Решение № 25800 от 3.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 7714/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. Г. срещу решение № 1040 - 21 – 280 от 29.05.2024 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 214 – 00 – 7322 – 3 от 27.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт сторените по делото разноски в размер на 100, 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението на основание чл. 119, ал.1 от КСО не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по повод жалба вх. № 24003 от 02.08.2024 г. и вх. № 23446 от 25.07.2024 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), подадена от Г. В. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], вх. В, ет. 3, ап. 13, чрез адв. И. Л. Г. от АК – Б., с адрес [населено място], [жк], Търговски комплекс „С. М.“, офис 14, адв. Кантора „М. и З.“ срещу решение № 1040 - 21 – 280 от 29.05.2024 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 214 – 00 – 7322 – 3 от 27.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), като неоснователна. Жалбоподателят оспорва посоченото решение като неправилно и необосновано. Твърди се, че липсват правни основания за издадения отказ за отпускане на обезщетение за безработица, което е съществено процесуално нарушение. Излагат се доводи за незаконосъобразно прилагане на материалния закон. Инвокират се съображения по съществото на спора. В хода на съдебното производство оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна –директорът на ТП на НОИ, редовно призован, се представлява от юрк. О., която оспорва жалбата и предлага да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на търсеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Административен съд София град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Със заявление № 104-1453 от 26.05.2023 г. (л. 139) Г. Г. е сезирал административния орган с искане за отпускане на ПОБ по реда и условията на чл. 54а от КСО. Приложил е Заповед № 001 от 23.05.2023 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с „КУЗАНИ 2021“ЕООД, считано от 23.05.2023 г., на основание чл. 328, ал.1, т. 1 от КТ, поради намаляване обема на работа. След приемане на заявлението и при извършване преценка на правото на ПОБ на жалбоподателя, от страна на компетентните органи са установени данни, водещи до съмнения за нарушаване на осигурителното законодателство, поради което с писмо изх. № 4023-21-406 от 13.06.2023 г. е изискана проверка на осигурителя. С разпореждане № 214-00-7332-1 от 13.06.2023 г. е спряно производството по отпускане на ПОБ до завършване на изисканата проверка. Разпореждането на спиране е било обжалвано от Г. Г. пред директора на ТП на НОИ – С. град. Жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В хода на проверката е установено, че осигурителят „КУЗАНИ 2021“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 15.02.2022 г., със съдружници Ал Д. Т. А., Л. А. Д. А. и Й. М. Г., който е и управляващ дружеството. На 19.12.2023 г. „КУЗАНИ 2021“ ЕООД е подало молба на основание чл. 625 от ТЗ във връзка с чл. 626 от ТЗ за обявяване на неплатежоспособност, евентуално свръхзадлъжнялост и откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 558 от 15.04.2024 г. по дело № 2348/2023 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността -31.12.2023 г. Считано от 16.04.2024 г. статута на дружеството е „Прекратена търговска дейност“. При извършена проверка в ИС на НОИ е установено, че от страна на осигурителя са подадени 36 бр. уведомления за сключени договори с 35 лица, за периода от 28.02.2022 г. -31.01.2024 г., от тях има данни за 8 бр. непрекратени договори. Лицата са назначени на длъжностите „майстор готвач“, „сервитьор“, „барман“, „мияч на съдове“, „шофьор лек автомобил до 9 места“, „салонен управител“, „специалист обучение и развитие“, „ръководител/началник/мениджър отдел“. За лицата са подавани данни по реда на чл. 5, ал 4 КСО, с диапазон от минималния до максималния осигурителен доход. По данни от „Справка приходи“ е установено, че по данни от декларация обр. № 1 дължимите осигурителни вноски за ДОО за работещите по трудово правоотношение в дружеството, за времето от м. 02.2022 г. до м. 12.2023 г. са в размер на 105 764, 54 лв., като има данни за преведени вноски от страна на дружеството в частичен размер – 96, 98 лв. От страна на „КУЗАНИ 2021“ ЕООД са представени приложения по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) в ТП на НОИ-С. град за 10 лица, по които са изплащани парични обезщетения. С писмо изх. № 4023-21-406#5 от 03.07.2023 г. е отправено запитване до ТД на НАП-С. град за предоставяне на информация по отношение на „КУЗАНИ 2021“ ЕООД, на което е отговорено с писмо вх. № 4023-21-406#8 от 26.07.2023 г., че след извършена проверка в ИС на НАП за периода 2022-2023 г. е установено, че от дружеството има подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2022 г. с код на икономическа дейност – „дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, в същата са декларирани приходи и разходи с краен финансов резултат – счетоводна печалба. Данните по чл. 5, ал. 4 КСО за проверявания период са подавани по електронен път с КЕП. По отношение на дружеството органите на приходната администрация са констатирали данъчно-осигурителни задължения и е образувано изпълнително производство. С писма от 03.07.2023 г., 02.08.2023 г., 18.09.2023 г. и 19.10.2023 г. са отправени искания до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА“ГИТ“) за предприемане на действия по отношение на „КУЗАНИ 2021“ ООД, като е поискано да бъде установено дали дружеството има нужда от наемане на лица по трудови правоотношения и извършват ли те трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по КСО. Д“ИТ“ С. е отговорила с писма от 08.08.2023 г. и от 26.10.2023 г., че след извършена проверка в Информационната система на ИА „ГИТ“ С. е установено наличие на данни за извършени предходни проверки на работодателя „КУЗАНИ 2021“ ООД с обект пицария „ДОН В.“. Въз основа на сигнала на 10.07.2023 г. от инспектори на ДИТ е извършена проверка, в резултат на която е установено, че обектът се стопанисва от „БАБИНИ МЕЗЕ“ ЕООД, а лицата, заварени да полагат труд в обекта, са работници на „КУЗАНИ 2021“ ООД. От работодателя са изискани документи, въз основа на които да се установи наличието/липсата на трудово правоотношение между дружеството и лицата, за които са подадени уведомления за регистрация на сключени трудови договори за периода от м.02.2022 г. до м. 06.2023 г. От упълномощено от дружеството лице са представени: трудови досиета – 29 бр., разчетно-платежни ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения и отчетни форми за явяване/неявяване на работа за периода от м. 02.2022 г. до м. 06.2023 г., като е констатирано обстоятелството, че в представените трудови договори не е посочено мястото на работа на работниците и служителите. В хода на проверката работодателят не е представил информация за мястото на работа на работниците и служителите на „КУЗАНИ 2021“ ООД. На дружеството е връчен Протокол за извършена проверка, в който е отразено, че работодателят следва да окаже съдействие на контролните органи да изпълнят служебните си задължения и да представи допълнителни документи. В допълнителен отговор от 26.10.2023 г. от ДИТ С. е предоставена информация за извършваната трудова дейност в „КУЗАНИ 2021“ ООД от Г. Г.. Предоставен е трудов договор № 031 от 18.04.2023 г., сключен с жалбоподателя в качеството му на работник, назначен на длъжност „експерт политика на цените“, с продължителност на работното време 8 часа дневно, с основно месечно възнаграждение – 2500, 00 лв., считано от 18.04.2023 г. Сключването на договора и постъпването на работа на лицето от 18.04.2023 г. е удостоверено съгласно подписи и от двете страни. Трудовото правоотношение на оспорващия е прекратено със Заповед № 001 от 23.05.2023 г., на основание чл. 328, ал.1, т. 1 КТ ( поради намаляване обема на работа), считано от 23.05.2023 г. Работодателят е представил фишове, съгласно които проверяваното лице фигурира за м. 04.2023 г. с 5 работни дни и осигурителен доход – 694, 44 лв. и за м. 05.2023 г. с 14 отработени дни, осигурителен доход – 1 750, 00 лв. и обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 250, 00 лв. Начислените трудови възнаграждения са изплатени в брои срещу положени подписи от жалбоподателя. В хода на проверката работодателят е декларирал, че не съхранява работни графици, не води дневник за трудови книжки. В дружеството се провежда предварителен и периодичен инструктаж, но не се попълва книга за същия. В хода на проверката от „КУЗАНИ 2021“ ООД са представени и съответно проверени от контролните органи разплащателни ведомости/фишове за работна заплата, присъствени форми, договор за наем на недвижим имот от 03.02.2020 г., договор за счетоводно обслужване, дневник за приети документи по реда на чл. 6, ал.1 от НПОПДОО, годишен финансов отчет за 2022 г. с декларирана счетоводна печалба, синтетични и аналитични счетоводни регистри, приходни и разходни документи за периода 2022 г. о 2023 г., аналитичен регистър на сметка 421 – персонал. От представените документи органите по приходите са установили, че жалбоподателят е назначен в „КУЗАНИ 2021“ ООД, с трудов договор № 031 от 18.04.2023 г. на основание чл. 67, ал.1, т. 1 КТ, с продължителност на работното време 8 часа дневно, на длъжност „експерт политика на цените“, НКПД 24316004 и основно месечно възнаграждение – 2 500, 00 лв. Уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за регистриране на трудовия договор е прието в компетентната ТД на НАП и постъпило в ТП на НОИ на 18.04.2023 г. Със заповед № 001 от 23.05.2023 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Г. Г., считано от 23.05.2023 г. По време на проверката при работодателя е представена дипломата на жалбоподателя от СОУ „Л. П.