Решение № 1397 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 8814/2025 г.

Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на ищеца „Б. П." ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.В., к.к. З. п., ж.к. С., бл. •••, представлявано от Б. М. А. срещу ответника „Т.-В." АД, •••, седалище и адрес на управление: гр.В., ул."Х. О." № •••, представлявано от П. Г. С. в размер на 8018,88 лева /осем хиляди и осемнадесет лева и 88 ст./, представляваща задължение за годишна такса за поддръжка и управление на ж.к. С. в к.к. З. п., гр.В. за периода 2024 г. -2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата, за което суми по ч.гр.д.№ 5154/2025 г. на РС Варна е издадена по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Твърденията в молбата са, че ищецът е подал до РС Варна заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК като по образуваното ч.гр.д.№ 20253110105154, 14-ти с-в съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 2937/21.05.2025 г. по чл. 410 от ГПК с която разпорежда длъжникът "Т.- В." АД, ЕИК •••, със седалище/адрес на управление: гр. В., ул. „Х. О.“ № ••• да плати на заявителя „Б. П.“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище/адрес на управление: гр.В., к.к. „З. п.“, ж.к. С. •••, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. ••• сумата в размер на 8018,88 /осем хиляди и осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща задължение по Договор от 01.03.2010 г. за поддръжка и управление на ж.к. С., к.к. З. п., сключен между „Т.“ АД и „Д. Б.“ ЕООД и договор за поддръжка и управление на ж.к. С.“ бл.••• в гр. В., к.к. З. п. от 28.12.2023 г., сключен между "Д. Б." ООД и "Б. П." ЕООД за което е издадена фактура № 3/03.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Вземането на ищеца произтича от задължение по Договор от 01.03.2010 г. за поддръжка и управление на ж.к. С., к.к. З. п., Договор за поддръжка и управление на ж.к. С.“ бл.••• в гр. В., к.к. З. п. от 28.12.2023 г. за което е издадена фактура № 3/03.02.2025 г. Присъдената сума може да бъде внесена по банкова сметка на кредитора IBAN: •••. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника и заповедният съд е дал указА.я на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок като внесе пълния размер на дължимата държавна такса. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за заповедното и за исковото производство. В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло по основА.е и по размер предявения иск. По основА.ето: Твърди, че ищецът не е професионален управител на сгради в режим на етажна собственост и не е вписан в регистъра по чл.47а, ал. 1, т.1 ЗУЕС, както и че същият не е разполагал с необходимия за изпълнение на дейностите материален и технически ресурс. От друга страна, Б. М. А. е едноличен собственик на капитала и управител на „Б. П." ЕООД и управител и собственик на близо 70% от капитала на „Д. Б." ООД. Поради това твърди, че в полза на Б. М. А. не е учредяван мандат да договаря сама със себе си по смисъла на чл.38 ЗЗД в полза на „Т.-В." АД. Поради изложеното твърди, че Договор за поддръжка и управление от 28.12.2023г., сключен между възложител „Д. Б.“ ООД и „Б. П.“ ЕООД е изцяло непротивопоставим на „Т.-В.“ АД. Този договор е относително недействителен спрямо „Т.-В.“ АД. Поради това твърди, че „Т.-В.“ АД не дължи на „Б. П.“ ЕООД сочената сума на соченото договорно основА.е. По размера: Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Договора от 01.03.2010г. изпълнителят „Д. Б. ООД има право едностранно да увеличи размер на дължимата такса при сбъдване на определените в същата разпоредба условия. Това обаче не огрА.чава, още по-малко може да изключи правото на възложителя на възражение против размера на увеличението. Доколкото индексацията по смисъла на чл. 9 от Договора от 01.03.2010г. е обвързана с осъществяване на определени обективни обстоятелства, то обусловеният от тях размер на индексацията обаче подлежи на установяване. Твърдим, че макар и изпълнителят да е оправомощен едностранно да увеличи размера на годишната такса, възложителят не е уведомен за начина на изчисление на индексацията в размер на 100 евро от „Д. Б.“ ООД. Поради това оспорва размера на индексацията от 100 евро за 2024г. и за 2025г. По изложените съображения моли за отхвърляне на претенцията. Поради това, че ищецът не е предявил иск за съществуване на обезщетение за забава, моли в тази част издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена. Моли да му се присъдят сторените по делото разноски, списък за които ще представим в срока по чл. 80 ГПК Твърдения, факти и обстоятелства, които не се оспорват: Не оспорва твърдението, че между „Т.-В.“ АД, като възложител и „Д. Б.“ ООД, като изпълнител е сключен Договор за поддръжка и управление на ж.к."С.", к.к. "З. п.“ от 01.03.2010г., при годишна такса за управление в размер на 720 евро, както и обстоятелството, че през 2024г. и през 2025г. „Т.“ АД притежава 3 апартамента в комплекса. Не оспорва твърдението, че между стрА.те никога не е подписван договор за поддръжка и управление на ж.к. "С.", к.к. "З. п.". Твърди, че „Т. В.“ АД не е възлагало, както с договор, така и по какъвто и да било друг начин, поддръжката и управлението на ищеца „Б. П." ЕООД, нито се е съгласявало и изразявало по какъвто и да било начин съгласие „Б. П." ЕООД да поддържа и управлява ж.к. "С.", к.к. "З. п.". Съгласно чл. 10 от Договора от 01.03.2010г.: „Собственикът упълномощава мениджъра да прехвърли правата по този договор на трето лице, което ще изпълнява задачите във връзка с поддръжката на комплекс „С." в съответствие с този договор“. Твърди, че с тази уговорка са дали принципно съгласие за прехвърляне единствено на права, но не и на задължения. В случая ищецът твърди, че изпълнение на задълженията му е „делегирано" от „Д. Б.“ ООД, но от представения Договор от 28.12.2023г. всъщност е видно осъществено между „Д. Б.“ ООД и „ Б. П.“ ЕООД пълно превъзлагане на правата и задълженията по Договора от 01.03.2010г., т.е. с цел заместване на предишния длъжник „Д. Б." ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 102 ЗЗД обаче това би било възможно единствено при наличие на изрично съгласие на кредитора, каквото ответникът никога не е изразявал и давал и каквото ищецът между впрочем и не твърди. Твърди единствено, че на общите табла са залепени съобщения за осъщественото прехвърляне на задълженията, които съобщения оспорва и счита за антидатирА., едностранно съставени от страна на ищеца и подписА. от него за нуждите на настоящото производство. От друга страна, те не могат да заместят изискващото се по смисъла на чл. 102 ЗЗД изрично предварително съгласие на кредитора за заместване в дълг. Не се твърди и не се установява да е осъществен и фактическия състав на встъпване в дълг по чл. 101 33Д, тъй като не се твърди и не се установява споразумение между ответника и „Д. Б.“ ООД за встъпване на „Б. П.“ ЕООД в определено задължение на „Д. Б." ООД. Не е налице също последващо по смисъла на чл. 101, изречение второ от ЗЗД одобрение от страна на кредитора на встъпването. Наред с горното твърди, че за 2024г. и за 2025г. „Т.-В.“ АД не е получил от „Д. Б.“ ООД отчет за разходите, дължим по смисъла на чл. 6.11 от Договора от 01.03.2010г. Доколкото ищецът твърди, че е осъществявал дейност „по делегация“, твърди, че отчет по чл.6.11 от Договора от 01.03.2010г. за 2024г. и за 2025г. не е получаван и от него. Твърди, че в счетоводството на ответника няма отразен и осчетоводен разход за управление и поддръжка за 2024г. и за 2025г., нито от „Д. Б.“ ООД, нито от „Б. П." ЕООД. Ищецът представя издадена от него фактура №3/03.02.2025г. на стойност от 8018,88 лева в която общо е фактурирал такса поддръжка и управление за 2024г. и за 2025г., с дата на данъчното събитие 03.02.2025г. Тази фактура не е връчвана, не е приемана и не е осчетоводена от ответника. Твърди също, че ищецът не е осъществил и не е сторил разходи за поддръжката и управлението на комплекса, които да са му дължими на соченото договорно основА.е. Твърди, че Общото събрА.