Решение № 4152 от 10.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5970/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 3457 от 06.03.2023г. по гр.д. № 30931/2022г. на Софийски районен съд, 56 състав, ответникът Столична община е осъден да заплати на „ЗАД А.И.“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата от 6085, 04 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 08.10.2019 г. в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, на ул. „Никола Палаузов“, ведно със законната лихва от 09.06.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 573, 01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.07.2021 г. до 08.06.2022г. С посочения съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от „ЗАД А.И.“ АД срещу Столична община искове с правно основание чл.410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 6085, 04 лева до пълния предявен размер от 6153, 44 лева и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 573, 01 лева до пълния предявен размер от 580 лева. Срещу решението в частта, с която са уважени исковете по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, е подадена въззивна жалба с вх. № 77996/21.03.2023г. от ответника Столична община, в която са изложени съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивникът счита, че в хода на делото е останал недоказан механизмът на настъпване на процесното ПТП. Не се установили размерите и локацията на дупката, както и скоростта на автомобила. Заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза било изготвено единствено въз основа на представения по делото констативен протокол и уведомлението на водача, като към момента на изготвянето експертът не разполагал с информация относно характеристиките на дупката, което сочело, че изводите са хипотетични. Протоколът за ПТП не се ползвал с обвързваща доказателствената сила относно механизма на настъпване на произшествието, тъй като отбелязванията в него не се базирали на лични възприятия на актосъставителя, който не бил очевидец на произшествието. Неправилно не било уважено възражението за съпричиняване. В тази връзка въззивникът е посочил, че водачът на автомобила е минавал и друг път по улицата и е виждал намиращата се там дупка. Освен това, адресът на собственика на автомобила се намирал на 180 метра от твърдяното място, на което е настъпило увреждането. Вещото лице посочило, че при скорост от 50 км/ч. дупката може да се забележи от 40-50 метра и да се спре преди нея. Водачът на увреденият автомобил се разсеял и затова не успял да избегне дупката. Нямало данни да са му правени тестове за употреба на наркотични вещества, като това обстоятелство имало значение, тъй като тяхната употреба представлявала изключен риск при застрахователя. Недоказан останал размерът на изплатеното обезщетение, като не бил налице и покрит застрахователен риск. Не ставало ясно дали е отчетено овехтяването на автомобила към момента на настъпване на ПТП; нямало данни дали увредените части в изрядно състояние. Имало разминаване между уврежданията по протокола за ПТП и установените увреждания след огледа на автомобила от застрахователя, като от опис на претенция с дата 11.10.2019г. било видно, че няма следи от срязване или сцепване на гумите. Оспорва размера на платеното обезщетение, тъй като с възлагателно писмо е признат ремонт за 6000 лева, а впоследствие е изплатена по-висока сума за ремонт. Моли решението да бъде отменено в неговата обжалвана част, а исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ЗАД А.И.“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че в хода на делото са се доказали фактическата обстановка и механизмът на настъпване не процесното ПТП. Посочил е, че мястото на произшествието е посетено от служител на МВР, който е констатирал наличието на дупка на пътното платно, което е била необезопасена. Механизмът на процесното ПТП и причинната връзка се установили и от изготвената САТЕ. Правилно съдът приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване. Застрахователното обезщетение било платено въз основа на валиден застрахователен договор и настъпил застрахователен риск, покрит от общите условия. Не следвало да се взема предвид овехтяването. Оплакванията на въззивника относно несъответствието между сумата по възлагателното писмо и платената по-късно сума касаела отношенията между сервиза и застрахователя. Счита, че решението е правилно в обжалваната част и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 118169/09.06.2022г. на ищеца „ЗАД А.И.“ АД, с която е предявил срещу ответника Столична община обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6153, 44 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 08.10.2019 г. в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, на ул. „Никола Палаузов“, ведно със законната лихва от 09.06.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 580 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.07.2021г. до 08.06.2022г. Ищецът твърди, че на 08.10.2019г. в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, на ул. „Никола Палаузов“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мерцедес“, Модел „С63АМГ“, рег.№ •••••••, управляван от И.Х.И. и собственост на „Р. Г.“ ЕООД, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Мястото било посетено от контролните органи на МВР и бил съставен протокол за ПТП, в който са отразени дата, място, механизъм на настъпване на събитието и вредите по автомобила. В резултат на настъпилото ПТП били причинени увреждания на автомобила на предна дясна гума и на ходовата част. Към датата на произшествието лекият автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, полица № 1011910002005, клауза „П“ – Пълно каско за всички рискове. Във връзка с настъпилото ПТП била образувана преписка по щета № 10019006458, по която бил изготвен опис на вредите на стойност от 6128, 44 лева и същите били отстранени за сметка на ищеца. С плащането на посочената сума ищецът изпълнил задълженията си по договора и в негова полза възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът – Столична община, отговарял за поддръжката и изправността на общинските пътища съгласно ЗП и ППЗП, като наличието на необезопасена дупка върху платното на общински път съставлявало неизпълнение на задълженията на ответника. Поддържа, че ответникът е бил поканен да заплати застрахователното обезщетение, както и 25 лева ликвидационни разноски, но същият не е платил, поради което е изпаднал в забава. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община е подал отговор на исковата молба, като оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорил е механизма на настъпване на процесното ПТП. Представеният протокол за ПТП бил съставен след настъпване на произшествието и актосъставителят не бил негов свидетел. При това положение същият не се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието. В него не били отразени неравности по пътя. Липсвали доказателства за скоростта на движение на увредения автомобил. Размерът на изплатеното обезщетение бил недоказан, а самото плащане било сторено без основание, тъй като липсвал покрит застрахователен риск. Не ставало ясно дали е отчетено овехтяването на автомобила към момента на настъпване на ПТП; нямало данни дали увредените части в изрядно състояние. Имало разминаване между уврежданията по протокола за ПТП и установените увреждания след огледа на автомобила от застрахователя, като от опис на претенция с дата 11.10.2019г. било видно, че няма следи от срязване или сцепване на гумите. Плащането на обезщетение било в нарушение на застрахователния договор, тъй като нямало данни да са му правени тестове за употреба на наркотични вещества, като това обстоятелство имало значение, тъй като тяхната употреба представлявала изключен риск при застрахователя. Оспорил е размера на изплатеното обезщетение, доколкото с възлагателно писмо е признат ремонт за 6000 лева, а впоследствие е изплатена по-висока сума за ремонт. Посочил е, че ответникът не е бездействал при изпълнение на задълженията си по поддържане на пътя. По делото имало данни единствено, че е налице плащане на застрахователно обезщетение, като останалите елементи от фактическия състав по чл.410 от КЗ били недоказани. Направил е възражение за съпричиняване ПТП, поради нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като водачът не е избрал скорост, която да му позволи да спре или избегне препятствието на пътя. Не е оспорил плащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в размер на 6128, 44 лева. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Районният съд е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение по застраховка Каско в размера, посочен в исковата молба – 6128, 44 лв. По делото са приети застрахователна полица по застраховка „Каско” № 1011910002005 от 16.04.2019г. носеща подпис за страните по нея, от която се установява, че л.а. „Мерцедес“, модел: „С63АМГ“, рег. № ••••••• е бил застрахован при ищеца за периода от 19.04.2019г. до 18.04.2020г. при клауза „П“-Пълно каско. Приети са и общи условия на ищеца по сключения застрахователен договор. Към доказателствената съвкупност е приобщено и уведомление за щета по полица № 1011910002005 от 09.10.2019г., подадено от И.Х.И., в което е отразено, че на 08.10.2019г., при движение по ул. „Никола Палаузов“ по неосветена част от пътя автомобилът преминал през необезопасена и несигнализирана дупка, в резултат на което били увредени предната дясна гума, джанта и ходова част. Във връзка с настъпилите щети по процесното МПС са приети описи на претенция от 11.10.2019г., 15.10.2019г., 18.10.2019г., 22.10.2019г. и 25.10.2019г., от които се установява, че поврежданията са следните: предна дясна лята джанта, преден десен носач – долен заден шарнир и преден десен полувал. Стойността за отстраняване на посочените по-горе увреждания е определена от застрахователя на сумата от 6128, 44 лева, видно от приетата по делото калкулация по претенция от 06.11.2019г. Тази сума е заплатена от ищеца на автосервиз „И.“ ООД, който е извършил ремонта на увредения автомобил, на дата 19.11.2019г., като в тази връзка е представено платежно нареждане от същата дата. Прието е възлагателно писмо от 25.10.2019г., с което е указано на автосервиза, че се признава стойност на ремонта до 6000 лева. Ищецът е изпратил регресна покана с изх. № 002-834/04.06.2021г., с която е поканил ответника да възстанови в 30 дневен срок заплатеното застрахователно обезщетение от 6153, 44 лева по ликвидационна преписка № 10019006458, ведно с 25 лева за ликвидационни разходи, като тази покана е приета по делото и е получена от Столична община на дата 04.06.2021г., видно от поставения върху нея входящ номер при ответника. Приет е протокол за ПТП с № 1731685/08.10.2019г., видно от който и от отразената в него схема на 08.10.2019г. около 22: 00 часа лек автомобил „Мерцедес С63АМГ“, рег. № •••••••, се е движил по ул. „Н.Палаузов“, като е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка с диаметър 1 метър, вследствие на което са нанесени следните отбелязани щети: 1бр.предна дясна гума и ходова част. По делото е изслушано и заключението на допусната съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че щетите, удостоверени от длъжностното лице в протокола за ПТП и щетите, посочени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на причинените щети – преден десен носач, преден десен полувал и предна дясна джанта, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 6070, 04 лева. Обичайните размер на ликвидационните разноски възлиза на 15, 00 лева. При изслушването си вещото лице е посочило, че е възможно по джантата да има увреждания и без да има такива по гумата. Дупка на платното, която не е пълна с вода, можела да се забележи от 40-50 метра и при скорост от 50 км/ч. може да се спре преди нея. Разпитан е и свидетелят И.Х.И. – водач на увреденото МПС. Същият е заявил, че си спомня за процесното ПТП, което е настъпило през октомври 2019г. в тъмната част на деня, докато е управлявал „Мерцедес, S класа“ по ул. „Никола Палаузов“ със скорост не повече от 30 км/ч. Автомобилът попаднал в дупка, която не се виждала, спукал гума, изкривил джанта и имало поражения по ходовата част. Свидетелят извикал служители от КАТ, които съставили протокол. Заявил е, че по този път е минавал и преди и е виждал дупката, но този път не успял да я забележи. Същата била с размери от около 70-80 сантиметра на 50 сантиметра и с дълбочина от около 20-30 сантиметра с остри ръбове. Спомня си, че през деня е валяло. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно. Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Основателността на иска е обусловена от главното и пълно доказване от страна на ищеца на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на настъпване на процесното ПТП между застрахователното дружество – ищец „ЗАД А.И.“ АД и собственика на лек автомобил „Мерцедес“, модел „С63АМГ“, с рег. № •••••••, е съществувало правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка „Каско“, като това обстоятелство се установява от приетата по делото и подписана от страните застрахователна полица № 1011910002005 от 16.04.2019г. с покритие за периода от 19.04.2019г. до 18.04.2020г. Предвид изложеното, оплакването на въззивника, че застрахователното обезщетение е изплатено при липса на правно основание е неоснователно. Посочи се по-горе, че районният съд е отделил с доклада по делото си като безспорен фактът на плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 6128, 44 лева, доколкото ответникът в отговора си на исковата молба изрично е заявил, че не го оспорва. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото платежно нареждане от 19.11.2019г., с което ищецът е наредил изплащането на сумата от 6128, 44 лева на автосервиз „И.“ ООД по щета № 10019006458. В действителност се установява, че във възлагатено писмо от 25.10.2019г. ищецът е посочил, че признава стойност на ремонта до 6000 лева, а впоследствие е заплатил посочената току-що по- висока сума, но това обстоятелство е ирелевантно за възникване регресното вземане на застрахователя. Съдът приема довода на въззиваемия, че това касае отношенията между него и сервиза, както и че това е въпрос по вътрешната организация на ответното дружество за вземане на решения. Размерът на платеното обезщетение е абсолютно ясен, като същественото е да се установи неговото плащане, както и че неговият размер съответства на размера на действително претърпените вреди. При наличието на доказателства, установяващи безспорно плащането и неговия размер, оплакването на въззивника относно размера на платеното застрахователно обезщетените е неоснователно. Съдът счита, че по безспорен начин е доказан и механизмът на процесното ПТП, така както е описан от ищеца в исковата молба и това се установява от съвкупния анализ на съставения протокол, свидетелските показания и заключението по автотехническата експертиза. По-горе се посочи, че в протокола за ПТП с № 1731685/08.10.2019г., се установява, че на 08.10.2019г. процесният лек автомобил, движейки се по ул. „Никола Палаузов“, е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка с диаметър 1 метър, вследствие на което е отбелязано, че са нанесени щети по предна дясна гума и ходова част. Не се спори, че самият актосъставител не е бил пряк свидетел на попадането на автомобила в дупката, а и възможността принципно това да се случи граничи с минимума. Видно е от него, че е съставен след посещение на място от органите на полицията около един час след произшествието. В графата "посетено на място" със знак „х” е зачертан ненужният отговор „не”. Разпитаният като свидетел водач на МПС – И.И. също сочи в показанията си, че на мястото на инцидента са дошли служители на КАТ, където съставили протокол. След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието, разположението и размерите на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно с диаметър от 1 метър /обозначена на скицата в протокола/ и наличието на щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 от ГПК, като оплакванията на въззивника за противното са неоснователни. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Отразените в протокола обстоятелства съответстват и на подаденото от водача на увредения автомобил уведомление от 09.10.2019г., в което е посочил, че на 08.10.2019г., се е движил по ул. „Никола Палаузов“ по неосветена част от пътя, като автомобилът е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка. Тези факти, заявени от водача на процесното МПС в уведомлението, се потвърждават от него и показанията, които е дал пред съда като свидетел – движение през тъмната част на деня с увреденото МПС по ул. „Никола Палаузов“ през октомври 2019г. със скорост не повече от 30 км/ч. и пропадане в дупка на пътя, която не се е виждала, като свидетелят е посочил и размерите на дупката. Не на последно място – вещото лице по автотехническата експертиза, след запознаване с приетите писмени доказателства, е посочило, че щетите, удостоверени от длъжностното лице в протокола за ПТП и щетите, посочени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. След изслушване на разпитания свидетел, който е предоставил информация за размерите на дупката и скоростта, с която е управлявал автомобила, експертът не е променил изводите си, поради което оплакването, че заключението е хипотетично, предвид липсата на информация относно размерите на дупката и скоростта на автомобила, е неоснователно. Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че е настъпил застрахователен риск - ПТП, реализирано на 08.10.2019г. около 22: 00 часа, вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Никола Палаузов“, като ответникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи механизма на произшествието. Оплакването на въззивника, че не е настъпил покрит застрахователен риск е неоснователно. Това е така, тъй като от представените полица и т.111, вр.т.107.7 от общите условия е видно, че при клауза „Пълно каско“ застрахователят не покрива щети, които са настъпили при увреждане на гуми и/или джанти на МПС от паркинг колчета, бордюри, тротоари и предмети на пътното платно, неравности, дупки и други такива, които не възпрепятстват ползването на тези детайли по предназначение. Свидетелят е заявил, че след попадане в дупката е изкривил джанта на колата, като от представените по делото описи се установява, че застрахователят също е установил това увреждане. При изслушването на вещото лице, същото е заявило, че при увреждане на джантата тя не се ремонтира, а се подменя с нова. При това положение, настоящият състав приема, че изкривяването на джанта възпрепятства нейното ползване по предназначение и съставлява покрит застрахователен риск, както правилно е приел и районният съд. Останалите увреждания по предния десен носач и предния десен полувал не попадат сред щетите, представляващи непокрити рискове, поради което за тях също се дължи застрахователно обезщетение. Доводът на въззивника, че е налице разминаване между уврежданията по протокола за ПТП и установените увреждания след огледа на автомобила от застрахователя по опис на претенция с дата 11.10.2019г., съгласно който нямало следи от срязване или сцепване на гумите, също е неоснователен и не може да доведе до невъзникване на регресното право на ищеца. Вещото лице изрично е посочило, че е възможно да има увреждания по джантата и без да са констатирани увреждания по гумата. Освен това, застрахователното обезщетение е заплатено за подменени предна джанта, преден носач и преден полувал, като това е видно от възлагателното писмо от 25.10.2019г., както и от фактурите, издадени от доверения сервиз. В тях липсва посочване на спукана предна гума, която да е била подменяна или ремонтирана именно поради обстоятелството, че застрахователят не е констатирал увреждания по нея, видно от посочения от самия въззивник опис, както и от останалите извършени описи. При определяне стойността за възстановяване на автомобила, вещото лице не е взело предвид данни за спукана или срязана гума. Съдът възприема и довода на въззиваемия, че самото противоречие между протокола за ПТП и описът се дължи още на факта, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, което е затруднило към този момент установяването на настъпилите щети. Неоснователно се явява наведеното във въззивната жалба възражение за неспазване на общите условия на ищеца при определяне налице ли е бил покрит риск, както и размера на обезщетението. В доказателствена тежест на въззивника-ответник е да ангажира доказателства за твърдените от него факти, които биха изключили покритие на риск /употреба на наркотични вещества от водача/, което не е сторено до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция. При това положение настоящият състав намира за недоказано оплакването на въззивника за употреба от страна на водача на наркотици или други упойващи вещества към момента на настъпване на ПТП. Налице са и предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Столична община. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47 – 49 от ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори пред настоящата инстанция, че пътят, на който е реализираното произшествието и се е намирала дупката, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общините чрез своите служители са длъжни да изграждат, ремонтират и поддържат онези пътища, които са тяхна собственост, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Отговорността на ответника е обективна, като тя осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените вреди, която връзка се установява от заключението на съдебноавтотехническата експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно бездействие на длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя, собственост на общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/, като едновременно с това е налице и неизпълнение на задължението по чл.13 от ЗДвП за означаване на процесната дупка с необходимите пътни знаци до нейното отстраняване, с оглед предупреждаване на участниците в движението. Вещото лице е определило, че стойността, необходима за възстановяване на процесния л.а. „Мерцедес С63АМГ“ по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 6070, 04 лева, като причинените повреди по предна дясна джанта, преден десен носач и преден десен полувал на застрахованото при ищеца превозно средство се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Тук следва да се посочи, че е неоснователно възражението на въззивника, че при определяне размера на застрахователното обезщетение следва да се вземе предвид овехтяването на увредения автомобил към момента на ПТП. Застрахователното обезщетение се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност /така Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о/. Правилно районният съд е посочил, че регресното вземане възниква в размер на по - малката от двете суми - на действителните вреди и на извършеното плащане, като в случая размерът му следва да се съобрази с действителните вреди на стойност от 6070, 04 лева. Освен това застрахователят има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв. не е обичаен размер на ликвидационните разноски за определяне на щетата, като вещото лице е посочило, че техният обичаен размер възлиза на 15, 00 лева. Предвид това, регресното вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер от 6085, 04 лв. /6070, 04 лв. + 15 лв./, поради което искът по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД се явява основателен до тази сума, до който извод е достигнал и районният съд. Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че необозначената и несигнализирана дупка, не може да се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нарушаване на която разпоредба от страна на водача е въведено от ответника в отговора на исковата молба. Освен това, от показанията на свидетеля се установява, че той е управлявал автомобила със скорост от около 30 км/ч., като липсват доказателства от страна на ответника, а и твърдения, че по ул. „Никола Палаузов“, където се е състояло ПТП, е имало ограничение на скоростта под тази, с която увреденото МПС се е движело. Действително вещото лице е разяснило при изслушването си, че дупка, която не е пълна с вода може да се види от 40-50 метра и при скорост от 50 км/ч. може да се спре преди нея, но следва да се вземе предвид и обстоятелството, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието – около 22: 00 часа, когато видимостта е силно ограничена, а и свидетелят е посочил, че през деня е валял дъжд, което обстоятелство допълнително затруднява възприемането на дупка, която не е била обозначена. Следва да се има предвид, че задължение на служителите на Столична община е да поддържат пътищата в състояние, което да не предполага наличието на дупки на пътното платно, поради което и неизпълнението на задълженията им не може да се прехвърли като отговорност на водачите. Предвид това, единствената причина за настъпване на процесното ПТП е неизпълнение на задължението на общината по чл.31 от ЗП. С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд по иска за лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, при обосноваване на същите районният съд не е допуснал нарушение на императивна материално-правна норма поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че и в тази част решението на СРС следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че право на разноски пред настоящата инстанция има въззиваемата страна „ЗАД А.И.“ АД, която е претендирала заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че Столична община следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 150 лева възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП при съобразяване на сложността на делото пред СГС. Водим от горното, съдът