Решение № 610257 от 6.12.2011 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 183/2011 г.

Производството по реда на чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ. Предявени установителни искове по чл.124 ал.3 от ГПК. Жалбоподателите Н.Й.Н., С.Н.И. и С.Й.С., представлявани от адв.Г. Ан.С. от САК, твърдят, че са наследници сме на Н.Х.Н.(бивш жител ••• бряг). ОС”Земеделие”/ПК/ гр.Ч. им била признала правото на собственост върху имоти, собственост на Н.Х.Н. по преписка №504/1992г. ОС”Земеделие” гр.Ч. била представила фалшифицирани документи и документи с невярно съдържание, които се отнасяли за техните имоти и за които жалбоподателите не били уведомени. Твърдят, че Решение № 10 C /05.12.2000 г., Решение № 10-0Б/03.04.2001г. и Решени е№10-Б/21.05.2001г. страдат от неотстраним порок като индивидуален административен акт, което води до тяхната нищожност, тъй като са постановени при неспазване на предписаната от закона форма. Твърдят, че ПК като колективен административен орган постановява своите актове в състав, определен съгласно чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията и преди изменението в ДВ бр.113/28.12.1999г., Решение №10С/05.12.2000г. не било подписано от заместник-председател-специалист по горско стопанство и от един член на комисията. Съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗСПЗЗ(в редакцията и преди изменението в ДВ бр.34/2000г.) поземлените комисии се образуват, преобразуват и прекратяват от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Той назначава и освобождава председателя, секретаря и членовете им. Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ(в редакцията до отмяната и ДВ бр.44/2001г.), действаща към момента на постановяване на атакуваните решения, поземлените комисии се състоят от председател, заместник-председател, секретар и четен брой членове. Този състав на ПК е задължителен, тъй като е нормативно определен. Освен това било безспорно, че Решение №10С/05.12.2000г. е постановено от председател, секретар и нечетен брой членове, т.е. решението не е постановено при участието на заместник-председател и четен брой членове, както е нормативно определено - постановено е от незаконен състави същото е нищожно. Решение № 10-0Б/03.04.2001г. и Решение №10-Б/21.05.2001г. с председател С.Б. не били подписани, което предопределя тяхната нищожност. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Решение №10С/05.12.2000г., Решение № 10-0Б/03.04.2001г. и Решение №10-Б/21.05.2001г. Жалбоподателите твърдят, че: Протокол №363/12.4.2001г., е неистински документ, тъй като подписът на В.И. бил Фалшифициран, което се установявало от обяснение от 11.03.2002г. на В.И. пред полицията; Протокол №59/31.1.2002г. е неистински документ, тъй като подписът на В.М. е фалшифициран, което се установява от писмо от В.М.; Решение №10-0Б/05.08.2002г. е неистински документ тъй като подписите на Р.Н. и В.И. са фалшифицирани; Решение №10-Б/29.08.2002г., е неистински документ, тъй като подписите на Р.Н. и В.И. са фалшифицирани. В уточняваща молба от 11.04.2011г. молят съда, по реда на чл.124 ал.3 от ГПК да прогласи, че Протокол №363/12, 4.2001г.; Протокол №59/31.1.2002г.; Решение №10-0Б/05.08.2002г.; Решение №10-Б/29.08.2002г. са неистински документи. Ответникът по жалбата ОС”ЗГ” гр.Ч., редовно призован не изпраща представител. С молба-становище депозира преписка №504/28.07.1992г. със заявител Й.Н.Х.. В изпълнение на решения на Адм.С-Плевен и ВАС твърди, че са били изпратени на жалбоподателите съответно преписи от Решение №10-Б/29.08.2002г., Решение №10Б/29.08.2002г., П ротокол №10/24.08.1992г., като по този начин изпълнили съдебните решения. С чита за неоснователни твърденията за нищожност на издадените решение и протоколи на ПК. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на Закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори, че жалбоподателите Н.Й.Н., С.Н.И. и С.Й.С. са наследници на Н.Х.Н.(бивш жител ••• бряг – починал на 10.10.1974г.), което се установява и от приложеното удостоверение за наследници. Със Заявление с вх. №101/18.06.2008г. Н.Й.Н. в качеството си на наследник на Й.Н.Х. (заявител по преписка №504/31.07.1991г.) е поискал от Началника на ОС”ЗГ” гр.Ч. от името на всички наследници да им бъдат предоставени депозитарни разписки за акциите с които са обезщетени за 12.200 дка съгласно Протокол №10/24.08.1992г. и Протокол №189/14.03.2001г. на ПК, за което са уведомени. В ОС”З” гр.Ч. с писмо с изх. №ГЮ-05-116/23.06.2008г. отговаря, че по преписка №504/1991г. на наследниците на Н.Х.Н. има издадени две депозитарни разписки - за 14.671дка с номирал 7030.00лв. и за 12.200.00дка с номинал 6503.00лв. Наследниците са поканени за получаване на депозитарни разписки. С писмо с вх.№114/02.07.2008г. жалбоподателят е поискал ответникът да му отговори за кои местности се отнасят цитираните 14.671дка и 12.200дка като твърди, че наследниците не са били уведомявани за компенсиране с бонове. С писмо с изх.№П0-05-137/18.07.2008г. ответникът е отговорил, че решение за обезщетение с ПКБ за 12.200дка е било постановено за заявените 12.000дка в местността”Водол” и 0.200дка в местностт а„Деловете”, които са застроени от керамичен завод „Т…”ЕООД, съгласно молба-декларация от Й.Н.Х., в която бил посочен начин на обезщетяване - с акции от предприятието. След допълнително уточняване се оказало, че земите на наследодателя - Н.Х.Н. не попадали на територията, застроена от керамичен завод „Терра”ЕООД и подлежат на обезщетение с ПКБ, което било отразено в протокол на ПК гр.Ч.. Съществували Решение №10-ОБ/05.08.2002г. за 12.200дка и Решение №10- ОБ/03.04.2001г. за 0.200дка - двете за определяне правото на обезщетение на собствениците, и които не са обжалвани по отношение на стойността. С ново заявление с вх.№129/30.07.2008г. заявителят поискал, след като 12.00дка в местността”Водол” и 0.200дка в местността „Деловете”, не попадали на територията на керамичния завод, да му бъде отговорено защо земите не са възстановени съгласно ЗСПЗЗ в стари реални граници, както и да му бъдат изпратени преписи от решенията, с които тези земи са отказани за възстановяване, в т.ч. и допълнителните уведомления по чл.10Б от ЗСПЗЗ. В отговор с писмо с изх.№ПО-05-175/21.08.2008г. ответникът заявил, че не разполага с копие от исканото писмо, тъй като съгласно чл.10 ал.4 т.2 от ЗДАФ, документи в архивите на градски учреждения и организации се съхраняват за срок от пет години и десет години за областни и централни органи. С решение по адм.дело№864/2008г. Адм.С гр.П. е отменил отказа на Началника на ОС”ЗГ” гр.Ч. за предоставяне на административна услуга по заявление на Н.Й.Н. от 25.07.2008г. с вх.№129/30.07.2008г., като е задължил Началника на ОС”ЗГ” гр.Ч. да предостави на Н.Й.Н. преписи от решенията на ПК гр.Ч., с които е отказано възстановяване на земеделски земи на Н.Х.Н., заявени от Й.Н.Х. в размер на 12.00дка в местността”Водол” и 0.200дка в местността „Деловете” и наследниците са обезщетени с поименни компенсаторни бонове, както и да предостави копие от изпратените до заинтересованите лица уведомления по чл.10б от ЗСПЗЗ. С влязло в законна сила(на 08.11.2010г.) решение по адм.дело №3714/2010г. ВАС е оставил в сила решението по адм.дело №864/2008г. Адм.С гр.П.. С Решение № 10 C /05.12.2000 г. ПК гр.Ч. в състав: председател С.Б., членове: К.Й., И. В., А. М., В.И. и секретар Г.Б., на основание подадената искова молба от Й. Н.Х.(наслед­ник на Н. Х. Н.) за определяне на начин на обезщетение въз основа на решение№504 на ПК по чл.18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ във връзка със съдебно решение по чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ за зем­лище гр.Ч. определя правото на обезщетение с поименни компенсационни бо­нове за признато, но невъзстановено право на собственост за земеделски земи на наследниии на Н.Х. Н. по чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ – 6.670дка – V -категория. Цитираното решение е подписано от председателя, секретаря и членовете(с изключение на В.И.). С решение№10-ОБ/03.04.2001г. ПК гр.Ч. в състав: председател С.Б., членове: К. Й., Ан. М., В.И.. Р.Н. и секретар Г. Б., по преписка за обезщетяване с вх.