е на етажните собственици не е вземало решение по чл. 11, ал. 11, 6. "а" ЗУЕС за назначаване на „Б. П." ЕООД професионален управител на сградата. Твърди, че ищецът не е професионален управител на сгради в режим на етажна собственост и не е вписан в регистъра по чл.47а, ал. 1, т.1 ЗУЕС, както и че, същият не е разполагал с необходимия за изпълнение на дейностите материален и технически ресурс. Б. М. А. е едноличен собственик на капитала и управител на „Б. П." ЕООД и управител и собственик на близо 70% от капитала на „Д. Б." ООД. Поради това твърди, че в полза на Б. М. А. не е учредяван мандат да договаря сама със себе си по смисъла на чл. 38 ЗЗД в полза на „Т.-В." АД. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството. За обосноваване наличието на правен интерес от настоящия установителен иск ищецът сочи, че ответникът е подал възражение против издадената по ч.гр.д.№ 5154/25 г. на РС Варна в негова полза заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК. Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и становищата на стрА.те, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна: Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на присъдената по реда на чл.410 ГПК сума и наличието на задължение за ответника, а в тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си и възраженията за недължимост на същата. Предявеният иск е с пр.осн.чл.422 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С определение от открито заседА.е съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл.214, ал.2, вр.ал.1 ГПК чрез прибавяне на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата. СтрА.те нямат спор по следните твърдения в молбата: че между „Т.-В.“ АД, като възложител и „Д. Б.“ ООД, като изпълнител е сключен Договор за поддръжка и управление на ж.к."С.", к.к. "З. п.“ от 01.03.2010г., при годишна такса за управление в размер на 720 евро, както и обстоятелството, че през 2024г. и през 2025г. „Т.-В.“ АД притежава 3 апартамента в комплекса; че между стрА.те никога не е подписван договор за поддръжка и управление на ж.к. "С.", к.к. "З. п.". СтрА.те имат спор по следните твърдения и документи: „Т.-В.“ АД не е възлагало, както с договор, така и по какъвто и да било друг начин, поддръжката и управлението на ищеца „Б. П." ЕООД, нито се е съгласявало и изразявало по какъвто и да било начин съгласие „Б. П." ЕООД да поддържа и управлява ж.к. "С.", к.к. "З. п.". Няма и такова решение на ОС на етажните собственици. Оспорват се като антидатирА., едностранно съставени от страна на ищеца и подписА. от него за нуждите на производство съставени от ищеца съобщения за прехвърляне на задълженията от „Д. Б." ООД на „Б. П." ЕООД. Оспорват се твърденията, че ищецът е осъществил и е реализирал разходи за поддръжката и управлението на комплекса, които да са му дължими на соченото договорно основА.е. Оспорва се размера на вземането по установителния иск и основА.ето на което същото се претендира от ищеца. От доказателствата по делото, съдът приема за установено следното: На 01.03.2010 г. е сключен договор за поддръжка и управление на ж.к. „С.“, к.к. З. п. между „Т.-В.“ АД, ЕИК ••• – собственик и „Д. Б.“ ЕООД, ЕИК •••-мениджър, с който собственикът възлага, а мениджърът приема и провежда оргА.зационното, техническото и административното управление на следните обекти: апартамент №•••, апартамент № •••, апартамент № ••• и апартамент № ••• във вход ••• и апартамент № ••• във вход ••• на блок ••• на ж.к С. в к.к. З. п., община В. като са посочени конкретните дейности по управлението. В чл.2.1 е посочено задължението на собственика да заплаща на мениджъра годишна такса в размер на 720 евро с ДДС за притежавА.я имот. Съгласно чл.7.1 при забава от страна на собственика да заплати таксата, уговорена в чл.4.2.1, както и направените или плА.рА.те разходи за поддръжка съгласно чл.4.2, 4.3, 4.4., той ще дължи компенсА.я в размер на 5 % от таксата по чл. 2.1 от дължимата сума за всеки ден забава. В случай на забава с повече от 1 /един месец/, собственикът ще дължи такса за следващата година в петорен размер. В договора са посочени са санкции за забава на собственика, включително и огрА.чаване на достъпа на собственика до съоръженията за общо ползване. Посочени са и дължимите обезщетения от мениджъра за неизпълнение на задълженията по чл.6.2. СтрА.те са се споразумяли, че договорът има действие и за техните правоприемници. Съгласно чл.10 стрА.те са постигнали съгласие, че собственикът упълномощава мениджъра да прехвърли правата по този договор на лице, което ще изпълнява задачите във връзка с поддръжката на комплекс „С.“ в съответствие с предвиденото в този договор. На 28.12.2023 г. между ищцовото дружество „Б. П.“ ЕООД и трето за спора лице „Д. Б.“ ЕООД, ЕИК ••• е сключен договор за поддръжка и управление ж.к. „С.“, бл.Б, в гр.В., к.к. З. п. с предмет „поддръжка и провеждане на оргА.зационно, техническо и административно управление на следните обекти: сграда и общи прилежащи към нея площи, находящи се в област В., община В., гр.В., к.к. „З. п.“, ж.к. „С.“, бл.•••, ет.•••, ап.•••, като конкретните дейности по управление са посочени в чл.1.1 на договора. Със същия договор възложителят е прехвърлил правото си да получава годишна такса от собствениците на апартаментите, за поддръжка и управление на комплекс ж.к. “С.", бл. •••, в размер на 820 Евро /осемстотин и двадесет евро/ с ДДС на година, за всеки притежаван имот. Договорената такса по предходния текст, ще се дължи на Изпълнителя , като това ще се осъществява в брой или по банков път, по предоставена от страна на изпълнителя банкова сметка. В случай на промяна в размера на таксата или начина на плащане изпълнителят се задължава да информира собствениците своевременно. В чл.II.IV. е посочено, че изпълнителят придобива всички права и задължения на Възложителя с оглед сключването на индивидуални договори със собствениците на апартаментите в жилищната сграда, в комплекса, във връзка с изпълнение предмета на договора - поддръжка и управление на ж.к. „С.“, бл. •••, находящ се в гр. В., к.к. З. п.. Последното важи и за сключените договори към момента на сключване на договора. На 03.02.2025 г. е издадена фактура № 0000000003 от ищцовото дружество с получател ответника „Т.-В.“ АД за заплащане на сумата 8018,88 лева за следните услуги: поддръжка 2024 г. по договор от 01.03.2010 г. апартамент № •••, вх.••• – 683,33 евро, апартамент № •••, вх.••• – 683,33 евро, апартамент № •••, вх.••• – 683,33 евро; поддръжка 2025 г. по договор от 01.03.2010 г. апартамент № •••, вх.••• – 683,33 евро, апартамент № •••, вх.••• – 683,33 евро, апартамент № •••, вх.••• – 683,33 евро. Посочено е плащане по сметка. Ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника за заплащане на сумата 4099,80 евро, представляваща задължение по Договора от 28.12.2023 г. за 2024 г. и за 2025 г. за ап.№ ••• във вх.•••, за ап.№ ••• във вх.••• и за ап.№ ••• във вх.••• на ж.к. С. Б, к.к. З. п., за които е издадена фактура № 00000003 от 03.02.2023 г. Посочено е, че задължението следва да се плати в срок до 28.02.2025 г. по посочената банкова сметка. Адресатът е предупреден, че при липса на доброволно изпълнение ще бъдат предприети необходимите действия и ще бъде сезиран компетентния съд. Същата е получена от адресата на 14.02.2025 г. видно от известието за доставяне. Със съобщение, което е подписано от управителя на „Д. Б.“ ООД на внимА.ето на всички собственици в жилищен комплекс „С. Б“, които не са заплатили годишна такса инфраструктура, им указва да я заплатят до 30.04.2023 г., както и че от 01.05.2023 г. таксата става 820 евро. С две уведомления от 29.12.2023 г. до собствениците в жил.комплекс „С. Б“ им е съобщено, че от същата дата фирма „Б. П.“ ЕООД приема всички права и задължения във връзка с поддържането и стопА.сването на комплекса от „Д. Б.“ ООД и таксата от 820 евро да бъде превеждана на „Б. П.“ ЕООД. От писмо изх.№ 27/06.03.2024 г. от „Т.-В.“ АД до „Б. П.“ ЕООД относно изпратени договор за поддръжка и управление на ж.к. „С.“, бл.••• в кк З. п., фактура № 1/13.01.2024 г. и справка на „Д. Б.“ ООД за 2023 г. ответното дружество уведомява ищеца, че „Съгласно ЗУЕС, Общото събрА.е на собствениците на имоти в сгради в режим на етажна собственост, следва да вземе решение за възлагане на управлението и поддръжката на общите части на тези имоти, на дружество - Изпълнител, като в решението се посочи изрично по какви критерии се избира съответното дружество, както и при какви финансови и технически параметри следва да се сключи договор за възлагане на управлението и поддръжката на общите части на сградите. Като собственик на 3 имота /ап.