Решение № 4805 от 12.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13948/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.361 ТЗ, вр. чл. 372 ТЗ за заплащане на възнаграждение в общ размер от 25 200 лв. за извършване на транспортни услуги, както следва: за месец юли 2024г. от обект в ж.к. „Лагера” до с. Герман, район Панчарево, СО и гр. Елин Пелин, за което е издадена фактура № 2124/31.07.2024г. за сумата от 6420 лв.; за месец август 2024г. от обект в „Житница“ СО до обект в с. Герман, район Панчарево, СО, за което е издадена фактура № 2140/31.08.2024г. за сумата от 5040 лв.; за месец септември 2024г. за почасова работа с автокран/товароразтоварна услуга/ на обект „Тинтява” и транспортни услуги от обект „Житница” до обект с. Герман, район Панчарево,СО и ж.к. Дървеница, СО, за което е издадена фактура № 2170/30.09.2024г. за сумата от 12 900 лв.; за месец октомври 2024г. от обект в „Житница” до обект ж.к. Дървеница, за което е издадена фактура № 2177/08.10.2024г. за сумата от 840 лв., както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от общо 1715,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2024г. до 11.03.2025г. Претендират се разноските по делото. Ищецът твърди по заявка на ответника да са били извършени транспортни услуги, включващи и почасова работа с автокран/товаро-разтоварна услуга/, за което са били издадени горепосочените фактури. Товарът е бил предадени на получателя и приети без забележки, както и е била извършена почасова работа с автокран/товаро-разтоварна услуга/ на обект „Тинтява”. Въпреки извършения превоз ответникът не платил дължимото възнаграждение при получаване на фактурите, поради което се претендира и лихва за забава. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Сочи, че ответното дружество не е получавало товарителниците, приложени към процесните фактури. Оспорва представените товарителници, както и да са били извършвани сочените транспортни услуги. Твърди, че е възразил след получаване на фактурите, сочи че същите не са подписани. Навежда доводи, че товарителниците по делото не съдържат реквизитите предвидени в чл. 51 ЗАП, а именно подпис и печат на изпращач и получател. Оспорва цената на транспортната услуга по размер, като счита, че той се определя от заявка-договор, а не по издадена фактура. Твърди, че неплащането по претенциите се дължи на липсата на представени към фактурата товарителници, които са били изискани. Оспорва претенцията за лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното : По иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.361 ТЗ, вр. чл. 372 ТЗ: За уважаване на иска следва да бъде доказан следния фактически състав: сключването на договор за превоз между страните, изпълнение на задълженията по договора да бъде превозена стоката съобразно уговореното и доставяне на получателя, както и предоставяне на съпровождаща услуга към превоза, а именно извършване на товароразтоварни дейности на сочения обект. Константната практика на ВКС приема, че фактурата е годно доказателство за установяване на търговска сделка, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Така напр. се приема в Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г., I т.о., Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008 г., II т.о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г., II т.о., Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., II т.о., Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., IIт.о., Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I т.о. и др. Дори и в случаите на оспорване на представителната властна лицата, подписали фактурите от името на купувача и доказванена релевирано възражение, че липсва упълномощаване за получаване на стоките, е прието, че след като фактурата е вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника – търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по безсъмнен начин, а не се презумира. В този смисъл са напр.: Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008 г., II т.о. и Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г., I т.о. на ВКС. и др., От изготвената ССчЕ се установява, че процесните фактури - фактура № 2124/31.07.2024г.; фактура № 2140/31.08.2024г.; фактура № 2170/30.09.2024г. и фактура № 2177/08.10.2024г. са били осчетоводени от ответното дружество и по тях е бил ползван данъчен кредит. С оглед горната практика това обстоятелство само по себе си е достатъчно, за да се приеме за установено наличието на всички елементи от фактическия състав. Въпреки това за пълнота е необходимо да се добави следното: Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗАвП Договорът за превоз се установява с товарителница. Според чл. 61 ЗАвП Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. По делото са представени всички товарителници, във връзка с които са били издадени процесните фактури. От тях се извежда, че между страните са сключени множество договори за превоз с посоченото в товарителниците съдържание. Извършването на товароразтоварни дейности с кран представлява съпровождаща превоза услуга, а не самостоятелен договор. Вписването в товарителницата е достатъчно доказателство за уговарянето . От показанията на свидетелите Йорданов, Стоянова и Мюмюнали се извежда, че тези товарителници са били подписани от представител на ответното дружество на обекта. Противно на твърдяното от ответника, не се доказва по никакъв начин, че товарителниците не са били подписани от негов представител, не са били получени или да е било направено възражение при получаването им. Както се спомена по-горе самото осчетоводяване на фактурите, издадени във връзка с товарителниците, представлява признание за сключване на сделките по тях от представител на ответното дружество и приемането на изпълнението по тях без възражения. С допуснатата СТЕ също се установява изпълнение на задълженията по договорите да бъде превозена стоката съобразно уговореното. Това е така, тъй като вещото лице след извършено сравнение констатира, че записите в пътните листа, G P S и тахошайбите на превозните средства отговарят на процесните товарителници. Това се отнася и за товарителница с № 3012. Вещото лице уточнява в съдебно заседание на 03.02.2026г., че грешка в посочения маршрут е допусната не в товарителница с № 3012, а в пътен лист към нея. Това обстоятелство е ирелевантно за дължимостта на сумите по останалите, а и по тази товарителница. Ето защо съдът приема, че всички доказателства по делото еднозначно водят до извода за основателност на претенцията. По тези съображения съдът счита, че искът следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 25 200 лв. По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД: Съгласно чл. 309а ТЗ Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 40 евро, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила. Според чл. 303а, ал. 3 ТЗ Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Тъй като не може да се установи кога са получени фактурите, 14-дневният срок започва да тече от деня, следващ деня на издаването на фактурата за извършените през съответния месец услуги, като забавата настъпва на следващия изтичането на срока ден. В случая за фактура № 2124/31.07.2024г. на стойност 6420 лв. се дължи за периода 16.08.2024г. до 11.03.2025 г. лихва в размер на 434.02 лв. В случая за фактура № 2140/31.08.2024г. на стойност 5040 лв. се дължи за периода 16.09.2024 г. до 11.03.2025 г. лихва в размер на 310.03 лв. В случая за фактура № 2170/30.09.2024г. на стойност 12 900 лв. се дължи за периода 16.10.2024 г. до 11.03.2025 г. лихва в размер на 665.17 лв. В случая за фактура № 2177/08.10.2024г. на стойност 840 лв. се дължи за периода 24.10.2024 г. до 11.03.2025 г. лихва в размер на 38.53 лв. Или общо дължимата сума е 1 447,75 лв., до която следва да се уважи иска. Относно разноските: Предявен размер: 26 915,22 лв.; Уважена част: 26 647,75 лв.; Отхвърлена част: 267,47 лв. Направените от ищеца разноски в настоящото производство са: 1224,40 лв. – държавна такса, 3950 лв. – платено адвокатско възнаграждение; 400 лв. – внесен депозит за възнаграждение за вещо лице или общо 5574,40 лв. Съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. Намаляването на адвокатското възнаграждение до минимума се налага в изключителни случаи, какъвто не е налице. Съдът отчита високия материален интерес по делото, фактическата му сложност - изготвени са две експертизи, налични са множество на брой относими документи, разпитвани са били трима свидетели, проведени са три на брой заседания, както и правната му сложност - отнася се за отношения между търговци по множество договори, правени са множество възражения и доказателствени искания и др. На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 5519 лв. Направените от ответника разноски в настоящото производство са: 2800 лв. – платено адвокатско възнаграждение; 796,01 лв. – внесен депозит за възнаграждение за вещо лице или общо в размер на 3596,01 лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК с оглед уважената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на 35,74 лв. Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България. Така мотивиран, Софийският районен съд