Решение № 179 от 19.5.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 235/2026 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПК. С решение №68/19.01.2026г., постановено по гр.д.№2488/2025г. по описа на Районен съд-Русе е признато за установено, на основание чл. 439, ал. 2, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Т. И. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. Русе, ул. „••• не дължи на „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, като съдлъжник по Договор за потребителски кредит № 3021306148 от 30.06.2017г. и изпълнителен лист от 08.11.2023г. издаден по ч.гр.д. 2915/2022 г. на РРС следните суми: 1356,13 лв. главница; 470,75 лв. договорно възнаграждение; 919,33 лв. възнаграждение за допълнителни услуги; 20,00 лв. възнаграждение по тарифа за извънсъдебно събиране; 57,06 лв. лихва за забава; 694,97 лв. законна лихва; 70,36 лв. държавна такса; 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи задължение по изпълнително дело № 2024•••400098 при ЧСИ ММ с рег. № ••• „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София ж.к.“Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, е осъдено да заплати на Т. И. Б., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК разноски в размер от 255 лева. Против решението е постъпила въззивна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощник юрисконсулт М. П.. Излага оплаквания за недопустимост на решението и за неговата неправилност, подробно посочени и иска то да бъде обезсилено и производството прекратено или да бъде отменено, като неправилно и исковете-отхвърлени. Претендира присъждане на разноски. Въззиваемият Т. И. Б., чрез пълномощник адвокат Д. К. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който застъпва становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Пред Районен съд – Русе ищецът Т. И. Б. чрез пълномощник адвокат Д. К. е предявил иск против „Профи кредит България“ЕООД, като твърди, че на 30.06.2017г. МЕ Б.а сключила договор за потребителски кредит № 3021306148 с ответника за сумата от 3600 лв., която следвало да бъде върната за 24 месеца при годишен лихвен процент 41,17 %, ГПР — 49,90 % и размер на месечната вноска — 222,56 лв. Кредитополучателите закупили и пакет от допълнителни услуги на стойност 2700,00 лв., вноската по който пакет била — 112,50 лв. месечно. Сумата по кредита била предоставена по договорения между страните начин. Длъжниците погасили 14 вноски по кредита, след което преустановили плащанията, поради което на 31.07.2019г. била обявена предсрочна изискуемост от кредитора. Ответникът се снабдил със заповед за изпълнение във връзка с посоченото вземане по гр.д.№ 2915/2022г. и била издадена заповед за изпълнение срещу МЕ Б.а и Т. И. Б. за следните суми по ДПК: 1356,13 лв. главница; 470,45лв. договорно възнаграждение; 919,33лв. възнаграждение за допълнителни услуги; 20,00 лв. възнаграждение по тарифа за извънсъдебно събиране; 57,06 лв. лихва за забава; 694,97 лв. законна лихва. МЕ Б.а, като получател на кредита и длъжник, депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на "Профи Кредит България" ЕООД било указано да установи вземането си в исково производство, което било направено и образувано гр.д. № 5620 по описа за 2022 г. на Районен съд - гр. Русе. С Решение № 461 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 5620 по описа за 2022 г. на Районен съд - гр. Русе, исковете на "Профи Кредит България" ЕООД били отхвърлени, като било установено, че в сключения ДПК с МЕ Б.а има неравноправни клаузи и тя трябва да върне само „чистата стойност на кредита. Тъй като МЕ Б.а е получила сумата от 3600,00 лв., а е върнала 5291,08 лв. следователно е върнала в повече 1691,08лв., на което основание са отхвърлени исковете на "Профи Кредит България" ЕООД. Твърди, че Т. Б. е подписал договора за кредит, като „солидарен длъжник". По същото ч.г.д.№ 2915/2022г. била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. И. Б., като гарант и съдлъжник, за сумите: 1356,13 лв. главница; 470,75 лв. договорно възнаграждение; 919,33 лв. възнаграждение за допълнителни услуги; 20.00 лв. възнаграждение по тарифа за извънсъдебно събиране; 57,06 лв. лихва за забава; 694,97 лв. законна лихва; 70,36 лв. държавна такса.; 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение На база на изпълнителният лист „Профи Кредит България"' ЕООД образували изп.дело № 98/2024 на ЧСИ М. М, рег. № •••и район на действие Окръжен съд - гр. Русе, с което сумата нараснала допълнително. По изпълнителното дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца и са предприети други мерки за събиране на вземанията. Твърди, че след като с решението по гр.д. № 5620 по описа за 2022 г. на Районен съд - гр. Русе, исковете на "Профи Кредит България'' ЕООД, към МЕ Б.а, като кредитополучател са отхвърлени, то насочването на изпълнението към гаранта и солидарния длъжник се явява недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на "Профи Кредит България" ЕООД. След като кредитополучателя не дължи суми по кредита към "Профи Кредит България" ЕООД и даже е надплатил суми, то и гаранта и съдлъжник също не дължи суми към кредитора. След като не съществува вземане от кредитора към кредитополучателя, то не съществува и вземане срещу гаранта и съдлъжник - Т. И. Б.. Позовава се на чл.138, ал.2 ЗЗД, чл.142 ЗЗД. Твърди, че след като Т. И. Б. се е задължил за чужд дълг и след като е признато с решение, че задължението на главния длъжник - МЕ Б.а, не съществува, то поръчителя може да се ползва и от възраженията по това дело. Когато отговаря за чужд дълг, отговорността на поръчителя не може да бъде по - тежка от тази на главния длъжник. Освен горепосочените доводи за недължимост на сумите посочени в изпълнителния лист от 08.11.2023г. издаден срещу Т. И. Б., възразява срещу обезпечения дълг, като оспорва валидността на кредитирането в цялост и в отделните му клаузи, поради наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, посочени в решението по гр.