Решение № 15369 от 31.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 46065/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД срещу ответника „Дженерали застраховане“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да му заплати 247,13 € (равностойност на 483,35 лева) – остатък от регресно обезщетение за заплатените от него разноски за поправка на вредите на автомобил „Грейт уол“ с рег. № ............, причинени от пробиване и разрушаване на улица поради авария на тръбопровод, настъпила на 10.05.2024 г. в София, на бул. „Данаил Николаев“ до № 20, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2025 г. до окончателното плащане, както и 15,81 € (левова равностойност на 30,93 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 27.03.2025 г. до 10.09.2025 г. Ищецът твърди, че вследствие на авария на топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД, настъпила на 10.05.2024 г. в София, на бул. „Данаил Николаев“ до № 20, е повреден застрахован автомобил „Грейт уол“ с рег. № ............, собственост на ........, който бил застрахован по имуществена застраховка при ищеца. В резултат на аварията е ангажирана отговорността на дружеството, което е платила на сервиз 4833,47 лева за възстановяване на вредите и автомобилът бил поправен. Сочи, че е встъпил в правата на застрахованото лице срещу собственика на топлопровода, както и срещу ответника като застраховател на гражданската му отговорност. Затова с покана, получена от ответника на 27.02.2025 г., поискал да му се платят 4848,47 лева за платеното обезщетение, вкл. 15 лева ликвидационни разноски. Ответникът е направило частично плащане в размер на 4365,12 лева на 26.03.2025 г. Иска да му се възстанови платеното обезщетение и лихва от 27.03.2025 г. до плащането. Претендира разноски. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Дженерали застраховане“, с който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди, че реално претърпените имуществени вреди са в по-нисък размер и изплатената сума представлява целия им размер, доколкото броят технологични часове и количеството на изразходваните материали, посочени в приложените по делото фактури за ремонт на повредения автомобил, не съответстват на реално извършените и необходими ремонтни дейности. Прави възражение за самоучастие на застрахованото лице, което съгласно сключената между страните по застрахователното правоотношение застрахователна полица е в размер на 10 %, поради което претенцията на ищеца в тази част следва да се отхвърли. Претендира разноски. В съдебното заседание ищецът чрез представител поддържа, че спорът е само за твърдяното 10 % самоучастие, което според ищеца се дължи и иска уважаване на иска. Ответникът с писмена молба поддържа отговора. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С определението за насрочване на делото от 2205.2026 г., което съдържа проект на доклад, одобрен за окончателен на 29.06.2026 г., съдът е обявил за безспорно между страните, че ищецът е застраховал повредения автомобил за вреди към датата на аварията – 10.05.2024 г.; че е платил за поправката му 4833,47 лева на доверен сервиз; че е налице теч, за който „Топлофикация София“ ЕАД е отговаряло; че ответникът е застраховал гражданската отговорност на последното дружество, че на 26.03.025 г. ответникът е платил на ищеца 4365,12 лева. С протоколно определение от 29.06.2026 г. (на лист 103) е обявено за безспорно, че неучастващото по делото „Топлофикация София“ ЕАД е оператор на топлофикационна мрежа в София. Съгласно изслушаното заключение на автотехническа експертиза по делото, прието в заседанието от 29.06.2025 г. (на лист 102), а в писмен вид – представено на лист 94 – 98 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, стойността за възстановяване на вредите по лек автомобил „Грейт уол“, застрахован при ищеца е 5038,13 лева към датата на ПТП, а разноските за определяне на вредите – 15 лева. Съгласно представена на лист 63 – 65 от делото и неоспорена от ищеца полица на ответника, последният е застраховал гражданската отговорност на неучастващото по делото „Топлофикация София“ ЕАД за отговорността му за вреди във връзка с топлоснабдяване за периода от 02.02.2024 г. до 01.02.2025 г., като на страница първа в таблица по договора е посочено самоучастие на последното дружество от 10 %, но не по-малко от 200 лева за всеки застрахователен случай. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявени са обективно съединени искове за заплащане на остатък от регресно обезщетение за платеното от застрахователя по имуществена застраховка за поправяне на вреди, причинени от дейността на служители на дружество, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, с правна квалификация чл. 411 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът прави възражение за наличие на безусловно самоучастие по чл. 374, ал. 2 КЗ. Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е застраховал имущество, повредено от лице, чиято гражданска отговорност ответникът застрахова, и е платил обезщетение, ако застрахования при ответника чрез служителите си е нарушил технически правила, поради което за застрахованото от ищеца имущество са настъпили вреди в причинна връзка с авария поради неспазването на правилата, и че ответникът е застраховал гражданската отговорност на това дружество. Размерът на обезщетението се намалява, ако се установи самоучастие, с размера на уговореното самоучастие на виновния за вредите. Останалите предпоставки са установени по делото, спорът между страните е дали отговорността на ответника е до пълния размер на щетите, или до стойността му, но намалена с 10 % самоучастие. Съдът намира, че доколкото е предвидено самоучастие на експлоатиращото топлопреносната мрежа дружество, неучастващо по делото, което е уредено за всеки отделен застрахователен случай, става въпрос за безусловно самоучастие по чл. 374, ал. 2 КЗ. Самоучастие съгласно чл. 375 КЗ не се допуска само при автомобилните застраховки за отговорност при ПТП. Следователно в случая неучастващото по делото дружество „Топлофикация София“ ЕАД отговаря за 503,81 лева вреди от теча върху застрахования от ищеца автомобил. Отговорността на застрахования при самоучастие по чл. 374, ал. 2 КЗ е в зависимост от действителните вреди, които в случая, тъй като са поправени в натура, са равни на платеното от ищеца на доверения сервиз (положението може и да е по-различно при плащане на обезщетение в пари, но в случая няма значение). Платени са 4833,47 лева, намалени с 10 % - 4350,12 лева, и към тях се добавят 15 лева разноски, като така общото задължение без процента самоучастие е 4365,12 лева. С безспорното плащане на 4365,12 лева сумата напълно, поради което исковете следва да се отхвърлят. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не доказва направени разноски, но съдът следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да определи 90 € юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,