.2024г.и вх.№НОМ- 141/28.02.2024г. до Кмета на Община-Благоевград за заличаване на съществуващите в годините нейни данъчни партиди. Сочи се, че неправомерното закриване е осъществено чрез нередовна легитимация пред общинската администрация и подправка на подписа й, без знанието и съгласието на действителното данъчно задължено лице, тъй като липсва такова волеизявление на субекта, заявленията не изхождат от посочената в него заявителка С. Г. и не са подписвани и входирани от нея. Посочва се, че се касае за скрито и подмолно поведение на ответниците, заобикаляне на воля и заблуждаване на административните органи й, с цел затвърждаване на позицията по отнемане законно притежавано от нея недвижимо имущество. Независимо от това се сочи, че противоправно поведение и постигнатия с него правен ефект отново не са налице обективните и субективните предпоставки за загубване на редовно упражняваните материални права от ищците, ведно с предстоящото търсене и на друг вид отговорност.

Твърди се, че изведения за ответниците законов фактически състав, изисква кумулативно наличие на „фактическа власт-корпус“ и „намерение за своене- анимус“, което с оглед на издадения от нотариуса в тяхна полза документ предполага реалното им осъществяване в определен от закона над 10 - годишен давностен период спрямо конкретните обекти, които е следвало да са залегнали в предмета на обстоятелствената проверка. Тяхното установяване пред нотариуса се сочи, че е осъществено чрез събрани в охранителното нотариално производство неистински свидетелски показания, тъй като със сигурност засвидетелстваните от тях факти не отразяват действителната фактическа обстановка и нужното правно положение за времето и начините на завладяване на спорните имоти към момента на нотариалното удостоверяване, респ. да е изтекла 10-годишна давност в тяхна полза към 20.12.2019г. Ищците сочат, че най шокиращото за тях е, че въпреки осъзнатото от ответната страна явно и демонстрирано тяхно собственическо отношение към имуществото съвсем дръзко, тайно и безскрупулно сме поставяни и поддържани от ответниците в заблуждение за дълго време, с цел скрито да отнемат правата им и в опит да заздравят позицията си при съдебно оспорване. Ищците сочат, че е обидно за тях, че за постигането на целите им в целия възприеман за давностен период и до откриване на издадените нотариални актове същите са поддържали привидни отношения с ищците, освен за да ги използват в подпомагане на семейството им и дейността им като земеделски производители, но и за да им отнемат собствеността независимо, че при общуването им никога не е заявявано от тяхна страна намерение за делба или по завладяването на конкретно наследствено имущество. Чрез абсолютната манипулация и без да се повдигат имуществени въпроси с явно противопоставяне на създаденото от ищците реално фактическо положение, на намеренията им и/или на извършваните от тях правни действия, се сочи, че Г.и са ги оставили да считат, че са реални владелци на имотите си, докато всъщност тайно са ограбвани от своите близки, докато наивно ги подпомагали в бита, работата им и в семейството. Всъщност се сочи, че ответниците режисирано и по скрит начин са отнели правата им в очакване да изтече определен период от време, за да стабилизират измисленото от тях нереално правно положение.

Действителното фактическо състояние според ищците изключва каквото и да било физическо присъствие в имотите им и завладяване на описаните сгради, СОС или дворно място, както и не е изразявано публично и пред тях отблъскване с воля за видимо противопоставяне на тяхното своене, вкл. и в установения от закона над 10-годишен давностен период. Твърди се, че такива действия, считано от отдалечения момент - 27.09.1991 г. не са извършвани от другиго, вкл. и от ответната страна и по отношение на самостоятелно завладяните СОС от втората ищца. Твърди се, че не е изразявано нужното собственическо отношение и относно евентуално полагащата се наследствена квота на отв.А. Г., като в този смисъл фактологията определя именно ищците като реалните владелци на имотите в центъра на града на ••••7, които в продължение на над 20 години и със съзнанието на изключителни собственици са управлявали двора и отделните СОС и са се разпореждали с тях, без явно противопоставяне от ответниците, както и на общия наследодател за самостоятелно владяната част от дъщеря му след 27.09.1991 г. върху описаните обекти от основната жилищна сграда. Навежда се, че по този начин за същата и по отношение на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 04279.613.96.1.2 и самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 04279.613.96.1.3 е налице ново придобивно основание и изключителни права върху спорното имущество, описано в настоящата искова молба, вкл. и към издаване на титула на собственост на ответната страна, респ. същите са владяни от нея за себе си.

Твърди се, че молителят по спорния нотариален акт и неговата съпруга никога не са демонстрирали властническа воля по отношение на това имущество, тъй като са осъзнавали начина на придобиване на имотите и волята на неговата баба по бащина линия и нейната близост с ищцата И. Г., за която тя пряко е полагала грижи до смъртта й. Същинските ищцови действия заедно в едната си част или поотделно в другата осуетявали възможността на ответника Г., неговото семейство и/или др. трето лице да бъде дори държател на части от тези имоти, което при определени обстоятелства да го превръща във владелец върху предмета и обема на правата, удостоверени от нотариуса. По описания начин се твърди, че само ищците изключително, лично или чрез другиго, по см. на чл.68 и сл. от ЗС присъстват физически на място и в спорните имоти, които са владели с нужното намерение за своене, поради което втората ищца счита владяните от нея обекти за изключително свои при извличане на елементите от фактическия състав за новото им оригинерно придобиване на предвиденото годно правно основание,, по давност“, вкл. и при осъществявана от нея явна фактическа власт и демонстрирано намерение за своене и през времето протичането на противопоставения ни с акта на ответниците 10-годишен период.

Твърди се, че поведението им и качеството им и на държатели на останалото спорно имущество изключва ново същинско ответниково завладяване и на останалата част от него преди, към и след 2015г., когато е откриването на наследството на общия наследодател ••••, както и понастоящем. Тъй като в заявения по акта им давностен период ответниците не са идвали в имотите и никога спрямо ищците не е манифестирано някакво отношение към собствеността, се твърди, че всички ги определят като изключителни собственици, а не за наследници според евентуалните наследствени квоти. Ето защо, се сочи, че е необяснимо за ищците, за техните близки, приятели, съседите, наематели, колеги и други роднини е наглото заявяване от А. Г. на несъществуващо фактическо завладяване на цялото им имущество и процедиране на подобно скрито отнемане на правата от непосредствените владелци, основните грижещи се за имотите. Сочи се, че поведението му никога да не е давало основание за внасянето на нестабилност в правното ни положение, което да налага организирането на някаква съдебно или др. защита, но впоследствие обаче установили и дързостта му, че чрез подобни скрити действия са отнети и други имоти в режим на СИО на първата ищца С. Г. с общия наследодател, където същата постоянно живеела от изграждането им.

Твърди се, че ищците винаги са обитавали спорното имущество и от години наред се явяват същински негови общи държатели в едната част и изключителен владелец за втората ищца в другата му част върху описаните обекти, съответно в това им качество първата от ищците от момента на придобиването им, а втората ищца от съзряването си и навършването на пълнолетие към 27.09.1991г., и като такива се сочи, че редовно, необезпокоявани от други трети лица/вкл. наследници в противопоставения им над 10 -годишен период от време са упражнявали заедно и поотделно фактическата власт върху конкретните индивидуализирани спорни обекти/имоти, със съответно за статуса им намерение, ведно с произтичащите от това правни последици, изключващи ответниковото им придобиване по давност.

Фактическото положение е установено още приживе на наследодателите ни и след смъртта им, когато във вътрешността към двора и в процесиите постройки не са допускани отв.А. Г., съпругата му отв.Д. Г. или други трети лица/ членове на неговото семейство. Наложената от нас фактическа обстановка не е променяна и понастоящем, което зачитаме като затвърждаване на статута ни. Доколкото спорния гараж е придобит през време на брака и в режим на СИО на първата ищца с общия наследодател чрез създаване на членствени правоотншения на единия съпруг с ГСК „Напредък“ и осъществяване на строителство през време на брака, то същия винаги се е смятал за семейна собственост и в годините е ползван за нуждите на цялото семейство. Именно затова и по отношение на него не са налице предпоставките за самостоятелно завладяване и лишаване от права останалите правоимащи/наследници, каквито се явяваме ние-ищците. Навежда се, че действителното фактическо и правно положение изключва изведеното за ответниците придобивно основание, поради недопустимото осъществяване на каквото и да било владеническо правомощия върху имотите от ответниците при наличие на кумулативните компоненти от предвиденото от законодателя оригинерно придобиване на права по давност, по см. на чл.79 от ЗС.

