Решение № 116 от 11.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1182/2023 г.

Производството е по реда на чл. 327 вр.чл. 318 НПК. Настоящото въззивно разглеждане на делото е второ по ред, образувано по реда на чл. 327 вр.чл. 318 и сл. НПК.

С оглед процесуалното развитие на наказателното дело и ясното дефиниране предмета на настоящата въззивна проверка, следва да се подчертае, че пред настоящия въззивен състав наказателноправния спор се развива по въззивна жалба вх. № 4236/379306/15.11.2021 година на адв. О. Е. от АК - Монтана, защитник на подсъдимия Б. Т. Б., с установена по делото самоличност, допълнена надлежно на 16.05.2022 година, против присъда от 01.11.2021г., постановена по н.о.х.д. № 31/21 г., Окръжен съд – Монтана (МОС), Наказателно отделение.

Понастоящем процесуалното развитие на делото сочи следното: Окръжна прокуратура Монтана е внесла в ОС Монтана обвинителен акт против Б. Т. Б., с установена самоличност, за извършени от него престъпления по чл. 354а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 339, ал. 1 НК.

С присъда от 01.11.2021г., постановена по н.о.х.д. № 31/21 г., Окръжен съд – Монтана (МОС), Наказателно отделение е признал подсъдимия Б. Т. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложил наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнел в полза на Държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението, като е постановил тяхното унищожаване.

С присъдата подсъдимият е признат за невиновен в това да е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и е оправдан по това обвинение. Предметът на престъплението, чието притежаване е забранено и било отнето в полза на Държавата и е постановено унищожаването му.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото и на основание чл. 190, ал. 2 НПК държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

По постъпила въззивна жалба, допълнена надлежно от защитата на подсъдимия Б. Б., е било образувано внохд № 531/2022 година по описа на Апелативен съд София.

С жалбата на защитника е отправено искане за проверка на присъдата в осъдителната й част с искане за отмяната й и за оправдаване на подсъдимия и по обвинението по чл.354а НК. Заявено е и алтернативно искане за прилагане на по-лека правна квалификация, поради липса на доказателства за държане на процесните наркотични вещества със специалната цел за разпространение. В посочения смисъл с депозираната жалба (и допълнителните изложения към нея) се твърди неправилно приложение на материалния закон. Наведени са доводи, че на досъдебната фаза е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на обвиняемия да участва в разпитите на свидетели, тъй като обвиняемият и неговият защитник не били уведомени (призовани) за провеждането на разпити на свидетели от органите на досъдебното производство и настоява показанията от тези разпити от досъдебната фаза да не бъдат кредитирани. С оглед на изяснените в съдебната фаза обстоятелства, защитата развива доводи и в насока, че дадените свидетелски показания от досъдебното производство са ненадлежно документирани. Акцентира се върху обстоятелството, че в показанията си от съдебната фаза св. П. М. и св. Т. Н. категорично отричат да са купували наркотици от подсъдимия. Изтъкнато е обстоятелството, че срещу св. П. М. и св. Т. Н. е имало образувани досъдебни производства за държане на наркотични вещества, които впоследствие са били прекратени, поради малозначителност на деянието. Жалбоподателят счита, че посочените свидетели са дали точно определени показания на досъдебната фаза като условие, същите да бъдат освободени от полицаите. Застъпено е и становището, че присъдата не може да почива само на прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания. Пояснява, че са налице логични и последователни по съдържание показания, дадени в съдебната фаза, които опровергават депозираните такива на предсъдебната фаза на наказателното производство. В тази насока защитата твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна оценка от първоинстанционния съд на показанията на св. П. М. и св. Т. Н., чрез кредитирането на заявеното от тях на досъдебното производство и игнориране на показанията им, дадени пред съда. Релевиран е и довод, че тъй като на инкриминираната дата 12.12.2018г., когато е проведена специализираната полицейска операция, в дома обитаван от подсъдимия Б. Б. не били намерени наркотични вещества, поради което защитата настоява, че липсват доказателства за държане от подсъдимия на наркотични вещества със специалната цел за разпространение. В обобщение, според защитата е налице недоказаност на обвинението и настоява за отмяна на присъдата на ОС- Монтана.

С Решение № 125/06.04.2023 година на Апелативен съд София, постановено по внохд № 531/2022 година по описа на съда, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

По подадена касационна жалба вх. № 9654/26.04.2023 година, с изложени оплаквания против постановеното въззивно решение в осъдителната част за подс. Б., във ВКС на РБ е образувано к.н.д. № 537/2023 година по описа на съда.

С Решение № 336/04.10.2023 година, постановено по цитираното касационно наказателно дело съдът е отменил въззивно решение №125/06.04.23 г., постановено от АС-София, НО, 1 състав, по внохд № 531/22 г. в частта, в която е потвърдена присъда от 01.11.2021 г., постановена от ОС-Монтана по нохд № 31/21 г. по осъждане на подсъдимия Б. Б. за извършено от него престъпление по чл. 354а НК и отнемане на инкриминираното наркотично вещество на основание чл. 354а, ал. 6 НК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно решение ВКС на РБ е приел, че подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1 НК още от първата инстанция. САС не се е произнасял по този въпрос, тъй като не е бил сезиран с подобно искане и при това положение „ВКС трябва да остави в сила съдебния акт на САС по потвърждаване на оправдаването на Б. за извършено от него престъпление по чл. 339 НК, без повече обсъждане“.

Касационният съдебен състав е отбелязал, че при проведеното на 04.01.2019г. претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия, не е била налице хипотезата за неотложен случай по смисъла на чл.161, ал.2 НПК. Обосновал е това си виждане с момента на започване на досъдебното производство и ранното идентифициране на дееца според разпита на определени свидетели, които обстоятелства са позволявали на органите на досъдебното производство да поискат разрешение от съответен първоинстанционен съдия, за извършване на претърсване и изземване в жилището на Б.. Тъй като това не е било сторено, не следва да се приеме, че е налице неотложен случай по силата на чл. 161, ал. 2 НПК, когато провеждането на тези действия е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Ето защо и независимо, че защитата не е релевирала възражения в тази насока, е било наложително съдебните инстанции да вземат отношение като отхвърлят обсъждания протокол за претърсване и изземване, въз основа на който са били приобщени като веществено доказателство две електронни везни, притежаването на които не е забранено, но намирането им в дома на подс. Б. е било интерпретирано като допълнителен аргумент за наличие на специалната цел на държаните от него наркотични вещества.

Касационната съдебна инстанция се е произнесла и по възражения на защитата на подс. Б. за неправилен подход при оценката на гласните доказателствени средства, събрани в двете фази на наказателното производство. В съдебно заседание пред МОС свидетелите Б., М. и Н. са отрекли дадените на досъдебното производство показания, включително и пред съдия. Съдилищата са предпочели да зачетат дадените показания пред съдия на ДП и по този начин фактически им е била придадена предустановена доказателствена сила в разрез с чл. 14, ал. 2 от НПК.

По-нататък, касационната инстанция е отправила упрек към дейността на предходните две съдебни инстанции и за това, че изявленията на свидетелите М. и Г., депозирани в хода на досъдебното производство, уличаващи подс. Б., са били прочетени и възприети като годни и достоверни, независимо че обвиняващите подсъдимия свидетели „никога не са били конфронтирани с него и той не е бил поставен в положение да може да им се противопоставя по допустим процесуален ред“. Същевременно не е бил изследван въпросът за свидетелската годност на св. А. Б., който сам е заявил в съдебно заседание пред МОС, че има психично заболяване, във връзка с което е бил настаняван на принудително лечение.

В крайна сметка касационният съд очертава, че подсъдимият е признат за виновен и осъден за продажба на наркотични вещества на основание отречени показания на трима свидетели; уличаващи такива на двама, на които не е бил в състояние да се противопостави в открит съдебен процес; на уличаващи изявления на лице, за което не е било достатъчно ясно дали има свидетелска годност; на основание показания на свидетел, неочевидец на твърдяно от него инкриминирано снабдяване с наркотик от подсъдимия; на основание наличието в обитавания дом на електронни везни, чието притежание не е забранено, при това иззети повече от двадесетина дни след първоначалните данни за реализирано престъпно поведение /по протокол, който е следвало да бъде изключен, както е било разяснено/.

Дадени са задължителни указания по реда на чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК тези нарушения да се отстранят при новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд.

Именно тези доводи на касационната съдебна инстанция, с оглед процесуалното развитие на наказателноправния спор, определят предмета и рамките на въззивна проверка пред настоящия въззивен съдебен състав.

Пред въззивния съд представителят на САП отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда, която определя като правилна и обоснована. Сочи, че изградената обвинителна теза, възприета от първия съд се основава основно на гласни доказателствени средства, а именно на показанията на свидетелите М., Н. и Б., чиято свидетелска годност е установена в хода на въззивното съдебно следствие посредством изготвената КСППЕ. Обвинителната теза приема за доказана и посредством показанията на свидетеля К. М., който на инкриминираната дата е посетил дома на подсъдимия, където е възприел различни по вид наркотични вещества, в т.ч. марихуана, екстази и амфетамин. Подчертава, че показанията на този свидетел се потвърждават и от показанията на свидетелите В. А. и Н. Б., които имат контролен характер. Сочи, че свидетелят В. Г., който се отрича от показанията си, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, цели единствено изграждането на защитна теза в полза на подсъдимия и отправя искане да се кредитират показанията му, дадени пред съдия.

Защитата на подс. Б. поддържа оплакванията, релевирани във въззивната жалба.

Сочи, че нито на досъдебното производство, нито в съдебното такова не е било установено на 12.12.2018 г. подсъдимият Б. да е държал с цел разпространение и да е разпространил наркотични вещества. Отбелязва, че в досъдебното производство не е назначена и изготвена дакстилоскопна експертиза, която да установи, дали върху пликчетата с наркотични вещества има пръстови отпечатъци на подсъдимия; не са проведени очни ставки, при наличието на съществени противоречия в показанията на различните свидетели и не е било указано в призовката на Б., че има право да се яви със защитник. Акцентира, че на инкриминираната дата са били установени, задържани и разпитани свидетелите Н., М. и М., които са потвърдили, че са закупили наркотични вещества от Б. и въз основа на тези показания е било образувано досъдебното производство. Маркира, че в хода на извършеното на 04.01.2019 г. (приблизително един месец след инкриминираната дата) претърсване и изземване от обитаваното от подсъдимия жилище, са били намерени и иззети 13 боря патрони и не са били установени каквито и да било наркотични вещества. В продължилото три години досъдебно производство са били извършвани процесуални действия, в провеждането на които Б. е бил лишен от възможността да вземе участие. Приема за недопустимо да бъдат кредитирани свидетелски показания на Н., М. и М., по отношение на които са били образувани досъдебни производства, които впоследствие са били прекратени. Отправя искане за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият Б. Б. поддържа доводите на защитата си, подчертава, че свидетелите Т. Н. и П. М. са дали показания пред първоинстанционния съд, в които са изяснили, че са били притиснати в полицията да дадат обвиняващи го показания. По реда на чл. 333, ал. 2 НПК заявява, че не се признава за виновен.

Като взе предвид направените и поддържани оплаквания във въззивната жалба, становището на представителя на САП пред въззивния съд, изложението на защитата пред въззивния съд и лично заявеното от подсъдимото лице, като провери атакувания пред него съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, съобразявайки процесуалното развитие на наказателно-правния спор и разписаното в Решение № 336/04.10.2023 година на ВКС на РБ, постановено по к.н.д. № 537/2023 година по описа на съда, въз основа на доказателствата по делото, съдът приема следното:

На първо място, с оглед точното дефиниране на обема и предмета на въззивната проверка, която следва да извърши настоящият съд следва да се подчертае изрично посоченото в решението на върховната касационна инстанция, че с оглед процесуалното развитие на наказателно-правния спор, при отсъствие на касационен протест присъдата за подсъдимия Б. Б. в нейната оправдателна част е влязла в законна сила.

С оглед изложеното предметът на настоящия въззивен контрол обхваща единствено проверка на първоинстанционната присъда в частта и, в която решаващият съд се е произнесъл по вината и наказателната отговорност на подс. Б., с оглед обвинението в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На следващо място следва да се подчертае, отново с оглед обема и предмета на въззивна проверка, че независимо от произнасянето на касационната инстанция по възраженията на защитата на подс. Б., касателно осъждането му и определеното наказание, то настоящият въззивен съд следва отново да обсъди оплакванията, релевирани във въззивната жалба и становището на самия подсъдим Б. и да даде собствени отговори на поставените от страните оплаквания.

Установено е от фактическа страна, че подсъдимият Б. Т. Б. е роден на •••••••• г. в гр. •••, с постоянен адрес в гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, българин, български гражданин, безработен, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН ••••••••••.

Св. П. М. употребявал наркотични вещества (марихуана) от 15-16-годишна възраст. С тях се снабдявал от подс. Б. Б., с когото се познавали от деца.

Към 2018 г. св. Т. Н. също употребявал наркотични вещества – марихуана от около 4 години и амфетамин – от около една година. През цялото това време си набавял наркотичните вещества от подс. Б. Б.. Към същия период св. К. М. употребявал наркотични вещества – марихуана, от около 3-4 години. През последните три години се снабдявал с наркотични вещества от подс. Б. Б., за когото знаел, че разпространява освен марихуана и амфетамин, включително и на други лица освен него.

На 12.12.2018 г. във връзка с получена информация за разпространение на наркотични вещества в гр. Монтана била проведена специализирана полицейска операция.

На същата дата около 15 ч. св. П. М. позвънил по телефона на подс. Б. Б., попитал го дали разполага с марихуана, за да си купи количество за 20 лв. Подс. Б. отговорил положително, поради което св. М. отишъл до дома му, находящ се в гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •, почукал на вратата на жилището, подал на подсъдимия сумата от 20 лв., в замяна на която последният му предал 0, 82 грама марихуана, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6, 76 %, след което свидетелят М. си тръгнал. Малко след като излязъл от входа на блока, в който живеел подс. Б. и във връзка с провежданата полицейска операция М. бил спрян за проверка от служители на полицията. В интервала от 17, 00ч. до 17, 50 ч. на 12.12.2018 г. бил извършен обиск, в хода на което действие по разследването в предния десен джоб на долнището на анцуга му било намерено и иззето закупеното по-рано същия ден от подс. Б. количество от 0, 82 гр. марихуана. В протокола за извършеното действие по разследването св. М. отразил, че намереното у него наркотично вещество – канабис, е за лична употреба, закупено е на същата дата от „Б.“, ж.к. „•••“, бл. •. Протоколът за обиск бил предоставен на съдия от PC Монтана за одобрение. Срещу св. П. М. било образувано било ДП № 1435/2018 г. по описа на РУ на МВР Монтана, което с постановление на прокурор при РП Монтана от 22.03.2019 г. било прекратено поради явна малозначителност на деянието (л. 115 от съдебното дело на първоинстанционния съд).

Около 18, 00 ч. на същата дата – 12.12.2018 г., св. Т. Н. отишъл в дома на подс. Б. Б. без предварителна уговорка с намерение да закупи наркотични вещества – амфетамин. Почукал на вратата на жилището на подсъдимия и той му отворил. Св. Н. му предал сумата от 10 лева, в замяна на която Б. Б. му дал хапче амфетамин, увито в бяла хартия, с тегло 0, 035 грама с концентрация на активния наркотичен компонент 26 %. След като излязъл от входа на блока и в близост до него бил спрян от полицейски служители за проверка. В интервала от 18, 20ч. до 19, 10 ч. на 12.12.2018 г. спрямо св. Т. Н. бил извършен обиск, в хода на което действие по разследването в заден ляв джоб на панталона му било намерено и иззето закупеното от подсъдимия по-рано същия ден количество от 0, 035 гр. амфетамин. В протокола за извършеното действие по разследването св. Н. отразил, че намереното у него наркотично вещество – амфетамин, е за лична употреба и е закупено на 12.12.2018г., около 18, 00 часа от Б. – „Б.“. Срещу св. Т. Н. било образувано било ДП № 1436/2018 г. на РУ на МВР Монтана, което впоследствие – с постановление на прокурор при РП Монтана от 29.01.2019 г., било прекратено поради явна малозначителност на деянието (л. 115 от съдебното дело на ОС Монтана).

На 12.12.2018 г., около 20 часа св. К. М., отишъл в дома на подс. Б. М., от когото закупил марихуана, която изпушил заедно с подсъдимия. Преди да си тръгне подс. Б. допълнително му предал суха зелена растителна маса - коноп /марихуана/ с нето тегло 1, 95 грама и средно процентно съдържание на активния наркотичен компонент тетрохидроканабинол 7, 60 %, която св. М. трябвало да предаде на техен общ познат. Излязъл от входа на блока, в който живеел подс. Б. Б., където го чакал св. В. А.. След като се отдалечили на около 15 м. от входа били спрени за проверка от полицейските служители. На св. К. М. в интервала от 20, 20 ч. до 21, 00 часа на 12.12.2018 г. бил извършен обиск, в хода на което действие по разследването в заден ляв джоб на панталона му били намерени и иззети 5 бр. прозрачни полиетиленови пликчета, съдържаща суха зелена растителна маса - коноп /марихуана/ с нето тегло 1, 95 грама и средно процентно съдържание на активния наркотичен компонент тетрохидроканабинол 7, 60 %. Спрямо св. К. М. било образувано ДП № 1437/2018 г. по описа на РУ ОДМВР Монтана, което с Постановление от 25.03.2019 г. било прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК.

В хода на полицейската операция била извършена проверка и на св. А. Б., който от години се снабдявал с марихуана и амфетамин от подс. Б. Б.. Същият ден, на 12.12.2018 г., след като си тръгнал от работа, малко след 17, 20 ч., посетил подсъдимия в дома му с намерение за пореден път да си закупи марихуана или амфетамин, срещу дрехи, но Б. го отпратил без да му продаде нищо с обяснението, че няма марихуана или амфетамин в себе си.

Срещу Б. било образувано ДП № 1439/2018 г. по описа на РУ на МВР Монтана за държане с цел разпространение и разпространение на високо рискови наркотични вещества. В рамките на образуваното досъдебно производство на 04.01.2019 г. в обитаваното от подс. Б. Б. жилище в интервала от 15.30 ч.до 17.40 ч. било проведено претърсване. За това действие по разследването бил съставен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение /л.27 от ДП/. В него било посочено, че то се налага поради получена информация, че в претърсвания дом да се държат наркотични вещества. В хода на проведеното мероприятие не били намерени наркотични вещества, но били иззети две електронни везни и 13 бр. патрони. В съставения протокол за претърсване и изземване, подсъдимият Б. отразил, че една от електронните везни е негова, а другата е на св. К. М., като намерените патрони не са негови.

От заключението на изготвената по делото физико-химична експертиза /л. 122 и сл. ДП/ се установява, че иззетото от св. П. М. вещество, представлява коноп /марихуана/ и е с нето тегло 0, 82 гр. и активно съдържание на тетрахидроканабинол 6, 76 %; веществото, иззето от св. Т. Н. представлява амфетамин с нето тегло 0, 035 гр. и концентрация на активния компонент 26 %, а веществото, иззето от св. К. М. - представлява коноп /марихуана/ с нето тегло 1, 95 гр., разпределено в 5 бр. полиетиленови свивки и със средно съдържание на тетрахидроканабинол 7, 60 %.

От заключението на изготвената по делото по делото балистична експертиза (л.

114-115 от ДП) иззетите от дома на подс. Б. 13 на брой патрони са годни боеприпаси за пистолет - фабрично производство с начални елементи на корозия и калибър 7, 65 мм.

В хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие беше допусната и изготвена КСППЕ на св. А. Б.. От заключението й се установява, че Б. страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, бил е констатиран и формиран синдром на зависимост към канабиноиди (марихуана) и вредна употреба на стимуланти (амфетамин). При него няма данни за обостряне на заболяването в периода 12-14.12.2018 г. (когато е бил разпитван на фазата на ДП) и към датата 25.06.2021г. (датата на разпита му пред първоинстанционния съд). Съгласно експертите в обсъжданите времеви периоди при св. А. Б. е била налице базова психична годност за свидетелстване относно факти и обстоятелства от значение за делото.

На подс. Б. Б. са били налагани следните наказания: 1. По АНД № 176/2008 г. по описа на PC Монтана, с влязло в сила на 15.08.2008г. решение, с което за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, за което на основание чл. 78А от НК му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (наложеното административно наказание не е било изпълнено, НАП е прекратила принудителното изпълнение поради изтекла давност);

1. По НОХД № 400/2008 г. по описа на PC Монтана, с влязла в сила на 05.12.2008 г. присъда, с която за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок;

1. По НОХД № 30306/2012 г. по описа на PC Монтана, с влязло в сила на 18.09.2012 г. определение, с което е било одобрено споразумение за извършено от подсъдимия Б. престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изпълнение е било отложено с четиригодишен изпитателен срок.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени както в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящия състав, а именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подс. Б. Б., дадени както пред първоинстнационния, така и пред въззивния съд показанията на свидетелите В. Г., дадени пред въззивния съд /частично/ и надлежно приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство (л. 72 и л. 92-93 от ДП); на св. П. М., дадени пред първоинстанционния съд /частично/ и надлежно приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство (л. 76-78 от ДП); на В. А., дадени пред първоинстанционния съд и надлежно приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство (л. 80-81 от ДП); на А. Б., дадени пред първоинстанционния съд и надлежно приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство (л. 90-91 от ДП); на св. Т. Н., дадени пред първоинстанционния съд /частично/ и надлежно приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство (л. 84- 85 от ДП); на св. К. М., дадени пред въззивния съд и надлежно приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство (л. 102 и л. 87 от ДП); на св. Н. Б., дадени пред първоинстанционния съд и надлежно приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство (л. 104-105 от ДП), както и от заявеното от св. В. А. и св. Н. Б. в хода на проведената между тях очна ставка (с.з., проведено на 25.06.2021 г. пред първоинсанционния съд – л. 58-59 от първинстанционното дело); както от заявеното от св. К. М. и подс. Б. Б., по време на проведената в с.з. на 22.12.2023 г. пред въззивния съд очна ставка (л. 81-82 от въззивното производство по ВНОХД № 1182/2023 г. по описа на САС); на показанията на св. Ф. Г.; на св. Г. Г., дадени пред първоинстанционния съд и св. И. Д., дадени пред първоинстанционния съд; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване от 04.01.2019 г. от жилището на подс. Б. Б. (л. 27 от ДП); протокол за обиск и изземване от Ф. Г. от 04.01.2019 г. (л. 29 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 34 ДП); разписка (л. 36 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 37 ДП); протокол за обиск от П. М. от 12.12.2018 г. (л. 52 ДП); протокол за обиск от Т. Н. от 12.12.2018 г. (л. 59 ДП), одобрен с Определение на съдия при РС Монтана № 397/13.12.2018 г. по НЧД № 1949/2018 г.; протокол за обиск на К. М. от 12.12.2018 г. (л. 67 ДП); справка за съдимост на подс. Б. Б.; медицинска документация, касаеща здравословното състояние на св. А. Б.; справка от ОДМВР Монтана за датите и часовете на задържане и освобождаване на св. В. Г. в местата за задържане в РУ ОДМВР Монтана в периода от 2018 г. до издаването на справката; веществени доказателствени средства - албуми със снимки към протокола за претърсване и изземване.

На първо място следва да бъде отбелязано, че проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция и събраните нови доказателства не променят крайните фактически и правни изводи, направени от контролирания съд. Съдът в този си състав напълно се солидаризира със анализа на доказателствената съвкупност на първоинстанционния съд и счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение, тъй като когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

В дължимия собствен доказателствен анализ настоящата инстанция на първо място намира за необходимо да отговори на наведените доводи досежно разликите между съдебната и досъдебната фаза, на които защитата и подсъдимия неколкократно обръщат внимание. В действителност централно място в наказателното производство заема съдебната фаза, когато се събират и проверяват доказателства, релевантни към предмета на доказване, посочен чрез обвинителния акт. Именно по време на съдебното следствие в пълнота се разгръщат принципите на наказателния процес. В същото време законодателят е предвидил редица изключения, като например при принципа на непосредственост. Проявление на такова изключение е приобщаване на свидетелски показания по реда на чл. 281 от НПК. В конкретния случай първоинстанционният, а в хода на въззивното съдебно следствие и контролиращият съд са приобщили редица показания от досъдебното производство, но в същото време са спазени правата на страните, тъй като всяка една от тях е имала право да задава въпроси на конкретния свидетел с цел проверка на надеждността на приобщените доказателствени средства. Дали съдът ще се довери на непосредствено споделеното от конкретен свидетел или на прочетеното по надлежния ред е въпрос на задълбочен и съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, какъвто контролираният съд е направил, ще бъде изложен и по-долу. От друга страна, не е нарушена и забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК. В този смисъл първоинстанционният съд не е нарушил правата на страните, нито основополагащи принципи на наказателното производство.

Видно от гореизложеното при съблюдаване правата на страните и в резултат на достатъчен анализ правилно първоинстанционният съд се е доверил изцяло на показанията на свидетелите П. М. и Т. Н., депозирани в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. Обосновано контролираният съд е приел същите за правдиви, нетенденциозни и отразяващи обективната действителност, въпреки че св. М. и св. Н. отричат конкретни факти пред първоинстанционния съд. Поначало отказът на свидетелите от показанията им, дадени пред разследващия орган, не обвързва съда при преценката на доказателствената им стойност, а изисква да се направи внимателна проверка на собствената им логическа последователност и убедителност, както и на отношението им към несъмнено установените обективни факти. Изхождайки от тази принципна позиция, съдът отчете, че тези свидетели не дават убедителен отговор за промяната на показанията си. При внимателен прочит и съпоставка на показанията им от различните фази на процеса съдът констатира, че твърденията на П. М. и Т. Н. пред първата инстанция, с които отричат част от показанията си, остават изолирани и неподкрепени от събрания доказателствен материал. В същото време са налице някои противоречия, които внасят основателни съмнения в достоверността им и навеждат настоящата инстанция на извод, че чрез показанията си свидетелите П. М. и Т. Н. целят оневиняване на подсъдимия Б.. Така например, настоящата инстанция констатира, че свидетелят М. от една страна твърди, че не е виждал подс. Б. Б. „10 г. и повече“, а непосредствено след това заявява, че не го е виждал повече от „5-6 години“, едновременно потвърждава, че подписът в протокола му за разпит на свидетел пред съдия, проведен на фазата на досъдебното производство е негов, но заявява, че няма спомен да е бил в съда и въпреки това сочи, че съдията му е разяснил случаите, в които може да не дава свидетелски показания. Така изложените от свидетеля М. твърдения са вътрешно противоречиви. Съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал са и житейски нелогични и неправдиви. В същото време свидетелят М. в рамките на съдебното заседание пред първоинстнационния съд демонстрира единствено желание да се дистанцира от случая, за който е бил призован да свидетелства, заявявайки на практика, че не помни нищо освен лошото отношение на полицейските служители при задържането му, без да твърди в какво конкретно се изразява това лошо отношение и по какъв начин са били обективирани показанията в протоколите за разпита му в досъдебното производство, включително тези, дадени пред съдия и по каква причина е било отразено в тях нещо, което той твърди, че не е съобщавал, но въпреки това е положил подписа си в съставените процесуални документи. Подобна непоследователност и алогичност в твърденията на св. М. не могат да внесат убедителност в показанията му, с които отрича споделеното от него пред разследващите органи и съда в производството по реда на чл. 223 НПК. Същевременно макар и да отрича да е купувал наркотични вещества от подс. Б. Б., както и че е ходил в дома му, свидетелят признава, че го познава от дете. Не на последно място, съдът в този си състав, съпостави изложеното от свидетеля П. М. пред първоинстанционния съд с показанията на свидетеля К. М.. Последният е единственият, за когото се твърди, че на инкриминираната дата е купил наркотични вещества от подсъдимия, който потвърждава надлежно приобщените му показания от досъдебното производство. Разгледана съвкупно споделената от М. информация в двете фази на наказателното производство представлява последователен, логичен и непротиворечив разказ относно обстоятелствата как свидетелят М. се е свързал с подсъдимия, вида на наркотичните вещества, които е купувал от него, обстоятелството, че освен марихуана Б. е разпространявал и амфетамин, както и че не е единственият, който е купувал наркотични вещества от него. Заявеното от св. К. М. се преценява като житейски правдиво и логично, отговарящо на обективната действителност. Същевременно макар и въвлечен в цялостната дейност по купуване и държане на наркотични вещества, свидетелят М. е незаинтересован от изхода на делото. Не са налице основания, които да поставят изложеното от него под съмнение. Липсва каквато и да е била тенденциозност, като свидетелят добросъвестно депозира както пред въззивния съд, така и при разпита си пред съдия на досъдебното производство и пред разследващите органи своите показания. От друга страна, показанията на свидетеля М. взаимно се допълват и подкрепят с изложеното от свидетелите и най-вече от св. В. А. пред първоинстнационния съд и в хода на досъдебното производство. Всичко изложено дотук - нерешителността на М. при отричане на показанията, противоречията, изолираността на твърденията на този свидетел пред първоинстанционния съд, от една страна, и потвърждаване от М., А. и Б. на показанията им депозирани в досъдебното производство, които напълно се подкрепят и взаимно се допълват с тези на М. от досъдебната фаза на процеса най-вече относно факта, че подс. Б. Б. се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, води до единствения логичен и непротиворечив извод относно недостоверност на показанията на М. в частта, с която се опитва да оневини подсъдимия Б.. На следващо място, не се явява причина за кредитиране с недоверие на показанията на св. Т. Н., дадени в досъдебното производство, поради обстоятелството, че същите са били отречени от него пред първоинстнационния съд, както се претендира от подс. Б. Б.. Действително както св. П. М., така и св. Т. Н. отричат пред първоистнационния съд достоверността на заявеното от тях пред съдия по реда на чл. 223 НПК и пред разследващите органи, подчертавайки, че никога не са купували наркотични вещества от подс. Б. и че не знаят с какво се занимава той. По отношение на показанията на св. Н., съдът възприе подход, аналогичен на този при преценката на достоверността на показанията на св. М., дадени на двете фази на наказателното производство. Така и според настоящиата съдебна инстанция следва да бъдат кредитирани показанията на св. Т. Н., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК. Аргументите на съда за това са следните. В хода на съдебното следствие св. Н. е посочил, че отрича достоверността на казаното от него пред съдия при разпита му по реда на чл. 223 НПК. Настоящата инстанция приема, че това поведение на свидетеля пред съда цели единствено да препятства разкриването на обективната истина по делото, както и да защити своя приятел, с когото се познават от „дълги години“ – подс. Б., без да осъзнава изцяло съдържанието на наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. Този извод на съда почива на цялостното поведение на свидетеля Н. по време на неговия разпит пред първоинстанционния съд. Същият в разрез с всякаква логика твърди, че е заявил на досъдебното производство включително пред съдия, че е купил намереното у него наркотично вещество от подс. Б., тъй като полицаите са поискали така. В същото време обаче не дава разумен отговор по какви причини полицейските служители биха поискали такова нещо от него, както и защо още непосредствено след задържането му при извършения обиск, по време на който у него е било намерено наркотичното вещество, е отразил саморъчно в съставения протокол, че именно подс. Б. Б. е лицето, което му го е продало. Нещо повече св. Н. сочи, че след като е бил задържан и е било поискано от него да каже, че е взел наркотичното вещество от подс. Б. Б., не си спомня да се е случило нищо друго при задържането му. Ето защо и не става ясно по каква причина е изпитвал страх от служителите на МВР. Действително св. Н. в хода на съдебното следствие заявява, че не подържа показанията, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, но не може да посочи причините, поради които показанията му биха били обективирани в протокола за разпит недобросъвестно. Напротив при прецизен прочит на показанията, депозирани в двете фази на наказателното производство, се установява, че има вярно записани обстоятелства като това, че се познават с подс. Б. Б. и че в него действително е било намерено наркотично вещество – амфетамин (последното се установява и от протокола за обиск и изземване). Следва да се посочи, че целта на провеждане на разпит на свидетел пред съдия на фазата на досъдебното производство е да гарантира две групи обстоятелства: първо, че показанията, дадени в присъствието на съдия и обективирани в протокола от съдебното заседание, отговарят на действително заявеното от свидетеля и второ, че са дадени от свидетеля доброволно без натиск от присъстващите по време на заседанието лица, включително и от водещите разследването. Доколкото протоколът от проведения разпит на Н. по реда на чл. 223 от НПК е редовен от външна страна, не са постъпили възражения срещу съдържанието му, включително и от св. Н., то съдът прие, че съдържанието му отговаря на действителното и доброволно заявеното от него.

