Решение № 13150 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1493/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН. Производството е образувано по касационна жалба на „А.У.Р.“ ЕООД срещу Решение № 356/18.03.2024г., постановено по АНД № 139/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено НП № 03-2300688/02.08.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „А.У.Р.“ ЕООД, е било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500лв. на основание чл.85, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта вр.чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение на чл.32, ал.2, вр.чл.30, ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като размерът на наложената „Имуществена санкция“ е намален от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/ на 1000лв. /хиляда лева/. В касационната жалба се поддържа становище, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на приложимия закон, допуснато нарушение на процесуалните правила и необоснованост, изложени са съображения, че описанието на нарушението в АУАН се различава от това в НП, като в акта се говори за индивидуален трудов договор, докато в НП за посреднически договор, поради което за дружеството е неясно къде е следвало да бъдат описани битовите условия. Твърди, че въззивният съд неправилно е тълкувал Закон за насърчаване на заетостта и Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа/НУРИПДНР/. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Във връзка с твърденията на касатора – че не става ясно за кой документ следва да бъдат упоменати битовите условия, пояснява, че е техническа грешка и с посочването на „като“ вместо „посреднически“ договор, не е порок на НП. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания. От фактическа страна районният съд е приел следното: през месец юли 2023год. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили проверка на дружеството. В хода на проверката било установено, че въз основа на Удостоверение № 2538/22.05.2018г., издадено от Министъра на труда и социалната политика „А.У.Р." ЕООД осъществявало посредническа дейност по наемане на работа за чужбина. При осъществяване на посредническата дейност, дружеството било в отношения с работодателя - "EMS uitzendgroep" bv, гр. Wijchen, Нидерландия. Проверката била извършена на адреса на седалището дружеството - [населено място]. [улица]. В хода на проверката било установено следното: при извършване на посредническа дейност от дружеството по наемане на работа, включваща насочване и подпомагане за започване на работа при работодателя "EMS uitzendgroep" bv, гр. Wijchen, Нидерландия, в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, е предоставил посредническа услуга по насочване и подпомагане за започване на работа на търсещото работа лице А. Т. Е. за започване на работа при работодателя EMS uitzendgroep bv, гр. Wijchen (Вийхен) по предоставения от посредника индивидуален трудов договор от 15.05.2023г. Представеният от посредника индивидуален трудов договор от 15.05.2023г. сключен с чуждия работодател не съдържа данни за битовите условия на настаняване на устроеното на работа лице. На 14.07.2023г. срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение като описал в обстоятелствената му част установеното при проверката. Била посочена и правна квалификация на деянието по чл.32, ал.2, във вр. чл.30, ал.3, т.3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не посочил възражения. Възражения не постъпили по преписката и впоследствие. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал процесното НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.32, ал.2, във вр. чл.30, ал.3, т.3 от НУРИПДНР. На дружеството е било наложена имуществена санкция на основание чл.85, ал.4, във вр. чл.81, ал.2 от Закон за насърчаване на заетостта. За да измени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че административно наказателното производство по установяване на нарушението е съобразено с изискванията на процесуалния закон, като са спазени всички срокове и процедури по издаването на АУАН и НП. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложени са съображения, че не произнасянето от административнонаказващият орган за приложение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение. Приел е, че разпоредбата на чл.30, ал.3, т.3 от НУРИПДНР е императивна и като част от съдържанието на индивидуалния трудов договор следва да съдържа данни за битовите условия, каквито липсват в представения от дружеството договор. Изложени са съображения, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съдът е приел, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗНЗ наказващият орган не е съобразил липсата на данни за извършено друго нарушение. При това налично смекчаващо отговорността обстоятелство, според ВРС санкция в минимален размер би способствала за постигане целите на чл.12 от ЗАНН. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Районният съд е изложил подробни мотиви. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение. При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – гр.Варна, намира, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3, т.3 от НУРИПДНР посредническият договор следва да съдържа данни за длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата, срока на наемането; работното време; почивките; отпуските; трудовото възнаграждение; битовите условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и трайна неработоспособност, смърт; предсрочното прекратяване на трудовия договор; транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигането, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, включително при предсрочно прекратяване на трудовия договор; разрешенията за работа. Законодателят е въвел като задължително съдържание на посредническия договор битовите условия, като съгласно чл.32, ал.2 от НУРИПДНР, тази информация следва да се съдържа и в индивидуалния договор за наемане на работа. Такава клауза/договорка липсва, както в посредническия договор, така също и в индивидуалния договор за наемане на работа на А. Е.. Липсата на договорка относно битовите условия на Е. в двата договора, не води до процесуално нарушение. Нарушение на процесуалните правила щеше да е налице, в случай, че само в единия договор такава договорка беше предвидена, а административнонаказващия орган е цитирал неправилно договора, който е била договорена. Неправилно се твърди пред въззивния съд и касационната инстанция, че има разминаване в описание на нарушението между АУАН и НП. В НП е посочено, че по предоставения от посредника индивидуален трудов договор от 15.05.2023г., като посредническият договор, по който е насочено лицето, сключен с чуждия работодател не съдържа данни за битовите условия… Изречението е сложно съставно, в която ясно е посочено, че предмет на разглеждане е именно индивидуалния трудов договор, и тук административнонаказващият орган с употребата на прилагателното „посредническия“ договор внася яснота, че именно с този договор е било насочено лицето към чуждия работодателя, а не че нарушението се отнася за посредническия договор. Първата предпоставка, за да бъде търсена работа/информиране, насочване и подпомагане/ от касатора на едно лице е да има сключен посреднически договор, какъвто в случая е сключен с А. Е. от 15.05.2023г. Правилно е преценено от въззивния съд, че нарушението не е маловажен случай и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Твърдението за необоснованост на въззивното решение представлява касационно основание по реда на АПК, докато настоящото производство се развива по реда на НПК. Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. за настоящата инстанция, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото. Водим от горното, съдът