Решение № 74 от 10.8.2026 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 96/2026 г.

наказателно дело № 20263610200096 по описа за 2026 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Г. Р. Я., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление №02-003 / 19.02.2026г на Началник на отдел „Рибарство и контрол" - Централен „Дунав" - Русе към ГД "РК" при ИАРА със седалище гр. Бургас. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, като я допълва с изводи за извършени от административноназващия орган и съществени процесуални нарушения при описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата които го подкрепят, сочи неправлина правна квалификация на нарушението, оттам и на наложеното наказание и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемата страна изпраща представител - юрисконсулт, редовно упълномощен, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 27.10.2025г., около 19.00 часа, в язовир Тича, под с. Ловец, общ. Върбица, обл. Шумен, на място с GPS координати N 43°02'44,35" и Е 26o43'10,13", жалбоподателят Г. Р. Я. е извършвал стопански риболов във воден обект, различен от Черно море и река Дунав от пластмасова лодка, зелена на цвят с дължина 3.10 м. и ширина 1.15 м. с един брой GNS немаркирана хрилна мрежа с дължина 60 м. и с размер на окото 120 мм, потопена във водите на язовир Тича и направлявана от г-н Я. чрез съзнателни движения. Дейността на жалбоподателя и придружаващо го лице, била наблюдавана от испекторите на ИАРА, свидетелите Д. И., С. Т., А. М., С.И., Б.Г., М.П., със специализиран апарат за дистанционно наблюдение. Жалбоподателят Я. е бил установен от служител на ИАРА с патрулна лодка на агенцията, в момента на поставяне на описаната хрилна мрежа във водите на язовир Тича. При поискване, жалбоподателят не е представил разрешително за стопански риболов и удостоврение за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. След направена справка в ИСС на ИАРА, се е установила, че жалбоподателят не е притежавал валидно разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. За установеното нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА свидетелят Д. И. съставил на жалбоподателя АУАН. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500.00 лв. /776.94 евро/. Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства. Показанията на разпитаните като свидетели служителя на ИАРА, свидетелите Д. И., С. Т., А. М., С.И., Б.Г., М.П., осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на свидетелите са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, подкрепят се от събраните писмени доказателства, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото. При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП. Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран, още към момента на съставяне на АУАН, като както се установи и в съдебно заседание своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.91 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-406/01.04.2022 г. на ИД на ИАРА. В АУАН и НП са посочени времето и мястото на осъществяване на нарушението, описанието на нарушението е ясно и конкретно и кореспондира с правната квалификация на нарушението, за които обстоятелства писмените документи кореспондират, както помежду си, така и с показанията на свидетелите, поради което съдът намира, че възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. От показанията на разпитаните свидетели и актосъставителя св.Д. И., безпротиворечиво се установява, че са извършвали проверка като са наблюдавали язовира, включително и с специални за това уреди, и са видели как жалбоподателят от лодка, заедно с друго лице е поставил в работно положение хрилна мрежа в язовира. Жалбоподателят нямал разрешително да извършва риболов. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е извършвал стопански риболов във водите на язовир Тича, намиращ се в близост до с.Ловец - воден обект, различен от р.Дунав и Черно море, без издадено разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на рибен ресурс, като е използвал мрежен риболовен уред хрилна мрежа с дължина 60 м. и с размер на окото 120 мм, потопена във водите на язовир Тича и направлявана от жалбоподателя чрез съзнателни движения, за разполагането му от водата, за да улови риба. Нарушението е установено на 27.10.2025 г. при извършена проверка от органите на ИАРА. Във връзка с направените констатации срещу нарушителя и в негово присъствие бил съставен АУАН за нарушение по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗРА. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 56, ал.1 от ЗРА на нарушителя наложена глоба в размер на 1500 лева. При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд приема за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е нарушил чл. 17, ал.1, т,1 от ЗРА, което ангажира и предвидената в чл. 56, ал.1 от с.з. административнонаказателна отговорност. Цитираната законова разпоредба предвижда административно-наказателна отговорност за физическо лице, което извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17 от ЗРА. В § 1, т.28 от ДР на ЗРА се съдържа легална дефиниция на понятието "стопански риболов", като по силата на въпросния нормативен текст, това е риболов по смисъла на § 1, т.26 от ДР на ЗРА - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства, с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. Според цитираната разпоредба, за стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1 от ЗРА (т.е. различни от въдици (пръчки) за риболов), и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества (т.е. над 2 кг пъстървови риби или повече от 6 бройки, респ. над 3 кг от всички останали видове, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло). В чл. 17, ал.1 от ЗРА е посочено, че стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов, и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че нарушителя е осъществявал стопански риболов по смисъла на § 1, т.28 от ДР на ЗРА, макар да няма уловена риба и риболовът се е извършвал с хрилна мрежа (т.е. риболовен уред, различен от посочените в чл. 24, ал. 1 от ЗРА). Безспорно е установено и обстоятелството, че този риболов е осъществяван във воден обект, различен от Черно море и р.Дунав, доколкото е реализиран във водите на язовир Тича, край с.Ловец, общ.Върбица, област Шумен. Няма спор и относно факта, че деецът не е разполагал с изискуемото от чл. 17, ал.1 от ЗРА разрешително за стопански риболов. При това положение обосновано и в унисон с доказателствата по делото, административнонаказващият орган е приел, че деятелността му съставлява нарушение по чл. 56, ал.1 от ЗРА, регламентиращ административнонаказателна отговорност за лице, осъществяващо стопански риболов без разрешително, или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17 от с.з. Правилно АНО е отхвърлил като неоснователни доводите на нарушителя за недоказаност на възведеното срещу него обвинение, доколкото същото се установява от показанията на разпитаните като свидетели служители на ИАРА, сочещи недвусмислено, че именно жалбоподателя се е намирал с лодка в язовира и е осъществявал риболов с хрилна мрежа. В тази връзка следва да се има предвид, че същият е бил видян от контролните органи. Очевидно извършването на риболов с хрилна мрежа, не може да се приеме за любителски риболов, съобразно §1, т.27 от ДР на ЗРА, а представлява стопански такъв, доколкото чл. 24, ал.1 от ЗРА е категоричен, че любителски риболов е този, при който се "използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав". Поставянето на рибарска мрежа в работно положение, няма как да бъде квалифицирано по друг начин освен като осъществяване на стопански риболов. Без значение е обстоятелството, че няма констатиран улов, тъй като такъв за осъществяване на риболов не се изисква по смисъла на § 1, т. 28 във вр. с т. 26 от ДР на ЗРА - достатъчно е поставянето на мрежата във водата. Поради което неоснователно се явява възражението относно неправилната квалификация на действията на жалбоподателя, като осъществяващи състава на конкретното административно нарушение. Предвид изложеното, съдът счита възраженията на жалбоподателя за недоказаност на действия по извършване на риболов, за неоснователно, като правилно е бил санкциониран жалбоподателя с предвиденото административно наказание. За това нарушение, законодателят е предвидил размер на глобата от 1500 лв. до 3000 лв., като в случая АНО е наложил законосъобразно минимално наказание в размер на 1500 лв., с което са спазени изискванията на чл 27 и чл. 12 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението и личността на нарушителя. В конкретния случай не са налице предпоставките на т.нар "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НПК, като в този смисъл е достатъчно да се отбележи, че осъщественото от жалбоподателя административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид, като при установяването му нарушителят е демонстрирал в значителна степен незачитане на установените правила и норми, относно въведения ред за ползването и опазването на рибните ресурси. Ето защо, съдът счита че процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски. В съдебно заседание е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита че искането следва да бъде уважено в минималния размер определен на осн.чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, изм. с бр. 53 от 2025 г. в сила от 01.10.2025 г. от 66.61 евро /шестдесет и шест евро и 61 цента/ или 130.00 лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът