Решение № 356 от 16.5.2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 1442/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 349, ал. 2 ЗЗД(отм.), вр. чл. 51, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът И. М. А. от гр. С. твърди, че на 18.06.1993г. е пострадал от ПТП на пътя между с. К., общ. С. и с. М., общ. А., където лек автомобил управляван от лицето А.Т. И. се блъснал в управлявания от него автомобил. За ПТП-то било образувано следствено дело № 3493/1993 г. на ОСС – гр. Велико Търново, което било прекратено с постановление от 07.04.1995 г. на прокурор при ОП – гр. В. Търново, на основание чл. 237, ал.1, т. 1, вр. с чл. 21, ал. 1, т. 4 от НПК- поради настъпила смърт на виновния водач. За обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, които претърпял вследствие на ПТП-то, предявил срещу застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“ – „Държавен застрахователен институт“ иск, за което било образувано гр. д. № 640/1995 г. на Окръжен съд- гр. В. Търново, което приключило с осъдително решение. Счита, че отговорността на ответното дружество, както и валидно сключената гражданска отговорност от виновния за ПТП-то Водач А. И. била установена с постановеното решение. Счита, че ответникът се явява правоприемник на „Държавен застрахователен институт“, поради което е легитимиран да отговаря срещу иска. Посочва, че след инцидента, а и към настоящия момент е трайно инвалидизиран, като се придвижва с патерици. Здравословното му състояние не му позволявало да извършва, какъвто и да било физически труд. Твърди, че до датата на злополуката работел като заварчик и оксиженист в Държавна фирма „Лъч“ АД. Трудовото му правоотношение било прекратено на 01.06.1994 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ-поради освидетелстване и констатация от ТЕЛК, че не може да изпълнява трудовите си функции. Към момента на предявяване на исковата молба получавал инвалидна пенсия в размер на 679 лв., като последователно от ЕР на ТЕЛК № 4179/05.12.2013 г. трудовата му нетрудоспособност се увеличавала от 86 % до 100 % на 27.11.2019 г. Такава била и до момента. Счита, че от 27.11.2019 г. е започнала да търпи нови болки и страдания вследствие на влошеното си състояние – ексцес, изразяващи се в невъзможност да упражнява трудовата си функция. Счита, че тези увреждания и страдания са влошили състоянието му и иска да бъдат репарирани от застрахователната компания, която да му разликата за периода от 27.11. 2019 г. до завеждане на исковата молба в съда като общо обезщетение, изчислено на база месечните разлики в размер на 17 682 лв., ведно със законната лихва. На следващо място намира, че законът дава възможност обезщетението да се присъжда ежемесечно до навършване на пенсионна възраст на пострадалото лице или до настъпване на други обстоятелства, поради което претендира сумата от 621 лв. месечно, с падеж пето число на съответния месец, считано от завеждане на иска в съда, ведно със законната лихва до навършване на 65 години на 12.02.2028 г. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сума в размер от 35 397 лв. от завеждане на иска в съда до навършване на 65 години на ищеца – 12.02.2028 г.( по 621 лева на месец), както и сумата от 17 682 лв. (по 421 лева на месец), считано от 27.11.2019 г. до предявяване на иска, за претърпени имуществени вреди, които са в резултат на ПТП настъпило на 18.06.1993 г., в едно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията, както и направените разноски. Ответникът "ДЗИ – Животозастраховане" ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба като заявява, че предявената искова претенция се явява процесуално недопустима, тъй като с оглед влязло в сила решение по гр. д. № 640 по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново за 1995 г., на основание 299, ал. 1 от ГПК спора не може да бъде пререшаван. Счита, че искът, с оглед твърдените обстоятелства и приложени доказателства, по същество е неоснователен. Оспорва претендираните вреди да са в причинно – следствена връзка с твърдяното застрахователното събитие. Посочва, че ищецът вече е бил обезщетен с решение по предходното дело между страните. Намира, че не са налице нови увреди в здравословното му състояние, които да представляват „екцес“, и които да са в пряка причинна връзка с настъпилото на 18.06.1993 г. ПТП. Намира, че претендираното обезщетение е завишено и несъответства на принципа на справедливостта. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, т.к. не е провел правило лечение, респективно рехабилитация по отношение на травматичните си увреждания свързани с ПТП-то. Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства са нормални биологични и дегенеративни процеси, вследствие на напредване на възрастта на ищеца. Намира, че претендираното обезщетение за загуба на трудоспособност не се покрива от задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Възразява, че е изтекла и погасителната давност по чл. 337 от ЗЗД (отм.), тъй като от настъпването на ПТП-то са изминали около 29 години. Твърди, че иска е завишен по размер. Претендира разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, влошаване на здравословното му състояние, което влошаване се намира в причинна връзка с увреждането при ПТП от 18.06.1993 г., необхванато от обезщетението, предмет на решението по гр. д. № 640/1995 г. по описа на Окръжен съд – гр. В. Търново, както и за новонастъпили след исковата молба по предходното съдебно производство увреждания; действителен размер на вредите (размерът на трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не е налице неработоспособност); От своя страна ответното дружество следва да установи по делото, с оглед наведените в писмения отговор твърдeния, възражението си за съпричиняване на ищеца, действия част от причината за настъпване на вредоносния резултат, свързан с влошаване на здравословното състояние на ищеца, довело до трайна неработоспособност; да докаже възражението си, че ищецът е бил обезщетен за настъпилите вреди с постановяване на решението по гр. д. № 640/1995 г. по описа на Окръжен съд – гр. В. Търново; да докаже възражението си за изтекла погасителна давност за процесното вземане, т.е. моментът на настъпване на екцеса. С определение от 20.12.2023 г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец И. М. А. са конституирани наследниците му, а именно ищците: М. И. М. и С. И. И.. Между страните не е спорно, че на 18.06.1993 г. наследодателят на ищците - И. М. А. е претърпял ПТП, причинено виновно от лицето А.Т. И., като водач на л. а. марка „Жигули“, с рег. № •••, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Държавен застрахователен институт“, чиито правоприемник е ответното дружество. Не се спори също така, че с решение по гр. д. № 640/1995 г. на ОС-В. Търново „Държавен застрахователен институт“ е бил осъден да заплати на А. обезщетения за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП-то. От приетите и неоспорени от страните решения на ТЕЛК се установява нивото на трудоспособност на А. през годините след ПТП-то от 1993 г., както й общото му здравословно състояние, а то е следното: На 02.03.1994 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 0440, с водещата диагноза „Счупване на таза/консолидирани фрактури на таза парезис нерви ишиадици синистри“. С това решение лекарите от ТЕЛК признават на И. М. А. временна нетрудоспособност. На 01.06.1994 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1113, с водещата диагноза „Счупване на таза/луксацио коксесинистра, травматика малем саната, фрактура ацетабуле синистра-слабо консолидирана. Фрактура ос пубис синистра, парезис нерви ишиадис синистра“. С това решение лекарите от ТЕЛК признават на И. М. А. втора група инвалидност за една година. На 11.07.1994 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1466, с което признал 72 % трайно загубена трудоспособност, като преценката била направена към едногодишния срок от злополуката. На 21.04.1995 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1084, с водещата диагноза „Счупване на таза/консолидирана състояние след фрактура на ацетабулума от ляво ос пубис синистра статус пост луксацио феморис синистра; травматична лезия на левия седалищен нерв“. С това решение лекарите от ТЕЛК признават на И. М. А. трета група инвалидност - пожизнена, а в следващо решение от 11.10.1995 г. приема, че инвалидността му е втора група, като потвърждава останалите поводи. На 11.03.1997 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 0530, с водещата диагноза „Счупване на таза/консолидирани фрактура на левия ацетабулум и лява седалищна кост, скъсяване на левия долен крайник, контрактура на лявата тазобедрена става, травматична лезия на левия нервус ишиадикус, паретично ляво ходило”. Потвърждават втора група инвалидност за две години. На 01.02.1999 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 0276, с водещата диагноза „Счупване на таза/консолидирани фрактура на левия ацетабулум и лява седалищна кост. Скъсяване на лев долен крайник с контрактура на лявата тазобедрена става, травматична лезия на левия нервус ишиадикус-лява вяла долна моноплегия”, като решението е променено частично с експертно решение от 19.02.1999 г. На 06.04.2001 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1111, с водещата диагноза „Травми на периферните нерви на тазовия пояс и долни крайници/посттравматична лезия на ляв седалищен нерв. Тежка степен претърпяна фрактура на левия ацетабулум с контрактура в ЛТБС”. Признават му 72 % намалена работоспособност за три години. На 06.04.2004 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1046, с водещата диагноза „Травми на периферните нерви на тазовия пояс и долни крайници. Травматична увреда на левия седалищен нерв тежка степен. Коксартрозис синистри пост фрактура ацетабилу абревиацио екстремиртас инфериоорис синистри 4 см.” Признават му 78, 4 % намалена работоспособност за три години. На 06.03.2007 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след освидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 045, с водещата диагноза „Травми на нервите на ниво тазобедрена става и бедро. Състояние след травматичната увреда на левия седалищен нерв, тежка степен. Лявостранна коксртроза след фрактура на ацетабулума. Скъсен ляв крак с 3 см. Рецидивираща микролитиаза на десен бъбрек кбф.” Признават му 78 % намалена работоспособност за две години. На 26.01.2009 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след пълно преосвидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 0262, с водещата диагноза „Травми на нервите на ниво тазобедрена става и бедро. Травматичната увреда на левия седалищен нерв, тежка степен. Лявострана коксaртроза след фрактура на ацетабулума със средно тежък фд. Скъсен ляв крак с 3 см. Бъбречно каменна болест с колики през големи интервали. Признават му 64 % намалена работоспособност за три години. На 07.12.2011 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след пълно преосвидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 3283, с водещата диагноза „Травми на нервите на ниво тазобедрена става и бедро. Травматичната увреда на левия седалищен нерв, тежка степен. Лявостранна коксртроза след фрактура на ацетабулум и средно тежък фд. Скъсен ляв крак с 4 см. Бъбречно каменна болест сателитен нефрит кбф симптомна хипертония хипертонично сърце сн 0. Признават му 76 % намалена работоспособност за две години. На 05.12.2013 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след пълно преосвидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 4179, с водещата диагноза „Травми на нервите на ниво тазобедрена става и бедро“. Травматичната увреда на левия седалищен нерв, тежка степен радикулопатия л 4 и л 5 в дясно емг данни от 07.2013 г. левостранна коксартроза след фрактура на ацетабулум средно тежка степен. Паренхимна киста на десен бъбрек хбн гр 1 без анемичен синдром. Признават му 86 % намалена работоспособност за три години. На 02.12.2016 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след пълно преосвидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 4572, с водещата диагноза „Травма на седалищен нерв на ниво тазобедрена става и бедро“. Травма на седалищния нерв на ниво тазобедрена става и бедро. Левостр. коксартроза след ф-ра на ацетабулум, тежка ст. С флакс.Скъсен ляв крак с 4 см. Хиперт. Гр. втора нефроангеосклерозис син. С микролитиаза. Паренхимна киста на десен бъбрек ХБН I. Признават му 92 % трудова неработоспособност без чужда помощ за три години. На 27.11.2019 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след пълно преосвидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 4138, с водещата диагноза „Злокачествено ново образувание на бъбрека“. С-е след десностранна нефректомия-04.2017 г. Левостранна коксартроза тежка ст. Скъсен ляв крак с 5 см. М хиперт гр. III. Хип. Сърце и бъбрек. ХБН I. Признават му 92 % трудова неработоспособност без чужда помощ за една година. На 21.06.2021 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, след преосвидетелстване издал на ищеца Експертно решение № 1588, с водещата диагноза „Злокачествено ново образувание на бъбрека“. С-е след десностранна нефректомия-04.2017 г. Левостранна коксартроза тежка ст. Скъсен ляв крак с 6 см. АХ гр. III. ХБН I. Н 0 НИХА. Посттравматична увреда на ляв седалищен нерв, тежка степен. Признават му 100 % трудова неработоспособност без чужда помощ за три години. На 16.02.2023 г. състав на ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. В. Търново, по документи издал на ищеца Експертно решение № 90561, с водещата диагноза „Злокачествено ново образувание на бъбрека“. Хипертонично сърце (застойна) сърдечна недостатъчност; други видове стенокардия, вреждане на седалищен нерв, появи на хорнична бъбречна недостатъчност. Признават му 100 % трудова неработоспособност без чужда помощ за две години. Свидетелите М. В. и И. И. – приятели и съседи на И. А., изнасят данни в подкрепа твърденията на влошеното му здравословнно състояние през последните няколко години. А. не излизал от апартамента си в гр. С.. Налагало се да му помагат с пренасянето на дърва за огреви и закупуване на хранителни стоки. Посочват период на обездвижването между 3 и 5 години преди смъртта му. Спрял да ходи на работа преди 5-6 години, а преди това работел като заварчик. След ПТП-то използвал патерици. По делото е прието заключение по допуснатата от съда съдебно- медицинска експертиза. Вещото лице д-р Н. Г. дава заключение, че в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП са диагнозите свързани с травмата на лявата тазобедрена става със засягане на левия седалищен нерв, които причинили траен тежък двигателен дефицит на ляв долен крайник. Посочва, че всички по-късно настъпили заболявания, не може да се приемат за свързани с претърпяното ПТП от 18.06.1993 г. поради големия период от време изминал от тогава до проявлението им. Уточнява, че всички допълнителни диагнози съществуващи в решения на ТЕЛК след това с № 1046/06.04.2004 г. били нови и не са свързани с реализиралото се ПТП на 18.06.1993 г., и са фиксирани в решения на ТЕЛК след тази година. В съдебно заседание вещото лице допълва, че дегенеративните процеси засягащи левия крак и седалищен нерв нямат отношение към бъбрека, както и към развитата хипертония отбелязана в решение на ТЕЛК от 2016 г. Счита, че увреждането на бъбрека е настъпило в резултат от хипертония на нефроангиосклероз, която е увредила бъбчречния паренхими. Вещото лице заключава, че това заболяване по никакъв начин не би могло да се обвърже с претърпяното от ищеца ПТП през 1993 г. Изключва възможността да се е появила хипертония заради обездвижването му, т.к. лицето се е предвижвало с патерици, а и не са налице данни да е било обездвижено след 1993 г. Посочва, че до премахване на десния бъбрек на А. след 2017 г. се е стигнало, поради откриването на злокачествено образование в него, като от тогава са започнали комплекс от посттравматични изменения и всички други последващи нови заболявания вписани в ЕР на ТЕЛК. При освидетелстването му те са били заложени във формулата, по която се изчислява процента нетрудоспособност, като постепенно са я увеличили от около 70 % (вървяща регулярно през целият период от 1993 г. до тогава) до 100 % след това. Отхвърля тезата на ищците, че бъбрекът е отстранен заради раздуване му вследствие на ПТП-то, посочвайки, че това е станало заради откритото злокачествено образование. В заключение намира, че от 1993 г. до 2004 г. поради давността изминала между двете събития не може да направи пряка връзка за изменение на здравословното състояние на И., вследствие на ПТП-то, като посочва, че всички отключили се нови заболявания след 2004 г. са от друг характер и причина. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, обективно и напълно обосновано. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: По допустимостта на иска: Със ЗЗИ (Закон за застраховане на имуществото изв. бр. 12/58 г.) са определени обектите и субектите, подлежащи на задължително застраховане, както и поетите от ДЗИ рискове. Застрахователната дейност, съгласно Закон за ДЗИ (ДВ, бр. 54/69 г. с изм. и доп.), е възложена на ДЗИ. Задължение на ДЗИ е да сключи със собственика на МПС договор за застраховка като единствен застраховател, на когото държавата е възложила тази дейност. Монополното положение на ДЗИ не може да се счита отпаднало до приемане на Закон за застраховането, публикуван в ДВ, бр. 86/1996 г., в сила от 1.01.1997 г. Видно от приложените по делото доказателства искът от 1995 г. е предявен срещу ДЗИ. От вписванията в Търговския регистър и от съществуващите в ТР документи се установява, че по партидата на "ДЗИ" ЕАД са вписани редица промени на фирмата след регистрацията с Решение № 1 от 30.10.97 г. на СГС. Към 2000-2001 г. дружеството е с фирма "ДЗИ" ЕАД, впоследствие към 30.01.2008 г. – ЗПАД "ДЗИ", към 30.07.2008 г. – ЗАД "ДЗИ", а от 16.10.2012 г. – "ДЗИ- Животозастраховане" ЕАД. "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК: 121718407 е регистрирано с Решение № 1 от 29.07.1998 г., чийто едноличен собственик е "ДЗИ Животозастраховане" ЕАД, с ЕИК: 121518328. В предмета на дейност на "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД е посочена и застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства. Предвид на изложеното, настоящият състав на съда счита, че ответникът "ДЗИ Животозастраховане" ЕАД, като правоприемник на дейността на Държавен застрахователен институт в областта на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", е легитимиран да отговаря в процеса. Съгласно нормата на чл. 378, ал. 4 от КЗ „ексцес“ е всяко влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, което се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Съобразно същата норма давността е 5-годишна от датата на настъпването или узнаването за ексцеса, но не повече от давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено увреждане. Предвид началната дата на проявление на твърдения от първоначалния ищец ексцес – 27.11.2019 г.(датата на освидетелстването му с ЕР на ТЕЛК №4138 – стр. 101 от делото) давността не е изтекла. В този смисъл е и т. 4 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК. Следователно възражението на ответника, че исковете са погасени по давност, е неоснователно. Установи се от заключението на СМЕ, че пострадалият И. М. А. е развил цялостно влошаване на здравословното състояние, което е довело до трайна нетрудоспособност. Със соченото от ищците Експертно решение № 4138/27.11.2019 г., след освидетелстване на А. е опредЕ. 100 % трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, с водещата диагноза "Злокачествено ново образувание на бъбрека, с изключение на бъбречно легенче". Настъпилата инвалидност и процент на трайно намалена работоспособност е потвърдена с няколко последващи Експертни решения. Описаното в решението здравословно състояние на А. и водеща диагноза, с оглед заключението на вещото лице, не може да се обвърже с ПТП-то от 1993 г., т.е. за съдът са налице основание, които сочи на неоснователност на иска, поради недоказване на пряка причинно - следствена връзка между реализиралото се ПТП, обезщетението на неимуществените и имуществените вреди определени с решението на ОС-В. Търново от 1995 г., и влошаващото се състояние на А. след 2004 г., и конкретно след ЕР на ТЕЛК от 2019 г. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетение подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят стига последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с чл. 51, ал. 3 ЗЗД, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Съобразно т. 10 от Постановление № 4/30.10.1975 година на Пленума на Върховния съд на Република България при влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение с това, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване при наличие на причинна връзка с увреждането. Ето защо обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, е в съответствие с тази точка от Постановлението, ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. Ново обезщетение не се дължи в хипотезата, при която при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Вещото лице е категорично, че промените, водещи до влошаване на здравословното състояние на Ибахрим А. след 2019 г., не са вследствие на ПТП-то реализирало се през 1993 г., съответно всички вреди са били взети предвид от съда при постановяване на решението постановено по гр. д. № 640 по описа на Окръжен съд Велико Търново за 1995 г. Предвид установената фактическа обстановка, приетото заключение на СМЕ, съдът намира, че предявеният иск не е доказан по основание. Не е налице развитие на първоначалното увреждане, получено от А. при ПТП-то от 1993 г., а допълнително развитие и влошаване на здравословното му състояние след 2004 г. - хронични заболявания свързани с бъбрека на А. и хипертония, не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. С оглед на това отговорността на ответника, не следва да бъде ангажирана, тъй като не се касае за допълнителни вреди (ексцес), вследствие на застрахователно събитие, по което застраховател на виновния водач е бил Държавния застрахователен институт. След като предявеният иск не е доказан по основание, то съдът не следва да излага мотиви за определяна на обезщетение. По разноските: Пълномощникът на ответника е поискал да му бъдат заплатени сторените по делото разноски. По делото са налични доказателства за разноски за внесен депозит за СМЕ в размер на 450 лв., както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3855 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от общо 4305 лв. Възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно, защото делото се отличава с фактическа и правна сложност, както и защото по същото са проведени четири съдебни заседания. Така мотивиран, съдът