Решение № 5 от 9.1.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 493/2025 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№2172/13.05.2025г. от „Ню Билд Констракшън“ ЕООД с ЕИК 204899625, чрез адв.В. срещу Решение №63 от 17.04.2025г. на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр.дело №166/2024г. по описа на Окръжен съд- Кърджали, с което се:

„ОБЯВЯВА по предявения от Държавен фонд „Земеделие“ с ЕИК 121100421, с адрес гр. София, 1618, р-н „Овча купел", бул. „Цар Борис III" N 136 иск по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК срещу „Аква Леново" ЕООД с ЕИК 203657619, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, п.к. 6600, ул. „Драва" N 6, представлявано от управителя К. К. и „Ню Билд Констракшън" ЕООД с ЕИК 204899625, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, п.к. 6600, ул. „България" N 75, ет. 4, представлявано от управителя ТПВ, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Държавата договор, сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на парично задължение N 27, том II, рег. N 11157, дело N 220 от 30.06.2023 г. по описа на нотариус Г Х с рег. № ••• в РНК, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с вх. рег. N •••••••••••, между „Аква Леново" ЕООД с ЕИК 203657619, представлявано от управителя ККК като прехвърлител и ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД с ЕИК 204899625, представлявано от управителя ТПВ като приобретател, за прехвърляне на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор •••••• по одобрени КККР със заповед РД-18-1397/31.07.2018г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: с. П., о. Ч, о. К, м. Г", с площ 7 648 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по предходен план: имот N ••••••, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор •••••••, ПИ с идентификатор ••••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ведно с построените в имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.1, със застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.2, със застроена площ от 80 кв. м., брой етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Битовка, като възмездна сделка с имуществени права на длъжника „Аква Леново" ЕООД с ЕИК 203657619, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.

ОБЯВЯВА по предявения от Държавен фонд „Земеделие“ с ЕИК 121100421, с адрес гр. София, 1618, р-н „Овча купел", бул. „Цар Борис III" N 136 иск по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК срещу „Ню Билд Констракшън" ЕООД с ЕИК 204899625, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, п.к. 6600, ул. „България" N 75, ет. 4, представлявано от управителя ТПВ и „Севмилк Груп" ЕООД с ЕИК 202439126, със седалище и адрес на управление в гр. Джебел, п.к. 6850, ул. „Тракия" N 12, вх. „Г", ет. 2, ап. 48, представлявано от управителя СРС, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Държавата договор, сключен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N •••••••••••• от 26.09.2023 г. по описа на нотариус Г Х с рег. № ••• в РНК, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с вх. рег. N •••••••••• от 26.09.2023г., между „Ню Билд Констракшън" ЕООД, представлявано от управителя ТПВ като продавач и „Сeвмилк Груп“ ЕООД, представлявано от управителя СРС като купувач за прехвърляне на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор •••••• по одобрени КККР със заповед РД-18- 1397/31.07.2018г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: с. П., о. Ч, о. К, м. Г", с площ 7 648 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по предходен план: имот N ••••••, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, захранен със собствен водоизточник, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор •••••••, ПИ с идентификатор ••••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ведно с построените в имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.1, със застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.2, със застроена площ от 80 кв. м., брой етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Битовка, като сделка, сключена с намерение да увреди публичния взискател Държавен фонд „Земеделие“ с ЕИК 121100421, с адрес гр. София, 1618, р-н „Овча купел", бул. „Цар Борис III" № 136.“

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост, евент. за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, с което предявените от Държавен фонд „Земеделие“ искове по чл.216, ал.1 ДПОК са уважени. Иска се същото да бъде обезсилено като недопустимо и да се прекрати производството, евентуално да бъде отменено и вместо това да се отхвърлят предявените искове.

Решението не е обжалвано от „Ню Билд Констракшън" ЕООД в частта, с която е признато за недоказано направеното от дружеството оспорване на истинността на авторството на подписа на посочения получател за ползвател МПВ – Я в контролен лист/доклад от проверка на място/ с дата на подписване 21.07.2022 г., както и в която е признато за недоказано оспорване истинността на авторството на подписа на посочения за получател МПВ – Я в обратна разписка с баркод ИД PS161800SBYG E, с дата на подписване 11.10.2022 г., поради което е влязло в сила в тази част.

