Решение № 214 от 11.6.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 16/2026 г.

Предявен е иск с правно основание чл.14 ал.1 ЗК. Настоящото дело е образувано след обезсилване от Апелативен съд- В.Търново на Решение № 165 от 07.04.2025 г. по гр.дело № 118/2024 г. по описа на Окръжен съд-Русе, като постановено по непредявен иск. На основния съд е указано, че претенцията на В. Т. В. срещу ПК “•••••••“-с.•••••••• намира своето правно основание в чл.14 от Закона за кооперациите, а не в § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ/. Производството е било образувано пред Окръжен съд-Русе след допуснато изменение на иска, предявен по гр.дело № 858/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла за сумата от 1 250 лв., частично от 80 250 лв., представляваща равностойност на внесения дял от Т.В.Т., баща на ищеца. Твърди се, че последният е бил член-кооператор на ПК “•••••••-••••••••“ с дялова вноска равна на дела му от ТКЗС „••••••“-с.••••••••, явяваща се организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като членството при ответника било прекратено със смъртта на лицето на ••.••.•••• г. В.Т.В. претендира насрещната страна да бъде осъдена да заплати полагащата му се наследствена част от актуализираната дялова вноска на неговия баща, като счита, че делът следва да бъде определен според нормата на § 72 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Сумата от 80 250 лв. се търси със законната лихва от предявяване на иска.Претендира се присъждане на разноски за производството. Ответникът ПК “•••••••-••••••••“, представлявана от В.И., Председател на УС, оспорват иска.Наведени са доводи, че вземането е погасено по давност, както и че преди завеждане на делото ответникът е извършил разпореждане със своите дялове в полза на двете си деца. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за производството. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Въз основа на подадена на 07.11.2022 г. искова молба от ищеца срещу ПК “•••••••“-с.•••••••• е било образувано гр.дело № 858/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла. По него В. Т. В.в предявил три обективно съединени иска, излагайки твърдения, че той и родителите му-Т.В.Т., б.ж. на с.••••••••, починал на ••.••.•••• г., и А.А.Т., б.ж. на с.••••••••, починала на ••.••.•••• г., са били член-кооператори на ответната кооперация, като всеки един от тях е притежавал дялов капитал от ТКЗС “•••••• – в ликвидация“, с.••••••••, явяващо се организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, удостоверено с представени талони от 08.04.1993 г. Исковете, касаещи вземанията, породени от прекратеното членство на ищеца и на неговата майка при ответника са разгледани от районния съд. Предмет на настоящия спор е полагащата се по наследство на В. Т. В. част от актуализираната дялова вноска на Т.В.Т.. По делото няма спор, че през 1993 г. процесната сума /неденоминирана/ е била предоставена за дялов капитал от наследодателя на ищеца на ПК “•••••••-••••••••“. Приложени са доказателства за закупени от ответника активи през същата година. С последното уточнение на исковата молба В. Т. В. е посочил, че претендира сумата в качеството на наследник на своя баща, чието членство в кооперацията било прекратено със смъртта му на ••.••.•••• г. Към този момент е било открито наследството на лицето съгласно чл.1 ЗН, а според чл.5 и чл.9 ал.1 от същия закон, към нея дата Т.В.Т. е бил наследен от своя син и от преживялата съпруга при равни права. Без значение в случая се явява обстоятелството, че понастоящем ищецът е единствен наследник по закон и на двамата си родители. Претенцията на В. Т. В. по чл.14 ЗК може да бъде съобразена до размера на ½ от наследствената маса, тъй като останалото имущество към ••.••.•••• г. е преминало към патримониума на А.А.Т.. Вземането по отношение на нейното наследство може да бъде включено в предмета на спора по гр.дело № 858/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла, но не и в настоящото производство. По делото е приложен Устав на ПК “•••••••“-с.••••••••. Между страните няма спор, че същият е бил действащ и към ••.••.