При условията на евентуалност се противопоставят на установения за ответниците давностен статут и правното положение и правния режим за възникване на съсобственост от прекратената СИО за първата ищца С. Г. и наследствено правоприемство от като преживял съпруг на общия наследодател ••••., както и наследственото правоприемство на неговите низходящи -деца, каквито се явяват втората ищца И. Г. и отв.А. ••••, които съобразно установения от закона ред на наследяване, уреден с чл. 5 и сл.от ЗН получават и разпределят наследствени права като негови законови наследници, при квоти за конкретното имущество, както следва: 1/2 ид.ч. от спорното имущество в •••••, индивидуализирано в пункт 1-5 за ищцата С. К. Г. /от които 1/4 ид.ч. в режим на прекратена със смъртта му СИО от имотите по договора за гледане и издръжка и 1/4 ид.ч. по наследство като преживяла съпруга/, както и припадащите се по 1/4 ид.ч. за ищцата И. Й. Г. и отв.А. Й. Г. по наследство от баща им ••••. Според начина на придобиване на собствеността / изцяло в режим на СИО от съпрузите С. и •••Г.и/ и възникване на наследственото правоприемство от починалия съпруг, се сочи, че различно е разпределена квотна съсобственост върху описания гараж, а именно: 4/6 ид.ч. за ищцата С. К. Г. /от които 3/6 ид.ч. в режим на прекратената със смъртта на съпруга СИО и 1/6 ид.ч. по наследство като преживяла съпруга/, както и по 1/6 ид.ч. за ищцата И. Й. Г. и отв.А. Й. Г. по наследство от баща им ••••Г.. Доколкото обаче описаното отношение на ищците към процесното имущество е продължило и след неговата смърт и за жилищните обекти от основната сграда е имала достъп и осъществявала фактическото държане, се сочи, че превърнато във владение само втората ищца лично и/или чрез другиго и общото ищцово своене е обхващало само земята, старата постройка и търговския обект, то посочените като наследствени дялове върху конкретизираните в изключителната власт СОС от ищцата И. Г. предопределя цялостното им завладяване, вкл. и на припадащите се наследствени дялове на отв.Г. за тези имоти.

В този смисъл се сочи, че независимо от скритото издаване на нов титул на собственост, обективиран в посочения нотариален акт, същински властнически намерения и действия не са осъществявани от молителите по него за противопоставяне на създадената от ищците действителна фактическа и правна постановка спрямо същия предмет, поради което се оспорва акта като установена правна възможност за легитимация на ответниците Г.и по силата на давностно владение и като придобивно основание за установените права върху имотите, ведно с произтичащите от това правни последици.

С Разпореждане № 2900/27.09.2024г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответниците е връчено чрез адвокат Б. на 07.10.2024 г.

Видно от материалите по делото в указания на ответниците едномесечен срок от получаване на съобщението на 07.11.2024г. е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен.

Претендират се сторените поделото разноски.

Твърди се, че ищците не са собственици на претендираните от тях недвижими имоти, респ. на идеални части от същите имоти на заявените основания, тъй като се твърди, че тези недвижими имоти са изцяло и единствено собственост на ответниците по делото на основание осъществявано давностно владение.

Не се оспорва обстоятелството, че ищците и първия ответник А. Г. са наследници по закон на ••••• Г., бивш жител на гр. Благоевград, починал на 15.01.2015 год.

Не се оспорва твърдението, че по силата на саморъчно завещание, обявено по надлежния ред майката на общия наследодател му е завещала и същия е придобил безвъзмездно и лично 1/2 ид.ч. от описаните в завещанието недвижими имоти.

Не се оспорва, че по силата на сключен договор за издръжка и гледане между общия наследодател •••• Г. и неговата майка •••• Г., обективиран в Нотариален акт № 101, том III, дело №704/1991 год. на •••••същия е придобил останалата 1/2 ид.ч. от същите недвижими имоти срещу задължение да издържа и гледа своята майка до смъртта й.

Оспорва се, че по силата на така сключения договор за издръжка и гледане 1/2 ид.ч. от имотите е придобита в режим на СИО между общия наследодател и неговата съпруга - С. Г.. Твърди се, че придобитото по този договор е лична собственост на общия им наследодател, тъй като само той е страна по договора и само той е осъществявал грижи и предоставял издръжка на прехвърлителя ••••Г.. Твърди се, че ищцата С. Г. нито е страна по договора, нито е полагала грижи или предоставяла издръжка на прехвърлителя. Сочи се, че ищцата С. •••• в исковата молба не твърди да е предоставяла издръжка или полагала грижи за прехвърлителя по договора, а дори напротив - твърди, че нейната дъщеря ищцата И. Г. се е грижила за •••• Г., което ответниците категорично оспорват. В този смисъл се твърди, че недвижимите имоти описани в завещателното разпореждане и в договора за издръжка и гледане са придобити като лична собственост от общия наследодател на част от страните по делото •••• Г. и оспорват твърдението на С. Г., че е собственик на 1/2 ид.ч. по силата на СИО.

Оспорва се, че описаните в тези документи недвижими имоти представляват именно процесните такива, индивидуализирани по действащата КККР на гр. Благоевград.

Оспорва се, че чрез членствено правоотношение с ГСК „Напредък“ в режим на СИО първата ищца е придобила заедно с общия наследодател и собствеността върху Сграда с идентификатор №04279.627.64.44 по КККР на гр. Благоевград, като не се представят никакви доказателства, удостоверяващи такова членство и реализирано строителство. От друга страна се твърди, че ако е налице членствено правоотношение и реализирано строителство, то собствеността върху тази сграда е принадлежала лично и изцяло само на общия наследодател •••• Г.. Твърди се, че член е бил само наследодателят, както и че строителството е реализирано изцяло и единствено с лични негови средства. Построеното е било лична собственост на•••• Г., поради което и твърденията на ищцата С. Г., че по силата на СИО и ЖСК е придобила 1/2 ид.ч. от описаната сграда се сочи, че са изцяло неоснователни.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесните недвижими имоти приживе на общия наследодател и след неговата смърт са ползвани и обитавани от ищцата С. Г. и нейната дъщеря ищцата И. Г.. Оспорва се, че ищцата И. Г. се е установила да живее в „ жилищните обекти от другата застроена част“, тъй като в сграда с идентификатор №04279.613.96.2 е живяла майката на •••• Г., за която се твърди, че е полагала грижи И. Г.. Оспорва се категорично като неверни твърденията, че волята на •••• Г. е била два от процесиите имоти СОС с идентификатор № 04279.613.96.1.2 и СОС с идентификатор № 04279.613.96.1.3 да останат за ищцата И. Г.. Сочи се, че ••••• Г. се е разпоредила с притежаваните от нея имоти по надлежния за това ред в полза на сина й ••• Г. и именно извършените разпореждания обективират волята й те да останат за нейния син, а не за внучката й И. Г.. Оспорва се твърдението, че И. Г. е обитавала процесните обекти и ги е ползвала и владяла самостоятелно.

Оспорват се твърденията, че управлението и разпореждането с търговската част на сградата, заснета като СОС с идентификатор № 04279.613.96.1.1 се е осъществявало винаги от първата ищца С. Г.. Оспорва се, че същата е извършила ремонт със собствени средства на помещението и го е отдавала под наем.

Оспорват си изцяло твърденията, че процесните имоти преди смъртта на общия наследодател и след неговата смърт са стопанисвани, владени и ползвани от ищците по делото. Оспорва се извършването на каквито и да е действия по стопанисване и управление от страна на ищците по отношение на тези недвижими имоти. Оспорва се, че ищците са извършвали описаните в исковата молба СМР и ремонтни дейности по отношение на имотите.

Оспорват се твърденията, че ответниците се се дезинтересирали от процесното имущество и не са заявявали претенции към него. Оспорват се твърденията, че ответниците нямат достъп до имотите, не разполагат с ключ и не могат да влязат тях в отсъствие на ищците.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответниците ползват процесния гараж в кв. •••• едва от 2017 год. насам.

Не оспорват твърденията, че през 2019 год. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение за процесните недвижими имоти. Оспорват всички хаотично наведени и многократно повторени правни и фактически доводи в исковата молба, че отчетниците не са владели имотите в законоустановения за това срок, както и че не са демонстрирали спрямо ищците и всички трети лица, че считат тези недвижими имоти за своя лична собственост, поради което не биха могли да ги придобият по давност.

Оспорват се твърденията, че само ищците и общия наследодател са владели и ползвали процесните недвижими имоти, поради което в полза на последните е налице изтекла придобивна давност. Оспорва се, че ищцата И. Г. е придобила по давност изцяло собствеността върху процесните два самостоятелни обекта, за което твърди, че ги е придобила по давност. Оспорва се, че владението е осъществявано по волята на наследодателите •••••., както и че по отношение на ответниците са противопоставяни каквито и да е права върху тези недвижими имоти от ищцата С. Г. или от И. Г..

Твърди се, че двете ищци не са собственици на идеални части от процесните недвижими имоти нито на основание СИО и на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател •••• Г., нито на основание давностно владение и в частност осъществявано такова от И. Г. по отношение на два от процесните недвижими имота, тъй като същите са придобити от ответниците по давност.

Твърди се, че още през 2005 год. приживе общия наследодател •••• Г. предал владението на процесните недвижими имоти на ответниците по делото, като изричната му воля била недвижимите имоти след неговата смърт да останат само за тях. Сочат, че от 2005 год. до момента включително са установили самостоятелна фактическа власт върху процесните недвижими имоти, която е продължила след смъртта на общия им наследодател през 2015 год. и продължава и към момента. Твърдят, че владението им е предадено лично от собственика на имотите през 2005 год., като повече от десет години само и единствено те владеят същите като техни собственици, тъй като такава била волята на •••• Г. - тези недвижими имоти да останат за ответниците. Твърди се, че двете ищци си влошили отношенията с бащата на първия ответник ••••• Г. през 2000 година, което повлияло на решението му за предаване на имотите, които притежава.