№504/02.04.2001г. на наследниците на Н. Х. Н., на основание влязло в сила Решение№10А/11.07.1996г. на ПК по чл.19 ал.6 от ППЗСПЗЗ и влязло е сила съдебно решение№159/10.04.1997г. на РС-Ч. определя на наследниците на Н. Х.Н.(бивш жител ••• бряг) правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 3.411дка III-категория, 3.933дка IV-категория, 0.657дка V-категория с Решение №10А/11.07.1996г. по чл.19 ал.6 от ППЗСПЗЗ; 6.670дка V категория със съдебно решение №159/10.04.1997г. на РС-Ч.при условията на чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ. от които: -за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 3.411дка III-категория х 600.00лв./дка на стойност 2047.00лв.; 3.933дка IV-категория х 533.00лв./дка на стойност 2096.00лв.; 7.327дка V-категория х 394.00лв./дка на стойност 2887.00лв., или 14.671дка обезщетение - всичко на обща стойност 7030.00лв. С решение№10-Б/21.05.2001г. ПК гр.Ч. в състав: председател С.Б., членове: К.Й., А.М., В.И.. Р.Н. и секретар Г.Б., по преписка за обезщетяване с вх.№504/02.04.2001г. на наследниците на Н.Х. Н. на основание Решение №10-ОБ/03.04.2001г. и заявения по чл.18д ал.3, чл.19б ал.1 от ППЗСПЗЗ начин на обезщетяване и §.29 ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ обезщетява наследниците на Н.Х. Н.(бивш жител ••• бряг) за 14.671дка земя на стойност 7030.00лв. с 7030броя поименни, компенсационни бонове на стойност 7030.00лв. Цитираното решение не е подписано от членовете на ПК. С протокол №363/12.04.2001г. ПК гр.Ч. в състав: председател С.Б., членове: К.Й., А.М., И. В., В.И.. Р.Н. и секретар Г.Б., на основание извършена анкета по §.29 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на собственици, чиито земи са в строителните граници на населеното място или са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността и са декларирани по чл, 10б ал.1 от ЗСПЗЗ, че желаят да бъдат обезщетени с акции от „ТЕРА”ЕООД, измежду които под №22 е Н.Х. Вешков, срещу името на който са вписани: 12.00дка в местността”Водол” и 0.200дка в местността „Деловете”. С протокол№59/31.01.2002г. ПК гр.Ч. в състав: председател В.М., членове: К.Й., А.М., И. В., В.И., Р.Н. и секретар Г.Б., на основание извършена анкета по §.29 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на собственици, чиито земи са застроени или върху тях са проведени мероприятия/застроени от „ТЕРА”ЕООД и кариерата, които не позволяват възстановя­ване на собствеността и са декларирали по чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, че желаят да бъдат обезщетени с акции от „ТЕРА”ЕООД и след проучване на регулационния план на гр.Ч. от 1957г., и разписен лист към него, решава да обезщети компенсационни бонове собственици, чиито земи липсват в регулационния план на гр.Ч. от 1957г., като застроени от „ТЕРА”ЕООД, измежду които под №22 е Н.Х. Вешков, срещу името на който са вписани: 12.00дка в местността”Водол” и 0.200дка в местността „Деловете”. С решение №10-ОБ/05.08.2002г. ПК гр.Ч. в състав: председател С.Б., членове: К.Й., А.М., В.И., Р.Н. и секретар Г.Б., на основание преписка за обезщетяване с вх. №504Б/05.08.2002г. на наследниците на Н.Х. Н. на основание влязло в сила Решение №10/24.08.1992г. на ПК по чл.18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ е определила на наследниците на Н.Х. Н.(бивш жител ••• бряг) правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи - 12.200дка IV-категория с Решение №10/24.08.1992г. по чл.18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ. от които: -за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 12.200дка IV-категория х 533.00лв./дка на стойност 6503.00лв. С решение№10-ОБ/29.08.2002г. ПК гр.Ч. в състав: председател С.Б., членове: К.Й., А.М., В.И., Р.Н. и секретар Г.Б., на основание преписка за обезщетяване с вх. №504Б/05.08.2002г. на наследниците на Н.Х. Н. на основание Решение №10-ОБ/05.08.2002г. и заявления по чл.18д, ал.3, чл.19б ал.1 от ППЗСПЗЗ и начина на обезщетяване и §.29 ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е определено обезщетение за наследниците на Н.