Решение № 2407 от 29.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16954/2025 г.

наказателно дело № 20251110216954 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••'', ЕИК ••••••••, против Наказателно постановление № 856764-F833751/20.10.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева (2556, 46 евро) за извършено нарушение на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ. В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е нищожно, неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, от некомпетентен орган и извън кръга на неговите правомощия. Оспорва описаната в НП фактическа обстановка. Сочи, че в АУАН и НП не били описани дата, място и обстоятелствата при извършване на нарушението. Твърди, че АУАН не е надлежно предявен и подписан от нарушителя, тъй като Е.А. не е била упълномощена да подписва и получава АУАН. Сочи разминаване в описанието на лиценза в АУАН и НП. Счита за нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ,т. 8 от ЗХ, тъй като в НП липсвало описание на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Евентуално счита, че в случая е налице маловажен случай. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., който в хода по същество моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Навежда, че в АУАН се твърдяло, че са налице две деяния, които представлявали две отделни нарушения – на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ и на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ и поради това не ставало ясно какво обвинение е повдигнато. Претендира присъждане на разноски. В депозирани писмени бележки сочи, доразвива изложените в хода на пренията съображения и сочи, че в обжалваното НП санкцията е наложена на основание чл. 110 от ЗХ, но нарушението било по чл. 10д, ал. 3 от ЗХ, което обуславяло неяснота на административнонаказателното обвинение. Моли за отмяна на НП. Въззиваемата страна – изпълнителен директор на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. П., която в хода на съдебните прения моли съда да потвърди обжалваното НП и претендира разноски. Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното: На 04.06.2025 г. в 20:55 ч. свидетелят Р. М. – старши инспектор по приходите, заедно с В.С. и В.С., извършили проверка на игрална зала „,,•••''“, находяща се в гр. София, ,,•••''. Игралната зала била стопанисвана от дружеството „,,•••'' с ЕИК: ••••••••. В същата се организирали хазартни игри с игрални автомати на дружеството-жалбоподател, което било организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-11983 от 25.11.2024 г. от изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта, актуално към момента на проверката. Проверката била извършена в присъствието на Л. С. М. - управител на игралната зала и С. А. М. - ,,•••'' в игралната зала. В хода на проверката били изискани документи за самоличност на всички посетители в игралната зала. Сред проверяваните лица била установена Р. П. П. с ЕГН: ••••••••••. При извършена справка от проверяващия екип било установено, че Р. П. П. е лице, вписано в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал.1 от ЗХ, но е допуснато в игралната зала. П. е била допусната и да участва в организираните в горепосочената игрална зала хазартни игри, като била заварена от проверяващия екип да играе на игрален автомат с наименование „RED GENERAL HD“, тип/версия EGT, производител „,,•••''“ ООД, производствен № 288877, документ за изпитване № ••••••. За извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри сер. АА № 0005673, бил попълнен контролен лист към него, била попълнена декларация от Р. П. и било снето копие от личната карта. Така, въз основа на констатациите от извършената проверка, на 08.07.2025 г. свидетелят Р. М., в присъствието на свидетелите Р. З. и В.М. (свидетели по чл. 40, ал. 3от ЗАНН), както и в присъствието на Е. К. А., съставил против дружеството-жалбоподател АУАН № F833751/08.07.2025 г. за това, че е лицето Р. П. П., с ЕГН ••••••••••, като лице, което е вписано в регистъра по чл. 10г, ал.1 от ЗХ, е допуснато в игралната зала, след като е вписано в регистъра за уязвими лица на НАП по Закона за хазарта, както и да участва в организираните хазартни игри чрез игрален автомат с наименование „RED GENERAL HD“, тип/версия EGT, производител „,,•••''" ООД, производствен № 288877, документ за изпитване № ••••••. В деня на съставянето му АУАН бил връчен на Е. К. А., която представила нотариално заверено пълномощно. Срещу АУАН били депозирани възражения, които били счетени от АНО за неоснователни и така изпълнителния директор на НАП издал обжалваното Наказателно постановление № 856764-F833751/20.10.2025 г., с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ), е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р. М., както и от останалите доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като ги намира за логични, последователни, добросъвестно изложени и в синхрон с останалия доказателствен материал. От същите се установяват обстоятелствата около извършване на проверката, констатираните обстоятелства и предприетите действия. Съдът кредитира в цялост доказателствената съвкупност по делото, намирайки доказателствените източници за еднопосочни, непротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка, като поради липсата на противоречия между приобщените по делото доказателства, не се налага тяхното подробно аналитично обсъждане. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Административнонаказателното производство е строго нормиран процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в НП (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити. АУАН е съставен в присъствието на други двама свидетели, поради невъзможността да бъде съставен в присъствието на свидетелите, присъствали при извършването и установяването на нарушението, в синхрон с правилата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не били описани дата и място на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Видно от съдържанието и на двата процесуални документа, в същите е прието, че датата на извършване на нарушението е 04.06.2025 г., мястото е игрална зала за организиране на хазартни игри „,,•••''“, находяща се в гр. София, бул. „,,•••''. Описани са достатъчно ясно, достъпно и разбираемо релевантните обстоятелства – че лицето Р. П., като лице, което е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ, (регистъра на уязвими лица на НАП по ЗХ), както и да участва в организираните хазартни игри чрез игрален автомат, като последният е надлежно индивидуализиран. Непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в случая не накърнява процесуалните права на дружеството-жалбоподател, тъй като наложното наказание е в предвидения в чл. 110, ал. 1 от ЗХ минимум. Липсата на подобно изложение би било нарушение единствено в случай че АНО беше наложил наказание над законоустановения минимум, но и в този случай не би било налице основание за отмяна на НП само за неговото изменение. Съдът установи, че в действителност АУАН е връчен на лицето Е.А., която е представила нотариално заверено пълномощно. От съдържанието на същото се установява, че Е.А. не притежава представителна власт да получава АУАН или изобщо да представлява дружеството в административнонаказателни производства. Това обстоятелство обуславя допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН. В настоящия случай обаче съдът намира, че макар и да е допуснато процесуално нарушение, то същото не се явява съществено доколкото не е довело до нарушаване процесуалните права на дружеството-жалбоподател, респ. не е засегнато правото му на защита. Връчването на АУАН на нарушителя има за цел да бъде запознат жалбоподателя със съдържанието на акта, за да разбере какво е вмененото му нарушение от фактическа страна, както и да има възможност да упражни правата си – например да депозира възражения срещу него или пък да се възползва от правото си да отправи предложение до АНО за сключване на споразумение. В настоящия случай е видно, че АУАН е достигнал до дружеството-жалбоподател, тъй като срещу него е било депозирано възражение. От изложеното следва, че въпреки че АУАН е връчен на Е.А., а не на представител на дружеството-жалбоподател, то последното надлежно е упражнило правото си на защита, което обуславя и неоснователност на възражението, респ. липса на основание за отмяна на НП. Относно разминаването в описанието на номера на лиценза на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че в случая приложение следва да немери именно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, на която се е позовал и АНО в обжалваното НП. Очевидно е, че се касае за допусната техническа грешка, която по никакъв начин не засяга правата на жалбоподателя. В случая, в синхрон с изискваният на чл.53, ал. 2 от ЗАНН, АНО е установил с АУАН по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което законосъобразно е издадено и обжалваното НП при прилагане тази разпоредба. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Вменената за нарушена разпоредбата на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ задължава организаторите на хазартни игри да не допускат вписаните в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ лица до участие в организираните от тях игри. В случая безспорно беше установено, че дружеството-жалбоподател, като организатор на хазартни игри в стопанисваната от него игрална зала „,,•••''“, находяща се в гр. София, бул. „,,•••'', е допуснало П. да участва в организираните хазартни игри чрез игрален автомат с наименование „RED GENERAL HD“, тип/версия EGT, производител „,,•••''" ООД - нарушение на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ. Съдът намира обаче, че с обжалваното НП на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл. 110, ал. 1 от ЗХ, която предвижда, че на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 11 или чл. 45, ал. 2 от ЗХ. В случая изложените в АУАН и НП факти (допускането в игралната зала лицето Р. П. П., като лице, което е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ), обуславят вероятния извод за допуснато нарушение и на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ, която забранява допускането на присъствие в игралните казина на лица, вписани в регистъра по чл. 10г, ал .1 от ЗХ. Нарушението на разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ би обусловило приложението на посочената в НП санкционна разпоредба, но в настоящия случай, като нарушена разпоредба е посочена само тази на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ. Поради това санкционната разпоредба на чл. 110, ал. 1 от ЗХ се явява неприложима в случая. С оглед обстоятелството, че за нарушение на нормата на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ не е предвидена специална санкционна разпоредба, то следва, че в случая приложима би била общата такава – на чл. 118 от ЗХ. Същата предвижда налагане на наказание глоба в размер от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на потежко наказание, на този, който не спази сроковете за изпълнение на задълженията си или извърши, или допусне извършването на друго нарушение на разпоредбите на този закон (ЗХ – бел. съд), извън случаите по чл. 96 – 117. С оглед изложеното следва, че АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 10д, ал. 3 от ЗХ, но неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 110, ал. 1 от ЗХ за това нарушение. Разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН предвижда възможност за съда да измени обжалваното НП като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая санкционната разпоредба на чл. 110, ал. 1 от ЗХ предвижда наказание имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв., а тази на чл. 118 от ЗХ - имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Видно е, че санкционната разпоредба на чл. 118 от ЗХ се явява закон за по-леко наказуемо нарушение с оглед по-ниските минимален и максимален размер на предвиденото наказание. С оглед изложеното, съдът намира, че при установено от фактическа страна и правилно квалифицирано нарушение следва да измени наказателното постановление, в частта, отнасяща се до основанието, на което е наложена имуществената санкция от чл. 110, ал. 1 от ЗХ на чл. 118 от ЗХ. С прилагане института на изменение на НП се постига и баланс между право на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, и изискването за справедлив процес и нуждата от предоставяне на адекватна защита на правовия ред срещу общественоопасни посегателства, с което се защитава и публичният интерес. Като съобрази размерът на предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 118 от ЗХ и като отчете липсата на отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, съдът намира, че наред с изменение на основанието, на което е наложено наказанието, следва да бъде изменен и неговият размер, като бъде намален от 5000 лв. на 1000 лв. (511, 29 евро). Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане. Настоящият състав намира, че случаят не може да бъде счетен за маловажен, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение, а по-скоро е типичен случай на нарушение. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. При изменение на наказателното постановление чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция жалбата се явява частично основателна, поради което разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от жалбата. В този смисъл е и практиката на Административен съд София-град – така например Решение по КНАХД № 8075/2024 г. по описа на XV касационен състав. В конкретния случай с наказателното постановление на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева (2556, 46 евро). С настоящото решение същата се намалява на 1000 лева (511,29 евро). Следователно жалбата е уважена за разликата от 4000 лева (2045,17 евро), което съставлява 80 % от първоначално наложения размер на санкцията. При доказано заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (409,03 евро), на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от жалбата, т.е. 80 % от претендираната сума. Ето защо при доказано заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (409,03 евро), следва да бъдат присъдени 80% от него, а именно сумата от 327,20 евро. Така мотивиран, на основание чл. 63д, ал. 2, т. 4 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд