Решение № 431 от 9.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5992/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХХI НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от 12.06.2025 г., подадена от адв. И. Ю. от САК като упълномощен защитник на Р. Й. Й. срещу присъда от 29.05.2025 г., постановена по НОХД № 2363/2024 г. по описа на СРС, НО, 99-и състав, с която подсъдимият Р. Й. Й. е признат за виновен в това, че на 04.11.2023 г., около 17:50 часа, в ЗООТ-Казичене (2-ри блок, на 2- ри етаж в 4-то спално помещение), находящо се в село Казичене, ул. ••••••••, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал в себе си високорискови наркотични вещества с общо нето тегло 2.10 грама, на обща стойност 63 /шестдесет и три/ лева, както следва:

• обект № 1 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.18 грама, на стойност 5.40 лева /пет лева и четиридесет стотинки/ лева;

• обект № 2 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.19 грама, на стойност 5.70 лева /пет лева и седемдесет стотинки/ лева;

• обект № 3 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.25 грама, на стойност 7.50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ лева;

• обект № 4 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.23 грама, на стойност 6.90 лева /шест лева и деветдесет стотинки/ лева;

• обект № 5 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.24 грама, на стойност 7.20 лева /седем лева и двадесет стотинки/ лева;

• обект № 6 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.11 грама, на стойност 3.30 лева /три лева и тридесет стотинки/ лева;

• обект № 7 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.27 грама, на стойност 8.10 лева /осем лева и десет стотинки/ лева;

• обект № 8 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.05 грама, на стойност 1.50 лева /един лев и петдесет стотинки/ лева;

• обект № 9 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама, на стойност 7.80 лева /седем лева и осемдесет стотинки/ лева;

• обект № 10 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.06 грама, на стойност 1.80 лева /един лев и осемдесет стотинки/ лева;

• обект № 11 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама, на стойност 7.80 лева /седем лева и осемдесет стотинки/ лева,

като 5-FADB - синтетичен канабиноид, е поставен под контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 30 от 1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в държавен вестник, бр. 56 от 2003 г., и е включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. /ДВ, бр. 87/04.11.2011 г./ на основание изменението на чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и му е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. С обжалваната присъда на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определено подсъдимият Й. да изтърпи така наложеното му наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 189, ал. 3 НПК същият е осъден да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски по делото в размер на 535.11 лв. /петстотин тридесет и пет лева и единадесет стотинки лева/, а по сметка на СРС – направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 60 лв. /шестдесет лева/. Постановено е и отнемането в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 НК на предмета на престъплението, а именно 5-F-ADB – синтетичен канабиноид с нетно тегло 2.10 грама.

В иницииращата настоящото производство въззивна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваната присъда поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респективно за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се обжалваният първоинстанционен акт да бъде отменен на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, като бъде постановена нова присъда, с която Р. Й. Й. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с обвинителен акт обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 вр. с чл. 54 НК. Алтернативно се иска да бъде постановено решение, с което присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наложеното наказание.

С определение с рег. № 3114/06.10.2025 г., постановено в закрито съдебно заседание, настоящият съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на съдебно следствие пред въззивната инстанция за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд назначената за служебен защитник на подсъдимия – доколкото упълномощеният е направил изявление за отказ от защита на Р. Й. Й. в хипотезата на задължителна такава – адв. Г.Ч.-САК, поддържа подадената въззивна жалба. Същата счита, че постановената присъда е неправилна, както по отношение на правната оценка на деянието, така и по отношение на наложеното наказание. Намира, че по делото безспорно е установено, че Р. Й. Й. е държал високорискови наркотични вещества, но в хода на установяване на това държане са допуснати процесуални нарушения – липсват протоколи за извършен обиск и претърсване, каквото и е имало, а е съставен единствено протокол за доброволно предаване. Счита, че след като подсъдимият доброволно е предал намиращото се в него високорисково наркотично вещество, това предполага и по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Обръща внимание, че намереното количество вещество е едва 2.10. грама на стойност 63 лв., като по делото са налице и данни, че Й. е наркозависим. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил конкретната степен на обществена опасност на процесното деяние. Заема становище, че обстоятелството, че последното е извършено в място за лишаване от свобода, не изключва автоматично възможността случаят да бъде преценен и като маловажен, както и приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Предвид изложеното защитата моли за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на оправдателна такава, респективно за преквалифициране на деянието като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 НК. Алтернативно моли за намаляване на наложеното наказание и определяне на такова, което да е в съответствие с конкретната обществена опасност на деянието и дееца.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че авторството на деянието от страна на подсъдимия е безспорно установено чрез свидетелските показания на надзирателите и Д.Я.Б, който е бил в една килия с Р. Й. Й.. Намира за установен от обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Възразява срещу квалифицирането на случая като малозначителен или маловажен. Счита, че е налице завишена степен на обществена опасност на дееца и деянието, доколкото последното е извършено в място за лишаване от свобода докато подсъдимият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Излага съображения, че Р. Й. Й. е с обременено съдебно минало, като включително за държане на високорискови наркотични вещества, поради което степента на обществена опасност на деянието, въпреки сравнително ниските количество и стойност на наркотичното вещество, не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от същия вид. Обръща внимание на това, че наркотичното вещество е синтетично, което сочи на завишена степен на обществена опасност. Излага доводи, че правилно първоинстанционният съд е категоризирал престъплението и е определил размера на наказанието, като е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Подсъдимият Р. Й. Й. не се явява в открито съдебно заседание пред въззивния съд. Делото е разгледано в негово отсъствие при наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, като настоящият състав на съда е намерил, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина, доколкото не се визират искания, свързани със събиране на доказателства от страна на защитата, и още повече такива, които изискват личното участие на подсъдимия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка, обективирана в мотивите на присъдата, за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Контролираната инстанция при установяване на правнорелевантните факти не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Р. Й. Й. е роден на •••••••• г. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи като автомонтьор, с адрес: гр. София, ул. „••••••••, ЕГН ••••••••••.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Й. е осъждан неколкократно, като към инкриминираната дата е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Казичене“.

На 04.11.2023 г., около 17:50 ч., подсъдимият Р. Й. Й. се намирал в Затворническо общежитие „Казичене“, находящо се в село Казичене, ул. ••••••••, блок 2, ет. 2, в спално помещение № 4, където изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. По това време в същото помещение се намирал и лишеният от свобода – свидетелят Д.Я.Б, а на работа в затворническото общежитие били свидетелите Г.В.Т. и В. В. Л. – надзиратели в общежитието. Около 17:50 ч. свидетелите Г.В.Т. и В. В. Л. извършили проверка на посоченото помещение и лицата в него. При извършения обиск на подсъдимия Р. Й. Й. от свидетеля В. В. Л., последният открил 11 топчета вещество в джоба на анцуга на подсъдимия, които по сведение на Й. били „билка“ за лична употреба. За случая било докладвано на свидетеля С.В.С. и на мястото били изпратени полицейски служители от 08 РУ-СДВР. С протокол за доброволно предаване подсъдимият Й. предал откритите в него вещества, като отбелязал в протокола, че те били негови за лична употреба и съдържали „билка“.

От заключението на извършената физико-химична експертиза се установило, че предадените от подсъдимия 11 топчета представлявали: обект № 1 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.18 грама; обект № 2 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.19 грама; обект № 3 – 5-F ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.25 грама; обект № 4 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.23 грама; обект № 5 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.24 грама; обект № 6 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.11 грама; обект № 7 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.27 грама; обект № 8 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.05 грама; обект № 9 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама; обект № 10 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.06 грама и обект № 11 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама или всички с общо тегло 2.10 грама.

Синтетичният канабиноид 5-F-ADB е поставен под контрол в Списък 1 – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Синтетичният канабиноид 5-F-ADB има силно наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство, като подлежи на контрол съгласно ЗКНВП.

От изготвената по делото оценителна експертиза се установило, че стойността на наркотичните вещества е следната: обект № 1 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.18 грама, на стойност 5.40 лева; обект № 2 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.19 грама, на стойност 5.70 лева; обект № 3 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.25 грама, на стойност 7.50 лева; обект № 4 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.23 грама, на стойност 6.90 лева; обект № 5 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.24 грама, на стойност 7.20 лева; обект № 6 – 5-F-ADB –синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.11 грама, на стойност 3.30 лева; обект № 7 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.27 грама, на стойност 8.10 лева; обект № 8 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.05 грама, на стойност 1.50 лева; обект № 9 – 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама, на стойност 7.80 лева; обект № 10 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.06 грама, на стойност 1.80 лева и обект № 11 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама, на стойност 7.80 лева, или общата стойност на наркотичните вещества е 63 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д.Я.Б (л. 34 – л. 35 от СП и прочетени частично на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК на л. 9 – л. 10 от ДП), Г.В.Т. (л. 35 – л. 36 от СП и прочетени в цялост на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК на л. 7 – л. 8 от ДП), В. В. Л. (л. 36 – л. 37 от СП и прочетени в цялост на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК на л. 11 – л. 12 от ДП), С.В.С. (л. 83 гръб – л. 84 от СП), С.Й.А. (л. 172 гръб – л. 173 от СП) и К.В.Г. (л. 173 от СП); заключенията на изготвените на досъдебното производство физико-химична експертиза (л. 24 – л. 26 от ДП) и съдебно-оценителна експертиза (л. 32 – л. 34 от ДП); протокол за доброволно предаване от 04.11.2023 г. (л. 6 от ДП) и справка за съдимост на Р. Й. Й. (л. 15 – л. 16 от СП). Всички изброени доказателствени материали по делото в тяхната съвкупност разкриват и установяват по безспорен и непротиворечив начин авторството на деянието и механизма на извършване на същото.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Интерпретацията на доказателствените източници, направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е правилна и се споделя от настоящата въззивна инстанция. Задълженията на първия съд по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянието е очертана в нужната пълнота.

По делото са разпитани две групи свидетели, а именно очевидци на процесното деяние и такива, които не са присъствали при откриването на държаното количество наркотично вещество у подсъдимия в спалното помещение, в което същият е пребивавал като лишен от свобода. В първата група попадат свидетелите Д.Я.Б, обитавал същото спално помещение, както и Г.В.Т. и В. В. Л. – изпълняващи към инкриминирания момент функциите на надзиратели в ЗООТ „Казичене“. Към втората група се отнасят свидетелите С.В.С. – младши експерт и командир на отделение в ЗООТ „Казичене“ към затвора в гр. София при ГДИН, С.Й.А. – лишен от свобода в същото затворническо общежитие, инспектор социална дейност на подсъдимия, както и К.В.Г. – също лишен от свобода в ЗООТ „Казичене“ към датата на деянието, работещ в техническата служба, който поради това бил извикан и присъствал на претърсването.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд относно правнорелевантните факти, които се извличат от показанията на тримата свидетели очевидци. Същите са последователни, не съдържат противоречия – както вътрешни, така и помежду си, взаимно се допълват, като по категоричен начин установяват, че на 04.11.2023 г. около 17:50 ч. в ЗООТ „Казичене“ (втори блок, втори етаж, четвърто спално помещение), находящо се в с. Казичене, ул. ••••••••, подсъдимият Р. Й. Й. е държал в джоба на анцуга си 11 топчета вещество, които впоследствие е предал с протокол за доброволно предаване, отбелязвайки, че същото представлява „билка“ за лична употреба. В тази връзка въззивният съд намира за правилна и констатацията на проверяваната съдебна инстанция, че показанията на посочените свидетели се подкрепят изцяло от приобщения по делото протокол за доброволно предаване от 04.11.2023 г. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават възприетото от свидетелите или да поставят под съмнение достоверността на техните показания, поради което правилно първата инстанция ги е кредитирала изцяло.

Така от показанията на свидетеля Г.В.Т. се установява, че на процесната дата 04.11.2023 г. около 17:50 ч. той, заедно с колегата си В. В. Л., извършили като надзиратели претърсване в спално помещение, обитавано от подсъдимия и свидетеля Д.Я.Б, при което в джоба на анцуга на Р. Й. Й. били установени 11 топчета вещество, които същият предал доброволно и за които посочил, че представляват „билка“. Изяснява се също така, че на място били повикани служители от 08 РУ-СДВР. Непълнотите и противоречията в показанията, депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, са надлежно отстранени по предвидения в закона процесуален ред, а именно на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като са прочетени показанията на свидетеля от досъдебното производство, които същият поддържа.

Показанията на другия надзирател, извършил процесното претърсване – свидетелят В. В. Л., напълно подкрепят тези на неговия колега Г.В.Т.. При анализа на същите се изяснява, че в спалното помещение към инкриминирания момент се намирали подсъдимият и Д.Я.Б. Установява се също така, че след намирането на процесното вещество първо бил уведомен командирът на отделението – свидетелят С.В.С., който дошъл на място, и по негово разпореждане бил осигурен временен пост до пристигането на групата от 08 РУ-СДВР. Липсата на спомен у този свидетел досежно точното място, на което са открити процесните 11 топчета „билка“ у подсъдимия, е надлежно отстранена чрез прочитането на показанията му от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, като същият потвърждава, че са намерени в джоб на анцуга му. Непълнотите по отношение на конкретната дата на инкриминираното деяние и относно обясненията, които Р. Й. Й. е дал във връзка с намереното вещество – че е „билка“ за негова лична консумация, са преодолени по същия начин.

По-нататък, очевидец на процесното деяние, освен служителите на администрацията на затворническото общежитие, се явява и другият лишен от свобода, обитавал общо спално помещение с подсъдимия Й. – Д.Я.Б. Показанията на това лице са в пълен синхрон с изложеното от останалите свидетели, което допълнително потвърждава правилността на фактическите изводи на първоинстанционния съд. От тези показания се установява, че към месец ноември 2023 г. свидетелят е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Казичене“. Свидетелят потвърждава извършването на проверката в споделеното с подсъдимия спално помещение, при която у Р. Й. Й. са били открити съответни вещи, както и че към този момент в помещението не са се намирали други лишени от свобода. Сочи още, че подсъдимият е заявил пред надзирателите, че намерените „неща“ са негови и са предназначени за лична употреба. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че при разпита си пред съда свидетелят Борисов не е възпроизвел с достатъчна конкретика всички обстоятелства относно характера на откритите вещи, мястото на откриването им и съдържанието на проведените разговори с подсъдимия, като в тази насока са били констатирани и отделни противоречия с дадените в досъдебното производство показания. Поради това законосъобразно, по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, са били прочетени показанията му от досъдебното производство в съответната им част. След прочитането им свидетелят изрично е потвърдил съдържанието им, включително обстоятелството, че е знаел за употребата на наркотични вещества от подсъдимия. Потвърдил е също така, че при извършения обиск в джоба на анцуга на подсъдимия са били открити 11 топчета вещество, които по обяснения на Й. представлявали „билка“, както и че последният е заявил пред надзирателите, а впоследствие и пред пристигналите служители на 08 РУ-СДВР, че ще предаде доброволно намерените вещества. Тези показания се намират в пълно съответствие с останалия доказателствен материал по делото и правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд.

Въззивният съд намира за коректен и извода на районния съд, че показанията на посочените свидетели се подкрепят изцяло от приобщения по делото протокол за доброволно предаване от 04.11.2023 г., от който е видно, че на тази дата подсъдимият Р. Й. Й. е предал доброволно 11 броя топчета, съдържащи растителна маса, като в протокола саморъчно е написал, че предадените топчета съдържат „билка“ и са за негова лична употреба. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават възприетото от свидетелите или да поставят под съмнение достоверността на техните показания, поради което правилно първата инстанция ги е кредитирала изцяло.

Показанията на свидетелите очевидци се подкрепят и от тези, депозирани от тримата други свидетели, които не са присъствали на процесното претърсване и предаване доброволно на наркотичните вещества от подсъдимия. Правилна в този смисъл е констатацията на районния съд относно това, че косвените доказателства изцяло кореспондират с преките такива, а освен това ги и допълват. От показанията на свидетеля С.В.С. се установява, че в качеството си на командир на отделение той е бил уведомен за откриването на веществата и е пристигнал на място непосредствено след извършената проверка. Свидетелят е дал сведения относно обичайната практика в затворническото общежитие по извършване на ежедневни претърсвания на помещенията и лишените от свобода, независимо дали същите са предварително планирани, или разпоредени по конкретен повод. Показанията му сочат, че след като бил уведомен от надзирателите за откритите вещи, се явил в спалното помещение, където подсъдимият заявил, че намереното вещество представлява „билка“ и е негова собственост. Свидетелят обяснява още, че при подобни случаи обичайно отправял въпрос към лишените от свобода дали желаят доброволно да предадат намерените вещи на дежурната оперативна група от 08 РУ-СДВР, която се уведомявала за случая. Макар свидетелят С. да не е присъствал лично на самото претърсване, показанията му са информативни относно обстоятелствата непосредствено след откриването на веществото, както и относно организацията и реда за извършване на подобни проверки, а именно, че на претърсванията присъстват като свидетели лишени от свобода от техническата служба. Такъв в случая е бил свидетелят К.В.Г.. Свидетелят С. е посочил още, че в спалното помещение освен подсъдимия се е намирал и свидетелят Д.Я.Б, както и че откритото вещество е било намерено в джоб на облеклото на подсъдимия – панталон или анцуг. Впоследствие бил открит и мобилен телефон в сак под леглото. Изложеното от С.В.С. напълно съответства на останалия доказателствен материал по делото и правилно е било взето предвид от първоинстанционния съд при формиране на фактическите му изводи.

Същото се отнася и за показанията на свидетеля К.В.Г., който познавал подсъдимия от съвместното им пребиваване като лишени от свобода в ЗООТ „Казичене“. Същият към инкриминирания момент работел в техническата служба и поради това е присъствал при множество претърсвания, извършвани в общежитието. Свидетелят е потвърдил, че има спомен за извършено претърсване в спалното помещение на подсъдимия, при което са били открити инкриминираните вещи, както и че във връзка с това е изготвил писмени обяснения, в които е описал възприетото от него. Същевременно е заявил, че към момента на разпита пред съда не си спомня в детайли конкретния случай, включително дали подсъдимият е признал намерените вещества за свои и кои лица са присъствали при извършване на проверката. Правилно

първоинстанционният съд е отчел ограничения доказателствен принос на тези показания поради липсата на конкретни спомени относно съществените факти по делото. Независимо от това свидетелят е потвърдил обстоятелства, съответстващи на останалия доказателствен материал, а именно, че е присъствал при извършване на проверка в спалното помещение на подсъдимия, при която са били открити вещи, както и че проверката е била проведена привечер, след приключване на работното време. В тази им част показанията му не противоречат на останалия събран доказателствен материал и правилно са били съобразени от първоинстанционния съд при формиране на изводите му по фактите. Липсата на спомен у свидетеля Г. за конкретни обстоятелства по случая, включително такива, които е възприел, е преодоляна от наличието на други доказателства по делото за тези факти.

По-нататък, от показанията на свидетеля С.Й.А. се установява че същият е познавал подсъдимия в качеството си на инспектор по социална дейност в мястото за лишаване от свобода. Същият не е бил очевидец на инкриминираното деяние и не е присъствал при извършването на претърсването, при което са били открити процесните вещества. Свидетелят е посочил, че е узнал за случая едва на следващия работен ден, като към този момент вече са били снети необходимите обяснения и той не е участвал в събирането им. Обяснил е, че служебните му функции са били свързани с преценката относно вида на дисциплинарното наказание, което да бъде предложено на началника на затворническото общежитие във връзка с констатираното нарушение, както и при необходимост със снемане на обяснения от лишения от свобода. В този смисъл показанията му съдържат данни единствено относно обстоятелствата, осъществили се след

установяване на наркотичните вещества у Р. Й. Й.. Свидетелят не разполага с преки възприятия относно откриването на последните, като изрично е заявил, че няма съхранен спомен за мястото, на което са били намерени. Поради това депозираните от него показания са относими единствено към последващите действия на затворническата администрация, но не следва да се ценят като източник на преки доказателства относно фактическите обстоятелства по извършването на деянието.

От приобщеното по надлежния ред по делото заключение на изготвената на досъдебното производство физико-химична експертиза, което съдът кредитира като отговарящо в пълнота на поставените задачи, обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното високорисково наркотично вещество представлява 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, разделен в 11 обекта, а именно: обект № 1 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.18 грама; обект № 2 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.19 грама; обект № 3 – 5-F-ADB –синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.25 грама; обект № 4 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.23 грама; обект № 5 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.24 грама; обект № 6 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.11 грама; обект № 7 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.27 грама; обект № 8 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.05 грама; обект № 9 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама; обект № 10 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.06 грама и обект № 11 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама или всички с общо тегло 2.10 грама.

Съдът дава вяра и на заключението на оценителната експертиза от досъдебното производство, което намира за обосновано и добре аргументирано. От същото се установява стойността на процесните обекти, съдържащи високорисково наркотично вещество, както следва: обект № 1 – 5- F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.18 грама, на стойност 5.40 лева /пет лева и четиридесет стотинки/ лева; обект № 2 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.19 грама, на стойност 5.70 лева /пет лева и седемдесет стотинки/ лева; обект № 3 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.25 грама, на стойност 7.50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ лева; обект № 4 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.23 грама, на стойност 6.90 лева /шест лева и деветдесет стотинки/ лева; обект № 5 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.24 грама, на стойност 7.20 лева /седем лева и двадесет стотинки/ лева; обект № 6 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.11 грама, на стойност 3.30 лева /три лева и тридесет стотинки/ лева; обект № 7 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.27 грама, на стойност 8.10 лева /осем лева и десет стотинки/ лева; обект № 8 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.05 грама, на стойност 1.50 лева /един лев и петдесет стотинки/ лева; обект № 9 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама, на стойност 7.80 лева /седем лева и осемдесет стотинки/ лева; обект № 10 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.06 грама, на стойност 1.80 лева /един лев и осемдесет стотинки/ лева; обект № 11 – 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с нетно тегло 0.26 грама, на стойност 7.80 лева /седем лева и осемдесет стотинки/ лева.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия Й. относно това, че в хода на установяване на държането на наркотичните вещества са допуснати процесуални нарушения, тъй като липсват протоколи за извършен обиск и претърсване, а е съставен единствено протокол за доброволно предаване. Действително процесното количество синтетичен канабиноид е приобщено по делото чрез протокол за доброволно предаване. Същият по естеството си не представлява писмено доказателствено средство, каквото се явява протоколът за претърсване и изземване, а има единствено функцията на разписка за вещите, които се предават. Доколкото в протокола за доброволно предаване не са вписани възражения от страна на подсъдимия, нито е отбелязано предаването да се е осъществило против неговата воля, настоящият състав приема, че в случая се касае за доброволност при предаване на веществените доказателства, респективно не е осъществена намеса без съгласието на лицето в неговата правна сфера. В този смисъл няма пречка при установените по делото фактически обстоятелства, а именно в рамките на претърсване и обиск от страна на затворническата администрация в спалното помещение на лишените от свобода лица, държани от тях вещи да бъдат предадени доброволно.

Дейността на надзорно-охранителния състав по извършване на проверки в местата за лишаване от свобода произтича от специалните им законови правомощия по осигуряване на реда, сигурността и предотвратяване държането на забранени вещи и предмети в пенитенциарните заведения и не съставлява действие по разследването по смисъла на НПК. В случая наркотичното вещество е било открито в хода на осъществената от служителите на затворническата администрация проверка на спалното помещение. Същите впоследствие са уведомили компетентните органи на досъдебното производство, на които подсъдимият е предал доброволно инкриминираното количество наркотично вещество. Самият факт, че предаването е извършено в резултат на започнала проверка на помещението, не трансформира действията на затворническите служители в процесуалноследствено действие и не обуславя приложението на процесуалните правила относно претърсването и изземването по НПК. Поради това не е налице нарушение на процесуалните правила, още по-малко такова от категорията на съществените, което да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия или да е поставило под съмнение годността и допустимостта на събраните доказателства. Нещо повече, както е отбелязал и първият съд, дори да се приеме, че протоколът за доброволно предаване следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност, по делото са налице достатъчно данни, изводими от показанията на горепосочените свидетели очевидци, че именно Р. Й. Й. е осъществил държане на процесното количество наркотично вещество, респективно не съществуват съмнения относно доказаността на деянието и неговото авторство.

При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с деянието си подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК е обосновано и законово издържано. Това е така, тъй като на 04.11.2023 г., около 17:50 ч., в спално помещение, находящо се в ЗООТ „Казичене“ с адрес в с. Казичене, ул. ••••••••, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКНВП във вр. с чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № 1 от същата, а именно 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с общо нетно тегло 2.10 грама, разделено в 11 обекта, на обща стойност 63 лв., определена съгласно Постановление № 106 на Министерски съвет от 02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа обстановка и със закона.

От обективна страна, както е посочила и първата инстанция, Р. Й. Й. е осъществил държане на високорисково наркотично вещество, а именно 5-F- ADB – синтетичен канабиноид, с общо тегло 2.10 грама, на стойност 63 лв. По делото не е установено последният да е имал надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП, издадено по Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 2 ЗКНВП, за държане на горепосоченото високорисково наркотично вещество.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина умисъл във вида му на пряк. Това е така, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (държането на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение), предвиждал е

общественоопасните последици от същото, като е целял настъпването на този престъпен резултат.

Следва да се посочи, че служебният защитник навежда в открито съдебно заседание пред въззивния съд възражение касателно правната квалификация, като претендира, че осъщественото от подсъдимия Р. Й. Й. деяние представлява маловажен случай, поради което приложим се явява привилегированият състав на престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК. Съдът намира за неоснователно така релевираното от защитника възражение за наличието на маловажен случай на извършеното деяние, в какъвто смисъл е поискано и преквалифициране на престъплението по чл. 354a, ал. 5 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Действително при престъпленията против народното здраве видът, количеството и стойността на държаното наркотично вещество са от съществено значение за преценка на случая като маловажен или не. Съгласно константната съдебна практика обаче маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, поради което следва да се съобрази начинът на извършване на деянието, видът и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 34 от 08.04.2015 г. по н.д. № 1914/2014 г. по описа на ВКС, III н.о., Решение № 504 от 19.11.2025 г. по н.д. № 755/2025 г., по описа на ВКС, І н. о.).

В конкретния случай, макар и да се касае за държане на високорисково наркотично вещество 5-F-ADB – синтетичен канабиноид, с общо тегло 2.10 грама, на стойност 63 лв., следва да се вземат под внимание наличните обстоятелства касателно личността на подсъдимия и неговата обществена опасност. Видно от справката за съдимост Р. Й. Й. към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил признат за виновен с влязло в сила на 20.06.2012 г. решение по НАХД № 8851/2012 г. по описа на СРС, НО, 18-и състав, в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Освен това, с влязло в сила на 20.11.2012 г. определение по НОХД № 3734/2012 г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав, с което е одобрено споразумение, подсъдимият е признат за виновен в извършването на деяние по чл. 214, ал. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 6 НК, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК и чл. 381, ал. 4 НПК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. По-нататък, Р. Й. Й., с влязло в сила на 11.07.2018 г. определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 11539/2018 г. по описа на СРС, НО, 16-и състав, е признат за виновен в извършването на деяние по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение също е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Подсъдимият впоследствие е признат за виновен в извършването на деяние с квалификация по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 НК и с влязло в сила на 12.04.2023 г. определение по НОХД № 9095/2022 г. по описа на СРС, НО, 8- и състав, с което е одобрено споразумение, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 55, ал. 3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. С влязло в сила на 15.06.2023 г. определение по НОХД № 4250/2022 г. по описа на СРС, НО, 19-и състав, с което е одобрено споразумение, Р. Й. Й. е признат за виновен в извършването на деяние по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 218б, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК с продължителност от шест месеца. Впоследствие с определение в сила от 12.08.2023 г. по ЧНД № 8870/2023 г. по описа на СРС, НО, 19-и състав, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК на Р. Й. Й. е определено едно общо най-тежко наказание между наложените му по НОХД № 9095/2022 г. по описа на СРС, НО, 8-и състав и НОХД № 4250/2022 г. по описа на СРС, НО, 19-и състав, а именно девет месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал. 4 във вр. с чл. 68, ал. 1 НК е постановено осъденото лице да изтърпи ефективно отделно наложеното наказание по НОХД № 11539/2018 г. по описа на СРС, НО, 16-и състав при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

От изложеното се установява, че наложените наказания по предходните осъждания, включително и ефективно наказание „лишаване от свобода“, не са изиграли своя поправителен, превъзпитателен и превантивен ефект, като въпреки това същият е осъществил инкриминираното деяние, и то докато е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение за деяние със същата правна квалификация като процесното. Настоящият състав напълно се солидаризира с първоинстанционния такъв относно констатацията му, че престъплението е реализирано с изключителна дързост, изразяваща се в демонстративно и съзнателно незачитане на установения в страната правен ред. Прави впечатление също така, че Р. Й. Й. преди осъществяването на процесната инкриминирана проява е двукратно признаван за виновен за държане на наркотични вещества, както и за управление на моторно превозно средство след употреба на такива, макар да е бил освободен от наказателна отговорност за последното деяние. Съвкупната преценка на тези обстоятелства сочи на извод за трайно изградени престъпни навици у подсъдимия и престъпна упоритост в извършването на деяния, имащи отношение към употребата и държането на наркотични вещества. Процесното престъпление, като такова против народното здраве, се характеризира със завишена степен на обществена опасност, тъй като, както е отбелязал и контролираният съд, накърнява широк кръг обществени отношения, свързани както с опазването на общественото здраве, така и с нормативно установения режим за придобиване, контрол, съхранение и разпространение на наркотични вещества, психотропни субстанции и прекурсори в Република България.

С оглед довода на защитника, че държаното наркотично вещество е в сравнително малко количество и на ниска стойност, следва да се отбележи, че същото е било разпределено в единадесет отделни обекта, като не може да се приеме, че се касае за еднократна доза за лична употреба. Освен това, по делото не се съдържат категорични доказателства за формиран у подсъдимия синдром на зависимост към наркотични вещества със съответния комплекс от промени на физиологично, когнитивно и поведенческо ниво. В този смисъл не може да се сподели изложената от защитата теза, че Р. Й. Й. е наркозависим, което да обоснове квалифицирането на случая като маловажен.

Обобщавайки гореизложено, въззивният съд счита, че всички тези обстоятелства, в своето кумулативно единствено, обуславят извод, че въпреки малкото количество и ниската стойност на държаното високорисково наркотично вещество, цялостното поведение на подсъдимия и неговата личност разкриват завишена степен на обществена опасност, която не характеризира извършеното деяние като маловажен случай. В този смисъл, въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия за преквалифициране на инкриминираното деяние от основния по привилегирования състав на чл. 354а, ал. 5 НК.

Предвид неоснователността на посоченото възражение и липсата на маловажен случай на извършеното деяние е безпредметно да се обсъжда приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото очевидно посочената хипотеза не е налице.

По изложените съображения въззивният съд счита, че контролираната инстанция е приложила правилно материалния закон на базата на точен анализ на приобщената доказателствена съвкупност, като е стигнала до законосъобразния извод, че подсъдимият Р. Й. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК.

Атакуваната присъда, по-нататък, се явява правилна и в частта относно вида и размера на наложеното наказание. За така извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ от две хиляди до десет хиляди лева (редакция на чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК – ДВ, бр. 75 от 2006 г., действаща към датата на деянието). Районният съд правилно е определил наказание в тези предели в минималните законоустановени размери, като е наложил на Р. Й. Й. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.

Горното контролираният съд е сторил, отчитайки като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предходни осъждания на подсъдимия, включително за деяния с идентична правна квалификация, мястото на извършване на процесното деяние, а именно такова за лишаване от свобода (затворническо общежитие), извършването на деянието докато Р. Й. Й. търпи наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от същия вид. Въззивният съд се солидаризира с първата инстанция, че тези обстоятелства в съвкупност характеризират лицето като такова със завишена степен на обществена опасност, а с такава се отличава и самата престъпна проява. Не може да бъде споделено становището на представителя на държавното обвинение, че синтетичният характер на държаното наркотично вещество представлява самостоятелно отегчаващо отговорността обстоятелство. Видът на наркотичното вещество е елемент от предмета на престъплението и сам по себе си не обуславя завишена степен на обществена опасност на деянието.

Настоящата съдебна инстанция се присъединява също така към становището на районния съд, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят сравнително малкото количество наркотично вещество и относително ниската му стойност. Последните обаче, както правилно е отбелязал и проверяваният съдебен състав, не могат да обосноват приложение на чл. 55, ал. 1 НК, доколкото не са налице съответните предпоставки – изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и констатация, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко.

Настоящият съд не споделя възражението на защитника, изразено в открито съдебно заседание пред въззивния съдебен състав, че след като подсъдимият доброволно е предал намиращото се в него високорисково наркотично вещество, това предполага и по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Значението на това обстоятелство не следва да бъде надценявано. Фактът, че подсъдимият е предал доброволно държаното от него наркотично вещество, не следва да бъде отчитан като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство с осезаема тежест при индивидуализацията на наказанието. Макар формално веществото да е било предадено доброволно, това е станало в хода на извършвана от служители на затворническата администрация проверка на спалното помещение. При това положение поведението на Р. Й. Й. не може да бъде приравнено на доброволно разкриване на престъплението или на активно съдействие за установяване на факти, които иначе биха останали неизвестни на компетентните органи. Следователно доброволното предаване на веществото може да бъде отчетено единствено като поведение, което в известна степен е улеснило действията на компетентните органи, но не и като обстоятелство, способно съществено да намали степента на обществена опасност на дееца или на извършеното деяние.

Правилно в този смисъл контролираната инстанция е постановила, че наказанието на подсъдимия Й. следва да се индивидуализира съобразно критериите по чл. 54 НК. Настоящият състав на СГС споделя преценката за определяне на двете кумулативни наказания – „лишаване от свобода“ и „глоба“ в минималните законоустановени размери, отчитайки именно наличието и относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства.

На следващо място, макар първоинстанционният съд да не е изложил съображения относно приложимостта на института на условното осъждане в настоящия случай, налице са абсолютни процесуални пречки касателно приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК с оглед обремененото съдебно минало на Р. Й. Й.. Това е така, доколкото, както бе вече посочено погоре, подсъдимият се явява осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер. Освен това, не е налице и втората изискуема предпоставка, тъй като за постигане на целите на наказанието и за поправяне на дееца настоящият въззивен състав намира, че е абсолютно наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, в какъвто смисъл се е произнесъл районният съд със своята присъда.

Правилно първоинстанционният състав е определил, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, като настоящият съд не счита за необходимо да възпроизвежда повторно аргументите на първата инстанция в този смисъл, към които напълно се присъединява.

Във връзка с посочените обстоятелства, определените в минимален размер кумулативни наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ се явяват справедливи и съответстващи на обществената опасност на конкретното деяние и дееца. Тези наказания отговарят на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, като в пълна степен биха изпълнили визираните в чл. 36 НК цели на генералната и на специална превенция.

Макар да не са наведени възражения в настоящото производство в тази насока, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, с оглед наложеното на Р. Й. Й. от затворническата администрация дисциплинарно наказание за държането на процесното количество наркотично вещество и мобилен телефон на 04.11.2023 г., че в случая се явява неприложим принципът „ne bis in idem“. Дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“ е предвидено в чл. 101, т. 7 ЗИНЗС, а началникът на затворническо общежитие може да наложи такова за срок до 5 денонощия съгласно чл. 104, ал. 2 ЗИНЗС. При определянето му се вземат предвид характерът и тежестта на нарушението, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. Респективно санкцията е елемент от режима за поддържане на вътрешния ред и дисциплината в местата за лишаване от свобода. Съгласно тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС забраната „ne bis in idem“ препятства повторното наказателно преследване само когато спрямо едно и също лице за същото деяние вече е проведено и приключило с влязъл в сила акт друго производство, което има наказателен характер по автономния смисъл на ЕКПЧ. При преценката дали едно производство е „наказателно“ не е решаваща единствено вътрешноправната му квалификация. Следва да намерят приложение критериите „Енгел“, а именно – квалификация по националното право, характер и естество на нарушението и вид и тежест на предвидената санкция („суровост на възможното наказание“). В случая дисциплинарното наказание не представлява второ наказателно производство по смисъла на тези стандарти. То не води до ново или допълнително лишаване от свобода извън вече наложеното с присъдата наказание, не удължава срока на изтърпяването му и не се търпи самостоятелно след него, а представлява кратковременно влошаване на условията на изтърпяване на вече наложеното наказание с оглед вътрешния ред в затворническото общежитие. Законът урежда последиците от престоя в наказателна килия като режимни ограничения, например лишеният от свобода няма право на хранителни пратки за този период, а условията и вещите, които може да държи, се определят съгласно чл. 103, ал. 1 ЗИНЗС с правилника за прилагане на закона. Настоящият случай се отличава от хипотезите, разгледани в горепосоченото тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, при които предходно административнонаказателно производство с наказателен характер по ЕКПЧ препятства последващо наказателно преследване за същото деяние. Дисциплинарната заповед на затворническата администрация е акт по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и по поддържане на вътрешния ред, а не самостоятелна проява на наказателна репресия, равнозначна на осъждане или оправдаване по наказателно обвинение. Изводът не се променя от обстоятелството, че дисциплинарното наказание подлежи на контрол. В чл. 111 ЗИНЗС е предвиден специален ред за оспорване на заповедта за изолиране в наказателна килия пред административния съд, който проверява законосъобразността й и може да я потвърди, отмени или отмени с връщане на преписката със задължителни указания. Наличието на съдебен контрол върху дисциплинарната заповед не трансформира производството по налагането й в наказателно производство по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Ето защо, макар дисциплинарната и наказателната отговорност да са ангажирани в случая по повод едно и също фактическо поведение – държането на високорискови наркотични вещества от лишения от свобода Й., не е налице недопустимо дублиране на наказателни производства. Липсва предходно окончателно производство с наказателен характер, което да препятства разглеждането на обвинението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК. Поради това постановяването на осъдителна присъда по наказателното дело не нарушава принципа „ne bis in idem“, в какъвто смисъл е изложил аргументи и контролираният съд.

В съответствие със закона е и произнасянето на районния съд по веществените доказателства, доколкото е съобразена императивната разпоредба на чл. 354а, ал. 6 НК за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, като е постановено също така вещите без стойност (опаковки) да бъдат унищожени.

С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК коректно са били пресметнати направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 535.11 лв., както и сторените в съдебното производство за възнаграждение за явяване в съдебно заседание на вещо лице в размер на 60 лв., като законосъобразно контролираната инстанция е постановила същите да се възложат в тежест на Р. Й. Й..

При направената служебна проверка на присъдата настоящият съдебен състав не откри основания, налагащи отмяната или изменението й, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционната присъда – потвърдена изцяло като законосъобразна и обоснована.

Воден от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав