Решение № 11174 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1581/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба, подадена от Р. Б. К. от гр. Варна, срещу изричен отказ на Директор на дирекция „Местни данъци“ на Община Варна да се обработи на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 5305007706/16.02.2024г., подадена от жалбоподателя, обективиран в писмо с рег. № МД-Т24002878ВН/27.03.2024г., мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна в качеството му на решаващ орган. Жалбоподателят оспорва отказа да бъде обработена декларацията му и да бъде открита партида за придобития от него имот по давност. Твърди, че административният орган няма право на преценка относно собствеността на имота и е бил длъжен да обработи декларацията. Моли за отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за обработване на декларацията й. Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на жалбата. При условията на алтернативност пледира за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, намери за установено следното: Р. Б. К. от гр. Варна подава декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ с вх. № 5305007706/16.02.2024г, с която декларира ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Варна, [жк], с площ от 987кв.м., вписан начин на придобиване: давност; обстоятелствена проверка от 16.06.2008г. По повод на подадената данъчна декларация с писмо рег. № МД-Т24002878ВН/27.03.2024г. Директор на дирекция „Местни данъци“ отказва да се открие данъчна партида, респ. подадената декларация остава „без последствие“, тъй като имота е с активна данъчна партида на друго лице, респ. с платени задължения. Срещу отказа за обработка на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ приета с вх. № 5305007706/ 16.02.24г. е подадена жалба до Кмета на община Варна, който го е потвърдил мълчаливо. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна – данъчнозадълженото лице, подало искане за откриване на данъчна партида, в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 140, ал. 1 АПК, и срещу годен за обжалване акт – изричен отказ по чл. 83, ал. 1 ДОПК на Директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Облагането с данък върху недвижимите имоти и задължените за него лица, са регламентирани в Глава втора, Раздел I на ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Данъчни декларации за облагане с годишен данък не се подават за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж – чл. 14, ал. 2 ЗМДТ. Компетентността на органите по отношение на установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци е уредена в разпоредбата на чл. 4 ЗМДТ и съгласно първа алинея от същата, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината - чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите - чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. Регистрацията на задължените лица е регламентирана в Глава 11 на ДОПК. Съгласно чл. 82, ал. 1 ДОПК, регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра. Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт - чл. 83, ал. 1. Вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване - чл. 82, ал. 2. Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове - чл. 82, ал. 4. От тълкуването на разпоредбите на чл. 82, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 ЗМДТ следва, че задължените лица по чл. 11 ЗМДТ за ДНИ се регистрират от съответната данъчна администрация /звеното за местни данъци и такси на съответната община/, а регистрацията се прекратява с отпадане на основанието за извършването й - чл. 86, ал. 1, т. 2 ДОПК. В тази връзка и за целите на облагане с ДНИ/ТБО в съответната община се открива и води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл. 80 ДОПК, съдържанието на който се формира от декларираните от задълженото лице факти и обстоятелства, както и от тези, вписани служебно. Отговорността за поддържане на регистъра е на данъчната служба към съответната община. По арг. от чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ, обработката, респ. по отказът за обработка следва да се произнесе служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ от Кмета на общината, а не Директор на дирекция „МД“. Актът на органа по приходите, респ. отказът да бъде издаден такъв акт, съответно непроизнасянето в срок, подлежат на обжалване по реда на чл. 83, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - т. е. по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. След като съдебното обжалване е по реда на чл. 83, ал. 4 ДОПК, то задължителна процесуална предпоставка за допустимостта му е обжалването по административен ред и постановяване по жалбата на акт на решаващия орган, който по арг. от чл. 4, ал. 5 ЗМДТ и чл. 152, ал. 2 ДОПК е кметът на съответната община. С оглед изложеното, по искането на жалбоподателя с вх. № 5305007706/16.02.24г. за откриване на данъчна партида за ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Варна, [жк], с площ от 987кв.м., недопустимо се е произнесъл Директор на дирекция „МД“, а не орган по приходите от Дирекция "Местни данъци и такси" при община Варна. Изземвайки определената по закон компетентност за разглеждане и произнасяне по искането, Директор на дирекция „МД“, е постановил нищожен акт, защото няма правомощия да се произнася по искания за вписване. Разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗМДТ, тълкувани и прилагани в съответствие с разпоредбите на ДОПК, ясно разграничават правомощията на органите по приходите (служителите, определени със заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ), на ръководителя на звеното за местни приходи и на кмета на общината в различните производства по ЗМДТ/ДОПК, и всяко отклонение от тези императивни правила има за последица постановяването на нищожен акт. Различната компетентност в отделните производства и сроковете, в които същите следва да приключат (вж. чл. 146 и чл. 155 ДОПК), от своя страна изискват и отделно администриране на преписките, разглеждането на които е от компетентността на органите по приходите от ръководителят на местни приходи. По делото е представено като доказателство копие от регистрационен номер - вх. № 5305007706/16.02.24г. на заведена декларация по чл.14 ЗМДТ от служител Дж. С.. Доколкото обаче липсват доказателства искането на жалбоподателя да е било надлежно разпределено за извършване на проверка и произнасяне от орган по приходите в дирекцията, не е налице хипотезата на мълчалив отказ по чл. 83, ал. 5 ДОПК. По изложените съображения обективираният в писмо изх. № МД-Т24002878ВН/ 27.03.24г. изричен отказ на Директор на дирекция „МД“ ори община Варна за откриване на данъчна партида следва да се прогласи за нищожен, а преписката да се върне на компетентния орган по приходите от Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – Варна, за ново разглеждане и произнасяне по подадена декларация вх. № 5305007706/16.02.24г. Съдът приема, че дори да не е налице материалноправно основание за обработка на декларация по чл.14 ЗМДТ, предвид настъпилата законодателна промяна, съгласно която данъчни декларации по посочения член подават само ограничен кръг лица, то отказът следва да е издаден от компетентен орган. Водим от горното, Варненският административен съд,