“ – [населено място] за завършено средно образование, като диплом за висше образование не е представена, съгласно изискванията на длъжностната характеристика за изпълнението на длъжността „експерт политика на цените“. За прекратеното трудово правоотношение е подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, прието от ТД на НАП и НОИ на 23.05.2023 г. От правената справка в Регистъра на осигурените лица за Г. Г. е установено, че са подадени данни за периода 22.04.2023 г. – 22. 05. 2023 г., включително с декларация обр. № 1, съответстващи на данните от представените разплащателни ведомости. При проверка на отчетните форми за явяването/неявяването на работа и фишове за работна заплата е установено, че Г. Г. фигурира за месец април 2023 г.-05 отработени дни (с първи ден на осигуряване „22“), с осигурителен доход – 694, 44 лв., за месец май 2023 г. – 14 отработени дни с осигурителен доход – 1 7500, 00 лв., обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 250, 00 лв. На 12.06.2023 г. жалбоподателят е декларирал, че работи по трудов договор № 031 от 18.04.2023 г., дата на постъпване на работа 18.04.2023 г., работно място – [населено място], [улица], офис 1, длъжност „експерт политика на цените“, размер на получаваното възнаграждение – 2500, 00 лв., последно получено възнаграждение – 2500, 00 лв. за м. 05.2023 г., отговорил е на следните въпроси: подписахте ли разплащателни ведомости: - да; начин на плащане на трудовото възнаграждение – на каса; работно време – от 09, 00 до 18, 00 часа; връчена ли Ви е длъжностна характеристика – да, от управителя; естество на извършваната работа – проследяване на пазарните цени на едро. За полученото възнаграждение от жалбоподателя осигурителят е посочил, че изплатеното на Г. възнаграждение за месец април 2023 г. е в размер на 694, 44 лв., а за месец май 2023 г. – 1750, 00 лв. Друго констатирано разминаване е свързано с началната дата на трудовото правоотношение: - оспорващият е посочил пред проверяващите 18.04.2023 г. за начална дата, а работодателят – 22.04.2023 г. На база установеното от извършената проверка, на „КУЗАНИ 2021“ ООД са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-01538323 от 05.02.2024 г. за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за три лица, в това число и за Г. В. Г. – за периода от 22.04.2023 г. до 22.05.2023 г., вкл. с вид осигурен „01“, връчени на осигурителя на 05.02.2024 г., който се е съгласил с тях и писмено е изразил желание задължителните предписания да се изпълнят служебно. Задължителните предписания не са обжалвани и са влезли в сила и след като е установено, че не са изпълнени от осигурителя са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал.4, т. 1 КСО, подадени от името „КУЗАНИ 2021“ ООД за Г. В. Г. за периода от 22.04.2023 г. до 22.05.2023 г. След приключване проверката на „КУЗАНИ 2021“ ООД, на основание чл. 55 АПК, с Разпореждане № 214-00-7322-2 от 26.03.3024 г. е възобновено производството по подаденото от Г. заявление за отпускане на ПОБ и е направена преценка на правото на ПОБ на Г. Г., като е взето предвид, че подадените данни по реда на чл. 5, ал.4, т. 1 КСО от осигурителя и последен работодател „КУЗАНИ 2021“ООД, са заличени. Предвид заличените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход за периода 22.04.2023 г. до 22.05.2023 г., който е от значение за определяне на правото и размера на ПОБ е издадено Разпореждане № 214-00-7322-3 от 27.03.2024 г., с което на основание чл. 54ж, ал.1 във връзка с чл. 10 КСО, е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а КСО. Недоволен от разпореждането, Г. Г. подава срещу него жалба с вх. № 1012-21-474 от 26.04.2024 г., адресирана до директора на ТП на НОИ – С. град. В законоустановеният срок, решаващият орган се е произнесъл с Решение № 1040-21-280 от 29.05.2024 г., с което отхвърлена жалбата като неоснователна. В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства по делото представените с жалбата и административната преписка писмени документи. При така установената фактическа обстановка Административен съд София град, 8 –ми състав направи следните правни изводи: Процесното решение е връчено на 18.07.2024 г. на Г. Г. (л. 14), лично, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административно - -процесуалния кодекс (АПК), приложим на основание чл. 118, ал.2 от КСО съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, дали са спазени материалноправните и административнопроизводствените правила; дали актът е издаден в писмена форма и дали същият е съобразен с целта на закона. На основание чл. 54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал.1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. Не се спори между страните, че на 22.05.2023 г., вкл. е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя с осигурителя „КУЗАНИ 2021“ ООД. Спорът между страните по делото се свежда до това дали оспорващият е престирал реално труд при посочения осигурител и дали обосновано са заличени данните му по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. По силата на чл. 54а, ал. 4 КСО ПОБ се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението за отпускане на ПОБ е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок от 7 дни от тази дата. В чл. 54г, ал. 4, т. 2 КСО е предвидена възможността длъжностните лица по чл. 54ж, ал.1 КСО да спират с разпореждането производството по отпускане или изплащане на обезщетенията за безработица, когато е необходимо извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелствата от значение за правото или размера на обезщетението. По силата на чл. 54ж, ал.1 КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно тази правна норма осигурителите са длъжни периодично да предоставят в НАП данни за осигурителен доход и осигурителен стаж на всяко лице поотделно. Данните по чл. 5, ал.4, т. 1 КСО се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, а съгласно чл. 7, ал.1 КСО осигурителните вноски за ДОО за лицата по чл. 4, ал.1 се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ, през който е положен трудът. В нормата на чл. 54а, ал. 1 е поставено условие “преди прекратяване на осигуряването”, т. е. правото възниква непосредствено в момента, в който е прекратено осигуряването. В конкретния случай е установено, че през периода м. 04.2023 г. до м. 05.2023 г., когато жалбоподателят твърди, че е полагал труд при осигурителя „КУЗАНИ 2021“ООД, данните по чл. 5, ал. 4 КСО, подадени за Г. Г. са били заличени, тъй като не са открити доказателства, че той действително е полагал труд, т. е. че е имало действително трудово правоотношение. В този случай заявлението е било подадено след като жалбоподателят е загубил качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО. Според легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“, съдържаща се в тази разпоредба, това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а в чл. 10, ал.1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължават до прекратяването им, т. е. необходимо е да са изпълнени две кумулативни условия – да е осъществявана трудова дейност и да е налице дължимост на осигурителни вноски, за да се претендира право на парично обезщетение за безработица. Това означава, че лицето трябва не само да има сключен трудов договор, но и реално да е осъществявало трудова дейност в рамките на това правоотношение. В процесния случай за последния месец преди подаване на заявлението не се установява да е осъществявана реално трудова дейност, което означава, че жалбоподателят през периода 22.04.2023 г. - 22.05.2023 г. не е имал качеството на осигурено лице при осигурител „КУЗАНИ 2021“ ООД и данните, подадени за него по чл. 5, ал.4, т. 1 КСО са били заличени след извършена проверка. Правилно е възприето от органа, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството-осигурител не дава възможност той да бъде квалифициран като осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 и §1, ал.1, т. 3 ДР на КСО към релевантния момент, който е денят на настъпване на осигурителния риск. Затова и за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 54а КСО. Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал.3 от АПК, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. Водим от горното, Административен съд София град, Трето отделение, 8 –ми състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. Г. срещу решение № 1040 - 21 – 280 от 29.05.2024 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 214 – 00 – 7322 – 3 от 27.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт сторените по делото разноски в размер на 100, 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението на основание чл. 119, ал.1 от КСО не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: