Решение № 173 от 8.7.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 811/2024 г.

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас, подаден срещу определение № 21.05.2024 г. по НОХД № 19/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Поморие, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – гр. Бургас за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С протеста се изразява несъгласие с горепосочения съдебен акт, като се сочат съображения, че същият е неправилен и неоснователен. Изразява становище, че в обвинителния акт е посочено, че на неустановена дата между 16.12.2022 г. и 23.12.2022 г., през тъмната част на денонощието, обв. В.Д., обв. В.Г. и обв. Д.Г. били в дома на обв. В.Г., където тези трима обвиняеми се сговорили да извършат кражба от дома св. В., находящ се в •••••••••••••••••••••, тъй като знаели, че собствениците на тази къща отсъстват. След като извършили съвместно едно деяние, а обв. В.Г. извършил самостоятелно такова, абв. В.Д. и обв. В.Г. споделили за извършеното с обв. А.А. и обв. Х.И.. Прокурорът посочва, че в обвинителния акт е посочено, че между последните четирима възникнал предварителен сговор, като те се разбрали да извършват кражби от същата къща, взели общото решение предварително, в едно сравнително спокойно състояние. Също така е посочено, че обвиняемите са извършили отделни деяния в различни комбинации помежду си, които са конкретизирани и в обстоятелствената, и в диспозитивната част на обвинителния акт. Относно обв. Д.Г., посочва, че същият е привлечен към наказателна отговорност за едно единствено деяние, което е извършил след предварителен сговор с обв. В.Г. и обв. В.Д.. С оглед на това счита, че с повдигнатото обвинение не са нарушени правата на подсъдимите, визирани в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, като обвинителният акт съдържа необходимите реквизити, написан е на ясен и достъпен език, като обвинението е формулирано от фактическа и правна страна. Освен това изтъква, че при обвинение за кражба се изисква вещите да са отнети от владението на конкретно лице, а не непременно от техния собственик. Съгласно трайната съдебна практика, визирана в ППВС 6/1971 на ВС, е прието, че за съставомерността на деянието е напълно достатъчно да бъде установено лицето, от чието владение е отнета вещта и обстоятелството, че тя не принадлежи на дееца, без да е необходимо да се изследва кой е действителният собственик на вещта, щом е ясно, че това не е подсъдимия. Отправя се искане до въззивния съд да отмени определение от 21.05.2024 г. по НОХД № 19/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Поморие и делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и становището, изложено в частния протест, и като съобрази закона, намира протеста за допустим, а разгледан по същество и за основателен. Съображенията за това са следните: По внесен пред Районен съд – Поморие обвинителен акт е образувано НОХД № 167/2023 г. по описа на съда. По делото е било проведено разпоредително заседание на 30.11.2023 г., като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд с определение от същата дата е прекратил съдебното производство по НОХД № 167/2023 г. и е върнал делото на РП – гр. Бургас, за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. За да постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза, съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на обвиняемите лица да разберат фактическите и юридическите параметри на обвинението. Приел е, че от изложеното в обстоятелствената част и диспозитивната част на обвинителния акт не става ясно между кои от обвиняемите е бил постигнат предварителният сговор за извършване на описаните престъпни деяния, респективно не става ясно как впоследствие е действал всеки от обвиняемите и при какви условия – дали в условията на продължавано престъпление, дали след предварителен сговор или въз основа на самостоятелно взето решение. Също така е приел, че са налице допуснати неточности в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразяващи се в грешно изписване на имената на обвиняемите. Не на последно място първоинстанционният съд е приел, че в качеството на пострадало лице на досъдебното производство е участвала Р.В.А., като се установява, че същата не е собственик на отнетите вещи, а единствено е полагала грижа за имуществото на М.Р. В.. Според съда, последният е следвало да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство, да бъде уведомен за правата си да участва в него по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК, поради което на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение. След връщане на обвинителния акт, прокурорът при РП – гр. Бургас, внесъл нов обвинителен акт, като пред Районен съд – Поморие било образувано НОХД № 19/2024 г. по описа на съда. При проведеното разпоредително заседание на 21.05.2024 г. и след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът с определение от същата дата (предмет на настоящия съдебен контрол) е прекратил съдебното производство по НОХД № 19/2024 г. и е върнал делото на РП – Бургас за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Приел е, че при повторно внесения обвинителен акт отново са налице противоречия между приетото в обстоятелствената част и посоченото в диспозитива, поради което са налице допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, доколкото не става ясно между кои от обвиняемите е бил постигнат предварителният сговор и съответно е налице общност на умисъла за извършване на описаните престъпни деяния, респективно не става ясно как впоследствие е действал всеки от обвиняемите и при какви условия – дали в условията на продължавано престъпление, дали след предварителен сговор или въз основа на самостоятелно взето решение при условията на съучастие с останалите обвиняеми. Намира, че тази неяснота не е отстранена с декларативното посочване на обстоятелствената част на обвинителния акт, където е посочено, че след срещата между В., В., А. и Х. – „Четиримата се сговорили предварително да извършат кражба на вещи от тази къща“, тъй като подсъдимите са петима заедно с Д., като в диспозитивите на повдигнатите обвинения се сочи, че отделните деяния, включени в състава на продължаваните престъпления са извършвани с участието не само на посочените четирима подсъдими, а в различни комбинации между тях, включително и с участието на Д., за който не се сочи да се е сговарял предварително с А. и Х.. Отделно от това е приел, че на досъдебното производство в качеството на пострадало лице е участвала Р.В.А., като от посоченото в обвинителния акт се установява, че същата не е собственик на отнетите вещи, а единствено е полагала грижа за имуществото на М.Р. В.. Тъй като същата в разпита си на досъдебното производство е заявила, че не желае да й бъд0ат предявени материалите по делото, както и да бъде информирана за хода на наказателното производство, то собственикът на вещите – М.Р., е следвало да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство и съответно за правата си да участва в него. На досъдебното производство това не е сторено, поради което първоинстанционният съд е приел, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение. Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Неоснователно се твърди с определението, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно между кои от обвиняемите е бил постигнат предварителният сговор и съответно е налице общност на умисъла за извършване на описаните престъпни деяния, респективно не става ясно как впоследствие е действал всеки от обвиняемите и при какви условия – дали в условията на продължавано престъпление, дали след предварителен сговор или въз основа на самостоятелно взето решение при условията на съучастие с останалите подсъдими. В обвинителния акт е посочено, че „На неустановена дата между 16.12.2022 г. и 23.12.2022 г., през тъмната част на денонощието, обв. В. Д., обв. В.Г. и обв. Д.Г. били в дома на обв. В.Г.. Там тримата обвиняеми се сговорили да извършат кражба от дома на св. В., находящ се в •••••••••••••••••••••, като тримата знаели, че собствениците на тази къща живеят и работят в Република Германия.“ Също така е отразено, че след като тримата извършили съвместно едно деяние, в резултат на взетото решение, на следваща, неустановена в хода на разследването дата от инкриминирания период, обв. В.Г. извършил самостоятелно деяние. След това в обвинителния акт е отразено, че обв. В.Г. и обв. В. Д. споделили извършеното от тях с обв. А.А. и обв. Х.И., като тези четирима обвиняеми се сговорили предварително да извършат кражба на вещи от посочения по-горе имот. В обстоятелствената част на обвинителния акт, държавното обвинение е конкретизирал последващите деяния, извършени от обвиняемите в различни комбинации, които са отразени и в диспозитива на обвинителния акт. Относно Д.Г., в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че същият е привлечен към наказателна отговорност за едно единствено деяние, което е извършил след предварителен сговор с обв. В.Г. и обв. В.Д.. По втората група констатации на първоинстанционният съд за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, настоящият въззивен състав намира същите за неоснователни. За да е осъществен съставът на престъплението „кражба“ следва деецът да отнеме чужда движима вещ от другиго, без съгласието на владелеца. Видно от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/1971 г. на Пленума на ВС (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), р. ІІ, т. 3, по смисъла на Наказателния кодекс под „владение” се разбира и държането на вещта. В тази връзка е разяснено, че при кражбата деецът може да отнеме вещта от всяко лице, което я владее, и че е налице кражба и когато деецът отнеме вещта от държателя й. От горното следва извода, че съставът на престъплението кражба не включва в обективните си параметри собствеността на вещите, а само владението им. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС по т. д. № 2/2002 г., ОСНК, т.4.2., когато не съставляват признаци на престъплението, фактите, свързани с начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда, като липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза. Независимо от посоченото, видно от доказателствата по делото, на досъдебното производство М.Р. В. е бил уведомен с Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления на 06.06.2023 г. Последният е разпитан и в качеството на свидетел, като видно от протокола (том 2, л. 217-218) В. е заявил, че е запознат с правата си на пострадал. Също така, пред първоинстанционният съд е представена разписка от собственика на вещите М.Р. В. (л.62, НОХД № 19/2024 г. на РС – Поморие), в която е отразено, че няма финансови претенции към обвиняемите по ДП № 320-ЗМ-521/2022 г., като всички вреди са възстановени и няма имуществени претенции към тях. Отделно от това е посочил и, че е съгласен обвиняемите да сключат споразумение по реда на глава 29 от НПК и наказателното производство да бъде прекратено, защото всички вреди са му възстановени. Настоящият въззивен състав счита, че обвиненията, повдигнати на А. Г.А., ЕГН ••••••••••, В. А. Д., ЕГН ••••••••••, В. Д. Г., ЕГН ••••••••••, Х. А.И., ЕГН •••••••••• и Д.Г. Г., ЕГН •••••••••• са съобразени с материално правните норми, като са описани престъплението, в което всяко едно от лицата се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци (време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване и от чие владение са отнети чуждите движими вещи), и съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на деянието, доказателствата, подкрепящи очертаната фактология и приложимия наказателен закон (правната квалификация на деянието). Обвинението е пълно, точно и ясно формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и определяне на неговите правни рамки. В тази връзка въззивният състав приема, че обвинителния акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция. С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. Това обосновава изводът, че неправилно първоинстанционният съд по НОХД № 19/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Поморие е упражнил правомощието си по чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага отмяна на посоченото определение и връщане на делото на Районен съд - гр. Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд