Решение № 720 от 12.10.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2165/2026 г.

Производството е образувано по искова молба от ЗАД „АРМЕЕЦ”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: ••••••••••, представлявано от К.С.В. - Изпълнителен директор и М.П.И. - Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.Н., против Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: •••••••••• представлявана от Председателя на Управителния съвет. Твърди се, че на 05.05.2021 г, при движение по второкласен път Републикански път II- 55, част от Републиканската пътна мрежа на България в участъка от гр. Г., посока към гр. В.Т., на около 1 - 2 км преди с. П., настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Лек автомобил „••••••••••” с ДР № •••••••••• пропаднал в дълбока дупка на платното. Препятствието не било обезопасено и сигнализирано с пътни знаци на платното за движение и причинило ПТП с материални вреди. Твърди, че констатираните от водача повреди по автомобила са следните: срязана предна лява гума и увредена предна лява джанта, придвижване с пътна помощ до гр. В.Т.. За процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П” - Пълно каско, с полица № •••••••••• и период на застрахователното покритие 11.12.2020 г. 00:00:00 ч. до 10.12.2021 г. 23:59:59 ч. След събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, в застрахователното дружество била образувана ликвидационна преписка (щета) № ••••••••••. Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество и били описани повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП. По щетата бил определен начин на обезщетяване по представени фактури за извършен ремонт. На 26.05.2021 г. застрахователят платил с банков превод сумата от 795 лв. (седемстотин деветдесет и пет лева) на собственика на автомобила. В хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10 (десет) лева, или общо обезщетението възлизало на сумата от 805 лв. (осемстотин и пет лева). Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец” било настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения застрахователен договор. С плащането на застрахователното обезщетение, ЗАД „Армеец” изпълнил задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно да изплати одобреното по щетата застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ЗАД „Армеец”, като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Сочи, че когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В точка 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС било прието, че суброгацията на застрахователя включвала и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47-49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Агенция “Пътна инфраструктура”, като юридическо лице, не била деликтноспособна, тъй като тя формирала и изразявала правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носела обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител, за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от Агенция „Пътна инфраструктура” работа. Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговаряли по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници или служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не било установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Твърди, че по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8. ал. 2 от Законът за пътищата (377), републиканските пътища са държавна собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1. във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществявали от Агенция „Пътна инфраструктура”, която била длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да отстрани процесното препятствие, в това число и да запълни дупките на пътното платно, както и до извършването на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на републиканските пътища. Агенция „Пътна инфраструктура” следвало да осъществява тяхната поддръжка, като осигурявала нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Съгласно §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на цитирания закон „поддържането” било система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита. Наличието на несигнализирана и необезопасена неравност или каквото и да е препятствие на пътното платно, представлявало неизпълнение на посочените задължения и ответникът носел отговорност за причинените от бездействието му вреди на трети лица. Тъй като Агенция „Пътна инфраструктура” като юридическо лице изпълнявало своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носели деликтна отговорност, в случай, че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по републиканските пътищата. Непосредствено задължение на служител на Агенция „Пътна инфраструктура” било да следи за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на препятствие или неравност на пътното платно, което не трябвало да създава опасност за движението по пътя. Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от Агенция „Пътна инфраструктура” за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало противоправно деяние (действие или бездействие), което било в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като съответното лице, на което Агенция “Пътна инфраструктура” възложила Изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път, виновно не изпълнило тези свои задължения (бездействало), със своето противоправно поведение причинило имуществени вреди на собственика на лек автомобил „••••••••••” с ДР № ••••••••••, поради което възниквала обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа - Агенция „Пътна инфраструктура”. Сочи, че ЗАД „Армеец”, в качеството си на застраховател, встъпвало в правата на увредения по силата на факта, че изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниквало суброгационно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) причинили имуществени вреди на собственика на лек автомобил „••••••••••” с ДР № ••••••••••. С писмо с изх. № •••••••••• г., придружено с ликвидационната преписка по щета № ••••••••••, получено от ответника на 11.06.2021 г., поканили ответника доброволно да заплати сумата от 805 лева (осемстотин и пет лева), но същата не била заплатена. Ответникът бил в забава от 14.06.2021 г., но тъй като предложили 14-дневен срок за доброволно плащане на регреса, същият следвало да се счита в забава от 27.06.2021 г., поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендира лихва за забава в размер на EUR 158,95 (сто петдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента) равняващи се на BGN 310.88 (триста и девет евро и осемдесет и осем евроцента) по официалния курс на БНБ за евро, върху главницата в размер на BGN 805,00 (осемстотин и пет лева), равняващи се на EUR 411,59 (четиристотин и единадесет евро и петдесет и девет евроцента) по официалния курс на БНБ за евро, за периода от 22.04.2023 г. до 22.04.2026 г. Твърди, че до настоящия момент регресната претенция не е възстановена. Поради изложените по-горе обстоятелства за ЗАД „Армеец” се породил правен интерес от завеждане на настоящото дело срещу Агенция „Пътна инфраструктура”. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, да заплати на ищцовото дружество сума в размер на EUR 411.59 (четиристотин и единадесет евро и петдесет и девет евроцента), равняващи се на BGN 805,00 (осемстотин и пет лева), по официалния курс на БНБ за евро, представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на EUR 5,11 (пет евро и единадесет евроцента), равняващи се на 10,00 лв. (десет лева), по официалния курс на БНБ за евро, ведно със законната лихва върху същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на присъдените суми. Претендира присъждане на лихва за забава в размер на EUR 158.95 (сто петдесет и осем евро деветдесет и пет евроцента), равняващи се на BGN 310,88 (триста и девет лева и осемдесет и осем стотинки), по официалния курс на БНБ за евро, върху главницата в размер на BGN 805,00 (осемстотин и пет лева), равняващи се на EUR 411,59 (четиристотин и единадесет евро и петдесет и девет евроцента) по официалния курс на БНБ за евро, за периода от 22.04.2023 г. до 22.04.2026 г. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка: ••••••••••. Претендира разноски в производството. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и като такъв го оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърди, че са причина за уврежданията. Оспорва настъпването на застрахователно събитие. Оспорва твърдението, че съществувало посоченото в исковата молба препятствие на пътя. Оспорва, че настъпването на застрахователно събитие било причинено от трето лице, което отговаря пред застрахователя въз основа на правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинноследствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на неравност на пътя, който следвало да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура”. Оспорва механизма на ПТП и причините за настъпването му. Счита, че щетите били в резултат от друго произшествие. Оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва твърдението, че процесното ПТП настъпило на път от републиканската пътна мрежа. От описанието на местоположението не можело да се направи извод за точното място на настъпване на произшествието. Оспорва причинната връзка между твърдяното ПТП и настъпилите вреди. Счита, че между страните по застрахователния договор не били налице достатъчно и обосновани данни, които да пораждат за застрахователя задължение за заплащане на причинените щети. Счита, че не било налице валидно застрахователно правоотношение; не било налице действащо към момента на произшествието застрахователно покритие; че ищецът не е спазил разпоредби от собствените си условия, обективирани в застрахователната полица и действащите към момента Общи условия за застраховка Каско на МПС и не били налице основания за изплащане на търсеното обезщетение. Причинените повреди по автомобила в процесния случай не следвало да бъдат обезщетявани, съответно изплащането им от застрахователя било по негова преценка без да са налице договорните предпоставки за това. Поради тази причина отговорност за плащането не следвало да носи Агенция „Пътна инфраструктура”. Застрахователят не изпълнил собствените си Общи условия за застраховка „Каско на МПС” и извършил плащане без да направи проверка на обстоятелствата по настъпване на ПТП и без да са представени всички изискуеми документи от застрахования и лицата, на които е представено застрахованото МПС за ползване и/или съхранение. Съгласно Общите условия при настъпване на застрахователно събитие Застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно всички компетентни според вида на застрахователното събитие органи, като в случай на ПТП, настъпило докато той управлявал МПС, да поиска да му бъде направена проба за алкохол, да представи писмени обяснения, като изложи подробно всички обстоятелства за настъпването на застрахователното събитие; при изискване от застрахователя да посочи точното място на настъпване на застрахователното събитие, като придружи представител на застрахователя до него. В противоречие с въведените от застрахователя изисквания не била извършена никаква проверка дали причините за настъпване на произшествието не се състоят изцяло в действията на водача на лекия автомобил и дали не шофирал под въздействието на алкохол, нито му е изисквано подробно описание на обстоятелствата. Вина за ПТП имал изцяло водачът на пострадалия автомобил, който можел и следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост и скоростта на движение на съответния пътен участък и да спре пред всяко предвидимо препятствие – чл. 20 и чл. 2 от ЗДП. Неспазването на посочените норми и правила за движение довело до настъпването на ПТП. В условията на евентуалност релевира, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, възражение за съпричиняване, породено от действията на водача, който не контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на възникване на опасност. По искането за лихва, счита искането за неоснователно. Не била налице надлежно отправена регресна покана, тъй като същата била неправилно отправена до Областно пътно управление - С.З., като към този адресат било насочено и искането за плащане. По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура” била юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството със седалище гр. С., със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Като специализирано звено, Областно пътно управление С.З., не притежавало правосубектност, не можело да извършва плащания и не можело да бъде страна в съдебно или извънсъдебно производство. В подкрепа на изложеното бил и фактът, че не ОПУ С.З. било ответник в настоящото производство, а Агенция „Пътна инфраструктура”. Поради изложеното счита, че ответникът не е в забава и е надлежно уведомен не с отправената регресна покана, а с депозирането на исковата молба, поради което не дължи претендираната с иска мораторна лихва. Счита, че не е налице надлежно отправена регресна покана и поради вече изложеното, че от описаното в нея не може да се установи по непротиворечив начин механизмът на ПТП и мястото на възникване на произшествието като обстоятелства, обосноваващи отговорността на Агенцията. Непосочване на мястото на възникване на ПТП било пречка да се прецени основателността на претенцията и да се изготви извънсъдебно мотивирано становище за плащане. Такова уточнение не било направено, вместо това – инициирано съдебно производство.Предвид изложеното, моли съдът да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна, а в случай, че я счете за основателна, моли съдът да разгледа и уважи възражението за съпричиняване и да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски в производството. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представена декларация за настъпване на застрахователно събитие Декларация на водач за застраховано МПС увредено при събитие от нарушена цялост на пътно покритие от 07.05.2021 г.. По делото е представено и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 07.05.2021г. Със застрахователна полица № •••••••••• от •••••••••• г. лек автомобил „••••••••••” с ДР № •••••••••• е застрахован при ищеца по застраховка „Каско” и период на застрахователното покритие 11.12.2020 г. 00:00:00 ч. до 10.12.2021 г. 23:59:59 ч.. Въз основа на заявлението е образувана застрахователна щета и е изготвен опис на претенция. С доклад по щета № •••••••••• г. е определено от ЗАД „АРМЕЕЦ” застрахователно обезщетение в размер на 795 лева. По щетата бил определен начин на обезщетяване по представени фактури за извършен ремонт. С преводно нареждане от 26.05.2021г. е наредена от ЗАД „АРМЕЕЦ” в полза на „••••••••••” ЕООД сумата от 795 лева по щета № ••••••••••, за автомобил. В хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10 (десет) лева. С Регресна покана № •••••••••• г. ЗАД „АРМЕЕЦ” е отправил претенция до Областно пътно управление, гр. С.З. за възстановяване на заплатената от него сума в размер на 805 лева- застрахователно обезщетение. Видно от известието за доставяне поканата е получена на 14.06.2021 г. Видно от Устройствен правилник на Агенция „Пътна инфраструктура” агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министъра на РРБ / чл. 2/ със седалище в С., с адрес •••••••••• и със специализирани звена - областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Агенцията осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализираните звена по чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата./ чл. 4 от правилника/. Съгласно заключението на САТЕ механизмът на ПТП е следният: на 05.05.2021 г., при движение по второкласен път от републиканската пътна мрежа на България - ІІ-55, в участъка от гр. Г. - гр. В.Т., на около 1.00 - 2,00 км. преди с. П., е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил •••••••••• с рег. № ••••••••••, управляван от М. Г. е пропаднал в дълбока необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на навлизането на лек автомобил •••••••••• с рег. № •••••••••• в необезопасената и несигнализирана дупка на пътното платно пътно, настъпва ПТП и по лек автомобил •••••••••• с рег, № •••••••••• са нанесени материални щети по предна лява гума “Bridgestone Turanza Toos” 255 /35/ R 21 98Y и предна лява джанта лята 21” /цола/. Техническата причина за настъпването на ПТП с материални щети при конкретната пътна ситуация е преминаването на лек автомобил •••••••••• с рег. № ••••••••••, управляван от М. Г., с предна лява част на автомобила - предно ляво колело, през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, намираща се на пътя. Щетите по лек автомобил •••••••••• с рег. № •••••••••• в следствие на ПТП на 05.05.2021 г. са: предна лява гума “Bridgestone Turanza Toos” 255 /35/ R 21 98Y DOT 2319 грайфер 7 мм, - подмяна; предна лява джанта лята 21” /цола/ - ремонт. Според вещото лице пазарната стойност на щетите по лек автомобил •••••••••• с рег. № ••••••••••, в следствие на ПТП настъпило на 05.05.2021 г. - по цени на официалния сервиз, което включва разходи за ремонт, репатриране и ликвидация, е равна на 805,00 лв. /осемстотин и пет лева/ или при курс на 1 € = 1.95583 лв., пазарната стойност на щетите е равна на 411,59 евро /четиристотин и единадесет евро петдесет и девет цента/. Стойността на ликвидационните разноски при обработката на щетата по лек автомобил •••••••••• с рег. № •••••••••• е равна на 10.00 лв. /десет лева/, или при курс за 1 € - 1,95583 лв., е равна на 5.11 € /пет евро и единадесет цента/. Свидетелят М. Г. Г., заяви, че си спомня инцидента, описанието било вярно, мисли, че било преди с. П., което било дълго село. Пътувал по този път от С.З..Свидетелят бил със сина си. Дупката била по осовата линия на платното, пред свидетеля имало кола и поглеждайки в ляво, за да погледне пред автомобила, влязъл в дупката, която била на осовата линия на платното. Самата дупка била причината за ПТП-то. Срязал гумата. Не карал с висока скорост, категоричен бил, с между 40 и 60 км в час шофирал, там имало завои. Свидетелят познавал пътя, не минавал за първи път. Нямало как да види дупката, след това установил, че е нарязана гумата. Обадил се на полицаи, те отишли, за да регистрират събитието и да се изплати застраховката. Около 200 до 500 метра шофирал след дупката и спрял. Дупката била дълбока. Не била обезопасена. Имало и румънска кола, влязла в същата дупка, спряла по-нагоре по пътя. Ударът бил в предната лява гума, била срязана гумата. Свидетелят завел щета пред застрахователя, щетата била отремонтирана. Било изплатено застрахователно обезщетение. Полицаите му помогнали да влезе на паркинг, защото трябвало да чака пътна помощ. Спомнял си мястото, където стоял и чакал да дойде пътната помощ. Паркингът бил в селото. Не се връщал да гледа къде е тази дупка. Дупката била на 200-300 метра от мястото, където спрял. Отбивката, на която спрял, не била широка и се наложило да кара известно време със спуканата гума, за да спре на този паркинг. Няма спомен каква е била маркировката, не бил предприел маневра изпреварване, само се изнесъл, за да погледне. След инцидента колата я карал с резервна гума. Автомобилът не бил оборудван фабрично с резервна гума, имало спрей, но той можел да помогне, ако се спука малко. В случая била срязана гумата и нямало как да се приложи. Обадил се на застрахователя след ПТП-то, той поискал да извика полиция. Полицаите отишли и коментирали къде да спре. Пътната помощ дошла от В.Т. и го закарали в Р., нямало как да се движи автомобилът с тази срязана гума. Не си спомня полицаите да са съставили документ. Свидетелят заяви, че е попълнил Декларация на водач на застраховано МПС, находяща се на стр. 20 от гр. д. № •••••••••• по описа на СРС, отразил, че му е била взета проба за алкохол . Нарисувал и схемата, която отразявала всичко, което казал. Дупката била заради износване на асфалта. Не бил срязан асфалт, била оформена дупка от атмосферните условия. При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи: Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже наличие на действително застрахователно правоотношение между него и увредения по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на републикански път, дължащо се на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на републиканските пътища. В случая моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В доказателствена тежест на ищеца по акцесорния иск е да докаже изпадане на ответника в забава - връчване на покана от ищеца до ответника за изплащане на претендираната сума по процесната щета и размер на законната лихва. Въз основа на представената застрахователна полица се установява, че процесният автомобил •••••••••• с рег. № •••••••••• е застрахован по застраховка „Каско” при ищеца за периода от 11.12.2020 г. 00:00:00 ч. до 10.12.2021 г. 23:59:59 ч., ПТП-то е настъпило на 05.05.2021 г., т.е. в рамките на периода на застрахователно покритие. Неоснователно е възражението на ответника, че застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно всички компетентни според вида на застрахователното събитие органи. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗДвП и чл. 125 ЗДвП при случай на ПТП с имуществени вреди и един участник не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на КАТ, както и за последните не е нормативно установено задължението да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. В този смисъл в хипотезата на процесното ПТП – преминаване на автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, не се изисква посещение на мястото от служители на КАТ, нито съставянето на протокол за установяване на същото ПТП. Същевременно механизма на ПТП се установява въз основа на свидетелските показания и въз основа на заключението на САТЕ. Съгласно заключението по САТЕ на 05.05.2021 г., при движение по второкласен път от републиканската пътна мрежа на България - ІІ-55, в участъка от гр. Г. - гр. В.Т., на около 1.00 - 2,00 км. преди с. П., е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил •••••••••• с рег. № ••••••••••, управляван от М. Г. е пропаднал в дълбока необезопасена дупка на пътното платно. От показанията на св. Г. се установява, че дупката не била обезопасена и нямало сигнализация. Дупката била заради износване на асфалта. Не бил срязан асфалт, била оформена дупка от атмосферните условия. Предвид изложеното съдът намира, че въз основа на свидетелските показания и на САТЕ се установява механизма на ПТП, а именно: попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при движение по второкласен път от републиканската пътна мрежа на България - ІІ-55, в участъка от гр. Г. - гр. В.Т., на около 1.00 - 2,00 км преди с. П.. Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от водача на процесния автомобил. Съгласно показанията на св. Г. той не шофирал с висока скорост, категоричен бил, с между 40 и 60 км в час. От показанията му се установява, че дупката била по осовата линия на платното, пред свидетеля имало кола и поглеждайки в ляво, за да погледне пред автомобила, влязъл в дупката, която била на осовата линия на платното и нямало как да бъде заобиколена. С оглед на което, съдът приема, че не е налице поведение на водача на процесния автомобил, което да обуслови съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи възраженията си, не е ангажирал други доказателства за наличие на съпричиняване от страна на водача на процесното МПС. Съществуването на необезопасени дупки на пътното платно е проявление на противоправно бездействие от служители на държавата или общината. Установи се, че мястото на ПТП-то – второкласен път от републиканската пътна мрежа на България - ІІ-55, в участъка от гр. Г. - гр. В.Т., на около 1.00 - 2,00 км преди с. П., представляващо част от републиканската мрежа. В чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че републиканските пътища се управляват от Агенция Пътна Инфраструктура. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенцията Пътна Инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл на Агенция Пътна Инфраструктура е възложена да осъществява дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. Неизпълнението на задължението за стопанисване на пътния участък от отговорните служители на ответника, представлява противоправно поведение при изпълнение на възложената им работа. В чл. 13, ал. 1 от Закова за движение по пътищата е предвидено, че за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за указване на направления, посоки и обекти, както и за даване на допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране. След като не са обезопасили и не са поставили сигнализация за дупката на пътното платно в процесния участък служителите на ответника са осъществили противоправно поведение при изпълнение на възложената им работа, което обуславя отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД. Наред с останалите елементи от фактическия състав е необходимо и да съществува, причинно- следствена връзка между противоправното поведение на ответника /съществуването на дупка на пътното платно/ и вредите върху застрахованото МПС. От показанията на свидетеля Г. се установява наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди. Доказателства за това е и заключението на САТЕ, съгласно което е налице причинно-следствена връзка между щетите върху процесното МПС и настъпилото ПТП. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения. В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и от събраните доказателства те се установяват, а твърденията на ответника не са подкрепени с каквито и да е доказателства, поради което и съставляват според съда защитна позиция, некореспондираща с доказателствената съвкупност. На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното - по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС-то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, който механизъм се установява както от писмените доказателства, така и от заключението на автотехническата експертиза. Разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ определя граница на дължимото застрахователно обезщетение-действителната стойност на увреденото имущество. Действителната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Съдът приема, че действителната стойност на щетата е стойността, определена по средни пазарни цени. Кредитирайки заключението на САТЕ съдът приема, че стойността на обезщетението по средни пазарни цени възлиза на сумата от 411,59 евро, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в този размер, включващ и стойността на ликвидационните разноски при обработка на щети по увредения автомобил в размер на 5,11 евро, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото ищецът претендира върху главницата мораторна лихва, считано за периода 22.04.2023 г. до 22.04.2026 г. искът като основателен следва да се уважи за сумата от 158,95 лева изчислена на база електронен калкулатор. По разноските: Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е реализирал разноски в размер на 533,38 евро, от които 51,12 евро – държавна такса, 102,26 евроюрисконсултско възнаграждение, 300 евро – депозит за САТЕ и 80 евро – депозит за свидетел. Така мотивиран, съдът