Решение № 1312 от 23.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 812/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административното дело е образувано по жалба на И. Ц. М. от гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица]чрез адв. М. Г. П. от САК, със съдебен адрес: гр. София, [улица], ет.1, офис 38 срещу Решение № 1040-14-52/09.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-14-129/08.08.2025г. като неоснователна и е потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно разпореждане №5104-14-31/28.07.2025г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ- Плевен, с което не се приема за трудова злополуката, станала на 10.04.2025г. с И. Ц. М.. В жалбата е посочено, че решението е неправилно, постановено при нарушение на административно-производствените правила и при неправилно прилагане на материалният закон, като се излагат доводи: Административният орган е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл.55, ал.1 от КСО, а именно че не е налице функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, поради което и настъпилата злополука оспорващия не е квалифицирана като трудова. Посочва се, че решението си АО мотивира и с извода, че е спазено задължението по чл. 35 от АПК, да изследва фактите и обстоятелствата, да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Приема се, че длъжностното лице по чл. 60 КСО е извършило пълно и обективно разследване на злополуката, станала на 10.04.2025г. Посочва се, че в останалата си част оспореният ИАА е изложена в хронологичен ред, фактическата обстановка, като по никакъв начин не са обсъдени изложените в жалбата на оспорващия аргументи, както и допълнителна фактология, липсват и мотиви по силата на които АО да аргументира отказа си същите да бъдат разгледани и да послужат като мотив за крайният извод обективиран в процесното решение. Посочва че, с Разпореждане №5104-14-31 от 28.07.2025г., гл. инспектор по осигуряване при ТП НОИ гр.Плевен приема че не е налице трудова злополука по отношение на М., като приема че събраните в хода на административното разследване доказателства не удостоверяват по категоричен начин, че уврежданията на М. са предизвикани от травма в работно време и работна среда, като основание за така постановеното от гл. инспектор разпореждане е послужил протокол №5103-14-8/11.07.2025г., а видно от цитираният протокол М. е осигурено лице по смисъла на КСО, назначено по реда на КТ с място на работа гр.Червен бряг –„Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД. Посочва се, че от анализа обективиран в раздел 8 от протокола, лист 5, длъжностното лице е приело, че М. не е уведомил по надлежен ред прекият ръководител, свидетели и представители от Комитета по условия на труд и осигурителя, но както в оспореният с жалбата ИАА, така и в разпореждането, липсва ясна формулировка по отношение на надлежния ред който АО има предвид като неспазен. Счита, че безспорно обаче се установява, че в хода на административното производство, М. е представил болнични листове, издадени от съответните медицински органи, които са подробно описани и от същите се установява, че оплакванията обективирани в медицинската документация са в резултат на трудова злополука, като аргументите от страна на АО, че органът издал болничен лист не е спазил разпоредбата на Наредбата за медицинска експертиза, не водят по категоричен начин на отричане на анамнезата и наличието на обстоятелствата, които са констатирани от специалист. Посочва се, че видно от протокола, длъжностното лице издало посоченото по- горе разпореждане, е констатирало, че всички колеги на М. в обясненията си отричат да са станали преки свидетели на такъв инцидент. Счита се, че тази констатация не може да доведе до категоричен извод, че трудова злополука не е налице, тъй като законодателят не е предвидил изискване за наличие на преки свидетели при настъпване на инцидента от една страна, а от друга следва да се отчете обстоятелството, че всеки от разпитаните служители е в пряка и непосредствена финансова и социална зависимост от работодателят си, което предполага обоснован страх у всеки един работник за запазване на работното си място. Посочва се, че в оспореният ИАА, не се обсъждат и не се излагат доводи които да са относими по посочените в жалбата с която са сезирани, възражения и аргументи - липсва обсъждане на изтритите своевременно записи от видеонаблюдение до които достъп е имал само работодателят, който се е запознал с тяхното съдържание на 17.04.2025г. Счита се, че от събраните в административното производство доказателства безспорно се установява, че към 17.04.2025г., работодателят е известен за възникналата трудова злополука, още повече наличието на тенденциозно преглеждане на записа за конкретния ден, в който се твърди че е настъпила трудова злополука, предполага съхранението на този запис, като житейската и правна логика предполага поведението на работодателя-осигурител да води до съхранението на конкретния запис с цел удостоверяване на липсата на събитие, което да бъде квалифицирано като трудова злополука и следователно ако записът е удостоверял факти, че събитие което да доведе до травма на М. не е налице и след като е запознат със съдържанието и констатациите обективирани в болничните листове, работодателят е следвало да съхрани записа за да докаже безспорно липсата на посоченото събитие. Счита се, че следва да се обърне внимание на административно-процесуалното поведение на работодателя- осигурител, като в хода на административното производство, безспорно се установява че работодателят е оспорвал всички издадени болнични листове, но не е изпълнил задължението си