Решение № 4841 от 2.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2463/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Промет Стиил“ ЕАД, [ЕИК], подадена чрез адв. Т. и адв. В., против Решение № 32-284200/18.09.2025 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас.

С оспореното решение, на основание чл. 70 и чл. 71, § 1 буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с МД 24BG001007065418R6, МД 24BG001007065986R6 и МД 24BG001007066638R3, е определена нова митническа стойност, съответно в размер на 707 768,93 лева, 284 483,47 лева и 212 942,49 лева.

На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 0,00 % за стока, допусната за свободно обращение с процесните МД, е определено вносно митническо задължение в размер на 0,00 лв. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита - в момента на приемане на съответната опростена митническа декларация. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчната основа по смисъла на чл. 16, ал. 1 от същия закон, в размер на 719 287,01 лева по МД 24BG001007065418R6, 289 121,02 лева по МД 24BG001007065986R6 и 216 407,95 лева по МД 24BG001007066638R3 и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 143 857,40 лева по МД 24BG001007065418R6, 57 824,20 лева по МД 24BG001007065986R6 и 43 281,59 лева по МД 24BG001007066638R3. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени ДДС при внос за вземане под отчет и досъбиране общо в размер на 490,64 лева, ведно със задължение за лихви.

В жалбата се посочва, че постановеният административен акт е неправилен, издаден при неправилно приложение на материалния закон. Според изложените в жалбата възражения, с издаването на оспорения акт е допуснато двойно начисляване на ДДС. В тази връзка се твърди неяснота относно това дали начисляването и декларирането на ДДС пред органите по приходите изключва възможността същия данък да бъде начислен и от митническите органи, когато е пропуснато декларирането на разходите по съответната фактура пред тях. Твърди се и противоречие с принципа на правната сигурност. По същество се иска отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Т., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски по отношение на преводите. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора.

Ответникът – директора на ТД Митница Бургас, се представлява от юрисконсулт Л., който оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора.

Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От „Промет стиил“ ЕАД е деклариран внос на стоки под режим допускане за свободно обращение пред МП Пристанище Бургас център, с МД както следва:

1. с МД 24BG001007065418R6, приета на 29.03.2024 г., са декларирани стоки при внос: ВАЛЦДРАТ 6.5 ММ СЪДЪРЖАЩ ТЕГЛОВНО ПОВЕЧЕ О. 0.06% ВЪГЛЕРОД, НО ПО-МАЛКО О. 0.25% ВЪГЛЕРОД RO-298 - 645320/648002 КГ; с код под Т. 7213914900; с държава на произход – Украйна. Митническата стойност на внесената стока е декларирана в размер на 706 954,68 лева, като в нея са включени покупната стойност на стоката – 681 553,56 лева, съгласно търговска фактура № 95122455/18.03.2024 г. издадена от JSC KAMET STEEL, както и разходите за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции до мястото на въвеждане на стоките в ЕС – 25 401,12 лева, посочени във фактура № 19032024-032/19.03.2024 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD (в относимата за МД част на стойност 25 150,72 лева) и застрахователна полица TC 1065, издадена от AON RISK SOLUTIONS на стойност 250,40 лева (128,03 евро). За така определената митническа стойност не е начислено мито, тъй като е деклариран код за преференция 100 „Тарифна уредба на общо основание“. С митническата декларация са декларирани разходи до първото местоназначение на стоките на територията на страната в размер на 11 518,08 лева по приложената към МД фактура № 0000051575/25.03.2024 г., издадена от „БМФ Порт Бургас“ АД (относимата за МД част от цялата стойност на фактурата), с предмет: „претоварни операция м/к NECO K ДВС № 065113U3/20.03.2024г.; кнюпели-дир. Валцдрат/кангали – инд.“. Въз основа на декларираната митническа стойност и декларираните разходи до първото местоназначение, както са вписани в митническата декларация, е декларирана данъчна основа при вноса в размер на 718 472,76 лева, съответно е изчислен дължим ДДС в размер на 143 694,55 лева, който е взет под отчет и заплатен при освобождаване на стоките. Към МД са представени сертификати за движение, застрахователни полици, декларации за произход, сертификати за качество. Представен и генерален коносамент № 02 SOF/14.03.2024г., издаден от капитана на плавателен съд NECO K, в който е удостоверено, че стомана с нетно тегло 645.320 мт/648.002мт е натоварена на плавателния съд в пристанище в [населено място] с получател „Промет Стийл“ ЕАД;

