Решение № 1472 от 13.11.2024 г. на Административен съд - Видин по дело № 407/2024 г.

Производството е по реда на чл. 32 от Закона за администрацията и чл.6 и чл.9 ЗМДТ. Областен управител на област-Видин със заповед № РД 25/41 от 13.08.2024г. е оспорил решение № 45, взето с протокол № 7/12.07.2024г. на общински съвет на Община Брегово. Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност и иска да бъде отменено решението. Претендира разноски. Ответникът не взема становище. Съдът, след като обсъди представените доказателства, доводите на страните и законосъобразността на атакувания АА, намира за установено следното: Жалбата е подадена в предвидения законов срок от активно легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна поради следното: От фактическа страна, видно от писмените доказателства, е установено, че на проведеното на 12.07.2024 г. заседание след внесено предложение от кмета на община Брегово, Общинският съвет е приел Решение № 45 съгласно което оправомощава кмета на община Брегово да прехвърли сумата от 84066, 88 лв. от сметката за чужди средства на община Брегово в бюджетната сметка на общината, поради изтекла давност и възлага на кмета на община Брегово е прехвърлените средства по да актуализира бюджета. Решение №45 е прието с 10 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържал се“ от присъствали 10 общински съветници. Правно основание за вземане на решението е разпоредбата на §16 от ал.2, т.1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: Дължимите суми за имотите по чл.37в, ал.3, т.2. определени със заповедта по чл.37в, ал, 4 за стопанската 2014 - 2015г. и за предходните стопански години, се внасят от ползвателите по банкова сметка за чужди средства на общината. От влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, които е обнародван - ДВ, бр. 14 от 2015 г„ изм. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) сумите по ал.1 от същия закон се изплащат от общините на правоимащите лица по чл.37в, ал.3 в 10-годишен срок. От нормативната уредба не може да се направи извод, че непотърсени от титулярите суми в определен срок стават собственост на общината по тази причина и кметът придобива право да се разпорежда с тях (дори и след решение на общинския съвет). Такъв извод е в противоречие с основни правни принципи и със самия характер на института на погасителната давност. Съгласно чл.145 от ЗПФ сметките за чужди средства не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, включени в консолидираната фискална програма. Разпоредбата не позволява на Общинския съвет, да актуализира общинския бюджет с тези чужди средства. В чл.9, ал.1 от ЗПФ е предвидено, че чуждите средства се администрират и управляват от бюджетните организации чрез сметки за чужди средства. В тази връзка законово основание за решението не може да бъде разпоредбата на чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, тъй като средствата по посочената сметка не са собствени на общината. Решението се основава на чл.147 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), в съдържанието на която норма се съдържат единствено ограничения на дейностите, които могат да се извършват и отчитат чрез сметките за чужди средства. Тази разпоредба не може да бъде основание за оспореното решение. Съгласно чл.150 от същия закон само министърът на финансите може да дава указания по прилагане на режима на сметките за чужди средства, а към решението не са приложени такива указания. Решението е прието и при липса на мотиви за вземане на същото. В чл.21 от ЗМСМА са посочени основни правомощия на Общинския съвет, които му определят качество на административен орган с административни правомощия по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, съгласно която всеки административен акт, следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Липсата на задължителни реквизити обуславя неговата непълнота и необоснованост. Изискването за мотивиране на административния акт е абсолютна предпоставка за неговата законосъобразност. Видно от текста на така приетото решение, е безспорен изводът, че не е спазена изискуемата форма за издаването на административен акт (решение), тъй като няма мотиви, т.е. не са посочени фактическите основания за издаването на акта, което е нарушение по чл.59, ал.2, т.4 предложение първо от АПК. Предвид изложеното съдът счита, че оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Видин