Решение № 712 от 30.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5728/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалван е електронен фиш Серия К № 10752610 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Й. И. Я. с ЕГН •••••••••• от с. ... обл. Пловдив ул. „32-а“ № 1 е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв., за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от ЗДВП. Жалбоподателката Й. И. Я. не се явява в съдебно заседание, не се явява и упълномощеният й процесуален представител – адвокат – адв. М. Ц. от АК Пловдив. Чрез жалбата и депозирана от процесуалния представител молба се иска от съда отмяна на обжалвания електронен фиш като неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Навеждат се доводи за допуснати нарушения в хода на административното производство – на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 15.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Сочат се допуснати пороци при описание на нарушението и конкретизиране на дадената за него правна квалификация. Сочи се и последваща деянието по-благоприятна за дееца законодателна промяна относно квалифициращия белег „повторност“. Претендират се разноски за процесуално представителство за адвокат. Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище, изготвено чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт – старши юрисконсулт ..., се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна, да се потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен, като се претендират разноски по делото – за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение в случай на уважаване на жалбата за намаляване на евентуално претендираните разноски за насрещната страна при съобразяване с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателката Й. И. Я. е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2010 г. с придобити категории В, М и АМ. До м. април 2025 г. спрямо Я. били издадени едно наказателно постановление и девет фиша за извършени от нея като водач на пътни превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата. Един от издадените спрямо нея фишове бил електронен фиш Серия К № 9218441, връчен според въведена информация в системата за управление на административно-наказателната дейност в МВР на 04.06.2024 г. и влязъл в сила на 19.06.2024 г., с който на жалбоподателката била наложена на основание чл.182 ал.1 т.2 глоба в размер на 50 лв. за извършено на 29.05.2024 г. нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП /движение със скорост над максимално разрешената за движение в населено място/, като глобата по този фиш била заплатена. На 09.04.2025 г. в 08:07 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ-86, в пътен участък км. 19+240, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип „Мulta Radar SD 580“ с идентификационен № 00209D32АСЕ1, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 4888, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград, било заснето движение на лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № ... със скорост от 115 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение извън населено място максимална скорост от 90 км./ч. Автомобилът бил собственост на жалбоподателката Й. И. Я.. За нарушаване на забраната въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП /относима към датата на нарушението/ – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч: за пътно превозно средство от категория В извън населено място – 90 км./ч.”, за движение извън населеното място със скорост над максимално допустимата – от 90 км./ч., бил издаден електронен фиш Серия К № 10752610, с който на физическото лице собственик на автомобила Й. И. Я. била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от ЗДВП. Санкционната норма по издадения електронен фиш била отнесена към нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП, което да е извършено от лицето нарушител при условията на повторност по см. на §.6 т.33 от ДР на ЗДВП /“Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач./, определящо се от влезлия в сила на 19.06.2024 г. електронен фиш Серия К № 9218441, с който Я. била наказана за друго по-рано извършено пак нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП. В издадения електронен фиш Серия К № 10752610 било вписано извършването на процесното нарушение в условията на повторност, конкретизиран бил определящия за тази квалификация електронен фиш и датата на влизането му в сила. Във фиша Серия К № 10752610 – процесният по делото, установената скорост на движение на автомобила „Ауди Ку 3“ с рег. № ... било вписано, че е 111 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 115 км./ч., тъй като били премахнати 4 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от 3% като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата вр. чл.755 ал.1 т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Електронният фиш Серия К № 10752610 бил връчен на жалбоподателката Й. И. Я. на 10.09.2025 г. От страна на лицето собственик на автомобила Я. не била подадена в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че автомобилът „Ауди Ку 3“ с рег. № ... към 09.04.2025 г. в 08:07 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ-86, в пътен участък км. 19+240, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представила към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице. Жалбата против ЕФ Серия К № 10752610 била подаден в срока за това по чл.189 ал.8 от ЗДВП – 14 дневен – регистрирана в РС Пловдив с вх. № 98523 на 25.09.2025 г. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: разписка за връчване на ЕФ Серия К № 10752610, снимков материал от заснемане с техническо средство – стационарна радарна система „Multa Radar“ № 00209D32АСЕ1, копие от ЕФ Серия К № 9218441, извлечения /2 бр./ от база данни АИС АНД на МВР относно електронен фиш Серия К № 9218441 – с данни за бланков №, дата на съставяне/връчване, дата на влизане в сила, структура, нарушител, отнети точки, статус относно плащане по фиша, статус относно анулиране на фиша, статус относно обжалваемостта му, статус относно плащане по фиша към НАП и данни за серия/№, дата на издаване, дата на нарушението, нарушител, отн. точки, статус относно плащане на фиша, дата на плащане, канал и статус относно неговата обжалваемост, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, справка за нарушител/водач, копие от протокол № 110-СГ- ИСИС/31.07.2024 г. от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar SD580“, писмо рег. № 103000-24822/24.11.2025 г. на Началник на Сектор „ПП“, 2 броя справки от системата за управление на административно-наказателната дейност – МВР с дата на връчване на ЕФ Серия К № 9218441, дата на нарушението, дата на извършено плащане, начин на плащане и дата на влизане в сила, Инструкция за работа с „Multa Radar SD580“. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 09.04.2025 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на жалбоподателката Й. И. Я. като физическо лице собственик и водач на лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № ..., тъй като същата се е движела извън населено място – на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ-86, в пътен участък км. 19+240, в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград, в 08:07 ч. със скорост над максимално разрешената за движение извън населено място – 90 км./ч., а именно със 111 км./ч., като нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш, с който на нарушителката е наложено наказание за същото по вид нарушение – с електронен фиш Серия К № 9218441, влязъл в сила на 19.06.2024 г. Нарушението според съда се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение. Субект на административната отговорност за нарушението по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а „водач“ съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Според чл.188 ал.1 изр.1 от ЗДВП /в относимата му редакция към датата на нарушението/ „Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“. Автомобилът „Ауди Ку 3“ с рег. № ... е бил собственост на жалбоподателката Й. И. Я., който факт не се оспорва. Жалбоподателката не е подала в срока за това по чл.189 ал.5 от ЗДВП /в относимата редакция/ в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че автомобилът с рег. № ... към 09.04.2025 г. в 08:07 ч. извън населено място – на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ-86, в пътен участък км. 19+240, в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представила към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице. От страна на жалбоподателката Я. не са ангажирани някакви гласни и/или писмени доказателства пред настоящата инстанция, които да насочват, че процесният лек автомобил към 09.04.2025 г. в 08:07 ч. е бил управляван от друго различно от нея лице. За това и правилно според съда и в съответствие с нормата на чл.188 ал.1 от ЗДВП в случая административно-наказателната отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш спрямо лицето жалбоподател Й. Я.. Съдържащите се по делото доказателства, вкл. фотостатично изображение – като единство от фотоизображение на заснемането движението на лекия автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № ... към 09.04.2025 г. в 08:07 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ-86, в пътен участък км. 19+240, в посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград, и текстова описателна част, изготвени с автоматизирано техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „Multa Radar SD580“, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 4888 и съпроводителното писмо по чл. 189 ал. 8 от ЗДВП на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив /съпроводителното писмо по чл. 189 ал. 8 от ЗДВП – в относимата й редакция, съставлява годен източник на доказателства, в това число и за място на нарушението/, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение извън населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посочените в обжалвания електронен фиш време и място. Именно в приложеното фотоизображение, от заснемане с използваното в случая техническо средство –тип „Multa Radar SD580“, се визуализират в пътната лента два леки автомобила, единият от които обаче е на значително разстояние от процесния автомобил и е без видим регистрационен номер. Регистрационния номер на управлявания от жалбоподателката лек автомобил и визуализиран на фотостатичното изображение, се разчита. Отделно от това същият регистрационен номер и превозно средство са вписани и в приложената текстова част при описание на снимката на ЕФ – рег. № ... на превозно средство „Ауди Ку 3“ – този собствен на наказаната Й. Я., който е разпознат от използваното АТСС и съвпада и с отразения в ЕФ. По отношение на движещите се в противоположната посока моторни превозни средства от фотоизображението, следва да се съобрази, че според т.3.1 и т.3.3.1 от Инструкцията за експлоатация на АТСС, тип „Multa Radar SD580“ същата разполага с техническа възможност да разпознава МПС нарушител при едновременно паралелно движение на няколко МПС в различни ленти. Съгласно т.3.1 от Инструкцията: „Стационарната система MultaRadar SD580 е RADAR-базирана, стационарна система за измерване на скоростта, която допълнително улеснява ясното идентифициране на нарушението чрез контрол на обсега при многолентови пътища.... За да се гарантира разпознаване на шофьора и регистрационния номер, системата е оборудвана с фото светкавица за камерата за единични снимки. Това прави измерванията възможни дори нощем или при лошо време. „. Според т.3.2 от Инструкцията радарният сензор работи според принципа на Доплер, като уредът позволява индивидуализиране на МПС, което се движи с превишена скорост и индивидуализиране на точното разстояние, на което се намира автомобилът от камерата. Според т.3.3 от Инструкцията: „Данните, получени при измерването на скоростта се предават физически от радарния сензор към SmartCamera чрез RS-422 интерфейс. Данните се предават по RUSP протокол и чек-сума. Използвайки чек-сумата SmartCamera-та може да провери автоматично дали предадените данни са верни.“. В т.3.3.1 от Инструкцията е отразено, че камерата разполага с функция да определи точната лента на движение на засеченото МПС, в случай че в обхвата му попадат няколко отделни МПС. На представеното по преписката фотостатично изображение изрично е посочено, че заснетият автомобил се е движел в лента № 3, която съобразно горните указания се установява, че е лентата, която е непосредствено до разделителната мантинела между двете платна за движение. Отново от фотостатичното изображение е видно, че именно лек автомобил с рег. № ... се движи непосредствено до мантинелата, поради което по делото не възниква каквото и да било съмнение, че заснетата скорост е именно неговата. За това и съдът прие, че изготвеният от АТСС видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580“ снимков материал е надлежно съставен, редовен и съответно годен като ползвано доказателство по делото, въз основа и на който, наред с останалите писмени доказателства, няма никакво съмнение в достоверността на разпознатия регистрационен номер на МПС, с което е нарушена забраната на чл.21 ал.1 от ЗДВП. Нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП е подведено правилно в ЕФ към уреждащата състава правна норма, изложени са при описание на нарушението всички обстоятелства на същото от значение за правилната му квалификация, а и по начин субектът на отговорност да не бъде ограничен във възможността за разбиране на обвинението и следващото му се за извършеното нарушение административно наказание. Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на относимата към датата на деянието редакция на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия изчерпателно са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР гр. Пловдив, мястото – на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ- 86, в пътен участък км. 19+240, в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград, датата – 09.04.2025 г., точният час на извършване на нарушението – 08:07 ч., регистрационният номер на моторното превозно средство – ..., собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – Й. И. Я., описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 90 км. /ч. извън населено място, нарушената разпоредба – чл.21 ал.1 от ЗДВП, размерът на глобата – 200 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Вписан е и квалифициращият признак, обуславящ прилагането на по-тежко наказание откъм размер на глобата – относно повторността, с данни за електронния фиш, определящ тази повторност и датата му на влизане в сила. Откъм форма обжалвания електронен фиш отговаря според съда на изискванията на Закона – на чл.189 ал.4 от ЗДВП /в редакцията относима към датата на извършване на нарушението/. Следва да се съобрази и че съгласно чл.189 ал. 4 от ЗДВП ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен. Предвид гореизложеното, възражението на жалбоподателя, че в процесния ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, отнасящо се до липсата на описание на нарушението е изцяло несподелимо. Видно от съдържанието на санкционния акт в него се съдържат всички обективните признаци на нарушението съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца - чл.21 ал.1 от ЗДВП вр. чл.182 от ЗДВП. Същите сочат за съставомерната форма на изпълнителното деяние - превишаване на пределно допустимите скорости на движение извън населено място, извършено с описаното в ЕФ моторно превозно средство. Надлежно са отразени разрешената скорост, наказуемата скорост /получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс/, наказуемо превишение, рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС. Именно тези фактически обстоятелства са от съществено значение за това коя от съдържащите се в чл.21 ал.1 от ЗДВП забрани е била нарушена и за правилното подвеждане на административното деяние към уреждащата състава правна норма. Последното обосновава и неоснователността на направеното в жалбата възражение за порок при конкретизиране на правната квалификация на процесното нарушение. Като годно писмено доказателство за съдържащите се в нея данни се ползва от съда справката за нарушител/водач, макар и като изготвена от база данни АИС АНД на МВР, както и извлеченията от база данни АИС АНД на МВР относно електронен фиш Серия К № 10752610 и относно електронен фиш Серия К № 9218441 – с данни за бланков №, дата на съставяне/връчване, дата на влизане в сила, структура, нарушител, отнети точки, статус относно плащането на фиша и обжалваемостта. Видно е от съдържанието в справките например, че за