Не са налице основания тези показания да бъдат поставени под съмнение и доколкото се установи, че по време на разпита св. Н. (а и свидетеля М.) не е бил задържан по реда на ЗМВР. Видно от показанията на Н., същият е бил задържан след извършване на полицейската проверка (на 12.12.2018 г.), в хода на която у него са били установени наркотични вещества. Същият не е привлечен като обвиняем за това деяние (справка - л. 115 от първоинстанционното дело), ето защо и дори да се приеме, че Н., а и М. са били задържани по реда на ЗМВР, то 24 часовият срок на задържане, считано от 12.12.2018 г. е бил изтекъл към момента на провеждане на разпитите им пред съдия по реда на чл. 223 НПК, на 14.12.2018 г. Не на последно място досежно произхода на държаното от М. и Н. наркотично вещество именно показанията им, депозирани на досъдебната фаза на наказателното производство пред съдия и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК отговарят в най-пълна степен на останалия събран по делото доказателствен материал. Заявеното в тези показания от М. и Н. обстоятелство, че намерените в тях наркотични вещества – марихуана и амфетамин са получили от подс. Б. Б. намира подкрепа най-напред в останалите събрани по делото писмени доказателствени средства, а именно протоколите за обиск и изземване, по време на които действия по разследването св. Н. и М. са посочили независимо един от друг именно подс. Б. Б. като лицето от което са купили съответно намерените у тях наркотични вещества и които обстоятелства са отразили в съставените протоколи, които Н. и М. са подписали. На следващо място съдът прецени, че не следва да даде вяра на показанията на свидетелите Н. и М., дадени в хода на съдебното следствие, в които посочват, че не се е случвало да купуват наркотични вещества от подс. Б. Б., както и че не си спомнят от кого са купували наркотични вещества, с оглед тяхната нелогичност и противоречивост. На практика и двамата свидетелите Н. и М. изобщо не са посочили пред първоинстанционния съд произхода на установените у тях наркотични вещества. Свидетелите Н. и М. са противоречиви и относно това дали подържат или не прочетените им показания по реда на чл. 281 от НПК, като на практика се оказва, че не ги подържа единствено в частта, в която заявяват, че наркотичните вещества са закупени от подс. Б. Б.. Същевременно не намират разумно обяснение твърденията, че са посочили подсъдимият като лицето, от което са купили наркотичните вещества, тъй като са били заплашени от полицейските служители. Това е така, тъй като звучи изключително нелогично органите на полицията да задържат в близост до дома на подсъдимия различни лица, у които установяват наркотични вещества, които под страх и по указания на полицейските служители сочат, че са закупили от подсъдимия и в крайна сметка наистина да се установи, че тези лица се познават с Б. Б. при това ги свързва дългогодишно познанство. Нещо повече, едно от тези лица – св. К. М., потвърждава и пред въззивния съд, че действително е купил наркотично вещество от подсъдимия на 12.12.2018 г. е не споменава спрямо него да е била упражнена принуда с цел уличаване на Б. в разпространение на наркотични вещества. С оглед изложеното съдът намира, че не може да се приеме тезата, че пред органите на полицията свидетелите Н. и М. са посочили подс. Б. като лицето, което им е продало наркотик, единствено поради упражнен спрямо тях натиск. Не намира опора в доказателствения материал по делото и тезата на защитата, че двамата свидетели са били практически мотивирани да посочат подс. Б. Б. като лицето, което им е продало инкриминираните наркотични вещества с условието за прекратяване на образуваните спрямо тях наказателни производства за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 3 НК. Такава теза не се поставя за обсъждане и от самите свидетели. С оглед всичко изложено съдът прие, че следва да кредитира показанията на свидетелите Н. и М., дадени в хода на съдебното следствие, с изключение на частта, в която посочват, че не са купували наркотичните вещества от подс. Б. Б.. Относно последното обстоятелство, съдът намери, че следва да даде вяра на показанията им, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК.

Във връзка и с указанията на ВКС, настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото не са налице данни свидетелите Н. и М. по време на разпитите им от досъдебното поризводство, протоколите от които са надлежно приобщени, да са депозирали своите показания под нечие влияние или въздействие. В действителност свидетелите отдават съдържанието на споделеното от тях на натиск и страх от полицаите. В същото време св. П. М. е категоричен, че при разпита си пред съда на досъдебното производство не е давал показания, без да може да обясни защо при това положение е подписал съставения протокол от с.з. Поредно доказателство за липса на въздействие от страна на полицейските органи е обстоятелството, че свидетелите Н. и М. са били разпитани пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, в които показания те преповтарят изложеното от тях в предходните им разпити. Причините, поради които свидетелите Н. и М. не поддържат част от прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания, настоящата инстанция отдава желанието да подкрепят защитната версия на подсъдимия Б. и не са продиктувани от оказано въздействие от органите на досъдебното производство. Гореизложеното води до извода, че възраженията на защитата относно обстоятелството, че показанията на свидетелите Н. и М. са дадени под полицейски натиск, са резултат от превратно и фрагментарно тълкуване на показанията от двете процесуални фази на наказателното производство и тези на останалите свидетели. Подобен прочит на доказателствените средства правилно не е предприет от първоинстанционния съд, поради което същият се е доверил на депозираната информация в хода на досъдебното производство. Ето защо, настоящата инстанция намира тезата за оказано въздействие върху свидетелите при депозиране на техните показания за напълно неоснователна.

Или, вярно е, че присъдата се основава и на показания, дадени пред съдия в хода на досъдебната фаза, и прочетени по реда на чл. 281 от НПК в съдебното производство пред първостепенния съд и протоколите за обиск. Разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК предвижда, че осъдителната присъда не може да се основава само на прочетени показания на свидетели, когато подсъдимият не е дал съгласие за това и не е участвал при разпита им на досъдебна фаза. Цитираната норма е в синхрон и с практиката на ЕСПЧ, че осъдителната присъда не трябва да е основана само или по решаващ начин на показанията на свидетели, които подсъдимият не е имал възможност да разпита сам или да изиска разпита им в досъдебното производство или в хода на съдебната фаза (Решение на ЕСПЧ по делото „Б. срещу България“). В настоящия случай, обаче, тези показания представляват годен доказателствен източник. Същите кореспондират и се подкрепят от показанията на свидетелите М., Б. и А., установяващи, че през инкриминирания период подс. Б. Б. се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, както и е продал на инкриминираната дата на М. инкриминираното количество суха зелена растителна маса, коноп /марихуана/ с нето тегло 1, 95 грама, протоколите за обиск и заключенията на ФХЕ и КСППЕ.

Практиката на ЕСПЧ утвърждава, че правото на състезателен процес е неразривно свързано с изискването всички доказателства (сред тях включва и изводимите от свидетелските показания) да бъдат събрани пред съда и с активното участие на подсъдимия и защитата му. То е свързано в нашия наказателен процес и с принципа за непосредственост (чл. 18 от НПК). В практиката си ЕСПЧ допуска изключения от това правило, включително когато се поставя въпросът за използването в съдебното следствие на протоколи с показания на свидетели, разпитани на досъдебното производство. В тези случаи се редуцират възможностите на съда за адекватна преценка на източника на доказателствена информация, но ползването на такива доказателствени източници само по себе си не противоречи на Конвенцията, стига да е осигурено правото на защита на подсъдимия. Последното задължително изисква да е предоставена подходяща, реална и достатъчна възможност на обвиненото лице да оспори показанията и да разпита свидетелите на обвинението - или по време на самия разпит в досъдебното производство, или в по-късен етап на процеса, каквато в настоящия случай е предоставена на Б.. С оглед на този анализ и при съобразяване на практиката на ЕСПЧ, при наличие на коментираните ограничения в НПК за постановяване на осъдителна присъда само въз основа на визираните в съответните разпоредби доказателства и доказателствени средства се налага изводът, че осъждане е допустимо при наличие на съвкупност (съчетание) от свидетелски показания, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр.ал. 1 и 2 от НПК и с други доказателства или доказателствени средства, допустими и събрани по реда на НПК в среда, дала възможност на обвиненото лице и защитата му да се противопостави активно на уличаващите го източници. В тази насока са и застъпените в решение № 439 от 19.10.2011 г. по н.д. № 2105/2011 г.-ІІІ н.о., решение № 273 от 08.08.2012 г. по н.д. № 796/2012 г.-ІІІ н.о., решение № 95 от 10.03.2014 г. по н.д. № 91/2014 г.-ІІІ н.о. и в решение № 143 от 03.04.2015 г. по н.д. № 132/2015 г.-ІІ н.о. на ВКС становища.

Или, безусловен факт е, че в досъдебното производство свидетелите М. и Н. са дали показания, по същество уличаващи подс. Б. Б. във вмененото му престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, а при разпита им в съдебната фаза са се отрекли от тях. Възприетият от първия съд подход по кредитиране на съобщеното от тези свидетели в досъдебната фаза, вкл. и в процедура по чл. 223 НПК и приобщено по надлежния ред към доказателствения материал и решаването на делото по тази част на обвинението въз основа на тях не е недопустим. Сам по себе си фактът, че свидетелски показания са депозирани в хода на съдебното следствие не е гаранция за тяхната достоверност и не задължава съда да им отдаде предпочитание, когато те противоречат на съобщеното от свидетелите в предходната процесуална фаза. След като съдържанието на депозирани в такива условия показания е подложено на смислен критичен анализ, изводът, че те не представят действителната картина на това, което свидетеля знае и в което е убеден за интересуващите делото обстоятелства и факти не е неправилен. В случая преди да отхвърли като ненадеждни показанията на М. и Н. от съдебната фаза, настоящият съд съобрази едностранчивият и услужлив характер на изложението в тях, тяхната схематичност, заместването на описателното представяне на събитията, за които се свидетелства с декларативно поднесени заявления и елементарно поднесеното от свидетелите отхвърляне на верността на това, което са съобщили в досъдебното производство. Съдът съобразява и ролята на обективни и субективни фактори, от естество да дебалансират поведението на свидетелите пред съда, като присъствието на подсъдимия в съдебната зала и емоционалното и п.ическо въздействие на този факт от гледище на дългогодишните им отношения с Б., с когото продължават да общуват в населеното място, в което живеят.

Ползването на показанията на Н. и М. от досъдебното производство не нарушава стандартите на справедливото правосъдие. Тези показания са прочетени в открито съдебно заседание и в присъствието на подс. Б. Б., като на същия е осигурена възможност в условията на състезателност да ги оспори, съответно и да участва в разпитите им, проведени от съда, като в резултат на това не са били внесени съмнения в достоверността на съобщеното от двамата свидетели в предходната процесуална фаза (виж решения на ЕСПЧ по делата Люди с/у Швейцария и др.).

На следващо място, и след личния разпит на св. К. М. пред настоящата съдебна инстанция съдът приема, че няма основание за корекция на извода на първия съд за достоверността на заявеното от него на досъдебната фаза и надлежно приобщено към доказателствения материал. Въпреки изминалия период от малко повече от 5 години от инкриминираната продажба на наркотични вещества до непосредствения му разпит пред въззивния съд, свидетелят има ясен спомен относно инкриминираното деяние. В действителност той дава достатъчно детайлни показания и е категоричен относно обстоятелството, че на инкриминираната дата, когато е бил задържан при провежданата специализирана полицейска операция на територията на гр. Монтана, установените у него наркотични вещества – марихуана, е закупил непосредствено преди това от подс. Б. Б.. Посочените гласни доказателствени средства са логични, безпротиворечиви, кореспондират по между си и с останалия доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция ги кредитира в цялост и ги използва при изграждане на вътрешното си убеждение. Нещо повече, показанията на този свидетел остават абсолютно непроменени във времето от разпита му на досъдебната фаза (включително пред съдия) до този пред въззивния съд (повече от 5 години по-късно). Същите са изцяло подкрепени от показанията на св. В. А., който е бил с М. при инкриминираната продажба на наркотични вещества и е чакал пред входа на блока на подсъдимия, а когато св. К. М. излязъл, е носел в себе си „топчета“ марихуана. Не се установява причина поради която този свидетел да се стреми да навреди с показанията си на подсъдимия, такива твърдения не са поставени за обсъждане и от самия Б.. Непосредственият разпит и на този свидетел осигури упражняване на правото на защита. Подсъдимият Б. и неговият защитник имаха възможността да задават въпроси на свидетеля, да наблюдават неговото поведение при пряко поставяне на въпросите и съответно да проверяват неговата надеждност. Ето защо и доколкото показанията на св. К. М. освен като обективни се преценяват и като подкрепени, както от показанията на св. В. А. (а индиректно и от тези на св. А. Б., потвърждаващ факта, че Б. през инкриминирания период се е занимавал с разпространение на наркотични вещества), така и от писмените доказателствени средства – протоколът за обиск и изземване, обективиращ установените у М. забранени от закона вещества, съдът ги кредитира с доверие.

Подобно на първоинстанционния съд и въззивната инстанция се довери на показанията на свидетелите А. Б. и В. А.. И двамата свидетели, макар да не са очевидци на инкриминираните продажби установяват, че към инкриминирания период подс. Б. Б. се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, а св. А. ясно сочи, че на инкриминираната дата св. К. М. е отишъл в дома на подсъдимия, от където е излязъл, носейки „3-4 топчета“ марихуана. От своя страна свидетелската годност на А. Б. беше проверена от въззивния съд с приетата КСППЕ.

На следващо място се определя като правилен подходът на първия съд по отношение на кредитирането с доверие на показанията на св. Н. Б., дадени в предсъдебната фаза на наказателното производство и приобщени от първоинстнационния съд на основание чл. 281, ал. 4 НПК, в които сочи, че подс. Б. Б. се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, а на 12.12.2018 г., узнавайки от св. А., че св. К. М. е в дома на Б., за да се снабди с марихуана, поискал да вземе и за него. Разбрали се още да получи взетото за него от М. количество марихуана по-късно. И настоящият съдебен състав приема, че именно тези показания са в най- пълна степен кореспондиращи с тези на свидетелите М. и А., дадени безпротиворечиво в двете съдебни фази на наказателното производство и приобщени по съответния процесуален ред, тъй като и двамата свидетели изясняват, че на инкриминираната дата св. К. М. е бил в дома на подс. Б. именно с цел да купи наркотично вещество, част от което А. е следвало да предаде на св. Б., което обаче не се случило, тъй като били задържани от органите на полицията. Тези показания на св. А. остават непроменени и по време на проведената очна ставка със св. Б., който от своя страна все пак признава, че е имал уговорка с А., за да вземе „трева“ от него. Истина е, че при разпита си пред окръжния съд св. Б. отрича заявеното от него пред органите на досъдебното производство, заявявайки, че прочетеното не е вярно, без обаче да предлага каквато и да е хипотеза как се е стигнало до отразяването на неверни твърдения в протокола му за разпит, за верността на които е положил подписа си, който не оспорва. И в този случай съдът отдава настъпилата промяна в показанията на този свидетел на дългогодишното му познанство с подсъдимия, с когото са и съседи, поради което е и напълно логично да не желае да се конфронтира с него. Ето защо съдът възприе и показанията на св. Б. като такива, които индиректно подкрепят развитите в обвинителния акт факти.

На следващо място съдът намира, че следва да кредитира обясненията на подс.

Б. Б., дадени пред двете съдебни инстанции с изключение на частта, в която посочи, че не е разпространявал наркотични вещества и не той е бил лицето, което е предало марихуана и амфетамин на свидетелите П. М., Т. Н. и К. М.. В тази част обясненията на подс. Б. Б. са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което и съдът не им даде вяра. Точно обратното, опровергават се по категоричен начин от показанията на свидетелите К. М., св. В. А., св. П. М. (приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК); св. Т. Н. (приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК), Н. Б. (приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК), от писмените доказателства и доказателствени средства и най-вече от протоколите за обиск и изземване от свидетелите П. М., Т. Н. и К. М. и отразените от тях обстоятелства, свързани с произхода на установените в тях наркотични вещества, от заключенията на вещите лица, изготвили КСППЕ на св. А. Б., както и от заключенията на физикохимичната експертиза, в това число и от разпита на изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание. От посочените доказателства се установява, че на инкриминираната дата по време на последователно проведени срещи между П. М., Т. Н. и К. М. от една страна и подс. Б. – от друга, последният им е продал наркотични вещества – марихуана и амфенамин, които непосредствено след проведените срещи при извършен обиск на свидетелите П. М., Т. Н. и К. М. са били установени и иззети от разследващите органи. Ето защо, съдът намира, че обясненията на подсъдимия Б. Б. в тази им част, представляват опит последният да изгради защитна версия в своя полза. Не намира подкрепа в нито едно събрано по делото доказателство развитата от подсъдимия в обясненията му (дадени пред първоинстнционния съд в с.з., проведено на 29.09.2021 г.), теза за това, че е бил нарочен от лица в близки отношения с полицейски служители. Нито защитата, нито подсъдимият не са отправили пред първия или въззивния съд искане за събиране на доказателства в подкрепа на това твърдение, ето защо и като напълно изолирано и тази съдебна инстанция, го възприема единствено като защитно.

На практика обясненията на подс. Б. Б. (дадени пред първия и въззивния съд) се подкрепят в някаква степен единствено от показанията на св. В. Г., дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия въззивен съдебен състав, с които потвърждава версията на подсъдимия, че св. К. М. е лицето, което им е набавяло наркотични вещества, отричайки заявеното от него на досъдебното производство, че преди и на 19.12.2018 г. именно Б. е било лицето, от което е купувал амфетамин и канабис. Доколкото тези показания на св. Г. не опровергават възприетата от съда фактическа обстановка, очертана накратко в това, че на 12.12.2018 г. подс. Б. е разпространил като е продал на свидетелите П. М., Т. Н. и К. М. различни по вид и количество наркотични вещества, съдът не намира причина да ги подлага на подробен анализ. Нужно е само да се отбележи, че св. В. Г. възпроизвежда факти, които твърди да са се случили на 19.12.2018 г., която дата свързва с освобождаването му след първия му престой в арестните помещения на РУ ОДМВР Монтана. Съдът приема, че фактите, за които Г. свидетелства следва да са случили именно след освобождаването му от ареста, което обаче, видно от справката на ОДМВР Монтана и приложеното заверено копие от заповедта за задържане на Г. (л. 122 от въззивното дело), е станало на 20.12.2018 г. в 10, 40 ч. Ето защо и като не отрича напълно възможността заявеното от св. В. Г. да е вярно, съдът приема, че събитията, за които той разказва пред въззивния съд са се състояли на 20.12.2018 г. и не противоречат на разказа му са случилото се на 19.12.2018 г. сутринта, за които е дал показания на досъдебната фаза.

Останалата част от обясненията на Б. - относно задържането на св. Т. Н. и твърдението му, че св. К. М. се е занимавал с разпространение на марихуана, съдът не намира за нужно да обсъжда, доколкото дори да се приеме за принципно възможно, това не изключва собственото му участие в инкриминираната дейност. Дадените обяснения, в които подс. Б. сочи, че едва ли не свидетелите са тези, които са разпространявали наркотични вещества или са се снабдявали с тях от други лица и единствено той е употребявал такива без да е продавал, въззивният съд намира за изцяло защитни, изразяващи желанието му да се оневини за стореното от него или да омаловажи същността на противоправното му поведение. Тази защитна теза не държи сметка и на факта, че нито К. М., нито А. Б. или В. А., а и свидетелите Т. Н. и П. А. (с дадените от тях на предсъдебната фаза показания) имат ясно видим мотив да заявят неистина. Не държи сметка и на приобщените по делото писмени доказателствени средства, особено на протоколите за обиск и изземване от свидетелите П. М., Т. Н. и К. М., у които в един и същи ден (и само в рамките на няколко часа) са били намерени и иззети различни по вид и количество наркотични вещества, непосредствено след излизането им от входа на блока, в който подс. Б. живеел.

С оглед всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите доказателства.

Същевременно обстоятелството, че по инкриминираните обекти не са били намерени дактилоскопни следи на подсъдимия не означава, че инкриминираните вещества не са се намирали в негово владение, тъй като те са били предадени от подс. Б. Б. на свидетелите П. М., Т. Н. и К. М., едва след което са били иззети при извършения им обиск. Ето защо и тази теза на защитата не може да се приеме като основание за оневиняването на подсъдимия.

С оглед отразеното от касационната инстанция и развитото становище, че протоколът за претърсване и изземване от дома на подс. Б. Б. следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото поради обстоятелството, че е не е била налице неотложност на случая и провеждането му при условията на чл. 161, ал. 2 НПК е довело до такова нарушаване на процесуалния закон, което води до неговата негодност, настоящият съд отбелязва единствено, че иззетите в хода на това действие патрони са били предмет на престъпление, за което подсъдимият е оправдан и присъдата в тази част е влязла в сила. По отношение на иззетите два броя везни, съдът приема, че дори да се приеме, че са налице основанията за изключване от доказателствения материал по делото на протокола за претърсване и изземване, то обективният факт на тяхното присъствие в дома на подсъдимия се установява и от неговите собствени обяснения, дадени пред първия съд в с.з., проведено на 29.09.2021 г., в които е посочил, че от иззетите от дома му два броя везни едната е на св. М., а другата е използвал за контрол на теглото на купуваното от него наркотично вещество. Ето защо и независимо дали протоколът за претърсване и изземване от дома на подсъдимия е годно доказателствено средство, фактът, че в дома му са били намерени и иззети два броя електронни везни се потвърждава от самия подсъдим с дадените от него пред съда обяснения. Въпреки това този съдебен състав приема, че това обстоятелство не може да бъде възприемано като индиция за виновността на Б.. Макар електронните везни да са вещи, които обичайно се използват в дейността по разпространение на наркотични вещества, те не са забранени от закона и намирането им в дома на Б. (на 04.01.2019 г.) близо месец след инкриминираната дата (12.12.2018 г.) не може да послужи като база за формиране на извод за съпричастност на подсъдимия към вмененото му престъпление.

Съдът цени като годни писмени доказателствени средства протоколите за обиск и изземване от свидетелите М., Н. и М.. Действията по чл. 164 от НПК са били законосъобразно извършени. Този извод се основава на категоричните показания на обискираните лица, които не отричат, напротив потвърждават, че при извършения им обиск у тях са били установени наркотични вещества, които са били иззети. Видно от представените протоколи, тези действия по разследването са били извършени в присъствието на поемни лица, които съгласно чл. 137 НПК имат правото да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола. Присъствието на поемните лица при извършването на съответното действие по разследването гарантира, от една страна, неговото законосъобразно извършване, а от друга - достоверността на отразените в протокола обстоятелства. Поемните лица са подписали съставените протоколи без каквито и да било бележки или възражения. Следователно, налага се недвусмисленият извод, че свидетелите, участвали като поемни лица са възприели непосредствено извършваните по време на обиска и изземването действия от разследващите органи. Оттук и с положените впоследствие подписи са удостоверили достоверността на обстоятелствата, отразени в съответните протоколи.

На база така събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния извод, че с поведението си подсъдимият Б. е осъществил три деяния, които от обективна и субективна страна осъществяват състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като е държал с цел разпространение и е разпространил високорискови наркотични вещества на свидетелите П. М., Т. Н. и К. М.. Правните изводи напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който намира за установено от правна страна следното:

Въззивният съд намира, че действайки по описания начин подс. Б. Т. Б. е осъществил от обективна и субективна страна, с три отделни изпълнителни деяния, реализирани при условията на реална съвкупност, престъплението по чл. 354а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Проследявайки процесуалното развитие на наказателноправния спор, както се подчерта и по-горе, следва да се посочи, че предмета на настоящата въззивна проверка обхваща отново престъпната деятелност на подс. Б. за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК.

Безспорно е, че още първият съд е намерил, че Б. не е съпричастен към извършването на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, поради което по отношение на това обвинение се е произнесъл по реда на чл. 304 НПК и в тази част съдебният акт е влязъл в сила.

От обективна страна Б. Б. на 12.12.2018 г., около 15 ч. в гр. •••, ж.к. „•••“, бл. •, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества чрез продажба на П. Т. М. от гр. ••• суха зелена растителна маса, представляваща коноп /марихуана/ с нето тегло 0, 82 грама и процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6, 76 % на стойност 4, 92 лв.; на 12.12.2018 г., около 18 ч. в гр. •••, ж.к. „•••“, бл. • без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества чрез продажба на Т. М. Н. от гр. ••• - амфетамин с нето тегло 0, 035 грама с концентрация на активния наркотичен компонент 26 % на стойност 1, 05 лв. и на 12.12.2018 г., около 19, 30 ч. в гр. •••, ж.к. „•••“ бл. •, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества чрез продажба на К. Н. М. - суха зелена растителна маса, представляваща коноп /марихуана/ с нето тегло 1, 95 грама и средно процентно съдържание на активния наркотичен компонент тетрохидроканабинол в обекта 7, 60 % на стойност 11, 70 лв. Стойността на всички високорискови вещества възлиза на сумата от 17, 67 лв.

Правилно и законосъобразно ОС Монтана е приел, че наркотикът е бил държан с цел разпространение и е разпространен от подсъдимия Б. Б., като го е продал на свидетелите П. М., Т. Н. и К. М., които са заплатили за него.

Инкриминираните вещества са били държани именно от подс. Б. в обитаваното от него жилище, където са били продадени на свидетелите М., Н. и М. и иззети при извършените по делото обиски и изземвания. Наркотичните вещества са били държани от подс. Б., който е упражнявал фактическа власт върху тях, а в последствие е продал на тримата свидетели.

Инкриминираните наркотични вещества подлежат на контрол, като подс. Б. Б. не е имал разрешение за държане с цел разпространение на наркотични вещества, в това число и на инкриминираните.

Деянието е съставомерно, извършено като върху процесните наркотични вещества деецът упражнявал реална фактическа власт – държал е инкриминираните вещества, които е продал на свидетелите М., Н. и М. и които непосредствено след продажбата са били иззети с протоколи за обиск и изземване от тях.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че държи с цел разпространение и е разпространил наркотични вещества, поставени под разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят общественоопасни последици, които е искал да настъпят.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че е обоснован и изводът относно специфичната цел, с която са държани намерените във владението на подс. Б. Б. наркотични вещества. От доказателствата по делото - гласни, писмени и експертизи, по несъмнен начин се установява, че подс. Б. Б. не само е държал различни по вид наркотични вещества, но и ги е разпространил на свидетелите М., Н. и М.. Тези обстоятелства, ведно с показанията на свидетелите, които заявяват, че се е случвало нееднократно да си купуват наркотични вещества от подс. Б., допълнително затвърждават извода за специфичната цел на държаните от Б. Б., наркотични вещества.

Специалната цел сочи на пряк умисъл в действията на подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му последици, но въпреки това пряко и непосредствено е целял постигането на същите. Всички обективни признаци от състава на престъплението са се обхващали от неговите представи.

Тук е нужно да се отбележи, че действително държаните и разпространени от подсъдимия наркотични вещества не са големи като количество и стойност, но в продължаваното престъпление отделните единични деяния не се оценяват като самостоятелни престъпления. Съгласно задължителната съдебна практика елемент на продължавано престъпление могат да бъдат и тези деяния, които, откъснати едно от друго, сами за себе си, са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Следователно продължавано престъпление може да има и само от малозначителни деяния, ако те, преценени като цяло, не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също по вид престъпление. Или, във веригата на продължаваното престъпление могат да се включат и деяния, които поотделно, без връзка с останалите, формално осъществяват признаците на едно престъпление, което поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а с оглед цялостната престъпна дейност е престъпление със значителни вредни последици (Р. № 430 от 22.07.1970 г. по н. д. № 380/1970 г., I н. о.). Ето защо настоящият състав на съда прие, че не са налице основанията за оправдаване на подс. Б. Б., още повече, че се касае за престъпление, извършено с три отделни деяния, осъществени в изключително кратък период от време, което безспорно завишава обществената опасност противоправната дейност.

Във връзка с алтернативно отправеното искане във въззивната жалба за осъждането на подсъдимия за привилигирования състав по чл. 354а, ал. 5 НК, въззивният състав счита за необходимо да изтъкне, че същият е неприложим при държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, а единствено в хипотезата на чл. 354а, ал. 3 НК.

Съдът прие, че в случая е налице едно продължавано престъпление, а не няколко отделни такива, т.к. държането на наркотични вещества с цел тяхното разпространение и разпространението им на различни лица, по своите характеристики от обективна и субективна страна осъществяват състава на едно и също престъпление, като тези деяния са извършени през непродължителен период от време – на 12.12.2018 г. Отделните деяния по държането на наркотичните вещества с цел тяхното разпространение са извършени при една и съща фактическа обстановка, при еднакъв механизъм на осъществяване на деянията и при еднородност на вината, поради което действията на подсъдимия се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното такова. Това даде основание на съда да прецени, че в случая е налице хипотезата на чл.26, ал.1 от НК и подсъдимият следва да носи отговорност за извършването на едно продължавано престъпление. Съдът прие, че квалифицирането на деянието като едно продължавано престъпление, а не като няколко отделни престъпления, извършени при условията на реална съвкупност не води до отежняване на положението на подсъдимия, доколкото не променя правната квалификация на деянието и поради това за подсъдимия се явява по-благоприятно да се счита осъждан за едно продължавано престъпление, отколкото за множество отделни престъпления извършени при условията на реална съвкупност.

Възраженията на защитата и подсъдимия, дадени пред САС, че свидетелите М. и Н. не са съобщавали да са купували наркотични вещества от подсъдимия и че имало заставяне от полицейските служители, за да свидетелстват, че са купили наркотичните вещества именно от подсъдимия, са били направени и пред ОС Монтана, на които доводи съдът е дал отговор. САС изцяло се солидаризира с този отговор на съда и намира за безпредметно да ги преповтаря.

От друга страна, в настоящите мотиви въззивната инстанция подробно анализира показанията на тези свидетели, а и всички останали доказателства, където се дава отговор и на тези възражения при обсъждане на доказателствата. По отношение на твърденията за осъществена спрямо свидетелите принуда настоящият състав следва отбележи, че по делото няма такива доказателства потвърждаващи посочената теза извън твърдението на св. Н. за негови субективни възприятия в подобна посока, без да става ясно на какви обективни фактори са били базирани те.

Във връзка с твърдението на защитата пред въззивната инстанция за допуснато на фазата на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че при призоваването на Б. не му е било указано, че има право да се яви със защитник, съдът отбелязва, че както при привличането му като обвиняем, така и при разпита в това му качество, в протоколите за съответните процесуални действия е отбелязано изрично, че са разяснени правата на обвиняемото лица, включително правото да има защитник. Независимо от това Б. Б. очевидно е подписал съответните протоколи без да направи искане за осигуряване на защитник при извършването на тези действия. Същевременно не се установява по делото да е била налице хипотеза на задължителна защита на основание чл. 94, ал. 1 НПК. Ето защо, а и доколкото подс. Б. е бил представляван от адвокат в съдебната фаза на наказателното производство, не може да се приеме, че е било допуснато такова съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото му на защита.

По отношение на наказанието, правилно и законосъобразно ОС Монтана е индивидуализирал същото като е приел, че са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и го е определил под неговия минимален размер от 2 години лишаване от свобода. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът основателно е отчел младата възраст на подсъдимия към датата на извършване на инкриминираните деяния, семейното му положение (баща му е починал, отгледан е от баба му и дядо му), ниската стойност на процесните наркотични вещества и малкото им количество, както и изтеклия продължителен период от време от осъществяването на престъпната дейност до постановяването на присъдата, без да се пренебрегва факта, че не малка част от продължителността на воденото наказателно производство се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия, което е наложило издирването му от органите на досъдебното производство (докладна записка от месец юли, 2020г., постановление от 07.10.2020г. на разследващ полицай за установяване на местонахождение и призоваване, докладна записка от месец януари 2021г.). Всички те правилно са били оценени като многобройни, което и е дало основание да не бъде налагано предвиденото в закона кумулативно наказание „глоба“, на основание чл. 55, ал. 3 НК.

САС следва да добави, че освен обремененото съдебно минало към момента на деянието, като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете усложнената престъпна дейност, тъй като престъплението е извършено с множество деяния, които са били осъществени в изключително кратък времеви период.

Не се разкриват предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 НК, като за реализацията на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на осъдения, Б. следва да изтърпи ефективно така определеното му наказание. Правилно съдът е приложил нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и е постановил наказанието от четири месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Съдът на основание чл. 354а, ал. 6 НПК правилно се е разпоредил с веществените доказателство - предмет на престъплението, което подробно е индивидуализирано в мотивите на ОС Монтана.

По отношение на разноските по делото, същите са правилно изчислени, а пред въззивната инстанция са направени допълнителни в размер на 1122 лева, които следва да бъдат възложени на подсъдимия.

В заключение, при служебна проверка не се установи наличието на съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, І състав на САС - НО,