Решение № 3253 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2905/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба от “Ю.“ ООД [населено място] против РА № Р-03000323004098-091-001/27.06.2024г. , потвърден с Решение № 158/12.11.2024г. на Директор Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството за ревизираните данъчни периоди са определени задължения по ЗДДС в размер на общо 192 721.03лв. и лихви за забава в размер на 54 092.30лв. Жалбоподателят твърди, че процесният ревизионен акт е издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че извършените ВОД са налице надлежните документи; следва да се вземе предвид и доказателствената сила на международната товарителница, чиято правна уредба е регламентирана в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз; органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергаят представените в хода на ревизията ЧМР; налице са необходимите документи, доказващи наличието на ВОД, като липсват данни ревизираното дружество в качеството си на доставчик да е участвал ва данъчна измама; не е анализиран и въпроса за наличие на информация за заплатени от МПС пътни такси при преминаванията на ГКПП на страната. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания РА като незаконосъобразен. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък. Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане. Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323004098-020-001/12.07.2023г., изменена със ЗВР № Р-03000323004098-023-02/26.10.202314г. и ЗВР № Р-03000323004098-143-001/08.01.2024г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП – Варна. В срока по чл.117 от ДОПК е изготвен РД № Р-03000323004098-092-01/21.05.2024г. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден РА № Р-03000323004098-091-001/27.06.2024г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който на дружеството за ревизираните данъчни периоди са определени задължения по ЗДДС и лихви за забава. Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - [населено място], който с Решение № 158/12.11.2024г. го е потвърдил като законосъобразен и обоснован. По валидността на акта: При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с [жк], по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя. Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. По приложението на ЗДДС. В хода на ревизията са установени търговски взаимоотношения между „Ю.“ ООД и „Ю.“ ООД, [ЕИК] - свързано лице по см. на § 1,6. “г“ и „д“ от ДР на ДОПК. Установено е, че в дневниците за продажби за ревизирания период ревизираното дружество е декларирало фактури за извършени вътреобщностни доставки на стоки (кафе) по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС с получател EASY TRADE PRODUCTS [интернет адрес] и DIKI GENERAL TRADING COMPANY общо в размер на 963 553.72лв., описани в табличен вид на стр. 8-10 от ревизионния доклад. Като основание за неначисляване на ДДС във фактурите е вписано „ARTICL. 53, PARAGRAPH 1 OF THE VAT ACT" или „съгласно чл.53, ал.1“ Констатирано е, че към фактурите е приложен документ - „Писмено потвърждение от получателя на стоки“, международна товарителница за извършен превоз на стоки - CMR и банкови документи. По данни от товарителниците /ЧМР/, превозвачи на стоките са „ГТ Р. и с.“ ЕООД с МПС с peг. № [рег. номер] и „М. м. т.“ ЕООД със същото МПС. Установено е, че писмените потвърждения, удостоверяващи ВОД, са съставени и подписани от представител на чуждестранното дружество, който е и управител на EASY TRADE PRODUCTS [интернет адрес] - получател на стоки, при натоварване на същите, което е в противоречие с изискванията на чл. 45, т.2 а от Правилника за прилагане на ЗДДС. Плащането по фактурите е осъществено по банков път. При извършена справка в информационната база данни на НАП е установено, че в СД за ДДС по ЗДДС - дневник продажби, от превозвача „ГТ Р. и с.“ ЕООД, не са декларирани доставки с получатели „Ю.“ ООД, „Ю.“ ООД, „EASY TRADE PRODUCTS“ [интернет адрес] и ,,DI KI GENERAL TRADING COMPANY“. Направен е извод, че дружеството превозвач няма издадени фактури за извършените транспортни услуги към горепосочените получатели. При извършената насрещна проверка на „ГТ Р. и с.“ ЕООД с [ЕИК], приключила с ПИНП от 26.10.2023г. /л.907/ от представляващия дружеството са представени писмени обяснения, 23 бр. международни товарителници (CMR) и копие на талон за регистрация на МПС. Констатирано е, че в представените писмени обяснения /л.902/ Г. Т., представляващ „ГТ Р. и с.“ ЕООД е декларирал, че дружеството е извършило транспортни услуги в периода 01.01.2020г. - 31.05.2023г. по маршрут България-Гърция. Посочил е, че за извършените услуги няма необходимост от лицензи и разрешителни. Лицата, извършили транспорта, са М. К. Х. - шофьор лекотоварен автомобил и Г. П. Т. - управител на фирмата. Транспортът на стоките е възложен от гръцкото дружество EASY TRADE PRODUCTS M.I.K.E. и е за негова сметка, съответно не са издавани фактури за транспорт към „Ю.“ ООД, не са правени плащания от „Ю.“ ООД. От представеното копие на талон за регистрация на МПС с peг. № [рег. номер] органите по приходи са констатирали, че товароносимоста на превозното средство, с което се твърди, че е извършен транспортът, [рег. номер]. При анализ на представените от превозвача ЧМР са установили, че „ГТ Р. и с.“ ЕООД не е представило такива за всички доставки, предмет на ВОД към гръцките дружества. Констатирано е, че в международните товарителници, в клетки 16 и 23 фигурират данните на превозвача, вкл. имена на шофьор, подпис и печат на дружеството. На част от международните товарителници, печатът, поставен в тези клетки, е на гръцкото дружество EASY TRADE PRODUCTS M.I.K.E. При справка в информационните масиви на НАП е установено, че М. К. Х. е работил по трудови правоотношения в „ГТ Р. и с.“ ЕООД в периода 11.09.2020г. до 01.08.2021г. Констатирано е обаче, че положеният подпис на шофьора на CMR след датата 01.08.2021г., на която лицето е освободено от работа, е идентичен с положения подпис на CMR, за които лицето е вписано като шофьор на предни дати. При извършената насрещна проверка на М. К. Х., приключила с ПИНП от 08.01.2024г. /л.979/, са представени писмени обяснения, в които лицето е декларирало, че е работило по трудов договор в „ГТ Р. и с.“ ЕООД като шофьор на лекотоварен автомобил от 11.09.2020г. до 31.07.2021г., за което е представил копие на трудов договор, справка за назначаване, фишове за заплати и длъжностна характеристика. Лицето декларира, че автомобилите, които е управлявал, са с per. номера: [рег. номер] и [рег. номер]. Релациите, по които е пътувал, са на територията на България, както и курсове България - Гърция, като същите са посочвани от управителя на фирмата. М. Х. твърди, че не е съставял документи, а тези, които е получавал и пренасял, след завръщането си е предоставял на управителя на „ГТ Р. и с.“ ЕООД. Към тогавашния момент МПС-тата са тръгвали от [населено място]. Координатите на маршрута България - Гърция са му били давани от управителя Г. Т., а стоката, която е превозвал, е била предимно на европалети. Посочил е, че при натоварването на стоката е получавал документи, като ЧМР, фактура и потвърждение. Обектите, където е разтоварвано, са логистични центрове в Солун - Гърция, чиито адреси не помни и не е участвал в товаро-разтоварни дейности на стоките. Получените стоки са приемани от служители на логистичния център и представители на фирмите получатели, които са проверявали получената стока. Посочва, че при извършване на курсовете България - Гърция е напускал България през Кулата и Маказа, като всички направени разходи е заплащал в брой. М. Х. е заявил, че няма информация кой е собственик на логистичните центрове, където е разтоварвал стоките, както и за складовете, където са товарени стоките. При извършената насрещна проверка на Г. Т., управител на „ГТ Р. и с.“ ЕООД, приключила с ПИНП от 08.12.2023 г. /л.948/, е установено, че съгласно представени писмени обяснения от последния, обектите, от които са товарени стоките, са в различни градове на страната - [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и други. Извършвал е транспортни услуги и не е участвал в товаро - разтоварните дейности. Декларирал е, че лицата, с които е контактувал, са управителите на фирмите поръчители на услугата и техни служители, като стоките, които са превозвани, в повечето случаи са били обособени в палети. Посочил е, че придружаващите документи за превоз на стоките от Република България до Република Гърция са CMR, потвърждение и инвойс. Заявките за транспортна услуга е получавал по телефона от управителите на фирмите поръчители. Маршрутът, по който е извършвано транспортирането на стоките от Република България до Република Гърция, е през ГКПП Кулата и ГКПП Маказа, в зависимост от релацията. Декларирано е, че всички пътни такси на територията на Гърция са заплащани в брой. Адресът, на който са разтоварени стоките в Република Гърция, е логистичен център, находящ се в Солун, район Калохори, 5 км, като стоката е приемана от представител на фирмата получател, в присъствието на лице от фирмата получател и разтоварване от служители на логистичния център. Г. Т. е декларирал, че към настоящия момент не е собственик на дружества в Република Гърция, а дружествата, на които е собственик в България, са видни от Търговския регистър. За посочения период не е запазил трудовите си договори и фишове за получени възнаграждения. Във фирма „ГТ Р. и с.“ ЕООД е управител. Декларирал е, че транспортните услуги са извършени за сметка на гръцкото дружество. Получател на стоките е гръцкото дружество EASY TRADE PRODUCTS M.I.K.E., собственост на лицето Г. Т., който е и едноличен собственик на капитала на превозвача „ГТ Р. и с.“ ЕООД. Ревизиращите органи са констатирали, че от „ГТ Р.и с.“ ЕООД са представени международните товарителници, идентични с представените от ревизираното лице, но липсват и не са представени разходни документи, доказващи заплащането на пътни такси, застраховки, гориво и др., доказващи осъществения превоз на стоки на датите, вписани в ЧМР. От органите по приходите е изпратена Молба № 0324-039979/12.01.2024г. за сътрудничество до гръцките данъчни власти, с която са изискани доказателства за осъществените сделки между ревизираното дружество и EASY TRADE PRODCTS MON IKE, EL801211012 на териториите на двете държави /л.986/. С Протокол № 1932870/02.05.2024г. /л.994/, към ревизионното производство е присъединен отговор на изпратеното запитване. При извършената проверка от гръцките данъчни служби са установени следните факти и обстоятелства: „Номерът по ДДС на гръцкото дружество е дерегистриран от базата данни VIES на 10.03.2023г. след проверка, извършена от гръцките данъчни власти. На 05.07.2021г. гръцките данъчни власти са извършили проверка на място на декларирания адрес на гръцкото дружество - KARAOLI KAI DIMITRIOU 3 54630 - THESSALONIKI. Посочено е, че в гръцкото дружество работи г-жа Nkarankasidou Anna (служителка на гръцкото дружество), която информира проверяващите, че счетоводните книги на гръцкото дружество се намират на друго място. Проверяващите са оставили покана до г-жа Nkarankasidou Anna да представи счетоводните книги и данъчните документи. На 23.07.2021г. г-н Fotios Varelopoulos, счетоводител на гръцкото дружество, е изпратил електронно уведомление до гръцките данъчни власти за представяне на счетоводните книги и данъчни документи на 30.07.2021г. Съгласно предоставените данъчни данни, не е доказан транспортът на стоки между двете дружества. Според проверката повечето от вътреобщностните придобивания са извършени от две български дружества, вкл. ревизираното. Гръцкото дружество е издало фиктивни фактури за ВОД. На 20.02.2024г. гръцките данъчни власти са извършили втора проверка на място. При проверката е установено, че дружество не извършва дейност, както и че договорът за наем на имота е прекратен на 29.12.2022г. Освен това проверката е установила, че контролираното дружество е подало некоректни справки-декларации за ДДС за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. на стойност 52 481.51 евро и за периода 01.01.2021г. - 31.05.2021г. на стойност 124 922.82 евро. В хода на ревизията с Протокол № 1933711/07.05.2024г. /л.999/ е приобщена обобщената информация от гръцките данъчни власти за дружеството DI KI GENERAL TRADING COMPANY, получена в отговор на постъпило запитване от органи по приходите относно осъществени доставки между гръцкото дружество и български доставчик за период, обхващащ ревизирания период на „Ю.“ ООД. При извършената проверка от гръцките данъчни служби са установени следните факти и обстоятелства: "Гръцките данъчни власти са пристъпили към ревизия на гръцкото дружеството. Изпратено е искане до гръцкото дружество за представяне на неговите счетоводни документи и записи. Гръцкото дружество не е отговорило на искането на гръцките данъчни власти. Освен това е установено, че гръцкото дружество не е базирано на декларирания адрес и няма други търговски обекти, по този начин, то е невъзможно да бъде локализирано. Ревизорите посочват, че гръцкото дружество попада в обхвата на критериите за дерегистрация от базата данни VIES." При извършена проверка в информационните масиви на НАП, относно дружеството „М. м. т.“ ЕООД, [ЕИК], посочено като превозвач в представените CMR от 2023г., е установено че същото е основано на 21.11.2016г. с предмет на дейност „търговия на едро и дребно с различни стоки, производство на стоки с цел продажба, транспортни услуги, други дейности незабранени със закон“. Констатирано е, че едноличен собственик на капитала на „М. м. т.“ ЕООД е лицето М. К. Х.. В хода на ревизията от Агенция пътна инфраструктура е изискано предоставяне на всички записи от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“, получени от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на Националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ за МПС с peг. № [рег. номер]. След анализ на събраните доказателства от АПИ относно движението на МПС с peг. № [рег. номер] по републиканската пътна мрежа на Р. България е установено, че за част от декларираните ВОД от „Ю.“ ООД има данни за движение на МПС-то в посока ГКПП Кулата, като последната камера на АПИ, която засича превозното средство е „Марикостиново“. Констатирано е, че това обстоятелство не доказва по безспорен начин, че МПС с peг. № [рег. номер] е напуснало страната през съответния граничен пункт, предвид липсата на представени доказателства от превозвача за реално осъществен превоз на стоки, в т.ч. фактура за транспорт към „Ю.“ ООД или към получателите EASYTRADE PRODUCTS [интернет адрес] или DI KI GENERAL TRADING COMPANY. He ca представени валидни граждански застраховки на МПС, CMR застраховки, платени винетки, фактури за закупено гориво, пътни листи, талони на транспортните средства, документи за правоспособност на водачите, документи за платени пътни такси в Гърция, пътни листи, товарителници и заповеди за командировка. Не са представени доказателства за лицата, възложили транспортирането на стоките, собственост на „Ю.“ ООД, от склад на „Ю.“ ООД, в т.ч. договори, заявки, фактури за транспорт, разплащателни документи, писмена кореспонденция между дружествата. Не са представени всички международни товарителници (само 23 бр.). Констатирано е, че на част от представените товарителници в кл.16 и кл.23 за превозвач е положен печат на EASY TRADE PRODUCTS M.I.K.E. c номер на МПС - [рег. номер]. Органите по приходите са констатирали, че не са доказани обстоятелства по чл.7 ал.1 от ЗДДС: вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Констатирано е, че от дружеството не са представени изискуемите документи по чл. 53 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС, доказващи декларираните вътреобщностни доставки. Въз основа на установеното е направен извод, че декларираните от дружеството вътреобщностни доставки са доставки с място на изпълнение територията на страната, които са облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС със ставка 20 на сто, съгласно чл. 66 ал.1 и чл. 67, ал.1 от ЗДДС. На основание чл.82, ал.1 от ЗДДС на „Ю.“ ООД е установен дължим ДДС за данъчни периоди. Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че извършените ВОД са налице надлежните документи; следва да се вземе предвид и доказателствената сила на международната товарителница, чиято правна уредба е регламентирана в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз; органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергаят представените в хода на ревизията ЧМР; налице са необходимите документи, доказващи наличието на ВОД, като липсват данни ревизираното дружество в качеството си на доставчик да е участвал ва данъчна измама; не е анализиран и въпроса за наличие на информация за заплатени от МПС пътни такси при преминаванията на ГКПП на страната. Съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения: За да обоснове извода си за липса на ВОД, което е довело до начисляване на ДДС при ставка 20%, като при доставки осъществени на територията на страната, органът по приходите е приел, че не е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки, не е установено по безспорен начин, че същите са напуснали територията на страната т.е. не е доказано действителното транспортиране на стоките от България до Гърция и получаването им в Гърция. Също така липсват и доказателства относно мястото на фактическото им предаване. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика-регистрирано по ЗДДС лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. На основание чл.53 ал.1 от закона, ВОД по чл.7 се облага с нулева ставка. Според ал.2 на чл.53, документите удостоверяващи извършването на ВОД се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл.45 от ППЗДДС, като са разделени на две групи: документи за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Според чл.45 от ППЗДДС за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага освен с посочените в т.1 документи за доставката, така и с тези посочени в т.2, а именно документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 201 г.):транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Следователно в конкретния случай следва да се извърши преценка налице ли са транспортни документи удостоверяващи фактическо пренасяне на стоката на територията на друга държава членка-Гърция.. Съответно следва да се извърши преценка налице ли са предпоставките, за да се приеме, че е осъществен ВОД от РБ за Гърция по процесните фактури, за облагане със ставка нула. От анализа на разпоредбата на чл.7, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице ВОД, следва да са изпълнени кумулативно следните условия: 1. Доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице в РБ.; Получателят на стоките да е регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС; Предмет на доставката са стоки по смисъла на чл.5 от ЗДДС; доставката да е възмездна, което се извежда по аргумент на противното от пар.1 т.8 на ДР на ЗДДС; Стоките да се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл.45 т.2 б. "б" от ППЗДДС приложима в конкретния случай за доказване на ВОД доставчикът трябва да представи транспортен документ удостоверяващ фактическо напускане на стоката от територията на РБ. В процесния случай това изискване на закона е спазено, като са представени транспортни документи - ЧМР. В разпоредбата на чл.45, т.2 от ППЗДДС се акцентира на наличието на документ, който да доказва „изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава-членка". Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка, което означава фактическото напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия. Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на другата държава-членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване /деклариране на ВОП/ преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. В случая доставчикът е в състояние да провери дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС идентификационен номер, под който е извършил покупката. И ако това е така, за него е реално съществуващ търговец, който осъществява независима икономическа дейност на територията на съответната държава - членка. Предмет на доставките са стоки, както и същите са възмездни. В тази връзка от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза – първоначална и допълнителна, които съдът кредитира като компетентно и обективно дадени се установява следното: налице е единтичност на закупените стоки от „Ю.“ ООД и извършения ВОД; издадените фактури към EASYTRADE PRODUCTS [интернет адрес] са заплатени изцяло по банков път от контрагента; налице е съпоставимост на данните от транспортните документи за извършения превоз на стоките до Гърция; извършените счетоводни записвания при жалбоподателя са в съответствие с приложимите национални счетоводни стандарти за отчитане на стоково-материалните запаси и на приходите; получените и издадените данъчни документи от „Ю.“ ООД са отразени в дневниците за покупи и продажби за съответните данъчни периоди на получаването/издаването им; начисления в тях ДДС участва във формирането на данъчния резултат в подадените за сътоветния данъчен период справки-декларации; справките-декларации са подадени в законоустановения срок.издадените и получените данъчни документи са отразени в отчетните регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС; данъчното задължение за съответния период е определено в справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС. Според постоянната съдебна практика, освобождаването от ДДС на вътреобщностната доставка на стоки става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (вж. по-специално решение T. s и др., C-409/04, EU: C: 2007: 548, т. 42). /т. 22, т. 23 и т. 24 от мотивите на Решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело С- 492/13 Т. /. СЕС подчертава, че Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 6.09.2012г. по дело № С-273/11 и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 9.10.2014г. по дело № С-492/2013 "Т.. ЕООД/. В решението по дело С-409/04г. и др. е уточнено, че в случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. Посочените разяснения на СЕС сочат, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим, само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен. Съдът след анализ на доказателствения материал по делото, ведно с приетото по делото заключение на вещото лице, формира извод за доказаност на изпращането и транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ и с писмено потвърждение от получателя. Наличните CMR, потвържденията-декларации и другите транспортни документи относно регистрирани преминавания през ГКПП, установяват релевантните факти на изпращане, превозване и получаване на стоките на територията на друга държава – членка. Документите съдържат задължителните по закон реквизити предвид нормите на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и чл. 6, ал.1 от ЗСч. Доказателственият материал по делото установява, че са представени документите, които се изискват по чл. 45 от ППЗДДС, респ. установяват се извършените ВОД. Наред с доказателствата, събрани в административното производство, в хода на съдебното производство са приобщени официални писмени доказателства от Главна дирекция "Гранична полиция" / л.76-78 от делото/, съдържащи поименно индивидуализирани събития (дата, час, ГКПП и направление "влизане"/"излизане") за преминаване през държавната граница на конкретното ППС, посочено в ЧМР към процесните доставки. Тези данни представляват официално удостоверяване на гранично преминаване и по естеството си установяват решаващия обективен факт – напускане на територията на Република България от индивидуализираното превозно средство в релевантния период преди и около датата на получаване, посочена в ЧМР и потвърждението, което е съвместимо с извършване на превоз извън територията на страната и обратно. При това констатациите на приходната администрация, основани на тол-записи и липса на данни в определени административни регистри към момента на ревизията, не могат да обосноват отказ от нулева ставка, доколкото са преодолени от доказателство за самото гранично преминаване, събрано в съдебната фаза. При наличие на противоречиви индикации съдът дава превес на официалното удостоверяване от компетентен държавен орган, доколкото то осигурява най-висока степен на обективност и проверимост при установяване на факта на гранично преминаване. Ето защо съдът приема, че по процесните доставки е доказано по несъмнен начин изпращането/превозването на стоките до територията на друга държава членка и физическото напускане на страната, поради което са налице предпоставките за прилагане на нулевата ставка по чл.53 от ЗДДС. Този извод съответства и на практиката на Съда на Европейския съюз, според която освобождаването при вътреобщностна доставка е обусловено от доказване на реалното транспортиране и физическо напускане на територията на държавата членка на доставката, като при наличие на обективни данни за такова напускане отказът от освобождаване не може да се основава единствено на формални или косвени несъответствия (в този смисъл решения по дело С-409/04 Teleos и С-273/11 Mecsek-Gabona), при спазване на принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност при преценка на доказателствата. В обобщение съдът приема, че по отношение на процесните доставки са налице достатъчно и непротиворечиви доказателства за действително транспортиране на стоките от територията на Република България до територията на друга държава членка, като решаващият елемент "физическо напускане на страната" е установен чрез съвпадение между данните в ЧМР/потвържденията и официалните гранични записи по чл.192 от ГПК за съответното индивидуализирано ППС. За тези доставки следва да се признае прилагането на нулевата ставка по чл.53 от ЗДДС. Предвид изложеното, съдът намира, че са представени документи, които съгласно приложимите разпоредби на чл.45 от ППЗДДС са необходими за доказване на вътреобщностна доставка. В конкретния случай в товарителниците се съдържа подписът и печатът на гръцката фирма - получател в кл. 24, което удостоверява превоза на стоката до Гърция, което е доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава - членка. Съгласно разпоредбата на чл.5 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977г., публикуван в "Държавен вестник", бр. 61 от 1977г., в сила за България от 18.01.1978г./, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По чл. 9 т.1 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Подписът и печатът на гръцката фирма - получател в кл. 24 на товарителницата удостоверява получаването на стоката. Получаването на стоката не е опровергано и с данните съдържащи се в отговорите на гръцките данъчни власти, дадени в посочените по-горе отговори по формулярите "SCAC 2004а". Несъмнено, тези формуляри за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представляват официални документи, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл.5 от Регламента, следва да бъдат преценени наред с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване. В отговорът, е посочено само, че гръцката фирма не извършвала дейност на декларирания адрес и може да се счита за липсващ търговец. Няма обаче нито данни, нито твърдения че ВОД не са осъществени. В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на Съда на Европейските Общности терминът „изпратени” следва да се тълкува в смисъл, че ВОД на стока е извършено и освобождаването на ВОД се прилага, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана в друга държава-членка и че вследствие на това е напуснала територията на страната-доставчик. Предвид изложеното съдът намира, че РА следва да се отмени, т.к. по делото са събрани достатъчно доказателства установяващи осъществен транспорт-фактическо преминаване на стоката от територията на РБ до територията на друга страна членка на ЕС-Гърция. Декларираните ВОД за процесните данъчни периоди са доказани по реда на чл.45 от ППЗДДС и жалбоподателят не дължи ДДС за тези доставки. С оглед на това, съдът намира, че жалбата се явява изцяло основателна и следва да се уважи като се отмени РА в обжалваната част. Предвид изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явява основателно, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски доказани в размер 9 628.15 евро. Водим от горното, съдът