Решение № 200 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6666/2025 г.

Производството е по чл. 146 от ГПК. Жалбоподателят СОФИЙСКО - ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ, ЕИК 825236945, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза" №3, представлявана от М. Р. П., •••, чрез адв. И. П. Д., със съдебен адрес: •••, моли съда да обяви за нищожно Решение №••• г. на Общинска служба по земеделие - гр. Пловдив, в частите му, с които е направен отказ да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти или части от тях: Имот от 35.760 декара, находящ се в строителните граници на гр. ••••; Имот от 12.978 декара, находящ се в строителните граници на •••, в местност „•••“, част от имот №* от Кадастрален план, изработен през ••• г.; Имот от 21.693 декара, находящ се в строителните граници на гр. •••, в местност „•••“, част от имот №•• от Кадастрален план, изработен през ••• г. и е отказано да се признае в съществуващи/възстановими стари реални граници на следните имоти или части от тях: Имот от 4.000 декара, находящ се в строителните граници на гр. •••, в местността „•••“, част от имот №* от Кадастрален план, изработен през ••• г., поради право на собственост на други лица. Твърди, че с Решение №••• г. и на основание чл.18ж. ал. 1 ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие - гр. Пловдив на Софийско- пловдивска епархия на Католическата църква в България било признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/стари реални граници на следните имоти: 1. имот от 37.730 декара, находят се в строителните граници на гр. •••, представляващ имот №* от КП, изработен през ••• г.; 2. имот от 23.505 декара, находящ се в строителните граници на гр. •••, в местност „••••“, представляваща имот №* от КП, изработен през ••• г.; 3. имот от 21.693 декара, находящ се в строителните граници на гр. ••• представляващ имот №•• от КП изработен през ••• г. Със същото решение на ОСЗ - гр. Пловдив било възстановено правото на собственост на жалбоподателя за част от посочените имоти, а именно за 1.970 декара от имот №* и за 10.527 декара от имот №*. Наред с това, с решението на ОСЗ е направен отказ да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими стари реални граници на следните имоти или части от тях: Имот от 35.760 декара, находят се в строителните граници на гр. ••• част от имот №* от КП, изработен през ••• г.; Имот от 12.978 декара, находящ се в строителните граници на гр. •••, част от имот №* от КП, изработен през ••• г.; Имот от 21.693 декара, находят се в строителните граници на гр. •••, част от имот №•• от КП изработен през ••• г. Твърди, че при издаване на решенията, последващи процесния индивидуален административен акт, са приложени погрешно редът и правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с които законодателят урежда обезщетителното производство, намиращо приложение, когато с решение на Общинска служба по земеделие е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване, поради наличие на пречки, предвидени в чл. 106. ал.1 ЗСПЗЗ. Административният орган не съобразява, че с оглед правно организационната форма, а именно религиозна организация, спрямо жалбоподателя са неприложими правилата на чл. 18д, ал.3 ППЗСПЗЗ, по смисъла на който лицата по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ(каквото Католическата църква не е), в 14 дневен срок от датата на получаване на уведомлението за решението, с което не може да се възстанови правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, подават писмено искане до общинската служба по земеделие, в което избират начина на обезщетяването съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Всички последващи действия и актове се основат на Решение №••• г. на Общинска служба по земеделие - гр. Пловдив, като се приема, че същото е стабилизирано, тъй като не е било оспорено по предвидения за това ред и не преминало през проверка на неговата законосъобразност, включително и нищожност по съдебен ред. Твърди, че Общинска служба по земеделие - гр. Пловдив, няма предметна компетентност да издаде процесния индивидуален административен акт, което влече неговата нищожност. Ответната по жалбата Общинска служба Земеделие – Пловдив, оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че ако съдът приеме, че ОСЗ не е компетентна да се произнесе по възстановяването на имоти, собственост на Католическата епархия по силата на Закона за вероизповеданията, то би следвало цялото Решение № ••• г. да бъде обявено за нищожно - както за възстановените, така и за невъзстановените земеделски земи. Районна прокуратура – Пловдив, изразява становище, че жалбата е основателна. Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима и по същество основателна по следните причини: Производството по оспорване на решенията на Общинската служба „Земеделие“ за възстановяване собствеността върху земеделски земи е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен ред за съдебно обжалване, различен от предвидения в АПК. Тъй като в ЗСПЗЗ не е уредена възможност за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията за това, следва да намерят приложение нормите на АПК за оспорване на административни актове. Съгласно нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК, правото на съдебно оспорване на административните актове, независимо от квалификацията им като индивидуални, общи или нормативни, принадлежи само на онези правни субекти, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт, или за които той поражда задължения, т. е. абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им, или към постигане на положителни правни резултати. В този смисъл жалбоподателят е процесуално легитимиран да атакува решенията на ПК и ОСЗ. В процесуалните закони, уреждащи административното производството, вкл. и АПК, не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но само тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта винаги е основание за неговата нищожност. Решение №•••г. на Общинска служба по земеделие - гр. Пловдив, е издадено в резултат на реституционна процедура, по силата на заявление подадено от Софийско - пловдивска епархия на Католическата църква в България. „Софийско-пловдивска епархия на Католическата църква в България“, е религиозна организация. До влизане в сила на Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г.), възстановяването на имуществото й се извършва по силата на специален реституционен закон - Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на НС от 1953г. (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на Католическата черква в пределите на Народна република България (обнародван, ДВ, бр. 104 от 24 декември 1992 г.). Съгласно чл. 1 от този закон, възстановява се собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на Народното събрание от 12 март 1953 г. недвижими и движими имоти на Католическата църква, които са собственост на държавата, общините, обществените организации, или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са конфискувани. Според чл. 2 от цитирания закон, когато не са налице условията за възстановяване правото на собственост по чл. 1, Католическата църква се обезщетява по ред и условия, определени от Министерския съвет. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти(ЗВСОНИ), се възстановява собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2 с. з., съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон - чл.3,ал. 3 от ЗВСОНИ. След влизане в сила на Закона за вероизповеданията и доколкото жалбоподателят попада в кръга от субекти по смисъла на §1 от ЗВ, то в полза на Софийско-пловдивската епархия на Католическата църква в България настъпва реституция по право на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на същия закон. По смисъла на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ, се възстановява собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти на основния, посочени в ЗВСОНИ, в отменения чл. 21 от ЗВ, в ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИМН, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват на място до размерите, в които са отчуждени. С оглед разпоредбата на § 5, ал. 2 от същия закон, която предвижда, че възстановяването на тези имоти се извършва по реда на ЗВСОНИ, с влизането в сила на този закон, собствеността върху посочените имоти се възстановява по право, с влизането на закона в сила. Собствеността на вероизповеданията винаги се възстановява по право, включително и върху имоти, за които съответният реституционен закон поначало предвижда реституцията да се извършва по административен ред. Това се отнася и за обобществените земеделски земи, както и за одържавените гори, собственост на религиозни общности, като разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ, предвиждаща общ административен ред за възстановяване на земеделски земи, отнети от Католическата черква и други религиозни общности, се смята за отменена от по-новата по време разпоредба на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗВ, според която реституцията в полза на религиозните общности, включително върху имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, се извършва по право. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ, правото на собственост върху земеделски земи, отнети от ••• и другите религиозни общности, кооперации и други организации се възстановява по тяхно искане, или по общия административен ред за възстановяване на собствеността по този закон. Доколкото обаче цитираната разпоредба и след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 99/22.10.02 г., предхожда по-новата по време норма на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗВ (обн. ДВ, бр.120/29.12.02 г.) следва да се счита за мълчаливо отменена и следва да се приеме, че реституцията в полза на религиозните общности, включително върху имоти, подлежащи на възстановяване по силата на ЗСПЗЗ, се извършва по право, по силата на закона. Следователно, ако религиозната общност е пропуснала да подаде заявление за възстановяване на собствеността й по административен ред, след влизане в сила на Закона за вероизповеданията, за нея липсва правен интерес от предявяване на специален установителен иск за установяване наличието на предпоставките за образуване на административно производство пред органа по поземлена собственост, след като реституцията не настъпва по административен ред. В този смисъл Определение №508 от 30.12.2008г. по ч.гр.д. №2100/2008г. на ВКС. Същото се подкрепя и от приложеното към преписката образувана във връзка с издаването на обжалваното Решение № ••• г. на ОСЗ – Пловдив, Становище••• г. на ••• в ••• до директор ••• /л.101 от делото/ и Писмо на Община Пловдив до ОСЗГ /л.99 от делото/, с които е заявено, че ••• не следва да издаде исканите удостоверения и скици по чл.13 от ППЗСПЗЗ за имоти пл. №••• по плана на ЮИЗ от ••• г., тъй като са свързани с разпоредбите на Закон за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на НС от 1953г. (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на Католическата черква в пределите на Народна република България (обнародван, ДВ, бр. 104 от 24 декември 1992 г.). С оглед всичко изложено по-горе, настоящия състав на съда намира, че Общинска служба по земеделие - гр. Пловдив, не е компетентна да издаде Решение №••• г., което го прави недействително, а от там и нищожно. Следва да се отбележи, че когато индивидуален административен акт е нищожен поради липса на компетентност (издаден от некомпетентен орган), той е изцяло нищожен, тъй, като компетентността е съществен елемент за валидността му, като съдът само констатира и обявява нищожността. Същевременно обаче, доколкото съдът е сезиран в настоящото производство с жалба за обявяване за нищожно Решение №••• г. на Общинска служба по земеделие - гр. Пловдив, в частите му, с които е направен отказ да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на описаните имоти или части от тях, то същия не може да се произнесе за повече отколкото е поискано от жалбоподателя и съответно да прогласи нищожност на цялото Решение №••• г. С оглед на горното жалбата следва да бъде уважена, като преписката на основание чл.173 ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена на Областен управител на Област Пловдив. Предвид изхода на делото, ответникът следва да възстанови на жалбоподателя направените от него разноски в процеса в размер на 3 600,00 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът