Решение № 140 от 24.8.2017 г. на Административен съд - Сливен по дело № 335/2016 г.

Жалбата е подадена от С.Х.Ф., в качеството и на съсобственик (към датата на издаване на оспорения акт) на първи и втори етажи от жилищна сграда в северната част на УПИ ІІІ-8074, кв. 448 по плана на кв. „Р.г.” на ул. „П.” № …, гр. С.срещу Заповед на вр.и.д. Кмета на Община Сливен, с която е одобрено изменение на ПУП – план за регулация и застрояване на УПИ І – „За ПТТ” и УПИ ІІ – „За приемателен пункт”. С оспорената заповед в част регулация е предвидено отпадане на УПИ ІІ „За приемателен пункт”, промяна на югоизточната вътрешна регулационна линия на УПИ І „ За ПТТ” и образуване на нов УПИ ІІ -166 „За обществено обслужване”, а в част застрояване е предвидено свързано такова с жилищната сграда, чийто съсобственик е жалбоподателката. Съгласно императивната разпоредба на чл. 131 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, заинтересованите лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. В чл. 131 ал. 2 т. 2 от ЗУТ като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план са посочени съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им. Настоящият случай е именно такъв и оспорващата има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ал. 1 и ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Като съсобственик жалбоподателката С.Ф. се легитимира с описаните по – горе валидни документи: Молба за отстъпено право на надстрояване, вписана в СВп – Сливен под № 253, том І, дело № 1530/13.07.1998 г., Акт за узаконяване № 23/27.04.2004 г., издаден от Главния архитект на Община Сливен и Разрешение за строеж № 177/29.04.2004 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити, поради което се приема от настоящата съдебна инстанция като валиден. Освен валиден, актът се преценява и като законосъобразен в частта, с която е прието изменение на ПУП – План за регулация, доколкото от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не са установени процесуални нарушения или противоречия с материалния закон в тази насока, както и не са наведени никакви конкретни отменителни доводи, които съдът следва да обсъди. От анализа на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че процесната заповед в частта, с която е прието изменение на ПУП – План за застрояване, е процесуално и материално незаконосъобразна, при следните съображения:

Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена нормата на чл. 129 ал. 2 от Закона за устройство на територията, като съобразно мотивите в акта, изменението на ПУП е направено на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Видно е от съдържанието на акта, че предмет на същия е изменение на подробен устройствен план и съгласно разпоредбата на чл. 136 от раздел ІV „Условия и ред за изменение на устройствени планове” от ЗУТ, проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134 ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел ІІІ от глава седма, т.е. административнопроизводствените правила, нормирани от законодателя досежно създаването, обявяването и одобряването на устройствените планове са приложими и при изменения на подробните устройствени планове, какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 128 ал. 7 от ЗУТ, в едномесечен срок от изтичане на сроковете по ал. 5 проектите, заедно с постъпилите възражения, предложения и искания се приемат от общинския експертен съвет, като съобразно ал. 8 (в редакция преди изменението, обн. в ДВ, бр. 13/2017 г.), по преценка на главния архитект на общината проектът за подробен устройствен план може да се разгледа от общинския експертен съвет преди съобщаването, с оглед привеждането му в съответствие с нормативните изисквания. В разглеждания случай проектът за изменение е внесен за разглеждане в ОбЕСУТ преди неговото съобщаване, като разработката е била предмет на разглеждане на проведено от съвета заседание на 28.02.2014 г. Разисквания и приетото решение са обективирани в Протокол – решение № 8/28.02.2014 г., съгласно който е приет за обявяване и процедура по чл. 21 от ЗМСМА проектът за изменение на ПУП за УПИ І и УПИ ІІ в кв. 448 по плана на кв. „Р.г.” – С. само в част ПР (последното е отбелязано с курсив) с изискване тя да се представи на недеформируема основа. Видно е както от диспозитива, така и се установява от констативната част на това решение на колективния специализиран експертен орган, че проектът за изменение на ПУП не е приет в част План за застрояване. Съгласно мотивите на решението досежно тази част от разработката: „При станалите разисквания бе констатирано, че проектът за изменение на ПУП за УПИ І и УПИ ІІ в кв. 448 по плана на кв. „Р.г.” – С. е разгледан с Протокол – решение на ОбЕСУТ № 42/26.11.2010 г. и приет като изготвен съгласно действащите правила, норми и нормативи по устройство на територията за обявяване с предложеното застрояване при заявено съгласие по чл. 21 ал. 5 от ЗУТ. Допуснато е при евентуално непостигане на съгласие, да се представи и вариант на ПЗ. При повторното внасяне за разглеждане проектът не е комплектован с изисканото съгласие по реда на чл. 21 ал. 5 от ЗУТ, нито е представен вариант на ПЗ. Въпреки това бе допуснато обявяването му само в част ПР с изискване тя да се представи на недеформируема основа, а за част ПЗ да се представи вариант по преценка на Възложителя.”. Следователно колективният експертен орган не е приел внесената разработка в част План за застрояване, а е поставил изискване, поради липса на окомплектоване с изисканото съгласие по реда на чл. 21 ал. 5 от ЗУТ, възложителят да представи вариант по своя преценка. От преписката не се установява да е внесен при повторното разглеждане на проекта за изменение на ПУП такъв вариант. На последващото заседание на ОбЕСУТ, проведено на 16.05.2014 г. са разгледани и два бр. възражения, оставени без уважение като неотносими към разработката и по същество е прието решение със следното съдържание: „Предлага на компетентния орган за издаде заповед за одобряване на ЧИ на ПУП за УПИ І „За ПТТ” и УПИ ІІ „За приемателен пункт” в кв. 448 по плана на кв. „Н.с.”, гр. С., с което се отпада УПИ ІІ „За приемателен пункт” и се образува самостоятелен УПИ ІІ-166 с отреждане „За обществено обслужване” за собствения на С.С.Ш. ПИ 8391 и разполагаем общински терен извън границите на собствения на БТК/БП имот”. Така приетото решение, обективирано в Протокол – решение № 18/16.05.2014 г. е само в частта на плана, касаеща регулацията, но не и част План за застрояване. Съгласно императива на чл. 128 ал. 10 от ЗУТ, когато проектът за подробен устройствен план се върне за цялостно или частично преработване, предвидените по закона процедури се провеждат отново за частта от плана, която е преработена. В случая на първото заседание на ОбЕСУТ е поставено изискване частта от плана, касаеща застрояването, да се преработи, чрез вариант от възложителя, което от наличните по делото данни не се установява да е извършено. Като последица повторно разглеждане на разработката в част ПЗ не е извършено от експертния съвет, нито по преписката са налични данни за визираното в първото им решение съгласие по реда на чл. 21 ал. 5 от ЗУТ или друг вариант на застройка, разработен от възложителя. Видно е от диспозитива на второто решение на експертния съвет, че е отправено предложение до кмета на общината като компетентен административен орган издаване на заповед за одобряване на ЧИ на ПУП само в част План за регулация. Съгласно чл. 129 ал. 2 от ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на оспорената заповед, п одробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет, з аповедта се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тази разпоредба императивно указва на посочения орган – кмет на общината, че планът се одобрява със заповед след приемането на проекта от общинския експертен съвет. В процесния случай административният орган е излязъл от обхвата на приетото от ОбЕСУТ, като със Заповед № РД-15-2298/03.11.2015 г. е одобрил изменение на ПУП не само в част План за регулация, но и в част План за застрояване, в която част проектът не е бил приет от съвета. Това обуславя извода на настоящия съдебен състав за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, намерило израз в издаването на незаконосъобразен административен акт и налагащо отмяна на същия в частта му „План за застрояване”.

