РЕШЕНИЕ

№ 21747

гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20221110130258 по описа за 2022 година Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът Х. Ж. Х. моли съда да постанови решение срещу ответника ИНСТИТУТ ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ КЪМ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ както следва: на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае за незаконно и отмени на уволнението му със заповед №РД 15- 162/5.5.2022 г. на законния представител на ответния институт по чл.325, ал.1, т.3 КТ за прекратяване на трудовия договор от 31.3.2017 г. поради изтичане на уговорения срок; на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ да го възстанови на предишната работа, която е изпълнявал преди прекратяване на трудовия договор от 31.3.2017 г. със зап. №РД 15-162/5.5.2022 г. на работодателя - „главен асистент“; по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за осъждане на ответника да му плати сумата от 7482, 00 лв. – претендирана като обезщетение за оставането му без работа през периода 08.5.2022 – 8.11.2022 г. поради прекратяването на трудовия договор от 31.3.2017 г. със зап. №РД 15- 162/5.5.2022 г. на работодателя, ведно със законната лихва от продаване на исковата молба – 7.6.2022 г., до изплащане на сумата. Ищецът твърди, че съгласно чл.54, ал.1, вр. §5, ал.4, т.2 от ЗРАСРБ трудовият му договор е безсрочен, уговорката за срчност на договора не следва да се прилага, поради което уволнението му на това основание е незаконосъобразно.

Ответникът ИНСТИТУТ ПО ФИЛОСОФИЯ И СОЦИОЛОГИЯ КЪМ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че посочените от ищеца хипотези са неотносими към казуса, тъй като касаят академичния състав на висшите училища и са неприложими за научните организации, какъвто е ответният институти. Освен това, ищецът не отговаря на изискването на чл.54, ал.1, вр. §5, ал.4, т.2 от ЗРАСРБ да е придобил научна степен „доктор“ преди създаването на тази хипотеза, касаеща предходните, а не последвалите я случай. Моли за отхвърляне на исковете и осъждането на ищеца за направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че на 31.3.2017 г. са сключили трудов договор, чието последно изменение е от 8.5.2019 г. Ищецът се е задължил и е работил в ответния институт на длъжност „главен асистент“ срещу насрещното задължение на ответника да му плаща трудово възнаграждение.

Прекратяването на трудовия договор поради изтичане на договорения срок е констатирано със заповед №РД 15-162/5.5.2022 г. на работодателя по чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок.

Не се спори по делото, че шест-крантият размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца се равнява на 7482, 00 лв. От приетите по делото заверени преписи от трудовата книжка на ищеца е видно, че в нея не е отбелязано да е започнал работа при друг работодател пред периода, който следва уволнението му с шест месеца При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищцата на твърденията й за сключването на трудовия договор и прекратяването му въз основа на процесната заповед по чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок, които факти са безспорни. Обусловен е също и от доказване от страна на ответника, че ответника на обстоятелствата, че трудовият му договор е безсрочен на осн. чл.54, ал.1 от Закона за висшето образование, според който Длъжностите по чл. 48, ал. 1 (който касае висшите училища), с изключение на длъжността "асистент" и на случаите на удължаване по § 11 от преходните и заключителните разпоредби (касаещи хабилитираните лица, навършили възраст в която се придобива право на пенсия), се заемат с трудов договор за неопределено време, тоест – че е заемал длъжност главен асистент или приравнена на главен асистент – научен сътрудник ІІ или І степен.

В процесния случай текстовете, на които се позовава ищецът не намират приложение в процесния случай, тъй като ответният институт не е висше училище е а част от Българската академия на науките, което е научна организация – чл.6, ал.1, пр.1 ЗБАН, вр. чл. 32, пр.1 от Устава на БАН и чл.2, ал.1 от Правилника за устройството на дейността на Института по философия и социология при БАН. В Закона за висшето образование е направено ясно разграничение между висше училище и научна организация.

Видно от регистъра на академичните длъжности и дисертации е че ищецът е придобил образователна и научна степен „доктор“ на 24.6.2013 г. – след влизане в сила на Закона за развитие на академичния състав на Република България (ДВ бр.36.9.5.2010 г.), когато е защитил успешно дисертационния си труд. Ето защо, процесното трудово правоотношение не е възникнало при действието на Закона за научните степени и научните звания (отм. ДВ бр.38 от 21.5.2010 г.). Фактът се е осъществил далеч след влизане в сила на новия нормативен акт и не е елемент на заварено и неприключило правоотношение. Ето защо, посочените от ищеца преходни правила по §5 ал.3-5 ПЗР ЗРАСРБ и цитираната практика на ВКС – решение 89/20.6.2017 г. на ВКС по гр.д. №3614/2016 г. на ІV ГО са неотносими в процесния случай.

Притежаването на научната степен „доктор“ не е достатъчно основание за заемането на длъжността „главен асистент“. Съгласно установената съдебна практика разпоредбите на чл.17 ЗРАСРБ и чл.44, ал.2 ППЗРАСРБ не са в противоречие с основните положение в трудово правната уредба на срочните трудови договори, като с оглед нуждите на работодателя трудовият договор за длъжност „асистент“ може да бъде сключен и за срок, по-кратък от предвидения в акта на МС максимален срок от четири години – определение №913/22.11.2018 на ВКС по гр.д №3468/2018, ІV ГО; определение №646/12.6.2017 г. на ВКС по гр.д. №5139/2016, ІV ГО.

Заемането на академична длъжност „главен асистент“ се осъществява въз основа на смесен фактически състав (чл.19 - 23 и чл.32 ЗРАСРБ), чийто главен елемент е решението на научния съвет на научната организация за избор на най-подходящия кандидат след проведен конкурс, оценка и доклад от научно жури. Ето защо, хипотезата по чл.54, ал.4, изр.2 ЗВО е приложима едва след изпълнението на предхождащата я процедура по провеждане и спечелване на конкурса за кандидата за заемането на академичната длъжност „главен асистент“ – 54, ал.4 ЗВО. В процесния случай тези предпоставки не са налице.

Ето защо, следва да се приеме, че ищецът не доказа твърденията си трудовият договор незаконно да е сключен като срочен, респ. с изтичане на срока му работодателят законосъобразно с оспорваната заповед за уволнение е констатирал изтеклия срок и прекратяването на договора.

Относно исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

Неоснователността на главния иск показва, че са неоснователни и обусловените искове.

Относно направените по делото разноски. На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищцата е задължена да плати на ответника направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете – изцяло – 1414, 00 лв.

Предвид изложеното, Софийският районен съд,