Твърдят, че за целия този период не са допускали трети лица, в т.ч. и ищците по делото. Категорично твърдят, че ищците не само не са ползвали имотите, но и изобщо не са допускани до тях от ответниците, тъй като са ги считали само и единствено за своя собственост. Твърдят, че не са допускали ищците до имотите и не са признавали техни собственически права, дори напротив - изрично са отричали правата им, тъй като тези имоти им били предоставени от общия наследодател и неговото желание било тези имоти да останат само за ответниците. Сочат, че ищците са тези, които нямат достъп до имотите, нямат ключ и не могат да ги ползват, тъй като същите се ползват от ответниците. Твърди се, че от 2005 год. са установили самостоятелна фактическа власт върху имотите, като са ги владели трайно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, поради което са придобили собствеността върху тях на основание осъществявано от тях давностно владение и законосъобразно са се снабдили с документ за собственост през 2019 год.

С оглед на изложеното се оспорва, че ищците са собственици изцяло или на отделни идеални части от процесните недвижими имоти на заявените основания, включително и на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател •••• Г., като се сочи, че макар да се явяват негови наследници по закон, ответниците по делото са придобили собствеността върху тези недвижими имоти на оригинерно придобивно основание - давностно владение осъществявано от 2005 год. когато владението върху процесиите недвижими имоти им било предадено от общия наследодател до момента включително.

В съдебно заседание ищцата И. Г., редовно призована се явява лично и с процесуален представител-адвокат ••••, поддържа подадената искова молба, ангажира писмени и гласни доказателства, по същество изразява становище за доказаност и основателност на предявените от нея искове, като се иска уважаването им.

В съдебно заседание ищцата С. Г., редовно призована се явява лично и с процесуален представител адвокат Б., поддържа подадената искова молба, ангажира гласни и писмени доказателства. По същество изразява становище за доказаност и основателност на предявените искове, като се иска уважаването им и присъждане на сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, се явява лично и се представляват от процесуален представител адвокат единствено ответника ••••, двамата се представляват от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат •••, поддържат подадения отговор, ангажират гласни доказателства, по същество се изразява становище за недоказаност на предявения иск, поддържа се, че било доказано придобиването на процесния гараж по давност от наследодателя на ответниците, респ. и от тях. Иска се отхвърляне на предявения иск.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от Удостоверение за наследници изх. № 1656/11.04.2024г., издадено от Община Благоевград, че •••• Г. е майка на ••••• Г., починала на 05.03.2003г. От удостоверение за наследници изх. № 3313/27.09.2023г., издадено от Община Благоевград се установява, че ••••• Г. е починал на ••• г. и е оставил за наследници С. К. Г.-съпруга-ищца по делото, И. Й. Г.-дъщеря-ищца по делото и А. Й. Г.-син-ответник по делото.

Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 101, том III, дело № 704/1991г. е, че •••• Г. e прехвърлила на сина си ••••• Г. срещу задължение последния да поеме гледането и издръжката на майка му и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водилаи до сега лично или чрез друго лице следния свой недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград -1/2 идеална част от имот пл. № 1989, в кв. 11 по плана на гр. Благоевград за ЦГЧ, целият с площ от около 233 кв.м., ведно с ½ идеална част от партерния етаж от масивната триетажна жилищна сграда, построена в описания имот, ½ идеална част от жилищния етаж /надпартерния, ½ идеална част от двете зимнични помещения на сградата, ½ идеална част от тавана и ½ идеална част от паянтовата жилищна сграда, построена в същия имот. Не се спори, че към този момент •••• Г. е бил в брак с ищцата С. Г.. В нотариалния акт е цитиран и документа за собственост, който е притежавала прехвърлителката, представен и по делото-нот. акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 87, том V, дело № 984/1974г., с който прехвърлителката е придобила имотите.

Видно от саморъчно завещание, подписано на 22.05.2002г. с peг. №5659/0 3.09.2003г., Акт №11, том I, нот.дело №3/2003г. по описа на нотариалната кантора на Нотариус •••• при Нотариалната камара, с район на действие БлРС е, че приживе на наследодателя неговата майка му е завещала и същия е придобил безвъзмездно и лично на основание завещание съответно 1/2 ид.ч. от останалата част от посочените по-горе имоти.

Видно от представените и приети по делото скици схеми на самостоятелни обекти е, че същите имоти понастоящем са заснети и се индивидуализират по действащите КККР , както следва:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № 04279.613.96, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••; с площ от 247 кв.м., вид собственост -съсобственост, трайно предназначение на територията- урбанизирана, НТП- ниско застрояване /до 10м./, стар номер 1989, кв. 49, парцел 16;

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 и предназначение на СОС: за обществено хранене; брой нива на обекта: 1 /едно/; с площ по документ: 20кв,м., при съседи: на същия етаж :04279.613.96.1.2 , под обекта: няма и над обекта:04279.61 3.96.1.3;

3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.•••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 , с предназначение на СОС: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 38кв.м.,лри съседи: на същия етаж- 04279.613.96.1.1, под обекта-няма и над обекта -04279.613.96.1.3;

4. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.••••••, който обект се намира на етаж 2 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96, с площ по документ: 65кв.м., при съседи : на същия етаж-няма; под обекта -04279.613.96.1.1, 04279.613.96.1.2 и над обекта - 04279.613.96.1.4;

5. СГРАДА, с идентификатор № 04279.613,96.2,по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. Благоевград, ул.“Свети Иван Рилски/Толбухин/“7, разположена в поземлен имот с идентификатор№04279.613.96, със застроена площ по документ: 38кв.м.; брой етажи: 1 /един/; с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна.

Видно от представеното и прието Разрешение за строеж № 48/25.01.1991г. е, че на ГСК „Напредък“ съобразно одобрени проекти за извърши строителство на 6 броя гаражи от № 52 до № 57 в гр. ••••• върху държавна земя. Същият по КК е отразен видно от схема като СГРАДА, с идентификатор № 04279.627.64.44, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.627.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписана с административен адрес: гр. •••••, вид собственост -съсобственост, функционално предназначение- хангар, депо, гараж; брой етажи: 1 /един/, с площ по документ: 27кв.м., при съседи: идентификатор № 04279.627.64.4, идентификатор № 04279.627.64.45 и идентификатор № 04279.627.64.63.

От Отговор № 05-264 /5//03.02.2025г. на АГКК до ищците се установява, че по заявление от 28.05.2024г. в КРНИ са добавени данни за собственост на Д. Г. въз основа на нот.акт № 75, том 21, рег. № 5805 от 20.12.2019г. В същото писмо е отрацзено, че в КРНИ имотът е бил с регистрирани данни на •••• Г. с разпределителен протокол № 1 от 29.12.1987г. на ЖСК ••••, а в приетата по делото скица на сграда от 19.07.2024г. е отразено по данни от № 48/3 от 01.01.1991г. /разрешението за строеж/.

Видно от нотариален акт №10, том IV, рег. № 17187, дело №513 от 20.12.2019г. на •••••, нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р България под №415 и с район на действие PC-Благоевград, който акт е вписан в СлВп с вх.рег.5851/20.12.2019г., Акт №76, том XXI, дело №2844/2019г. е, че със същия А. Й. Г. по време на брака си с втората ответница е признат за собственик на основание давностно владение на процесните имоти.

От Удостоверение за декларирани данни изх. № УД004231/11.10.2023г., издадено от Община Благоевград и Удостоверение за декларирани данни изх. № УД004230/11.10.2023г., издадено от Община Благоевград е видно, че двете ищци са декларирали в Община Благоевград процесните имоти.

От приетите по делото разписки към фактури, разписки за плащане и приходни квитанции се установява, че за процесните имоти са заплащани данъци от И. Г., заплаща ни са ел. енергия от 2019г., 2024г., заплащана е и вода.

Със заявление за отписване на недвижим имот № НОМ-141/238.02.2024г. до Кмета на Община-Благоевград, подадено от С. Г. е поискано заличаване на партидата на молителката относно гараж в гр. •••••, тъй като е продаден от 20.12.2019г. Относно същото това заявление, както и други заявления видно от постановление за образуване на досъдебно производство от 14.04.2025г. на РП-Благоевград и писмо вх. № 10630/2024г. на РП- Благоевград е За времето от 27.02.2024 г. - 28.02.2024 г. в Благоевград, е образувано досъдебно производство № 244-ЗМ-81/2025г. по описа на ОД МВР Благоевград, НП № 10630/2024г. по описа на РП-Благоевград за това, че на 28.02.2024г. в сградата на •••• са съставени неистински частни документи- заявление за отписване на недвижим имот № НОМ-139/28.02.2024 г., адресирано до Община Благоевград от името на С. К. Г., заявление за отписване на недвижим имот № НОМ 140/28.02.2024 г., адресирано до Община Благоевград от името на С. К. Г., заявление за отписване на недвижим имот № НОМ 141/28.02.2024 г., адресирано до Община Благоевград от името на С. К. Г., които били употребени пред служител на Община Благоевград, за да се докажат възникнали правоотношения- сделки с недвижими имоти и иницииране на процедури за промяна на собственост по Закона за собствеността и Закон за местните данъци и такси.- престъпление по чл. 309, ал.1, пр. 1 от НК, като след приключване на разследването материалите са внесени в РС-Благоевград по реда на чл. 78а от НК като А. Й. Г. е предаден на съд за извършено от същия престъпление по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК., по което е образувано НАХД № 1800/2025г. по описа на РС-Благоевград.

От представеното и прието по делото заявление-КККР вх. № 01-423297/02.08.2024г. е видно, че ответниците са подали заявление за нанасяне на промени в КР на недвижимите имоти за процесните имоти на база издадения нотариален акт за придобиване на имотите по давност от А. Г..

