Решение № 644 от 20.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1317/2025 г.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК.

Ищецът „ПРЕДЕЛ“ ООД, с ЕИК 102698633 иска да се признае за установено, че не дължи на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (унивесален правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, което се е преобразувало чрез вливане и било вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20180205150338), с ЕИК 000694959, сумите, за които е бил осъден по изпълнителен лист № 3886/27.07.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3217/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 5275/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас в размер на 33 571,58лв., от които: 30 274,85лв. - дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 1205,72лв. - представляваща неизплатена договорна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 22.05.2017 г.; 2091,01лв., представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 23.08.2017 г., както и разноски, от които: 671,43 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че с изпълнителен лист № 3886/27.07.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3217/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 5275/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, „Сибанк“ ЕАД е осъдила „ПРЕДЕЛ“ ООД, Е. Д. Н., Ю.С.А., М.И. Н.а, „ПРЕДЕЛАГРО“ООД, с ЕИК 200021690 и „ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ООД с ЕИК 203828326, да й заплатят изискуеми вземания, произтичащи от договор за банков кредит „Малки и средни предприятия № MS 14-00007/13.03.2014 г. и сключен към него анекс № 1 от 01.11.2016 г., сума в общ размер на 33 571,58 лв., от които: 30 274,85 лв. - дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 1205,72 лв. - представляваща неизплатена договорна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 22.05.2017 г.; 2091,01 лв., представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 23.08.2017 г., както и разноски, от които: 671,43 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение - разноски в заповедното производство.

Длъжниците Е. Д. Н., Ю.С.А., М.И. Н.а, „ПРЕДЕЛАГРО“ООД и „ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ“ООД, подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С решение №72/24.07.2019 г. по в. т. д. № 144/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, длъжниците били осъдени да заплатят сумата 10 028,83 лв., включва главница от 6054,95 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 24.07.2017г. до окончателното й изплащане, договорни лихви за периода от 21.08.2016 г. до 22.05.2017 г. в размер на 994,13 лв., наказателна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 23.07.2017 г. в размер на 2258,30 лв., разноски за заповедно производство 714,33 лв. Длъжникът „ПРЕДЕЛ“ ООД не подал възражение и по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила.

По молба от „Сибанк“ ЕАД с приложен към нея изпълнителен лист № 4140 от 08.08.2017 г. по ч. гр. д. № 5277/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, издаден по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3467/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, срещу солидарните длъжници „Предел“ ООД, „Пределагро“ ООД и „Предел Експорт“ ЕООД, било образувано и. д. № 20178760403635 по описа за 2017 г. на ЧСИ Д. Златева, с peг. № 876, с район на действие ШОС. Впоследствие един от взискателите по процесното изпълнително дело станала „Обединена българска банка“ АД.

Изпълнителните действия по и. д. 3635/2017 г. на ЧСИ Д.З. били продължени по и. д. №005/2020 г. на ЧСИ Я.Б., а след това продължило в и. д. № 412/2023 г. на ЧСИ Р.Р., което към момента е висящо. Вземането на „Сибанк“ ЕАД по изпълнителен лист № 3886/27.07.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3217/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 5275/2017 г. било присъединено по и. д. 3635/2017 г. на ЧСИ Д.З., за което „Предел“ ООД получил ПДИ с изх. №934/11.01.2018 г.

Ищецът сочи, че изпълнителното право е погасено и взискателят „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД няма правото да се удовлетвори от присъдените вземания, поради тяхната недължимост.

Твърди, че основанието за издаване на Заповед за изпълнение № 3217/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 5275/2017 г., по описа на БРС, е вземане въз основа на счетоводните книги на банката по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК, издадено въз основа на договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS 14-00007/13.03.2014 г. и сключен към него анекс № 1 от 01.11.2016 г. Договорът бил сключен съобразно правилата на „Национален Гаранционен Фонд“ ЕАД, които предвиждат, че кредитиращата банка е

изцяло гарантирана при неплащане на кредита от него. Гаранционното споразумение било сключено под формата на договор за услуга с peг. № на възложителя РД09/00002 от 14.01.2013 г. между „Национален Гаранционен Фонд“ ЕАД, в качеството му на гарант и „Сибанк“ ЕАД, в ролята им на посредници, които уредили предоставянето на гаранция от страна на ЕИФ в полза на търговските банки. Съгласно чл. 6.5 от договора „Национален Гаранционен Фонд“ ЕАД обезпечил кредит № MS 14-00007/13.03.2014 г. за неиздължената главница.

На 23.06.2017 г., ответникът поискал от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД да извърши плащане по договор за услуга № РД09/00002/14.01.2013г., във връзка с неизпълнение по процесния договор за кредит №MS4-00007. Поисканата сума била в размер на 24 219,88 лв. и „Национален гаранционен фонд“ ЕАД я е превел на 23.08.2018 г., като било посочено основание „плащане по гаранция кредитополучател Предел ООД, ЕИК 102698633“.

Сочи, че предвид обезпечителния характер на уговорената портфейлна гаранция и отговорността на гаранта, клаузата по чл. 8.8 от договора за банков кредит, предвиждаща, че извършеното плащане от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД в полза на Банката не намалява размера на дълга към нея като кредитор, била нищожна. Според ищеца отговорността на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД за задълженията по кредита, до размера на 80 % от главницата, съгласно чл. 8.1 от договора за кредит, е солидарна.

Твърди, че предвид извършеното плащане от фонда въз основа на поетото в самия договор за кредит поръчителство е налице право „Национален гаранционен фонд“ ЕАД да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, от който момент нататък фондът, а не банката, е носителят на материалното право да получи плащане за погасената част от задълженията по договора за кредит.

Според ищеца след извършеното плащане от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД останали непогасени вземания на Банката за договорна лихва, наказателна лихва и присъдените такси, за които давността била изтекла. За обезпечаване вземането на „Сибанк“ ЕАД по договор за банков кредит „Малки и средни предприятия № MS 14-00007/13.03.2014г. бил сключен договор за особен залог на движими вещи, собственост на длъжника „Предел“ ООД от 13.03.2014 г., който бил вписан в ЦРОЗ на 18.03.2014 г. под №2014031801122 в полза на „Сибанк“ ЕАД. Впоследствие вписали заявление за пристъпване към изпълнение по него под №2017050302392 и след това било извършено последващо вписване на 10.05.2019 г. в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД под №2019051001896. Сочи, че

съгласно депозирана молба от „Сибанк“ ЕАД изпълнението срещу движими вещи на длъжника „Предел“ ООД било спряно, за което информирали последния с уведомление с изх. №785/10.01.2018 г., като от този момент по изпълнителното дело не били извършвани валидни изпълнителни действия по отношение на имуществото, обезпечаващо присъединеното вземане по изпълнителен лист №3886/27.07.2017 г.

С молба вх. № 08712/12.05.2020 г. по изпълнително дело №3635 по описа на ЧСИ Д.З. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД поискала опис и предаване на подробно описаните в молбата движими вещи, предмет на Договор за особен залог на движими вещи, собственост на длъжника „Предел“ ООД от 13.03.2014 г., вписан в ЦРОЗ, по реда на чл. 35. ал. 1 от ЗОЗ във връзка с чл. 521 от ГПК. ЧСИ Д. Златева отказала да извърши изземване и предаване на движимите вещи. Твърди, че молбата за извършването на тези действия не се явявала молба за извършване на валидно изпълнително действие по и. д. № 3635/2017г. по отношение на обезпеченото вземане по изпълнителен лист № 3886/27.07.2017 г., а било на основание вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ. Сочи, че от 11.01.2018 г. е започнала да тече предвидената в закона погасителна давност, с изтичането, на която банката загубила право да търси принудително удовлетворение на вземането си.

Моли да се признае да установено, че „Предел“ ООД не дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, по изпълнителен лист № 3886/27.07.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3217/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 5275/2017 г. на Районен съд - Бургас сума в общ размер на 33 571,58 лв., от които: 30 274.85лв. - дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 1205,72 лв. - представляваща неизплатена договорна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 22.05.2017 г.; 2091,01 лв., представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 23.08.2017 г., както и разноски в заповедното производство, от които: 671,43лв. - държавна такса и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Намира иска за неоснователен. Сочи, че изложеното в исковата молба не кореспондира с действителното положение.

Твърди, че предмет на настоящото производство е единствено вземането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД срещу кредитополучателя

„Предел“ ООД произтичащо от договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS14- 00007/13.03.2014 г. и изменен с анекс №1 от 01.11.2016 г. За него ответникът се е снабдил със ЗНИ от 25.07.2017 г. и ИЛ от 27.07.2017 г., издадени по ч. гр. дело №5274/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, по силата на които ищецът-длъжник е бил осъден да заплати сума в общ размер сумата на 33 571,58 лв., както следва: 30 274,85 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 1205,72 лв. - договорна лихва за периода от 21.08.2016 г. до 22.05.2017 г.; 2091,01 лв. - наказателна лихва за забава, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 23.08.2017 г.; 671,43 лв. разноски в заповедното производство (държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и съдебните разноски). Вземането било присъединено с молба от 10.01.2018 г. по ИД 3635/2017 г. по описа на ЧСИ Златева.

Според ответника в нарушение на договорните си задължения длъжникът „Предел“ ЕООД демонстрирал явно и недвусмислено намерение да не погасява дълга по кредита, изразено чрез разпореждане със заложените в полза на Банката движими вещи (машини и съоръжения), с цел да възпрепятства заложния кредитор да упражни правата си да се удовлетвори и събере вземането по договора за кредит от учредените в негова полза обезпечения. Сочи, че две години след подписване на договора за кредит и учредяване на обезпечението, ищецът-залогодател „Предел“ ООД прехвърлил собствеността на движимите вещи на свързани дружества, които от своя страна извършили последващо прехвърляне и всичко това с цел да се възпрепятстват „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД от правото на предпочитателно удовлетворение от заложените в нейна полза движими вещи. Твърди, че заложените движимите вещи са предмет на публична продан по ИД 413/2023 г. по описа на ЧСИ Р., рег. №931 на КЧСИ, като на 06.10.2023 г. вещо лице извършило оглед на машините и съоръженията с цел изготвяне на пазарна оценка и установило, че от тях липсват съществени елементи, които били отнети и демонтирани от ищеца с цел възпрепятстване реализацията на обезпечението и съответно удовлетворяване на обезпечения кредитор ОББ.

Оспорва изцяло като невярно твърдението, че „Предел“ ООД не дължи сумите по Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5275/2017 г. на БРС, тъй като вземането по договора за кредит било частично погасено с изплащане на гаранцията от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД.

Съгласно т. 8.8. от договора за кредит в случай, че „Национален гаранционен фонд“ ЕАД извърши плащане в полза на банката при неизпълнение от страна на длъжника, дългът не се счита намален с размера на платеното, а длъжникът остава задължен за целия дълг, който банката е длъжна да събере. Сочи, че функцията на предоставените от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД гаранции е да облекчи кредитополучателите от страна на изискванията за обезпечаване на получаваните от тях кредити, с което се намаляват разходите за ползване на кредита. Твърди, че в договора е уредено, че банката събира целия размер на неиздължените от кредитополучателя суми, а ако има гаранционно плащане от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД има

задължение да възстанови всички суми, които гаранционния фонд е платил, със събраните в хода на принудителното изпълнение суми. „Национален гаранционен фонд“ ЕАД не оперирало като самостоятелен субект - кредитор, поради което не било възможно да предприеме регресни действия за удовлетворяване срещу длъжниците на банката, нито било възможно банката да заведе иск от негово име. Сочи, че не е налице погасяване на задълженията по процесния кредит от страна на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и лицата, чрез които фондът реализира програмата и не е налице и делегитимиране от материалноправна гледна точка на банката-кредитор, доколкото същата не е получила изпълнение от задължените по кредита лица.