процесния електронен фиш, а и за този, определящ нарушението като извършено при условията на повторност, че е налице пълно съвпадение с останалите писмени доказателства по делото относно и серия, и номер на електронния фиш, и дата на нарушение, и дата на връчване на фиша, и статус относно обжалваемостта. Нарушението е заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „Multa Radar SD580“, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 4888, за която е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. В съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДВП и с Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата законосъобразно на нарушителя е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Действително приложеното по административната преписка удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 е валидно до 08.12.2020 г., съгласно отбелязаното в него, т. е. към датата на извършване на нарушението - 09.04.2025 г., срокът на валидност на одобрения тип конкретно АТСС „Multa Radar SD580“е бил изтекъл. Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това обаче, съгласно представения по делото Протокол № 110-СГ-ИСИС/31.07.2024 г. за лабораторна проверка, процесната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „Multa Radar SD580“ е преминала периодична проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на АТСС е една година, т. е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип. Съдът не споделя като основателно изразеното в допълнително депозираната молба становището на защитата на санкционираното лице в насока необходимост от ангажиране на служител при извършване на видеоконтрола с използването на стационарна система, каквато е „Multa Radar“, а оттам и нуждата от доказателства за преминато обучение от същия този служител. От инструкцията за експлоатация на АТСС се установява, че работата на системата е автоматизирана и след настройките при всяка последваща проверка софтуерът й работи автоматично и без човешка намеса при установяване на нарушенията. Принципът на измерване и предаване на данните не изисква наличие на човешки фактор. Следователно наличието или липсата на обучен персонал не влияе върху верността на отразените от системата данни по отношение на засечената скорост или регистрационния номер на моторното превозно средство. Изцяло неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на реда на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и по-конкретно неспазване на чл.10 от Наредбата относно съставяне на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположенито на техническото средство. Съгласно дадената в §.65 от ДР на ЗДВП легалната дефиниция за АТСС „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Мобилните АТСС от своя страна също биват мобилни-прикрепени към превозно средство и мобилни-временно разположени на участък от пътя /преносими, тип триножник/. Доколкото процесната камера е стационарна, изводимо от Инструкцията за експлоатация на АТСС, тип „Multa Radar SD580“ и потвърдено в писмо рег. № 103000-24844/24.11.2025 г. на Началник на Сектор „ПП“, Отдел „Охранителна полиция“, при ОД на МВР гр. Пловдив, то за нея не се прилагат изискванията по чл.10 от Наредбата, важащи само за мобилните средства за видеоконтрол. Що се отнася до възражението за липса на посочени в ЕФ пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван, съдът намира, че е основателно, но това в никакъв случай не може да се счете за съществено процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателката е успяла в срок да упражни правото си на жалба и то пред съответния съд, поради което този пропуск не се е отразил на възможността й да потърси съдебна защита на правата си. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № РВ7983АЕ от 115 км./ч. Във фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 111 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 115 км./ч., тъй като били премахнати 4 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 % над 100 км./ч. – като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. вр. чл. 755 ал.1 т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /в редакцията относима към датата на извършване на нарушението на двете норми от Наредбите/. Изписаната във фиша установена скорост от 111 км./ч. не налага промяна при определянето на наказанието в различен от наложения с фиша размер – за наказание глоба при движение със скорост над максимално разрешената за движение в населено място от 21 до 30 км./ч. По отношение на размера на наложеното наказание – същото по електронния фиш е в конкретно определен размер съобразно приложимата към момента на деянието санкционна разпоредба на чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДВП и във връзка с нормата относно стореното нарушение при условията на повторност – чл.182 ал. 4 от ЗДВП – глоба от 100 лв. в двоен размер – или в случая 200 лв., какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш, но който размер, както се и посочи, е бил съответен на предвиденото в посочената правна норма към момента на извършването на нарушението, респ. на генерирането на електронния фиш. С промяна в ЗДВП – с ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е налице законодателна промяна като санкционната норма на чл.182 ал.4 от ЗДВП вече не предвижда налагане на административно наказание глоба при извършено нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП при условията на „повторност“, когато превишението за скорост е от 21 до 30 км./ч., както в случая – по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДВП. Съгласно вече променената и действаща към момента редакция на чл.182 ал. 4 от ЗДВП „При повторно нарушение по ал.1 т.5 и 6, ал.2 т.6, ал.3 т.6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.“. Налице е законодателна промяна, която се явява по-благоприятна за дееца, доколкото повторността при нарушения за скорост в случаи на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДВП не се наказва. Съгласно пък чл.3 ал.1 от ЗАНН „за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му“, като ал.2 пък гласи, че „ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Несъмнено отпадането на наказуемостта при повторност за нарушения за скорост в пределите надвишаващи максимално разрешената стойност по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДВП с измененията чрез ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., се явява по-благоприятен за дееца Я. закон, което и ще наложи изменение на обжалвания електронен фиш както в основанието за налагане на административното наказание глоба, така и в размера на самото наказание. Доколкото не е налице никакво изменение на обстоятелствата на нарушението, то и съобразно нормата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН това несъответствие относно приложимата санкционна норма за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП – да е по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДВП, а не по чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от ЗДВП, може да бъде преодоляно от въззивната инстанция чрез изменение на обжалваното наказателно постановление в този смисъл. За това и електронен фиш Серия К № 10752610 следва да се измени като жалбоподателката Й. И. Я. следва да бъде наказана за извършеното от нея нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП, но на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДВП, а размерът на наложената глоба следва да се намали на 100 лева – така както предвижда нормата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДВП – при превишаване на максимално разрешената скорост за движение в населено място в стойности между 21 и 30 км./ч. За настоящия съдебен състав не са налични основания за приложение на чл.28 от ЗАНН – маловажност на случая. Нито нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от всяко друго от този вид, нито са налични изключителни или многобройни и все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, нито пък деецът Я. може да се охарактеризира като лице водач на моторни превозни средства с по-ниска степен на обществена опасност – напротив, видно е от съдържащи се по делото доказателства, че същата е многократен нарушител на правилата за движение и в частност тези за скорост, което, установява се от справката за нарушител/водач, е продължило и след извършване на процесното нарушение. С оглед на преценената виновност на жалбоподателката Й. И. Я. по извършване на нарушението по чл.21 ал. 1 от ЗДВП и следващото се изменяне на НП относно санкционната разпоредба и размер на наложеното наказание не следва да се присъждат в полза на страната жалбоподател на сторени от нея разноски за процесуалното представителство от адвокат в пълния претендиран размер по договор за правна защита и съдействие от 01.04.2026 г. – в размер на 204,51 евро платени в брой, като следва да се уважи направеното в становище на въззиваемата страна Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив чрез упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт, за присъждане в нейна полза на сторени разноски, като за всяка страна съответният размер бъде определен съразмерно на размера на защитения материален интерес. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, чл.63д ал.4 от ЗАНН – „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив в производството по делото, ограничило се само до изготвяне на писмено становище, е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на ст. юрк. ... – с пълномощно с рег. № 317р-4373/27.03.2025 г. От представителя на въззиваемата страна не е представен списък с разноски. Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл.37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.“ /ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./. Предвид неотпадане на административната отговорност спрямо Й. И. Я., то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателката Я., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на минимално предвидения в чл.27е от НЗПП – 130 лв., съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, неналагащ и личното участие на процесуалния представител в съдебно заседание, който пък размер следва да бъде редуциран на една втора от същия, а именно на 65 лв., предвид пропорционалността на защитения материален интерес на страната /съобразено с намаляване на наложената на нарушителката глоба наполовина – от 200 лв. на 100 лв./. Въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив също ще следва да бъде осъдена да заплати на претендиращата разноски жалбоподателка Я. за процесуалното й представителство от адвокат по договор за правна защита и съдействие от 01.04.2026 г. – в размер на 204,51 евро платени в брой, като предвид намаляване на наложената глоба в размер наполовина – от 200 на 100 лв., то и присъдената сума следва да бъде съразмерна на уважената част от жалбата – в размер на една втора – в случая в размер на 102,26 евро. Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §.5 т.1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл.4 и чл.12 от ЗВЕРБ. Мотивиран от горното Районен съд Пловдив ХХІІІ н. с.