Х. Н. (бивш жител ••• бряг) за 12.200дка земя на стойност 6503.00лв. с поименни компенсационни бонове на стойност 6503.00лв. Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Производството по оспорване решенията на Поземлената комисия/ПК/, респ. тези на Общинската служба”Земеделие”/ОС”З”/ е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен реда за съдебното обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията за това, поради което следва да намерят приложения нормите на АПК. Съгласно чл.149 ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима. В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона. За да е законосъобразен административният акт, следва, на първо място, да е издаден от компетентен орган, оправомощен за това, в пределите на неговата компетентност. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. На следващо място, за да е законосъобразен административният акт, следва да е издаден в съответствие с правната норма - материална законосъобразност; да е мотивиран; да е издаден в предвидената от закона форма; да са спазени административно-производствените правила и да не е налице порокът - превратно упражняване на власт. Нарушаването на административно-производствените правила води до унищожаемост на административния акт, освен ако е налице такова нарушение, което да доведе до липса на волеизявление на административния орган, което от своя страна води до нищожност на административния акт. Съобразно чл.33 от ЗСПЗЗ (в редакцията и преди изменението в ДВ бр.34/2000г.) в правомощията на министъра на земеделието е да назначава и уволнява членовете на общинските поземлени комисии, образувани при общинските съвети. Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ(в редакцията и преди изменението в ДВ бр.113/28.12.1999г.), при действието на която са били обжалваните в настоящото производство Решение№10С/05.12.2000г., Решение № 10-0Б/03.04.2001г. и Решение№10-Б/21.05.2001г. съставът на комисията е от председател, заместник-председател, секретар и четен брой членове. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт, който се опорочава до степен на нищожност. Следва да се уточни, че първоначалните изисквания на чл.60 ал.4, ал.5 от ППЗСПЗЗ с последващите изменения(ДВ бр.28/1997г.) за включването в общинските поземлени комисии задължително на юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани са станали от императивни - пожелателни, когато законодателят е предвидил, че включването на отделните специалисти е „по възможност”, което се отнася и за обжалваните решения. Видно от приложените по делото Решение № 10 C /05.12.2000 г. Решение № 10-0Б/03.04.2001г. и Решение№10-Б/21.05.2001г. – трите на ПК гр.Ч., същата ПК е взела решения в състав: председател, секретар и нечетен брой членове, т.е. в нарушение на посочената законова разпоредба, предвид което съдът приема, че е налице нарушение на административно-производствените правила, с оглед изложеното по-горе и така издадените административни актове страдат от порок - липса на волеизявление, тъй като колективният административен орган е постановил решения не в предвидения от закона кворум, вследствие на което издадените административни актове са нищожни. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се прогласи нищожността на Решение № 10 C /05.12.2000 г., Решение № 10-0Б/03.04.2001г. и Решение№10-Б/21.05.2001г. – трите на ПК гр.Ч., без да обсъжда тяхната материална законосъобразност. По отношение на предявените искове по чл.124 ал.3 от ГПК за прогласяване на Протокол №363/12.4.2001г., Протокол №59/31.1.2002г.; Решение№16-0Б/05.08.2002г. и Решение №10-Б/29.08.2002г. – четирите на ПК гр.Ч. за неистински документи, съдът счита, че същите са неоснователни. Както съдът констатира по реда на т.н. косвен съдебен контрол, че Решени е № 10 C /05.12.2000 г., Решение № 10-0Б/03.04.2001г. и Решение №10-Б/21.05.2001г. – трите на ПК гр.Ч., са нищожни, то цитираните два протокола и решения от 05.08.2002г. и от 29.08.2002г. са последица от проведена процедура по реда на чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ. Констатациите на съда в проведения т.н. косвен контрол следва да намерят място в мотивите на крайния акт, зачитайки или не постановения административен акт. Следва да се държи сметка обаче за обстоятелството, че мотивите на съдебното решение не формират сила на пресъдено нещо по отношение на законосъобразността на проверения по реда на косвения контрол административен акт, който контрол е „ad hoc” и би могъл да бъде проведен отново, в друго производство. Цитираните два протокола и две решения по своята правна характеристика се явява официален диспозитивен документ – административен акт, издаден от държавен орган – в случая ПК гр.Чяервен бряг. Диспозитивните документи се ползват с т.нар. в правната теория формална доказателствена сила на документа. Тя е формална, защото предпоставя само формална наличност на документа и доказва, че материализираното в тях изявление изхожда от държавния орган, подписал документа – отнася се относно факта на писменото изявление и неговото авторство. При диспозитивните документи може да се оспорва само неговата автентичност, т.е. при оспорване истинността му, значи да се заяви, че той е неавтентичен, а от там, че е подправен и не е издаден от органа сочен като негов автор. Жалбоподателите твърдят, че: Протокол №363/12.4.2001г., е неистински документ, тъй като подписът на В.И. бил “ фалшифициран”; Протокол №59/31.1.2002г. е неистински документ, тъй като подписът на В.М. е „фалшифициран”; Решение №16-0Б/05.08.2002г. Решение №10-Б/29.08.2002г. са неистински документи, тъй като подписите на Р.Н. и В.И. са „фалшифицирани”. В случая сме изправени пред хипотезата на неподписване на протоколите от някои членове на П K, но жалбоподателите не са провели пълно доказване на твърдението си, че протоколите са неавтентични. При разпределение на доказателствената тежест - за оспорващите, същите следвало да докажат именно, че подписите, положени под съответните имена не са автентични. Това жалбоподателите не са сторили. От друга страна, съгласно действащата разпоредба на чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ към момента на постановяване на Решение №10-0Б/05.08.2002г. Решение №10-Б/29.08.2002г. и съответно изготвяне на Протокол №363/12.4.2001г. и Протокол №59/31.1.2002г. се определя какъв е съставът но поземлените комисии, но не е посочено в какъв състав следва да бъдат постановени актовете им. Тъй като в тогава действащите нормативни актове ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, този въпрос не е изрично определен, следва да се приложат правилата на общия процесуален закон. В случая, това е действащият към датата на постановяване на решенията но поземлената комисия Закон за административното производство/ЗАП(отм.)/. Съгласно чл.15 ал.2 т.6 изр. II от ЗАП(отм.), когато административният орган е колективен, той взема решение с обикновено мнозинство и това решение се подписва само от председателя и секретаря на административния орган. В случая видно от титулната част на цитираните два протокола и две решения при вземането им са участвали са участвали членовете на ПК и решението е подписано от тях, председателя и секретаря. Дори подписът Поради това процесните Протокол №363/12.4.2001г. и Протокол №59/31.1.2002г., Решение №10-0Б/05.08.2002г. Решение №10-Б/29.08.2002г. са постановени от законен състав на административния орган и не е налице нарушение на изискуемата от закона форма на административния акт и в съответствие с материалноправните разпоредби, установяващи условията, при които може да се възстанови собствеността върху земеделски земи, като за авторството на това решение е посочена ПК – гр.Ч., която действително го е взела и постановила. Предвид гореизложеното съдът намира, че процесните Протокол№363/12.4.2001г. и Протокол№59/31.1.2002г., Решение№10-0Б/05.08.2002г., Решение №10-Б/29.08.2002г. не се явяват неавтентични документи, т.е. че не са подправени и са издадени от органа посочен като негов автор, а от там не се явяват и неистински документи. Поради това предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Водим от горните съображения, съдът