Във връзка с процесуалната законосъобразност на атакуваната заповед следва да се обсъди и друг спорен момент в настоящото съдебно производство – дали опорващата Ф. е следвало да бъде уведомена в хода на административното производство и липсата на такова уведомяване съставлява ли съществено нарушение на административнопроизводствните правила. При преценка на установеното от доказателствата и анализ на относимите норми настоящата съдебна инстанция намира в тази връзка, че действително е допуснато процесуално нарушение на чл. 128 ал. 3 от ЗУТ. Нормата е императивна и задължава органа да съобщи проекта за изменение на подробния устройствен план на заинтересованите лица. Съгласно чл. 131 ал. 1 от ЗУТ, заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, като с оглед ал. 2 т. 2 непосредствено засегнати от предвижданията на плана са съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им. В процесния случай оспорващата в настоящото съдебно производство С.Ф. е лице от кръга на упоменатите в горната разпоредба, доколкото по силата на надлежно учредено право на надстрояване и последващо изграждане и узаконяване на строеж, е съсобственик в двуетажна жилищна сграда, предвиждането за която в атакувания план е включването й в свързано застрояване. Видно е от преписката, че Ф. не е била уведомявана от органа за извършваните административнопроизводствени процедури, като проектът не е бил съобщен и същата е била лишена от възможност да участва в производството по издаване на акта, респ. да реализира правото си на защита на своите законни интереси пред административния орган. Настоящият съдебен състав не споделя довода на процесуалния представител на административния орган, че оспорващата не попада в кръга на лицата по чл. 131 ал. 1, доколкото същата не фигурира като собственик в кадастралния регистър. Този момент не е спорен по делото, както не се спори и факта, че на територията на община Сливен няма въведен имотен регистър. Това обаче не променя обстоятелството, установено и доказано по делото по безспорен начин, че С.Ф. е първоначално носител на ограниченото вещно право на надстрояване, а след това и съсобственик на недвижим имот, съседен и включен в свързано застрояване в процесния план. Нормата на чл. 131 ал. 1 от ЗУТ поставя в ограничителни рамки източника на данни досежно заинтересованите лица в производството по одобряване на ПУП, но същата не е с императивен характер и няма как да се изключат от приложното й поле лица, които съобразно надлежна документална легитимация имат качеството на собственици или носители на ограничени вещни права. Разглежданият случай е именно такъв - с надлежно вписан през 1998 г. писмен документ Ф. е придобила право на надстрояване, а през 2004 г. – и право на собственост в идеални части от процесната жилищна сграда. Обстоятелството, че липсват доказателства вписаният акт за учредяване право на надстрояване да е бил представен и в община Сливен не може да игнорира установените с неоспорени писмени доказателства последващи действия на общинската администрация по издаване на Акт за узаконяване № 23/27.04.2004 г. и Разрешение за строеж № 177/29.04.2004 г., в които фигурира и Ф.. Не без значение в тази връзка е и представеното като приложение към тройната съдебно – техническа експертиза съобщение изх. № 94-ТСУ-646/23.03.2000 г., с което С.Х. Ф., като приобретател на отстъпено право на строеж за жилищна сграда в парцел ІІІ - 8074, е уведомена от общинската администрация за предходен проект за ЧИ на ЗРП за кв. 448 „Р.г.” – С. От това съобщение се установява, че в общинската администрация са били налични още към 23.03.2000 г. данни за учреденото в полза на Ф. право на строеж. При тези данни и доводи съдът приема, че като е лишил от възможност за участие в административното производство С.Ф., органът, издател на процесната заповед, е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което обаче не е от кръга на съществените, с оглед реализираното в настоящия съдебен процес право на защита.

На следващо място, при преценка на събраните по делото доказателства и относимите правни норми, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната заповед в частта, с която е одобрен план за застрояване, е издадена и в противоречие с материалния закон, при следните съображения:

Съгласно съдържанието на оспорената заповед, в одобреното изменение е включен и „указания начин на застрояване, показан на плана за застрояване”. От графичния материал към заповедта се установява, че проектираната застройка в новообразувания УПИ ІІ-166 „За обществено обслужване” е предвидена за изграждане на южната вътрешна регулационна линия на парцела, чрез свързано застрояване с жилищната сграда, съсобственик на която към датата на издаване на заповедта е С.Ф.. В тази му част (свързано застрояване между новопредвидената застройка в УПИ ІІ-166 и сградата, в която С.Ф. е съсобственик в УПИ ІІІ-8074, кв. 448) изменението на плана е незаконосъобразно, като одобрено от административния орган в противоречие с нормата на чл. 21 ал. 5 от Закона за устройство на територията. Видно от графичната част на одобрения проект за изменение на ПУП, предвиденото свързано застрояване е на съществуваща постройка от основно застрояване (двуетажна жилищна сграда) в УПИ ІІІ-8074 и новопредвидена сграда в УПИ ІІ-166. Реализацията на такова застрояване обаче е допустима само при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собственика на съседния урегулиран поземлен имот, т.е. на УПИ ІІІ-8074, съгласно императива на чл. 21 ал. 5 от ЗУТ. Такова съгласие настоящата оспорваща С.Ф., в качеството й на съсобственик на жилищна сграда в УПИ ІІІ-8074 и носител на ограничено вещно право върху парцела (към датата на издаване на оспорената заповед) и собственик в настоящия момент, не е депозирала пред административния орган. Нотариално заверено писмено съгласие не е дадено и от Х.А., приобретател на правото на собственост върху УПИ ІІІ-8074 към процесния период. Липсата на такова съгласие е намерила израз и в обсъдения по – горе Протокол – решение № 8/28.02.2014 г. на ОбЕСУТ, съгласно който разработката в част План за застрояване не е приета, доколкото „проектът не е комплектован с изисканото съгласие по реда на чл. 21 ал. 5 от ЗУТ, нито е представен вариант на ПЗ”. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед предвиденото свързано застрояване на сгради на основното застрояване, относима е и нормата на чл. 21 ал. 2 от ЗУТ, съгласно която с градите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. В процесния случай втората единична и тройната съдебно – технически експертизи дават заключение, че предвидената за покриване стена от жилищната сграда на жалбоподателката, е фасадна, а не калканна. Съобразно легалната дефиниция на „калканна стена”, дадена в § 5 т. 56 от ДР на ЗУТ, това е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. Цитираните две експертизи, позовавайки не само на фактическото положение с наличие на прозорци и стрехи на северната стена, но и на приложените по делото строителни книжа, заключават, че сградата е с функционираща северозападна фасада, а не с калканна стена. Във връзка с това процесуалният представител на административния орган възразява, позовавайки се на вписана в цитираните строителни книжа забележка от проектанта по разпределението на партер и първи етаж, а именно, че прозорците по северната фасада са с подпрозоречно разстояние 1, 60 м. - при условията на чл. 82 ал. 6 от Наредба № 7. Съгласно чл. 82 ал. 6 от Наредба № 7/22.12.2003 г., заварена калканна стена може да се преустрои като фасада с отваряеми прозорци, ако между сградите в съседните имоти е спазено необходимото нормативно отстояние, или с прозорци с подпрозоречно разстояние от пода най-малко 1, 6 м при разстояние между сградите, по-малко от нормативно необходимото, при покриване на калканната стена с ново застрояване в съседния имот, предвидено с подробен устройствен план, не се дължи обезщетение за закриването на такива прозорци. В тази насока, дори да се приеме несъответствие на експертизите с доказателствата, това обстоятелство не може да игнорира обсъденото по – горе нарушение на материалния закон, изразяващо се в неспазване разпоредбата на чл. 21 ал. 5 от ЗУТ. В тази норма законодателят не прави разлика между покриване на калкан или на фасада, а въвежда императивно изискване за наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците, като предварително условие за допустимост на свързано ниско застрояване, каквото е процесното.

В този смисъл при изготвянето на новия ПУП в част План за застрояване, с която е предвидено свързано застрояване между УПИ ІІІ-8074 и УПИ ІІ-166, с покриване на северната стена на жилищната сграда, собственост на С.Ф. и при липса на съгласие на собственика на същата, административният орган е нарушил изискването на чл. 21 ал. 5 от ЗУТ. Цитираната разпоредба е категорична относно изискването изготвянето на плановете да става при изричното съгласие на собствениците на имоти, обхванати от предвижданията на самия план. Изискването за съгласие за този вид устройствени разработки е императивно, като съгласието се дава за конкретен план и конкретно застрояване. При липсата му е следвало да се процедира, при спазване на предвидените правила и нормативи, в т.ч. и при съобразяване с изискването, поставено в изразеното в решението на ОбЕСУТ становище.

С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна в частта й, с която е прието свързано застрояване на регулационната граница между УПИ ІІ-166 и УПИ ІІІ-8074, кв. 448, кв. „Н.с.” по плана на гр. С. и следва да бъде отменена в тази й част. Жалбата срещу заповедта в частта, с която е одобрено изменение на подробния устройствен план - План за регулация, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Оспорващата страна претендира присъждане на направените по делото разноски. Направените от същата разноски по делото са в размер на 1 415, 00 (хиляда четиристотин и петнадесет) лева, от които 10, 00 лева държавна такса, 800, 00 лева адвокатско възнаграждение и 605, 00 лева депозити за експертизи. С оглед изхода на спора и съразмерно с уважената част от претенцията, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК претенцията за разноски следва да бъде уважена до размер от 707, 50 лв., които да се възложат в тежест на административния орган.

Административният орган също претендира сторените в производството разноски. Същите възлизат на 1 937, 00 (хиляда деветстотин тридесет и седем) лева, от които 1 837, 00 лв. внесени депозити за съдебни експертизи и 100, 00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК. С оглед изхода на спора и съразмерно с отхвърлената част от претенцията, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 3 от ГПК претенцията за разноски следва да бъде уважена до размер от 968, 50 (деветстотин шестдесет и осем 0, 50) лева, които да се възложат в тежест на оспорващата страна.

Претендират се разноски и от заинтересованата страна С.С.Ш.. Извършените от страната в производството такива възлизат на 950, 00 (деветстотин и петдесет) лева, от които 800, 00 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 150, 00 лева внесен депозит за съдебна експертиза. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК и съобразно отхвърлената част от претенцията, заинтересованата страна има право на разноски в размер на 475, 00 (четиристотин седемдесет и пет) лева, които да се възложат в тежест на оспорващата страна.

В производството е заявена претенция за разноски и от заинтересованите страни Х.А. Х. и Б.М.Ф.. Съобразно правната теория и установената практика, не се дължат, нито се присъждат разноски за лицата, за които оспореният акт е неблагоприятен, но не са го обжалвали, а са конституирани служебно от съда, а тяхното правно положение е подобно на привлечени трети лица – помагачи, предвид което и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 10 от ГПК претенцията за разноски на Х. Х. и Б.Ф. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът