РЕШЕНИЕ

№ 31

гр. еЕ.П., 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – еЕ.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20221820101144 по описа за 2022 година С исковата молба се твърди, че при изпълнение на възложените й трудови задължения в обект - склад, находящ се на Гара еЕ.П., на 19.04.2022г. в 08.39 ч. ищцата се спъва във вилицата на спрелия електрокар и при спъването пада назад и евро пале пада върху нея, като счупва левия й крак в областта между коляното и глезена. Злополуката била декларирана с вх. № 397 от 03.05.2022г. в Териториално поделение на НОИ - С. град. Съгласно Разпореждане №31617 от 04.05.2022г., ТП на НОИ- С. град, приело злополуката станала при осигурител „ДМБ" ЕООД, за трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО.

Претендираните неимуществени вреди са в размер на 70 000 /седемдесет хиляди лева/, а претендираните имуществени вреди - в размер на 2 080.00 лева, като последната сума намалена с изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1200.00лева.

Изложени са подробни съображение с исковата молба във връзка с предявените искове. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника - „ДМБ" ЕООД да заплати на ищцата сума в размер на 72 080.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, която сума представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени / болки и страдания/ вреди, на основание чл.200 от КТ и чл.52 ЗЗД.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Не оспорва, че Г. Д. е служител на работодателя „ДМБ" ЕООД по силата на трудов договор от 13.08.2018 г., като към момента на злополуката - 19.04.2022 г. заемала длъжност „Служител склад - Комисионер стоки" в отдел Интралогистика в Разпределителния център на дружеството, със съответно вменена длъжностна характеристика.

Твърди, че с подписването на длъжностната си характеристика Г. Д. е поела всички отговорности, присъщи за длъжността й, в т.ч. „отговорност за правилна експлоатация на складово-манипулационната и друга електронна техника" (Раздел II, т. 2.4. от длъжностната характеристика), „отговорност за спазването на всички вътрешни актове на Работодателя" (Раздел II, т. 6.4. от длъжностната характеристика), задължение за спазване на „вътрешните правила на Работодателя" (Раздел IV, б. „а" от длъжностната характеристика) и на „утвърдените правила за здравословни и безопасни условия на труд" (Раздел IV, б. „б" от длъжностната характеристика).

Не оспорва, че на 19.04.2022 г. в 8.39 часа по време на работа, с ищцата е станала злополука в коридор № 131, находящ се в Разпределителния център на „ДМБ" ЕООД в с. Гара еЕ.П., вследствие на която тя е пострадала, както и че мястото на работа и работното място на ищцата е в Разпределителния център, като процесният обект представлява въведени в експлоатация и функциониращи складови помещения на дружеството- работодател.

Твърди, че преки свидетели на злополуката няма, а за установяване механизма на злополуката комисия е прегледала записи от охранителните камери, които разположени навсякъде в складовите помещения, в това число в коридор № 131.Твърди се, че обстоятелствата се изясняват с видеозаписа от камерите, като се поддържа фактологията, която може да бъде възприета от представения видеозапис от камерите.

Не оспорва, че Националният осигурителен институт приема злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО чрез постановяването на Разпореждане № 31617 от 04.05.2022 г..

Не оспорва, че от момента на злополуката - 19.04.2022 г. до момента на изготвянето на отговора по чл.131 ГПК ищцата се намира в отпуск по болест поради времена нетрудоспособност и не идвала на работа, като е представила на работодателя всички издадени й до момента болнични листове.

Твърди, че преди настъпването на злополуката дружеството-работодател е взело и е спазвало всички мерки по отношение на здравословните и безопасни условия на труд на своите работници.

Твърди, че при спазване на всички законови правила на работниците и служителите в РЦ - еЕ.П. е провеждан първоначален инструктаж, инструктаж на работното място и периодичен инструктаж, включително по отношение на ищцата.

Твърди, че мястото на инцидента е било достатъчно обезопасено, чисто от други вещи, техника и предмети, без замърсяване.

Твърди, че е изпълнил всички свои работодателски задължения и е взел всички възможни предпазни мерки.

Твърди, че инцидентът с Г. Д. е станал при наличието на предпоставките по чл. 201 от КТ, които обуславят възможността работодателят да се освободи от отговорност и/или да му се намали отговорността. Развива с отговора по чл.131 ГПК съображения в тази насока.

Твърди, че травматичните увреждания за Г. Д. са настъпили при условията на груба небрежност от страна на работника.

Твърди се, че ищцата е нарушила и задълженията си по длъжностна характеристика, като излага съображения в тази връзка.

Прави възражение по реда на чл. 201, ал. 1 от КТ за извършване на умишлени бездействия от страна на работника и ищец по делото (неносене на предпазно облекло и обувки към момента на злополуката), което бездействие е довело до причиняване на увреждането.

Оспорва, както претенцията за неимуществени вреди, така и предявената такава за имуществени вреди, като с отговора се аргументира в тази насока.

Твърди, че ищцата не е спазвала предписания й режим, не е провеждала задължителните контролни прегледи и задължителни болнични и извън болнични физиотерапии и това е допринесло за влошаване на цялостното й здравословно състояние Счита, че при определянето на размера на обезщетенията следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ, като излага съображенията си в тази насока. По същество се иска съдът да отхвърли изцяло исковете на Г. Д.. В случай, че съдът намери исковете (всички или който и да е от тях) за основателни, да присъди на ищцата обезщетение в значително по-нисък от претендирания размер, като вземе предвид разпоредбата на чл. 201 от КТ, както и действителното здравословно състояние на ищцата и неговото влошаване по причина в ищцата, а също така и дължимото на ищцата обезщетение от НОИ.

Претендира разноските по делото При условие, че бъдат уважени главния иск на Г. Д. против „ДМБ" ЕООД и съдът присъди на ищцата обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 72 080 лв. или частично, заедно със законната лихва от датата на увреждането - 19.04.2022 г. до момента на изплащането на сумата, а така и разноски по делото, ПРАВИ ИСКАНЕ да бъде уважен предявения обратен иск, като съдът да осъди Застрахователна компания „У..“ АД да заплати на „ДМБ“ ЕООД- ответник по обратния иск, в пълен размер всички присъдени по главния иск суми, в т.ч. главници, лихви и разноски, които „ДМБ" ЕООД осъдено да заплати на Г. Д., както и в случай, че съдът уважи обратния иск, да осъди ЗК „У..“ АД да заплати на „ДМБ" ЕООД и направените от „ДМБ" ЕООД разноски по обратния иск.

Обстоятелствата, с които „ДМБ" ЕООД обосновава обратния си иск срещу ЗК „У..“ АД, дружеството развива в нарочна молба от 17.01.2023 година.

Застрахователна компания „У.." АД е депозирала отговор на исковата молба, както и на обратния иск предявен от „ДМБ" ЕООД. Оспорва предявените искове, като с отговора излага съображенията си в тази насока. Присъединява се към въведените с отговора на първоначалната искова молба възражения от страна на ответника по основния иск.

По делото са допуснати и изслушани свидетели на ищеца и на ответника по главния иск, като от показанията на св. Тодорова е видно, че когато е станала злополуката със снаха й, е напуснала работа и пристигнала в с. Р.п. за да я обслужва, тъй като имала травма от инцидента, като и до настоящия момент живее постоянно при нея.Към датата на инцидента Г. била на 39 години.Г. търпяла много болкии страдания. Не можела да помага на родителите си. Подложена била на осем операции и около 10 пъти лежала в болница.Първата операция била тежка ипродължила над 4 часа.Д-Ц. казал, че лечението щяло да трае година и половина- две.Г. имала винт и планки, които постепенно били премахвани, а тя лекичко се раздвижвала. Организмът й не приемал една от планките и раната сълзяла, което наложило ходене на чести превръзки. През цялото време била до Г., хранела я в леглото. Тя нищо не можела да прави, нямала никакъв социален живот. Трудно понасяла медицинските интеревенции. Пиела обезболяващи. Случилото станало поврат в живота на Г.. В едни моменти трябвало да натоварва крака повече, а в други не трябвало да го натоварва.Тридвижвала се трудно, дори и с патерици. Трябвало й помощ, за да се къпе.Предстояла още една операция - по изваждане на последната планка. Г. била трудолюбива и изпълнителна, като и в къщи работела, но сега не можела да помага и не може да бъде пълноценна. До травмата се стигнало на работното място. Г. си гледала работата и била изпълнителна.

В показанията си св. Спасов твърди, че от октомври 2013г. Работи при ответното дружество на длъжност „мениджър логистика“. На 19.04.22г. Бил на работав разпределителния център. Г. е част от неговия екип, като тя работи на длъжност „ комисионер стоки“. Не бил пряк свидетел на случилото се на 19.04.22г.. Б.Клисурски ги уведомил за злополуката. Поискал ключовете и документите за автомобила, за да я закара в Спешна помощ-еЕ.П..След това се събрали, зада разгледат камерите и да видят, каквоточно се е сучило. Работодателят направил разследване на злополуката, за което била сформирана комисия.На камерите видели, че Г. се подготвяла за нов работен цикъл. Количката й била празна и трябвало да си вземе амбалаж. Г. се качила на ел. Количката и я изнесла по диагонал на 45 градуса на коридора и я паркирала на средата на коридора.След това слязла да си вземе палет, който с размери 120 х 80 см и се намирал на купчина с височина около 1 метър.Издърпала и евро палет, като го държала от едната страна, а другата била на земята.Тръгнала да върви назад с гръб и след няколко крачки се спънала на вилиците на така грешно паркираната от нея машина.Г. пада назад и евро палета, с тежест около 15 кг, пада върху нея, върху крака й. Правилният начин заложен в инструктажа бил количката да се паркира успоредно на ръкава, в посока на движението. Човекът да вземе палето, да го остави на земята, с коичката да направи маневра и да го вземе с вилиците, за да не се влаче палета по пода на склада и да не се натоварва служителя. Не било правилно да се върви назад.Заложено било в инструктажа да се гледа в посоката, в която човекът се движи, независимо дали е пеша или с машина. Оформен бил констативен протокол, който Горка разписала.Провеждал бил първоначален инструктаж при постъпване на работа, който бил писмен и устен и имало периодични инструктажи. Г. била инструктирана и подписвала всички инструктажи, които са провеждани. Служителите имали задължение да носят работно облекло и обувки. Уведомена била, че трябва да носи обекло и обувки.Седмица преди инцидента ибл констатиран случай Г. да не носи специани обувки. Било образувано дисциплинарно производство и й наложили наказание „забележка“. Механизма на самата работа не бил опесан в инструкциите, тъй като тези елементи са част от самата трудова дейност. Имало оплакване от Г., че обувките й били тежки. Първоначалният и периодичен инструктаж включва нагледно показване на работните площадки, кавкво трябва и какво не трябва да се прави. Принципът е да не се паркира по диагонал количката, под 45 градуса и да се гледа в посоката, в която се движи човека.

В показанията си св. Клисурски сочи, че от девет години работи при ответното дружество на длъжност „ експерт логистика“. Пряк ръководител е на ищцата. На 19.04.22г. Бил на работа и бил информиран от колега за злополуката. Колежка първа се отзовала на инцидента. Отишъ на инцидента. С колегата взели Г. през рамо и я пренесли до офиса. Сед това закарал Г. в болницата в гр. еЕ.П..Там й дали обезболяващо и я насочили към клиниката в с. Д..Там я приел лекар.обсъдено било счупването и какъв е варианта за лечение. В склада имало видеонаблюдение и запис от инцидента. Г. започвала стандартна заявка, като паркирала превозното средство – коичка с вилиците под 45 градуса на регалната система и отива да вземе пале, което с размери 120 на 80 см. И го сваля, като задната му част опира в под Тя прави3-4 крачки назад и се спъва в количката и пада назад. Това не било по проведения инструктаж. Количката трябвало да бъде успоредно на регалаи на достатъчно място да се свали палето.Г. се движела назад, без да вижда накъде се движи.инструктажът бил движение напред и да се гледа в посоката.Г. била информирана при първоначалнтия инструктаж, а после имало и периодичен инструктаж.При започване на работа към новия служител се прикрепвало стар служител до седмица, до започване на самостоятелна работа.Служителите подписвали заповед и били задължени да носят работно облекло. При преглеждането на камерите се установило, че Г. не е била с работни обувки.Седмича преди инцидента се установило, че Г. пак е била без работни обувки, за което бил съставен констативен протокол, връчен й за това нарушение. За правилата за паркиране не есигурен дали са били в писмен вид, но със сигурност имало провеждане на инструктаж, при постъпване и периодичен, как се оперира и важно е количката да е успоредно на коридора, за да може техниката да се разминава с останалите служители.При оставяне под 45 градуса е предпоставка за инцидент. Количката се спира успоредно на регала, с достатъчно място за разминаване. Видял синини над 10-15 см над глезена на Г..Работните обувки би трябвало да са на нивото на глезена. Преди инцидента не носила работните обувки.Г. била дала обяснение в дисциплинарното производство, че работните обувки са й неудобни.Наложено й било дисциплинарно наказание.Г. била сама с количката и нямало причина количката да е завъртяна по ъгъл.

От показанията на св. Ц. е видно, че Г. многократно е лежала в „С.С.“, като първоначално била приета по спешност след трудова злополука. Била със счупена подбедрицаи това налагало спешно оперативно лечение, но поради придружаващи заболявания, операцията била отложена за следващия ден. При постъпването било констатирано многофрагментно счупване на подбедрицата, на големия и малкия пищял, с голямо разместване. Пациентката била изключително фина/слаба, нямала тъкани и това довело до доста допълнителни усложнения.Свидетелят участвал във всичките операции, като предстояла още една – за изваждане на още една метална плака от външната страна на подбедрицата.Пациентката спазвала предписания й режим, свързан с периода за предвижване с патерици и без натоварване и кога да има частично натоварване.до изваждането на плаката Г. щала да има пробле, тъй като при ходене металът притискал кожата и създавал дискомфрот при натоварване.Обездвижването било за около 2-3 месеца, след което започвало частично натоварване. Операцията била болезнена и имало затруднено ходене. При пациентката е налице средно вътреставно счупване на подбедрицата, счепване на двете кости и двете плаки възстановяват ставата на глезена.Подлежащата на отстраняване плака не ограничава движението, но създава дискомфорт, защото има непрекъснато триене.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че към 19.04.2022г. ищцата е работела в ответното дружество по Трудов договор от 13.08.2018 год. на длъжност „Служител склад-Комисионер стоки“, отдел Интралогистика в Разпределителен център - еЕ.П. /РЦЕП/, складови помещения.

На 19.04.22г. в 08.37 часа ищцата се намирала в коридор 131 на РЦЕП, където под ъгъл от около 45 градуса спрямо пътеката между стелажите в коридора паркирала транспалетна количка, като насочила вилиците на количката към стелажа и мястото, откъдето трябвало да вземе празен евро палет. Изтегляйки с ръце палета и без да поглежда назад, ищцата с гръб се насочила към вилиците на транспалетната количка. В следващия момент се спънала с левия си крак в лявата вилица на количката и паднала на пода, а върху крака й паднал и евро палета.В резултат настъпило счупване на левия й крак в областта между коляното и глезена. Получила съдействие от св. Клисурски, който я отвозил до болницата в гр. еЕ.П.. Там констатирали, че има счупване на крака на ищцата и я насочили към болницата в с. Д., където била хоспитализирана поради счупване на подбедрицата. Били извършени в последствие множество операции, като първата поради многофрагментно счупавне на малкия и големия пищял с голямо разместване. След като била изписана, ищцата се прибрала удома в с. Р.п. където обслужвана от св. Тодорова и останалите членове на домакинството в подължение на няколко месеца. За това време последвали още няколко операции и лечението й продължило около година. На мястото на травматичното увреждане били поставени винтове и планки, които поетапно в последствие премахвани и извършено постепенно раздвижване на крайника.

С влязло в сила Разпореждане №31617 / 04.05.2022 год. на ТП- С. град, на основание чл.60, ал.1 от КСО настъпилата за ищцата на 19.04.2022г. злополуката е била призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

Видно от писмо-отговор по претенция / искане за плащане по полица № 021021012690069/ за изплащане на застрахователна сума, предявена по полица № 021021012690069- Групова медицинска застраховка, сключена с ДМБ ЕООД, към ищцата било потвърдено изплащане на застрахователна сума в размер на 1200 лева, по пакет “Болнична помощ” към полицата.

Към исковата молба са представени фактура за закупена глезенна ортеза за сумата от 100 лева и фактура № 3000000738 от 08.04.22г. за закупени титаниеви пластини комплект с винтове за сумата от 3180 лева.

По делото е приета Застрахователна полиця № 21900L20012 от 21.04.2021г., със срок на действие 10.05.21г. до 09.05.22 година, сключена между ЗК У.. АД и “ДМБ”ЕООД, с приложени към нея Общи условия, последните в сила от 01.06.2020 година. Със същата е застрахована отговорността на работатодателя “ДМБ”ЕООД за вреди причинени на негови работници и служители при или по повод изпълнение на задълженията им по трудов договор/л.116/.

От закючението по приета по делото съдебна видеотехническа експертиза - Протокол № 6/2024г. от проведено от в.л. И. С. видео-техническо изследване на запис съдържащ се на 1 бр. USB флаш памет е видно, че същата съдържа един файл, представляващ цифров презапис от система за видеонаблюдение. Видеозаписът с продължителност от 5.38 минути е за времето от 08: 37: 25ч. до 08: 43: 03 ч. на 19.04.2022 година. Кадрите възпроизвеждат складово хале с два многоетажни стелажа и коридор между тях. Ф.к. № 24-26 възпроизвеждат лице от женски пол, което премества транспалетна количка по диагонал на коридора, след което слиза от количката и отива до стелажа в дясно и издърпва палет, като едновременно с това се придвижва назад. Спъва се с левия крак върху лявата вилица на количката и пада назад на пода на коридора, при което падане сяда на левия си крак заедно с палета /ф.к.27-29/. След като се освобождава от палета, жената започва да се държи за левия крак и да се търкаля по пода /ф.к 36, 37/.След това до жената се приближава друго лице от женски пол, а след нея и един мъж и изправят падналата жена/ф.к. 39, 40 от протокола, л.217 от делото/.

От заключението по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. Д-р Р. Д. е видно, че в резултат на претърпяната от ищцата трудова злополука на 19.04.22 година е настъпило счупване на костите на лява подбедрица в долния й край- закрито. С експертизата се приема, че претърпените от ищцата увреждания са в резултат на падане на тежък предмет / европалет/ върху лявата й подбедрица. Вещото лице приема, че чрез носенето на защитни обувки по време на инцидента е било възможно пострадалата да получи по- леки травматични увреждания от настъпилите, тъй като “високата работна обувка, съобразно с естеството на извършвания труд, придържа глезена и при падане на тежест създава устойчивост на натиск”. Лечението на пострадалата е било осъществявано чрез оперативно- кръвно наместване на разместените счупвания и метална фиксация. Вещото лице приема, че при стабилизиране на счупванията-оперативно, може да бъде поставена ортеза за по-кратко време докато премине острия период на болката. Дадени са били препоръки за ненатоварване на оперирания крайник, ползване на помощни средства- патерици за 2-3 месеца.Изложени са със заключението съображения, за възможно възникване на усложнения при всяка оперативна интервенция, за което пациентът подписва предоперативно декларация за информирано съгласие. Прието е с експертизата, че възстановителният период за пострадалата е бил 284 дни при нетрудоспособност и още 69 дни с прекъсване. За пострадалата са възникнали усложнения, които са забавили възстановителния процес, но които поетапно са били овладявани със съответните оперативни интервенции, медикаментозна терапия, болнична рехабилитация. Проведената е била правилна терапия, в т.ч. оперативна, медикаментозна, рехабилитационна, ХДР, съобразена с локалния статус във всеки един момент от възстановителния процес. Назначавани са и провеждани контролни прегледи, проследяване на състоянието на ищцата с адекватно диагностициране на усложненията и взети адекватни мерки. Приема се със заключението, че проявлението на тибио-фибуларна синостоза не е обичаен процес, но при ищцата е намерило проявление. Без настъпването на усложненията, обичайният период на възстановяване за подобна на процесната травма, е 5-6 месеца.

По делото е допусната, изслушана и приета като компетентно дадена и неоспорена от страните повторна СМЕ изготвена от в.л. Д-р Таня Д.. След извършен личен преглед на ищцата в.л. дава заключение за наличие на походка при ищаца без помощни средства. Налице е оперативен спокоен 12-сантиметров белег по външната повърхност на лявата глезенна става, с намалено движение на ставата с 30 % по-малко от нормата. Ро снимка отразява зарастнало счупване на двете кости на лявата подбедрица в долния им край, артрозни промени в глезенната става, остеопороза, състояние след отстранена МО с костен дефект. Със заключението се приема че при евентуално носене на работни обувки обхващащи само глезенната става, би могла да се получи процесната травматична увреда. В.л. приема, че при падане на пострадалата, ходилото й бива спряно от лявата вилица на транспалетната количка, докато тялото с горната част на левия крак на пострадалата отива надясно и пострадалата пада на земята. Приема се, че при този механизъм са налице: една вертикална сила за ходилото и глезена и една надолу и надясно за тялото и горната част на лявата подбедрица. При това се образува ъгъл на двете сили в долната трета на подбедрицата и костите й се счупват / л.312 от делото/. Настъпило е многофрагментно счупване на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за около девет месеца и половина за 2022 година и за още два месеца за 2023 година. Заключението е, че травматичното увреждане за ищцата би настъпило и ако тя бе носила по време на злополуката защитни обувки, които обхващащи само глезенната става. Настъпилото за ищцата травматично увреждане е отнесено от вещото лице към сложните счупвания на доните крайници, които зарастват бавно, трудно се лекуват и често без пълно възстановяване на движението на крайника. Травмата е изисквала оперативна намеса, с фиксация на костите с метални пластини и винтове за осигуряване на добро обездвижване на костите. Обездвижването на крайниа е по преценка на опериращия. Поставени са й две метални пластини, което е обосновало невъзможност за пълно затваряне на оперативните рани първоначално, коет довело да втора оперативна намеса на 27.04.22г. за ревизия и локална пластика на кожата. 49 дни след втората операция е направена трета, поради разхлабване на винт от поставените в малкия пищял. Последвало е и оперативно изсичане на тибио-фибуларната преграда и автогенна костна пластика поради образуване на костен мост между двете кости на подбедрицата. На 08.08.22 година е била извършена и пета операция, поради възникнало възпаление на мястото на поставените импланти, съпроводено със силни болки в лявата глезенна става и повишена температура. През месец февруари 2023г. ищцата е била отново оперирана поради разхлабване на винт в малкопищялната кост, наложило изваждането му. Последната оперативна намеса е била на 06.12.23г. с изваждане на металната пластина от малкопищялната кост.

Приема се с икспертизата, че стандартни за този вид травма са пет операции, като в следствие на настъпилите при пострадалата усложнения са били извършени втората, четвъртата и петата операции, обусловени от анатомичната структура на долния крайник на пъстрадалото лице /л.314 от делото/.

Експертът дава заключение също, че усложненията при ищцата не са били в резултат на личен принос на същата за тяхното настъпване. Медицинската документация сочи, че извършените операции са били адекватни, по правилата за добрата медицинска практика. След първата и втората операции ищцата е могла да ходи с патерици, без да стъпва на увредения крак.След четвъртата операция Г. Д. е могла да ходи с помощни средства и да не натоварва напълно крака. Пълноценно да стъпва на травмирания крак ищцата е могла да осъществява след шестата операция, но с помощни средства. След седмата операция ищцата е могла да движи самостоятелно и напълно да стъпва на лекувания крак. С експертизата се приема, че проведеното спрямо ищцата лечени е било адекватно според състоянието на крака й. В личната амбулаторна карта на Г. Д. са били отразени множество извършени прегледи и ЛКК на дати подробно описани в картата. Прието е с експертизата, че травмата е възстановима за период от 6- 8 месеца. Понастоящем състоянието на ищцата е стабилизирано с походка без помощни средства. При извършения личен преглед на ищцата в.л. наблюдава оперативен белег 12-см. по външната повърхност на лявата глезенна става, с движение на ставата с 30 % по-малко от нормата, както и 15 см белег по вътрешната повърхност на същата става. Експертът приема, че пълно възстановяване на крака на пострадалата не може да се очаква, като е започнало и развитие на артрозна болест, която във времето ще причинява болки и дискомфорт.

Приети са по делото описание и инструкция с характеристики и изображение на ЛПС - работните обувки, като част от личните предпазни средства, които са били зачислени на работещите в “ДМБ”ЕООД, в т.ч. и на ищцата, съгласно декларация за получени ЛПС от 10.12.2018 година / л.317-322 от делото/.

Съдът кредитира показанията на допуснатите и изсушани свидетели на страните.

Намира, че същите са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства.

Предвид изложеното съдът приема за установено от правна страна следното:

На 19.08.2022 година в резултат на злополука, за ищцата са настъпили увреждания изразяващи се в закристо счупване на двете кости на лявата подбедрица в долния им край. С Разпореждане №31617 от 04.05.2022 год. на ТП- С. град, на основание чл.60, ал.1 от КСО злополуката е била призната за трудова съгласно чл.55, ал.1 от КСО. Чл.200, ал.1 от КТ урежда безвиновната отговорност на работодателя за причинени на работник или служител вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт. Работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. Установи се от събраните доказателства, че към 19.04.22г. ищцата е работила при първия ответник по трудов договор и на длъжност „Служител склад-Комисионер стоки“, отдел Интралогистика в РЦЕП.Във връзка са настъпилата на 19.04.22 злополука, със Заповед № РЦ-0010 от същата дата работодателят е възложил нарочна комисия да извърши разследване фактите и обстоятелставта и да установи причините за възникване на злополуката. С Протокол №5РЦ-0011/ 20.04.22г. комисията извършила разследването е изляза със становище, че злополуката е настъпила поради спъване на Г.Домбема в неправилно паркираната от нея транспалетна количка и влачейки евро палет без да гледа назад.

От представените от ответника Служебна бележка № 220/11.0918г., Инструкция за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи, Интструкция за безопасна работа с транспалетна количка, Инструкция за осигуряване на здравословни и безопасни условия при работа с електрокар на територията на товаро-разтоварните площадки и склада в “ДМБ”ЕООД / заедно с приложените към същите списъци с подпис на лицата - работници/служители при ответното дружество, като запознати с инструкциите / е видно, че по отношение на Г.Д. са провеждани: начален инструктаж, инструктаж на работното място и периодичен инструктаж /л.101-113 от делото/.

Според чл.201, ал.1 КТ работодателят може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, когато пострадалият е причинил умишлено увреждане, но в настоящия процес ответникът не ангажира доказатества Г. Д. умишлено да е причинила злополуката, в частност уврежданията настъпии в резутат на инцидента в коридор 131 на РЦПЕ на 19.04.22 година. Съгласно чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя /обезщетителна, а не санкционна/ може да бъде намалена, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност / вж. Решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, IV г. о. /.В съответствие с чл. 154, ал.1 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване ответникът следва да установи въведените с отговора на исковата молба възражения за умишлено или при груба небрежност причиняване на вредоносния резутат от Г. Д. на 19.04.2022 година. От събраните в процеса доказателства е видно, че на служителите в РЦПЕ е вменено в задъжение да носят лични предпазни средстсва /ЛПС/, в т.ч. специални работни обувки. Към дата предхождаща датата на настъпване на процесното травматично увреждане е било образувано дисциплинарно производство по отношение на ищцата поради неносене на ЛПС ив частност на работни обувки. Г.Д. е отказала да носи работните обувки, тъй като същите били тежки и неудобни. Отказът на служителката да носи специалните работни обувки /тъй като същите са тежки и неудобни, съгласно обясненията й дадени при дисциплинарното производство / сам по себе си не обосновава умишлено причиняване на вредата по смисъла на чл.201, ал.1 КТ. Пак в тази връзка нарушаването на установените правила за осъществяване на трудовата дейност, дори и да е умишлено, може да доведе до приложение на правилото на чл. 201, ал.2 КТ, но не и до изключване на отговорността на работодателя по смисъла на чл. 201, ал. 1 ог КТ / вж. Определение № 877/08.07.2015 г. по гр. д. № 3009/2015 г. на ВКС, IV г. о. /. Не на последно място, със заключението по СМЕ изготвена от в.л. Т.Д., приета като компетентно дадена и неоспорена от страните, е даден еднозначен отговор, че служителката Г. Т. е щяла да получи травматичната увреда в случай, че е носила специалните защитни обувки по време на злополуката /л.312/. В настоящия случай липсва умисъл към реализиране на увреждането, настъпило на 19.04.2022г. и в този смисъл ответникът не ангажира в процеса доказателства изключващи отговорността на работодателя по смисъла на чл.201, ал.1 от КТ.

По смисъла на чл.201, ал.2 КТ грубата небрежност се характеризира с неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният, зает със съответната дейност, при подобни условия / вж. Решение №252 от 30.09.2016 год. на ВКС по гр.д.№1364/2016 год., IV г.о., ГК/. Видно от Протокол №5РЦ-0011/ 20.04.22г., Протокол №6/17.01.24г. на в.л. Ив.С., както и от показанията на свидетелите Клисурски и Спасов ищцата не е паркирала количката успоредно и в страни до стелажите, между които се е намирала в сектор 131 на РЦПЕ, а под ъгъл от около 45 градуса и е насочила вилиците на транспалетната количка към мястото, откъдето е трябвало да извади празен евро палет. На следващо място, издърпвайки палета е предприела движение с гръб и назад без да се огледа и в посока към вилиците на неправилно спряната количка. В резултат на това поведение на ищцата е последвало спъване с левия й крак в лявата вилица на транспалетната количка и падане на пода заедно с палета, който е придържала с ръце. Това поведение на ищцата е онагледено със снимковия материал приложен към техническата експертиза по делото, както и констатирано от съдебния състав и страните по делото след преглед на предоставения на цифров носител запис от камерите монтирани в коридор 131 на РЦЕП. От последния ясно се вижда, че непосредствено преди злополуката ищцата оставя количката в коридор 131 така, че вилиците й сочат точно към мястото, откъдето трябва да издърпа празен евро палет, както и паркирана количката в средата на коридора и под ъгъл от около 45 градуса спрямо двата стелажа. Видно и от експертизата и от прегледа на предоставения на ел. носите запис, пострадалата не се оглежда преди да изтегли палета, както и при движението си назад с предържания палет не гледа в посоката, в която се движи, за да прецени своето местоположение и това на количката. При горните факти съдът приема наличието на груба небрежност от страна на ищцата, като се държи сметка за системно осъществяваните по отношение на Г. Д. инструктажи по безопасност и здраве при работа в РЦ еЕ.П. и задължението й да поиска от прекия си ръководител информация за начина на извършване на товарно-разтоварните работи / л.101-104 от делото/. Нещо повече, от показанията и на св. Спасов и на св. Клисурски се установява, че провежданите инструктажи на работниците и служителите в РЦПЕ вменяват в задължение да не се паркират количките под 45 градуса, а при движение да се гледа в посоката, в която се движи работника/служителя. И двамата свидетели са категорични, че поведението на ищцата не е било в съответствие с провежданите инструкции, следователно ищцата не е проявила необходимото внимание, грижа и старание във връзка с извършваната дейност. В този смисъл Г. Д. е допринесла за настъпването на уврежданията при груба небрежност, поради което размерът на обезщетението подлежи на намаляване.

По отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като преценката обхваща обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, начина на извършване, характерът и степента на увреждането, възрастта на увреденото лице, продължителност на възстановителния период, естеството на медицинските интервенции, евентуални усложнения в здравословното състояние на пострадалото лице, причинените моралнии страдания и физчески белези, общественото и социално положение на пострадалата, икономическите фактори / вж. Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС/.

На 19.04.2022г. ищцата е претърпяла трудова злополука с настъпило закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долния им край с разместване на фрагментите. Извършено е оперативно открито наместване на двете кости на подбедрицата и фиксация с метални пластини и винтове.. На 27.04.22г. е последвала втора оперативна интервенция поради необходимост от ревизия и локална пластика на кожата. Разхлабване на винт е станало причина за провеждана трета операция 49 дни след втората, с последващо изваждане на винта. Извършена е и четвърта операция, поради образуването на костен мост между двете кости на подбедрицата. На 08.08.22г. ищцата е оперирана за пети път поради възникнало възпаление на мястото на поставените импланти. На 06.02.2023г. Г.Д. е оперирана за пореден път, поради разхлабване на винт в малкопищялната кост, което е наложило изваждането му. Поради незарастване на оперативната рана и ограничение в движението на глезенната става се е наложило последваща оперативна намеса. Последната операция на ищцата е извършена на 06.12.23г., когато е била извадена металната пластина от малкопищялната кост. Ищцата е търпяла болки в мястото на настъпилата травма. В следствие на настъпилите усложнения са били направени втората, четвъртата и петата операции /л.314 от делото/. След изписването на ищцата от болницата ежедневно й е оказвана помощ от всички от домакинството й, като в началото я хранели на легло, а в последстиве придвижването й било трудно. Лечението е продължило около една година. Следва да се отчете и факта, че за ищцата възстановителния процес не е приключил, като пълно възстановяване на крака не може да се очаква от медицинска гледна точка / вж. СМЕ, л.307 от делото. Едва след седмата операция ищцата е могла да се движи самостоятелно и напълно да стъпва на левия крак. Налице е с 30 % по- малко от нормата и ограничение в движението на лявата глезенна става.Ищцата продължава да е в невъзможност да полага труд, а непосредствено след зополуката е била лишена от нормален социален живот. Същата е в млада възраст, но поради настъпилата травма е лишена от пълноценност. При горните съображения съдът намира, че обезщетение в размер на 40 000 лв. ще отговаря на заложения с чл.52 ЗЗД принцип за обезвреда. При възприетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат, така определеното обезщетение следва да бъде редуцирано с 50% или в размер на 20 000 лева, като искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лева.Следва върху сумата от 20 000 лева да бъде присъдена законна лихва за забава, считано от 19.04.2022г. до окончателното изплащане.

По направеното от ответника искане за приспадане на получено от ищцата обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, последното не репарира неимуществени вреди, а доход за периода на неработоспособността, поради което полученото обезщетение по общественото осигуряване, поради временната неработоспособност от трудова злополука, не подлежи на приспадне от обезщетението в размер на 20 000 лева. / в този смисъл вж. Решение № 54/23.04.2019 г. по гр.д. № 3649/2018 г. на ВКС, III г.о./.

По предявения иск за имуществени вреди:

Представените с исковата молба фактури за закупени титаниеви пластини и винтове и закупена глезенна ортеза налагат извод, че ищцата е направила разходи за закупуване на медицински консумативи и инпланти в общ размер на 3 280.00 лева. Доказателствата по делто сочат, че необходим и свързан с трудовата злополука разход за лечение на пострадалата представлява закупения комлекта титаниеви пластини и винтове, съгласно фактура № 3000000738 от 28.04.2022г..В този смисъл следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от Г. Д. разноски / за консумативи и медицински материали /във връзка с настъпилата трудова злополука, а именно сумата от 1980.00 лева, която дължима след приспадане изплатената от „Д.З.“АД сума в размер на 1200 лева по пакет „Болнична помощ“ към застрахователна полица № 0210210126900692 – Групова „Медицинска застраховка“. За разликата до пълния претендиран размер имуществени вреди от 2 080.00 лева, предявеният иск подлежи на отвхвърляне, като недоказан. Ищцата не ангажира доказателства претендирания разходът от 100.00 лева - за закупуване на глезенна ортеза да е във връзка с получената травма, до колкото приетите по делото съдебно-медицински експертизи сочат, че обездвижване на крайника на ищцата е било по преценка на опериращия лекар, но такова предписание за закупуване и поставяне на глезенна ортеза за обездвижване на глезенната става, не е било направено, поради което в тази части претенцията за имуществени вреди, следва да се отхвърли.

По предявения обратен иск По делото е приета Застрахователна полица № 21900L20012 от 21.04.2021г. с Общи условия на застраховка „Отговорност на работодателя“ от която видно, че между ответника и третото лице-помагач е сключен застрахователен договор при застрахован интерес „Отговорност на работодателя за вреди, причинени на негови работници или служители при или по повод изпълнение на задълженията им по трудов договор.“Застраховката покрива имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, която е причинила временна нетрудоспособност 50 и над 50% или смърт на работника или слвужителя, за които вреди застрахованият е отговорен, като са били застраховани 880 работници и служители при „ДМБ“ ЕООД. Срокът на застраховката е бил от 00.00 ч. на 10.05.21г. до 00.00 часа на 09.05.2022 година. Установен е с договора лимит на застрахователното обезщетение 250 000 лева за едно застрахователна събитие, поради което установения размер на обезщетение по предявения главен иск попада в приетия с договора подлимит. Не се спори между страните по делото, че ищцата по настоящото производстов е имала качеството на застраховано лице по смисъла на договора за застраховка, сключен между „ДМБ“ ЕООД и ЗК "У.." АД, последният сключен в полза на трети лица. Съгласно чл. 435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 КЗ. Следователно, с оглед изхода на спора по делото по предявения иск с правно основание чл.200 КТ, и при съобразяване установения със застрахователния договор лимит на отговорността, следва да бъде осъдена ЗК "У.." АД да заплати на „ДМБ“ ЕООД сумата в размер на 20 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 19.04.2022 година до окончателното изплащане.

По разноските При настоящия изход на спора по главния иск, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата, съразмерно на уважената част от исковата претенция, направени разноски за един адвокат в размер на 1714.20 лева по Догововр за правна защита и съдействие от 20.11.2023 година.

Съразмерно на отхвърлената част от иска ще следва Г. Домева да бъде осъдена да заплати на „ДМБ“ ЕООД сторени разноски за един адвокат в размер на 7885.87 лева, съгласно фактура № 746/09.05.2023г.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК „ДМБ“ ЕООД ще следва да бъде осъдено да заплати в полза на държавната по сметка на РС еЕ.П. държавна такса върху уважената част от главната искова претенция - 879.20 лева, както и заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по допусната и приета по делото СМЕ изготвена от в.л. Р. Д., която сума в размер на 142.85 лева.

Следва да бъде осъдена ищцата да заплати в полза на държавата по сметка на РС еЕ.П. изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по допуснатата първоначална СМЕ, което в размер на 357.15 лева.

Г. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „ДМБ“ ЕООД направени разноски за вещи лица в размер на 642.87 лева.

С оглед изход на делото по обратния иск, ще следва "У.." АД да бъде осъдено да заплати на „ДМБ“ ЕООД направените от последното разноски по делото в общ размер на 2726.25 лева, в т.ч. заплатени държавни такси, депозити за допуснати и приети по делото СМЕ и СВТЕ и изплатено адвокатско възнаграждение.

При изложените съображения, съдът