Оспорва като невярно и недоказано твърдението, че вземанията на банката по отношение на длъжника „Предел“ ООД по Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS14-00007/13.03.2014 г. са погасени по давност. Твърди, че от 11.09.2017 г. до настоящия момент срещу „Предел“ ООД са предприемани активни принудителни действия по изпълнителни дела при трима съдебни изпълнители и че за нито един момент не е имало период, в който изпълнението по делото да е било спряно за повече от две години. Сочи, че с уведомление с изх. №785/10.01.2018 г. ищецът е уведомен за спряно изпълнение срещу други движими вещи, обезпечение по кредита, а именно 5 броя трактори, описани в Протокол за опис и оценка на движими вещи изх. №33586/14.12.2017 г., тъй като само тези вещи били предмет на принудително изпълнение по и.д. 3635/2017 г. Вземането по Изпълнителен лист №3886/27.07.2017 г., издаден по ч.г.д. №5275/2017 г., било присъединено към и.д. 3635/2017 г. с молба вх. № 918/10.01.2018 г. Първата публична продан на машините била насрочена на 19.09.2020 г. по и.д. 324/2020 г. по описа на ЧСИ Я.Б. и действията продължавали и сега по и.д. 413/2023г. по описа на ЧСИ Р.Р.. Твърди, че всички действия на ЧСИ насочени към налагане на обезпечителни мерки и извършване на опис и оценка на имуществото на длъжника водели до прекъсване на давността за всички вземания - ИЛ по силата, на който е образувано ИД, и вземания, които са присъединени впоследствие.

Моли предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Ищецът е депозирал ДИМ, с която поддържа изложеното в исковата молба. Пояснява, че предявените с исковата молба претенции са при условията на евентуалност, като първоначално иска да бъде разгледано твърдението за недължимост, поради изтекла давност и евентуално претенцията за частично погасяване с извършване на плащане от поръчител.

Оспорва твърдението в отговора на исковата молба, че процесното вземане не било погасено по давност. Твърди, че не са били извършени валидно изпълнителни действия по и. д. № 3635/2017 г. След подадената молба на 24.01.2020 г. за изземване и предаване на движими вещи, кредиторът не е предприел други действия по и. д. № 3635/2017 г. Вместо това предприел действия по чл.10, ал. 5 от ЗОЗ във връзка с чл. 13 от ЗОЗ и образувал ново и. д. № 324/2020г. по описа на ЧСИ Я.Б., където насочил изпълнителни действия към заложеното имущество, като входирал искане от 19.06.2020 г.за предаване на заложеното имущество и образувал ново и. д. № 005/2020 г. ,където продължил да продава ипотекираното в полза на банката недвижимо имущество.

Сочи, че договорът за особен залог на движими вещи, собственост на длъжника „Предел“ ООД от 13.03.2014 г., бил вписан в ЦРОЗ на 18.03.2014 г. с №2014031801122 в полза на „Сибанк“ ЕАД, като действието на вписването изтекло на 13.03.2019 г. Твърди, че вписването под №201905101896 не било подновяване, а първоначално вписване на договор за залог и залогът има ред от новото вписване, като залогодателя е прехвърлил собствеността на заложеното имущество преди 19.05.2019 г. и неблагоприятни последици от неподновяване на вписването срок били заради бездействието на кредитора да охрани в пълен обем правата си по залога, като залогът ще имал противопоставимост на трети лица от датата на новото вписване. Счита, че първоначалното вписване на договора за залог под №201905101896 и следващите вписвания не пораждали правни последици, тъй като заложеното имущество вече не било собственост на залогодателя, а на трети лица, срещу които заложния кредитор няма противопоставими права.

Според ищеца по и. д. № 324/2020 г. по описа на ЧСИ Я.Б. и по и. д. № 413/2023 г. по описа на ЧСИ Р.Р. няма извършени валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността на вземания по изпълнителен лист № 3886/27.07.2017 г., издаден въз основа на ЗНИ № 3217/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 5275/2017 г. на Районен съд - Бургас. Твърди, че всички действия извършени по двете изпълнителни дела са нищожни и не са пораждали материалноправни последствия поради тяхната недопустимост, тъй като с предаването на заложеното имущество и при липса на сключен договор за поръчка ЧСИ нямал възложени правомощия да извършва действия за продажба на заложеното имущество. Твърди, че нищожно изпълнително действие било и присъединяването като взискател на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по и.д. № 413/2023г. на ЧСИ Р.Р. с вземането й по изпълнителен лист № 3886/27.07.2017 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3217/25.07.2017 г. по ч. гр. д. №5275/2017 г. на Районен съд - Бургас, обезпечено с Договор за залог с първоначално вписване №2014031801122, поради постъпване на молбата в прекратено по закон изпълнително дело.

Оспорва изложеното в отговора на исковата молба относно претендираното частично погасяване с извършване на плащане от поръчител, като неотносимо към предмета на спора.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който възразява срещу изложеното в допълнителната искова молба. Сочи, че всички твърдения за недължимост от кредитополучателя на процесните суми са несъстоятелни, необосновани, недоказани и противоречат на фактите и обстоятелствата по изпълнителните дела.

Твърди, че за ищеца липсва правно основание за предявяване на настоящия иск. Сочи, че липсват факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, тъй като възражението за настъпила погасителна давност не представлява факт по смисъла на чл.439 от ГПК, като е следвало ищецът да упражни правата си по друг процесуален ред. По отношение на евентуалния иск изразява становище, че липсва новонастъпил факт, тъй като ищецът се позовал на погасяване на част от задължението по процесния ИЛ в резултат на влезли в сила решения по т.д. 298/2018 г. по описа на ОС - Бургас и въззивно т.д. 144/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, по които той не бил страна и не можело да се ползва от силата на пресъдено нещо по тях, за да предяви настоящия иск.

Поддържа изложено в отговора на искова молба, че искът е изцяло неоснователен, необоснован и недоказан, че вземането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД не е погасено, нито по давност в пълен размер, нито частично в резултат на плащане на гаранция от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД.

Оспорва твърдението в допълнителната искова молба, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД няма заложни права произтичащи от Договор за особен залог от 13.03.2014 г., тъй като ищецът и свързаните с него дружества били извършили множество фиктивни сделки, с които са фактурирали/префактурирали неколкократно заложените в полза на ответника движими вещи в периода от 2016 г. до март 2020 г.

Оспорва твърдението, че „Предел“ ООД не дължи суми по Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5275/2017 г. на РС - Бургас, с мотив, че вземането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по договора за кредит е частично погасено с изплащане на гаранцията от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и той бил единствено легитимиран да събира изплатената от него сума.

Моли предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че са сключили договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS14-00007/13.03.2014 г., изменен с анекс №1 от 01.11.2016 г., както и договор за особен залог на движими вещи, собственост на длъжника „Предел“ ООД от 13.03.2014 г.

Не е спорно, че във връзка с неизпълнението по договора за кредит е бил издаден изпълнителен лист № 3886/27.07.2017 г., въз основа на Заповед за изпълнение № 3217/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 5275/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, която е влязла в сила.

Не се спори относно извършено плащане на сумата от 24 219,88 лв. от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД на 23.08.2018 г., при посочено основание „плащане по гаранция кредитополучател Предел ООД, ЕИК 102698633“.

Съществува спор относно начина на осчетоводяване на това погашение при банката – дали то е отнесено по дълга, предвид клаузата по чл. 8, предвиждаща, че извършеното плащане от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД в полза на Банката не намалява размера на дълга към нея като кредитор. Тъй като фактът на плащането е безспорен, а правните последици от това са по същество на спора, съдът не е допуснал ССЕ за установяване на начина на осчетоводяване на паричния превод при банката, тъй като това обстоятелство е без правно значение.

По делото е представен Договор за услуга от 10.01.2013 г., сключен между „Национален гаранционен фонд”АД и Банката-ответник, чиито

характер и правни последици ще бъдат разгледани по същество.

Депозирани са и множество документи по изпълнителни дела, от които може да се направи извод, че с молба на ОББ от 10.01.2018г. по ИД № 3536 от 2017 г. по описа на ЧСИ Златева ответникът е присъединил вземането си по процесния изпълнителен лист, впоследствие прехвърлено при ЧСИ Я.Б. - ИД № 005 от 2020 г., понастоящем ИД № 412 от 2023 г. по описа на ЧСИ Р.Р..

Не се оспорва универсалното правоприемство между банкатаконтрагент и ответника, установяващо се от вписванията в ТР.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.439, ал.1 и 2 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на делото е вземането на Банката срещу „ПРЕДЕЛ" ООД - кредитополучател, произтичащо от Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия” с номер MS14-00007/13.03.2014 г., изменен с анекс №1 от 01.11.2016 г.

Въведените правопогасяващи факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение ( 30.01.2018 г. ) и погасили правото на принудително изпълнение, са два:

1. Извършено на 23.08.2018 г. плащане на НГФ на сумата 24 219,88 лв. и 2. Изтекла погасителна давност за периода 30.01.2018 г. – 13.04.2023 г.

По отношение т.1:

Договорът за портфейлна гаранция, с който се обезпечават вземания на банка по кредити, които банката ще отпуска по трети лица, по своя характер е договор за поръчителство, тъй като гарантът се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Гарантът има качеството на поръчител по чл. 138 ЗЗД и отговорността му се определя съобразно нормите в ЗЗД, регулиращи института на поръчителството, както и от конкретните клаузи на договора за портфейла гаранция.( РЕШЕНИЕ № 135 ОТ 21.09.2017 Г. ПО Т. Д. № 565/2016 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).

Същевременно с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 185 ОТ 04.04.2022 Г. ПО Т. Д. № 1040/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50452 ОТ 26.06.2023 Г. ПО Т. Д. № 795/2022 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС са разгледани въпросите за правоотношенията възникнали по повод финансовите инструменти. Целта на финансовия инструмент е да стимулира банковото кредитиране на микро, малки и средни предприятия (МСП) чрез предоставяне на гаранции на финансови посредници, като по този начин се ограничат специфичните трудности които МСП изпитват при нужда от достъп до финансиране. Като финансов инструмент по смисъла на счетоводните стандарти, цел на гаранцията е компенсиране на изменението на параметрите на базовия актив - кредитен портфейл за МСП и споделяне на риска от загуби от този портфейл. Гаранцията подпомага крайните си получатели, не с безвъзмездни средства, а индиректно като гарантира при определени условия кредитния ресурс насочен от банките към МСП като кредитополучатели. Със средствата по програмата се поддържа капиталова адекватност и ликвидност на банките в случай на нарушение поради необслужване на кредити и задължението за заделяне на провизии по тях, а не се погасява задължението на кредитополучателя.

За установяване на характера на правоотношението е изследвано гаранционното споразумение (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50452 ОТ 26.06.2023 Г. ПО Т. Д. № 795/2022 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС) - дали то установява основание за суброгиране в правата на удовлетворения кредитор - банката, в резултат на заплащане на сума, кореспондираща с част от дълга на ответниците към банката.

Настоящата инстанция не намира, че публичният характер на средствата – а именно предоставянето им от европейски институции – не е определящ за характера на правоотношението по предоставянето на паричните средства.Такива са обаче правата и задълженията по правната връзка, отразяващи посочената по-горе специфичната цел на финансирането.

Видно от Договор за услуга от 10.01.2013 г., скрючен между „Национален гаранциенен фонд”АД и Банката-ответник, в раздел ХI „Събиране на вземанията. Равнопоставеност. Встъпване”, с плащането Фондът се суброгира в правата на Банката, възлагайки на банката извършването на всички правни и фактически действия за събирането на вземанията по кредитите, включени в гаранционния портфейл, по които има неизпълнение(чл.20, ал.1), като може да събере своята част от вземането от кредитополучателя и самостоятелно(чл.22). Банката събира вземанията от свое име и за своя сметка(чл.20, ал.2). След плащане по кредит, включен в гаранционния портфейл от страна на възложителя, Фондът може да встъпи като страна в принудителното производство за събиране на вземането(чл.20, ал.3), както и в производството по несъстоятелност(ал.5). В случай че след плащане на кредит, включен в гаранционния портфейл от страна на възложителя, банката получи или събере суми по кредита, в резултат на принудителното изпълнение или по друг начин, банката се задължава да преведе на възложителя част от получената/събрана сума, в размер на гаранционния процент на кредите, умножен по получената/събрана сума, до размера на платената от възложителя по кредита.

Следователно Договорът за портфейлна гаранция по своя характер е договор за поръчителство, като възложителят, след извършване на плащането към Банката, встъпва в нейните правата и или сам събира вземането си, или получава сумата по отчетната сделка по учреденото мандатно

правоотношение с Банката. Клаузата по чл. 8.8 от договора за банков кредит, предвиждаща, че извършеното плащане от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД в полза на Банката не намалява размера на дълга към нея като кредитор е нищожна, поради противоречие със закона(чл.138 и сл. ГПК).

Това налага извода, че извършеното от поръчителят плащане 24 219,88 лв. валидно е погасило част от задълженията на длъжника към банката, установени със заповедта за изпълнение.

Дължимите по заповедта суми са:

30 274,85лв. - дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 1205,72 лв. - представляваща неизплатена договорна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 22.05.2017 г.; 2091,01лв., представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 21.08.2016 г. до 23.08.2017 г., както и разноски, от които: 671,43 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Плащането е 24 219,88 лв. и не е достатъчно за да погаси всички задължения, поради което приложение следва да намери нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, въжедащо следната поредност - разноски, лихви, главницата.

Следователно са били погасени разноски в размер на 50 лв. – ЮК възнаграждение и 671,43 лв.; 2091,01лв. наказат. лихва; 1205,72 лв. договорна лихва; законната лихва за забава за периода от 24.07.2017 г. до 23.08.2018 г. в размер на 3330.23 лева и 16 871,49 лв. от главницата, като вземането остава в размер на 13 404,36 лв. – главница.

По възражението за давност:

Съгласно нормата на чл. 117, ал.2 от ГПК ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Нормата намира приложение в случая, предвид идентичния характер и правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение и съдебното решение.

Между страните липсва спор относно момента на началото на течене на погасителния давностен срок - 30.01.2018 г., който съгласно твърденията на ищецът е изтекъл на 13.04.2023 г.

В съответствие с чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС).

Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция(т.3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС), поради което и наличието на такава не следва да се обсъжда.

За процесното вземане Банката се е снабдила със ЗНИ от 25.07.2017 год. и ИЛ №3886/27.07.2017г., издадени по ч. гр. дело №5274/2017 г. по описа на Районен съд Бургас.

С молба на ОББ от 10.01.2018г. по ИД № 3536 от 2017 г. по описа на ЧСИ Златева ответникът е присъединил вземането си по изпълнителния лист, впоследствие прехвърлено при ЧСИ Я.Б. - ИД № 005 от 2020 г., понастоящем ИД № 412 от 2023 г. по описа на ЧСИ Р.Р..

Всички останали дела, на които ищецът се позовава, нямат отношение към процесното вземане и касаят други правоотношения между страните.

По ИД № 3536 от 2017 г. по искане на Банката с молбата за присъединяване ЧСИ Златева е наложила обезпечителни мерки (запор и възбрана) върху цялото имуществото на ищеца-длъжник. Макар предмет на изпълнението да са множество парични задължения, въз основа на множество ИЛ, това изпълнително действие ползва Банката и по отношение на процесното вземане.

Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ, Р. Г. по ИД № 412 от 2023 г., явяващ се официален удостоверителен документ, публична продан на имот на длъжника е бил насрочен на 11.02.2020 г. - 11.03.2020 г. Постановлението за възлагане обаче не е влязло в сила, тъй като е обжалвано.

В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50130 ОТ 08.03.2023 Г. ПО ГР. Д. № 3235/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).

Съгласно удостоверението, прилагането на способа не е приключило към настоящия момент – постановлението не е влязло в сила. Следователно, без да е необходимо да се обсъждат други изпълнителни действия, дори само тези предприети от кредитора и ЧСИ са прекъснали погасителната давност преди нейното изтичане и с оглед момента на депозиране на исковата молба, изключват възможността вземането да е погасено на това основание.

Това налага извода за неоснователност на иска над уважения размер.

Воден от гореизложеното съдът