Против първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба с вх.№2373/22.05.2025г. от „Севмилк груп" ЕООД, с ЕИК 202439126, със седалище и адрес: гр. Джебел, п.к. 6850, ул. Тракия 12, вх.Г, ет.2, ап.48, представлявано от СРС, в частта му, с която, по предявения от Държавен фонд „Земеделие“ с ЕИК 121100421, с адрес гр. София, 1618, р-н „Овча купел", бул. „Цар Борис III" N 136 иск по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК срещу „Ню Билд Констракшън" ЕООД с ЕИК 204899625, със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, п.к. 6600, ул. „България" N 75, ет. 4, представлявано от управителя ТПВ и „Севмилк Груп" ЕООД с ЕИК 202439126, със седалище и адрес на управление в гр. Джебел, п.к. 6850, ул. „Тракия" N 12, вх. „Г", ет. 2, ап. 48, представлявано от управителя СРС, Е ОБЯВЕН ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Държавата договор, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N •••••••••••• от 26.09.2023 г. по описа на нотариус Г Х с рег. № ••• в РНК, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с вх. рег. N •••••••••• от 26.09.2023г., между „Ню Билд Констракшън" ЕООД, представлявано от управителя ТПВ като продавач и „Сeвмилк Груп“ ЕООД, представлявано от управителя СРС, като купувач, за прехвърляне на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор •••••• по одобрени КККР със заповед РД-18-

1397/31.07.2018г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: с. П., о. Ч, о. К, м. Г", с площ 7 648 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по предходен план: имот N ••••••, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, захранен със собствен водоизточник, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор •••••••, ПИ с идентификатор ••••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ведно с построените в имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.1, със застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.2, със застроена площ от 80 кв. м., брой етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Битовка, като сделка, сключена с намерение да увреди публичния взискател Държавен фонд „Земеделие“ с ЕИК 121100421, с адрес гр. София, 1618, р-н „Овча купел", бул. „Цар Борис III" № 136.“

Независимо че в петитума на жалбата е поискано да се отмени решението и в частта, по иска срещу другия ответник „Аква Леново“ЕООД, съдът намира, че се касае за неточност в изразяването и че решението не се обжалва в тази част, касаеща обявяването за недесйтвителна спрямо ищеца на сделката между „Ню Билд Констракшън" ЕООД и „Аква Леново“ЕООД, доколкото „Севмилк груп" ЕООД няма и правен интерес от това.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в посочената част, за което са наведени конкретни доводи. Иска се същото да бъде отменено в тази част и вместо това да се отхвърли предявения иск.

В законния срок, от ищеца Държавен фонд „Земеделие“ са подадени отговори на жалбите, с които същите се оспорват като неоснователни, за което са изложени конкретни съображения. Поискано е жалбите да се отхвърлят и да се потвърди първоинстанционното решение.

От ответника „Аква Леново“ЕООД не е подаден отговор по жалбите.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията в жалбите, че решението е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск от лице, което не притежава правен интерес за защита на свое материално право. В жалбата се поддържа, че Държавен фонд „Земеделие“ няма качеството на публичен взискател, тъй като не е титуляр на вземането. Счита се, че Държавен фонд „Земеделие“ е издател на акта /решението за финансова корекция/, от който произлиза публичното вземане /принадлежащо на държавата/ и управляващ орган по проекта, но не е лицето, в чието имущество настъпват последиците от решението за финансова корекция. Сочи се, че съгласно чл.31 от ГПК, Държавата следва да се представлява от Министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. В конкретния случай, според жалбоподателя липсва законова разпоредба, установяваща различно процесуално представителство от предвиденото в чл.31 от ГПК.

Според настоящата инстанция, „Държавен фонд „Земеделие“ е оправомощено от закона лице да иска принудително изпълнение на публични вземания по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, възникнали въз основа на решение за финансова корекция и в тази връзка фондът е публичен взискател съгласно чл.210, ал.1 от ДОПК, притежаващ правото да предяви иск по чл.216 от ДОПК. По делото няма спор, че между ДФ „Земеделие“ и „Аква

Леново“ЕООД е сключен договор за подпомагане №09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. Съгласно чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.“ Именно такова решение (№09/04/1/0/00344/3/01/04/01 от 02.12.2022г.) за налагане на финансова корекция е издадено от ДФ „Земеделие“, с което на „Аква Леново“ЕООД е определена финансова корекция в размер на общо 583 988,14 лв. Съгласно чл.11, ал.1, т.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, Държавен фонд "Земеделие" е юридическо лице на бюджетна издръжка, като подпомага финансово регистрираните земеделски стопани, изпълнява функциите на Взаимоспомагателен фонд за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието, предоставя средства на други лица и изпълнява и други функции, когато това е предвидено в закон , изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно чл. 57, ал.1 от НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. „Ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора. След като по силата на горецитираните нормативни актове, ДФ „Земеделие“ е легитиимиран да иска връщане на получените от бенефициента суми, то това обуславя и процесуалната му легитимация по свързаните съдебни производства и искова, в това число и по специалните отменителни искове по чл.216 ГПК.

И в двете въззивни жалби се съдържат възражения, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца ДФ „Земеделие“ по предявените искове и поради това, че Решение за налагане на финансова корекция № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 от 02.12.2022г., на което ищецът основава качеството си на кредитор на първия ответник, не е било влязло в сила към датите на извършване атакуваните сделки, тъй като е било обжалвано, поради което задължението на „Аква Леново“ЕООД не е било установено с влязло съдебно решение и поради това не е налице една от предпоставките по предявените искове по чл.216, ал.1 ГПК, а именно – публично задължение, установено с влязло в сила съдебно решение. Настоящата инстанция намира, че това не е въпрос по допустимостта на исковете, а по тяхната основателност, по който ще бъде взето отношение по-нататък в изложението.

Ищецът Държавен фонд „Земеделие“ е предявил против „Аква Леново“ЕООД и „Ню билд констракшън“ЕООД главен иск с правна

квалификация по чл. 216, ал.1, т.2 от ДОПК за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца на сделка, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на парично задължение № ••••••••••• от 30.06.2023 г. по описа на нотариус Г Х, с рег. № ••• в НК, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с вх. рег.№ 2518, акт № •••••••••• от 30.06.2023г., сключен между „Аква Леново" ЕООД, като прехвърлител и ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД, като приобретател, с който от „Аква Леново" ЕООД е прехвърлена на ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД собствеността върху поземлен имот с идентификатор •••••• по одобрени КККР със заповед РД-18-1397/31.07.2018г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: с. П., о. Ч, о. К, м. Г", с площ 7 648 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по предходен план: имот № ••••••, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор •••••••, ПИ с идентификатор ••••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ведно с построените в имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.1, със застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.2, със застроена площ от 80 кв. м., брой етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Битовка, вместо плащане на ликвидно и изискуемо парично задължение на „Аква леново“ЕООД към ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД в размер на 30 000 лв, част от неизплатени вземания, произтичащо от договор за цесия от 20.06.2023г., тъй като даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото.

Срещу посочените ответници, наред с главния иск, ищецът е предявил и съединен при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск, иск с правна квалификация по чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК – за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца на горепосочената сделка поради склюването й с намерение да се увреди ищеца, като публичен взискател, както и ако бъде отхвърлен предходния евентуален иск, иск с правна квалификация по чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК – за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца на горепосочената сделка поради склюването й във вреда на ищеца, като публичен взискател, по която страна е свързано с длъжника лице.

Кумулативно с главния иск, респ. със съединените с него евентуални такива, ищецът Държавен фонд „Земеделие“ е предявил против „Ню билд констракшън“ЕООД и „Севмилк Груп“ЕООД иск с правна квалификация по чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца, като сключена с намерение да се увреди ищеца, като публичен взискател, на сделка, обективирана в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот N ••••••••••••••• от 26.09.2023 г. по описа на нотариус Г Х, с рег. № ••• в НК, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с вх. рег. № ••••••••••••••3г., сключена между „Ню Билд

Констракшън"ЕООД, като продавач и „Сeвмилк Груп“ ЕООД, като купувач, с която на купувача е прехвърлена възмездно собствеността върху горепосочения недвижим имот, придобит от продавача „Ню Билд

Констракшън"ЕООД с първата атакувана от ищеца сделка от „Аква Леново" ЕООД.

Ищецът ДФ „Земеделие“ обосновава активната си легитимация по предявените искове с твърдението, че се явява кредитор на „Аква Леново" ЕООД и има качеството на публичен взискател, с публично вземане срещу посоченото дружество в размер на 583 988.14 лв. по договор № 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ при условията на Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014г. - 2020г., на основание влязло в сила Решение за налагане на финансова корекция № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 с изх.№ 01-2600/5817#1 от 02.12.2022г., Изложени са твърдения, че след установяване на горепосоченото публично задължение, длъжникът „Аква Леново" ЕООД на 30.06.2023г. се е разпоредил с три свои недвижими имота в полза на втория ответник „Ню Билд Констракшън"ЕООД за цена от 30 000 лв. Последното, на свой ред, на 26.09.2023г. се е разпоредило със същите в полза на последващ приобретател - третия ответник „Сeвмилк Груп“ ЕООД за цена от общо 204 000 лв.

По иска по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК:

Твърденията на ищеца по този иск са, че длъжникът „Аква Леново" ЕООД на 30.06.2023г. се е разпоредил с три свои недвижими имота в полза на втория ответник „Ню Билд Констракшън"ЕООД за цена от 30 000 лв, която е значително по-ниска от стойността на въпросните имоти. Освен това, цената дори не била платена реално на длъжника „Аква Леново" ЕООД, тъй като уговорката по договора била, че собствеността върху имотите се прехвърля на „Ню Билд Констракшън"ЕООД срещу погасяване на парично задължение на „Аква Леново" ЕООД към последното в размер на 30 000 лв, представляващо част от неизплатени вземания, произтичащи от договор за цесия от 20.06.2023г., дължими от „Аква Леново" ЕООД на „Ню Билд