д.№5620/2022г. Претендира съдът да постанови решение с което да постанови, че Т. И. Б. не дължи на "Профи Кредит България" ЕООД, като гарант и съдлъжник, по договор за потребителски кредит с №3021306148/30.06.2017г., посочени в Изпълнителен лист от 08.11.2023, следните суми: 1356,13 лв. главница; 470,75 лв. договорно възнаграждение; 919,33 лв. възнаграждение за допълнителни услуги; 20,00 лв. възнаграждение по тарифа за извънсъдебно събиране; 57,06 лв. лихва за забава; 694,97 лв. законна лихва; 70,36 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Иска да бъде обезсилен и издадения срещу него изпълнителен лист. Насрещната страна е оспорила допустимостта и основателността на иска. Безспорно е установено, че на 30.06.2017г. между „Профи кредит България“ЕООД от една страна, МЕ Б.а-клиент и Т. Б.-солидарен длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, въз основа на неизпълнението на който, по заявление на кредитора „Профи кредит България“ЕООД по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №1443/31.05.2022г. по ч.гр.д.№2915/2022г. по описа на РРС. Възражение срещу заповедта по чл.414 ГПК е подадено само от М Б.а, ищецът Т. Б. не е подал възражение и по отношение на него тя е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. За събиране на сумите по заповедта „Профи кредит България“ЕООД е образувало изп.дело №98/2024г. по описа на ЧСИ М.М, рег. №••• Район на действие Окръжен съд-Русе. В образуваното от „Профи кредит България“ЕООД срещу М Б.а исково производство за установяване вземанията по заповедта /гр.д.№5620/2022г. по описа на РРС/, е прието, че ДПК е недействителен съгласно чл.22 ЗПК, поради което се дължи чистата стойност на кредита-получената сума, без лихви, такси и др. Тъй като заплатената сума е по-голяма от чистата стойност-3600лв, установителните искове са отхвърлени. В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че тъй като с Решение № 461 от 07.04.2023 г. по гр.д.№5620/2022 г. на РРС, е установена недействителност на целия Договор за потребителски кредит № 3021306148 от 30.06.2017г., като се дължи само чистата стойност на кредита, която вече е надплатена, поради което са отхвърлени исковете на „Профи Кредит България'' ЕООД към МЕ Б.а, като кредитополучател, няма основание за насочването на изпълнението към солидарния длъжник за същото задължение. След като не съществува вземане от кредитора към кредитополучателя, то не съществува и вземане срещу съдлъжника Т. И. Б.. Приел е за основателно и възражението на ищеца, че поръчителство може да съществува само за действително задължение по см. на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не гyби тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение, както е в случая. Когато се отговаря за чужд дълг, отговорността на поръчителя не може да бъде по-тежка от тази на главния длъжник, който в случая няма неплатени задължения. Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи и дължи това, което последният дължи - чистата стойност на кредита, вече погасена. Отговорността на поръчителя е акцесорна - в зависимост от главния дълг /обуславя се от съществуването и обема на отговорността на главния длъжник/. С оглед безспорната липса на задължение на главния длъжник МЕ Б.а, установено с Решение № 461 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 5620/2022 г. на Районен съд - гр. Русе, отпада и отговорността на поръчителя. Искът е уважен. Обжалваното решение е неправилно. Според разпоредбата на чл.439, ал.1 длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал.2 –искът на длъжника може да се основе на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая изпълнителното основание е издадено в заповедното производство, въз основа на влязла в сила по отношение на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която той не е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Не се спори, че ищеца е длъжник по висящо изпълнително дело, образувано въз основа на издадения по ч.гр.д.№2915/2022г. по описа на РРС изпълнителен лист. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда / в този смисъл е определение по ч. т. д.№886/2010 г. на ВКС, Т К, I ТО /. В случая с подадената искова молба ищеца оспорва дължимостта на суми, предмет на изпълнително дело №98/2024г. по описа на ЧСИ М.М, с район на действие РОС, рег. №•••на КЧСИ, като се позовава на влязло в сила решение по гр.д.№5620/2022г. по описа на РРС, с което е отхвърлен иск по чл.422 ГПК на „Профи кредит България“ЕООД срещу МЕ Б.а-съдлъжник по договора за потребителски кредит, като е прието, че договорът е недействителен и се дължи чистата стойност, която е заплатена. На първо място следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането и в сила тя има същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както и силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение. Следователно, въпроса за дължимостта на сумите, за които тя е издадена по отношение на Т. Б. и влязла в сила, не може да бъде пререшаван, независимо, че по отношение на солидарния длъжник М Б.а предявеният установителен иск е отхвърлен. Не може да бъде обсъждана в настоящето производство и действителността на договора на потребителски кредит. Неправилно първоинстанционният съд е приел, за да уважи искът, че Т. Б. е поръчител по кредита, като се е позовал на чл.138, ал.2 ЗЗД и чл.142 ЗЗД. В случая, видно от договора и ОУ към него, Б. е солидарен съдлъжник по смисъла на чл.121 ЗЗД и като такъв дължи кредиторовото вземане на свое независимо основание. Ето защо и предвид наведените в исковата молба фактически твърдения, решението на първоинстанционният съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, а исковете-отхвърлени. Решението не подлежи на касационно обжалване. По тези съображения, Окръжният съд