регламентирано в разпоредбата на чл.57, ал.1 КСО, като не е декларирал отразеното обстоятелство в издадения болничен лист в императивно заложеният от законодателят 5 дневен срок и вместо да изпълни задължението си по закон, осигурителят е предприел действия по оспорване на болничните листове. Посочва се, че длъжностното лице обосновава изводите си и на основание вътрешна проверка, организирана от работодателя- осигурител, за която е съставен протокол от 22.04.2025г., който протокол обаче е частен документ по силата на който осигурителят може само и единствено да черпи права. Посочено е, че от изложеното не може на основание на противоправното поведение на осигурителя, същият да черпи права, като се засягат законни права на М. и че са неправилни изводите на АО, че М. не е спазил срока за уведомяване на компетентните органи за възникналата трудова злополука - арг. чл.57, ал.2 КСО. С оглед на изложеното се счита, че при постановяване на оспореното решение, както и в хода на производството по чл. 60 КСО, служителите не са извършили задълбочен анализ на всички събрани доказателства и са ценили едностранно представените само от работодателя на оспорващия, като не са изяснили в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая, че е налице съставът на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като травматичното увреждане кореспондира с технологията на нейното възникване. Иска се съдът да отмени постановеното решение и вместо него да се приеме, че злополуката, претърпяна от И. Ц. М. на 10.04.2025г. е трудова по смисъла на чл.55, ал. 1 КСО. Претендира се присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски. Ответникът директор на ТП на НОИ – Плевен не е изразил становище по жалбата. Заинтересованата страна „ПАЛФИНГЕР ПРОДУКЦИОНСТЕХНИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез адв. М. Г. е подала отговор на жалбата, с който жалбата се счита за неоснователна, а обжалвания акт за правилен и законосъобразен. Посочва се, че М. не е пострадал на работното си място, като в помещението в което същият работи има камери от които в деня в който се твърди инцидента не се вижда да има пострадали лица. Направени са доказателствени искания, представени са писмени доказателства. В съдебно заседание оспорващият - И. Ц. М. не се явява, представлява се от адв. М. Г. П. от САК, като заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена като основателна и доказана, като се съобразят представените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива. Моли да се даде срок за писмени бележки, за да може да коментира и показанията на свидетелите. Претендира разноски, за които представя списък. Представена е писмена защита вх. рег. № 2522/20.04.2026г., с подробни доводи за основателност на жалбата. В съдебно заседание ответникът – директор на ТП на НОИ – Плевен не се явява и не се представлява. В съдебно заседание заинтересованата страна „ПАЛФИНГЕР ПРОДУКЦИОНСТЕХНИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. Комплекс Бета не се явява представител. Постъпила е молба чрез адв. Г. вх. № 2208/06.04.2026 г., с която е заявила да бъде даден ход на делото, че е запозната с постъпилите доказателства и е съгласна да бъдат приети по делото, като е изразено и становище по съществото на спора, а именно че жалбата е неоснователна и е поискано съдът да  предостави възможност за представяне на писмена защита. Представена е писмена защита вх. рег. № 2530/21.04.2026г., с доводи за неоснователност на жалбата. Административен съд - Плевен, осми състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Първоначално в ТП на НОИ - Плевен е постъпил сигнал с вх. №1042-14-127/24.06.2025 г. от И. Ц. М. /л.20/, в който сочи, че е претърпял трудова злополука на дата 14.04.2025г., като в последствие М. е подал декларация №5101-14-33/01.07.2025 г. за трудова злополука /л.21/, която е претърпял на 10.04.2025 г. по време на работата му в „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД, като е посочил, че длъжността му е „мотокарист и зареждач“. Посочил е, че в 10:30 ч. на 10.04.2025 г., на външния път между втори и трети цех в предприятието, при транспортиране на готови поръчки и поради неравности по пътя между цеховете, е изпаднал детайл от превозваното пале, като при вдигане на детайла от земята е получил болка в лявата ръка и като данни за увреждането е посочил „скъсан мускул на лявата ръка“, а злополуката, че е по чл. 55, ал. 1 от КСО. Проведено е разследване на станалата с М. злополука, като назначената комисия е съставила протокол №5103-14-8/11.07.2025 г. /л.л.16-19/ за резултатите от извършеното разследване, съгласно чл. 58, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване. С разпореждане №5104-14-31/28.07.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Плевен /л.15/, не е приета за трудова злополуката, станала на 10.04.2025г. с И. Ц. М., като мотивите за това са, че няма данни и не се доказва по категоричен начин, че увреждането на здравето на М. е настъпило в работно време и във връзка е извършваната от него работа. С жалба вх. №1012-14-129/08.08.2025 г. /л.л.13-14/ И. М. възразява срещу така постановеното разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ - Плевен, с което злополуката не е приета за трудова, като оспорва констатациите, обективирани в протокол №5103-14-8/11.07.2025 г. на главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ - Плевен. По така подадената жалба е постановено и оспорваното решение на директор на ТП на НОИ Плевен. Директорът на ТП на НОИ- Плевен е посочил, че първоначално в ТП на НОИ - Плевен е постъпил сигнал с вх. №1042-14-127/24.06.2025 г. от И. Ц. М., в който сочи, че е претърпял трудова злополука на дата 14.04.2025г., като в последствие М. е подал декларация №5101-14-32/01.07.2025 г. за трудова злополука, която е претърпял на 10.04.2025 г. по време на работата му в „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД, като е посочил, че длъжността му е „мотокарист и зареждач“ и е посочил, че в 10:30 ч. на 10.04.2025 г., на външния път между втори и трети цех в предприятието, при транспортиране на готови поръчки и поради неравности по пътя между цеховете, е изпаднал детайл от превозваното пале, като при вдигане на детайла от земята е получил болка в лявата ръка и като данни за увреждането е посочил скъсан мускул на лявата ръка, а злополуката, че е по чл. 55, ал. 1 от КСО. Посочва се, че е проведено разследване на станалата с М. злополука, като назначената комисия е съставила протокол №5103-14-8/11.07.2025 г. за резултатите от извършеното разследване, съгласно чл. 58, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване, като с разпореждане №5104-14-13/28.07.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Плевен, не е приета за трудова злополуката, станала с И. Ц. М., като мотивите за това са, че няма данни и не се доказва по категоричен начин, че увреждането на здравето на М. е настъпило в работно време и във връзка е извършваната от него работа и не са налице всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука. Посочено е, че за да се квалифицира като трудова една злополука, тя трябва да отговаря едновременно на всички изисквания, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, според който трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като фактическият състав на злополуката, изведен от нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, включва: 1. внезапно увреждане на живота или здравето на работник; 2. наличие на неблагоприятен резултат за здравето на работника - телесна повреда или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат и 4. функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условия на труд. Посочено е, че в хода на разследването е изискано обяснение от И. Ц. М., като той сочи, че на 10.04.2025 г. /четвъртък/ е бил първа смяна на работа и около 10:30 ч. сутринта, при изкарване на една от поръчките е паднала втулка от едното пале и когато слязъл да я вдигне, усетил остра болка в лявата ръка, на която не обърнал особено внимание и продължил да работи, но малко по- късно забелязал, че ръката му е започнала да посинява и е започнало да го боли. На следващия ден е помолил прекия си началник да излезе по- рано, за да отиде до болницата, а от там му казали, че положението е сериозно и трябва да се направи операция и тъй като това се е случило в петък на обяд, той е изчакал до понеделник, когато е отишъл отново на преглед, но този път в гр. Тетевен при д-р К. и посочва, че е отишъл там, тъй като другите лекари не искат да издават болнични листове на служители на „Палфингер“, за да нямат проблеми след това, като освен това затова не е съобщил за инцидента. Посочено е, че видно от регистрационен дневник на болничните листове при работодателя, от лицето са представени няколко поредни болнични листове, които са надлежно регистрирани - първоначално е издаден амбулаторен лист от личния лекар на М. - д-р Г. Н. Т., за проведен медицински преглед на 14.04.2025 г. и в него е отразено, че пациентът се оплаква от болка в лакътя, слизаща надолу по ръката, получена по време на физическо усилие, като не е конкретизирано времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, като не е издаден болничен лист вследствие на извършения преглед. Има издаден амбулаторен лист от д-р И. К. за проведен медицински преглед на 14.04.2025 г., в който също не са конкретизирани времето, мястото и обстоятелствата за настъпилата злополука. Посочено е, че на 17.04.2025 г. И. М. е представил пред работодателя си болничен лист № Е20243756668/14.04.2025 г. за периода от 14.04.2025 г. до 16.04.2025 г., издаден от д-р К. с диагноза „травма на друг флексорен мускул и сухожилие на ниво предмишница“, като в графа „причина“ е отбелязано злополука - трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО и представения болничен лист е входиран от работодателя на същия ден с вх. №0024/17.04.2025 г. Посочено е, че това за работодателя е първата индикация за станала злополука със служителя И. Ц. М., като се отбелязва, че съгласно чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), при съмнение за станала трудова злополука, в болничния лист трябва да се впише „за доказване с разпореждане на ТП на НОИ“, което не е отбелязано в издадените болнични листове, като след това са издадени и представени поредица от болнични листове. Посочва се, че въз основа на получения на 17.04.2025 г. в Палфингер болничен лист №Е20243756668, издаден на 14.04.2025 г. и съдържащата се в него информация за травма, вследствие на станала злополука, която в болничния лист е квалифицирана като трудова, работодателя е провел вътрешно разследване за настъпила злополука с лицето И. Ц. М., като М. работи в „Палфингер продукционстехник България“ ЕООД - гр. Червен бряг, от 18.09.2017 г., когато е бил назначен на длъжност „оператор“, а впоследствие е преназначен на длъжност „водач на мотокар и зареждач“. С допълнително споразумение №53/31.03.2023 г. длъжността на М. е променена на „водач на кари и зареждач“. При назначаването на лицето е проведен начален инструктаж, регистриран в Книга за инструктаж - начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, като е съставена и подписана служебна бележка с peг. №1553/18.09.2017 г., удостоверяваща проведения инструктаж. Също така се провежда и документира ежедневен, периодичен и инструктаж на работното място, съгласно законовите изисквания. При постъпване на работа и провеждане на началния инструктаж за безопасност, всички служители са запознавани с реда на действие при възникване на трудова злополука, както и начина на регистриране и съобщаване за станала злополука. Началният инструктаж също така съдържа указания за оказване на долекарска помощ при злополуки и отравяния по време на работа. Посочено е, че съгласно данни от първичната документация при осигурителя - платежни ведомости за заплати, трудово досие на лицето и присъствена форма, е видно, че М. е с присъствени дни от 10.04.2025 г. до 12.04.2025 г. включително, като за 12.04.2025 г., който е събота - почивен ден, са изплатени дължимите суми за извънреден труд, а в хода на проведеното от работодателя вътрешно разследване по реда на чл. 2, ал. 2 от НУРРОТЗ са разпитани множество служители - колеги на лицето, с цел установяване на фактите и обстоятелствата за настъпилата с И. М. злополука, но не са установени никакви конкретни данни за случилото се и тъй като М. по никакъв начин не е уведомил прекия си ръководител, нито колеги или представители на Комитета по условия на труд при осигурителя, за работодателя остава неясно кога и как се е случила злополуката. Освен това работодателят твърди, че на 17.04.2025 г. са прегледани записи от камерите на обекта за предходната седмица, но не са установени данни за настъпил инцидент с И. М.. Посочва се, че представеният болничен лист е издаден на дата 14.04.2025 г., а последния работен ден на лицето е бил на 12.04.2025 г., поради това работодателят е събрал писмени обяснения за случилото се от служители и колеги на М., които са работили с него, като са дали обяснения за датите 10.04.2025 г., 12.04.2025 г., както и за последните няколко дни, в които са работили заедно, преди лицето да излезе във временна неработоспособност. Посочва се, че В. К. Й. - началник централен склад, пряк ръководител на М., заявява, че нито на 10-ти, нито на 12-ти април е била уведомявана за станал инцидент с И. М., същият не е искал разрешение от нея да отиде на лекар, а след 12.04. не е идвал на работа, като едва на 17.04. е получила болничен лист, издаден на 14.04. за станала трудова злополука. А. И. Д. - шлосер, твърди, че преди да излезе в болничен, И. М. му е показал ръката си, която била посиняла, но е споделил, че не знае от какво е, като Д. няма точен спомен за деня, в който колегата му М. му е показал ръката си, но на 12.04. не е ставал свидетел на инцидент с колегата му и не е чул за злополука или друг инцидент. Д. Ц. Б. - машинен оператор, заявява, че на 12.04. не е видял да става никакъв инцидент с колегата му И. М., като в разговори с колеги никой не е споменавал за злополука или друг проблем до края на работник ден и седмицата, преди да излезе болничен, М. не е споделял, че го боли ръката и не е виждал да е посиняла. И. Г. Л. - зареждач, твърди, че на 12.04. не е видял да става инцидент с И. М., също и, че никой не е споменавал, че с колегата му се е случил инцидент, заявява че М. е показал синини на ръката си пред колеги дни преди последния си работен ден, като е казал, че е помагал на колегата П. Н.. П. И. Н. - зареждач, дава пояснения във връзка с твърденията на И. Л., че М. е наранил ръката си докато му е помагал, като заявява, че няма такова нещо и никой не му е помагал. С. М. Й. - организатор, твърди, че до края на работния ден на 12.04. не е била уведомена, нито е забелязала инцидент с И. М., същия е изкарал смяната си до края без да подава сигнал за здравословни или други проблеми, като не е показвал синини по ръката си и в дните преди да излезе в болничен. А. А. Ч. - зареждач, последно е била на работа на 11.04., когато е видяла синини по ръката на И. М., но не знае кога и от какво са станали, твърди, че са от 3-4 дни преди това, като го е посъветвала да отиде на лекар, но той така и не отишъл, но не е чула за инцидент по време на работа с него. Посочено е, че е установено, че няма издадеш фиш за спешна медицинска помощ и няма данни за постъпило повикване в централата на ЦСМП гр. Плевен за постъпило повикване за инцидент с И. М., като също така е налице разминаване между посочените от лицето дати, относно обстоятелството кога се е случила злополуката. В първоначално подадения сигнал от М. до НОИ е посочена далата 14.04., а впоследствие при подаване на декларацията за трудова злополука е посочена датата 10.04. От обясненията на М. също така не става ясно, защо, ако злополуката е станала на 10.04., той не е потърсил веднага лекарска помощ, а е изчакал до другия ден, когато е отишъл на преглед в болницата, за който преглед няма никакви данни и доказателства, нито от кого и кога е извършен, нито какво точно е констатирано и каква е диагнозата. Посочва се, че е налице е медицинска документация за извършен преглед и констатиране на травмата на М. едва от дата 14.04. /понеделник/, а в подадената декларация за трудова злополука лицето е посочило, че инцидента се е случил на 10.04. /четвъртък/, като нито от медицинската документация, нито от обясненията на колегите на И. М., може да се установи кога се е случил твърдения от лицето инцидент, нито дали е станал в работно или извънработно време и дали е бил във връзка с извършваната от него работа. Посочва се, че в процесния случай не се спори, че е налице увреждане на здравето на М., видно и от представената медицинска документация, но с оглед извършеното цялостно и подробно разследване на злополуката, няма категорични данни кога и как е настъпила злополуката с М. и че увреждането на здравето е станало през работно време и същото е във връзка или по повод на извършваната от него работа и спорният въпрос касае наличието на задължителната предпоставката от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО - увреждането да е станало през време и във връзка с извършваната работа или по повод на извършваната работа, или при извършване на всяка друга работа в интерес на предприятието. Счита се, че правилно контролният орган е обосновал извод, че не е налице четвъртият елемент на фактическият състав на злополуката, а именно функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условия на труд, като административният орган е спазил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата, да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Посочва се, че длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО е извършило пълно и обективно разследване на злополуката, станала на 10.04.2025 г. /според твърдения на лицето/ с И. Ц. М., като е съставен протокол №5103-14-8/11.07.2025 г. и правилно длъжностното лице е преценило, че не е налице четвъртият елемент от фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно не е налице функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, поради което и настъпилата злополука с М. не е квалифицирана като трудова такава. Предвид изложеното е прието, че правилно и законосъобразно е постановено разпореждане №5104-14-31/28.07.2025 г. на длъжностното лице но чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука от И. Ц. М. не е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, като с Решение № 1040-14-52/09.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен /л.л.8-10/ жалбата е отхвърлена и е потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждане №5104-14-31/28.07.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Плевен. По делото като доказателства са представени още Протокол №5103-14-8/11.07.2025 г. /л.л.16-19/; Сигнал вх. №1042-14-127/24.06.2025 г. от И. Ц. М. /л. 20/; Декларация за трудова злополука вх. №5101-14-33/01.07.2025 г. от И. Ц. М. /л.21/; Заповед №1015-14-67/04.07.2025 г. /л. 22/; Заповед №0112/03.07.2025 г. /л.23/; Протокол за трудова злополука от 22.04.2025 г. /л.л.24-25/; Писмено обяснение от М. М. П. /л.л.26-26/; Пълномощно /л.л.28-30/; Писмено обяснение от И. Ц. М. /л.31/; Писмено обяснение от В. К. Й. /л.32/; Допълнително обяснение от В. К. Й. /л. 33/; Писмено обяснение от А. И. Д. /л.34/; Допълнително обяснение от А. И. Д. /л. 35/; Писмено обяснение от Д. Ц. Б. /л. 36/; Допълнително обяснение от Д. Ц. Б. от 09.07.2025г. /л.37/; Писмено обяснение от И. Г. Л. /л.38/; Допълнително обяснение от И. Г. Л. /л. 39/; Писмено обяснение от П. И. Н. /л. 40/; Писмено обяснение от С. М. Й. /л. 41/; Допълнително обяснение от С. М. Й. /л. 42/; Писмено обяснение от А. А. Ч. /л. 43/; Допълнително обяснение от А. А. Ч. /л. 44/; Процедурна инструкция на Палфингер /л.л.45-48/; Програма за провеждане на начален инструктаж /л.л.49-50/; Програма за провеждане на периодичен инструктаж /л.51 /; Правилник за вътрешния трудов ред /л.л.52-66/; Заключение на Служба по трудова медицина /л. 67/; Фиш за заплата /л. 68/; График на служителите /л.69 /; Застрахователна полица №22/055459Т /л. 70/; Трудов договор №134/15.09.2017 г. /л.71/; Длъжностна характеристика за длъжност „оператор“ /л.л.72-73/; Карта за предварителен медицински преглед /л.74/; Служебна бележка №1553/18.09.2017 г. за проведен начален инструктаж за безопасност /л. 75/; Извлечение от книга за начален инструктаж /л. 75 гръб/; Допълнително споразумение №227/13.01.2020 г. /л. 76/; Длъжностна характеристика за длъжност „водач на мотокар и зареждач“ /л.77/; Допълнително споразумение №53/31.03.2023 г. /л.78/; Длъжностна характеристика за длъжност „водач на кари и зареждач“ /л. 79/; Протокол №1103/14.02.2020 г. за периодично обучение и инструктаж /л. 80/; Заповед №0050-1/08.04.2025 г. /л. 81/; Приложение №1 към заповед №0050-1/08.04.2025 г. /л. 81 гръб/; Амбулаторен лист №251042017188/14.04.2025 г. от д-р Г. Т. /л.82/; Амбулаторен лист №25105700260D/14.04.2025 г. от д-р И. К. /л. 83/; Болничен лист №Е20243756668/14.04.2025 г. от д-р И. К. /л. 84/; Болничен лист №Е20250144871/17.04.2025 г. от д-р Г. Т. /л. 85/; Амбулаторен лист №000454/17.04.2025 г. от д-р В. В. /л. 86/; Болничен лист №Е20250225805/28.04.2025 г. от МБАЛ С. П. - Плевен ООД /л.87/; Болничен лист №20250006926/29.05.2025 г. от ДКЦ С. П. ООД /л. 88/; Амбулаторен лист №25177А01309Е/26.06.2025 г. от д-р И. П. /л.90/; Болничен лист №20250007082/27.06.2025 г. от ДКЦ С. П. ООД /л. 89/; Магнитно резонансно изследване на лява лакетна става от 16.04.2025 г. /л. 91/; Епикриза от 27.04.2025 г. /л.л.92-93/; Решение на ЛКК №657/26.08.2025 г. за отмяна на болничен лист №Е20243756668/14.04.2025 г. от д-р И. К. /л. 94/; Заповед №1016-40-817/08.08.2025 г. на управителя на НОИ /л. 95/; Заповед за командировка №4595/04.09.2025г./л. 96/; Заповед за отпуск №26344/27.08.2025 г./л. 97/; Заповед №1015-14-15/25.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен /л.109/; Заповед №4157/12.07.2024 г. на подуправителя на НОИ /л.110/. От заинтересованата страна са представени още следните доказателства: Жалба до ЛКК, изх. № 0111/24.04.2025г. от работодателя Палфингер ПТ България ЕООД срещу Болничен лист Е20243756668 от 14.04.2025г., Жалба изх. № 0112/24.04.2025г. чрез РЗИ-Плевен до ЛКК от работодателя ППТБ ЕООД, с която се обжалва следващия болничен лист на жалбоподателя от 17.04.2025г., Жалба от ТП на НОИ- Ловеч от 05.05.2025г., предявена срещу Болничен лист Е20243756668, Жалба изх. № № 0119/12.05.2025г. чрез РЗИ-Плевен до ЛКК от работодателя ППТБ ЕООД, с която се обжалват представените два дублиращи се, но и леко различаващи се болнични листове на жалбоподателя от 28.04.2025г., Придружително писмо изх. № 25-129-3/21.05.2025г. на Директор РЗИ-Плевен, с което се изпраща Протокол № 174 от 19.05.2025г. на обща ЛКК при ДКЦ III Плевен ЕООД, с което е потвърден болничен лист Е20250144871 от 17.04.2025г. на д-р Г. Н., ведно с цитирания протокол на ЛКК, Жалба изх. № 139/09.06.2025г. на работодателя срещу Решението на ЛКК, потвърдило болничния лист Решение № 174/19.05.2025г. на ЛКК от 17.04.2025г., Задължителни предписания № ЗД-1-14-02025544/08.07.2025г. на ТП на НОИ-Плевен до работодателя относно предоставяне на документи във връзка с разследване на злополуката, График на работа, Заповед №0050-1/08.04.2025г. на работодателя, с която се разпорежда полагане на извънреден труд на 12.04.2025г., ведно с приложение № 1 - списък на работниците, за които заповедта се отнася, Заповед № 053/14.04.2025г. на работодателя, с която се разпорежда изплащане на извънреден труд, положен на 12.04.2025г. ведно със Списък на работниците, положили извънредния труд, Фиш за заплата за м. април 2025г. на И. М., Допълнително обяснение от М. П. - М. Ч. ресурси в ППТБ ЕООД изх. № 0159/14.07.2025г., Скрийншот от сигнал на И. М. от 24.06.2025г., в който той посочва, че злополуката е настъпила на 14.04.2025г., Жалба изх. № 0151/07.07.2025г. на работодателя срещу Болничен лист № Е20250007082 от 27.06.2025г., изд. от ЛКК при ДКЦ Св.Панталеймон ООД – Плевен, Жалба изх. № 0177/28.07.2025г. на работодателя в добавка към вече подадената жалба срещу Болничен лист № Е20250007082 от 27.06.2025г„ изд. от ЛКК при ДКЦ Св.Панталеймон ООД – Плевен, Жалба изх. № 083/05.08.2025г. на работодателя срещу Болничен лист № Е20252381200 от 29.07.2025г., изд. от ЛКК при ДКЦ Св. Панталеймон ООД – Плевен, Придружително писмо изх. № 25-144-2/04.08.2025г. на Директор РЗИ-Плевен, с което се изпраща ЕР на ТЕЛК № 265/28.07.2025г., с което е потвърден болничен лист Е20250225826 от 28.04.2025г., Придружително писмо изх. № 25-175-2/04.08.2025г. на Директор РЗИ-Плевен, с което се изпраща ЕР на ТЕЛК № 384/28.07.2025г., с което е потвърден болничен лист Е20250144871 от 17.04.2025г., Придружително писмо изх. № 25-174-2/04.08.2025г. на Директор РЗИ-Плевен, с което се изпраща ЕР на ТЕЛК № 385/02.07.2025г., с което е потвърден болничен лист Е20255000692 от 29.05.2025г., Запитване от 19.08.2025г. по жалба на болничен лист - електронно писмо с потвърждение за получаване, адресирано от работодателя до Директора на ТП на НОИ – Плевен, Запитване към директора на ТП на НОИ-Плевен, изх. № 0191 / 20.08.2025г. от работодателя относно реда за подаване към НОИ на болнични листове при последователното им издаване и обжалване от работодателя, Писмо изх. № 5001-14-10#3 от 25.08.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен в отговор на запитване по повод съдбата на обжалване на болнични листове - от 19.08.2025г., Писмо изх. № 5001-14-10#5 от 01.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен в отговор на запитването за подаване на болничните листове към НОИ, Писмо изх. № 5001-10-17#5 от 01.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Ловеч, с което се изпраща Решение № 657/26.08.2025г. на ЛКК по повод обжалвания болничен лист от 14.04.2025г. на д-р К., ведно с решението на ЛКК, Декларация от 03.09.2025г. на И. М. по повод проверката за спазване на режим по болничен лист, Писмо от А. П. инфраструктура, с приложени извадки от BG TOLL за движение на личния МПС на М. за периода 14.04.2025г.-25.08.2025г., Запитване изх. № 0129/24.09.2025г. на работодателя до РЗИ-Ловеч относно влизане в сила на Решението на ЛКК по отмяна на първоначалния болничен лист, изд. на 14.04.2025г. от д-р И. К., Придружително писмо изх. № 25-209-2/23.09.2025г. на Директор РЗИ-Плевен, с което се изпраща ЕР на ТЕЛК № 347/09.09.2025г., с което е потвърден болничен лист Е202500007082 от 27.06.2025г., ведно с цитираното ЕР на ТЕЛК, Придружително писмо изх. № 25-260-2/23.09.2025г. на Директор РЗИ-Плевен, с което се изпраща ЕР на ТЕЛК № 348/09.09.2025г., с което е отменен болничен лист Е20252381200 от 29.07.2025г., Придружително писмо изх. № 25-81-1/29.09.2025г. на Директор РЗИ-Ловеч, Запитване изх. №0139/13.10.2025г. на работодателя до РЗИ Плевен относно влизане в сила на решението на осигурителните права на жалбоподателя ТЕЛК, с което е отменен болничен лист от 29.07.2025г., Придружително писмо изх. № 25-341-1/14.10.2025г. на Удостоверява обжалване на ЕР на ТЕЛК за отмяна на болничен лист от Директор РЗИ-Плевен. Като доказателства са представени също: справка относно висящи производства по оспорване на болнични листи на М., справки относно лицата, които са се явявали на работа, както и информация за достъпа до предприятието, молба вх. № 166/12.01.2026 г., с информация, относно достъпа до предприятието и напускането му, медицинското досие на И. Ц. М. вх. № 170/12.01.2026 г., амбулаторен лист № 25101606ЕС66/11.04.2025 г., писмо от „Витамед-1“ ООД – гр. Тетевен вх. № 1307/27.02.2026 г., ведно с приложените към него амбулаторен лист № 000873/26.08.2025 г. и решение от ЛКК № 657/26.08.2025 г., писмо вх. № 1624/12.03.2026 г. от НЕЛК, ведно с приложените към него писмени доказателства, представляващи административна преписка по жалба срещу ЕР на ТЕЛК №00348/09.09.2025г., извлечение от ССЕВ относно подаване на частна жалба срещу акт за прекратяване, изпратена до НЕЛК на 17.03.2026 г. Като свидетели по делото са разпитани: А. Д. С. – приятел на оспорващия, както и трима колеги на М.: И. Г. Л., П. И. Н. и С. М. Й. – работещи в „Палфингер Продукционстехник България“ ЕООД. Свидетелят А. Д. С. заявява, че са най-добри приятели с М. и се познават от първи клас. Заявява, че М. работи в „Палфингер“, като му е споделил, че е станало нещо и е опънал лявата ръка по време на работа, като ръката, в горната част към мускула, била от светло към тъмно лилаво, М. е помолил свидетеля, тъй като от хирурга са му казали може би ще трябва да мине през операция, ако не може да се справи, да се освободи един ден да го закара, ако се наложи. М. му е споделил, че по време на работа е паднала някаква втулка и като я вдига и си е спраскал мускула - това са били точните думи на оспорващия М.. Свидетелят И. Г. Л. заявява, че работи от 7 години в „Палфингер“ на длъжността „зареждач“, познава И. М., през м. април 2025, не си спомня точен час, но било някъде около 11:00 часа, М. си показва ръката и казва, че са местили отвън, извън цеха с колегата Пецата корита, и от там е станало това. Заявява, че това е станало в четвъртък – преди обяд, защото са били първа смяна, М. е дошъл в петък и в събота на работа, а от понеделник го е нямало, като пред него колегата Пецата е казал, че не са местили нищо. Свидетелят П. И. Н. заявява, че работи в „Палфингер“ на длъжността „зареждач“, познава И. М., като през м. април 2025 г., от колеги, тогава разбира, че било станало нещо, но какво не знае. Работили са с М. в една смяна, като от колеги, разбира, че М. им бил казал, че му е помагал и му станало нещо на ръката, но на него никой не му е помагал, освен това той не мести корита, а ги взима с повдигач-количка, не на ръка, заявява, че винаги сам изпълнява функцията „зареждач“. Свидетелката С. М. Й. заявява, че работи на длъжност „организатор производство“ и разпределя работата, която трябва да се извърши, като И. М. работи в същия отдел. През дните между 09 и 12 април миналата година, е работила в една в една смяна с М. и не е разбрала да се е случило нещо с него. Заявява, че обикновено ако някой нещо го заболи идва при нея за хапче или пък й споделя, като има и лекарски кабинет, който може да се посети. Тогава никой не е идвал при нея, не е чула дори от колегите, че се е случило нещо. Разбрала е, че М. се оплаква от някакви болки, след като е представил болничен лист. Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото решението е връчено на 26.09.2025 г. с оглед доказателства на л. 11 по делото и жалбата е подадена на 10.10.2025 г. – л. 3 от делото, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.117, ал. 1, т. 2, б. ”г” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Съдът намира, че процесното решение на директора на ТП на НОИ Плевен и разпореждането са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с оглед представени заповеди на л. 95, л. 96 и л.97, както и на л. 109 и л.110 от делото. Решението е постановено в предвидената в закона писмена форма, съдържа правни и фактически основания за неговото издаване, подписано е от неговия издател, при спазване на административно-производствените правила. Спазени са изискванията на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и КСО. За резултатите от разследването е съставен протокол, съобразно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ. Съдът намира, че решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон и целта на закона. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, „трудова злополука“ е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, а съгл. ал. 2 „трудова“ е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;3. мястото за получаване на възнаграждение. Съгласно дадената легална дефиниция на чл. 55 от КСО, са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето на осигурено по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО лице (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. увреждането на здравето следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; 4. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд (връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя); 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. В случая, от събраните доказателства по делото не се установява наличието на кумулативно изискуеми предпоставки за квалифициране на процесната злополука като трудова – внезапно увреждане на здравето на осигурено лице, настъпило в резултат на съществуваща функционална връзка с изпълняваните трудовите функции, довело до неблагоприятен резултат, а именно според съда от доказателствата по делото не се установява да е налице съществуваща функционална връзка между увреждането на здравето на М. с изпълняваните трудовите функции, довело до неблагоприятен резултат. По делото не се спори, че пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (в т. ч. и трудова злополука), не е спорно и че М. е претърпял увреждане на здравето, което се потвърждава, както от множеството писмени доказателства, в т.ч. медицински документи, така и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Според съда, не са налице доказателства, че увреждането на здравето на М. е във функционална връзка с изпълняваните трудовите функции, довело до неблагоприятен резултат. П. М. е заявил пред НОИ, че злополуката е настъпила на 14.04.2025г., а в последствие е променил датата на 10.04.2025г., налице е и противоречие при обстоятелствата при които се е случил инцидента, според оспорващия – пред свидетеля И. Г. Л.- колега на оспорващия е заявил, че се е случил докато е вдигал корита, а пред свидетеля А. Д. С.- приятел на оспорващия е заявил, че се е случило докато е паднала втулка и той я е вдигнал. Според съда тези обстоятелства навеждат на сериозни съмнения, че оспорващият се домогва да твърди за настъпила трудова злополука, без да е налице такава. От друга страна при работодателя на М. има установени правила за действие при настъпили инциденти в Процес и процедурна инструкция- управление на инциденти, несъответствия и коригиращи действия /л.л.45-48 от делото/, в която изрично е разписано, че при инцидент следва незабавно да бъде уведомен прекия ръководител за всеки инцидент с нараняване на хора /т.8.5.1/, а съгласно програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана с работници и служители /л.49/ на работниците и служителите се провежда първоначален инструктаж, в това число съгласно т. 5 и за действия и при трудови злополуки. На М. е проведен начален инструктаж на 18.09.2017г., видно от служебна бележка на л. 75 от делото, подписана собственоръчно и от М., провеждано е и периодично обучение, видно от Протокол №1103/14.02.2020г. за периодично обучение и инструктаж на л. 80, отново подписан от оспорващия собственоръчно. В случая, въпреки че има разписани изрични правила за инциденти, свързани с нараняване на хора, и М. е бил наясно с тях, той не е уведомил нито прекия си ръководител, нито мениджър ЗБР/Инспектор ЗБР, нито който и да било друг ръководен служител на предприятието, така както изискват правилата, с които превила М. е бил запознат при постъпване на работа и при последващите инструктажи. Съдът намира, че е неоснователно твърдението в жалбата, че след като работодателят е разполагал с видеозапис, то той е следвало да го запази, с оглед доказване, че не е налице инцидент с оспорващия М., тъй като записът е бил прегледан и не е установен инцидент с оспорващия М.. В случая, ако действително оспорващият е претърпял инцидент на работното си място, то той е следвало своевременно да уведоми работодателя си, респ. ръководителите си за нараняването си, съгласно изискванията на Процес и процедурна инструкция- управление на инциденти, несъответствия и коригиращи действия /л.л.45-48 от делото/, но вместо това, той не само, че не е уведомил, но е продължил да работи до 12.04.2025г. включително след датата на която се твърди, че е настъпил инцидента- 10.04.2025г, като работодателят разбира, че М. е във временна неработоспособност едва след представяне на болничен лист на 17.04.2026г. – седем дни след датата на твърдения инцидент, а сигнал до ТП на НОИ- Плевен за претърпяна трудова злополука, М. е подал на 24.06.2025г., т.е. след повече от два месеца от твърдяното й настъпване. Никой от разпитаните колеги на М. не е бил свидетел на инцидент с него на работното му място, както се твърди в жалбата, напротив всички те заявяват, че не са видели настъпил инцидент, включително свидетеля П. Н. пред който М. е заявил, че е пострадал докато му е помагал, като единствено свидетеля Лишковски е видял, че ръката на М. е посиняла, но не и кога. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И. Г. Л., П. И. Н. и С. М. Й. като последователни, обективни, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства, а показанията на А. Д. С. съдът не кредитира, доколкото същите не са подкрепени с други доказателства, освен това близките приятелски отношения с оспорващия дават основание на съда да счита, че свидетеля С. е заинтересован да свидетелства в полза на приятеля си от детинство. Съдът намира, че не следва да обсъжда всички медицински документи, представени по делото, доколкото същите потвърждават, че е налице здравословен проблем с оспорващия, което не се спори, спорно е дали същият е в резултат на трудова злополука. В случая представения на 17.04.2025г. болничен лист №Е20243756668, издаден на 14.04.2025 г. е посочено от лекаря в графа „причина“ – злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, като същият не отговаря на изискванията на чл. 22 от НМЕ, тъй като не е посочено в болничния лист, както се изисква при съмнение за настъпила трудова злополука – за доказване с разпореждане на ТП на НОИ, освен това няма как лекарят да квалифицира, че злополуката е трудова доколкото преценката, дали злополуката е трудова или не е правомощие на НОИ и следователно представения болничен лист не може да докаже, че е налице трудова злополука с М.. В случая са налице множество неясноти и разминавания в изложените факти от оспорващия за настъпване на злополуката - освен разминаванията в конкретната дата на която е настъпил инцидентът според оспорващия - 14.04.2025г., а в последствие е посочил 10.04.2025г., няма и свидетел очевидец на инцидента, тъй като посоченият от М. свидетел П. И. Н. посочва не само, че не е видял инцидент с оспорващия, но и че въобще М. не му е помагал, както се твърди, т.е. посоченото от М. се оборва от показанията на свидетеля Н. и в случая според съда не са налице каквито и да било годни доказателства, които да оборят преценката на ответника, а именно, че не е налице трудова злополука. Налице е и разминаване в посоченото от М. -пред свидетеля И. Г. Л.- колега на оспорващия е заявил, че инцидентът се е случил докато е вдигал корита, а пред свидетеля А. Д. С.- приятел на оспорващия е заявил, че се е случило докато е паднала втулка и той я е вдигнал, като в случая не става ясно какъв предмет е бил вдигнат – корито или втулка при твърдяния инцидент. Според съда, и с оглед доказателствата по делото, оспорващият не доказа, че злополуката е станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието и следователно няма как злополуката, станала на 10.04.2025г. с И. Ц. М. да бъде квалифицирана като трудова, както и правилно е приел органът, тъй като не е налице тази задължителна предпоставка от сложния фактически състав на чл. 55 от КСО. Предвид горното съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата на оспорващия. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – град Плевен, осми състав,