2. с МД 24BG001007065986R6, приета на 16.04.2024 г., са декларирани стоки при внос: ВАЛЦДРАТ НА КАНГАЛИ НЕЛЕГИРАНА СТОМАНА СЪДЪРЖАЩИ ТЕГЛОВНО ПОВЕЧЕ О. 0,06%, НО ПО-МАЛКО О. 0,25%ВЪГЛЕРОД КАЧЕСТВО: SAE1006;P-P 5.5,6; 6.5; 8 RO:120; с код под Т. 7213914900; с държава на произход – Украйна. Митническата стойност на внесената стока е декларирана в размер на 283 671,85 лева, като в нея са включени покупната стойност на стоката – 273 510,70 лева, съгласно фактура № 95147658/09.04.2024 г. издадена от JSC KAMET STEEL, както и разходите за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции до мястото на въвеждане на стоките в ЕС – 10 161,15 лева, посочени във фактура № 100424-15/10.04.2024 г., издадена от FORTIFY FREIGHT COMPSNY LTD (в относимата за МД част на стойност 10 060,66 лева) и застрахователна полица TC 1079, издадена от AON RISK SOLUTIONS на стойност 100,49 лева (51,38 евро). За така определената митническа стойност не е начислено мито, тъй като е деклариран код за преференция 100 „Тарифна уредба на общо основание“. С митническата декларация са декларирани разходи до първото местоназначение на стоките на територията на страната в размер на 4 637,55 лева по приложената към МД фактура № 0000051882/15.04.2024 г., издадена от „БМФ Порт Бургас“ АД (относимата за МД част в размер на 4 637,55 лева от цялата стойност на фактурата), с предмет: „претоварни операция м/к LUCKY ДВС № 065807U6/12.04.2024г.; кнюпели-дир. Валцдрат на кангали – инд.“. Въз основа на декларираната митническа стойност и декларираните разходи до първото местоназначение, както са вписани в митническата декларация, е декларирана данъчна основа при вноса в размер на 288 309,40 лева, съответно е изчислен дължим ДДС в размер на 57 661,88 лева, който е взет под отчет и заплатен при освобождаване на стоките. Към МД са представени сертификати за движение, застрахователни полици, декларации за произход, сертификати за качество. Представен и генерален коносамент № 02 SOF/02.04.2024г., издаден от капитана на плавателен съд LUCKY, в който е удостоверено, че стомана с нетно тегло 258.970мт/260.050мт е натоварена на плавателния съд в пристанище в [населено място] с получател „Промет Стийл“ ЕАД;

3. с МД 24BG001007066638R3, приета на 04.05.2024 г., са декларирани стоки при внос: ВАЛЦДРАТ НА КАНГАЛИ НЕЛЕГИРАНА СТОМАНА СЪДЪРЖАЩИ ТЕГЛОВНО ПОВЕЧЕ О. 0,06%, НО ПО-МАЛКО О. 0,25%ВЪГЛЕРОД КАЧЕСТВО: SAE1006;P-P 5.5;6.5; RO:90; с код под Т. 7213914900; с държава на произход – Украйна. Митническата стойност на внесената стока е декларирана в размер на 212 115,15 лева, като в нея са включени покупната стойност на стоката – 204 744,89 лева, съгласно фактура № 95162818/23.04.2024 г. издадена от JSC KAMET STEEL, както и разходите за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции до мястото на въвеждане на стоките в ЕС – 7 370,26 лева, посочени във фактура № 240424-37/24.04.2024 г., издадена от FORTIFY FREIGHT COMPSNY LTD (в относимата за МД част на стойност 7 293,35 лева) и застрахователна полица TC 1087, издадена от AON RISK SOLUTIONS на стойност 77,02 лева (39,38 евро). За така определената митническа стойност не е начислено мито, тъй като е деклариран код за преференция 100 „Тарифна уредба на общо основание“. С митническата декларация са декларирани разходи до първото местоназначение на стоките на територията на страната в размер на 3 465,46 лева по приложената към МД фактура № 0000052007/29.04.2024 г., издадена от „БМФ Порт Бургас“ АД (относимата за МД част в размер на 3 465,46 лева от цялата стойност на фактурата), с предмет: „претоварни операция м/к ALUNA ДВС № 066407U0/25.04.2024г.; кнюпели-дир. Валцдрат на кангали – инд.“. Въз основа на декларираната митническа стойност и декларираните разходи до първото местоназначение, както са вписани в митническата декларация, е декларирана данъчна основа при вноса в размер на 215 580,61 лева, съответно е изчислен дължим ДДС в размер на 43 116,12 лева, който е взет под отчет и заплатен при освобождаване на стоките. Към МД са представени сертификати за движение, застрахователни полици, декларации за произход, сертификати за качество. Представен и генерален коносамент № 02 SOF/15.04.2024г., издаден от капитана на плавателен съд ALUNA, в който е удостоверено, че стомана с нетно тегло 193.860мт/194.670мт е натоварена на плавателния съд в пристанище в [населено място] с получател „Промет Стийл“ ЕАД;

