Решение № 2249 от 24.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 520/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИА „МН“/- София, подадена чрез гл. юрисконсулт А. С., против Решение № 8039/ 16.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 622/ 2020 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно постановление № НП-13-98/ 21.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на административните нарушения. В тази връзка се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е възприел направените от комплексната съдебно- медицинска експертиза изводи. Излагат се аргументи и за липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който НП се потвърди изцяло. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от гл.юрисконсулт Й., която поддържа депозираната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“- София, подадена чрез гл. юрисконсулт В. Ц., против Определение № 8007/ 23.02.2023 год., постановено по н.а.х.д. № 622/ 2020 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което искането на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“- София за изменение на Решение № 8039/ 16.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 622/ 2020 г. по описа на Районен съд – Петрич, в частта относно присъдените в полза на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД разноски, е оставено без уважение. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка са изложени твърдения, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, не е взета предвид действащата към момента на сключване на Договор за правна защита и съдействие, редакция на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наведени са доводи и за необосновано завишен размер на присъдените разноски за изготвени в хода на първоинстанционното производство експертизи. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде изменено Решение № 8039/ 16.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 622/ 2020 г. по описа на Районен съд- Петрич, в частта му относно присъдените разноски, като същите бъдат намалени. В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора- гл. юрисконсулт Й., поддържа депозираната частна жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба- МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, с управител И. Т., се представлява от адв. Г., която оспорва депозираната касационна жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски. Становище от ответника по депозираната частна жалба не се изразява. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба и пледира същите да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК. Административен съд - Благоевград, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Административен съд - Благоевград намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни срещу неблагоприятни за същите съдебни актове, подлежащи на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, съответно – чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, по следните съображения: По отношение на касационната жалба срещу Решение № 8039/ 16.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 622/ 2020 г. по описа на Районен съд – Петрич: С решението, предмет на касационната проверка, Районен съд – Петрич, е отменил Наказателно постановление № НП-13-98/ 21.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София, с което на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД за допуснати четири отделни нарушения на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки /ЗТОТК/, подробно описани под т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от процесното НП, на основание чл. 40, ал. 2 от с.з. са наложени четири отделни имуществени санкции, всяка в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. За да отмени наказателно постановление, районният съд е приел, че приложеният от медицинското заведение метод за лечение е различен от посочения в документацията, и същият не съответства на понятието „трансплантация“ по смисъла на ЗТОТК, респ. извършената от болницата дейност не попада в предметния обхват на ЗТОТК и не е необходим разрешителен режим по аргумент на разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от районния съд мотиви за отмяна на санкционния акт. Имуществената отговорност на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД е ангажирана за това, че е допуснало извършването на костни пункции на пациентите С. В., С. Т., А. Б. и Ф. С., без лечебното заведение да има издадено разрешение по реда на чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения за извършването на такъв вид манипулации. Така възприетата фактическа обстановка, административно- наказващият орган е възприел като нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗТОТК. Съгласно цитираната разпоредба, вземане, и/ или експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване, предоставяне и присаждане на органи, тъкани и клетки се извършват от лечебните заведения за болнична помощ, получили разрешение по реда на чл. 48, ал. 3 от ЗЛЗ, в което изрично са посочени съответните дейности. Редът за издаване на разрешение за осъществяване на дейност е уреден в Глава седма, Раздел III на Закона за лечебните заведения. Видно от нормативната разпоредба е, че за извършването на дейности по чл. 13, ал. 1 от ЗТОТК е необходимо издаването на разрешение за осъществяване на лечебната дейност от лечебното заведение, за което съответното лечебно заведение по чл. 46, ал. 1 от ЗЛЗ /лечебни заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно- венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико- социални грижи, диализните центрове и тъканните банки/ следва да подаде заявление до министъра на здравеопазването, към което да приложи съответните документи /арг. чл. 47, ал. 1 от ЗЛЗ/. В настоящия случай, от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява по безспорен начин, че МБАЛ „Югозападна болница“ ООД не е заявявала извършването на дейности по чл. 13, ал. 1 от ЗТОТК. За да бъде прието, обаче, че е осъществен фактическият състав на процесното нарушение, следва да бъде доказано, че в лечебното заведение са вземани клетки /по арг. на НП стволови/, въпреки че лечебното заведение няма разрешение за извършването на такъв вид манипулации. За изясняване на спорните по делото обстоятелства, в първоинстанционното производство е извършена комплексна експертиза. Същата е приета от районния съд без възражения от страните и без допълнителни доказателствени искания за опровергаване на констатациите й. След като експертизата не е оспорена от страните правилно съдът е зачел констатациите на същата като безспорно установени. От заключенията на вещите лице се установява, че присаждане на стволови клетки не е извършвано. Вещите лица са категорични, че трансплантацията на автоложен клетъчен субстрат е най- ефективен при вътресъдовото прилагане, а „такова в мускула е с неясен ефект.“. В заключението е формиран категоричен извод, че „няма доказателства за присаждане на стволови клетки…“. В съдебно заседание, д-р А. Н., специалист по медицина, вътрешни болести и клинична хематология, заявява: „Колегите са направили следното: аспирирали са венозна кръв, центрофугирали са я, извлекли са от горе леките субстанции, леките субстанции, леките фракции плазма и еритроцити и това, което е останало като прибавят антиколагулант го инжектират в мускулната тъкан.“. Съобразявайки, ангажираните по делото доказателствени средства, несъмнено не е налице извършване на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на закона или на нормативните актове по прилагането му. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт за неоснователни. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на решението на първоинстанционния съд, към които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на процесния съдебен акт. Районен съд- Петрич се е произнесъл по всички релевантни възражения на жалбоподателя в решението си, видно от съдържането на същото. Обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и съответства на материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По отношение на частната жалба срещу Определение № 8007/ 23.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 622/ 2020 г. по описа на Районен съд – Петрич. С обжалваното определение Районен съд - Петрич е отхвърлил искането, направено от процесуалния представител на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София, за изменение на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските и за намаляване на присъдената сума за адвокатски хонорар, като от същата се изключат разноските за отделно явяване по съдебните заседания, както и по отношение на определените възнаграждения на вещите лица по извършените в хода на първоинстанционното производство съдебни експертизи. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случаите, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /арг. ал. 2 на чл. 63д от ЗАНН/. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, по аргумент на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правилата, които следва да бъдат съобразени при определяне възнаграждението се уреждат с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/ или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Настоящият случай попада в приложното поле на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., в редакцията на разпоредбата към момента на сключване на Договор за правна защита и съдействие серия А № 28/ 28.08.2020 г. Съгласно цитираната разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 10 000 до 100 000 лева е в размер на 830.00 лева + 3% за горницата над 10 000 лева. В случая, наложената на ответното дружество имуществена санкция е в общ размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, при което минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2930, 00 /две хиляди деветстотин и тридесет/ лева. Именно тази сума е посочена в договора, като за заплащането на същата по банков път в кориците на първоинстанционното дело са налице и доказателства /л. 383 от н.а.х.д. № 622/ 2020 г. по описа на РС- Петрич/. П. Р. съд- Петрич е отчел и че процесуалният представител на ответника следва да бъдат присъдени и претендираните по Договор за правна защита и съдействие № 19/ 21.05.2021 г., Договор за правна защита и съдействие № 32/ 27.08.2021 г., Договор за правна защита и съдействие № 14/ 28.02.2022 г., Договор за правна защита и съдействие № 21/ 16.05.2022 г., Договор за правна защита и съдействие № 26/ 13.06.2022 г., Договор за правна защита и съдействие № 30/ 16.09.2022 г. разноски за адвокатско възнаграждение от по 100, 00 лева по всеки отделен договор, съобразени с действащата към момента на сключването на договорите за правна защита и съдействие правна разпоредба на чл. 14 (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.), според която в случаите когато наказателното дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100, 00 /сто/ лева. В настоящия случай, по делото са проведени десет съдебни заседания, които правилно Районен съд- Петрич е преценил, че следва да бъдат съобразени с редакцията на чл. 14 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.). Последното открито съдебно заседание в първоинстанционното производство е проведено на 16.11.2022 г., към която дата в сила е била редакцията на разпоредбата на чл. 14 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., и новата ал. 2 на цитираната разпоредба. Това обстоятелство е анализирано от Районен съд- Петрич е същият правилно е приел, че претендираните разноски за това съдебно заседание следва да бъдат в претендирания с Договор за правна защита и съдействие № 30/ 16.09.2022 г. размер от 250, 00 лева. При анализа на цитираната нормативна уредба, настоящият съдебен състав счита, че правилно районният съд с посоченото по-горе определение, е оставил без уважение искането на процесуалния представител на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“- София за изменение на процесното решение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Правилно е оставил без уважение и искането за редуциране на размера на претендираното от вещите лица възнаграждение. Възнагражденията на вещите лица са правилно определени, предвид представените от същите справки- декларации. В същите са посочени всички обстоятелства, уредени в чл. 23, ал. 1 от Наредба № 2/ 29.06.2015 г. Районният съд е издирил и приложил приложимата в конкретния случай нормативна уредба, в съответствие с която е достигнал до правилните правни изводи относно дължимостта на възнаграждението в претендирания размер на 5539, 70 /пет хиляди петстотин тридесет и девет лева и седемдесет/ лева. Съобразявайки се с цитираните норми, настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд с посоченото по-горе определение, е оставил без уважение искането за изменение на процесното решение, в частта за разноските за възнаграждения за вещи лица. По изложените съображения съдът счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставено в сила определението на районния съд. С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на дружеството–ответник за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7050, 00 /седем хиляди и петдесет/ лева от общо претендираните 8800, 00 /осем хиляди и осемстотин/ лева. В тази връзка, основателно е възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, поддържано от процесуалния представител на касатора. Същото ще следва да се редуцира до установения минимум, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Искането е направено своевременно, представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а по делото са налице категорични доказателства за действителното им заплащане. Ето защо искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна агенция „Медицински надзор“- София следва да бъде осъдена да заплати на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД разноски по делото в размер на 7050, 00 лева – изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, редуцирана до законоустановения минимум. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. чл. 235, ал. 2, във вр. чл. 236 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Благоевград