Констракшън"ЕООД. От своя страна, последното било придобило тези вземания срещу „Аква Леново"ЕООД от „Видински-79“ЕООД. Подчертава се, че управител и едноличен собственик на капитала на „Видински- 79“ЕООД и „Ню Билд Констракшън“ ЕООД е едно и също лице - ТПВ, ЕГН ••••••••••, за когото се твърди, че е в родствена връзка (брат) с МПВ-Я, управител на „Аква Леново“ ЕООД до 19.10.2022г. и съдружник в същото до 30.06.2023г. Освен това, според изложеното в ИМ, цедираното в полза на „Ню Билд Констракшън"ЕООД вземане на „Видински- 79“ЕООД към Аква Леново“ ЕООД, с което на практика била заплатена цената на имотите на длъжника по атакуваната сделка от 30.06.2023г., било по договор за заем от 10.04.2020г. за сумата от 40 000 лв, сключен между „Видински-79“ЕООД и „Аква Леново“ ЕООД, за което вземане била одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 224/2022 г. по описа на ОС-Кърджали в полза на първото, с издаден на 06.02.2023г. в полза на „Видински-79“ООД изпълнителен лист. Според ищеца, предвид наличието на свързаност на управителите, воденият съдебен процес е симулативен, за един недействителен договор за заем, с цел имотите, предмет на процесните разпоредителни сделки, да бъдат изведени от патримониума на първия ответник, длъжник на ищеца, като продажната цена от същите да постъпи в патримониума на втория ответник, представляван отново от ТПВ, посредством продажбата им на третия ответник, с което да се попречи на публичния взискател да се удовлетвори от получената продажна цена на недвижимите имоти.

Съгласно нормата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, „Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:

2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;“

Съгласно чл.216, ал.2 ДОПК, „Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.“

Както се посочи по-горе в изложението, ДФ „Земеделие“ има качеството на публичен взискател, тъй като финансовата корекция в размер на 583 988.14 лв. по договор № 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ при условията на Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014г. - 2020г., извършена с Решение за налагане на финансова корекция № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 с изх.№ 01-2600/5817#1 от 02.12.2022г., в сила от 09.07.2024г., има характер на публично държавно вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.8 ДОПК.

Съгласно чл.166, ал.1 ДОПК, „Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.“

В настоящия случай, финансовата корекция, извършена с Решение за налагане на финансова корекция № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 с изх.№ 01- 2600/5817#1 от 02.12.2022г., е извършена в процедура по реда на Раздел III - Администриране на нередности и извършване на финансови корекции от ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ

ФОНДОВЕ ПРИ СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 51 ОТ 2022 г., В СИЛА ОТ 01.07.2022 г.).

Съгласно чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, „Финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: за неизпълнение на одобрени индикатори.“

В Чл. 73, ал.1 от същия закон се предвижда, че, „Финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.“

Според ал.2, „Преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.“

Съгласно ал.3, „Решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.“

Според ал.4, „Решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6.“

Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 ЗУСЕФСУ, „Административните актове по тази глава се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт. Оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение.“

Предвид горното, съдът намира, че с издаденото Решение за налагане на финансова корекция (РФК) № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 с изх.№ 01- 2600/5817#1 от 02.12.2022г. от ДФ Земеделие е установено публично държавно вземане срещу „Аква Леново“ ЕООД, съставляващо финансовата корекция в размер на 583 988.14 лв. по договор № 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ при условията на Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014г. - 2020г.

Установява се от доказателствата по делото, че преди издаване на процесното РФК, „Аква Леново“ ЕООД е уведомено, на основание чл.73, ал.2 ЗУСЕФСУ, като му е дадена възможност да вземе становище в тази връзка. Уведомлението е връчено на дружеството на 11.10.2022г., чрез М В-Я, явяваща се един от управителите към този момент, както и съдружник в същото. Тя е заличена като управител с вписване от 19.10.2022г., като единствен законен представител на дружеството е останал другия управител К. К., от когото, в това му качество, е подадено от името на „Аква Леново“ ЕООД възражение до ДФЗ от 21.10.2022г. Самото РФК е връчено на дружеството на 12.01.2023г., чрез МНЯ, на адреса на управление на същото, като е било своевременно обжалване с жалба с вх.№01-2600/5817#2 от 26.01.2023г.

Предвид горното, съдът приема, че сделката, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на парично задължение № ••••••••••• от 30.06.2023 г. по описа на нотариус Г Х, атакувана с главния иск срещу „Аква Леново“ ЕООД и „Ню Билд

Констракшън"ЕООД е сключена след датата на установяване на публичното задължение на „Аква Леново“ ЕООД с РФК № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01, с изх.№ 01-2600/5817#1 от 02.12.2022г.

Според настоящата инстанция, фактът, че въпросно решение е влязло в сила на по-късен етап, през 2024г., респ. след сключване на процесната сделка, не рефлектира върху правото на публичния взискател да иска обявяването й за относително недействителна, на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК. На първо място, самият законодател не е предвидил в посочената разпоредба подобно изискване, тъй като формулировката е „след датата на установяване …. на публичното задължение“, а не например след датата на влизане в сила на акта за установяване на публичното задължение. Според настоящата инстанция, това е видно и от цялостния анализ на текста на чл.216, ал.1 ДОПК, в който другите хипотези, когато е предвидена недействителност на сделките, визирани в т.1-6, по отношение на държавата, съответно на общините, касаят сключените след датата на деклариране на публичното задължение или след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения , което изключва доводът, че към този момент държавното вземане следва да е установено по основание и размер с влязъл в сила акт на съда или със стабилизиран административен акт. Особено показателна е втората от тези хипотези, когато началния момент на т. нар. подозрителен период е датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, т.е. в този случай дори още няма установено публично задължение от органа по приходите. В случая, с така приетата норма, очевидната законодателна идея е, че в посочените хипотези е налице голяма вероятност след датата, на която длъжникът по публичното задължение е запознат със започналото срещу него ревизионно производство чрез връчване на заповедта за назначена ревизия или с вече установени негови публични вземания, както и когато самото лице е декларирало такива, още преди окончателното влизане в сила на акта за установяване на публично задължение, данъчно задълженото лице да предприеме действия по разпореждане с имуществото си, във вреда на Държавата или общините, с които да затрудни или да направи невъзможно последващото събиране на публичното вземане,. При липса на легална дефиниция в ДОПК на използвания в чл.216, ал.1 ДОПК израз „установяване на публичното задължение“, няма основание да се приеме, че в тази хипотеза, законодателят е имал предвид, че като дата, на която задължението е установено, следва да се счита тази, на която е влязъл в сила административния акт за установяването му или е влязло в сила съдебно решение в производството по оспорването му, за разлика от останалите хипотези по чл.216, ал.1 ДОПК, в релевантната дата, след която извършените сделки са атакуеми по отношение на Държавата и общините, не е свързана със окончателното стабилизиране на държавното вземане (чрез влизане в сила на акта за установяването му или на съдебното решение, с което се оставя без уважение жалбата срещу същия). Не на последно място, доколкото исковете по чл.216, ал.1 ГПК, макар и специални, на разположение само за вземания на Държавата и общините, по същество са разновидност на общия иск по чл.135 ЗЗД, при който вземането на кредитора не е необходимо да е нито ликвидно, нито изискуемо, а единствено действително, то тъй като и при специалната разпоредба на чл.216 ДОПК се преследват същите обезпечителни цели, няма основание да се приеме, че с специални искове могат да се обявяват за недействителни по отношение на Държавата и общините само сделките, извършени след като публичните задължения на длъжника са установени с влязъл в сила административен или съдебен акт. Така би се стигнало до необоснована двойнственост при приложението на специалния закон, тъй като, от една страна, биха били атакуеми по този ред сделки, извършени след датата на връчване на заповед за извършване на ревизия, към която дори още няма установено публично задължение, но от друга страна, не биха били атакуеми сделки, извършени след датата на установяване на съответното публично задължение, но преди датата на влизане в сила на административния акт, с който е установено или на съдебното решение в производството по оспорването му. В допълнение, следва да се посочи, че както и при общите отменителни искове, въпросът относно съществуването на вземането не е предмет на делото, като при евентуално уважаване на иска по чл.135 ЗЗД и последващо отричане с влязло в сила решение на съществуването на вземането, с което кредиторът се е легитимирал като такъв, то влязлото в сила решение по отменителния иск просто няма да породи целения ефект. Затова е допустимо да бъде заведен и уважен отменителния иск, дори вземането на кредитора да не е установено с влязло в сила решение, както към момента на възникване на вземането му, така и към завеждане на делото и постановяване на решението по него.

В заключение, съдът намира, че тъй като сделката, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на парично задължение № ••••••••••• от 30.06.2023 г. по описа на нотариус Г Х, с рег. № ••• в НК, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с вх. рег.№ 2518, акт № •••••••••• от 30.06.2023г., сключена между „Аква Леново" ЕООД, като прехвърлител и ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД, като приобретател, с която от „Аква Леново" ЕООД е прехвърлена на ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД собствеността върху поземлен имот с идентификатор ••••••, ведно с всички подобрения и приращения в имота и с построените в имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.1, със застроена площ от 2219 кв. м. и Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.2, със застроена площ от 80 кв. м., вместо плащане на ликвидно и изискуемо парично задължение в размер на 30 000 лв, част от неизплатени вземания, произтичащо от договор за цесия от 20.06.2023г., е сключена след датата на установяване на публичното задължение на продавача „Аква Леново" ЕООД с РФК № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01, с изх.№ 01-2600/5817#1 от 02.12.2022г., връчено на дружествота на 12.01.2023г., следва да се прецени дали даденото по тази сделка значително надхвърля по стойност полученото.

Както се посочи по-горе, имотът е придобит от ответника ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД срещу погасяване на задължение към него на „Аква Леново" ЕООД в размер на 30 000 лв. Данните по делото сочат, че към датата на сделката – 30.06.2023г., данъчната оценка на имота е 27 285,30 лв.

Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция съдебнооценителна експертиза, пазарна оценка към 30.06.2023 година - за поземлен имот с идентификатор ••••••, с площ от 7648 кв. м., за сграда с идентификатор ••••••.1, със застроена площ 2219 кв. м. и сграда с идентификатор ••••••.2, със застроена площ 80 кв. м. е общо 524 213,54 лева, а към 29.09.2023 година - 531 120,99 лева.

Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано. От отговорите на същото може да се направи извод, че полученото от „Аква леново“ ЕООД по атакуваната сделка (погасяване на задължение към ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД в размер на 30 000 лв, вместо получаване на цена за имота) е 17 пъти по-малко от действителната пазарна цена на процесните имоти към 30.06.2023г., което сочи на съществена/значителна несъразмерност между даденото „Аква леново“ ЕООД и полученото по сделката, в полза на насрещата страна по сделката ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД. Нещо повече, последното е продало същите имоти 3 месеца по-късно за сумата от 204 000 лв, т.е. близо 6,8 пъти. Действително, пред първата инстанция са представени доказателства за проведени две публични продани на същите имоти от частен съдебен изпълнител в периода 05.12.2022-05.01.2023г. и в периода 06.02.2023- 06.03.2023г., при начална цена от съответно 390 039,20лв. и 351 035,28 лв., както и че тези продани са обявени за нестанали поради липса на купувачи. Тези доказателства обаче не са релевантни, тъй като касаят период от няколко месеца преди процесната сделка от 30.06.2023г. Освен това, в приетото заключението на извършената пред първата инстанция СОЕ, което съдът кредитира като компетенто и обосновано вещото лице е използвало няколко метода (на сравнителните продажби, на приходите, на вещната стойност), като ги е комбинирало и е дало различна тежест на всеки от тях, с което, според настоящата инстанция, е постигната най-точна пазарна оценка на процесните имоти към релевантните дати на атакуваните сделки. Дори обаче да се приеме, че пазарната цена на имотите е тази по втората атакувана сделка от 29.09.2023г., а именно – 204 000 лв, то тази цена е пак няколко пъти по-висока от стойността на полученото от Аква леново“ЕООД по сделката с „Ню билд констракшън“ЕООД, т.е. значително го надхвърля.

В обобщение, от така обсъдените доказателства, съдът намира за установено, че даденото от „Аква леново“ЕООД по горепосочената сделка (собствеността върху имоти с пазарна стойност около 530 000 лв, който приобретателя 3 месеца по-късно е прехвърлил срещу цена от 204 000 лв), значително надхвърля полученото по сделката (погасяване на задължение към приобретателя) в размер на 30 000 лв.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от Държавен фонд „Земеделие“ срещу „Аква леново“ЕООД и ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД иск с правна квалификация по чл. 216, ал.1, т.2 от ДОПК за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца на сделка, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на парично задължение № ••••••••••• от 30.06.2023 г. по описа на нотариус Г Х, с рег. № ••• в НК, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с вх. рег.№ 2518, акт № •••••••••• от 30.06.2023г., сключена между „Аква Леново" ЕООД, като прехвърлител и ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД, като приобретател, с която от „Аква Леново" ЕООД е прехвърлена на ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД собствеността върху поземлен имот с идентификатор •••••• по одобрени КККР със заповед РД-18-

1397/31.07.2018г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: с. П., о. Ч, о. К, м. Г", с площ 7 648 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по предходен план: имот № ••••••, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, ведно с построените в имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.1, със застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.2, със застроена площ от 80 кв. м., брой етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Битовка, вместо плащане на ликвидно и изискуемо парично задължение на „Аква леново“ЕООД към ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД в размер на 30 000 лв, част от неизплатени вземания, произтичащо от договор за цесия от 20.06.2023г., тъй като даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото, се явява основателен и следва да се уважи, като тази сделка бъде обявена за относително недействителна по отношение на ДФ „Земеделие“.

Предвид уважаването на главния иск срещу „Аква Леново“ЕООД и ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД, не следва да се разглеждат съединените с него срещу същите ответници при евентуалност искове на ДФ „Земеделие“ по чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК.

По иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК на ДФ “Земеделие“ срещу ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД и „Севмилк груп“ЕООД:

Няма спор в съдебната практика, че защитата на публичния взискател/изпълнител чрез иска по чл.216 ГПК, когато след първоначалното разпореждане, са извършени и последващи сделки, чрез атакуването и на тях по този ред, е допустима, аналогична на защитана на кредитора чрез иска по чл.135 ЗЗД при поредица от сделки, сключени след първоначалната увреждаща сделка от длъжника. В случая, сключената между ответника ,,Ню Билд Констракшън"ЕООД, приобретател по първата сделка и „Севмилк груп“ЕООД е именно такава последваща сделка, за която ищеца твърди, че е извършена във негова вреда, като публичен взискател – основание по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.

В тази връзка, в съдебната практика (напр. Решение №84/01.07.2020г. по търг. дело №601/2019г. на ВКС, II отд.) се приема еднопосочно, че специалният иск по чл.216 ал.1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл.216 ал.3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл.135 ЗЗД. Следва да се отчете, и че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по-силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД: в хипотезатата на чл.216 ал.1, т.4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това. Ето защо дадените в цитираното ТР указания по тълкуването и прилагането на чл.135 ал.1 ЗЗД при поредица от увреждащи кредиторите сделки следва да важи в още по–висока степен за кредиторите-ищци по исковете, уредени в чл.216 ал.1 ДОПК.

В пректиката си по чл.216 ДОПК, ВКС приема също, че с нормата на чл.216, ал.3, ДОПК се препраща към нормите на чл.134 и чл.135 ЗЗД, но само за случаите извън тези по алинея първа. В нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК липсва правилото на чл.135, ал.1, изр.второ ЗЗД съгласно което, когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Очевидно, че с оглед защитата на обществените интереси по събиране на публични задължения, специалният закон не е възпроизвел общата норма за изискване на знание за увреждането и у приобретателя по сделката. След като такова ограничение липсва в нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, не може да се приложи общата норма на чл.135, ал.1, изр. второ ЗЗД. Следователно, субективният елемент на фактическия състав на чл.216, ал.1,т.4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника. В нормата на чл.216 ал.3 ДОПК се съдържа препратка към чл.135, ал.1, ЗЗД, но само за случаите извън тези по алинея първа/ настоящият е по алинея първа/. Това са хипотезите, при което се допуска правата на кредитора по чл.134 и чл.135 ЗЗД да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. Само за тези случаи ще е приложимо правилото на чл.135 ал.1, изр.второ ЗЗД, че когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Въведена е оборимата презумпция за предположение на знанието, но не с оглед роднински връзки между третото лице и длъжника, визирани в разпоредби на чл.135, ал.2 ЗЗД, а с оглед качеството му на свързано лице по смисъла на §1,т.3 ДР на ДОПК. (Решение №69/22.06.2012г. по т.д. №534/2011г. на ВКС, I т.о.)

Като съобрази обективираната в тези решение практика, съдът намира, че в конкретния случай, това означава, че следва да се прецени дали при сключване на сделката продавачът ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД е действал с намерение да увреди публичния взискател ДФ“Земеделие“. В съдебната практика се приема, че в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ЗОПК се санкционират действия и сделки, които са били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че с действието или сделката се уврежда кредиторът, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на неговите кредитори (чл. 133 от ЗЗД). Намерението за увреждане трябва да бъде установено при преценка на всички факти по правния спор. То не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. Доказване знанието на купувача „Севмилк груп“ЕООД за увреждането обаче не е необходимо.

В настоящия случай, съдът намира, че намерението за увреждане у продавача ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД следва да се изразява в намерение за осуетяване или затрудняване възможността на публичния кредитор да се удовлетвори за вземането си към длъжника от имуществото, предмет на сделката. Това, от своя страна, е предпоставено от знание за това публично задължение от страна на ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД. Тъй като се касае за юридическо лице - ЕООД, знанието, респ. намерението за увреждането следва да е налице у органа му, който го управлява и представлява, т.е. у едноличния собственик на капитала. От доказателствата по делото се установява, че управителят и едноличен собственик на капитала на ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД, което е купувач по първата сделка и продавач по втората сделка, е ТПВ, който е брат на един от управителите на длъжника „Аква леново“ЕООД - МПВ - Я, която макар да е заличена в това й качество от търговския регистър по партидата на длъжника на 19.10.2022г., е знаела за предстоящото издаване на решението за финансова корекция, тъй като чрез нея е връчено уведомлението от ДФ“Земеделие“ за издаването на процесното РФК. Същата е останала съдружник в „Аква леново“ЕООД до датата на първата оспорена сделка 30.06.2023г., когато, заедно с другия съдружник И В (съпруга на ТПВ – управител и собственик на ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД) са заличени като съдружници, предвид извършените от тях продажби на дяловете им от капитала на „Аква леново“ЕООД на управителя на последното към този момент ККК с договори от 22.06.2023г. Съгласно §1, т.3, б.“а“ от ДР на ДОПК, "Свързани лица" са: а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство. В случая, както се посочи по-горе, управителят и едноличен собственик на ,,Ню Билд Констракшън"ЕООД - ТПВ е брат на МПВ – Я, управител на продавача по първата сделка и длъжник на ДФ Земеделие „Аква леново“ЕООД до 19.10.2022г. и съдружник в същото до 30.06.2023г. и съпруг на другия съдружник И В, заличена като такъв също на 30.06.2023г., в деня на сключване на първата атакувана по настоящото дело сделка между „Аква леново“ЕООД и ,,Ню Билд Констракшън"ЕООД. Видно от данните в ТР по партидата на „Аква леново“, вписването на заличаването на И В и МПВ – Я е извършено в 11,49 ч на 30.06.2023г. Именно на същата дата, но след това, е сключена и сделката между ,,Ню Билд

Констракшън"ЕООД и „Аква леново“ЕООД, последното вече с едноличен собственик на капитала К. К., имал до този момент качеството само на управител. Предвид горното, доколкото по делото липсват доказателства, обосноваващи причина, поради която сделката между ,,Ню Билд

Констракшън"ЕООД и „Аква леново“ЕООД е извършена веднага след заличиването на предишните съдружници в последното и вписването на новия едноличен собственик на капитала, според настоящата инстанция, това е извършено с цел да бъде избегнато наличието на свързаност между продавач и купувач по см. на §1, т.3, б.“а“ от ДР на ДОПК по първата сделка. От своя страна, обективните данни по делото за близките роднински връзки между управителя и едноличен собственик на ,,Ню Билд Констракшън"ЕООД - ТПВ и двете съдружнички в „Аква леново“ЕООД - И В (съпруга на ТПВ) и МПВ – Я (сестра на ТПВ), заличени като такива едва на 30.06.2023г., в деня и непосредствено преди първата, увреждаща публичния взискател сделка, обосновават извод, че впоследствие, при извършване на последващата сделка на 29.09.2023г. между „Ню Билд Констракшън"ЕООД и „Севмилк

груп“ЕООД, продавачът „Ню Билд Констракшън"ЕООД, представляван от едноличния собственик на капитала ТПВ е знаел за наличието на публично задължение на неговия праводател „Аква леново“ЕООД и че с извършването на последващото разпореждане с придобитото от последното имоти е целено да се осуети или да се затрудни публичния взискател ДФ“Земеделие“ да се удовлетвори от това имущество за вземанията си по с РФК № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01, с изх.№ 01-2600/5817#1 от 02.12.2022г., т.е. с намерение да се увреди публичния взискател.

По изложените съображения, съдът намира, че се доказват предпоставките на фактическия състав на предявения иск по чл.216, ал.1, т.4 ГПК по отношение на сключената между ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД и „Севмилк груп“ЕООД сделка, обективирана в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот N •••••••••••• от 26.09.2023 г. по описа на нотариус Г Х с рег. № ••• в РНК, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с вх. рег. N •••••••••• от 26.09.2023г., между „Ню Билд Констракшън" ЕООД, представлявано от управителя ТПВ като продавач и „Сeвмилк Груп“ ЕООД, представлявано от управителя СРС, като купувач, за прехвърляне на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор •••••• по одобрени КККР със заповед РД-18-1397/31.07.2018г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: с. П., о. Ч, о. К, м. Г", с площ 7 648 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по предходен план: имот N ••••••, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, захранен със собствен водоизточник, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор •••••••, ПИ с идентификатор ••••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••, ведно с построените в имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.1, със застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и Едноетажна масивна сграда с идентификатор ••••••.2, със застроена площ от 80 кв. м., брой етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, представляваща Битовка, срещу цена от 204 000 лв, като сделка, сключена от продавача ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД с намерение да се увреди публичния взискател Държавен фонд „Земеделие“ с ЕИК 121100421. Ето защо, тъй като с горепосочената втора сделка е довършено увреждането на публичния взискател, като имота на длъжника е изведен от патримониума на първоначалния му приобретателя ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД, така предявеният иск се явява основателен и също следва да се уважи.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същите изводи, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, като на основание чл.272 ГПК, ще се препрати към мотивите му, които се споделят.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ищецът има право на придсъждане на сторените по делото разноски, като доказателства за сторение такива са представени, от които е видно, че е заплатено адв. възнаграждение за представителство и защита във въззивното производство срещу двете въззивни жалби - на ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД и на „Севмилк Груп" ЕООД, в общ размер на 19 032 лв с ДДС (15 860 лв без ДДС), без да се диференцира по отделно за всяка от насрещните страни. При това положение, следва да се приеме, че ищецът е платил по ½ от посоченото възнаграждение за защитата си срещу всяка от жалбите, т.е. по 9516 лв с ДДС.

Ответникът ,,Ню Билд Констракшън" ЕООД не е направено възражение за прекомерност на така платеното от ищеца възнаграждение, поради което същото ще бъде осъдено да заплати на ДФ“Земеделие“ сумата от 4 865,45 евро с ДДС (с левова равностойност 9 516 лв с ДДС) разноски за адв. възнаграждение във въззивното производство.

От ответника „Севмилк груп“ЕООД е направено своевременно възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, което следва да бъде обсъдено. Съобразно интереса по делото, минималното адвокатско възнагаждение съобразно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА, която не е задължителна за съдилищата, но все пак е обективен източник за пазарните цени при тези услуги, е 3640,35 лв без ДДС или 4325,22 лв с ДДС. Във въззивното производство, по повод защитата на ищеца по жалбата на „Севмилк груп“ЕООД, представляващия ДФ“Земеделие“ адвокат е депозирал отговор на жалбата, явил се е в проведеното единствено заседание по делото, в което не са събирани доказателства и което се характеризира с несъществен процесуален интензитет. Спорът във въззивната инстанция е като цяло правен и се характеризира със средна сложност. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението за прековерност е основателно и че платеното от ищеца възнагаждение за защитата срещу жалбата на „Севмилк груп“ЕООД от 9516 лв с ДДС е прекомерно. Ето защо, на основание чл.78, ал.5 ГПК, същото ще бъде намалено на 2400 лв с ДДС, с равностойност 1 227,10 евро с ДДС, които „Севмилк груп“ЕООД ще бъде осъдено да му заплати.

Водим от горното, съдът