•••, вх.•••; ап.•••, вх.••• и ап.•••, вх.•••/ „Т. В." АД не е уведомено за провеждане на Общо събрА.е на собствениците на имоти в режим на етажна собственост с дневен ред включващ разглеждане на въпроса за необходимост от възлагане на управлението и поддръжката на общите части на имотите на дружество - Изпълнител. Отделно от това следва да се има предвид и разпоредбата на чл.51, ал. 9 от ЗУЕС, съгласно която: „Разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрА.е на собствениците или на сдружението по един от следните начини: 1. поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател; 2. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или 3. поравно на самостоятелен обект." В тази връзка, считаме, че към момента не следва да се подписва предлагА.ят от Вас договор за поддръжка и управление на жк „С.", бл.••• в кк „З.п.", предвид необходимостта от спазването на законовата процедура относно вземането на решение в този смисъл от всички собственици на имоти в сгради в режим на етажна собственост, в което да се конкретизират и обхвата и финансовите параметри на тази услуга. Писмото е подписано от изпълнителния директор на дружеството - подател. Не се спори, че същите частни документи са получени от всяка от насрещните стрА.. Не е спорно между стрА.те и твърдението, че ответникът през процесния период е бил собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, които са посочени във фактурата. Видно от извлечение от сметката на търговско дружество „Д. Б.“ ЕООД, ЕИК ••• е,че на 05.01.2023 г. ответното дружество му е превело 4224,59 лева по фактура № 00000088 от 03.01.2023 г. От същото се установява извършено плащане от ответното дружество „Т.-В.“ АД ЕИК ••• в полза на трето за спора лице по фактура от 2023 г., което е извършено преди процесния период. Договорът от който ищцовото дружество черпи права е сключен 28.12.2023 г. ВземА.ята, произтичащи от това правоотношение са заявени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5154/2025 г. като е налице пълна идентичност с исковата претенция по настоящото дело. В отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу иска като релевира, че дружеството не е възлагало, както с договор, така и по какъвто и да било друг начин, поддръжката и управлението на сградата в която притежава самостоятелни обекти, както и на общите части, не се е съгласявало и не е изразявало по какъвто и да било начин съгласие „Б. П." ЕООД да поддържа и управлява ж.к. "С.", к.к. "З. п.". Твърди, че с уговорката по чл.10 е дадено съгласие за прехвърляне единствено на права, но не и на задължения. От съдържА.ето на договора от 28.12.2023г., сключен от „Д. Б.“ ООД и „Б. П.“ ЕООД може да се направи извод, че със същия е извършено прехвърляне на права и задължения, които първото дружество има по договора от 01.03.2010 г., сключен между „Д. Б.“ ООД и „Т.-В.“ АД. Изпълнителят /мениджъра/ по договора е прехвърлил своите права и задължения на „Б. П.“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.102 ЗЗД трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. В настоящият случай по договора от 01.03.2010 г. договарящите стрА. Т.-В.“ АД, ЕИК ••• – собственик и „Д. Б.“ ЕООД, ЕИК •••-мениджър са постигнали съгласие за поддръжка и управление на ж.к. „С.“, к.к. З. п. и по силата на същия договор собственикът възлага, а мениджърът приема и провежда оргА.зационното, техническото и административното управление на апартамент №•••, апартамент № •••, апартамент № ••• и апартамент № ••• във вход ••• и апартамент № ••• във вход ••• на блок ••• на ж.к С. в к.к. З. п., община В., както и са посочени конкретните дейности по управлението, а в чл.2.1 е посочено задължението на собственика да заплаща на мениджъра годишна такса в размер на 720 евро с ДДС за притежавА.я имот. За стрА.те са възникнали насрещни задължения и следва да се приеме, че в случая по отношение и на двете стрА. по договора Т.-В.“ АД и „Д. Б.“ ЕООД, ЕИК ••• е налице хипотезата на чл.102 ЗЗД съгласно която за заместване на длъжника е необходимо изрично съгласие на неговия кредитор, след което заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Дадените пълномощно и съгласие по чл.10 от страна на собственика на мениджъра, който да прехвърли правата по този договор на лице, което ще изпълнява задачите във връзка с поддръжката на комплекс „С.“ в съответствие с предвиденото в договор не замества решението на Общото събрА.е или на управителния съвет /управителя/, които са оргА.те на управление по чл.10 на ЗУЕС. Съгласно чл.17, ал.1 общото събрА.е приема решения за разпределение на разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост, взети с мнозинство не по-малко от 51 на сто идеални части от общите части – за решение по чл. 51, ал. 9. Съгласно чл.19, ал.1 ЗУЕС изпълнителният орган на етажната собственост е управителен съвет (управител). Те се избират за срок до две години. По решение на общото събрА.е, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагА. на професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрА.е, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрА.е лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избрА.ят професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. В срок до три месеца преди изтичане на договора по ал. 8 общото събрА.е избира нов управител – ал.9. Когато общото събрА.е не избере управител в срока по изречение първо, договорът по ал. 8 се удължава до избора на нов управител, но за не повече от три месеца. Договорът от 01.03.2010 г. е изтекъл на 01.03.2012 г. и съгласно ал.8 в редакцията на ЗУЕС към същата дата ДВ, бр. 57 от 2011 г. по решение на общото събрА.е, взето с мнозинството повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагА. на физически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се сключва от упълномощено от общото събрА.е лице. Разпоредбата на чл.11, ал.1, която е била действаща към датата на изтичане срока на договора от 01.03.2010 г. в правомощията на общото събрА.е е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В договора от 28.12.2023 г. със стрА. „Д. Б.“ ООД и „Б. П.“ ЕООД волята на стрА.те е единствено за прехвърляне на правата по изпълнение на задачите във връзка с поддръжката на комплекса, но не и за избор на нов управител, което е от компетентността единствено на Общото събрА.е на собствениците. Както се посочи по-горе съгласно специалния закон ЗУЕС, както в действащата редакцията, така и към предходен момент, единствено Общото събрА.е може да вземе решение по чл.11 за назначаване на професионален управител на сградата. Ищецът не представя доказателства, че е избран за управител, а дори и да е вписан в регистъра по чл.47а, ал.1, т.1 ЗУЕС и да е разполагал с необходимия за изпълнение на дейностите материален и технически ресурс на първо място е необходимо взето решение от Общото събрА.е на етажната собственост. Изменение размера на таксите за поддръжка и управление на етажната собственост може да бъде направено само с решение на Общото събрА.е, а в случая таксата е увеличена на 820 евро от лицето, което е упълномощено от управител с изтекъл мандат, единствено да изпълнява задачите във връзка с поддръжката на комплекса „С.“ без да е свикано и проведено общо събрА.е, при липса на взето решение от собствениците, което да не е оспорено по съдебен ред. Поставянето на уведомление и увеличение на таксата за поддръжка и управление от лице, което не е избрано за управител с решение на общото събрА.е е в нарушение на специалния закон и не обвързва собствениците. От анализа на събрА.те доказателства, съдът намира, че ищецът не е активно легитимирано лице за вземане по издадената от него фактура № 0000000003 от 03.02.2025 г., а ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря за същото задължение. Съдът намира, че от събрА.те в производството доказателства пред настоящата съдебна инстанция, ищецът не е установил по пътя на главно и пълно доказване, че има вземане от ответника за което в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което предявеният положителен установителен иск на основА.е чл.422 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли. При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника разноски за производството в размер на 700 евро по представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от изложеното, съдът