Съгласно данните от митническите декларации и приложените към тях документи, закупената стока е доставена чрез морски транспорт с условие на доставката FOB, Украйна, Одеса.

Със Заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024 г., изменена със заповеди № ЗТД-1000-943/04.11.2024 г.; № ЗТД-1000-1019/27.11.2024 г.; № ЗТД-1000-143/12.02.2025 г. и № ЗТД-1000-193/28.02.2025 г. (л. 106, л. 115, л. 121, л. 126, л. 133), всички на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането на „Промет Стиил“ ЕАД в периода 01.01.2022 г. – 30.09.2024 г. С посочените заповеди са определени и служителите, които да извършат проверката, както и срок за приключване на проверката, удължен до 31.03.2025 г., включително. Всички заповеди за провеждане на последващия контрол са връчени на представител на проверяваното дружество, видно от разписките към тях.

В изпълнение на заповедта за извършване на последващ контрол митническите органи изискали от „Промет Стиил“ ЕАД да представи търговска, счетоводна и друга документация, вещи и носители на информация относно митнически декларации и приложените към тях документи, банкови извлечения, оборотни ведомости за проверявания период, договор за счетоводно обслужване и др. (л. 155, л. 174, л. 182).

В отговор на исканията дружеството е представило документи, за което са оформени и съответните приемо-предавателни протоколи (л. 153, л. 160, л. 168, л. 177, л. 189, ). Установено било, че доставката на стоките по процесните МД е отразена в счетоводната отчетност на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД по дебита на счетоводна сметка 301000 „ДОСТАВКА НА МАТЕРИАЛИ“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „ДОСТАВЧИЦИ“ по партида 4010100028 „ЧАО КАМЕТ-СТАЛЬ“, в стойностно изражение в лева на основание приложените към МД фактури за покупка на стоките.

Разходите до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза, са отразени в счетоводната отчетност на дружеството по дебита на счетоводна сметка „МОРСКИ/РЕЧЕН ТРАНСПОРТ“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „ДОСТАВЧИЦИ“ по съответната партида на доставчика в стойностно изражение в лева на основание приложената към МД фактура.

Във връзка с декларираните разходи за застраховка на стоките, „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД е отразило дебитни известия по партидата на доставчика AON RISK SOLUTIONS, като не били установени несъответствия между декларираните разходи за застраховка, съгласно приложената към МД застрахователна полица и данните от предоставените дебитни известия.

Разходите до първото местоназначение на стоките на територията на страна са отразени в счетоводната отчетност на „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД по дебита на счетоводна сметка 301000 „ДОСТАВКА НА МАТЕРИАЛИ“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „ДОСТАВЧИЦИ“ по партида 4010302121 „БМФ ПОРТ БУРГАС-ЕАД“ в стойностно изражение в лева на основание приложените към МД фактури.

В хода на проверката били установени фактури, издадени от BUREAU VERITAS UKRAINE, Украйна и получател „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД за направени от дружеството - жалбоподател разходи за инспекция на стоките в пристанище на натоварване, както следва :

1. Фактура № 92 453 KIV/25.04.2024 г. на стойност 450 USD за 648,002м.т. стока, превозвана с m/v NECO K респ. относима към МД 24BG001007065418R6, представляваща плащане в изпълнение на договор № BV UKR 6247/21 MRP за проверка на натоварването на 648,002 м.т. валцована тел в П. О., Украйна на плавателен съд NECO K, съгласно обхвата на проверката, посочен в приложение 6 към договора и правилата на VERITAS UKRAINE. Проверяващият екип е установил, че тази фактура е заведена счетоводно за 811,03 лева.

2. Фактура № 92 454 KIV/25.04.2024 г. на стойност 450 USD за 260,05 м.т. стока, превозвана с m/v LUCKY респ. относима към МД 24BG001007065986R6, представляваща плащане в изпълнение на договор № BV UKR 6247/21 MRP за проверка на натоварването на 260,050 м.т. валцована тел в П. О., Украйна на плавателен съд LUCKY, съгласно обхвата на проверката, посочен в приложение 6 към договора и правилата на VERITAS UKRAINE. Проверяващият екип е установил, че тази фактура е заведена счетоводно за 811,03 лева.

3. Фактура № 92480 KIV/27.05.2024 г. на стойност 450 USD за 194,67 м.т. стока, превозвана с m/v ALUNA респ. относима към МД 24BG001007066638R3, представляваща плащане в изпълнение на договор № BV UKR 6247/21 MRP за проверка на натоварването на 194,670 м.т. валцована тел в П. О., Украйна на плавателен съд ALUNA, съгласно обхвата на проверката, посочен в приложение 6 към договора и правилата на VERITAS UKRAINE. Проверяващият екип е установил, че тази фактура е заведена счетоводно за 811,03 лева.

Във фактурите са вписани подробни данни - наименование на плавателен съд, описание на стоките и количество в м.т, като към всяка фактура е приложена декларация за извършената услуга (Statement of Service Delivery and Receipt), подписана и подпечатана от страните.

Във връзка с извършвания последващ контрол, на 27.03.2025 г. на представител на „Промет Стиил“ ЕАД е връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на основание чл. 84к от ЗМ (л. 136). На 01.04.2025 г. в сградата на ТД Митница Бургас е проведено заключително обсъждане с представители на „Промет Стиил“ ЕАД, които са уведомени за установените в хода на проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях. Представителите на „Промет Стиил“ ЕАД са уведомени, че съгласно разпоредбите на чл. 84к, ал. 1 от ЗМ в седемдневен срок от заключителното обсъждане, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. За проведеното заключително обсъждане е съставен протокол с рег. № 32- 102042/01.04.2025 г. (л. 139), според който са установени недекларирани разходи за инспекция в пристанище на натоварване по първични счетоводни документ, издадени от BUREAU VERITAS UKRAINE, относими към стоки, допуснати за свободно обращение през периода 01.01.2024 г. – 30.09.2024 г. с МД 24BG001007065418R6, МД 24BG001007065986R6 и МД 24BG001007066638R3, които разходи се приравняват на разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза.

Процедурата по последващ контрол приключила с изготвяне на Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г. (л. 241 и сл.), в т. ІІІ.1.4 от който са направени констатации относно процесните МД за определяне на нова митническа стойност, нова данъчна основа и нов размер на вземанията, които подлежат на вземане под отчет и досъбиране. Според изложеното в доклада, при извършена проверката на счетоводната отчетност е установено, че фактурите, издадени от BUREAU VERITAS UKRAINE, Украйна, са отразени в счетоводната отчетност на дружеството по дебита на счетоводна сметка 602900 „ДРУГИ ВЪНШНИ УСЛУГИ“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „ДОСТВАЧИЦИ“ по партида 4010700133 „BUREAU VERITAS UKRAINE“ в стойностно изражение в лева.

Съгласно описанието на стоките, количество, наименование на плавателен съд и пристанище на натоварване е установено, че фактура № 92453 KIV/25.04.2024 г., 92454 KIV/25.04.2024 г. и № 92480 KIV/27.05.2024 г. са относими към стоките, допуснати за свободно обращение съответно с МД 24BG001007065418R6, МД 24BG001007065986R6 и МД 24BG001007066638R3.

Установено е, че посочените фактури не са приложени към митническите декларации и същите не са взети предвид при определяне на митническата стойност на стоките. Изложени са доводи, че разходите за инспекция в пристанище на натоварване, следва да бъдат прибавени към цената на стоките, на основание чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като разходи за транспорт и застраховка за внасяните стоки и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспорта на стоките, тъй като понятието „транспортни разходи“ обхваща всички основни и допълнителни разходи, които са свързани с превоза на внасяните стоки. Определящият критерий е те да са свързани с превоза на внасяните стоки към митническата територия на Съюза, като е без значение дали тези разходи са присъщи или необходими за фактическия превоз на тези стоки.