•••• г. В хода на настоящото производство не се установява било ищецът, било неговият баща да са извършили по предвидения в закона ред разпореждане с дяловия си капитал в ответната кооперация. В чл.14 от Устава е казано, че имуществените последици при прекратяване на членството се уреждат съобразно чл.14 от ЗК. Връщането на дяловата вноска става в тригодишен срок от прекратяване на членството на две плащания, като първото е в 1-годишен срок от изготвяне на следващия годишен счетоводен отчет, а второто-до изтичане на посочения срок, през който период лихви не се дължат. Ищецът счита, че след прекратяване на членството на всеки от наследодателите му, респ. неговото лично членство в ответната кооперация, последната дължи левовата равностойност на внесените дялови вноски в размера, посочен в издадените талони за дялов капитал в ТКЗС „•••••• – в ликвидация“, с. ••••••••. В тази връзка на 06.07.2021 г. на ответника била връчена покана. С нея В. Т. В. заявил желание в качеството му на наследник на двамата родители и в лично качество, да му се изплатят дължимите по закон суми, поради прекратените с насрещната страна членствени правоотношения. Ответникът е направил възражение, че процесното вземане е погасено по давност. Това процесуално действие обаче е извършено извън преклузивния срок по чл.131 ГПК / на 01.04.2025 г./, поради което не може да бъде съобразено при разглеждане на настоящия спор. По делото са приети съдебно-икономически експертизи. Вещото лице по първата от тях-Ж.Т.а, след запознаване с приложените в производството доказателства и извършена проверка при ответника, е установило, че след учредяване на кооперацията, през 1994 г. дяловите вноски на членкооператорите били актуализирани с 2 % и тази на наследодателя се увеличила от 80 250 лв. /нед./ на 81 855 лв. /нед./ През 1999 г. последната била деноминирана и увеличена с 33 %.Така стойността й възлязла на 1 088,70 лв. Съдът намира, че не следва да взема предвид първата експертиза, изготвена от в.л. Г.А., като намира, че направените в нея изчисления не отговарят на нормативните изисквания на чл.14 ал.1 ЗК. Във второто заключение експертът е приел, че стойността на дяловата вноска на наследодателя към ••.••.•••• г. възлиза на 1 088,70 лева. Размерът на дела на лицето от имуществото на кооперацията, съответстващо на дяловата му вноска към датата на прекратяване на членственото правоотношение е оценено на 5 389,07 лв. При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.14 ал.1 ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31 ал.6 ЗК, включително припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им. В процесния случай безспорно се установява, че ищецът е наследник по закон-низходящ на Т.В.Т., правоимащо лице по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ в прекратена организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ- ТКЗС “••••••“, чието имущество било разпределено и делът на бащата бил оценен на 80 250 лв. /нед./, като след изплащането й, сумата била внесена от лицето като дялово участие в регистрираната през 1992 г. кооперация– ответник ПК “••••••• – ••••••••“. Член-кооператорът починал на ••.••.•••• г., към който момент ищецът се явява наследник на ½ ид.част от наследствената маса, включително на вземанията, визирани в чл.14 ал.1 ЗК. По делото няма спор, че въпреки приетият от ответника ГФО за 2015 г. и отправена покана през 2021 г., на В. Т. В. не е била изплатена припадащата му се част от актуализираната дялова вноска на неговия баща. Изложените факти налагат извод, че в производството безспорно са установени елементите от фактическия състав на иска по чл.14 ал.1 ЗК- наследодателят на ищеца е членувал в ответната кооперация, като при неговата смърт на ••.••.•••• г. делът му се наследява при равни права между синът В. Т. В. и преживялата съпруга. Годишният финансов отчет за 2015 г. е бил приет, с което вземането на ищеца по чл.14 ал.1 от ЗК, като законен наследник на бивш кооператор да получи неговата дялова вноска, актуализирана съгласно данните от този финансов отчет, е могло да бъде определено по размер, тоест станало е определяемо и съответно изискуемо / напр. Решение № 150 от 05.11.2010 г. по т. д. № 165/2010 г. на ВКС, I т.о./. Спорният въпрос по делото е за размера на процесното вземане. В производството няма наведени твърдения за наличие на задължения на наследодателя към ответната кооперация към момента на прекратяване на членственото правоотношение. Настоящият състав приема, че дяловите вноски образуват дяловия капитал на кооперацията, а нейните членове отговарят за задълженията й до размера на последните. В теорията се приема, че имущественият дял се равнява на съответното процентно на дяловата вноска участие на съдружника в имуществото на кооперацията, състоящо се от остойностими права и задължения. Следователно имущественият дял на членовете съставлява припадащата им се част от правата /активите/, включително върху нематериални обекти, които имат парична оценка, и задълженията /пасивите/ на кооперацията. Докато ЮЛ съществува, неговият дялов капитал е в по-малък размер от имуществото, тъй като преди прекратяването му, дяловете на членовете не включват съответната част от фондовете на кооперацията – последните се разпределят в производството по ликвидация. От изложеното следва, че имуществените дялове на членовете на кооперацията приличат на дружествените дялове на съдружниците в ООД, но за разлика от дружествените дялове, които материализират членствени права, имуществените дялове на кооператорите материализират само имуществени права и задължения на членовете на кооперацията. Те не могат да бъдат прехвърляни, залагани, запорирани, съответно по отношение на тях да бъде осъществявано принудително изпълнение за лични задължения на членовете към техни кредитори. Тъй като ЗК не посочва изрично начина за определяне имуществения дял при прекратяване на членството в кооперацията, в теорията се поддържа, че той е пропорционална величина на дяловите вноски на членовете, като тяхната стойност зависи от съотношението между активите, включително печалбите, които не са били разпределени като дивидент, и пасивите, включително загубите, които не са били покрити от фонд „Резервен“. Член-кооператорът трябва да получи стойността на участието си към момента на прекратяване на правоотношението като пропорция на дяловата вноска към съотношение между печалби и загуби, а не номиналната стойност на дяловата си вноска. Това разбиране се подкрепя и в чл.16, т.1 на Регламент № 1435/2003 г. на Съвета относно устава на Европейското кооперативно дружество /ЕКД/, според която загубата на членство в ЕКД дава право на изплащане на дела от записания капитал, намален пропорционално със загубите на собствен капитал. Следва да бъде съобразено посоченото напр. в Определение № 268 от 12.11.2015 г. по т.д. № 224/2015 г. на II т.о., ВКС, че при липса на установен нормативен ред /методика/ за актуализация на дяловите вноски, съобразно посоченото в чл. 14, ал. 1 ЗК, съдът следва да вземе предвид размера на внесената от кооператора дялова вноска и извършената с решение на ОС актуализация след приспадане на осчетоводените средства, които са отишли в задължителните фондове, които не подлежат на разпределение, както и Решение № 135 от 06.08.2024 г. по т.д. № 351/ 2023 год., 1 т.о., ВКС, според което размерът на дяловите вноски, дължими при прекратяване на членство в кооперация на основание чл.14 ал.1 ЗК трябва да бъде определен като пропорционална величина между размера на дяловите вноски на членовете съотнесен към имуществото на кооперацията, разбирано като разлика между активи и пасиви, след приспадане стойността на нормативно или уставно определените фондове. С оглед изложеното, съдът приема, че действителният актуализиран размер на дяловата вноска, на която има право ищецът, съгласно чл.14 ал.1 от ЗК, и която е предмет на предявения главен иск, е размерът определен по втория вариант в приетата по делото допълнителна експертиза на в.л. Г.А., а именно половината от 5 389,07 лв., изчислени съобразно притежаваната от наследодателя част от дяловия капитал на кооперацията, на база чистата стойност на капитала, след приспадането на образуваните неделими фондове, до който размер главният иск се явява доказан и следва да бъде уважен. Над посочената стойност претенцията трябва да се отхвърли. Върху главницата се дължи законна лихва от предявяване на иска. На всяка от страните се следват разноски по делото съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска.Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв. Според представеният договор за правна защита и съдействие този хонорар е внесен в брой. Съдът намира възражението за основателно. Съгласно размера на предявения иск след увеличението му и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален интерес следва да е в размер на 3 614,83 евро / 7 070 лв./. С оглед фактическата и правната сложност на делото, извършените в производството от ангажирания адвокат процесуални действия, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор по делото и на няколко жалби, и присъствие в открити съдебни заседание, при съобразяване с практиката на СЕС в тяхно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС, то възнаграждението следва да бъде определено като се вземат предвид вида на спора, неговата фактическа и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа, съдът намира, че сумата трябва да бъде намалена до размер на 2 000лв. / 1022,58 евро/. В този размер същото следва да се присъди в полза на ответника по делото. По изложените съображения, съдът