От писмо изх. № ПИ-11-728/08.07.2025г. от Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- Благоевград и писмо изх.№ ••••••••••/07.08.2025г. на „Електрохолд Продажби“ ЕАД с придружаващите го заявление от 25.03.2025г. и комбиниран договор се установява, че ответникът А. Г. след образуване на делото е подал заявления за промяна на ВИК партидата и на ел. партидата за процесните имоти на база издадения в негова полза нотариален акт за придобиване на имотите по давност.

От приетите по делото писма и справки от РП-Благоевград се установява, че след образуване на делото всяка от страните е подавала жалби, по които са образувани предварителни проверки с обвинения за самоуправство.

Видно от Удостоверение за постоянен адрес изх. № 2114/19.08.2013г. и Удостоверение за настоящ адрес изх. № 671/19.08.2013г. е, че от 2010г. ищцата И. Й. Г. е с постоянен и настоящ адрес в гр. •••••, като са й издадени пропуски за 2017г. и 2018г. от Община Благоевград за паркиране в синя зона , тъй като е живуща на посочения адрес.

По делото е приет протокол за спецификация за извършен труд тоалетна-двор на ул. ••••• с отразяване за плащане на труда от И. Й. Г..

Съдът намира приетата по делото стокова разписка № 47 от 20.06.2015г. за неотносима към делото, доколкото от същата не може да се установи, че касае именно процесните имоти, като вписания адрес •••• е адреса на получателя на стоката И. Г..

По делото е представен и приет договор за наем от 01.11.2015г., сключен между С. К. Г. и •••• в качеството й на управител на „Евростил 68“ ЕООД, видно от който С. Г. в качеството й на наемодател е отдала под наем свой недвижим имот, находящ се в гр. ••••• - магазин, целия с площ от 57 кв.м. за срок от една година.

Отговорите на поставените по реда на чл. 176 ГПК въпроси към. ответниците съдът намира, че с нищо не допринасят към установяване на относимите към делото факти.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката ••••• сочи в показанията си, че познавам С. и Й•• Г.и и техните деца от 1975-1976 година, като познавала и майката на •••, ходила е един път при нея. Заявява, че имали жилище точно зад банята, като е влизала няколко пъти в къщата, имало две, двор и някаква пристройка, била обитаема сграда за живеене. Има и стара сграда, и нова сграда, една до друга. Към двора има врата, през която се минава, за да се влезне в задната част на двора. През тази врата се влиза и за двете къщи. Заявява още, че малката стара къщата има легло, шкаф, мивка, като в тази старата постройка били баба ••••. Сочи, че Йордан ползвал тази постройка за ателие, бил художник. В новата постройка имало и други хора, като след смъртта на бабата, И., дъщерята на •••, направила някакъв ремонт там и си живеела в стаите. Свидетелката заявява, че е виждала И. там и докато бил жив баща й, и след това. Сочи още, че тя направила и подобрение в двора, тоалетна на втория етаж. Сочи, че на първия етаж имало и шивачка, като в това помещение се сменила дограмата. Заявява, че С. ходи всеки ден там, тъй като има малка градина в двора, която се отглежда от С. и дъщеря й. Твърди още, че в малката къща в момента С. има вещи, които си слага. Не е виждала ответниците в имота. Знае, че са с влошени отношения от 3-4 години. Твърди, че С. живее и в жилище на •••• и в процесния имот, като И. не живее с майка си, а в старата къща. Твърди, че А. никога не е живял на имота на •••, а в началото, когато станал семеен със съпругата му заживяли в къщата на ул. •••••. Заявява още, че С. й е казвала, че се среща в проесния имот с И.. Твърди, „че е ходила в имота на 2-3 месеца и знае, че И. живеела постоянно там, като последно е ходила преди 2 години, а на втория етаж е влизала преди 3-4 години, когато И. правела ремонт. Преди това не е влизала на втория етаж. Твърди още, че И. е правила ремонта преди 5-6 години в партера и на втория етаж, като и съпругът на свидетелката й е помагал. Сочи, че •••• живеел в старата сграда, в стаите като ателие, но отивал и на ул. ••••, но по рядко. След това сочи, че знае от ищците, че имат вещи в имота.

Свидетелят •••• заявява, че познава страните, тъй като са живели в съседство, като собственик на сградата, която е на калкан на тяхната на ул. ••••. Твърди, че последните 20 години е засичал И. в имота, като тя живее в техния си имот. Сочи, че този имот им бил по наследство, като преди това е живяла на •••• майката в старата къща, която е отпред на улицата. След нейната смърт започнал да живее там ••• докато бил жив и дъщеря му И.. Заявява, че е засичал и С. и А. там, но повече И.. Откакто А. се оженил там не го е виждал. Твърди, че имотът се поддържал от •••• и от баща й, докато бил жив. Сочи, че ••• имал ателие, тъй като бил художник, то било в малката къща. Описва входа, както и че откъм улицата има магазин. Свидетелят сочи, че от 18 години не живее там, но неговата майка живеела и когато ходел при нея е засичал И., но друг не е. Най-често след смъртта на ••• виждал ••• да е в имота, като е виждал и майка й С.. Сочи, че има в двора градина и се вижда, че се обработва, но не знае кой я обработва градината. Твърди, че е виждал И. да вкарва багаж и да влиза и излиза от имота.

Свидетелката •••• заявява в показанията си, че познава С. Г. от 2010 година, а дъщеря й от малко по-късно, като твърди, че С. живее на •••• и има още една къща на •••••, ходила е на гости и двете къщи на гости. Заявява, че имотът, който се намира на •••• е много стар, отдолу има магазин, на втория етаж имали стаи, в които е влизала и в двора, където са пили кафе. В двора има стара постройка, която е залепена до новата жилищна сграда. Заявява, че за да се влезе в имота минават през една врата, която е на тротоара на ••••“, знае от С., че имотът е наследствен от родителите на нейния съпруг. С. изнасяла столове и маси от голямата къща, като е ходила там и с ••• и със С., но с ••• се виждала само на втория етаж. Заявява, че от времето на Ковид не е ходила в имота. Описва, че до етажа се стига по едни стари стълби, има проход за задния двор, а до втория етаж се стига като се качва по едни стълби, които са много стари и самия етаж е гредоред, имало балконче, което е към главната улица. Етажът е от три стаи, като мисли, че се е ползвал само от ••••, като С. не живеела там. На втория етаж имало вещи на И.. Сочи, че не познава братът на ••• и не го е виждала. Знае, че С. е гледала свекърва си дълго време, както и майка си, като С. и мъжът й живеели заедно на ••••“, но не знае до кога.

Свидетелката •••• сочи в показанията си, че познава И. и нейната майка С., но не познава братът на И.. Твърди, че от 7 години е колежка с И. и е денонощно с нея и по телефона и навън. Твърди, че И. живее на •••••, като там винаги са се събирали и са пили кафе. Описва имота, че представлява входна врата, през която се влиза, навътре има един коридор, право води към двора, в двора има една малка къщичка, на баща й старата работилница, отпред има една площадка – там сядали да пият кафе, по стълбите като се качат нагоре има площадка, след това други стълби, пак площадка, входната врата на И. Г., отпред салон, стара къща, гредоред, срещу салона е вратата за кухнята, до нея е банята, от едната страна е едната спалня, от другата страна е другата спалня и терасата. Твърди, че освен И. друг в имота не е виждала да живее. Обзавеждането в апартамента е на И. Г., като лично са купували заедно някой неща. Сочи, че никога не е засичала брат й там в къщата и в имота. Заявява, че 2024г. преди Коледа, й се обадила И. Г. и й казала, че на входната врата й е сменена бравата, извикали полиция и се установило, че е сменена бравата. Извикали ключар, но ключарят казал, че има друг собственик, брат й. Сочи, че майката на И. ходи в имота да си полива градината, която е в двора, като тя живее на •••••. Сочи още, че бащата на И. имал печатница и в имота си работел частно, бил художник, преспивал в ателието, живеел там. Заявява, че на И. адреса й е ••••• В етажа на И. имало пералня, кухня, вещи които са закупени от И. Г. и тя й помагала да пренесе някой от нещата там. И. си има спалня, в която слага своите вещи, багажа си. Лично е гледала снимките в апартамента. Твърди, че има тоалетна на двора, като лично е изпратила на И. майстор за алуминиевата врата. И. Г. направила санитариите. В дясно от входа има търговско помещение, което е на И. Г. и се дава под наем и е магазин за дрехи. Сочи, че този магазин е от 5-6 години, като майката на И. се разпорежда с магазина. Сочи, че вратата на сградата се заключвала и не е виждала друг да отключва тази врата. С. също нямала ключове. Никога не е виждала брата на И. в имота, нито жена му и не ги познава. Твърди, че в ателието И. си държи оцет, не грозде. Държала различни нейни неща в старото помещение, на баща й в ателието.

Свидетелката •••••, която живее на семейни начела с брата на Д. Г., сочи в показанията си, че познава Д. Г. от дете, а А. го познава от 2001 година. Познавала и бащата на А., както и майка му. Бащата на А. починал 2015 година, като преди да почине живеел •••••. Отишъл там да живее 2005 година, като живеел там сам, като първо живеела майка му. Заявява, че А. ходел при него на гости, да му помага, ако има някаква нужда, че е ходила в имота, като от 2005 година, след като Д. родила първото им дете са ходили заедно с нея и А. е отивал с тях. Ходили с Д. с детето при дядо •••••, за да види той детето, след това и с второто дете на Д. и А.. Сочи, че А. и Д. не са живели там, •••• си живеел там сам. Те ходели да го виждат и водели и децата. Твърди, че •••• не ходел в апартамента на ••••, където живеели Д. и А., защото бил в лоши отношения със С. и с И.. Доколкото знае отношенията им се влошили по-рано, защото •••• и С. са дарили някакъв апартамент на И. в •••• и е изхарчила парите и те за това си бяха развалили отношенията – •••• с И. първо и след това със С., защото С. подкрепяла И.. Свидетелката твърди, че И. не ходела в имота, докато бил жив баща й и никога не е живяла в имота на ••••, а живеела с нейния приятел на семейни начела, в момента над заведение „Найс плейс“ в един апартамент, който е негов. Твърди, че често ходила и в имота на •••• и не живеела И. в нито един от двата. Описва имота, като сочи, че ••••, докато бил жив живеел на етажа и ползвал и долното помещение като ателие, а докато била жива майка му и тя живеела горе, като той я гледал, а А. им помагал. Виждала лично, че •••• се грижел за майка си ••••, като и че А. също е помагал. Свидетелката твърди, че С. и И. не са се грижили за баба •••• защото те били в лоши отношения с •••• Заявява, че 2005 година, когато Д. родила Александра, след това направили едно събиране, за да почерпят за новороденото и тогава ••• дал ключовете от •••• заедно с гаража, който е в ••••, на А. и казал, че дава имота на него и в някакъв момент ще го прехвърлят документално, но доколкото знае не се е случило. Твърди, че ••••• имал воля и намерение да предаде имотите на сина си. До 2015 година в имота на •••• е живял ••• След като предал ключовете на А., А. не е живял на ••••. Той си живеел на ул. •••• с Д. и детето и С. също. А. ходел редовно на имота, когато имал някаква нужда от ремонт той ходел и ремонтирал. Свидетелката заявява, че И. не е живяла там, била си направила адресна регистрация, за да ползва безплатен талон за паркиране в синя зона, тъй като имота е в ЦГЧ. Твърди, че за този имот на •••• ключове имал А., които му ги дал ••••, а след това около 2020 година, когато се отдало търговското помещение под наем С. говорела с А., че някаква жена иска да го наеме, той разрешил и й казал, че парите, които ще й дава за наем да ги взима С., за да си помага финансово. С негово знание тя дала имота под наем, получавала парите и тогава А. е дал ключ на С., като сочи, че това го знае от А. и от Д.. Твърди, че преди смъртта на •••• правели ремонти, сменили дограмата, А. е плащал за тези ремонти. Относно гаража свидетелката сочи, че се намира в ••••, последните блокове, посока село •••• и че се ползва от Д. и А. от 2000 година, може и преди това, ползват го като складово помещение. Твърди, че освен Д. и А. достъп до гаража няма никой. Сочи, че до миналата година А. бил в добри отношения със С. и И.. Свидетелката описва и имота на втория етаж. Заявява, че е общувала с •••• като са ходили заедно с Д., с децата, те си оставяли там колелата, тротинетки, след това ги взимали. Твърди, че не е виждала А. да се противопоставя на С. и на И. относно това да ходят и да влизат в имота.

Свидетелят •••• заявява, че познава Д. и брат й от деца, а А. на по-късен етап от 2000 година. Твърди, че е имал контакти с •••••, като били добри познати, почти приятели. Заявява, че •••• починал 2015 година. Отначало живеел със семейството си в ••••, след това се преместили на ул. ••••• в кооперацията, в която също е ходил 2-3 пъти. Твърди, че •••• отишъл да живее в имота на •••• старата къща на бившата •••• около 2000г. като до 2015 година си живеел сам там, с майка му, но тя била на възраст и 2003 година починала. Свидетелят заявява, че за майката се грижели •••• и А. ходел, защото ••• накрая загубил физически сили. Свидетелят сочи, че е виждал •••• там в имота и •••• споделял и казвал, че е доволен много от него. Според свидетеля по думите на •••• С. и И. не са ходили да се грижат за майката на ••••. Сочи, че в имота имало външна тоалетна, на партера имало и друга сграда, имало магазин отпред на улицата, който магазин си сменял няколко пъти предназначението. Първо било за храни, след това се продавали обувки, платове, дрехи имало. Отзад имало склад. Помещението е около 50-60 кв.м. Отгоре на втория етаж се намира етажа, като свидетелят сочи, че два пъти сее качвал на този етаж. Споделя, че когато се родило първото дете на А. и на Д.- •••, есента септември месец 2005 година по случай това, че се е родила внучка, наследничка, •••• го поканил в имота на ••• за почерпка. И тогава дали по този хубав повод •••• извадил някаква връзка с ключове и казал, че къщата на Джамията, която му е лично негово наследство я оставя на ••••. Твърди, че знае от ••••, че след продажбата на апартамента в •••• който бил дарен на И., а след това продаден, не е имал контакт с дъщеря му. Споделя, че имали и гараж в ••••, който е ползвал, за да си оставя багаж там, като се ползва от А. и Д. като склад, имат мебели там и други неща. Твърди, че след като починал •••• имотът на ••• се стопанисва от •••, той го ползвал до миналата година, след това сестра му сменила ключалката на вратата. Сочи, че отпред магазина в момента е някаква шивалня на някаква рускиня, която работи там и плаща наем, който наем се взима от майката на ••••, който я е упълномощил тя да се занимава с помещението. Жилището, старата къща се стопанисва от •••• Докато ••••• направил едно освежаване, като свидетелят му помагал. Едновременно с това сочи, че не е ходил в имота, минавал оттам и се засичали с А. и той казвал, че друг освен него не разполага с имота. Сочи, че •••• казал, че ще се прехвърли имота по надлежен ред. От 2015 година, от поклонението, не е влизал в имота.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Искането за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка е с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Предявените искове са положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, искането за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка е с правно основание с чл.537, ал.2 от ГПК.

Исковете са процесуално допустими – налице е активна и респ. пасивна процесуална легитимация, достатъчно от твърденията на ищците, че с ответната страна е налице спор относно притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ.

Не се оспорва от ответниците обстоятелството, че ищците и първия ответник А. Г. са наследници по закон на ••••• Г., бивш жител на гр. •••• год., че по силата на саморъчно завещание, обявено по надлежния ред майката на общия наследодател му е завещала и същия е придобил безвъзмездно и лично 1/2 ид.ч. от описаните в завещанието недвижими имоти. Не се оспорва от ответниците, че по силата на сключен договор за издръжка и гледане между общия наследодател •••• Г. и неговата майка •••• Г., обективиран в Нотариален акт № 101, том III, дело №704/1991 год. на Нотариус •••• същия е придобил останалата 1/2 ид.ч. от същите недвижими имоти срещу задължение да издържа и гледа своята майка до смъртта й. Не оспорват твърденията, че през 2019 год. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение за процесните недвижими имоти.

В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са придобили всеки от тях собствеността върху процесните имоти на основанието посочено в исковата молба, предмет на предявените установителни искове за собственост, както и на евентуалните искове. Следва да докажат, че недвижимите имоти, предмет на саморъчното завещение и договора за издръжка и гледане са идентични на процесните, че наследодателя е имал членствено правоотношение с ГСК „Напредък, че строителството му е осъществено по време на брака, че ищцата И. Г. е осъществявала 10 години давностно владение, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период относно недвижимите имоти, предмет на предявения от нея иск, двете ищци следва да докажат по предявения от тях иск, че имотите, предмет на същия били собственост на техния

наследодател към момента на смъртта му, че са наследници на същия, както и квотите на съсобственост. По евентуалните установителни искове ищците следва да докажат, че наследодателят им е бил собственик към момента на смъртта си на посочените недвижими имоти, че са наследници на същия и техните квоти в наследството.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, релевирани в отговора, а именно, че са придобили процесните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство и на основание изтекла 10 годишна давност, за посочения в отговора на исковата молба период, че ••••н Г. е предал още приживе владението на процесните имоти на тях.

По предявените искове от И. Й. Г., с ЕГН •••••••••• срещу ответниците А. Й. Г. , с ЕГН •••••••••• и Д. П. Г., с ЕГН ••••••••••, с които се иска да се признае за установено, че е собственик на основание давностно владение на следните имоти:

1 .САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 , с предназначение на СОС: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 38кв.м., при съседи: на същия етаж- 04279.613.96.1.1, под обекта-няма и над обекта -04279.613.96.1.3

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.••••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96, с площ по документ: 65кв.м., при съседи: на същия етаж-няма; под обекта -04279.613.96.1.1, 04279.613.96.1.2 и над обекта - 04279.613.96.1.4, т.е поради осъществявано от същата изключително над 10- годишно спокойно давностно владение, за който имоти необосновано и без елементите на фактическия състав на давността са признати за изключителна собственост на ответниците по силата на Нотариален акт №010, том IV, дело №513 от 20.12.2019г. на •••••, нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара на РБългария под №415 и с район на действие РС- Благоевград, който акт е вписан в СлВп с вх.рег.5851/20.12.2019г., Акт №76, том XXI, дело №2844/2019г.

На първо място следва да се обсъди към момента на твърдяното начало на давностно владение от ищцата И. Г.-27.09.1991г. чия собственост са били имотите.

Съдът намира, че по делото от събраните писмени доказателства се установи по безспорен начин, че процесните имоти са придобити на основание саморъчно завещание в полза на наследодателя на ищците и първия ответник -•••• Г. -1/2 идеална част и останалата ½ идеална част в съпружеска имуществена общност с ищцата С. Г. на основание договор за издръжка и гледане.

Относно възраженията на ответниците, че не е доказано, че завещаните имоти са идентични на процесните, съдът намира същото за неоснователно, доколкото идентичността се установява от представените скици и схеми, в които изрично е посочено предходен номер, а отделно от това същото противоречи на самите твърдения на ответниците, че още през 2005 год. приживе общия наследодател •••• Г. им предал владението на процесните недвижими имоти.

На следващо място относно възражението от страна на ответниците, с което оспорват, че по силата на сключения договор за издръжка и гледане 1/2 ид.ч. от имотите е придобита в режим на СИО между общия наследодател и неговата съпруга - С. Г., тъй като само общия наследодател е страна по договора и само той е осъществявал грижи и предоставял издръжка на прехвърлителя •••• Г., с твърдение, че ищцата С. Г. нито е страна по договора, нито е полагала грижи или предоставяла издръжка на прехвърлителя.

По своята правна характеристика договора за гледане и издръжка е алеаторен такъв и с неговото сключване настъпва транслативният ефект на сделката - правото на собственост на имота преминава от прехвърлителя върху приобретателя, а приобретателят ще трябва да изпълнява алеаторното задължение за в бъдеще за доставяне на грижи и издръжка. В случай, че приобретателят не изпълнява поетото алеаторно задължение, договорът може да бъде развален.

По делото се установи и че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на 10.07.1991г. процесните имоти са придобити на възмездно основание от •••• Г. през време на брака му със С. Г.. Съдът намира, че същият е под обхвата на режима на бездяловата съпружеска имуществена общност. Със сключването на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в предвидената от закона нотариална форма, правото на собственост върху имота преминава върху приобритателя, като за него възниква занапред задължението за пожизнено гледане и издръжка на прехвърлителя, в обема изрично предвиден със самия договор. Именно липсата на яснота за обема и времетраенето на бъдещата престация на длъжника по договора, е основанието за неговата алеаторност.

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане е двустранен и възмезден договор. Срещу получаване на собствеността на един недвижим имот, приобритателят се задължава лично и с помощта на близките от семейството си, да осигури на прехвърлителя необходимите му грижи и издръжка на старини и до края на живота му. Така независимо че в настоящия казус за задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя- •••• Г., се е задължил само нейния син- •••• Г., то собствеността на имота е възникнала и за неговата съпруга- С. Г., доколкото бъдещото престиране на грижи и издръжка е възмездно по своя характер и е било извършено с общи на семейството средства, придобити през време на брака и при съвместен принос. Според чл. 21, ал.1 от СК, изрично е предвидено че вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака и при съвместен принос, са съпружеска имуществена общност, независимо на чие име са придобити.

С отговора на исковата молба са наведени възражения, че ищцата С. Г. не е изпълнявала задължението за издръжка и гледане и че не е станала съсобственик на прехвърленото вещно право поради липса на съвместен принос в придобиването му. При така наведените фактически твърдения съдът намира, че е налице надлежно въведено от ответниците възражение за липса на принос от страна на ищцата С. Г. при придобиване на процесните недвижими имоти по време на брака. Съдът дължи изследване на това обстоятелство, тъй като законът допуска оборване на презумпцията за съвместен принос както с отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК, така и с възражение, изхождащо от съпруга-приобретател или от негов наследник-в случая ответника А. Г. (така Решение № 36 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 63/2016 г. на Апелативен съд – Бургас). В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 366 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 64 /2012 г. I г. о. на ВКС), според която по възражение на единия приобретател-съпруг може да се установява липса на принос за другия, който не е титуляр по сделката, поради това, че не е полагал грижи и издръжка. Съдът намира, че не се доказа стореното възражение за липса на съвместен принос по реда на пълното и главно доказване. Действително от показанията на свидетелите, водени от ответниците се установи, че след 2000г. •••• Г. се е грижил за майка си, като след нейната смърт-2003г. наследодателя се е преместил през 2005г. да живее в процесните имоти. Следва да се отбележи обаче, че и двамата свидетели дават показания само за моментите, в които са виждали наследодателя и епизодично. От същите не може да се направи категоричен извод, че липсва съвместен принос и че ищцата С. не е допринасяла за грижите и издръжката на •••• Г. по друг начин, а не с непосредствени грижи. Нещо повече, процесните имоти са прехвърлени с договор за издръжка и гледане през 1991г. като липсват ангажирани от ответниците каквито и да било доказателства до 2000г. съпругата С. Г. да не е полагала грижи и да не е подпомагала съпруга си в грижите за майка си и през това време единствено синът й да е полагал грижи и давал издръжка. Предвид изложеното съдът намира, че възражението е неоснователно.

По стореното твърдение, че ищцата И. Г. е придобила процесните два имота на основание давностно владение продължило повече от 10 години считано от навършването на пълнолетието си-27.09.1991 г. съдът намира, че същото не е доказано по реда на пълното и главни доказване.

На първо място не се ангажираха каквито и да било доказателства относно твърдението на ищцата И. Г., че след навършване на пълнолетие волята на бабата на И. Г. била обекти в голямата сграда, означени като СОС с идентификатор № 04279.613.96.1.2 и СОС, с идентификатор № 04279.613.96.1.3 да останат в нейна собственост, тъй като тя живеела там и прекарвала най-много време с нея и били изключително близки, която малко след пълнолетието си вече живеела там самостоятелно и стопанисвала описаните обекти на първия и втория етаж. Напротив, няколко месеца преди това •••• Г. е прехвърлила ½ идеална част от тези имоти на своя син, поради което е нелогично същата да е искала да са на внучка й. Липсват каквито и да било доказателства от 1991г. ищцата И. Г. да е живяла в имотите непрекъснато, да е демонстрирала спрямо собствениците към този момент-••••, С. Г. и •••• Г. /доколкото ½ идеална част от имотите е била нейна собственост до смъртта й през 2003г., след което по завещание е станала собственост на •••• Г./ владение само за себе си. До смъртта си през 2003г. •••• Г. е живяла в имота, както и наследодателя ••• Г. до смъртта си през 2015г. е живял там. С оглед изложеното съдът намира, че преди смъртта на наследодателя 2015г. И. не е владяла имотите.

Съдът намира, че от показанията на свидетелите, водени от ищците се установи, че И. Г. е живеела и ремонтирала втория етаж от масивната жилищна сграда, както и че е извършвала ремонт във връзка с направата на тоалетна. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите, водени от ищцата, като същите са дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, основани са на лични впечатления, като всеки от свидетелите е присъствал лично и е възприел ползването на имотите от И. Г.. Показанията им се подкрепят и от представените и приети вносни бележки за заплатени от И. Г. ел. енергия и вода. Показанията на водените от ответниците свидетели ••••• съдът намира за основани в поголямата си част на споделено от ответниците. Показанията на свидетелката •••• съдът обсъди внимателно предвид възможната й заинтересованост-същата живее на семейни начала с брата на ответницата Д. Г., като ги намира в частта, в която сочи че ищцата И. не е живяла в имота и че не е имала ключ за недостоверни. Същите се опровергават и от представените доказателства за заплащане на ток и вода. Отделно от това свидетелката е посещавала имота както сама казва, когато са оставяли тротинетките на децата и са ходили на гости на •••• Г.. Свидетелят •••• от своя страна сочи, че е посещавал имота само два пъти, като последно е бил през 2015г. Същият споделя, че е виждал А. като е минавал покрай имота. Посоченото не може да се приеме, че води на извод, че И. Г. не е живяла в имота.

Независимо от обстоятелството обаче, че И. е ползвала втория етаж от сградата, съдът намира, че същата не е придобила по давност двата процесни имота. От 2015г. до подаване на настоящата искова молба времето е недостатъчно, за да бъдат придобити същите по давност.

На следващо място същата след смъртта на баща си 2015г. не може да придобие ¼ идеална част от имотите по давност, доколкото към този момент вече е била собственик на същата по наследство. След като тази част е придобита на едно основание, то не може в последствие да се твърди, че е придобита на друго.

За допълнение що се касае до останалите ¾ идеални части съдът намира, че не се събраха доказателства, че е демонстрирала владение спрямо майка си С. Г. и брат сиответникът А. Г..

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т. е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.

Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател, независимо дали последните знаят за нестъпилото правоприемство и придобитите от тях права. Съдебната практика по чл. 290 ГПК е константна, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателя се придобива по право от всички негови наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик, той има право да ползва сам цялата вещ – чл. 31, ал. 1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова, само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от един от сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да се служи с цялата вещ.

Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им. В този смисъл завладяването на частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай и конкретно. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен – сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои целия имот.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е ползвала процесните имоти преимуществено, но едновременно с това се установи, че и ответникът А. със семейството му са посещавали имота.

Дори и да се приеме, че процесните имоти са ползвани единствено от ищцата И. Г. следва да се отбележи, че нито един от свидетелите по делото не е посочил, че е заявила пред останалите наследници – съсобственици нейната майка и брат й, че е променила намерението, с което държи техните части от имотите. Настоящият състав приема, че независимо, че по делото посредством свидетелските показания на свидетелите на ищцата се установява факта, че И. Г. е ползвала двата процесни имота и е установила фактическа власт като държане след смъртта на наследодателя й, не се установява, че същата е демонстрирала промяна на намерението си, с което ги държи пред останалите съсобственици –пред брат си и майка си, като явно и по недвусмислен начин да е отрекла пред тях правата им. Ползването на имотите, извършването на ремонти настоящият състав намира, обаче, че не са действия, които сами по себе си установяват своенето на имота, а същите доказват само действия, свързани с ползването на имота с оглед задоволяване на нуждите на ищцата, но не и такива, които демонстрират промяна на намерението, с което се държи чужд имот, съответно чужди части от съсобствен имот. В случая, ищцата И. Г., позоваваща се на придобивна давност не доказа да е демонстрирано намерение за своене пред останалите сънаследници и последните да не са се противопоставили за това. Никой от разпитаните по делото свидетели, включително и тези на ищцовата страна не твърди, че е имало случай, при който И. Г. не е допускала майка си или брат си в процесните имоти или да е заявила ясно пред тях, че ги счита само за свои, а не за собственост на всички наследници / Решение № 938 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр. дело № 4880/2008 г., ІV г. о., ГК, Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 566 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2009 г., I г. о., ГК/.

Предвид изложеното съдът намира, че исковете на ищцата И. Г., че е собственик на основание давностно владение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2, и на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.3 са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В тази връзка се сбъдва условието съдът да се произнесе по предявените в условията на евентуалност искове от С. К. Г., с ЕГН •••••••••• и И. Й. Г., с ЕГН ••••••••••, да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на 1 .САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: ••••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 , с предназначение на СОС: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 38кв.м., при съседи: на същия етаж - 04279.613.96.1.1, под обекта-няма и над обекта - 04279.613.96.1.3;

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96, с площ по документ: 65кв.м., при съседи: на същия етаж-няма; под обекта -04279.613.96.1.1, 04279.613.96.1.2 и над обекта - 04279.613.96.1.4,

при квоти 1/2 ид.ч за ищцата С. К. Г. /от която 1/4 ид.ч. в режим на прекратена СИО от договора за гледане и издръжка и 1/4ид.ч. като преживяла съпруга на общия наследодател/, както и 1/4 ид.ч. за ищцата И. Й. Г..

По безспорен начин по делото се доказа, както се посочи и по-горе, че към момента на смъртта на наследодателя •••• Г. към 2015г. съгласно събраните писмени доказателства процесните имоти са придобити на основание саморъчно завещание в полза на наследодателя на ищците и първия ответник -••••Г. -1/2 идеална част и останалата ½ идеална част в съпружеска имуществена общност с ищцата С. Г. на основание договор за издръжка и гледане. Следователно на основание чл. 5 от ЗН ищцата И. Г. е придобила по наследство ¼ идеална част от процесните два имота, а ищцата С. Г. ½ идеална част от която ¼ идеална част на основание договор за издръжка и гледане и прекратена СИО със смъртта на съпруга й и ¼ идеална част като преживяла съпруга на наследодателя. Съдът намира за ненужно да приповтаря посоченото по-горе относно придобиването на ¼ идеална част от имотите от С. Г. в режим на съпружеска имуществена общност.

В тази връзка следва да бъде разгледано възражението на ответниците, че са придобили процесните имоти по давност текла още от 2005г., тъй като били предадени от наследодателя •••• Г..

Съдът намира, че стореното възражение е неоснователно, като ответниците не доказаха по реда на пълното и главно доказване твърдението си за предаване на владението на имотите от наследодателя приживе, както и владението на същите в посочения от ответниците срок, което да е демонстрирано спрямо останалите сънаследници.

Действително съобразно непротиворечивата съдебна практика, ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността върху целия имот. Когато владението е установено по този начин (чрез предаване от предишния собственик), действат презумпциите на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС, тоест счита се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. Ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок, фактът на наследяването не променя качеството на владелец на наследника, който е установил фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. Владението на този наследник е установено на основание, различно от наследяването, поради което съгласно чл. 69 ЗС следва да се счита, че и след смъртта на наследодателя той продължава да владее имота само за себе си и не е нужно да извършва действия, с които да демонстрира пред наследниците намерението си за своене. Освен това, смъртта на наследодателя не прекъсва започналия да тече в полза на владелеца давностен срок, тъй като основанията за прекъсване на придобивната давност са изрично и изчерпателно посочени в чл. 81 и чл. 84 ЗС във връзка с чл. 116 ЗЗД, като смъртта на собственика на имота не е измежду тези основания.

В случая и двамата свидетели, водени от ответника заявяват, че при събиране в имот, находящ се на ••••, където са живели ищцата С. Г. и наследодателя •••• Г., последният в хода на празненството дал ключовете от Джамията заедно с гаража, който е в ••••на А. и казал, че дава имота на него и в някакъв момент ще го прехвърлят документално, но посоченото не се е случило. Свидетелката •••• твърди, че •••• имал воля и намерение да предаде имотите на сина си, но до 2015 година в имота на •••••. Свидетелят •••• сочи, че •••• извадил някаква връзка с ключове и казал, че къщата на ••••, която му е лично негово наследство я оставя на ••••, казал, че ще се прехвърли имота по надлежен ред. Тези показания съдът намира, че не доказват предаване на владение и фактическа власт върху имотите на ответника А. Г.. Те свидетелстват по-скоро за намерения на наследодателя да му прехвърли /остави/ правото на собственост, а не сочат да е предадено владението и фактическата власт върху имотите на ответника А. Г.. Свидетелите не само не установяват наличието на уговорка за предаване на владение, но и не сочат то да е било реализирано дори и с конклудентни действия, доколкото и двамата свидетели заявяват, че до смъртта си наследодателят ••••н е живял в имотите и ги е ползвал. Нещо повече същите са категорични, че нито А. Г., нито съпругата му-втората ответница са живели в имота. Свидетелката •••• дори сочи, че А. ходел при него на гости, да му помага, ако има някаква нужда,ходели да го виждат и водели и децата, а свидетелката ходила заедно с Д., с децата, те си оставяли там колелата, тротинетки, след това ги взимали. Посоченото по никакъв начин не води на извод, че ответникът е установил владение върху имотите преди смъртта на наследодателя си. Не може да се приеме, че е налице предаването на владението към този момент и предвид обстоятелството, че имотите са били съсобствени между •••• Г. и С. Г. към този момент, по изложените по-горе съображения, като не са ангажирани доказателства тя да е изразяла такава воля.

Относно придобиването на имотите от двамата ответници след смъртта на наследодателя съдът намира, че възражението е неоснователно, доколкото от 2015г. до датата на предявяване на исковете не е изтекъл изискуемия се 10 годишен давностен срок, а отделно от това в допълнение не се установи ответникът А. Г. да е демонстрирал някаква промяна в намерението си за своене на имотите, която да е открито демонстрирана спрямо останалите сънаследници и съсобствениците, за да се обезпечи възможността последните да предприемат действия за защита на правото си.

Снабдяването и вписването на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои целия имот. В този смисъл са решение № 95 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на II г. о., решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, II г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 76 3/2016 г. на ВКС, I г. о., които се възприемат от настоящия съдебен състав. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. Както вече бе изложено погоре, при съсобствени имоти упражняващия владение съсобственик, желаещ да придобие имота за себе си, следва да покаже по недвусмислен начин на останалите съсобственици това си намерение, с действие и поведение отблъскващи техните собственически претенции. Снабдяването с констативен нотариален акт за чуждите права може да съставлява действие по завладяването им, само доколкото с оглед особеностите на конкретния случай, не е останало скрито за съсобственика. В настоящият случай съдът намира, че всъщност същото е останало скрито от ищците, което съдът извежда и от действията на ответника А. Г., който чрез подправяне на заявления от името на ищцата С. Г. едва през 2024г. е поискал изменение на КККР относно процесните имоти. Установи се и че едва след образуване на делото същият е предприел и действия по смяна на партидите за имотите за ел. енергия и вода.

С оглед изложеното съдът намира, че исковете на С. К. Г., с ЕГН •••••••••• и И. Й. Г., с ЕГН ••••••••••, да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, при квоти 1/2 ид.ч за ищцата С. К. Г. /от която 1/4 ид.ч. в режим на прекратена СИО от договора за гледане и издръжка и ¼ ид.ч. като преживяла съпруга на общия наследодател/, както и 1/4 ид.ч. за ищцата И. Й. Г. са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

По кумулативно предявените искове от С. К. Г., с ЕГН •••••••••• и И. Й. Г., с ЕГН ••••••••••, за признаване за установено по отношение на ответниците, че са собственици на основание прекратена със смъртта на общия наследодател СИО и по наследство върху следните имоти:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № 04279.613.96, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••; с площ от 247 кв.м.,вид собственост -съсобственост, трайно предназначение на територията- урбанизирана, НТП- ниско застрояване /до 10м./, стар номер 1989, кв. 49, парцел 16;

2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 и предназначение на СОС: за обществено хранене; брой нива на обекта: 1 /едно/; с площ по документ: 20кв.м., при съседи: на същия етаж :04279.613.96.1.2 , под обекта: няма и над обекта 04279.613.96.1.3;

3. СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.2,по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, разположена в поземлен имот с идентификатор№04279.613.96, със застроена площ по документ: 38кв.м.; брой етажи: 1 /един/; с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна,

при следните квоти на съсобственост - 1/2 ид.ч. за ищцата С. К. Г. /от която 1/4 ид.ч. в режим на прекратена СИО от договора за гледане и издръжка и 1/4ид.ч. като преживяла съпруга на общия наследодател/, както и 1/4 ид.ч. за ищцата И. Й. Г. по наследство, съдът намира следното:

По безспорен начин по делото се доказа, както се посочи и по-горе, че към момента на смъртта на наследодателя •••• Г. към 2015г. съгласно събраните писмени доказателства процесните имоти са придобити на основание саморъчно завещание в полза на наследодателя на ищците и първия ответник -•••• Г. -1/2 идеална част и останалата ½ идеална част в съпружеска имуществена общност с ищцата С. Г. на основание договор за издръжка и гледане. Следователно на основание чл. 5 от ЗН ищцата И. Г. е придобила по наследство ¼ идеална част от процесните два имота, а ищцата С. Г. ½ идеална част, от която ¼ идеална част на основание договор за издръжка и гледане и прекратена СИО със смъртта на съпруга й и ¼ идеална част като преживяла съпруга на наследодателя. Съдът намира за ненужно да приповтаря посоченото по-горе относно придобиването на ¼ идеална част от имотите от С. Г. в режим на съпружеска имуществена общност.