Предвид направените констатации, в хода на последващия контрол е констатирано, че митническата стойност на стоката от цитираните по-горе митнически декларации е некоректна и е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. В тази връзка за стоките, допуснати за свободно обращение с процесните МД е определена нова митническа стойност, както следва:

1. по МД 24BG001007065418R6 е определена нова митническа стойност в размер на 707 768,93 лева, като към цената на стоката в размер на 681 553,56 лв. и декларираните разходи за транспорт в размер на 25 401,12 лв. са прибавени установените разходи по фактура № 92453 KIV/25.04.2024 г., издадена от BUREAU VERITAS UKRAINE, за инспекция на стоките в пристанището на натоварване на стойност 814,25 лева (450 USD);

2. по МД 24BG001007065986R6 е определена нова митническа стойност в размер на 284 483,47 лева, като към цената на стоката в размер на 2730510,70 лв. и декларираните разходи за транспорт в размер на 10 161,15 лева са прибавени установените разходи по фактура № 92 454 KIV/25.04.2024 г., издадена от BUREAU VERITAS UKRAINE, за инспекция на стоките в пристанището на натоварване на стойност 811,62 лева (450 USD);

3. МД 24BG001007066638R3 е определена нова митническа стойност, в размер на и 212 942,49 лева, като към цената на стоката в размер на 204 744,89 лева и декларираните разходи за транспорт в размер на 7 370,26 са прибавени установените разходи по фактура № 92 480 KIV/27.05.2024 г., издадена от BUREAU VERITAS UKRAINE, за инспекция на стоките в пристанището на натоварване на стойност 827,34 лева (450 USD).

Въз основа на така определената митническа стойност (доколкото в случая не се определя задължение за мито), е определена нова данъчна основа по процесните МД, както следва: в размер на 719 287,01 лева по МД 24BG001007065418R6; 289 121,02 лева по МД 24BG001007065986R6 и 216 407,95 лева по МД 24BG001007066638R3. Върху така определената данъчна основа е начислен ДДС при ставка 20%, като е изчислено, че дължимият ДДС за вноса е в размер, както следва: в размер на 143 857,40 лева по МД 24BG001007065418R6, 57 824,20 лева по МД 24BG001007065986R6 и 43 281,59 лева по МД 24BG001007066638R3 и съответно, след приспадане на вече заплатена сумата - размера на ДДС, деклариран при вноса, е установен ДДС за довнасяне и вземане под отчет в общ размер на 490,64 лв.

На основание чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, приключила с изготвения Констативен доклад, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-214760/14.07.2025г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас относно МД 24BG001007065418R6, МД 24BG001007065986R6 и МД 24BG001007066638R3, с което се определя нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа по всяка една от МД, вследствие на което на основание чл. 16 и чл. 55 от ЗДДС се определя нов размер на дължимото по декларацията ДДС, съответно и размера на ДДС, подлежащо на внасяне (л. 31). Със съобщението е предоставена възможност за становище в 30-дневен срок. Същото е връчено на жалбоподателя на 21.07.2025 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 40). От страна на жалбоподателя не е постъпило становище в предоставения му срок.

Производството е приключило с издаване на оспореното Решение № 32-284200/18.09.2025 г. на директор на ТД Митница Бургас, с което въз основа на констатациите в Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г. по МД 24BG001007065418R6, МД 24BG001007065986R6 и МД 24BG001007066638R3, е определена нова митническа стойност, съответно в размер на 707 768,93 лева, 284 483,47 лева и 212 942,49 лева и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа по всяка от МД, както следва: в размер на 719 287,01 лева по МД 24BG001007065418R6; 289 121,02 лева по МД 24BG001007065986R6 и 216 407,95 лева по МД 24BG001007066638R3. След приспадане на заплатеното при декларирането ДДС, е определена за вземане под отчет и досъбиране сума в размер на 490,64 лв. (л. 18-28). С решението е даден 10-дневен срок за доброволно плащане. Административният орган е приел, че датата на връчване на решението е дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Установено е също, че за невнесените задължения за ДДС се дължи лихва за забава от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване за същото, както и от изтичане срока за доброволно плащане до действителното плащане на задължението.

В мотивите на решението са възпроизведени констатациите, изложени в Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г. в относимата към МД 24BG001007065418R6, МД 24BG001007065986R6 и МД 24BG001007066638R3 част.

Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 29) и е обжалвано с жалба рег. № 32-329693/27.10.2025 г., подадена чрез административния орган (л. 5)

В хода на съдебното производство, от ответната страна, са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и документи за транспорт и тези представени в хода на последващия контрол (л. 492 и сл.).

От жалбоподателя „Промет Стиил“ ЕАД са представени и извлечения от счетоводната отчетност на дружеството (л. 228, л. 170-173).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, §4, 5, 6 и 7, чл. 23, §3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисленият данък при внос се взема под отчет по реда, определен за установяване на митническото задължение. Следователно, съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., във вр. с чл. 56 от ЗДДС, компетентен да издаде решение за установяване на допълнителни задължения по разглежданата митническа декларация, приета на територията на Териториална дирекция Митници Бургас към Агенция „Митници“, и с която в следствие на проведения последващ контрол са установени допълнителни задължения по ДДС при внос, е именно директорът на Териториална дирекция Митница Бургас. В случая решението е издадено именно от директор на ТД Митница Бургас, поради което съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Оспореното решение е издадено и в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му.

При провеждане на производството в хипотезата на последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ са приложими разпоредбите на чл. 84а и сл. от ЗМ – съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Проверката е извършена въз основа на заповед за възлагане, която е издадена от директора на съответната териториална дирекция – чл. 84в, ал. 2 от ЗМ. Заповедта, както и заповедите за нейното изменение, съдържат реквизитите, посочени в чл. 83в, ал. 3 от ЗМ, като са връчени на „Промет Стиил“ ЕАД, съгласно изискването на ал. 4. Спазено е изискването на чл. 84к от ЗМ, като с оглед установените различни размери на дължимите публични вземания е проведено заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, за което е изготвен и надлежен протокол. На жалбоподателя е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад на основание чл. 84л от ЗМ, който съдържа посочените в цитираната разпоредба реквизити. Докладът е предоставен на жалбоподателя за запознаване. След приключване на проверката по последващия контрол и установяване на допълнителни задължения за внасяне на ДДС (по отношение на процесната митническа декларация) е спазено и изискването на разпоредбата на чл. 22, §6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като със съобщение от 14.07.2025г. „Промет Стиил“ ЕАД е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация и съответно на дружеството е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок, от която възможност дружеството същото не се е възползвало. Изложеното сочи, че в хода на проведеното производство са спазени изискванията, установени в чл. 84а и сл. от ЗМ, както и в Регламент (ЕС) № 952/2013. При тези съображения съдът приема, че при издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна.

Правилно е приложен и материалния закон.

Прието е, че митническата стойност на стоките по МД 24BG001007065418R6 от 29.03.2024 г., МД 24BG001007065986R6 от 16.04.2024 г. и МД 24BG001007066638R3 от 04.05.2024 г. е определена в нарушение на разпоредбата на чл.71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която при определяне на митническата стойност по чл. 70 (въз основа на договорната стойност, както е и по трите МД), към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза, а именно разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Следователно всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са извършени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза, следва да се включат в митническата стойност на вноса.

По делото не е спорно, че услугите по трите фактури, издадени от BUREAU VERITAS UKRAINE, са във връзка с натоварването на стоките в пристанище Одеса, Украйна, които стоки са декларирани в МД 24BG001007065418R6, МД 24BG001007065986R6 и МД 24BG001007066638R3. Както съдът подробно описа по – горе, плащанията по тези три фактури са за услуги, свързани с транспорта на стоките и се състоят в проверка на състоянието на стоките преди натоварването им на плавателните средства. Услугата инспекция е извършена преди пристигане на стоката до първото местоназначение и разходите за тази услуга се считат като част от обработващите операции, свързани с транспорта на стоките, поради което следва да бъдат включени в митническата стойност на стоките, която, от своя страна, е основа за определяне на задълженията за мито и данъчната основа при извършения внос.

Според чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1), както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Следователно, за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Цитираните разпоредби сочат, че за целите на определяне на митническите задължения, в частност мито и ДДС, имат отношение и извършените разходи за транспорт на внасяните стоки, като когато разходите са извършени до въвеждането на стоките на територията на Съюза, са относими към митническата стойност, а тези, направени след въвеждането на територията на Съюза и до първото местоназначение, имат отношение към данъчната основа при вноса. Мястото на въвеждане на стоките в Съюза, относимо за целите на чл. 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и касаещо превоз по море, какъвто е настоящия случай, е основно дефинирано в текста на чл.137, §1, б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447, и представлява пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза. Въвеждането на стоките приключва с тяхното представяне на митническите органи на мястото, на което същите се въвеждат. От своя страна „първо местоназначение“ на територията на страната, според дефиницията в §1, т.72 от ДР на ЗДДС, е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза и по двете митнически декларации е пристанището, управлявано от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД, находящо се на територията на [населено място], където стоките за пръв път са навлезли на територията на страна и са представени на митническите органи за осъществяване на митнически надзор, с което въвеждането на стоките на територията на Съюза е приключило. Първото местоназначение на стоките и по двете митнически декларации е същото пристанище, което е крайната дестинация, посочена в придружаващите стоката документи. Следователно всички разходи, извършени преди приключване на въвеждането на стоките на територията на страната, а именно представянето на стоките на митническите органи, следва на основание чл. 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 да бъдат включени в митническата стойност на декларирания внос, а разходите извършени след този момент – да намерят отражение в данъчната основа.

Правилно митническите органи са приели, че разходите по фактури №№ 92453 KIV/25.04.2024 г., № 92 454 KIV/25.04.2024 г., № 92 480 KIV/27.05.2024 г., всички издадени от BUREAU VERITAS UKRAINE, са извършени до въвеждането на стоките на територията на страната и съответно е следвало да бъдат включени в декларираната митническа стойност като такива по чл.71, §1, буква д) подбуква ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че разходите не попадат в обхвата на цитираната в предходното изречение разпоредба, тъй като тези разходи са в изпълнение на договор, сключен с украинското дружество, на което жалбоподателят възложил да извърши проверка на състоянието на товара. Тези разходи имат отношение към състоянието на натоварените стоки, като извършването им гарантира възможност за евентуална претенция при констатирани недостатъци или повреди при превоза. В тази връзка, съдът приема, че разходът за инспекция, макар и да не е условие за извършване на продажбата или за самия транспорт, се явява разход при обработване на товара за неговото транспортиране. Тези услуги не биха били възложени, ако товарът не се транспортираше, поради което правилно е приело, че тези разходи са за обработващи операции.

От представените от жалбоподателя счетоводни документи се установява, че трите фактури са отразени в счетоводството на дружеството.

Услугата инспекция и по трите фактури попада в хипотезата на чл. 36а от ЗДДС и е облагаема с нулева ставка, тъй като стойността им е включена в данъчната основа на чл. 55 от ЗДДС, поради което ако дружеството е начислило ДДС с протоколи по чл. 117 от ЗДДС, може да процедира по реда на чл. 36а, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, като коригира размера на начисления данък, но не и да противопоставя възражение, което по съществото си представлява незаконосъобразно отчитане на ДДС. Обстоятелството, че ДДС е начислен и внесен (по делото няма данни дали тези обстоятелства са налице), не изключва приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС от митническите органи и не обуславя извод за двойно начисляване на ДДС, както се твърди от жалбоподателя, нито пък нарушава принципа на правна сигурност ( в този смисъл решение № 3912 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2020 г., решение № 7829 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13807/2015 г.; решение № 8534 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2015 г.; решение № 9774 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2018 г.; решение № 7601 от 23.06.2016 година на ВАС по адм. д. № 13991/2015 г).

В случая, при подаване на трите митнически декларации – съответно на 29.03.2024 г., 16.04.2024 г. и 04.05.2024г., фактурите за извършените услуги преди натоварване на стоката не са били издадени и е било невъзможно разходите за тези услуги да се включат в митническата стойност. Т.е. единственият начин за дружеството да изпълни задължението си да декларира коректно митническата стойност и по трите декларации е бил чрез подаване на коригиращи декларации по реда чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Такава възможност вносителят е имал в срок до три години от приемане на първоначално подадените декларации и след вдигане на стоките. Корекцията по реда на чл. 173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 би била допустима, ако е в срок и ако с нея се цели деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставяне на стоките под съответния митнически режим, без в тази процедура да е допустимо да се включват стоки, различни от първоначално декларираните. По делото липсват доказателства, а и не се твърди жалбоподателят да е подал корекции по процесните декларации, като доводите му се свеждат до това, че с последващата проверка тази му възможност практически била отнета, от който довод следва логически и следващия довод – че последващият контрол е допустим едва след като изтече тригодишният срок за корекция. Доводите са неоснователни, тъй като в чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не е поставено такова условие, нито то може да се извлече от съвместното тълкуване на двете разпоредби. Правилно се поддържа, че чл.173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изключва корекцията при проверка на стоки по чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и при последващия контрол, какъвто е предприет в настоящия случай. Последващият контрол обаче не е бил препятствие за декларатора да подаде коригиращи декларации, тъй като са били налице условията на чл. 173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 ( в този смисъл решение № 1022 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2023 г.; решение № 11595 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2023 г.; решение № 11869 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2024 г.; решение № 11979 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2024 г.; решение № 12811 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2024 г. и други.

Като е включил сумите по фактура № № 92453 KIV/25.04.2024 г., № 92 454 KIV/25.04.2024 г., № 92 480 KIV/27.05.2024 г. към митническата стойност съответно на МД 24BG001007065418R6, МД 24BG001007065986R6 и МД 24BG001007066638R3, административният орган е постановил решение, което е съобразено със закона. Изчисленията на дължимите суми са математически правилни. Правилно са определени както длъжника на допълнителното митническо задължение, така и датата на възникването му, свързана с подаване на съответната митническа декларация. Правилно са определени по основание и период и дължимите лихви относно установеното задължение. В чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е посочено, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата за забава на митническите задължения е уредена в разпоредбата на чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013., съгласно §1 от която върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2 - когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. Следователно, за задължението за ДДС, определено при последващ контрол, се дължат лихви от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването и от изтичане на определения срок за доброволно плащане до датата на самото плащане. За пълнота съдът намира за необходимо да поясни, че след 01.01.2026 г. изчисляването на лихвите следва да се съобрази с разпоредбата на чл.114, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид въвеждането на еврото като официална валута.

Процедурата по последващ контрол, която се е развила в случая, е уредена в чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и предвижда възможност за извършване на контрол и проверка на декларираните и приети данни при поставяне на стоки под митнически режим, във връзка с което митническите стойности и задължения могат да бъдат изменени съобразно установената при контрола информация. От друга страна, вносът на стоки - въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, подлежи на облагане с ДДС, съобразно чл. 2, чл. 16 и чл. 24 от ЗДДС. Съгласно чл. 56 от ЗДДС, начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Именно и затова митническите органи са компетентни да определят, съответно вземат под отчет, задължения за мито и ДДС, възникнали при вноса. Тези действия се осъществяват чрез приемане на митническата декларация или в последствие с издаване на решение за установяване на задължения в резултат на последващ контрол. В тази връзка митническите органи имат и задължение да следят за правилното деклариране на вноса и правилното изчисляване на задълженията към него и съответно при констатирани в рамките на последващия контрол на неточности или неправилно деклариране - да извършат необходимите корекции и ако се налага да формират нова митническа стойност и съответно данъчна основа и да вземат под отчет установените допълнителни задължения. Това се изисква с цел да се приведат задълженията за вноса в установените от закона рамки и съобразно изискванията на поставения митнически режим, като се заплатят всички дължими мита и данъци. Изложеното сочи, че единствено в компетентността и правомощията на митническите органи е определянето на митнически задължения и съответно тяхното вземане под отчет. Изключение прави нормата на чл. 57 от ЗДДС, която дава право на вносителя сам да начисли дължимия ДДС при внос, ако е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл.166 или е декларирало отлагане внасянето на ДДС по смисъла на чл. 167б, във вр. с чл. 167а от ЗДДС, какъвто настоящият случай не е, тъй като няма доказателства жалбоподателят да има право да самоначислява ДДС. В обобщение на изложеното, съдът приема, че в рамките на последващия контрол, какъвто е извършен в случая, след като установи стойността на свързаните с вноса услуги и разходи, органът е длъжен да формира нова митническа стойност и нова данъчна основа и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми.

По изложените съображения жалбата на „Промет Стиил“ ЕАД срещу оспореното решение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото. Ответникът претендира разноски по списък: 66,47 евро юрисконсултско възнаграждение и 582,47 евро разноски за превод на документи.

В полза на А. М., в структурата на която е административният орган, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на поискания в списъка, тъй като е съответен на фактическата и правна сложност.

Претенцията за разноски в останалата й част е неоснователна. Разноските за преводи на документи, които се представят по делото като доказателства, са разноски в производството и подлежат на присъждане по реда на чл.78 от ГПК. По делото обаче липсват доказателства, че разноските за превода на представените по настоящото дело доказателства е в размер на 582.47 евро. Документите са били изпратени до Директора на Дирекция „Административно обслужване и комуникации“ с писмо изх. № 32-31705/30.01.2026 г., за възлагане на превода. Представена е фактура № 1000004186/27.02.2026 г., издадена от „Нова Транслейт“ ЕООД, за извършен превод на документи, описани в 55 пункта. В молба вх. № 3577/12.03.2026г. се сочи, че преводът на документите по настоящото дело е по заявка 213 - № 5 от фактурата. По делото обаче не са представени никакви доказателства, че именно документите по настоящото дело фигурират под № 5 от фактурата и заявката за превода им е № 213. Затова претенцията в тази й част следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът