Решение № 37 от 29.4.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 95/2025 г.

Няма спор, че през 2013 г. ответникът С. Е. И. се е регистрирал като земеделски стопанин по реда на чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Занятието му е вписано и в публичния регистър „Булстат“.

Ищецът „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД е търговско дружество, регистрирано с капитал от 2556,46 евро със съдружници А. Х. Д. и Г. Д. Д.а при равни дялове. В периода от 14.02.2008 г. до 05.03.2021 г. като управител е бил вписан Д. Х. Д., а след това – съдружникът А. Д..

Не се спори, че ищцовото дружество няма регистрация като земеделски стопанин.

Към исковата молба са приложени договори за наем (л. 82-104 от делото на ОС), в които е записано, че ищецът „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД (чрез съдружника А. Д. като пълномощник, а след 05.03.2021 г. - като управител) предоставя за възмездно ползване на ответника С. Е. И. 30% идеални части от подробно описани земеделски земи (предимно пасища) в землищата на селата Ж. бр. и Ст. в община Ст., Хасковска област.

Договорите са сключвани последователно за стопанските години между 2012 г. и 2022 г. Само един от тях – този от 12.02.2015 г. – е нотариално заверен и обхваща три стопански години. Останалите договори са сключени в обикновена писмена форма и са едногодишни. Посочена е наемна цена от по 3 лева на декар за първите две стопански години (до 30.09.2014 г.), а за останалите – по 1 лев на декар.

Няма спор, че ответникът С. Е. И. е регистрирал договорите за наем по реда на чл. 41 от ЗПЗП като основание за ползване на земеделските земи (пасища). За да поддържа терените в добро състояние, той е бил субсидиран със средства на Европейския съюз по схеми за директни плащания и мерки.

От изслушаната пред първата инстанция агротехническа експертиза става ясно, че за четирите стопански години, приключили в периода 2019 - 2022 г., ответникът е получил субсидии на обща стойност 264997 лева по следните схеми за директни плащания по чл. 38а от ЗПЗП: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания /ЗДП/), както и по Мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ съгл. Наредба № 6 от 24.02.2015 г. на МЗХ.

Независимо че в договорите за наем са описани идеални части, ясно е, че обект на ползване са били целите имоти, доколкото някой от останалите съсобственици не е попречил. Не следва друго от представения спогодителен протокол от 09.10.2023 г. по гр. дело № 2190/2022 на ОС – Бургас (л. 319), с който са уредени отношенията по предявените от съсобственика „Честърфийлд Естейтс Лимитед“ ЕООД претенции спрямо ищеца „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД за събраните от него граждански плодове.

За действителните отношения между страните по повод ползването на земеделските земи може да се съди от представените анекси към договорите за наем (л. 84, 87, 90, 94, 100, 104, 107, 110 и 114 от делото на ОС), които са сключвани или на датите на първоначалните договори или броени дни по-късно. От тях е видно, че всъщност няма уговорена наемна цена. Анексите представляват своеобразни обратни писма и са в смисъл, че страните си поделят приходите (с изрично посочване на субсидиите) и вложените разходи по стопанисване на земите. Ответникът се е задължил да заплаща на ищеца половината от нетния приход.

От приложената електронна кореспонденция, водена през периода януари 2014 г. – юли 2021 г. (л. 116 – 143), ясно се вижда, че ответникът е уведомявал ищеца за стойността на текущите разходи по почистване и поддържането на пасищата и е искал от него да плати своя дял. В отговор ищецът е превеждал суми и по банков път с основание „заем“, което свидетелства, че не е желаел да се знае действителното положение (виж платежните нареждания на л. 120, 124 и 126).

След приспадане на съответните разходи ответникът е превеждал на ищеца половината от получените субсидии с платежни нареждания с посочено основание „наем“ (л. 247 – 250).

За намеренията на страните да развиват съвместна дейност говори и свидетелката Ж. Кл. И.а - съпруга на ответника. Разпитана пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 20.09.2024 г., тя посочва, че съпругът й се запознал с представителя на ищцовото дружество А. Д. на предприемачески форум, където двамата обсъдили възможността за стопанисване на процесните земи срещу субсидии. Непосредствено след подписване на първоначалния договор ответникът споделил на свидетелката, че той и ищецът „влизат в бизнес“, при който „делят 50 на 50“. С годините обаче възникнали финансови неразбирателства. Представителят на ищеца започнал да проявява недоверчивост. Недоволствал, когато трябвало да се плаща по банков път, а не в брой.

Няма спор, а и е видно от изслушаната експертиза, че единствените приходи от стопанисването на земите са получаваните субсидии с европейски средства. Страните са съзнавали това още от самото начало, тъй като са били наясно с предназначението на терените и конкретно им състояние.

При така изяснената обстановка въззивният съд намира, че волята на страните е била процесните земи (пасища) да се стопанисват не по наемно правоотношение, а по договор за съвместна дейност при скритото участие на ищеца в половината от разходите срещу половината от получените субсидии за подпомагане от европейските фондове.

Ежегодното подписване на анекси, изпълняващи ролята на обратни писма, свидетелства за устойчивост на възприетия модел на работа.

Прикритият като наем договор за съвместна дейност противоречи на закона, защото по силата на чл. 41 от ЗПЗП бенефициенти по плащания по схемите по чл. 38а, ал. 1 от ЗПЗП (и по съпътстващите ги мерки) са само земеделски стопани, регистрирани по чл. 7 от същия закон, въз основа на предварително заявени в общинските служби по земеделие основания за ползване на земите по реда на ЗСПЗЗ. Такива според чл. 37б от ЗСПЗЗ са договорите за аренда и наем, както и договорите за съвместна обработка (последните обаче се сключват само полза на кооперации по реда на ЗК). Според чл. 38б от ЗПЗП подпомагат се само активни земеделски стопани, които сами стопанисват ползваните от тях земи и изцяло носят риска от това. Субсидирането на предприятие със скритото участие на лице, което няма такова качество, е изключено. Ако при подаването на заявленията си за подпомагане пред Държавен фонд “Земеделие” ответникът беше оповестил договора за съвместна дейност (съгласно анексите – обратни писма), той не би получил никакво финансиране.

Изложеното налага извода, че договорите за наем са симулативни и прикриват нищожен договор за съвместна дейност, насочен към непозволено усвояване и разпределение на субсидии с европейски средства – в противоречие с нормите на чл. 38а, ал. 1, чл. 38б вр. чл. 7 от ЗПЗП и чл. 37б от ЗСПЗЗ.

Извън горното може да се говори и за заобикаляне на закона, тъй като ищецът получава достъп до плащания, предназначени само за земеделски стопани. Показателно е, че ответникът отнапред се е задължил да плати на ищеца половината от приходите (субсидиите), без да е наясно дали изобщо ще бъде подпомогнат и в какъв размер. Не става въпрос за последващо разпореждане с вече получени средства, каквато е тезата на ищцовата страна.

Преследваният с процесния договор резултат противоречи на целите на Общата селскостопанска политика по чл. 39, т. 1, б. „б“ от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) – за осигуряване на приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство посредством увеличаването на индивидуалните им доходи.

Налице е и несъвместимост със специфичната цел по чл. 6, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2021/2115 относно стратегическите планове по ОСП – за подпомагане за надеждни земеделски доходи и устойчивост на селскостопанския сектор в целия ЕС.

Създаването на изкуствени предпоставки за осигуряване на предимство се третира като заобикаляне на закона съгл. чл. 62 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата

селскостопанска политика и чл. 30 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на претенциите на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата 49242 лева като част от печалбата по договор за съвместна дейност, а при условията на евентуалност – като наем за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. ведно със лихви от завеждането на делото на 30.10.2023 г. до окончателното изплащане.

По предявените инцидентни установителни искове за нищожност на анексите от 06.06.2018г. и 06.06.2019г., сключени към договори за наем от същите дати:

Релевирани са следните основания за нищожност: противоречие със закона съгл. чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД, а при условията на евентуалност – заобикалянето му съгл. чл. 26, ал. 1, предл. ІІ от ЗЗД, накърняване на добрите нрави и липса на основание съгл. чл. 26, ал. 1, предл. ІІІ и ал. 2, предл. ІV от ЗЗД.

В рамките на диспозитивното начало, без това да се отразява на мотивите, че целият договор за съвместна дейност е нищожен, следва да бъде уважена първата инцидентна претенция, основана на противоречие със закона. Този съществен порок поглъща останалите релевирани основания за нищожност и ги лишава от самостоятелно съществуване, което обуславя и вида на съединяването на претенциите. В същия смисъл има установена практика на ВКС: Решение № 97 от 08.02.2013 г. по търговско дело № 196/2011 г. на І търг. отд.; Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. дело № 5252/2014 г. на ІV гр. отд.

Подлежат на уважаване и насрещните искове по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД за осъждане на ищеца да върне на ответника следните суми, получени без основание по нищожния договор:

Неоснователно е възражението, че понеже ищцовото дружество имало за управител адвокат, то било ангажирало само формално друг процесуален представител в лицето на адв. С.. Последната е участвала активно в процеса. За оказаните от нея адвокатски услуги надлежно е било уговорено възнаграждение от 9800 лева. В договора изрично е отбелязано, че сумата е заплатена.

Като се има предвид общият материален интерес по делото от 146337,91 лева, минималното адвокатско възнаграждение, определено по правилата на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, възлиза на 10503,52 лева. Независимо че наредбата няма обвързващ характер, тя продължава да е ориентир за стойността на адвокатските услуги.

При тези данни неоснователно е възражението за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар от 9800 лева.

Изложеното обосновава потвърждаването на атакуваното определение по чл. 248 от ГПК.

Новият резултат по исковете налага намаляването на присъдените в полза на ищеца разноски за първата инстанция от 12670 лева на 904,77 лева (462,60 евро). В полза на ответника следва да се присъди сумата от 9895,60 лева (5059,54 евро), представляваща част от разноските за същата инстанция на обща стойност 10902,12 лева (съгласно списъка по чл. 80 от ГПК).

По разноските пред настоящата инстанция:

Ищецът „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД е направил разноски за адвокат от 9800 лева, които не са прекомерни. Изложените съображения по повод разглеждането на частната жалба по чл. 248 от ГПК важат и тук.

Ответникът С. И. е внесъл държавна такса за въззивно обжалване в размер на 2926,76 лева и е направил разноски за адвокат в размер на 3200 лева. В списъка по чл. 80 от ГПК неправилно е отразена държавна такса от 540,41 лева, която е за първоинстанционното разглеждане на насрещните искове в частта относно мораторните лихви.

Общият размер на разноските на ответника възлиза на 6126,76 лева.

С оглед постановения резултат разноските пред въззивната инстанция се разпределят по следния начин: 904,77 лева (462,60 евро) - в полза на ищеца и 5561,12 лева (2843,35 евро) – в полза на ответника.