Решение № 600 от 1.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12859/2023 г.

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №12859/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. А. А. ЕГН •••••••••• от гр. София срещу решение №11689 от 05.07.2023 г постановено по гр.д. №10214/2023 г на СРС, 180 състав; в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София, че А. дължи сумата от 2448, 18 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2019 г – м.04.2021 г за ап.№92 в гр.София ж.к.••••, ведно със законна лихва от 24.11.2022 г до изплащане на вземането, 389, 86 лв. мораторна лихва от 16.12.2019 г до 03.11.2022 г върху посочената главница, и 21, 07 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2019 г – м.04.2021 г, ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №35225 от 09.12.2022 г по ч.гр.д. №64201/22 г. на СРС; както и въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 986, 28 лв разноски пред СРС. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Исковата молба е нередовна, защото в нея са посочени общи сборове на дължими суми за определени периоди, а не конкретно дължимата сума за всеки месец. Липсват подписани договори между ищеца и ЕС за доставка на топлинна енергия и за дялово разпределение. Не се дължат суми за дялово разпределение, защото не е спазен чл.145 ЗЕ и в ЕС на ответника не са монтирани индивидуални топломери. Действително в процесната ЕС няма техническа възможност за прилагане на системата на дялово разпределение според чл.61 ал.2 т.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването, а в чл.26 от ОУ на ищеца е предвидено, че в такива случаи разпределението се извършва от ищеца, но тези текстове на подзаконов нормативен акт противоречат на чл.145 ЗЕ и съгласно чл.15 ал.3 ЗНА трябва да се приложи ЗЕ. СТЕ не трябва да се кредитира като противоречиво и некомпетентно. Не се дължат суми за дялово разпределение, защото такава услуга не е поискана и не е извършвана. Доставката на топлинна енергия не е доказана. Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.08.2023 г, поради което въззивната жалба от 30.08.2023 г е подадена в срок. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива основания не се констатират. Не представлява нередовност на исковата молба претендирането на суми от периодични задължения за определен период и не е необходимо ищецът да посочва всяка дължима месечна сума поотделно. В този смисъл е трайната практика на съдилищата и на ВКС. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Решението на СРС е правилно в обжалваната част. Правилно СРС е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ като собственик на процесния топлофициран имот. Подписване на писмен договор между ищеца и/или ЕС за доставка на топлинна енергия и за дялово разпределение не е необходимо. С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът, че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради. Задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия съгласно нормативните изисквания, а задължението на ответника е да заплаща тази топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени в ОУ. Безспорно в процесната ЕС няма техническа възможност за прилагане на системата на дялово разпределение. В такъв случай съгласно чл.61 ал.3 във вр.чл.61 ал.2 т.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./, разпределението на топлинната енергия се извършва от топлопреносното предприятие. Липсва противоречие с чл.145 ЗЕ, който не може да се тълкува изолирано, а само заедно с останалите норми на ЗЕ визиращи разпределението на топлинната енергия – чл.139 ЗЕ -чл.146 ЗЕ. Видно от чл.143 ЗЕ и чл.144 ал.6 ЗЕ законът допуска хипотези, в които да се разпредели доставена топлинна енергия в ЕС и без да са монтирани индивидуални разпределители в част или във всички имоти в ЕС. Утвърдени правни принципи са, че законът урежда правилото, а не изключението; както и че за невъзможното няма задължение. Следователно, в случая не е налице „противоречие“ между ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./. На практика ЗЕ не съдържа и не претендира да съдържа изчерпателна уредба на всички хипотези на разпределение на топлинна енергия в ЕС. Такава уредба е налице в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ и в действащата и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването съгласно изричната делегация на чл.125 ЗЕ. В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ и с представените от ищеца писмени доказателства. Експертизата е работила по писмени доказателства съставени от ищеца, защото такава е действащата законова уредба. Не става ясно по какви други писмени доказателства и данни би следвало според въззивника да работят вещите лица. Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./. СТЕ установява извършване на дялово разпределение от ищеца като топлопреносно предприятие. Не е необходимо въззивникът да е „поискал“ извършване на дялово разпределение – такова се дължи от ищеца съгласно чл.61 ал.3 във вр.чл.61 ал.2 т.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ Налага се изводът, че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, СЪДЪТ