И по отношение на тези имоти е сторено възражение от ответниците за придобиването им по давност. По отношение на същото важи приетото по-горе от съда, че липсват доказателства за предаване на владението още от 2005г., че не е изтекъл изискуемия се 10 годишен давностен срок от 2015г. до предявяване на иска и всички изводи, които съдът направи и е ненужно да се приповтарят, че ответниците не доказаха по реда на пълното и главно доказване придобиването на процесните имоти по давност.

С оглед изложеното и тези искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По отношение на предявените искове от С. К. Г., с ЕГН •••••••••• и И. Й. Г., с ЕГН ••••••••••, за признаване за установено по отношение на ответниците, че са собственици на основание прекратена със смъртта на общия наследодател СИО и по наследство на ГАРАЖ, заснет като СГРАДА, с идентификатор № 04279.627.64.44, разположена в поземлен имот с идентификатор№04279.627.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписана с административен адрес: •••••, вид собственост - съсобственост, функ.предн,- хангар, депо, гараж; брой етажи: 1 /един/, с площ по документ: 27кв.м., при съседи : идентификатор № 04279.627.64.4, идентификатор № 04279.627.64.45 и идентификатор № 04279.627.64.63, съответно при квотите на съсобственост: 4/6 ид.ч. за ищцата С. К. Г. /от които 3/6 ид.ч. в режим на прекратена СИО поради придобиването на имота по време на брака и 1/6ид.ч. по наследство като преживяла съпруга/, както и 1/6 ид.ч. за ищцата И. Й. Г., припадаща и се по наследство от баща й.

Твърди се в исковата молба, че в режим на СИО с общия наследодател първата от ищците чрез включването и строителство през време на брака, осъществено чрез създадено на името на единия съпруг членствено правоотношение с ГСК „Напредък“ са придобили процесния гараж.

Действително по делото е представено като доказателство прието Разрешение за строеж № 48/25.01.1991г., от което се установи, че на ГСК „Напредък“ съобразно одобрени проекти е разрешено да извърши строителство на 6 броя гаражи от № 52 до № 57 в гр. ••••• върху държавна земя. Същият по КК е отразен видно от схема като СГРАДА, с идентификатор № 04279.627.64.44, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.627.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписана с административен адрес: гр. ••••, вид собственост -съсобственост, функционално предназначение- хангар, депо, гараж; брой етажи: 1 /един/, с площ по документ: 27кв.м., при съседи: идентификатор № 04279.627.64.4, идентификатор № 04279.627.64.45 и идентификатор № 04279.627.64.63. От Отговор № 05- 264 /5//03.02.2025г. на АГКК до ищците се установява, че по заявление от 28.05.2024г. в КРНИ са добавени данни за собственост на Д. Г. въз основа на нот.акт № 75, том 21, рег. № 5805 от 20.12.2019г. В същото писмо е отразено, че в КРНИ имотът е бил с регистрирани данни на Йордан Г. с разпределителен протокол № 1 от 29.12.1987г. на •••• , а в приетата по делото скица на сграда от 19.07.2024г. е отразено по данни от № 48/3 от 01.01.1991г. /разрешението за строеж/.

Следователно процесния гараж е строен чрез ГСК /ЖСК. Незвисимо от това обаче не са ангажирани от ищците доказателства, от които да се установи по категорични данни кой е бил или е член на ГСК. Дори и да е налице окончателен разпределителен, с който на наследодателя на ищците да е определено да стане собственик именно на посочения гараж, не са ангажирани каквито и да било доказателства същия да се е снабдил с нотариален акт. Собствеността върху жилища или гаражи, изградени от ЖСК или ГСК се придобива от член кооператорите с издаването на нотариален акт за съответния имот съгл. чл. 35, ал.2 ЗЖСК, въз основа на влязло в сила решение на Общото събрани на ЖСК, с което по реда на чл. 35, ал.1 ЗЖСК въз основа на разпределението по чл. 28, ал.1, т.5 ЗЖСК е приета окончателната цена на имотите и са определени припадащите се идеални части в сградата и от правото на строеж в мястото/ППВС № 3/1983 г.т.2 /. В случая действително освен разпределителен протокол няма данни по делото дали е определена окончателна цена на имотите, както и няма данни за издаден нотариален акт на името на наследодателя на ищците, като следва да се отбележи и че декларирането на един имот не създава собственост. Така и в Решение № 193 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2647/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ••••• правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от ЖСК, се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, а не в някакъв предходен момент като например момента на завършване на строежа на сградата или момента на влизане в сила на окончателния разпределителен протокол. Ако този нотариален акт е съставен по време на действието на СК от 1985 г. (отм.) и по време на брака на член-кооператор в ЖСК, на когото е разпределен имотът, презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) за съвместен принос в придобиването намира приложение /до доказване на противното се счита, че имотът е СИО/, независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали другият съпруг е бил членкооператор на ЖСК или не. В този случай би могло да се признае, че имотът е индивидуална собственост на единия съпруг само ако той докаже, че другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на този имот. В случая не са ангажирани доказателства да е издаден нотариален акт, поради което съдът намира, че гаражът към датата на смъртта на наследодателя е все още собственост на ЮЛ ГСК. В тази насока и Определение № 1315 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията •••••.

Предвид изложеното съдът намира, че ищците не доказаха към момента на смъртта на наследодателя гаражът да е бил негова собственост, включително и СИО, поради което и не могат да го придобият по наследство, нито по прекратена СИО. Предвид изложеното предявените искове по отношение на този недвижим имот са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно направеното искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №10, том IV, рег. № 17187, дело №513 от 20.12.2019г. на •••••, нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара на РБългария под №415 и с район на действие PC- Благоевград, който акт е вписан в СлВп с вх.рег.5851/20.12.2019г., Акт №76, том XXI, дело №2844/2019г.

На основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъдат отменен издадения констативен нотариален акт в полза на А. Й. Г. в частта, с която е бил признат за собственик на основание давностно владение на над 1/4 идеална част от следните недвижими имоти САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. •••••, одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 , с предназначение на СОС: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ: 38кв.м., при съседи: на същия етаж-04279.613.96.1.1, под обекта-няма и над обекта -04279.613.96.1.3; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. •••••, одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.••••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96, с площ по документ: 65кв.м., при съседи: на същия етаж-няма; под обекта -04279.613.96.1.1, 04279.613.96.1.2 и над обекта - 04279.613.96.1.4; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № 04279.613.96, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. •••••, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••; с площ от 247 кв.м.,вид собственост -съсобственост, трайно предназначение на територията- урбанизирана, НТП- ниско застрояване /до 10м./, стар номер 1989, кв. 49, парцел 16; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. •••• одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, който обект се намира на етаж 1 в сграда №04279.613.96.1, с предназначение жилищна- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.613.96 и предназначение на СОС: за обществено хранене; брой нива на обекта: 1 /едно/; с площ по документ: 20кв.м., при съседи: на същия етаж :04279.613.96.1.2 , под обекта: няма и над обекта 04279.613.96.1.3; СГРАДА, с идентификатор № 04279.613.96.2,по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: •••••, разположена в поземлен имот с идентификатор№04279.613.96, със застроена площ по документ: 38кв.м.; брой етажи: 1 /един/; с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна, тъй като само толкова идеални части същият е притежавал по наследствено правоприемство. В тази насока е постановено Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая с оглед уважаване на предявените собственически искове в съответните идеални части, като последица от това следва да бъде отменен издадения констативен нотариален акт в частта съобразно изложеното по - горе.

По разноските:

С оглед изхода от спора и двете страни имат право на разноски, като всяка от тях е сторила такова искане.

С оглед представените доказателства за действително сторени разноски на ищцата И. Г. се дължи държавна такса в размер на 133, 33 евро съобразно уважените искове. Липсват доказателства по делото същата да е заплатила договореното адвокатско възнаграждение на адвокат Анева, доколкото в договора за правна помощ е посочено само договореното такова и начин на плащане, но не е отразено, че е платено. Предвид изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на И. Г. сумата от 133, 33 евро.

Съобразно уважените от ищцата С. Г. искове и като взе предвид представените доказателства за сторени разноски съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на същата следните суми-сумата от 217, 71 евро-държавна такса за уважените искове, сумата от 639, 11 евро-заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете и сумата от 37, 08 евро-такси за вписване на искова молба и съдебни удостоверения, заплатени от С. Г. съразмерно на уважените искове или общо сумата от 893, 90 евро.

Ответниците също имат право на разноски съразмерно на отхвърлените искове. В тази връзка всеки от тях е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено поотделно в размер на по 1800, 00 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят на всеки от ответниците по 115, 04 евро.

Водим от горното и на основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК и чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, съдът