Решение № 3184 от 19.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2155/2026 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя С. В. Г. на длъжност управителчрез, срещу Наказателно постановление № 008997/19.12.2025г., издадено от И. А. - Гл.директор, ГД „Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите( КЗП), с което на жалбоподателя на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.24, ал.2 от ЗЗП, както и на основание 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП . Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е извършено нарушение на чл. 24, ал. 2 от ЗЗП, тъй като цените са посочени в абсолютни стойности, услугите са индивидуализирани по вид. Сочи се, че липсват данни за потенциална заблуда на потребите, както и че няма нито едно оплакване или рекламация от клиент. По отоншение на второто нарушение, не се спори, че към момента на проверката в обекта не е бил представен регистър за рекламации, но се твърди, че същото е формално и маловажано, тъй като не било налице нито една подадена рекламация, поради което не са налице вредни последици. Освен това е първо по ред за търговеца, поради което се сочи, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се и че НП съдържа общи и шаблонни мотиви, което било самостотелно основание за отмяна. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк М., която оспорва жалбата, а в дадения ход на събени прения моли НП, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Застъпва становище, че извършените нарушения са безспорно установени в хода на съдебно следствие от разпитаните свидетелки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателя е представлявано от адв. М., които поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В ход на събени прения допълва, че от представенато от него разпечатка и от разпитания им един свидетел се установява, че в салона е имало клиенти, докато в показанията на актосъставителя се твърди, че е бил празен. Твърди и че е необяснимо как в салон само с едни клиент да не бъде забелязан ценоразписа. Акцентира се върху това, че от показанията на свидетелката се установява, че тя винаги е правила резервация по електронен път, където цените са ясно обазначени. С оглед изложеното се иска отмяна на атакуваното НП. Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На ••• г. била извършена проверка от служители при КЗП - А. К.(главен инспектор в КЗП София) и служител на РЗИ – Д. Л. (инспектор) във фризьорски салон, находящ се в •••, стопанисван от „•••” ЕООД представлявано от С. В. Г.. В хода на проверката на място служителя на КЗП и служителя на РЗИ установили, че обекта преставлява салон в които се предостяват следните услуги: Флизийорство, маникюр и дедикюр, като в салона към началото на проверката имало един клиент. Служителите констатирали, че в обекта близост до входа на обекта има информация за работно време, седалище на фирмата и отговорник на обекта. Установено е, че цените на предостяванете услуги са отбелязани с ценоразпис в евро и лева, като цените в евро не се четяли добре. Посочено и че цените в ценоразписа са посочени по следния начин: „Дамско подстригване- от 50,00 лева/25 (не се чете) евро; Сешоар 40 мин. – 1ч. 30 мин от 30/ 15(не се чете) евро.“ Въз основа на това служители на КЗП и РЗИ приели, че ценоразписа е неточен и неясен, тъй като е посочена само определена стойност, но без да е ясно какво ще е цената за определената услуга и какво ще я определи. Отделно от това при проверката било установено, че в обекта не се подържа регистър на предявени рекламации. Установените от проверката на място факти и обстоятелства били отразени в Констативен протокол № К-2791254 от •••г. Въз основа на посочените констатации А. К.(главен инспектор в КЗП София) съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 008997/21.11.2025 г. за нарушение по чл. 24, ал. 2 от ЗЗП, изразяващо се втова, че като търговец дружеството „•••“ ЕООД, е обозначило продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, който е двусмислен и неясен, както и за нарушение по чл.127, ал. 2 от ЗЗП , изразяващо се в липсата на регистър на предявените рекламации в стопанисвания от „•••“ ЕООД обек. Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 008997/19.12.2025г., издадено от И. А. - Гл.директор, ГД „Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите( КЗП), с което на жалбоподателя „•••“ ЕООД на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушението на чл.24, ал.2 от ЗЗП, както и на основание 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушението на чл.127, ал.2 от ЗЗП . Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. К. и Г.Г.П., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на жалбоподателя. АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на установените срокове и ред по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – съдържат описание на нарушението, мястото и датата на извършването му, посочени са нарушените законни разпоредби. Съдът не констатира наличието на непълнота при излагане на фактите и обстоятелствата по случая. Обстоятелствата, които очертават извършените нарушения, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява те. Наред с това е налице и съответствие между фактическото описание на нарушенията и тяхна правна квалификация. С оглед на изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. По отоношение нарушението на чл. 24, ал. 2 от ЗЗП: Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЗП всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й. Според алинея 2 на същия член ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране, а според алинея 3 изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26 -когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че в проверявания обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е имало ценоразпис, поставен на видно място, чрез който предварително са били обозначени продажните цени на предлаганите от търговеца услуги. Видно от представения от жалбоподателя ценоразпис, съответстващ на установеното и от контролните органи, същият действително е неточен и не позволява да бъде установено каква е цената за дамско подсригване (например), тъй като цената е посочена във възможно най- ниската стойност от която може да започне нейното определяне, но не е посоче максималната стойност, нито пък факторите които ще доведат да промяна в цената, което определено води до извод, че ценоразписа е двусмислен и неразбираем, каквото изискване поставя разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЗП. При посочването само на стойността от която може да започне образуването на цената за всеки отделен клиен, се създава и предпоставка за една и съща услуга да бъде таксувана по различен начин според клиента, което е в противорецие с целите на ЗЗП и лоялната и етична търговска практика. Предвид това правилни и законосъобразни са изводите на контролните органи, че представения на видно място ценоразпис е неясен, двусмислен и неточен. Дружеството жалбоподател посочвайки цените на предоставените от него услиге по този начин е извършило нарушение на разпредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗЗП. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че цените са били посочени ясно и конкретно по абсолютна стойност, ккато и че резервациите, т.е записването на часове за конкретна услуга ставоло електронно чрез приложение „Studio 21“ в което имало падащи менюта и цените били посочени там. Възможността потребителите да запазват часовето електронно и по – ясното посочването на цените в соченото приложение не освобождават дружеството жалбоподател на място в обекта да има ясно и недвусмислено посочване на цените. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на нарушението и евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е налице нарушение от обективна страна. Без значение са същотака причините и мотивите, довели до извършване на нарушението, тъй като те също спадат към субективната страна на деянието. Разпоредбата на чл. 200 от ЗЗП предвижда, че за нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. Т.е в случая санкцията следва да бъде определена в диапазона от 500 до 5000,00 лева. В тази връзка АНО не е изложил мотиви защо счита, че следва да наложи наказанието в размер на 1000,00 лева. Видно от материалите по делото по отношение на дружеството жалбоподател това е единствено, първо такова нарушение, поради което би следвало наказанието да бъде определено в минималния предвиден в законо размер, а именно в размер на 500,00 лева. По отношение на нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП задължава търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4, което включва всеки от търговските обекти на търговеца. Жалбоподателят потвържава обстоятелството, че по време на проверката в обекта не е имало регистър на предявените рекламации. Това се установява и от доказателствата по делото. В стопанисвания от „•••“ ЕООД, ЕИК •••, представлявано от С. В. Г. фризьорски салон, находящ се в ••• е липсвал регистър на предявените рекламации. Поради това съдът намери , че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Доколкото административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна, то не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението. Съдът намира, че не може да бъде уважено искането нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН . Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 222 от ЗЗП, за неизпълнение на разпоредбите на чл. 127 от ЗЗП на ЮЛ се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева. В случая наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение. При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Поради това следва на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН дружеството жалбоподател да бъде осъдено да заплати на АНО разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 63д ал. 4 и 5 ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 от , тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведени бяха две открити съдебни заседания и разпитан двама свидетели. ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 и ал. 2, т. 2 от ЗАНН съдът,