Решение № 460 от 9.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12512/2025 г.

наказателно дело № 20251110212512 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. З. И. (подадена чрез адв. С.) срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8505455036, с който на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, както и такса по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 10 (десет) лева. В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Посочва се, че Електронният фиш е издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се, че Електронният фиш е съставен и подписан след като е изтекла 1 година от извършване на нарушението и в този смисъл жалбоподателят се позовава на чл.34, ал.1 от ЗАНН. В жалбата се твърди, че е изтекла и 3-годишната давност за ангажиране на административно – наказателна отговорност. Алтернативно се заявява, че ако има нарушение, то случаят е маловажен, тъй като нарушението не било извършено умишлено. Размерът на глобата бил многократно повисок от размера на неплатената такса, поради което била налице несъразмерност. С тези аргументи се иска от съда да отмени Електронния фиш като незаконосъобразен и да присъди сторените по делото разноски от жалбоподателя, като на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата разноските за адвокатско възнаграждение се платят на адвокат Б. К. С.. В становище с вх. № 365657 от 07.11.2025г., подписано от адв. С., се заявява, че се поддържа жалбата и се моли за отмяна на Електронния фиш като незаконосъобразен. Претендират се и направените от жалбоподателя разноски по делото. В становище с вх. № 368172 от 10.11.2025г., подписано с електронен подпис от адв. С., се преповтарят доводите и исканията, развити в жалбата. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят В. З. И. не се явява лично и не изпраща представител, който да вземе становище по време на съдебните прения. Пред СРС не се явява и адв. С.. Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Д.. В съдебното заседание на 11.11.2025г. той заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Д. иска съдът да остави жалбата без уважение, тъй като била неоснователна и недоказана. Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на Електронния фиш, тъй като бил издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в законоустановения срок и при спазване на правилата, предвидени в ЗДвП. Посочва се, че Електронният фиш е издаден съгласно утвърдените от Управителния съвет на АПИ образци, които съдържали всички изискуеми от закона реквизити, посочени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. С административно – наказателната преписка били представени всички доказателства във връзка с процесното нарушение и собствеността на превозното средство, с което е извършено то. Приема се, че административно – наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди Електронния фиш като законосъобразен. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност. По делото е налице писмо с вх. № 284775 от 27.08.2025г., с което жалбата е препратена от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление на СРС заедно с административно – наказателната преписка. В това писмо се посочва, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Посочено е, че Електронният фиш притежава всички задължителни реквизити съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а жалбата на В. З. И. е определена като неоснователна и нeдоказана. Иска се съдът да потвърди процесния Електронен фиш като законосъобразен. По делото е депозирано писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление /подадено чрез юрк. Г./ с вх. № 364843 от 06.11.2025г., според което техническо устройство № 20012 не подлежи на периодичен контрол. То представлява стационарна контролна точка (СКТ) и по-точно автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 0+472 метра, намаляващ километър, попадащо на територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ), като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа, мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъците за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполагат със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служители от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ отстранявали възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (например скорост на движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление (приложено на лист 22-25 от делото) се казва, че техническо средство № 20012 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.). Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Техническо средство SCP_20011 с ID № 02441 е разположено в ТОЛ секция 20011, намираща се в гр. София, на път А-1, км. 0+472, нарастващ километър. В. З. И. е собственик на лек автомобил ••• с рег. № •••••••••• с технически допустима максимална маса 2060, брой оси 2, екологична категория : ЕВРО 4, категория МПС : М1. На 30.06.2022г. към 04:13 часа, при ТОЛ секция 20011, на път А-1, км. 0+472, нарастващ километър, превозното средство с рег. № •••••••••• било заснето да се движи и автоматично било установено, че то няма валидна винетка. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с № E2BB5084105532EEE053041F160A4F5B. Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_2001 1 с ID № 02441 и цитирания по-горе доклад срещу В. З. И. е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505455036 за това, че на 30.06.2022г. в 04:13 часа е установено нарушение № E2BB5084105532EEE053041F160A4F5B с ППС лек автомобил ••• с рег. № ••••••••••, с технически допустима максимална маса 2060, в община Столична, за движение по път А-1, км. 0+472, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Нарушението е квалифицирано по чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП на В. З. И. е наложена „глоба” в размер на 300 лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от налагането на това административно наказание В. З. И. дължи и заплащане на съответна такса по чл.10а, ал.2 от ЗП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 10 лева. Електронен фиш № 8505455036, касаещ нарушение № E2BB5084105532EEE053041F160A4F5B бил издаден на 25.07.2022г. и бил връчен на пълномощник на И. на 30.07.2025г. След това този Електронен фиш е обжалван от В. З. И. с жалба, подадена 04.08.2025г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: пълномощно; отбелязване за връчване на Електронния фиш; извлечение от информационната система на АПИ за нарушение с № E2BB5084105532EEE053041F160A4F5B; снимков материал от техническо средство SCP_20011 с ID № 02441 (2 броя); извлечение от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № •••••••••• и справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш. Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством снимките на лист 11 и лист 12 от делото се установява, че техническо средство SCP_20011 с ID № 02441 е заснело лек автомобил с рег. № •••••••••• на дата 30.06.2022г. в 04:13 часа. О т извлечението от информационната система на АПИ за нарушение с № E2BB5084105532EEE053041F160A4F5B се установява, че техническо средство SCP_20011 с ID № 02441 е разположено на ТОЛ секция 20011, намираща се на път А-1, км. 0+472, нарастващ километър. От съвкупната преценка на това извлечение от системата на АПИ, както и от приобщения по делото снимков материал следва, че е констатирано нарушение с № E2BB5084105532EEE053041F160A4F5B, отнасящо се за ППС с рег. № ••••••••••, реализирано на 30.06.2022г. в 04:13 часа в гр. София, на път А-1, км. 0+472, нарастващ километър. Извлечението от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № •••••••••• е обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това съдът кредитира цитираното писмено доказателство и приема за установени марката, модела и регистрационния номер на превозното средство, неговия собственик, технически допустимата максимална маса, екологичния клас и категорията на превозното средство, брой оси и пр. От цитираните погоре доказателства се установява, че ППС с рег. № •••••••••• е собственост на жалбоподателя И.. Приложената на лист 31-32 от делото справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш се характеризира като информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това СРС я кредитира и приема, че Електронен фиш № 8505455036, касаещ нарушение № E2BB5084105532EEE053041F160A4F5B е подписан, т.е. издаден на 25.07.2022г., а е връчен на 30.07.2025г. Във връзка с последното следва да се посочи, че приложеното на лист 5, лист 8, лист 33 и лист 39 от делото отбелязване за връчване на Електронния фиш също сочи дата 30.07.2025г. като дата на връчване. Поради това съдът кредитира и това доказателство, тъй като то намира опора в справката – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш. Въз основа на тези доказателства съдът достига до извода, че обжалваният Електронен фиш е получен на 30.07.2025г. Пълномощното на лист 8-гръб и лист 34 от делото също се характеризира като обективно и достоверно доказателство, поради което съдът го кредитира и приема, че процесният Електронен фиш е бил връчен на пълномощник на В. И.. Приложеният на лист 26-29 от делото Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка от 07.02.2020г., макар да се отнася до СКТ 2001 на път А-1 в района на комплекс „•••“, община •••, не следва да се подлага на анализ, тъй като не допринася за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, защото изграждането на СКТ не е част от предмета на доказване по това дело. Поради това е безпредметно обсъждането на този документ. На лист 30 от делото е приложена справка – извлечение от системата на АПИ. Доколкото, обаче, тя касае СКТ 20012, а процесното нарушение е извършено при ТОЛ секция 20011, този документ се явява неотносим към предмета на доказване по конкретното дело, поради което СРС го остави извън доказателствената съвкупност. Поради същите съображения съдът не подложи на коментар и писмото с вх. № 364843 от 06.11.2025г., подадено от юрк. Г., тъй като в него също се коментира СКТ 20012, а не СКТ 20011. При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ съдът достигна до следните правни изводи : Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата на В. З. И. е основателна, поради следните съображения : Електронен фиш № 8505455036 е издаден на основание чл.187а, ал.1, вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на В. З. И. като собственик на ППС с рег. № ••••••••••. Според чл.139, ал.6 от ЗДвП водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по ЗП се наказва с глоба в размер 300 лв. Според чл.187а, ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. Същевременно в Електронния фиш с думи е посочено времето и мястото на извършване на нарушението, номерът на нарушението, отбелязани са данни за ППС и че за същото не е платена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, като изрично е отбелязано, че път А-1, км. 0+472 е включен в обхвата на платената пътна мрежа. Посочено е, че за ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП и доколкото този член препраща към чл.10а, ал.7 от ЗП, а в Електронния фиш е посочено, че ППС е лек автомобил с технически допустима максимална маса 2060, както и защото в Електронния фиш изрично е посочено, че нарушението е установено с устройство № 20011, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 0+472, съдът приема, че е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Електронния фиш. Според действащата към датата на деянието /30.06.2022г./ редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Това означава, че за процесния случай е можело да се издава Електронен фиш. Според чл.189ж, ал.1 от ЗДвП /в редакцията, което е действала към датата на деянието - 30.06.2022г./ Електронният фиш трябва да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В обжалвания Електронен фиш са посочени всички тези реквизити. Поради това съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му се ангажира отговорността. Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН. Заради това съдебният състав не споделя тезата на адв. С. (застъпена в жалбата и писменото становище с вх. № 368172 от 1011.2025г.), че не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. В случая сроковете по чл.34 от ЗАНН са без значение, когато става въпрос за преценка на законосъобразността на един Електронен фиш. Освен това – от приложената на лист 31-32 от делото справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш се вижда, че той е издаден на 25.07.2022г. и доколкото касае нарушение от 30.06.2022г., то твърдението, че Електронният фиш бил съставен след като изтекла 1 година от извършване на деянието не е вярно и се опровергава от наличните по делото доказателства, което е още един аргумент, наред с гореизложения за неприложимостта на чл.34, ал.1 от ЗАНН за Електронните фишове, за да се приеме, че коментираното тук възражение на защитата е неоснователно. Съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административно - наказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Освен това в случая нарушителят е физическо лице и на него е наложено административно наказание «глоба», т.е. този казус не е в приложното поле на Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г. на ОСК на ВАС. Съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК относителната давност за административно - наказателно преследване е три години. По аргумент от чл.80, ал.3 от НК давността за нарушението започва да тече от датата на неговото извършване - 30.06.2022г. Съгласно чл.81, ал.2 изр.1 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От справката – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш се вижда, че той е издаден на 25.07.2022г. Извършените преди това действия, отразени в справката на лист 31-32 от делото, не са били насочени към административно – наказателно преследване на В. З. И., поради което и не може да се приеме, че с тях е била прекъсвана давността, която е започнала да тече от датата на деянието - 30.06.2022г. Действието по издаване на Електронния фиш в случая представлява действие по преследване на нарушителя и е от естество да прекъсне давността. От издаването на Електронния фиш на 25.07.2022г. започва да тече нова давност. Доколкото следващото действие, насочено към административно – наказателно преследване на В. И. е връчването на Електронния фиш, следва да се прецени дали между двете дати е минал период, по-голям от 3 месеца или не. В случая Електронният фиш е издаден на 25.07.2022г. и е връчен на пълномощник на нарушителя на 30.07.2025г. Това означава, че Електронният фиш е връчен 3 години и 5 дни след неговото съставяне. Поради това и на основание чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК административно-наказателното преследване срещу жалбоподател за процесното нарушение следва да се приеме за погасено по давност, тъй като наказващият орган е бездействал повече от 3 години след като е издал Електронния фиш. От справката на лист 31 от делото се вижда, че в периода след 25.07.2022г. и преди 30.07.2025г. не са били извършвани никакви действия, насочени към административно – наказателно преследване на В. З. И.. Това означава, че след съставяне на Електронния фиш на 25.07.2022г. не се доказа да са били извършвани действия, с които да е прекъсван или спиран давностният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС приема, че той е изтекъл на 25.07.2025г. и административно – наказателното преследване на И. следва да се изключи по давност. Гореизложеното означава, че след 25.07.2025г. е било безпредметно да се връчва Електронния фиш на жалбоподателя, тъй като са възникнали основанията за прекратяване на административното производство. Гореизложеното означава, че обжалваният Електронен фиш следва да се отмени, а воденото по повод на него административно – наказателно производство следва да се прекрати. Доколкото е преклудирана възможността за административно – наказателно преследване на И. след 25.07.2025г. – спорът не следва да се разглежда по същество, тъй като са налице предпоставките за отмяна на Електронния фиш. С оглед изхода на делото на въззиваемата страна не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение. С жалбата и в писменото становище с вх. № 368172/10.11.2025г. адв. С. е поискала от съда да присъди разноски в полза на жалбоподателя. Видно от Договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 7 от делото, адв. С. е предоставила адвокатска защита на В. И. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Според този текст от закона адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие н а лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица, както и на роднини, близки или на друг юрист. В жалбата и в писменото становище с вх. № 368172/10.11.2025г. адв. С. се позовава на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и иска да й бъде платено възнаграждение за предоставената от нея адвокатска защита на жалбоподателя И.. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, СРС следва да обсъди въпроса с разноските във връзка с адвокатската защита на жалбоподателя по делото. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на спора, органът, издал процесният Електронен фиш (т.е. АПИ) следва да заплати сторените по делото разноски за един адвокат на жалбоподателя. Дължимото възнаграждение за адвоката на жалбоподателя следва да се определи съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като наложената в случая глоба е в размер на 300 лева. Това означава, че адвокатското възнаграждение следва да бъде 400 лева. В случая адвокатът на В. И. е изготвил жалба и две писмени становища по делото, но не е взел участие в съдебното заседание пред СРС на 11.11.2025г., като Електронният фиш се отменя по съображения, съвпадащи отчасти с релевираните от адвоката. Поради това настоящият съдебен състав прие, че АПИ следва да бъде осъдена да заплати за адвокатска защита на жалбоподателя сума в размер на 400 лева, а не повече. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената сума от 400 лева се равнява на 204,52 евро и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата тази сума следва да бъде платена в полза на адв. Б. К. С.. Така мотивиран, съдът